Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

smirena - дневник

Блог от smirena в Други

  • Публикации

    725

  • Коментари

    164

  • Прегледи

    258230

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Не съжалявай

Няма грешки в любовта, за някой тя просто е игра, и дори не заслужава, малката сълза пролята. Гърло мъката не пуска, а сърцето ни кърви, може ли да ни обичат , дори раними да сме ний. И защо да съжаляваме, и защо да се виним, думите недоизречени, забиват се като игли. Щом обичали сме просто, да съхраним искрата в нас, ръка протягаме,докосваме, друга пламенна ръка. Душата ни ще пее като птица, разбрана, докосната от нежността, и няма вече да се питаме,

Съдба

Обичам те, като спасение, обичам те, без извинение, обичам те, като магия, поела моето смирение. А щастието толкова е близо, ръка протягам да го стигна, докосвам ръката ти в мрака и нищо друго аз не чакам. Какво ли готви ни съдбата, че тя събира и разделя, и мечтите ни несподелени, като огън в нас ще тлеят. Не спирай се пред разстояния, не спирай се и пред желания, когато нищо друго няма, ще прегърна самотата.
  • smirena

...

Не се променяй,не недей, света ще ни приеме каквито сме, и какво от това, какво говорят какво от това ,че злословят. Когато себе си разбрах, няма вече да съм аз. Не се променяй, чуваш ли недей, защо да губим себе си в безкрая, да угодим на някого ,не зная. Остава само да решим, дали ще мразим и скърбим, или ще дарим от себе си, онова ценното , що в нас блещука, светлина да подарим, своя връх ще покорим.
  • smirena

Нереално -реални

Има те така реално, истински и нереално, аз за себе си разбрах, не мога повече така. Защо съдбата ни препъва, изправяме се тръгваме отново, дали пътища които се пресичат , ще се срещнат някога, не знам. А ние заедно сме знаем, и мислите ,сърцата ни- едно са и няма разстоян
  • smirena

Вяра

И пак с усмихвка ще посрещна, всеки нов подарен ми ден, ще бродя и ще даря частица, от добротата що е в мен. Ще има дни ще ни боли, ще скърбим за несбъднати мечти, ще ридаем ,ще желаем, но вярата ни ще остане. И колко малко ни е нужно, усмивка ,думичка добра, дали толкова е трудно, надежда да си подарим сега.
  • smirena

...

Усмивка подари и обич несравнима, към всичко в този свят, към музиката нежна, към цветето вълшебно, да дишаш с любов, да подариш надежда, а мисълта не спира, от сърцето тя извира, даряваш доброта, дори с думичка една. По ценно е това да дадеш, отколкото да получиш, кога ще разберем, кога ще се научим, да дарим доброта, без да очакваме нищо, когато разберем, ще литнем като птица.
  • smirena

...

И думите ти озаряват, като звезда вълшебна, притихвам и се притаямам, от мъдрост безконечна. А думите се леят и опиват, какво сме ний пред словото, то първо бе,след него нии, го следваме смирено. И музика от думите извира, даряваш обич ден след ден, крещиш обичайте се хора, добри бъдете всеки ден.
  • smirena

Винченцо Белини

Винченцо Белини италиански композитор Роден: 3 ноември 1801 Катания, Италия Починал: 23 септември 1835 Пюто, Франция Винченцо Салваторе Кармело Франческо Белини (на италиански Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini) е италиански композитор, известен главно с мелодичните си опери (общо 10 на брой): „Капулети и Монтеки“ (1830), „Норма“ (1831), „Сомнамбула“ (1831), „Пуритани“ (1835). Белини се ражда в музикално семейство. Като малък се проявява като дете-чудо - според легенд
  • smirena

Да докоснеш...

Обля ме ярка светлина, от музика и думи нежни, Сърцето ми докосна ти, не ще тая надежди. Ще вървя,с цвете във ръка, с усмивка хората ще гледам, ще се опивам от смеха, бликащ от твоите слова. Не знаем колко сме щастливи, че днес сме тук,че нас ни има, усмивка нежна ще даря, на всяка страдаща душа. И самотата не ми е враг, това е моето пристанище, където ще намеря пак, частица обич за всички вас.
  • smirena

...

