Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

smirena - дневник

Блог от smirena в Други

  • Публикации

    725

  • Коментари

    164

  • Прегледи

    258169

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Топлота

Осиротя вековното дърво, гнездата останаха празни. Листата бавно отронени, стелеха се и цветен килим, покри студената земя. Вятърът свири в голите клони, превиват се от силния вятър. По пътя се зададе странник. Дървото страдаше,че не може да го подслони,топлина да му даде. Старецът седна,сгушен,зъзнещ от студения вятър.
  • smirena

Поучения

Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем!!! Когато съпругата на Джордж Карлин починала, Карлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал: Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради , но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на ,по-малко. Имаме по-големи кьщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. 'Имаме повече образование, но по-малко разум, повече
  • smirena

Шепот

Ти чувал ли си ромон на поточе, слушал ли си шепота на вековни дървеса. Разказват ни за отминали дни и хора преминали. Всяко листенце,падайки носи нежност и тъга, от раздялата с дървото. Докосвам грапавата му кора и усещам топлина и сила. Дланта ми го гали, усещам шепот, за минали години. През ръката си чувствам, как силата си предава. Отминавам загледана напред, със сърце,изпълнено със сила. Изправям глава със забързани стъпки, вървя по св
  • smirena

Връщане в миналото

Не бих могла да забравя миговете преживени с теб,историите за твоя труден,но интересен живот.Искам да напиша за теб,с благодарност за всичко,което си направила за мен. Баба ми беше от бедно семейство и рано я задомили за богат земевладелец-дядо ми.Той имаше голямо сърце ,в което имаше много място за мен.Когато се удрях или бях болна той плачеше заедно с мен. Дядо ми беше сред най-образованите в селото.Силата му беше математиката,не случайно работата му бе свързана с нея.Когато вече не работе
  • smirena

Върхът

Краят на едно изкачване. Началото на стръмно спускане. Величествен връх! А колко малки сме ние. В мислите си, недооценени в чувствата си прекалено вглъбени. Не се затваряй в тънката обвивка. Разтвори душата и сърцето. Преклони се пред величествения връх! Отвори широко очи. Попий мириса на гора. Докосни с нежни струни душата си сред величието на природата. Изкачване и слизане. Ние си отиваме,но той величествения връх ОСТАВА!
  • smirena

....

Как искам да съм мъничко поточе, да криволича в планината, на поляна , с прелестни цветя, да чувам детски смях. Да притичват, скришом да потапят, малки ръчички. А ще бълбукам , от радост и ще се спусна надолу.
  • smirena

Настроение

Вятър вкосите, сълзи в очите. Неспирния вятър, сякаш иска да ме отнесе! Закачливо роши косите ми, не оставя мислите ми в покой. Нося се мислено с вятъра над плодородни поля, над планини и остри върхове. Колко величествена красота! Оглеждам се, там съм, от където мислено тръгнах. Вятър в косите ,без сълзи в очите. Радвам се на мига!
  • smirena

Вяра

Очите ми те търсят, с вяра ръцете ми те милват, с вяра сърцето ми пълно с обич, с вяра да бъда себе си с вяра. Как искам да не нося товара -Не варвам,във всичко се съмнявам. Заради вас мили мои, заради себе си със стихове прочетени, със стихове написани, ще живея с моята вяра.
  • smirena

Миг от вечността

Миг от вечността, е земния ми път. От началото до края искам да съм себе си. Действието предизвиква промяна,бездействието ни прави безсилни. Къде си ти, в потока ми от мисли? Не ме търси, сред неспокойната си съвест. Не чакай ме, сред пустота и мрак. Обичай ме,заради мен самата, Искай ме,но безусловно. Аз съм зареяна, с мечти облечена, в звездите влюбена, сълзата отронена, от бисер е по- скъпа ухания и нежност събирам по пътя си. Ние см
  • smirena

Размисли

Раждаме се и с бавни стъпки вървим към смъртта.Междувременно се случват вънуващи неща-обич,семейство,деца. На моменти се съгласявам с мнението, че не познаваме Любовта. Омразата и любовта вървят ръка за ръка. И кои сме ние - гостите на тази земя?Всеки от нас е познал и любов и омраза.И както са казали много по умни от мен, че можем еднакво да любим и мразим. Ден след ден живота ни поднася изненади и препятствия.Ние се опитваме да се справяме с живота, да приемаме предизвикателствата на съдба
  • smirena

На учителя с любов

Това не е заглавие на филм.Това е разказ за моя учител-с благодарност. Преподаваше ни литература,той бе този, който ни откри света на велики писатели и поети.Не беше само учител,а личност,която се стремеше да ни направи съпричастни с болката на Боне Крайнинеца.С пътеписите на Вазов се пренасяхме в най красивите кътчета на Родината,като че и ние бяхме там.Лириката на Яворов ни караше да се прекланяме пред този водопад от чувства. Не знам дали не очакваше прекалено много от мен.Той ме ви
  • smirena

Нощ

http://vbox7.com/play:8e542499 Нощта спусна нежен воал, донесе ни чакана нежност, докосване в мрака. Приюти ни в своята безбрежна ласка, залюля ни в люлката на любовта,телата ни в едно се сляха. Обичам тъмнината тя ни свързва, прегърнати, шепнейки нежни слова със сплетени ръце посрещаме зората. .
  • smirena

