Премини към съдържанието
  • публикации
    688
  • коментари
    155
  • прегледи
    221209

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

 

...

Рисуваш ме със полутонове, откривам те сред полуистини , очите ти не са отворени широко, клепачите наполовина спуснати... И как ме виждаш в този полусвят, аз съм есенен лист цял,обагрен, аз съм онази звезда, в която се взираш до болка. Аз съм малката лодка , която от пристана отвърза, сама сред вълните останах, морето бе бурно,борих се сама и твоят полусвят не ми бе нужен, вятър ме брулеше дъжд заваля, чувствах се силна дори в беда, атом любов в мен пулсира... С полуис

smirena

smirena

 

Гласът ти е музика...

Думите ти са като стон на вятър, който в клоните свири мелодията сърцето ми пленила, лентата на живота ми бавно се движи , виждам теб ,нашите спомени усмивки ,погледи ,болка и толкова много пропуснати мигове. не спират тези твои нежни слова да се реят, около мен света се върти, но в него си само ти, знаеше ли или случайността ни събра, познавала ли съм те не знам , но гласът ти е бил в мен , чакала съм те ,жадувала съм да го чуя. Но чувайки го сълзи в мен

smirena

smirena

 

...

Отронва се лист,подир лист, бавно крача по цветен килим, а в душата ми е лято с морски бриз лунни нощи с музика и още нещо. Отнесох мирис на море за зимните студени дни, в душата ми да бъде лято. Завинаги сам,ти чул ли си песен, която кара да надникнеш в душата си, днес ти си сам ,а дали си тъжен? А може би днес си зрител на спомени, заровени толкова дълбоко ,че само музиката като ключ бавно завърта лентата на тъжни,красиви ,мигове кратки , сенки вплитащи се зад затворенит

smirena

smirena

 

..

В тази нощ допират се толкова много съдби, бавно ,изплашено ,истинско ,хор от души, търсещи ,искащи ,молещи ,вплитат се като кълбо, запраща ги вятъра далече,малка планета живот, колко откриват,колко се губят ,колко скърбят миг и отново се връщат,космически водопад, вече не търсят ,знаят ,част са от нещо голямо , толкова истинско ,толкова живо,човешко, божествено- истинско,почти нереално.

smirena

smirena

 

...

Чувам тихите стъпки на едно нереално очакване , в бисерни капки събират се моите мисли разпилени, реят се там в безкрая ,търсещи отговор на въпроси, а луната изплува зад облака,пулсират звездите, там сред великолепието на вселената, като прашинка са моите мисли , а в мен като истина блика ,озарява ме светлина, пулсират атоми,аз съм част от света...

smirena

smirena

 

Палитра

Рисувам се във краски нежни огнени със цвят червен преливат топли тонове земни, като полъх на вятъра, нося се със багри сини, объркано в палитрата се смесват цветовете на надеждата, себе си рисувам аз, а може би една проекция, направлява ми ръката, предопределеността ми във вселената...

smirena

smirena

 

...

Самотата,моята е тиха , като струните на плачеща китара, като сенките ,в които аз преливам, себе си ли искам аз да видя. В самотата ми пътувам бавно, сливам се със себе си в безкрая ,може би дори сред смесица от тонове, своя силует аз различавам, той като миража сред пустинята , приближава се ,а после се стопява , а може би там някъде оазис ще намеря в самотността си , себе си ще открия...

smirena

smirena

 

...

Като неясен лъч в тъмнината ,прокрадвам се пак сред безмилостни малки късчета ,големи надежди, а в мен като истина ,блика една умираща вече , гаснеща в своето безумие ,вяра ,невяра толкова болка спотаила и сред багри ,родена и със сивото слята тази моя надежда. И в палитрата пурпурно огнена в мен пак разгаря се истина, че все още жива съм, още мечтая , сливам се чиста в бялото, толкова истинско ,че дори боли, от толкова чистота в душата , покапаха бисерни сълзи , слях се с тя

smirena

smirena

 

...

