Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    725
  • Коментари

    164
  • Прегледи

    258165

За този блог

Страдание и възторг

Публикации в този блог

Как нежно си видение омайно, кой ли поглед би те пощадил , ще те гледа като картина , ще рисува образа ти в паметта , за да не може да те забрави. Толкова си фина ,като клонка , която всеки вятър би превил , но ти жена си нежна и силна , в теб вселила се е -Любовта. Тази ,която сърцето ти гори , тази ,която те кара да летиш . Любовта ти дава сили , да продължиш,да се радваш, да се смееш , да разцъфваш като цвят...
Жената –нежност и мечтание, творение на любов и страст. Красота преливаща в ридание, Тъга прогонена от красотата. Жена ,носеща в сърцето си-Любов, По вените ,течаща буйна кръв, пламък и страст. Любовта превръщаш в Ад и Рай. Ти си магия лирическа реалност. Tи си бленувана нежност. Погледа ти изпиващ ,търсещ . Устните ти с вкус на узрели къпини. Омайваш ,прегръдката ти е блян. Ти си магия , омайно биле, нечакана пролет,опияняващ
Чувствах се окрилена от чувства и мисли,Изкачвайки се през съзнанието ми преминаваха битки в името на Родината ни ,да не са били в града ми ,но съзнанието ме управляваше ,не аз него, Изкачих се ,поседнах на плочите ,които нямаха възраст ,имаха спомени,може би някой ще си каже какъв спомен от една настилка на върха,те помнят ръцете ,които са ги поставили ,помнят стъпките на влюбените ,помнят целувки и тяхното Да... Изправих се и погледнах надолу,чувствах се някак безтегловна и толкова горда с
Живота бавно си отива , като непрочетена книга. Кажи ми защо не мога да бъда с теб? Бях в самота и тъмнина, Дори денят бе мрачен. Всичко бе в палитрата на черното. Появи се ти като лъч в живота ми. И всичко се промени ,виждах,жълто, червено и синьо ,лилаво… Появиха се цветовете на дъгата, Ти си лъчът надежда , прогонил тъмнината, който огрява денят ми и ме кара да усещам ,че съм жива, да усещам уханието на цветята, красотата на всичко около мен. Ти си моята дъга ,толкова б
Ти обичал ли си така , че да не можеш да заспиш, да си мислиш , че умираш всеки миг без любовта. Поискала ли си , ако е тежко болен, теб да сполети зла съдба , а той да се радва на света. Когато те изгубих , нещо в мен умря, птиците не пееха а крещяха жално, разкъсваха сърцето ми , душата ми се сви ,нямаше надежди. Когато се намерихме отново ,всичко, в миг изгря,дъждът бе целувка, слънчевият лъч ме милваше нежно. Когато те намерих ,отново жива бях. Ако любовта е вечност,ако
Облак ,мрак и бледосин спомен кратка усмивка за отминали дни, колко красиви сме с теб, тишината шепти между нас спомен ,любов и мечти. Искам да бъда попътния вятър , който на кораба опъва платната, ти да си моя единствен компас, посоката и за двама ни е една нашия свят,нашия дом минало и бъдеще слети в едно... Ако утре ме няма за малко поне , ако в стих или дума не ме откриеш, в синевата на небето, в тихия полъх на морския бриз , ще ме откриеш...
С тихи стъпки вечерта денят прогонва с плахи стъпки чувам твоето завръщане преди да те видя, те видя душата ми , а сърцето ми пееше една пленителна мелодия... Тази ,която ни събира и разделя, колко стъпки ,колко мисли към мен ,към мен... Колко нежност ,неизказани думи само за мен, сега си пред мен говори ми нежно дори без думи ще те разбера , любов ли е това ,кажи да те очаквам като изкупление , да те копнея и през сълзи да проклинам съдбата ,която ни разделя.... Сега държа ръка
Обичай ме в дъждовна вечер ,под звуците на капещи капчуци целувай ме с целувка за вярност вплети пръстите си в моите да почувствам уханието на парфюма ти , да вдъхна от душата ти живот , да бъда непредсказуема и пламенна, да бъда влюбена ,ревнива и невинна, но никога не допускай да бъда даденост да бъда нещото ,което просто притежаваш. Искаше да бъда покорна ,нежна и добра , а аз просто летвата вдигнах обичаше ме дори и за това , че исках нещо повече от теб... Сега се
Ти си моята чакана пролет, ти си моята нежност и сила, ти дочакан пролетен дъжд, светлина и истина по пътя ми. А преминах през зимния студ, ледени бяха ръцете ми , но мечтата и жаждата за теб запалиха огън в сърцето ми. Вятър в клоните виеше пътека си проправях сама , да достигна мечтаната пролет мое слънце и утринна роса. Ти си всичко ,което мога да искам ти си път ,светлина и копнеж мил полъх,щастлива сълза, ти си всичко -просто мечта...
Една любов пламнала сред музика и нежност една любов обречена ,преди да е започнала , смърт ,бездихание и трели от звуци неземни , обреченост във царството на мрака любимата като сянка се стопява , съдбата е безмилостно жестока , епична ,прозаична, разкъсан той накрая я прегръща , завинаги остават неразделни...