Сантиментално

http://vbox7.com/play:52b2d282 Измислям те, измисляш ме, ръка протягаш във очакване докосваш ме, докосвам те. С очи изпивам те, като отлежало вино. С устни,с дъх на узрели къпини, поемам тъгата ти. С нежност докосвам ръцете ти силни, очите горят като жарава, сърцата ни бият като едно-пълно, преливащо от обич. Измислям те познавам те, измисляш ме докосваш ме. Горят вплетените ни ръце, жадно устните,пият наслада. Залеза замря
  • smirena

Ти

Ти идваш в моя неспокоен сън ти нищо не желаеш ти си само сън. Сред сънища нереално истински. Сред спомени реално истински. Сред сън от нежност сред разцъфнали цветя и капчици роса блестят и усещам свежест. Ти идваш в моя сън ти си истински и заедно сме-в сън и наяве!
  • smirena

Обикновен ден

Eдин ден, който приличаше на всички останали един мъж поправяше нещо пред дома си. Вглъбен в работата си не забеляза,че двама мъже бяха спряли пред дома му. -Какво правиш,момче?-попита по високият. -Малко ремонт-отвърна и продължи работата си. -Ти знаеш ли с кого говориш?-сърдито извика по- ниският мъж. -Да знам!-каза и продължи. Двамата мъже продължиха и се чуваха гневните думи на по ниския. Единият беше известен поет.Да известен и какво от това? Вниманието към всеки от нас трябва
  • smirena

Дъжд

Капки,като бисерни сълзи, отронени от очите на дете, се сипят от пересто облаче. Във въздуха се носи свежест, вятър брули есенни листа и клони. По улиците срещам хора, навъсени,загърнати. А други усмихнати,мокри подават длани да съберат, капките дъжд и си мислят, няма нищо по-хубаво, от лошото време.
  • smirena

Съдба

Беше топъл пролетен ден.Цветята ухаеха,дърветата се разлистваха,а птиците погалени от лъчите на слънцето,прелитаха с радостни крясъци. По широката улица се движеха много хора.Топлото време ги беше накарало да излязат навън.Те се разхождаха усмихнати,а децата весело подскачаха наоколо.Всички се радваха. Една жена не посрещаше с усмивка пролетта.Тя лежеше на чистото болнично легло,чуваше шума, веселите гласове,които долитаха през прозореца,но те не можеха да стоплят нейната наранена душа. Тя
  • smirena

Странни мой приятелю

Искам да разкажа за теб,за интересния ти и пълноценен живот.Географията за теб беше това,което наричаме хоби .Не беше само хоби,за теб тя заемаше специално място.Четейки и когато правеше картите, ти намираше себе си.Там ти беше в стихията си. Всеки разговор с теб беше едно невероятно пътуване през непознати за мен страни.Ти като гид ме превеждаше през красиви местности,запознаваше ме точно с флората и фауната,описваше ми точно водните басейни.Всъщност ти беше проектант,а интересите ти към геогр
  • smirena

Светлина в мрака

В стихналата стая седяхме,притихнали попивахме музиката,която извличаше от пианото. Само една свещ осветяваше стаята, но друго не беше нужно. Нежните звуци се разливаха в стаята и огряваха,стопляха сърцата ни. Носехме се по вълни от чувства. Пренасяше ни в друг свят с музиката на Бетовен-от Лунната соната през -За Елиза! Седяхме притихнали, загледани в пръстите ти, които се движеха по клавишите и изтръгваха нежни звуци.Лицето ти едва осветено от свещта изразяваше нежност. Изв
  • smirena

Поезия и Лично творчество

Мечтание Остави ме да мечтая, да летя на птиците с крилете, да вървя по лунната пътека. Не ме ревнувай от белия лист, не ревнувай черните клавиши. Остави ме да мечтая, така ще бъда, до теб и с теб. Остави ме да мечтая, Да бъда капката дъжд по твоето лице, да бъда есенния пист, отронил се и падащ бавно. Остави ме да мечтая, без мечтата нещо в мен ще умре, ще падат покосени волните птици, ще повяхнат цветята, а може би и аз ще умра. Остави ме да мечтая!
  • smirena

Самота и нежност

Защо са тук тополите, за да дочакат полъха, на нежния ветрец. Вървя под тях, събирам нежност, да я съхраня и с нежност в сърцето, да дочакам новия ден. Ще събирам сетлината лунна, в ушите ми ще звучи, "Лунната соната", Ще полетя на птиците с крилете, самотата си ще споделя, със звездите,с вятъра
  • smirena

Лична поезия и проза

Миг Намирам се в приказна гора, не мисля,чувствам се лека като перце,носено от вятъра. Прекланям се,оставам безмълвна, пред тази красота. Поглъщам с поглед мистерията, от красота и звуци. Поглеждам нагоре. Господи как създаде такова съвършенство,за нас несъвършените? Вглеждам се във себе си, искам да съхраня, този вълшебен миг
  • smirena

Лична поезия и проза

Не ме търси Не ме търси сред погледите празни, Не искай да затворя очи, да не виждам красотата. Не искай да съм като другите, някой вижда платното с очите си, а аз с душата и тя кърви от страданието на твореца-излял душата си върху платното. Сълзи напират,от думи написани, от образи изваяни. Когато утихна,изчерпана от красота и мъка-Ела,намери ме и с нежност ме върни при себе си.
  • smirena

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.