Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

smirena - дневник

Блог от smirena в Други

  • Публикации

    725

  • Коментари

    164

  • Прегледи

    258225

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Копнеж

Усмихна ми се слънцето, с лъч лицето ми погали, дърветата разцъфнали, с приказни цветове, усмивки ме посрещат, нежно душата ми те галят, и добротата що трепти, стопля моето сърце. Как искам да даря, това, което в мен струи, частица доброта, и нежната усмивка, дори да не стопли тя, ледовете ще стопи, лъч надежда се роди, сърцето ми тя покори.

Вярвам

Как искам времето да спра, да се опия от мига, от нежността ти несравнима, защо за утре-днес те има. Понякога се стичат бавно, сълзите като капчици роса, не от тъга ,от щастие плача. Не тревожи се ти сега. Живота е като магия, поема ни и ни разделя, но силата в сърцата грее, и добротата е в душата. Тя болката лекува, не утре -днес ,сега, не вярвам в догми, само в Любовта.

Моето утре

Тъга разящаща ,неспирно, а болка трови ми душата, кога от тъмата ще изляза и слънцето да видя и усмивка. А може би по силна съм, от вълната втурната в прибоя, от вътъра що брули ни лицата, че теб те има, вече си в сърцето. Тъгата ще прогониш със целувка, прегръдката ти болката отнема, и музика ще слушаме омайна, има те ,значи аз съм жива. Мечтата ми ще ни понесе като птица, ще се срещнем в изгрева, ръцете ни са вплетени до болка, очите ни пият чистотата, коят

Отнето щастие

Да се върна при теб ,но къде, ти си толкова далеч от мен, очите ми не можеш ти да гледаш, а устните да впиваш до забрава. Да се върна при теб ,но как , разделя ни началото и края, ти мислите не ще напуснеш знам, и само болката в сърцето тлее. Отне те рано,Тя и болката непоносима, изплува и смущава ми ден

Душа

Търсих те като блудницата прошка, търсих те като светлинката в мрака, запали ти свещица бледа и тръгнахме към своята Голгота. Остови ме на върха сама, и лека нощ ми пожела, както древните за раздяла, и потъна в мрака , сърцето ми заплака. Аз знам ,че ще се върнеш, ръката ми ще хванеш с утеха,

За една душа

Безкрайно дълго бях във мрака - душа без път с угаснали надежди. Незнаен пътник от незнайно място чаках. Души от мрака можел да извежда. Аз сякаш бях потънала в безкрая, в света на моето нещастие. Не мога вече даже да мечтая, забравила какво е щастие. Сънят дори не искаше да ме приеме и - дълги - нощите тежаха. Денят ми всичко бързаше да вземе. Сълзи оставяше ми за отплата.

Когато няма любов

Вървял си мъж с походка бавна, излял се дъжджд,чадър разтворил, изпаднал лист със нежен стих, нежността това е ,а може би и още нещо. И мислил как годините да върне, беда да го сполети ,на нея той да звънне, но всеки има място в този свят, опитал се,музика дарявал ,но уви... Сърцето на момичето във буен плам, към него не насочил се,о беда, хванал с две ръце побелялата глава. И в ярост писал думи най-обидни, че любовта ,тя няма си цена, и върнал се при своята люби

...

Липсваш ни приятелю и критиката твоя, приятелството що струи, от всяка твоя дума. Музите не удрят , те в сърцето ни се впиват и думите извличат, дори да ни раняват. Поемам своята си истина, и любовта що грее в мен, с доброта света обличам, дори да са само думи . А думата е като оръжие, забиваш го и то кърви, а с нежна думя , раните затваряме ,уви.

Ние

Колко странно нещо е живота, любим ,скърбим,преливаме от щастие, забравяме колко малко ни е нужно, да се почувстваме щастливи. Накара ме да полетя и полетях, с любов неземна те дарявам, а чувствата бликат като извор, целувам устните ти пак. Опивам се от твоя плам, този миг за

Nightwish – Amaranth

Nightwish – Amaranth Неувяхващо цвете (Амарант) Дарен е със съвършеното име Изпълнен е от сърцето си със съмнение Самичък е, дори без себе си Между него и деня се води война Нуждае се от някого, върху когото да хвърли вина А в края на краищата самичък не може да направи много Вярваш, но какво виждаш, Получаваш, но какво даряваш Припев: Целуни единственото, Никога Неувяхващо, В сърцето ти като дъжд се леят сълзите на снежно бялата скръб Целуни единственото, криещото се цвете неувяхв

Легенда за любовта

Очите ми те търсят до забрава, а устните се впиват жадно, около нас е само тъмнината, а елфите в кръг танцуват. Очите ти щом срещна, изтръпвам цяла, времето е спряло, реката ще отнесе само, легендата за вечната любов. Не ме оставяй,не недей, вихри ще се вият до забрава, съдбата ще обърне своя ход, да бъда смъртна ще желая. Ще те целувам ненасит

За вечната любов

Любими,колко нежна , по -силна от живота, е любовта ни неземна, вълшебството в нас. Аз съм безсмъртна, но, смъртен ти си, ще те последвам , във вечните поля. И като цвете нежно, ще легна на вечното ти ложе ,обляна в сълзи, времето ще върна, отново ще сме само ти и а

Тази любов

Тази любов ме окриля, ще танцувам пред теб, с жажда неутолима, с цветовете на дъгата. Ще те пленя с нежността си, ще ме приласкаеш с любовта си, за теб ще бъда не жена, а феерия и красота. И щом опитам да си тръгна, ръцете силни ще ме спрат, две устни ще се впият жадно, в магията на Любовта.

