Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    725
  • Коментари

    164
  • Прегледи

    255791

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Време,позволи ми да мечтая, да се радвам и тъжа да запомня всеки звук ,в който тишината бавно си отива и докосват нежни звуци моята душа, Позволи ми време да обичам , не отнемай трепети и жар искай да се понеса по вълните на живота днес ,сега, за да не пропусна мига в който, сивотата багрите изтласкват... Да е в мен полъха на летен бриз, в края на лятото с дъжда сълза да отроня и да се радвам на всичко,събрано в шепи, щастие ,любов и нежност и с есенния вятър, ръка да разтворя и д
  • smirena
Това е сбогуване с пролетта, с уханието на цветята,с живота с любовта ,която ме оплита като паяжина, онази любов ,която не изживях.... Това е сбогуване с приятелите, с тези ,които мислех ,че имам, махам за сбогом на лъжата на лицемерното възхищение, на пленителната музика ,която е свила своето кътче в сърцето ми. Ще помахам с ръка за сбогом, на онези ,които ме предадоха....
  • smirena
Гледах луната през сълзи търсейки те в нейната магия, отразяваше се в реката до която стояхме с теб, но защо ли погледа ми бе вперен в луната и звездите за кого бяха тези сълзи за теб ,за мен ,за нас... Искахме да сме заедно до края , искахме любов като в приказките, огнени чувства ,безметежен зов, неприкрита ,топла нежност. Протегна ръка ,докосна ме плахо и огъня лумна във мен, толкова чувства спотаени дълбоко, изригнаха като вулкан, нежна целувка като докосване на цвете
  • smirena
Неизживени вечерни копнежи, покрити със звезден прах лунни пътеки занемели пред моята свята любов. Наскърбено сърце в тъмнината настройва струните на душата и акорди се вплитат от слънчеви изгреви залези ,спомени ,смях и рози уханни... Музиката ражда въздишка, въздишката ражда сълза носи полъх на тиха тъга... Небето е красиво и тъжно, проблясват ярки звезди, в душата надежда проблясва и притихва плахо в нощта...
  • smirena
Коси, като старо злато, рамене ,изваяни от скулнтор, очи, събрали синевата, ръце създадени да галят. Защо,приятелю,любими, претвори ме на платното, а,своята любов постави, вместо подпис-там отдолу. В душата ми надникна ти, докосна струна във сърцето, засвири тя ,но подари, приятелство навеки...
  • smirena
Оставям да ме водиш, по своите пътеки, щом с теб съм ще мога, да се преборя с всеки. Натрапват своите истини, зад думите се крият, аз искам само истина, по-силна от живота. Сплотява и разделя, нашето съзнание, кои сме не можем, дори да си представим. Явяваш се и в мрака, пътека ми проправяш, за мен си ти единствен, за другите си някой. Така ще преминаваме, като сенки през живота, не ще да се изгубим, вселената е наша. И някъде ще се пресекат дните ни човешки, а може там в о
  • smirena
Остави го да тръгне, да отиде,където поиска, но и там няма щастие да види, ти изтрий от лицето сълзите. Те ще падат,ще мокрят земята и цвете красиво ще цъфне, като спомен за нещо отминало, като надежда за нова любов. Остави го да тръгне, да се обвие със своята истина, че живота ни само един е по химери не трябва да тичаме. Ще погледнем към цветето жадно, като скитник вървял без да спира, ще се усмихнем,ще тръшнем вратата, че за нас това вече е минало ...
  • smirena

...