...

Не ме прекъсвай ,ти цялата си страст, устните ти с цвят на вино, жарки ,пламенни и мамещи, с дъх на сочни плодове. А тялото ти на богиня, кой изваял е такава прелест ? Чувствам се безсилен ,запленен. поглед от теб не мога да откъсна Не ме прекъсвай ,моля те недей, едва ли ще посмея пак да те опиша , ти пламък си ,нежност , желание сънувам те дори да съм буден , ти в мен запали чувства и копнеж поисках да те докосна ,изгорих се, погледни ме видение мое, не мисли, а с жар
Дойдох,за да остана,Любов! Аз съм музика на плачещо пиано, полъх на вятър навяващ тишина. Болка от несбъднати мечти… Забрави ли ,любов какво ми каза? Че съм единствена в света. На пръста ми постави пръстен. Без клетви и лъжливи обещания. Не ме изпращай,любов аз пак летя. Дори със счупени крила ще бродя по света. Ще плача ,ще се смея и умирам , със всички влюбени по този свят... И ако някой ден дочуеш стон , на плачеща цигулка,знай любов , това съм аз,ако ти е тъжно и тихо,
  • smirena
Харесвам да ме гледаш, в очите ти чета като по ноти една спираща дъха мелодия, любов и жажда ,тръпнещ поглед. Усещам го,твоя поглед , изгарящ обсебващ ,истински проникващ в душата ми, под кожата ми ,искащ ме сега и завинаги , безрезервно,опитваш се да изтриеш малките следи тъга и да създадем нашият свят. За теб любовта ми е оазис -животоспасяващ, за мен ти си истината и най -красивото на света, единственото чувство-любов.
  • smirena
С какво започваме с вдъхновение и топлота.Вдъхновение от мечтата ни да се случи ,да преживеем нещо незабравимо ,неповторимо и само наше.Много думи можем да напишем ,но само истинските владеят сърцата в надеждата за една усмивка ,моята ,твоята-нашата.Познаваме нашето очакване ,нашата отдаденост и чувства ,за тези неща не са нужни думи.Необходима е само топлина ,а тя идва от сърцето ,плъзва по ръцете ни ,заискрява в очите ни.Споделяме ,чувства ,усмивки ,надежди ,споделянето е оставане,оставането е
  • smirena

...

