Премини към съдържанието
  • публикации
    689
  • коментари
    155
  • прегледи
    220974

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

...

Не познаваш човека,отритваш го даже. Не познаваш и себе си,но пак се приемаш. Не искаш да страдаш,страдание раздаваш, и глупости редиш, ред подир ред. Как се осмелява човек без сърце, деца да споменава,да ронят сълзи, никого ти не познаваш,а пишеш си само, искаш с думи хората да нараняваш. Остани си там зад зидовете високи, дано ти прости онзи отгоре, той не забравя,а само забавя, в мъките ти душевни да нямаш опора. Ще скланяш глава под високи дървета, ще те стопля само лъч от

smirena

smirena

 

Лунната соната

Засвири Лунната соната, сърцето ми прободе в мрака, душата ми възхвала сътвори, на звуците неземни и красиви. А ти до мен си знам, предадох ти аз онзи плам, който винаги намираме, който бавно ни събира. Понесени от музика вълшебна, стаени притихваме смутено, докосва тя душите и сърцата, и носи ни като магия над земята. Усети ме нали по телепатия, усетих ,че си до мен в мрака, и само ние се вълнуваме, от разстояния,пак ще будуваме.

smirena

smirena

 

Не съжалявам...

Гледаш ме, очите ти са празни, и няма чувства нищо няма, донесе само болката голяма, донесе само мигове страдание. Мълчиш, за миговете жалки, мълчиш, за моето презрение, дори не мога да погледна малко, не си ми нужен ти ,върви си. Остави ме сама без извинения, не топлят жалките съмнения, не може огъня угаснал, отново да ни стопли-само пепел. От нас остана само пепел, която вятърът разпръсква. и няма вече да сме ние, сега само аз, без теб ще бъда. Не съжалявам ,че си

smirena

smirena

 

Болка и мечта

Болката ще остане, като камък във сърцето, ще тежи ,ще ме боли, но срещу вятъра ще тичам. И усмихната дори, хората ще поздравявам, някой би ли ме разбрал, ще протегне ли ръка. И дори да споделя, тя в мен ще остане и дори и да кърви, кой сърцето ми ще види. Ще минавам през света, с тази болка във сърцето. Ще живея ден след ден, ще ридая ,ще мечтая. И ще срещна някой ден, любовта си тъй мечтана, няма тя да ме рани и със нея ще остана.

smirena

smirena

 

Поиска

Поиска ти от мен да бъда, покорна ,нежна и добра, ще те обсипя с нежността си, ще те обвия в доброта. Покорна искаш ти да бъда, но каква е нейната цена. Покорна значи да убия, душата горда и ранима. Ще бъда себе си до края, с гордо вдигната глава, Приеми това и можеш, да останеш с мен сега...

smirena

smirena

 

Има те

Поисках слъмце ,засия, поисках обич тя изгря. Шеметно ме приближаваш , вплитаме двете си ръце. Знаех си ,че теб те има, че ще стопиш леда , с теб ще бъда аз по -силна, като морската вълна. Ще се носим в безбрежност, вятър косите ни ще сплита, ще останем тъй навеки, щом съдбата е решила. Няма сила да ни спре, няма вече да мълвим, ще крещим от щастие, любовта ни дава сили. Огъня ти в мен запали, поема ме като магия, цялата на теб се давам , живота ти си посве

smirena

smirena

 

Вяра

Вяра Повярвай в любовта, повярвай във живота, когато най-боли, запей,недей скърби. Очите избърши си, погледни се, видение,красота, дари си миг доброта. Дари си и надежда, в мечтите се обвий, ще заблестят очите, сърцето ще пламти. Скръбта ще е безсилна, пред любовта ти вечна, с цвете закичи се, усмивката върни си. Погледни небето, там птиците се реят, кръжат над теб и пеят, за теб,за всички нас.

smirena

smirena

 

Любовта

Колкото тъжен и сив да е светът,болката може да бъде смекчена от любовта между хората.Обич има в детската усмивка,в добрата дума,във бащината ласка,в майчината милувка.Любовта съществува и винаги ще съществува,докато сме живи,защото тя е навсякъде около нас и няма граници. Влюбването е състояние ,което не може да се опише.Никой не е могъл,никой няма и да може.Любовта е различна ,индивидуална и неповторима . Човек се страхува от самотата и отчаянието,но това е нормално- докато е сам.Любовта дав

smirena

smirena

 

