smirena - дневник - Страница 4 - Kaldata.com

Когато ме измисли

Измисли ме в пролетно ухание, опасно и упойващо различно, сутрин се будя с аромат на утро и цветен е всеки мой ден. Поиска като роза да разцъфна да бъда утрото на твоя ден, да бъда слънчевия лъч погалил , страните ти ,да бъда нежен полъх да бъда -нощ и ден... . А знаеш ли колко съм различна, нежно цвете,капчица роса вятър,дъжд и буря мощна. Аз съм жена,когато обичам е истинско, съмнявам ли се ,ставам безпощадна, презра ли те- не съществуваш, намразя ли-със

2 Коментари
1029 прегледа

smirena
25 май 201610 г.

Моята душа

Ти си моята чакана пролет, ти си моята нежност и сила, ти дочакан пролетен дъжд, светлина и истина по пътя ми. А преминах през зимния студ, ледени бяха ръцете ми , но мечтата и жаждата за теб запалиха огън в сърцето ми. Вятър в клоните виеше пътека си проправях сама , да достигна мечтаната пролет мое слънце и утринна роса. Ти си всичко ,което мога да искам ти си път ,светлина и копнеж мил полъх,щастлива сълза, ти си всичко, просто мечта...

0 Коментари
923 прегледа

smirena
25 май 201610 г.

В тази нощ

В тази нощ допират се толкова много съдби. Бавно ,изплашено ,истинско -хор от души. Търсещи ,искащи ,молещи -вплитат се като кълбо, запраща ги вятъра далече,малка планета живот. Колко откриват,колко се губят ,колко скърбят. Миг и отново се връщат,космически водопад. Вече не търсят ,знаят -част са от нещо голямо , толкова реално ,толкова живо,човешко, божествено- истинско,почти нереално...

0 Коментари
884 прегледа

smirena
10 май 201610 г.

Ще ме откриеш...

Ще ме откриеш някой ден, в усмивката на нежни устни, в полъха на вятъра, който страните ти ще гали. Ще ме откриеш в спомена, ще ме откриеш във съня си или в предчувствие за нещо очаквано,но непознато. Ще ме срещнеш в погледа, на две очи ,в които чезнеш, дали ще поемеш ръцете, протегнати към теб с надежда. Ще ме срещнеш някой ден, в отминалите спомени, в мечтите ти ще бъда аз, в невъзможното очакване. В бледите сенки среднощни, в утринните ярки цветове и в аром

0 Коментари
948 прегледа

smirena
10 май 201610 г.

Рисувай ме...

Рисуваш ме със полутонове, откривам те сред полуистини , очите ти не са отворени широко, клепачите наполовина спуснати... И как ме виждаш в този полусвят, аз съм есенен лист цял,обагрен, аз съм онази звезда, в която се взираш до болка. Аз съм малката лодка , която от пристана отвърза, сама сред вълните останах, морето бе бурно,борих се сама и твоят полусвят не ми бе нужен, вятър ме брулеше дъжд заваля, чувствах се силна дори в беда, атом любов в мен пулсира... С п

0 Коментари
970 прегледа

smirena
10 май 201610 г.

Любов

В тишината на мислите те търся в безвремието на мечтата в стъпките по пясъка те следвам и синьото на морето ме обгръща. Да те имам, да те искам а ти си толкова далеч студеното сияние се впива в лудия ни вик с копнеж. Като залез ,като нежност вървя по твоите следи , потапям се в безметежност на чувства като нежен цвят. Ще се разтворя като мида в която бисер е любовта невъзможно ще те искам, възможно ще я подаря.

0 Коментари
865 прегледа

smirena
7 май 201610 г.

Нарисувай ми душата

Нарисувай ми художнико душата, вгледай се в очите ми без страх потъвай в моите надежди, политай с моите мечти. А после бавно ме рисувай , очите ми блестят с мъничко тъга, ръцете ми са крила на птица рисувай, като че летя. Целувам със сърцето си небето и чакам падаща звезда. През мен преминават урагани в душата ми се вихрят бури. С усмивка срещам злоба,присмех пулсира сърцето ми от обич, дарявам я,кодирам истините свои пренасям любовта си през света.

0 Коментари
1446 прегледа

smirena
7 май 201610 г.

Ласка

Под дланите ти аленее лице, цялото от любов сътворено, тъмни блестящи очи , като звездите блещукат. Докосваш копринени ,нежни коси, от вятъра галени мълком, с пръсти рисуваш любовта, по нейната лебедова шия. Изтръпнал от пламък и зов, очите си в нейните впиваш, и в твоите силни ръце, оставя се мила ,свенлива. Гореща целувка,шепот нежен, а устни коралови бавно шептят, обичам те, моя любов, обичам те -прошепваш ти , в миг вселената дъх притаява.

