Премини към съдържанието
  • публикации
    689
  • коментари
    155
  • прегледи
    220950

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

Дойдох да остана...

Дойдох,за да остана,Любов! Аз съм музика на плачещо пиано, полъх на вятър навяващ тишина. Болка от несбъднати мечти… Забрави ли ,любов какво ми каза? Че съм единствена в света. На пръста ми постави пръстен. Без клетви и лъжливи обещания. Не ме изпращай,любов аз пак летя. Дори със счупени крила ще бродя по света. Ще плача ,ще се смея и умирам , със всички влюбени по този свят... И ако някой ден дочуеш стон , на плачеща цигулка,знай любов , това съм аз,ако ти е тъжно и тихо,

smirena

smirena

 

Любов

Харесвам да ме гледаш, в очите ти чета като по ноти една спираща дъха мелодия, любов и жажда ,тръпнещ поглед. Усещам го,твоя поглед , изгарящ обсебващ ,истински проникващ в душата ми, под кожата ми ,искащ ме сега и завинаги , безрезервно,опитваш се да изтриеш малките следи тъга и да създадем нашият свят. За теб любовта ми е оазис -животоспасяващ, за мен ти си истината и най -красивото на света, единственото чувство-любов.

smirena

smirena

 

Споделянето

С какво започваме с вдъхновение и топлота.Вдъхновение от мечтата ни да се случи ,да преживеем нещо незабравимо ,неповторимо и само наше.Много думи можем да напишем ,но само истинските владеят сърцата в надеждата за една усмивка ,моята ,твоята-нашата.Познаваме нашето очакване ,нашата отдаденост и чувства ,за тези неща не са нужни думи.Необходима е само топлина ,а тя идва от сърцето ,плъзва по ръцете ни ,заискрява в очите ни.Споделяме ,чувства ,усмивки ,надежди ,споделянето е оставане,оставането е

smirena

smirena

 

...

Дълго закриляни от родителите си ,научили ли сме всичко? Да оставяме присъствието си там ,където сме необходими,където имат нужда от нас.Нека нашето присъствие е усмивка,добрата дума -отношение.И нека се сбъдваме в мислите ,мечтите и действията си...

smirena

smirena

 

Музиката в мен

Понякога се плаша от светлината и бликащата от сърцето ми обич. Скована съм от ледове, погалена от ветрове. В живота има паяжина от хлад и мрачни мисли, а толкова светло и топло е в сърцето ми, искам да дам късче надежда на всеки , да няма тъжни сърца и насълзени очи... А съм бяла от снежинките по мен, закопняла ,в мен музика звучи, с нея засиявам ,прогонвам тъгата само нежност и любов да изпълва сърцата.

smirena

smirena

 

Когато ме измисли...

Измисли ме в пролетно ухание, опасно и упойващо различно, сутрин се будя с аромат на утро и цветен е всеки мой ден. Поиска като роза да разцъфна да бъда утрото на твоя ден, да бъда слънчевия лъч погалил , страните ти ,да бъда нежен полъх да бъда -нощ и ден... . А знаеш ли колко съм различна, нежно цвете,капчица роса вятър,дъжд и буря мощна. Аз съм жена,когато обичам е истинско, съмнявам ли се ,ставам безпощадна, презра ли те- не съществуваш, намразя ли-със поглед заличавам.

smirena

smirena

 

Ти си прекрасна

Прекрасна си ,ми каза ти , като нежен слънчев лъч който с ласка те докосва, като луната тайнствена , която пътека в морето отразява , мечтани полети и красота , безброй звезди ,пулсираща нежност, които осветяват пътя ми към теб. Прекрасна си ,прошепна нежно, през очарованието на пролетта , закичена със дъхави цветя през есента поела цветовете на тихия листопад,чакам те през зимата ,по пухкавия сняг стъпките ти следвам ти си моята магия, любов -необяснима. Ти си прекрасна ,пр

smirena

smirena

 

Нежност

Нежност ,плахо протегната ръка, кратка прегръдка,спомен,сълза очакване за откровеност пътуване през света,надежда откраднат миг светлина. Плахо преминавам през спомени , за майчина топла прегръдка, поела съм топлината и ревниво я пазя ,за да ме топли в самотните дни. Нежност,снежинка на палтото ми, спомен за топлина и багри на любов, скрила съм в себе си част от света, в малката си шепа пазя нежността...

smirena

smirena

 

....