Тази любов

Тази любов ме окриля, ще танцувам пред теб, с жажда неутолима, с цветовете на дъгата. Ще те пленя с нежността си, ще ме приласкаеш с любовта си, за теб ще бъда не жена, а феерия и красота. И щом опитам да си тръгна, ръцете силни ще ме спрат, две устни ще се впият жадно, в магията на Любовта...

smirena

smirena

 

Надежда

Това ,че теб те има, това ,че днес си тук, дали си се преродила, не заспивай мила ,не. Той е там в сърцето ти ранено и радва се ,че дишаш, че трепти в душата ти онази струна жива, в която двамата сте ... Чуваш ли музиката нежна, която в двама ви звучи? Раздай я като къс надежда, но не заспивай,не недей. Кой спомена за него ще опази, кой образа ще вижда всеки ден, дори болката да е голяма, усмихвай се за него всеки ден. И като волна птица ще се рееш, ще топли те зовът му там дале

smirena

smirena

 

...

Променяме се ,всеки миг всеки ден,вървим напред.В крачките напред ,в усмивката .Променяме се и от изпитанията ,които ни сполетяват.Там напред крачим с желание за сбъдване на усмивките,щастието ни ,Борбата която водим вътре в себе си и хората на които разчитаме и тези ,с които споделяме.Опитваме се да не нараняваме ,докато всяка наша дума или жест ни отдалечават от безразличието и забравата.Опитваме да се променяме в устрема и обичта си. В решението си да отсъстваме за дълго от някого.Но оставам

smirena

smirena

 

Всички пътища водят към теб

Можеш ли времето да спреш? Дори за миг да разбереш, че пътищата ни пресичат се а това съдбата отреди... Да имаме мигове незабравими, помниш ли първия танц ,Любов, помниш ли жарките целувки , пламъка ,който ни обгърна. .. Да заспивам сгушена до теб , събуждайки се първо мен да видиш и всички пътища водят ме към теб, през планини ,морета , пустини... Не тъжи ,Любов беше красиво, очите искряха,прошепнати думи, тишината в прегръдка се сливаше, в болката плачеше с мен, в радостта л

smirena

smirena

 

Есен-рисунка от думи

Вървейки в хладната утрин ,замислена ,вглъбена или просто меланхолията на есента се бе вселила в мен си мислех за сезоните.Отмина топлото ,жарко лято ,с море ,слънце и светлина.Дойде есента една палитра от цветове,слънцето се пробуждаше бавно и огряваше хора и дървета,рисуваше багри върху листата ,а те като волни пеперуди се откъсваха и падаха в краката ни ,а ние стъпвахме по тях и отнасяхме със себе си аромата на на есенен полъх на вятър понякога тих,а често пронизващ. Днес слънцето изгря и в

smirena

smirena

 

Ти си глас

Ти си гласът пробудил в мене любовта ,гласът отключил сетивата ми за красотата на живота . Онзи вълшебен глас проникващ в душата ми ,каращ ме да мечтая ,да летя на крилете да отворя широко очите и сетивата си ,да поемам на малки глътки амброзията наречена-Любов. Ти си очите ,които ме накараха да повярвам ,че съм единствена ,ти си нежния шепот на всичко което носи любовта,една безбрежност , по-силно от живота и смъртта .Стремеж да бъдем винаги заедно ,необходимостта да се чуваме ,да не заспивам

smirena

smirena

 

Позволи ми време

Време,позволи ми да мечтая, да се радвам и тъжа да запомня всеки звук ,в който тишината бавно си отива и докосват нежни звуци моята душа, Позволи ми време да обичам , не отнемай трепети и жар искай да се понеса по вълните на живота днес ,сега, за да не пропусна мига в който, сивотата багрите изтласкват... Да е в мен полъха на летен бриз, в края на лятото с дъжда сълза да отроня и да се радвам на всичко,събрано в шепи, щастие ,любов и нежност и с есенния вятър, ръка да разтворя и д

smirena

smirena

 

Сбогуване

Това е сбогуване с пролетта, с уханието на цветята,с живота с любовта ,която ме оплита като паяжина, онази любов ,която не изживях.... Това е сбогуване с приятелите, с тези ,които мислех ,че имам, махам за сбогом на лъжата на лицемерното възхищение, на пленителната музика ,която е свила своето кътче в сърцето ми. Ще помахам с ръка за сбогом, на онези ,които ме предадоха....

smirena

smirena

 

