Премини към съдържанието
  • публикации
    689
  • коментари
    155
  • прегледи
    220973

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

Нощ

http://vbox7.com/play:8e542499 Нощта спусна нежен воал, донесе ни чакана нежност, докосване в мрака. Приюти ни в своята безбрежна ласка, залюля ни в люлката на любовта,телата ни в едно се сляха. Обичам тъмнината тя ни свързва, прегърнати, шепнейки нежни слова със сплетени ръце посрещаме зората. .

smirena

smirena

 

Сантиментално

http://vbox7.com/play:52b2d282 Измислям те, измисляш ме, ръка протягаш във очакване докосваш ме, докосвам те. С очи изпивам те, като отлежало вино. С устни,с дъх на узрели къпини, поемам тъгата ти. С нежност докосвам ръцете ти силни, очите горят като жарава, сърцата ни бият като едно-пълно, преливащо от обич. Измислям те познавам те, измисляш ме докосваш ме. Горят вплетените ни ръце, жадно устните,пият наслада. Залеза замря

smirena

smirena

 

Ти

Ти идваш в моя неспокоен сън ти нищо не желаеш ти си само сън. Сред сънища нереално истински. Сред спомени реално истински. Сред сън от нежност сред разцъфнали цветя и капчици роса блестят и усещам свежест. Ти идваш в моя сън ти си истински и заедно сме-в сън и наяве!

smirena

smirena

 

Обикновен ден

Eдин ден, който приличаше на всички останали един мъж поправяше нещо пред дома си. Вглъбен в работата си не забеляза,че двама мъже бяха спряли пред дома му. -Какво правиш,момче?-попита по високият. -Малко ремонт-отвърна и продължи работата си. -Ти знаеш ли с кого говориш?-сърдито извика по- ниският мъж. -Да знам!-каза и продължи. Двамата мъже продължиха и се чуваха гневните думи на по ниския. Единият беше известен поет.Да известен и какво от това? Вниманието към всеки от нас трябва

smirena

smirena

 

Дъжд

Капки,като бисерни сълзи, отронени от очите на дете, се сипят от пересто облаче. Във въздуха се носи свежест, вятър брули есенни листа и клони. По улиците срещам хора, навъсени,загърнати. А други усмихнати,мокри подават длани да съберат, капките дъжд и си мислят, няма нищо по-хубаво, от лошото време.

smirena

smirena

 

Съдба

Беше топъл пролетен ден.Цветята ухаеха,дърветата се разлистваха,а птиците погалени от лъчите на слънцето,прелитаха с радостни крясъци. По широката улица се движеха много хора.Топлото време ги беше накарало да излязат навън.Те се разхождаха усмихнати,а децата весело подскачаха наоколо.Всички се радваха. Една жена не посрещаше с усмивка пролетта.Тя лежеше на чистото болнично легло,чуваше шума, веселите гласове,които долитаха през прозореца,но те не можеха да стоплят нейната наранена душа. Тя

smirena

smirena

 

Странни мой приятелю

Искам да разкажа за теб,за интересния ти и пълноценен живот.Географията за теб беше това,което наричаме хоби .Не беше само хоби,за теб тя заемаше специално място.Четейки и когато правеше картите, ти намираше себе си.Там ти беше в стихията си. Всеки разговор с теб беше едно невероятно пътуване през непознати за мен страни.Ти като гид ме превеждаше през красиви местности,запознаваше ме точно с флората и фауната,описваше ми точно водните басейни.Всъщност ти беше проектант,а интересите ти към геогр

smirena

smirena

 

Светлина в мрака

В стихналата стая седяхме,притихнали попивахме музиката,която извличаше от пианото. Само една свещ осветяваше стаята, но друго не беше нужно. Нежните звуци се разливаха в стаята и огряваха,стопляха сърцата ни. Носехме се по вълни от чувства. Пренасяше ни в друг свят с музиката на Бетовен-от Лунната соната през -За Елиза! Седяхме притихнали, загледани в пръстите ти, които се движеха по клавишите и изтръгваха нежни звуци.Лицето ти едва осветено от свещта изразяваше нежност. Изв

smirena

smirena

 

Поезия и Лично творчество

Мечтание Остави ме да мечтая, да летя на птиците с крилете, да вървя по лунната пътека. Не ме ревнувай от белия лист, не ревнувай черните клавиши. Остави ме да мечтая, така ще бъда, до теб и с теб. Остави ме да мечтая, Да бъда капката дъжд по твоето лице, да бъда есенния пист, отронил се и падащ бавно. Остави ме да мечтая, без мечтата нещо в мен ще умре, ще падат покосени волните птици, ще повяхнат цветята, а може би и аз ще умра. Остави ме да мечтая!

smirena

smirena

 

Самота и нежност

Защо са тук тополите, за да дочакат полъха, на нежния ветрец. Вървя под тях, събирам нежност, да я съхраня и с нежност в сърцето, да дочакам новия ден. Ще събирам сетлината лунна, в ушите ми ще звучи, "Лунната соната", Ще полетя на птиците с крилете, самотата си ще споделя, със звездите,с вятъра

smirena

smirena

 

Лична поезия и проза

Миг Намирам се в приказна гора, не мисля,чувствам се лека като перце,носено от вятъра. Прекланям се,оставам безмълвна, пред тази красота. Поглъщам с поглед мистерията, от красота и звуци. Поглеждам нагоре. Господи как създаде такова съвършенство,за нас несъвършените? Вглеждам се във себе си, искам да съхраня, този вълшебен миг

smirena

smirena

 

Лична поезия и проза

Не ме търси Не ме търси сред погледите празни, Не искай да затворя очи, да не виждам красотата. Не искай да съм като другите, някой вижда платното с очите си, а аз с душата и тя кърви от страданието на твореца-излял душата си върху платното. Сълзи напират,от думи написани, от образи изваяни. Когато утихна,изчерпана от красота и мъка-Ела,намери ме и с нежност ме върни при себе си.

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...