Самотата прегърни тя приятел ни е нежен, няма да ни нагруби в своята ни безнадежност. Слушаме,вървим,скърбим под маската ,усмивка кой душата ни ще види, как дори за миг чувствата ни ще усети. Толкова посредствени крачат, развели своята си истина, а между тях и нас само болката изстрадана. Те не могат да зарадват, с дума нежна или жест, себе си обичат само с другите са тъй жестоки. Ще се крием зад усмивки зад привидната си същност, колко нежна е душата, НИКОГА НЕ ЩЕ УЗНАЯТ.
  • smirena
Пей сърце,за моята горест. Пей сърце,дори да боли. Пей сърце за отминали дни. Пей и скърби за моите мечти. Като сенки изгубени, в мрака се лутаме. Като птици в нощта, ще паднем обрулени. Приятелю,върни ми радостта, приятелю,върни ми нежността. От мъдростта ти ще се опия, в сърцето си гнездо ще свия.
  • smirena
Тъгата бавно ме обзема , прониква в душата ми обзема сърцето ми . не виждам звездите , не виждам сслънцето ,луната, като в омагьосан кръг. Сълзи се стичат по лицето, отмиват болката изгаряща. Кажи ми защо не виждам небето и звездите? Защо само образа ти в мен е? Защо в сърцето само ти си? Не ме оставяй да плача, сълзите с целувка изсуши, влетя в живота ми като вятър, който брули пак листата и стелят се по сухата земя, като килим по който с теб, ръка в ръка ще тръгнем един до д
Какво си ти създание незнайно, изтъкано от душевност и любов, кои ли вятър те довя в безкрая, на приказка изтъкана от любов. Прозира ласка с всяка дума, докосваш с думи нежни струни, нима е нужно да познаваш, сърцето питаш и политаш. Мечти с реалност се преплитат, и в думите ти там прозира, онази красота в душата, сподели ти с мен мечтата... В този свят нереално- истински, търсим духовната си половинка, когато луната изгрее, музиката си пусни и виждай мен. Душите срещат
Когато разпуква се зората, ще ме съзре ли в синевата, когато залеза потъва, ще се сети ли ,че мен ме има. Когато морето се вълнува, вълната с пръски ме облива, сълзи ли са или това е, спомена който ме обзема. Когато вятърът с косите, неуморно си играе, ще се сети ли за мислите, които бушуват ми в душата. Когато луната изгрее и нежно с лъч ме докосне, ще знае ли каква мечта, ме кара да се взирам в нея. Когато звездите обсипят, небето като бисери, поне една ще се досети л
Да те прегърна,да склоня глава до сърцето ти от обич затрептяло. С две топли длани лицето да погаля и да изтрия сълзата като бисер. Да те прегърна ,но как да достигна да те целуна и устните да впия да поема болката голяма да усетя горчилката на живота. Над мен облаци се стелят и дъжд от сълзи заваля покри и двама ни с магията да споделим и болка и тъга. И слънцето изгря на небосклона изсуши дъжда от сълзи усмихна ни се радвайте се днес че утре може и да няма. А вятърът не
Очите в две очи се впиват, търсят пътя към душата, тя забулена е в тайна, на тъгата многолика. Очите те изпиват като извор, не могат те да се наситят и в жаждата неутолима, целувка жадно си даряват Къде отидоха мечтите, се пита душата занемяла, сърцето отвори, опий се, там като огън обич блика. И тръгват двама онемели, открили чудото непознато, любов, изпепеляваща и бурна, ръцете вплита до забрава.
Обичам те и вграждам се сама, в зидове и мостове вековни, дори да бушува в мене тя, ще я остава бавно да изтлее. Ще сложа плахата целувка на листа бял на който пиша, ще тече по вените кръвта, в сърцето си ще скрия любовта. И ти не ще забравиш знам, онова видение незнайно, което твоя сън смути, което липсва ти безкрайно.
Чакам те! Както дърветата чакат плодните си премени. Чакам те! Чакам очите ти- пътища уморени. Чакам те! Както птиците чакат пролет с прегръдки зелени. Чакам да вляза в очите ти. поне като отражение. Чакам мечтите ми тежки. леко да вдигнеш в ръцете си. Чакам слънцето да разроши косите на дъждовете.
Искаш да танцувам, да се смея очите ми да греят, да шепнеш колко съм красива, как тялото ми следва ритъма, да влагам страст и огън от любов... А знаеш ли какво е любовта , тя е трепет ,нежност ,красота, без нея живота е безсмислен, просто сивота и тъга. Но чувам музика , темпераментна и гореща, прониква в сърцето ми, озарява душата ми, право ме щастлива... Вселява се в мен и повтарям красива си любов, караш ме да летя под звуците вълшебни, всеки звук ,ме кара да се извивам
Ако поискаш мога да съм цвете уханно с преливащи нюанси. Мога да съм звездата в небето, буря силна ,дъжд и ураган. Ако поискаш мога да съм ехо в планината , което да посочва верния ти път , да бъда онова ,,Да “ което очакваш. Мога да съм смях или сълза , която се стича по лицето... Не мога да бъда икона , а вярност , нежност и любов,които да огряват дома ти ,ако това си мечтал...
Копнея те като пустинника жадуващ за глътка вода, копнея те като въздуха, който ми отнемаш . Копнея те , като жадната земя с която летния дъжд се слива... Копнея те безумно, като жарка целувка, копнея ръцете ти увити около мен, не искам да спре копнежа до изнемога, в него те търся и те намирам, жадувам те и отпивам от устните ти любовта...
Не ме питай защо плача, гледам в огледалото празните си ръце ,не ме питай за тъгата в очите ми за несподелените мигове , за неизживения ми живот. Отново пропуснах изгрева, отново забравих какво ме задържа времето с теб. Когато погледна виждам само теб, когато се замисля,ти си в мислите ми, искам да съм вятъра ,който те гали, да съм слънчевия лъч , който първи те вижда, да съм нежното цвете чиито аромат усещаш, ако видя погледи вперени в теб, като розов храст около теб ще