Вълшебство

Гледах луната през сълзи търсейки те в нейната магия, отразяваше се в реката до която стояхме с теб, но защо ли погледа ми бе вперен в луната и звездите за кого бяха тези сълзи за теб ,за мен ,за нас... Искахме да сме заедно до края , искахме любов като в приказките, огнени чувства ,безметежен зов, неприкрита ,топла нежност. Протегна ръка ,докосна ме плахо и огъня лумна във мен, толкова чувства спотаени дълбоко, изригнаха като вулкан, нежна целувка като докосване на цвете

smirena

smirena

 

Копнежи

Неизживени вечерни копнежи, покрити със звезден прах лунни пътеки занемели пред моята свята любов. Наскърбено сърце в тъмнината настройва струните на душата и акорди се вплитат от слънчеви изгреви залези ,спомени ,смях и рози уханни... Музиката ражда въздишка, въздишката ражда сълза носи полъх на тиха тъга... Небето е красиво и тъжно, проблясват ярки звезди, в душата надежда проблясва и притихва плахо в нощта...

smirena

smirena

 

Не тъгувай

Коси, като старо злато, рамене ,изваяни от скулнтор, очи, събрали синевата, ръце създадени да галят. Защо,приятелю,любими, претвори ме на платното, а,своята любов постави, вместо подпис-там отдолу. В душата ми надникна ти, докосна струна във сърцето, засвири тя ,но подари, приятелство навеки...

smirena

smirena

 

Ние

Оставям да ме водиш, по своите пътеки, щом с теб съм ще мога, да се преборя с всеки. Натрапват своите истини, зад думите се крият, аз искам само истина, по-силна от живота. Сплотява и разделя, нашето съзнание, кои сме не можем, дори да си представим. Явяваш се и в мрака, пътека ми проправяш, за мен си ти единствен, за другите си някой. Така ще преминаваме, като сенки през живота, не ще да се изгубим, вселената е наша. И някъде ще се пресекат дните ни човешки, а може там в о

smirena

smirena

 

Остави

Остави го да тръгне, да отиде,където поиска, но и там няма щастие да види, ти изтрий от лицето сълзите. Те ще падат,ще мокрят земята и цвете красиво ще цъфне, като спомен за нещо отминало, като надежда за нова любов. Остави го да тръгне, да се обвие със своята истина, че живота ни само един е по химери не трябва да тичаме. Ще погледнем към цветето жадно, като скитник вървял без да спира, ще се усмихнем,ще тръшнем вратата, че за нас това вече е минало ...

smirena

smirena

 

...

Самотата прегърни тя приятел ни е нежен, няма да ни нагруби в своята ни безнадежност. Слушаме,вървим,скърбим под маската ,усмивка кой душата ни ще види, как дори за миг чувствата ни ще усети. Толкова посредствени крачат, развели своята си истина, а между тях и нас само болката изстрадана. Те не могат да зарадват, с дума нежна или жест, себе си обичат само с другите са тъй жестоки. Ще се крием зад усмивки зад привидната си същност, колко нежна е душата, НИКОГА НЕ ЩЕ УЗНАЯТ.

smirena

smirena

 

В мрака

Пей сърце,за моята горест. Пей сърце,дори да боли. Пей сърце за отминали дни. Пей и скърби за моите мечти. Като сенки изгубени, в мрака се лутаме. Като птици в нощта, ще паднем обрулени. Приятелю,върни ми радостта, приятелю,върни ми нежността. От мъдростта ти ще се опия, в сърцето си гнездо ще свия.

smirena

smirena

 

Тъга и любов

Тъгата бавно ме обзема , прониква в душата ми обзема сърцето ми . не виждам звездите , не виждам сслънцето ,луната, като в омагьосан кръг. Сълзи се стичат по лицето, отмиват болката изгаряща. Кажи ми защо не виждам небето и звездите? Защо само образа ти в мен е? Защо в сърцето само ти си? Не ме оставяй да плача, сълзите с целувка изсуши, влетя в живота ми като вятър, който брули пак листата и стелят се по сухата земя, като килим по който с теб, ръка в ръка ще тръгнем един до д

smirena

smirena

 

За теб

Какво си ти създание незнайно, изтъкано от душевност и любов, кои ли вятър те довя в безкрая, на приказка изтъкана от любов. Прозира ласка с всяка дума, докосваш с думи нежни струни, нима е нужно да познаваш, сърцето питаш и политаш. Мечти с реалност се преплитат, и в думите ти там прозира, онази красота в душата, сподели ти с мен мечтата... В този свят нереално- истински, търсим духовната си половинка, когато луната изгрее, музиката си пусни и виждай мен. Душите срещат

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...