Вятърът този игрив самотник, кани ме с пръските дъжд с ухание на роза ме упоява, между земята и небето, отнася ме във висини, пропадам в пропасти дълбоки, къде съм в този ден на миражи, аз съм просто човек-сянка от мисли...

smirena

smirena

 

...

Две магнетични очи, пронизали като лъч тъмнината бавно прокрадва се страх, очакване ли бе или ограничавам, диханията на нещо непознато, а в тъмнината бавно се прокрадват, малки късчета надежда, в полусенките на две очи...

smirena

smirena

 

...

Пребродих със сърцето си света, останала без дъх от самота, една ли граница преминах , търсейки истинското в мен.. За даденост приемах всичко, а после вплитах се ,лъкатушех, по пътя странен ,необятен, какво ,кого ли търсех? А може би към себе си вървях, откривах се сред завист,болка, смях придобивах нереални очертания , стени издигах ,вграждах се сама, измислям те сред отражения, на нереалност и реалност вплетени, а самотата е съдба,сред ослепително бели стени,огледало на

smirena

smirena

 

Тъга

Тъга пак до мен присядаш, дали съм те поканила не знам, или в погледа припламва искрицата, на горестна печал. През мене времето минава , неискрено проправяйки си път и никой мен не ме забрави, а аз запомних ли, не знам? Сега до мен си и не ме оставяш, ръка на рамото ми слагаш, пред тебе маската свалила, пророних толкова сълзи, пречупих себе си сред спомени , прераждах се сред руини. Щастлива бях , меланхолична в стремежите се раждах, в скърбите умирах,а с теб тъга прия

smirena

smirena

 

Любов ли е?

Любов ли бе със ангелски крила, или мрак изваден от дъното на Ада. Ако бе любов ,защо боли? Ако не бе любов ,защо сърцето ми трепти? Потъвах в погледа ти тъмен , като удавница се хващах за надеждата, борех се ,опивах се от устрема , към твоето сърце ,аз пътя да открия. А там сред сенките греховно , промъкваше се ,тайнствено ,тревожно, чувство ,опиянение и страст, запалила в сърцето огън, в очите нежност, толкова невинна, че карах те да тръпнеш и да чезнеш, поисках с целувка д

smirena

smirena

 

В ласките на нощта

Вечерта ме приютява с тиха ласка, плавно, тихо и безропотно се отпускам, звук на нежност, трепет ,зов , по кожата ми плъзва копнеж за любов, а тя е във мене, скрита от всички, заговорнича с нея , в симбиоза сме двете, да избягам ли искам ,незнайно защо , промъквам се мълком ,дъх притаила, от себе си мога ли аз да се скрия. Пълзи нежна и мрачна нощта , покорила с мрак света,а светулки се лутат незнайно защо,очите ми следват този светещ поток. Забравила себе си ,обзета от плам

smirena

smirena

 

Моята вяра

Обичах те и вярвах в любовта, с аромат на рози,морски бриз, луна поела красотата на света, звезди обсипали небето . Мечти и поглед искрящ като рубин, плахо докоснати ръце,откровение и нежност струяха като водопад ,погълнати един от друг забравихмe света и тази неземна красота. В мислите бе само ти, сърцето беше само за теб, а птици прелитаха с жален крясък, но само теб аз виждах,прегръщах и целувах. Не знам дали с очите съм те

smirena

smirena

 

Да изгориш

Раздавам себе си без жал с усмивка те посрещах пак, разбърквах в мислите си спомени, разравях рани,болка,смях в пясък между пръстите аз търсих, очи,устни и тела,докоснати от плам и обич, една сълза отрони се и всичко отлетя. Къде сте мигове красиви, залези и изгреви щастливи.

smirena

smirena

 

Миг

Обичах слънцето ,звездите и радвах се като дете, на залез,изгрев,малко цвете, усмивка грейнала в очите и полъх ,шепот ,ромон на поточе. Изви се вятър покоси ме, надеждите изчезнаха за миг,само болката остана, една голяма и кървяща рана. Дали за теб ,дали за мен, надежда има в този час, а сълзите като река се стичат, давят ме,дори не мога да прошепна , а исках ,много исках светлина, но тъмен облак я закри , останах в мрак и самота. А самотата е съдба дори сред хора ,пак си сам ,

smirena

smirena

 