...

Човек живее дните си от болките.Много често чрез болката стигаме до истини,които до този момент не сме приемали.Само ние и нашата съвест едни срещу други. Да простим и да забравим обиди ,подценяване и думи казани накриво,понякога се случва да си платиш,ако имаш съвест или този ,нанесъл обида ,карал те да се чувстваш малоценен,не изтрива сълзите ти ,а се опитва да те накара да се чувстваш виновен за неговата вина-колко удобно нали? Тези хора са странни ,вършейки тази психологическа атака ,не се
Буря,вятър,гръм и страст, дъждът се спуска към земята слива се в любов неземна, бурна от нея ще се роди живот, малко уханно цвете ,дърво под което деца ще си играят. В прозорците ми блясват светлини, небето се раздира от гръм, дори да няма хора вън, не ги измивам,аз съм част от тях. Хубаво ми е в съзнанието ми приказки редя,за една бурна любов, не тиха ,шумна и страстна като гръм и светлина-като бурен вятър. Аз трепет съм във мен бурите се вият, душата ми крещи от тайните мечт
Когато дойде любовта изгрява приказна луна, и звездите вълшебно блестят, птици прелитат ,пламват искри , а под небето сме аз и ти... Тя е като приливна вълна, нежна целувка ,усещане зов, копнеж за нова любов. А може би съм горска фея, докосвам те с вълшебство, покой не давам,просто обичам грях ли е това кажи ми? Да те жадувам ,да те очаквам, да препрочитам любими пасажи, да усещам аромата ти , образа ти е запечатан в мен. Защото те обичам , мечтая защото те обичам,смея с

...

Не те каня Съдба ,на кафе и приказки, нека поседнем ,или не ,никога не сме били приятелки, ти Съдба ми донесе толкова болка , ти ме накара да премина през Ада, Не мога да ти простя сълзите в очите си , нито болката ,радостта къде скри Съдба? Може би тя бе за мен една измислица , като песента ,измислицата не беше вярна... Колко горчилка искаш да преглътна , дори за миг не ми стана приятелка , в най -красивите мигове Съдба, вместо усмивка се лееха сълзи и горчеше ,толкова много,че заб
Красива си ми каза ти като ,. че думата красива е за теб. Нищо .че с погледи те следват и с думи обидни те хулят... Затвори си очите цвете мое представи си уханни градини, представи си ,че там сме само двамата под страстните звуци на китара. Отвори очите си любов и в танц ме завърти, както само ти умееш , нежна ,пламенна ,гореща. С целувка болката ми излекувай, прекрасна моя ,болката , че не мога да живея без теб. Прекрасна си ,когато танцуваш, прекрасна е усмивката ти

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.