Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

smirena - дневник

Блог от smirena в Други

  • Публикации

    725

  • Коментари

    164

  • Прегледи

    258226

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Магията на любовта

От дъха ти ще поема аз живот, от прегръдката, спомен незабравим, от очите в които аз потъвам, как искам да си до мен-любими.. Така осезателно те чувствам , а толкова ми е трудно, да те прегърна ,устните да впия, да забравя ,че няма болка. Оставям се да ме води сърцето, не мисля -искам да усетя , пак шемета на ласките ти нежни, като магия е любовта ни силна. От цветето ще взема красотата, ще се опивам от твоето вълшебство, до мен искам да си вечно, любов изстр

Неугасима

Бъди до мен дори когато, сълзи от очите бликат, сърцето свито е до болка , протегни ръка ,прегърни ме. С любов раните ми излекувай, устните впий до забрава, сълзите ми поеми като дар , на обичта голяма. Защо от устните отронвам , думи ,които гърлото ми давят, обичам те ,за кой ли път,

Очи

Очите в две очи се впиват, търсят пътя към душата, тя забулена е в тайна, на тъгата многолика. Очите те изпиват като извор, не могат те да се наситят и в жаждата неутолима, целувка жадно си даряват Къде отидоха мечтите, се пита душата занемяла, сърцето отвори, опий се, там като огън обич блика. И тръгват двама онемели, открили чудото непознато, любов, изпепеляваща и бурна, ръцете вплита до забрава.

За теб

Какво си ти създание незнайно, изтъкано от душевност и любов, кои ли вятър те довя в безкрая, на приказка изтъкана от любов. Прозира ласка с всяка дума, докосваш с думи нежни струни, нима е нужно да познаваш, сърцето питаш и политаш. Мечти с реалност се преплитат, и в думите ти там прозира, онази красота в душата, сподели ти с мен мечтата. В този свят реално- истински, ние сме нереално-реални, когато луната изгрее, музиката си пусни и виждай мен. Душите

Любов необяснима

Любов необяснима, зовеш ме като дар, от цветето уханно, аромата ти си взел, от силно руйно вино, цвета на любовта , любов необяснима , в кръвта ми закипя. Поемам те на глътки, опивам се от теб, омайно ме привлича, нежното зове и погледа си свеждам, пред тази красота, даряваш ми вълшебство и приказка една. Любов като стихия, в

Ти

Желание е твоето име, мечтание е моя блян, и утрото красиво и нашият си ден. А вечер любовта си, в музиката виждам очите нежно сини, в тях се аз оглеждам , в нощите неспирно, името зова, кога пак ще изгрее, нашата звезда. Поглеждам я с усмивка, целувка ти изпращам, за мене ти си всичко , вселената замира , усмихва се луната сърцето затрептяло, поглъща красотата.

Спрете

Тихо спри -не говори , кой ще чуе моя глас, от дълбините на душата , кой, мъката ще сподели, Спри почакай ,не говори , послушай вятъра самотен, погледай буйните вълни , които към брега се носят. Спри ,почакай ,замълчи , нима ще кажеш че греша, свят на илюзия и реалност , свят без капка доброта. Свят на роли без актьори, а защо вий не стоите , там на свойта висота, а оглеждате се мълком, кой ,къде ,защо ,кога. Днес приятели ,а утре не, о,не чу

Обич

Обичам те и вграждам се сама, в зидове и мостове вековни, дори да бушува в мене тя, ще я остава бавно да изтлее. Ще сложа плахата целувка на листа бял на който пиша, ще тече по вените кръвта, в сърцето си ще скрия любовта. И ти не ще забравиш знам, онова видение незнайно, което твоя сън смути, което липсва ти безкрайно.

Любов

Мълчиш и болката поемат, две крехки ,ласкави ръце, дори не могат да приемат, че болка от любов зове. Безмълвно пак за сетен път, приемам истината свята, любов, отнела красотата, любов, горчилката в мрака. Чувствата преливат буйно, като морето неспокойно , без думи аз мълвя нечуто, остави ме с мойта болка. Не идвай в сънищата кратки , не смущавай мислите безбрежни, остава само тишината, самотата е приятел само. Измислицата не беше вярна, любов обвивам те

Робърт Бърнс

Робърт Бърнс По пътя ме настигна мрак, планински вятър, силен мраз. Замрежи всичко ситен сняг и без подслон останах аз. За щастие във моя смут една девойка ме видя и мило в своя дом приют за през ноща ми даде тя. Дълбоко и благодарих, учтиво преклоних чело- учтиво и се поклоних с молба да ми даде легло. Тя с тънко ленено платно легло във къта ми постла, наля ми в каната вино и “лека нощ” ми пожела. Когато до самия праг със свещ в ръката тя дойде, девойката замолих

Приказка за любовта

Сред руини ,носещи предания, зад зидове сподавили ридания, едно видение омайно,бледо, сред цветя и красота се рей безцелно, докосват нежните ръце, ароматни ,нежни цветове, докоснати едва,едва, поемат нейната топлина, очите потъмнели от тъга, забулени за тази красота, докосва с нежност цветовете, но болка стяга и сърцето. Къде си ти любими-

Измислица

Измислицата не беше вярна, като стъбло прекършено, в разцвета на младостта, не, не мога да живея така, От някъде, в пустотата, появи се като призрак в мрака, надежда малка ми дари , но всичко е една измама. На живота поредната игра, на пътя поредното препятствие, на мислите поредната стихия, на душата поредното ридание. За кой ли път душата ми трепти, като трели от музика дочута, от тъмното излизам ,но уви, не виждам светлина ,а мрак.