Живот в любовта

Не съм много щастлива, нито нещастна,търсех средата златна ,толкова неясна. Дали съм скандална или наивна , но чиста е моята съвест и злоба в сърцето си аз не тая , дори към тези които ме хулят. Боса ще тичам сама под дъжда и чужда ми е вашето, приличие привидно,смея се и плача но с искрени сълзи , не правя това ,защото така е прието , зад маска не крия колко съм крехка, понякога силна с усилия нечовешки, Показвам се цяла и ако обичам, за мен няма пре

smirena

smirena

 

Една нощ

Бе нощ на красота и нежност , очаквана с надежда и възторг и ние с теб очаквахме този час , изпълнени с надежди и мечти. Всичко бе като в приказен сън , неони,светлини и радост, от шум и музика не чувах , дори ти какво ми казваш. Поисках малко тишина, потърсих в себе си радостта, открих усмивка, помните ли, как цялата сияех, а после болка сви се в мен, като изгубено дете , сълза се спусна по лицето, солена като морска вълна, а тя се втурваше незнайно ,

smirena

smirena

 

Вечната борба

Човек изпълнен със любов, с крилати мисли и мечти, сърцето си отворил за света с душа пълна с топлина.. Поема болки и страдания, откъсва цветето с любов, дарява себе си за тези, протегнали ръка за помощ. Но в миг се спускат като ято, огромни птици,злобен крясък, закриват слънцето и искат, само злоба да раздават. Като отровни пепелянки , пълзят,съскат и хапят, отровата си в кръвта изливат, това е тяхната природа. Борба на злото и доброто, на нежността

smirena

smirena

 

Огън

Свещ и малки ,нежни пеперуди кръжат около пламъка, той неусетно ги привлича, светлината му заслепява. Суетят се около пламъка, бавно приближават,тихо,плавно, знаят ,че ще изгорят нежните крила привличането е по-силно, от страха да изгориш, една ли, две души изгарят, от пламъка на любовта, страдат ,плачат и ридаят, а сърцето от болка се свива, по лицето се стичат бисерни сълзи. И аз като вас сестрици , около огъня бавно кръжах, игорих си крилете,болеше, бо

smirena

smirena

 

Слънце мое

Обич моя,мой огън, гориш малките ми пеперудови криле, погледни ме,миглите ми ще потрепнат, целуни ме и ще полетиш, ако те докосна,ще изтръпнеш от любовта ,която в нас е още жива. Слънце мое,не залязвай, без теб птиците ще падат покосени, цветята ще увехнат и умрат, и аз ,слънце мое,красивата ти роза, бавно ще пада лист ,след лист, ще се прекърша от болка, но няма да умра ,ще те чакам, за любовта дори смъртта не е раздяла.

smirena

smirena

 

Много обич

От много обич счупиха ме,като чаша. Всяко парче ви гледа и плаче!

smirena

smirena

 

В памет на една...

Ти бе красотата на душата , още си слънцето ,което страните ми гали ,както твоите ръце. Звездите са очите ти впити в мен и търсещи любов, грижовни ,чисти очи.Сълзите които проляхме двама от болка , нежност и толкова любов и сами се удавихме в нея. Тя бе и остана най-красивото нещо , което едва ли ще се повтори, търсещите устни ,които жадно се впиваха,топлината по телата, вплетените ни ръце и страстта, тя е жива ,прогониха я скрупули и чужда злоба,тя е феникс, койт

smirena

smirena

 

Подари...

Подари ми трепет в този миг, с лъч надежда мрака прободи, топлота и нежност ми дари, не убивай моите мечти. Като полъха на вятъра, докосвай ми страните, колко нежна е тази милувка, като роза разлиствам се бавно, упоен от аромата притихваш, жарки устни във моите впиваш, обгърнал ме нежно с ръцете си силни.

smirena

smirena

×
×
  • Добави ново...