Дълго закриляни от родителите си ,научили ли сме всичко? Да оставяме присъствието си там ,където сме необходими,където имат нужда от нас.Нека нашето присъствие е усмивка,добрата дума -отношение.И нека се сбъдваме в мислите ,мечтите и действията си...
  • smirena
Понякога се плаша от светлината и бликащата от сърцето ми обич. Скована съм от ледове, погалена от ветрове. В живота има паяжина от хлад и мрачни мисли, а толкова светло и топло е в сърцето ми, искам да дам късче надежда на всеки , да няма тъжни сърца и насълзени очи... А съм бяла от снежинките по мен, закопняла ,в мен музика звучи, с нея засиявам ,прогонвам тъгата само нежност и любов да изпълва сърцата.
  • smirena
Измисли ме в пролетно ухание, опасно и упойващо различно, сутрин се будя с аромат на утро и цветен е всеки мой ден. Поиска като роза да разцъфна да бъда утрото на твоя ден, да бъда слънчевия лъч погалил , страните ти ,да бъда нежен полъх да бъда -нощ и ден... . А знаеш ли колко съм различна, нежно цвете,капчица роса вятър,дъжд и буря мощна. Аз съм жена,когато обичам е истинско, съмнявам ли се ,ставам безпощадна, презра ли те- не съществуваш, намразя ли-със поглед заличавам.
  • smirena
Прекрасна си ,ми каза ти , като нежен слънчев лъч който с ласка те докосва, като луната тайнствена , която пътека в морето отразява , мечтани полети и красота , безброй звезди ,пулсираща нежност, които осветяват пътя ми към теб. Прекрасна си ,прошепна нежно, през очарованието на пролетта , закичена със дъхави цветя през есента поела цветовете на тихия листопад,чакам те през зимата ,по пухкавия сняг стъпките ти следвам ти си моята магия, любов -необяснима. Ти си прекрасна ,пр
  • smirena
Нежност ,плахо протегната ръка, кратка прегръдка,спомен,сълза очакване за откровеност пътуване през света,надежда откраднат миг светлина. Плахо преминавам през спомени , за майчина топла прегръдка, поела съм топлината и ревниво я пазя ,за да ме топли в самотните дни. Нежност,снежинка на палтото ми, спомен за топлина и багри на любов, скрила съм в себе си част от света, в малката си шепа пазя нежността...
  • smirena
Есента се прокрадва с вятъра ,който се сгушва и роши косите ми,с капките дъжд,който изненадващо ме мокри. Есен -палитра от преливащи цветове,спрете за миг ,погледнете разноцветния килим, по който крачите забързани.Есента е по своему красива с тъгата по отминалото лято,с капките стичащи се по лицето от умиление пред красотата ,всеки сезон има своята прелест ,есента е сезона на падащите пеперудови листа ,които се стелят и вървим върху палитра на художника ,най -великия, природата. А за някои ес
  • smirena
Днес една скъпа приятелка ми каза ,Не позволявай на никого да те натъжава! А защо в душата ми проникват тъжни очи,тези ,които най -много са плакали. Обичам да ме усещат , без да разбирам ,да плачат със мен ,защото са усетили болката ми ,да се смеят ,защото в очите ми е отразена радостта ми. Помня ,че най-добрите съвети са дошли от най-трудните моменти. Помня вълшебството на ,,обичам те“. Знам ,че усмивките са дар,винаги ще помня човека ,когото винаги съм обичала,помня смеха му и мълчанието ,
  • smirena
Нарисувай ми художнико душата, вгледай се в очите ми без страх потъвай в моите надежди, политай с моите мечти. А после бавно ме рисувай , очите ми блестят с мъничко тъга, ръцете ми са крила на птица рисувай- като ,че летя. Целувам със сърцето си небето и чакам падаща звезда. През мен преминават урагани в душата ми се вихрят бури. С усмивка срещам злоба,присмех пулсира сърцето ми от обич, дарявам я,кодирам истините свои пренасям любовта си през света. Улови ли художнико
  • smirena

...

Най-истинска съм вечер ,последната страница от прочетена книга,малко тъга по изминалия ден.С привично движение свалям обеците си ,лятна вечер,светлини и твоя глас до мен. На чаша вино ,нашата песен и тишината ,не ме питай ,обичам тишината в нас ,тя ни свързва .Обичам усмивката ти ,разбирането ,разказвай ми обичам да те слушам... Моето мълчание е обич...
  • smirena
Не обещавай срещи невъзможни , не искай да те чакам още душата ми със птиците лети, с небето среща има във зори. Лунен лъч целувка ми изпрати да е сънят ми пълен със мечти, и как да чакам теб,кога ,защо когато облак ме приспива до зори , а сутрин слънчев лъч ме буди, с целувка ме посреща пак деня и цвете ароматно до леглото, не сложила е твоята ръка. Не обещавай...
Стих в тихата лятна нощ , от плахо докосване лумват искри и огън разпалва в телата ни, копнеж,страст -миг в очите ни искрят звезди магия ,безкрайност ,обич усещане за близост. Тръпка ,нежност ,сливане магия ,музика и красота , тиха нощ,жарка с вкус на мускус,пенливо вино буйна кръв,наслада в тази тиха лятна нощ...

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.