Кажи ми защо?

Кажи ми защо не виждам, синевата и слънцето,небето, около мен е само болка , в името на доброто. За сетен път да видя искам, небето и звездите, преди да падна покосен, верността в сърцето нося. Дори живота да изгубя, за свободата ще се боря, дори не мисля за живота, устремен в боя,дори последен. И падам покосен от меч, не мисля вече за смъртта,

Споделено

Поспри ,почакай-говори, кое те мъчи тъй безспирно, кажи ми болката си сподели, не ме оставяй -сърцето ще боли. Не искай нищо от живота, което сам не ще постигнеш, не искай нищо от съдбата, любовта- там някъде те чака. Усмивка на лицето нека грей, че тук си днес ,че тук те има, дари импулс от миг щастлив,

...

На този свят безмъвно шептя, а болката изгаря и не спира, като карма ористта си нося, като неспирен буен вятър. Присядам,на пръстта свещенна, земята да поеме моята болка, луната с лъч да ме погали, морето бурно да прелива. Докосва ми нозете с ласка, която само то умее да дарява. Поема част от болката в мене но тя в мене ще остане знам. Притихвам като птица уморена, заслушана в шума на вълните, и само вятърът нашепва тихо, запей,избърши сълзите.

Обичам те

Луната бледа се прокрадна лъч съзря видение незнайно, девойка босонога танцуваше, лъчът докосна буйните коси. Ръцете като нежни пеперуди, се движеха във танц вълшебен, омайна музика нозете и гореше, танцуваше-видение прекрасно. Усещаше росната трева, и птиците се рееха над нея, като нимфа палуваше в нощта, самата нежност беше тя. Н

...

За сетен път безмълвно аз , зовя те, о видение незнайно. За сетен път потъвам аз, в погледа ти тъй омаен. Създание на мрака, отрова за плътта човешка. Поемаш с устни, зъби впиваш, в плътта гореща с див копнеж, човек съм аз ,а ти неземен, вземи ме като изкупление, води ме в своя мрачен свят, на демо

Живот

И бавно живота минава край мен, сред болки ,неволи ден,подир ден, отива си бавно деня уморен, не питам защо , до кога и къде. А в твоята обич оглеждам се аз, като лодка разбила се в пристан. А думите твои за мене са дар, с какво ли заслужих обич такава. Моята болка с твоята сливам, искам да отнема от нейното жило, което сърцето проб

Смърт

Смърт поеми ме, като люлка позната, като залез свещен. Бавно изстивам от болка родена, болка и рана любовна лечила, поеми ме в ласката на своите ръце, аз безмълмна поемам по пътя си с теб. Приемам те като спасение, приеми ти моето смирение, воала от дантела ти постави, Смърт-последна целувка, на моите устни ми подари.

Болка

Очите сини ,потъмнели от тъга, коси развени от вятъра ,едва, снага топола,лебедова шия, коя си ти девойко мила. Минават хора ,изпиват я с очи, неземна хубост,мълвят без глас, очите тъжни не виждат те, под гъсти мигли скрити са уви. Върви изправена ,като богиня, и носи болка от любов ранена, сълзи се стичат по бледите страни, краката не издържат тази пустота. Върви сред хора ,но сама е тя , и болката си носи,не иска много , една усмивка нежна и дума една , тъгата ще отмие, човешк

Там

Там вятърът е като ласка, дъждът сълза отронена от радост, а слънцето сияе ярко, дъга изви се на небосклона. Там няма злоба и омраза, там няма думи зли и леден поглед, има само светлина,сияние, душите ни изпълва тя с желание. Там е моят свят,там е моят дом, и любовта що от сърцето блика,

Сън

Сънувах сън,прекрасен сън, в гора разлистена ,зелена, танцуват елфи своя танц, поглеждат ме и се усмихват. Над мен вековно дърво, с корона натежала, зелено като цвят от дъгата, а в него птица гнездо си свила. Притихнах от тази красота, лъчите слънчеви докосват, а птицата зап

Души

Деца, забравени от Бога, души скитащи без цел , порастваме и ден след ден, над нас тегне зла прокоба. Любов ,по силна от живота, крепи ни всеки ден, не питаме защо и как, вървим по своя път. Нима е нужно да се молим за думичка добра, за усмивка лицето озарила, за малко топлота.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.