2 Коментари
1137 прегледа

smirena
4 май 201610 г.

Да изчезна..

Искам да изчезна, да се стопя в тъмнината и само целувката ти да грее като звезда в небето. Искам вятърът този игрив самотник да роши косите ми на брега на морето, а в очите ми да плува онзи призрачен кораб от сънищата ми. Вятър да ме брули , да се стопя ,дъжд като сълзи да се стича в мен под звуците на морските вълни.Какво остана от мен една изстрадала душа , която крещи без глас. Останаха две очи ненаситно взирайки се в далечината, търсейки своя последен пристан.Дъждът и вятърът в тих пол

0 Коментари
1011 прегледа

smirena
4 май 201610 г.

Завинаги

Ти ли си мечтаната пролет, тихият листопад, рисуващ багри. Ти ли си снежната буря, която. ме обгръща с ледени висулки, за да остана завинаги твоя...

0 Коментари
850 прегледа

smirena
2 май 201610 г.

Не ме оставяй...

Не ме оставяй на вятъра, да ме носи над пропасти. Не ме оставяй на зората, да пие бавно от мен и да звучи музика неземна, с която искам да изчезна и да се стопя като сянка в далечината.... От теб останаха в мен звуците на китара и гласът ти, който разкъсва сърцето ми - да изчезнем

2 Коментари
1006 прегледа

smirena
1 май 201610 г.

Преминаване

"Ако дълго съдиш хората,няма да имаш време да ги обичаш." Майка Тереза. До болка знаем, че е вярно.Светът, нашият живот , времето в което живеем е един кратък миг, в който ценно е приятелството и обичта.Онова приятелство, което почуква ненатрапчиво на вратата и носи със себе си доверие и спокойствие, нужно ни, за да продължим напред. Дори да се борим с

2 Коментари
1108 прегледа

smirena
20 април 201610 г.

Ако поискаш...

Ако поискаш мога да съм цвете уханно с преливащи нюанси. Мога да съм звездата в небето, буря силна ,дъжд и ураган. Ако поискаш мога да съм ехо в планината , което да посочва верния ти път , да бъда онова ,,Да “ което очакваш. Мога да съм смях или сълза , която се стича по лицето... Не мога да бъда икона , а вярност , нежност и любов,които да огряват дома ти ,ако това си мечтал...

2 Коментари
1102 прегледа

smirena
17 април 201610 г.

Обичам те

Обичам те, така ли не разбра? Колко ранена е моята душа, като самотна струна на виртуоз , тъга и болка в музика струи. Обичам те през сълзи аз мълвя, с кой акорд ще достигна твоята душа. Дали съм глупава или наивна, Обичам те, до мен бъди сега!

0 Коментари
759 прегледа

smirena
17 април 201610 г.

Една душа

Eдна душа роди се в полунощ. Отправи поглед към звездите. наивно пожела си да лети , на птиците с крилете да пори висините... Поиска да изгрее като лъч, луната да и бъде люлка... Събуди се сред сивота и мрак, вместо топлина и багри обгърна я ледено безмълвие... Кого да пита, как да му разкаже, какви мечти в душата и прелитат, да среща доброта и красота, омразата да бъде заличена, да има слънце ,смях звънлив и светл

0 Коментари
859 прегледа

smirena
17 април 201610 г.

Чакам те...

Чакам те! Както дърветата чакат плодните си премени. Чакам те! Чакам очите ти- пътища уморени . Чакам те! Както птиците чакат пролет с прегръдки зелени. Чакам да вляза в очите ти. поне като отражение. Чакам мечтите ми тежки. леко да вдигнеш в ръцете си. Чакам слънцето да разроши косите на дъждовете...

2 Коментари
1085 прегледа

smirena
11 април 201610 г.

Отношения

"Този, който знае как да държи ръката ми, ще го нося в сърцето си..." Руми Често провокирани от жлъчни усмивки и думи казани не на място, пробуждат у нас усещането за защита понякога безмилостна. Постъпките- в които се прокрадват злобни усмивки. Умора от отношения ,стърчащи грозно, чиято основа са пясъците на непочтеността. Безмилостната умора поражда безмилостно отношение. Безмилостно

2 Коментари
972 прегледа

smirena
26 март 201610 г.