Есента се прокрадва с вятъра ,който се сгушва и роши косите ми,с капките дъжд,който изненадващо ме мокри. Есен -палитра от преливащи цветове,спрете за миг ,погледнете разноцветния килим, по който крачите забързани.Есента е по своему красива с тъгата по отминалото лято,с капките стичащи се по лицето от умиление пред красотата ,всеки сезон има своята прелест ,есента е сезона на падащите пеперудови листа ,които се стелят и вървим върху палитра на художника ,най -великия, природата. А за някои ес

smirena

smirena

 

Обещавам си...

Днес една скъпа приятелка ми каза ,Не позволявай на никого да те натъжава! А защо в душата ми проникват тъжни очи,тези ,които най -много са плакали. Обичам да ме усещат , без да разбирам ,да плачат със мен ,защото са усетили болката ми ,да се смеят ,защото в очите ми е отразена радостта ми. Помня ,че най-добрите съвети са дошли от най-трудните моменти. Помня вълшебството на ,,обичам те“. Знам ,че усмивките са дар,винаги ще помня човека ,когото винаги съм обичала,помня смеха му и мълчанието ,

smirena

smirena

 

Нарисувай ми душата

Нарисувай ми художнико душата, вгледай се в очите ми без страх потъвай в моите надежди, политай с моите мечти. А после бавно ме рисувай , очите ми блестят с мъничко тъга, ръцете ми са крила на птица рисувай- като ,че летя. Целувам със сърцето си небето и чакам падаща звезда. През мен преминават урагани в душата ми се вихрят бури. С усмивка срещам злоба,присмех пулсира сърцето ми от обич, дарявам я,кодирам истините свои пренасям любовта си през света. Улови ли художнико

smirena

smirena

 

...

Най-истинска съм вечер ,последната страница от прочетена книга,малко тъга по изминалия ден.С привично движение свалям обеците си ,лятна вечер,светлини и твоя глас до мен. На чаша вино ,нашата песен и тишината ,не ме питай ,обичам тишината в нас ,тя ни свързва .Обичам усмивката ти ,разбирането ,разказвай ми обичам да те слушам... Моето мълчание е обич...

smirena

smirena

 

Не обещавай...

Не обещавай срещи невъзможни , не искай да те чакам още душата ми със птиците лети, с небето среща има във зори. Лунен лъч целувка ми изпрати да е сънят ми пълен със мечти, и как да чакам теб,кога ,защо когато облак ме приспива до зори , а сутрин слънчев лъч ме буди, с целувка ме посреща пак деня и цвете ароматно до леглото, не сложила е твоята ръка. Не обещавай...

smirena

smirena

 

Тиха лятна нощ

Стих в тихата лятна нощ , от плахо докосване лумват искри и огън разпалва в телата ни, копнеж,страст -миг в очите ни искрят звезди магия ,безкрайност ,обич усещане за близост. Тръпка ,нежност ,сливане магия ,музика и красота , тиха нощ,жарка с вкус на мускус,пенливо вино буйна кръв,наслада в тази тиха лятна нощ...

smirena

smirena

 

Размисъл

Дали е късно или рано за размисъл,не съм слънце ,но в очите лумваха огньове ,малък лъч в очите ти заблестя и всичко стана светло и красиво ,като безкрайна синева.Не съм вятър ,но в погледа ми има толкова любов и топлота ,мил полъх по косата ти пак със вятъра се сля.Луна не съм ,а само лъч надежда,душата ти в очите се оглежда ,и слива се със мен в безкрайността...

smirena

smirena

 

Не мога да ти обещая...

Не мога да си обещая усмихнати зори , вечери притихнали под тежката нега на искрици запалили страстта, бушуваща като вулкан ... Не мога да ти обещая път,до мен с мен , не знам къде съм в този микросвят вселената е моя ,аз съм в нея и как да обещавам невъзможното когато в моя свят преплитат се толкова много палитри от чувства, искам и теб в нюанс да те впиша . но четката на моите надежди сама пътя ми ,съдбата ми чертае. Може би някой ден ще се пресекат страсти ,мисли и любов,

smirena

smirena

 

...

