Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    725
  • Коментари

    164
  • Прегледи

    258183

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

В този свят на жестокост, в този свят на безразличие, в този свят на безумие, бъдете за миг поне добри. Дарете миг красота, дарете миг доброта. Любов-е нашето спасение. Любов- е нашето избавление. Защо виним се неуморно? Защо само болка блика? Защо не можем да се усмихнем? Защо не можем да сме добри? Любов-като дар
  • smirena
Душата трепти като струна, от чувства непознати, сърцето изпълнено с нежност, от обич е вече пленено. Стъпка по стъпка те следвам. Ти си в съня и мечтите, На теб аз разкрих си душата, дали времето ще ни стигне. И чувам гласът ти и зная, За мен ти си нещо различно, И чувства сърцето изпълват, вплитат се в стих лиричен. Дори не искам да зная, защо точно в теб аз открих, мечтата,копнежа,радостта, която ме прави различна. В луната се взираш до болк
  • smirena
Искам да раздам само обич, своята си нежност и доброта, теб да направя щастлив, да не е разбито ничие сърце. Когато вървя по улицата, усмивка на всеки ще даря, Сърцето ми е пълно с нежност. Любовта ми дава сили. Колко силни са мечтите. Колко тъжни очи край мен минават. Колко болка сърцето ми пронизва. Любов е моето спасение. В този свят на пустота и самота, за мен ти си цветето в пустинята, острова в бурния океан на скръбта.
  • smirena
Тръгни или остани, Кажи ми за последен път, за нашите нощи и нашите дни, Измама ли бе всичко? Тръгни или остани, аз няма да плача, за нощите окъпани в сълзи, за дните на страдание. Затова тръгни ,остави ме сама, Няма да плача ,само вятъра, в клоните ще стене, от сподавените ридания. Остани или тръгни , За двама ни няма смисъл, Дори да плача,знам че обичам. Дори през сълзи ще кажа –с
  • smirena
По вълната на живота, да се пусни дори за миг. Но защо ли аз не мога? Това за мен е като мит. Ще се нося по вълната. на мечтата и любовта В океана на живота, ще намеря сродна душа. Ще се питам,ще се вслушвам , във сърцето си с копнеж, няма то да ме излъже. Любовта ме чака днес.
  • smirena
Небето обсипано със звезди, Луна-за мен ли свети тя? Лъч проникна ми в душата, и разпръсна в миг тъгата. Ти не си част от всичко останало. Ти си част от нещо станало. Спотаено в сърцето и душата, н разпръсна тъмнината. Как в живота ми нахлу, с думи нежни приласка ме, Смях отекна в тишината, прогони за миг самотата. Тъгата отстъпи пред чувства, понесени като криле неземни. Смут и нежност с в
  • smirena
Какво съм аз, без мечтата? Какво съм без красотата? Душата ми пее в мрака, онази история за самотата. Защо тревожи ме убежището, което ме привлича безутешно и нежността се влива по вените , като дихание неземно. Аз искам моя свят от красота, аз искам моя свят да е без тъга, и като птиците на воля да летя, душата да се рее в небесата. Какво задържа ме тук и сега, само онзи див копнеж, който сърцето ми плени, който ме кара да мечтая. Бъди мечта до края, бъди звезда до кр
Звезда обсипа небосклона и търся своята мечта , желание си пожелавам виждам падаща звезда. Плачът на слънцето ме буди и изсушава моите сълзи , когато сърцето ми ранено, изгаря го болката на любовта. И пак гласът ти ме опива
Не съжалявам за мигове пропуснати, не съжалявам за мигове отнети, остава само любовта в сърцето, която двама ни събира в любовта. До мен си ти ,до теб съм аз, с коси развени ,с огнен плам, очите две очи омайни срещат,
Лъчите на слънцето ме будят , усмихват ми се хора покрай мен, цветя ухаят, птиците прелитат, за мен е този миг, свещен. И нося се като богиня, с малка книжка в ръка , но в нея мъдрост сътворила, вековете оставили следа.
Понякога искам да летя , понякога да се скрия във вечността, да оставя живота да тече покрай мен и да влачи сподавени сълзи, терзания. Лъжа ли е ,че днес обичаш? Лъжа ли е ,че те обичат? Защо поставят правила?
Ако някога те чакам , ако някога те искам, като буреносен облак, надвисва пак с мълчание че любовта се изживява, не са и нужни предания, че тя е нещото което кръвта ни кара да кипи, като пенливо вино, като реката буйна, която по пътя си отнася, ненужни мисли и неволи остава само мечтата, която като светлина в мрака, надежда в мислите ни вплита, любов- като цвете зажадняло, към светлината стъбълце изправя, а ние следваме го двама, ръка в ръка и нищо друго няма.
И пак неспирно буен вятър зове ме с ласките си бурни , завърта ме като лист отроненен дори смеха му нежен чувам. Не пуска ме в стихията на танца
Да бъдеш, или да не бъдеш, да знаеш, или да не знаеш да вярваш, или да те обземе безверието толкова познато. Да искаш или да не искаш, да можеш ,но да не го направиш, да сгрешиш ,да не простиш,
Много е късно да промениш това ,което сам си разрушил, късно е раните да заздравиш щом си ги нанесъл с лекота. Много е късно тъгата да прогониш щом я носиш в душата си. Много е късно сълзите да пресушиш, щом сам си нанесъл обида. Много е късно да пееш на воля щом сърцето от болка кърви. Много е късно да бъдеш различен, много е късно да бъдеш лиричен. Късно е да обичаш истински, щом само болка от думите блика. Много е късно да се промениш, много късно е да върнеш времето.
Не мога да затворя аз очи и мислите към теб летят. Душата ми зове, твоята душа, сърцата ни в едно сливат се и болки ,радости ,красота, праливат като буйната река. Не искам аз предания, че вечност е любовта ни ,
Със всеки полъх топлина усещам ,че до мен си ти , и всяка капка дъжд не е сълза ,а радост. Как искам да притихна в твоите ръце и сгушена до теб с целувка те изпивам и няма вече жажда ,страдание и болка, от тебе обич блика и стопля ми душата.
Когато тъгата те обземе ще си спомниш ли за мен, когато радост в тебе блика ще се сетиш ли ,че мен ме има. Когато слънцето те гали, когато спомен то пробуди, ще бъда ли в сърцето още или ще остана само спомен. Дъждът ще отмие красотата на нежността струяла в мрака, буен вятър ще разпръсне, мислите за мен като листа. А колко бурни бяха дните

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.