Защо очите ми те търсят, защо душата ми крещи. И само болка и страдание, безмълвно ми донесе ти. Обвит във своето мълчание, не чуваш смях, нито ридание. Нима сърцето ти от камък, не ще усети моя зов, духът ти днес къде витае, при мен си ти,но съм сама. Приемаш ме като дарение, приемаш ме и с възхищение, но няма нищо в тебе няма, остава болката голяма. Ще мечтая,ще летя и свободна аз ще бъда, Щом я няма Любовта, по-добре сама да бъда.
  • smirena

Импулс

като дъга многоцветна, изгря и усмихнат е вече деня, ще слушам музика вълшебна, ще зная просто ,че те има. Като дар от необятната вселена, като звуци от музика вълшебна, думите са просветление, и лекуват моите съмнени. И колко ценен си не знаеш, и колко сили ти раздаваш, да поемам като дар светлината,
  • smirena

Болка и мечта

Болката ще остане, като камък във сърцето, ще тежи ,ще ме боли, но срещу вятъра ще тичавм. И усмихната дори, хората ще поздравявам, някой би ли ме разбрал, ще протегне ли ръка. И дори да споделя, тя в мен ще остане, и дори и да кърви, кой сърцето ми ще види. Ще минавам през света, с тази болка във сърцето. Ще живея ден след ден, ще ридая ,ще мечтая. И ще срещна някой ден, любовта си тъй мечтана, нама тя да ме рани, и със
  • smirena

Не съжалявам

Гледаш ме, очите ти са празни, и няма чувства нищо няма, донесе само болката голяма, донесе само мигове страдание. Мълчиш, за миговете жалки, мълчиш, за моето презрение, дори не мога да погледна малко, не си ми нужен ти ,върви си. Остави ме сама без извинения, не топлят жалките съмнения, не може огъня угаснал, отново да ни стопли-само
  • smirena

Любов

Разсъмва се,бледа светлина, прониква бавно и ме облива. Сънувах те до мен си ти сега, там в душата и сърцето. И колко ни е нужно,колко, да бъдем волни и щастливи, като птиците гнездо ще свием, далеч от погледи раними. Над нас синьото небе, под нас земята необятна, а ние разперили к
  • smirena

Жени

Жените нежните видения, не просят поклонение, щом мъж към тях очи отправи, те може и да са лукави. Играят своята игра, жени ,мъже със суета. И всеки мисли,аз велик съм, докато под чехъла не легне. Тогава нека си мъдрува, ще пие, плаче и ще псува, ще се оплаква от орис зла, изпратила му таз жена.
  • smirena

Поиска

Поиска ти от мен да бъда, покорна ,нежна и добра, ще те обсипя с нежността си, ще те обвия в доброта. Покорна искаш ти да бъда, но каква е нейната цена. Покорна значи да убия, душата горда и ранима. Ще бъда себе си до края, с гордо вдигната глава, Приеми това и можеш, да останеш с мен сега.
  • smirena

Път

Съдбата е безмилостно жестока, не е епична просто прозаична. Събира и разделя без капка жал, а ние просто тръгваме по пътя. И мислим си, защо на мен, и давим се в сълзи ден, след ден. Душата стене и болка ни пронизва, обзема ни внезапно безпокойство. Очите ни се взират в мрака помощ от никого не чакат. Сърцето от болка наранено, разкъсва се ден след ден. А може би дори сме силни, дори в скръбта тръгваме напред. Трънлив е пътя,ден подир ден, в
  • smirena

Сантиментално

Вълната ме изхвърли, като песъчинка малка, отърсих се, огледах се, около мен само пустота. Поисках да извикам, нещо гърлото ми стисна, поисках да заплача, сълзите не се проляха. Приседнах на брега и вперих поглед към морето, вълни се гонят неуморно, сами, забравили за мен.
  • smirena

...

Болката е спотаена, там дълбоко в сърцето, а надежда съкровена, от сърце ще ти даря. Музика ти подарявам, потопи се в нея цял, тя душата ще лекува, няма ти да бъдеш сам.
  • smirena

Има те

Поисках слъмце ,засия, поисках обич тя изгря. Шеметно ме приближаваш , вплитаме двете си ръце. Знаех си ,че теб те има, че ще стопиш леда , с теб ще бъда аз по -силна, като морската вълна. Ще се носим в безметежност, вятър косите ни ще сплита, ще останем тъй навеки, щом съдбата е решила. Няма сила да ни спре, няма вече да мълвим, ще крещи
  • smirena

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.