Душата си разтворих,като лотос допуснах те в най-нежния си кът , оставих те да пишеш любовта ни така написа в този таен кът . Съзрях сред думите надежда красива нежност и тъга сълза отронена от радост сладката сълза на любовта . Писа за възторга и радостта , за жаждата ,която ни гореше , терзаеше се моята душа, пишейки ,помисли ли за болката, която причини ми със това. И като лотос ме разлистваше и късаше лист подир лист , тъжно политаха ослепително бели , малки късчета о

smirena

smirena

 

Полъх на една душа

Забравяй ме , бързо ме забравяй . Прах по снимки , следи от изплакана обич. Зажадняла за нежност душа . И помръкнала малка ръка , чертаейки звезди по стъклото. В тази тъмно-мразовита нощ , пазейки топлина между спомени. Някога ще остана сама- някога , но не сега . Затварям се в себе си и в тебе . Търся се .сред сивотата на безвремието. Аз съм навик , просто спомен . Прозираща реалност , малки снимки . Прах от думи , каменни лица извървяхме краткия си път. Ще ти липсвам , с мъни

smirena

smirena

 

Нашата пейка покрита със сняг

Дали ти закъсня или аз подраних, кратка усмивка, дълбока въздишка, а отсреща една светлина, ме води към нашите спомени, летен полъх, целувки и смях , една пейка единствено наша , пазеща нашата топлина , кратки срещи, дълги раздели, но за нас бе само миг от реалността, в нас нямаше раздели, дори на края на света, нашата пейка бе пристан вълшебен. Зима, сняг и толкова красота, стоя до пейката, нашата пейка , покрита със сняг, зимна приказка в крясък като зов гласът си чух в онази ма

smirena

smirena

 

...

Аз съм капката ,в която се давиш аз съм спомена прогонващ съня ти , аз съм цвете прекършено, стена за вас сълзите си пазя, в очакване ,в разкаяние кога за вас домът ще оживее и ще стане гнездо....

smirena

smirena

 

Ще ти разкажа...

Ще те накажа,с думи .ще те накажа с усмивки ,със горест,сълзи, може би приказка ще ти разкажа за безброй несбъднати мечти. Ти ще искаш поне за малко да спра аз не мога без плам да живея , огън съм ,оставям следа изпепелявам ,после се връщам с бисерни сълзи аз гася, по жаравата в унес лудувам, в мен вселила се е радостта, да танцувам ,да пея тъй волно, като птиците да полетя, да обичам и мразя,да искам, аз въздишка съм ,стон и сълза кратка среща на радост с тъга, път на вяр

smirena

smirena

 

...

Изгубих се, в тъгата се изгубих повела ме към илюзорни мисли отрекла се от мен и във дъжда прогонва сенките среднощни. Един откраднат миг ,една сълза отчаяно се стича от очите проблясва малка светлинка и път се вие сред скалите. Останах в плен на чувствата , на непосилните въздишки, поела път към себе си, чий ли път ще пресека...

smirena

smirena

 

...

Непокорно вдигам ръка, дали времето искам да спра или с тебе живот да попътуваме, малко на стоп. Да се смеем на дните отминали, иронично и с присмех дори да си спомним за тези ,които през нас преминаха ,уви без следи. Тъжни очи,разпилени коси малки късчета спомени, отразени от безброй светлини като отломки от нещо отминало, слизам,коленича ,събирам своите спомени .чувства а в мен пулсират звезди, докосвам с мисъл светлината, не искам нищо,само очаквам...

smirena

smirena

 

...

Есенно цветни са моите сънища, багри на слънчева нежност падат като сълзи отронени есенни листи като пеперуди, летят ,засипват пътя пред мен, аз съм струна от вятър обтегната, свири моята песен -любов, обагрена в тонове нежни ласка съм ,цвят на надеждата, нищо ,че пак е есен аз дишам любов , рисувам с пламнали ,блестящи очи, картините на моята есен, а вятъра бавно подхваща своята песен, в златисто са моите чувства разпиляват се вятърно есенни , после пак ме прегръщат ...

smirena

smirena

 

Ела любов

Не тръгвай след мен любов, аз съм вятър ,разпилявам толкова обич, всяко цвете ,всеки поглед удавен във скръб, поглеждам в душата му ,поемам болката му обичам всички, нежното цвете и грубия храст, който майката земя е родила с толкова любов. Защо ми е съвършенство ,та то е във мен, то е във вас огледайте ,се дори в сивото има толкова ефирност и чувства, дори в тъгата и болката пак има любов. Ела след мен любов, не съм непостоянна , аз съм човек ,влюбен в живота,обичащ и мразещ,и

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...