Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    725
  • Коментари

    164
  • Прегледи

    258231

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Музиката ме изпълва страст и нежност се оплитат в буен танц, очите ти горят . Погледа ти магнетичен, опива ме,не мога да отвърна моя. Ръцете ти трескаво ме търсят, танцувам до забрава. Когато свърши очите ти ще ме преследват за вихрен танц ще ме канят, този ритъм ме влудява, не мога да мисля и пак около теб се увивам в дъжд танцуваме, до края в ритъм ще лудуваме. И нищо не ще ни спре,ни дъжд,
  • smirena
Събличам бавно нежното останало ми от нощта поело изгарящ плам приютило ме с болка, на завист великодушна, разтопила се в зората по тялото остана само нощна ласка. http://vbox7.com/play:9bb38407
  • smirena

...

Как нежното прелива и във синьото се влива не чака одобрение и чуждо възхищение. Обличам го смирено ласките приемам заравя се под ризата и там се притаява поело топлината ми забравяме за всичко. http://vbox7.com/play:06ca98e3
  • smirena
"Неизползваната еволюционна енергия е почвата, върху която израства болестта." Якоб Атабет "Основната разлика между обикновения човек и воина е, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие." Дон Хуан Ние се разболяваме, когато се отказваме от себе си. Затова и пътят към здравето минава през връщането към себе си, към онова, което ни е заложено по рождение. Болестта е избор. С осъзнаването на исконното ни право на
  • smirena
Боли,боли разкъсваща,неописуема! Не мисля, не мога да мечтая. А може би мечтая, за ден без болка. Ден в който, мога да усетя чистия въздух. Да се порадвам на слънцето, сама да планирам и намеря пътя си. Не споделям тезата-Боли ме значи съм жив! Господи дай ми миг покой! Ще пея,ще пиша,както умея цветята ще ухаят деца ще се смеят и играят. Всичко това ще върне надеждата и вярата. Господи дари ми Ден без болка!!
  • smirena
В капка дъжд мъката си ще удавя като рибата на сухо ще поемам глътка въздух, ще се успокоявам аз самата,ще се отпусна ще ме поеме ли вълната и с ласка ще приюти ме океана. И мисля си,дали ще имам време, за теб да си спомня,за очите, които цялата ме разтреперват и няма мисъл,само ти си. Но спирам,г
  • smirena
тази риза е моята сънищната с цвят на магьоснически очи, всяка нощ диша по кожата ми, всяка сутрин за мен се държи, без посока са двата ръкава, копчетата за нищо не служат, аз я обличам- тя ми се дава... в симбиоза сме на ниво молекулно, напоява ме с гледки и аромати, с нея на клоун приличам, имам двойка в час по хубави сънища, затова тази риза, сънищната, обличам, добре ми е с нея- тя мълчи , аз мълча и се прегръщаме двете, меко в меко... друг не ме е п
  • smirena
И в скритото на самотата и в нежното на синевата в усмивката загадъчна в ударите на сърцето, ще търся своята си обич, и нежността зарита с мрак в картината ще се намеря и времето там е вечност. http://vbox7.com/play:57755b85?cfilter=5
  • smirena

...