Ревност

Любов, изпиваш ме бавно, а ревността от силите ми взема, със теб съм, а не мога да открия, в кого от нас вината зрее. Аз с теб съм всеки ден, а вярата убиваш в мен, защо изпива ме онази, що ревност всичките зовем. Тя бавно се прокрадва в мрака, и впива своите съмнения, прогонва любовта от мен, отровата по жилите тече.

МАРК АВРЕЛИЙ

Марк АврелиЙ римски император Роден: 26 април 121 Рим, Италия Починал: 17 март 180 Виндобона, дн. Австрия Марк Аврелий Антонин (на латински: Marcus Aurelius Antoninus) е римски император и философ. Родил се е в Рим в семейство, имащо испански корени (и консули от предшествениците) - Аний Вер старши. Шурей на бъдещия император Антонин Пий. Семейството му имало голямо грънчарско производство в покрайнините на Рим. При раждането си получил името Марк Аний Вер. Той се ползвал с б

Остави

Остави ме да мечтая, да бъда залеза на твоя ден, да бъда утрото изгряло, да бъда твоя земен ден. И като горска самодива, да късам нежните цветя, с ръце си ласкави да свия, венец за буйната коса. Да бъда музиката нежна, която гали ти слуха, да бъда ефирното видение, което срещаш през деня. Да бъда слнчевия лъч , що гали страните ти на сутринта, да бъда въздуха що дишаш, да бъда бистрата вода. И като птица ще се рея, над сънят ти аз ще бдя, с крясък бърз

....

Това ,че теб те има, това ,че днес си тук, дали си се преродила, не заспивай мила ,не. Той е там в сърцето ти ранимо и радва се ,че дишаш, че трепти в душата ти онази струна жива, в която двамата сте , чуваш ли музиката нежна, която в двама ви звучи, раздай я като къс надежда но не заспивай,не недей. Кой спомена за него ще опази, кой образа ще вижда всеки ден, дори болката да е голяма, усмихвай се за него всеки ден. И като волна птица ще се рееш, ще топли те з

Дар

Дори и да боли, запей, недей скърби, тя болката отмива душата ни прелива, и щастие неземно, ще те озари, както слънце жарко , земята ни стопли. Погледни, цвете малко , аз ще ти даря, да стопли ти душата, сърцето да тупти. Живецът вътре в теб, ще те изправи,не скърби, изправи главата гордо, усмивка подари, и няма тъгата да те мъчи, там някъде те чака, Любов- несравнима, надежда ти дарявам, срещни деня с усмивка.

....

С ръцете си окриляни от обич, дарявам сила и на теб, дори на мен да не достига, че ти си нежният поет. От лунен лъч ще взема красотата, звездица аз ще ти даря, обичай Любовта,която, на всички дава ни крила.

...

Дари ми ти любими, бокал изпълнен с мечти, от твоята ръка поета, дори отрова бих изпила. Вземи ме в своя свят от мъка, цялата ще се потопя, ще отнема от тъгата, болката ще споделя. И ще има дни щастливи, ще си подарим мечта, обичта ни дава сили, ще зовем с копнеж и жажда, нежното що в нас е скрито, Любовта -що грее вън.

Цвете за мен

Вървиш по нашите пътеки, но сам си ти и с тъжен глас, зовеш ме,гледаш към небето, очите ми си спомняш пак. Зърваш алени цветя, за мен откъсваш с любов, но ти си тук , а мен ме няма в този свят . Присядаш ти до плочата, цветятя с нежност ми дариш, а болката изпива ти сърцето, за теб най-красива бях само аз. Не тъжи за мен лю

...

Слънцето гали с топлота, цветя ,полета ,равнини, а хората вървят забързани, не се наслаждават на мига. И всеки ден повтарят, докато не дойде краят, оглеждат се в леглото тясно, а мълък лъч навън проблясва. Ръка протягат с надежда, да уловят частица радост, а тя била е винаги с тях, импулс,обич,светлина. Ако можеха мига да върнат, щяха да крещят,обичайте се, уловете всеки лъч светлина, дарете Любов на света.

Мечти

Дали мечта си ,ти не зная, реален си сърцето знае, и нося се по този гребен, на вълната на мечтата. Понякога е много просто, мечтата днес към теб ме води, а самотата е приятел, розата кралица на цветята. И подари ми миг вълшебство, без корист ,умисъл и злоба, за теб аз знача нещо, за мен си цялата вселена. А музиката ни събира , думите сами отронвам, не съжалявам ,че те има, цялата Любов дарявам.

Обичайте се...

И ще извикам аз без глас, о миг поспри ,ти си тъй прекрасен, с всеки миг ще дишам любовта, ще раздам ,като цветето красота. Ще търся образа в мечтите, ще затворя вратата към пошлостта. Прозореца широко ще разтворя, ще струи светлина и Любовта , със всяка фибра ще я поемам, като дар свещен ,като магия, и нека всеки в този свят, докосне се до вълшебството, да пие жадно ,ненеситно, добротата що е в нас, а Любовта ще ти даря , със всеки атом светлина.

Ще подаря...

Ще прегърна самотата, тя приятел ми е нежен, няма да ме нарани, и мечтите ще останат. И когато най-боли, ще си подаря усмивка, ще си подаря звезди, светлина от обич блика. Тя е в нас ,и ние в нея, нежна, несравнима, а защо скърби душата, тъй огряна от звездата. Импулс от всеки атом блика, дори когато си самотен, подари си късче обич, в този свят коварен. Ще се радвам ,че живея, че слънцето ме гали, аромата цветен вдъхвам, а сърцето нежно ще запее, добротат

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.