Цената на щастието

Щастлив си ти ,бих искала и аз. Щастието си ,строиш върху тъга, преструвки жалки, усмивки лицемерни не бих желала да съм като теб. Аз в съня си имам мечти имам малки красиви надежди, в света ми да има любов, топъл дом нежност и радост, усмивки от щастие. Колко струва платеното щастие, кажи ми ,не ти ли тежи,да се връщаш в дома си нещастен, уморен от фалш и лъжи. О, не искам дори да помисля ,да мечтая за миг дори, да см

0 Коментари
812 прегледа

smirena
26 март 201610 г.

Оставането

Вечер,последните мигове на деня отлитат и се стапят в тъмнината.Остават мислите ,които се лутат без път търсещи онова ,до което още не са се докоснали,свободата да се реят без да се сблъскват с нечие неодобрение,да бъдат като птиците волни и жадни за тръпката . Онази тръпка ,която ни кара да живеем-любовта и болката,нежността и дързостта,страданието и възторга от малките победи ,които ни правят по-силни.Пътищата ни пресичат нечий живот,понякога остават в него ,но нашето вътрешно Аз ,отново се н

2 Коментари
974 прегледа

smirena
26 март 201610 г.

Без теб

Прогоних те от моя свят, изтрих те от сънищата, остана да се рее вън спомен нежелан и непознат, донесъл много болка и пустота. Сърцето ми- забрави те, след любовта и болката остава самотата,не усещам, че те няма, дори сянка на тъга не улавям , теб никога не те е има

0 Коментари
865 прегледа

smirena
20 март 201610 г.

Любов и блян

Късно е клепачите се спускат , затварят уморените очи, почувствали страстта безумна на две жарки устни и на две вплетени ръце , унасяме се пак ,о блян и красота. Любов,бъди жаравата ,която ни възпламени, ти ветре полъх нежен ,обвий моите рамене. А ти луна свети по ярко ,очите на любимия да срещна, не няма студ ,не ни смущава времето , до мен бъди и в тъмна нощ ,и в жарък ден, запей ми песен за любовта , за болката ,за нежната сълза , говори ми

0 Коментари
929 прегледа

smirena
20 ноември 201510 г.

Aко нарисувам

Ако нарисувам света със палитрата на любовта... Какво ще стане тогава? Какво ще стане? Рисувай ме със сърцето си. Очите ми звезди искрящи, устните ми с цвят червен, аленият цвят на любовта. Дали очите ти ме виждат такава, лебедова шия,стъпки на газела, тяло изваяно и стройно. Искам да нарисувам усмивката ти, цялата палитра на дъгата, усмивка от радост,възторг,възхищение, това ,Любов са твоите очи...

1 Коментар
1171 прегледа

smirena
26 юни 201511 г.

Вдъхновението и мъдростта

“Кой знае от къде идва вдъхновението? Може би от отчаянието? Или може би е щастлива случайност от Вселената, дар от Музите?” Ейми Тан Вдъхновението идва от първата мисъл да споделиш,чувства,настроения,преживяване.Твориш света си с тиха прегръдка ,шепот ,а може би и малко смелост.Смелост да изплачеш болката си ,да изригне смеха ти и те да се чуват и отекват в нечии души.Споделеността е смелост да позволиш да се докоснат до душата ти. Мъдростта не е думи ,тя е в мълчанието на присъствието ти.Тя

0 Коментари
859 прегледа

smirena
26 април 201511 г.

Ако...

Ако те загубя някой ден, птиците ще падат покосени, небето ще тъмнее , сълзите в дъжд ще се проронят. Ако те загубя ,времето ще спре, в сивото на тъгата ще се свия, там ще те търся сред спомени , сред смях ,любов и нашите снимки. Ако те загубя,не не искам дори да си помисля.ще се случи ли... Навън е е тихо ,лек ветрец ни вей, а ние се заливаме от смях ,че пак е ден, че пак сме двама,вплели влюбени ръце...

0 Коментари
804 прегледа

smirena
26 април 201511 г.

...

някъде там полетява душата ми, с мечти и шепот от спомени. Там времето спира ,оставам без думи... Там вятърът е като ласка , който нежно с косите си играе, там има само цветове на добротата, на моят полет над света. Там някъде броди моята съдба, от вълшебни цветове сътворена, искаща , виждаща мечтите си в цвят там някъде се слива със светлината.

0 Коментари
836 прегледа

smirena
1 април 201511 г.

Публикации

Коментари

Прегледи

За този блог

Публикации в този блог

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)

Chrome (Desktop)

Safari (iOS 16.4+)

Safari (macOS)

Edge (Android)

Edge (Desktop)

Firefox (Android)

Firefox (Desktop)