И плъзва капчица събрана нежно там в улейчето, плъзва се и продължава по кадифена кожа и спира се в кладенче, събрало топлината. Вятърът този вечен досадник увива се около мен в забрава Повдига ризата ми и там се настънява. В косите ми се рее безутешно, притихва там до шията ми и пази ме ревниво. Страните гали ми, не спира с магическа нежност ме допира.
  • smirena
Малка лодка сред морето , девойка на дъното лежи, лодката се носи без компас под нея синьото море над нея синьото небе и сгушена във свойта самота със сърце отворено за обич, къде ще я отведе нейната орис. Дали като Изолда, своя Тристан ще достигне. Дори сега да си отиде, във синевата ще се пре
  • smirena
Съмнявам се,в нищо не вярвам! Дали това съм аз, моите мисли,моите чувства. Изпълва ме непознато неспокойствие! Коя съм аз ? Живота ми дали е смислен? Защо не живея като хората, пред, които рядко зараждат се тези въпроси? Не съм по разпична, не съм и по-умна. Искам да разбера себе си! Да не се лутам из мрачните дебри на моите мисли. Искам да извикам, Това съм Аз, такава съм и ще живея със своята любов и моя Бог в сърцето ми до края!
  • smirena
Буря,бушуват вълните яростно целуват брега, от целувките ражда се пяна. Небето е мрачно, облаци от гняв се стелят над мен. Заслушвам се в шума на морето,насред буйния тътен,чувам ударите на неспокойното си сърце. Не искам бурята да стихва,а моето сърце да не чувства, неспокойствието на ветровете, шума на вълните, мириса на силни ветрове. Загледана в необятното небе, заслушана в неспокойното море оставам неподвижна,като статуя-творение на Природата.
  • smirena
Не присядай тихо до леглото, бъди до мен,когато вечерта с плахи стъпки ни привлича. В косите ми пръсти зарови, целувай очите до забрава, обичай ме каквато съм, защото утре може да ме няма!
  • smirena
Ако влезеш тихо през вратата. Ако ме целунеш нежно. Ако помилваш ме с ръката, ще избухне огън безметежен. Ако ме обичаш силно. Ако ме искаш безусловно. Ако не искаш да си тръгнеш, с любов ще те даря безмерна. Ако си истински щастлив. Ако сърцето ти е пълно с обич, ела и прегърни ме,
  • smirena
Искам да те нарисувам с устни ще пия любовта на малки глътки със устни ще извая любовта си, когато се събудиш, ще си тръгна, но ти във мене ще останеш, като твореца запечатал свойта рожба, в очите, в устните и във сърцето. http://vbox7.com/play:4c983006
  • smirena
Истинската любов е по Шекспировски красива тя не шепне,тя крещи. Помниш ли,когато тичах гола, а ти от терасата крещеше: -Къде си нимфо,моя, бледа и красива, луната вече те съзря, тя следва те и те откри. -Ела при мен,върни се, сърцето си ще ти даря!
  • smirena
В капчица роса в нежен цвят в зеленото на синевата ще чувам стъпките ти пак ако забравя ще се върна ще те потърся ще си спомня, че няма те и само стъпките ти следвам целувам ги и сгушвам се в тях...
  • smirena
Невидими се нижат дните невидим е и моя свят, където волни са мечтите и няма плач,и няма страх. Но щом очи отворя, връщат се бедите и мечтите са като химери, докосна ли ги ще изчезнат. А мъдри хора казват, че мечтите умират последни. Ще мечтая в живота прозаичен, не ще го превърна в безразличен.
  • smirena
Земя,наш пръв и последен дом всеки ден те стъпкваме забързани, не се замисляме дори за миг, а накрая ти ни приютяваш. С машини ровим до забрава, а утрешния ден за нас го няма, оплитаме се във собствената си цинична философия, че вечни сме,че ще ни има. И само миг от вечността, дарява ни тази земна красота, дърветата да разцъфтяват
  • smirena
Стоеше на прага осиротяла, живот дарила,чедо приютипа, ала остана сам саминка да чака и да се надява. Копаеше в градината, глава надигна да почине, придърпа столчето и седна, за чедото и буца в гърлото заседна. Мечтаеше вратата да поскръцне, да се изправи синът и на прага, да я прегърне и целуне и тихо да прошепне-Прости ми мам
  • smirena
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/comm....02_cropped.jpg Павароти (на италиански: Luciano Pavarotti) е италиански тенор и един от най-известните оперни певци, издал десетки дискове в златни и платинени тиражи. Pоден e на 12 октомври 1935 г. Баща му бил хлебар и певец любител. Самият Павароти пеел народни песни по сватби. След няколкогодишно обучение и кратка кариера на учител в началните класове, Павароти прави оперния си дебют на 29 април 1961 г. в Реджо Емилия на конкурс з
  • smirena
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...ons_HQ.jpg#file Той е италиански композитор от световна величина, създател предимно на филмова музика, но ако трябва да бъдем изчерпателни – в няколко филма участва и като актьор. Роден е в Рим през 1928 година в семейство на тромпетисти. Десет години по-късно той започва да изучава тромпет, композиция, хорова музика и дирижиране в музикалн
  • smirena
Когато съм тъжна, затварям се в себе си, слагам слушалките и се потапям в нежните звуци. Дори музиката не може да заглуши, пороят от въпроси. Защо?Докога? Опитвам се да не мисля, но отговорите горчат, унищожават нежното в мен, стягат като с примка гърлото, искам да се освободя. Стреснато се оглеждам, защо си мисля,че някой в клетка ме е затворил. Осъзнавам,че клетката, съм направила Аз и сама съм изхвърлила ключа!
  • smirena
Защо си толкова мъж, аз роза бях без жалост ти късаше лист по лист,остана само малко ,зелено стъбълце. Нима не мислиш за раздяла и видимо не страдаш,не ридаеш сърцето ти от камък сътворено, по пътя си застилаш само мъка. Защо си толкова мъж, изправи се погледни ме, любовта е сила несрав
  • smirena

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.