Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

Destiny - дневник

Една емоция...

Влюбих се в това стихотворение: Искаш ли? Ще бъде приказка да пътешествам с теб из нови светове, ще бъде съвършенство да усещам, как твойта мисъл ме зове. Дори и да мълчиш, ще зная, между звездите има светлина, от мрака ще направя стая и ще запаля нашата луна. Земята ще е до жестокост твърда, така ще знаеш имаме и тлен, листата ще нашепват песен мъдра, че няма чудеса за теб и мен, но ти не вярвай, само ме повикай, ще бъда там, където си и ти, морето ще пулсира с твоя ри
  • Destiny
trancemasha - дневник

Път по път

Път по път, кръстопът по отсечка, дърво по дърво или клечка по клечка променя се нашият свят - не към рай, към реален физически ад. Никой - нито аз, нито ти, ще можем да се променим през идния век. Пример: Аз съм просто човек и желая такъв да остана макар, че във моята рана - душата, Господ сол сипва, аз бързо със болката свиквам. Всеки рай ще срещне своя край. Защо са така висините самотни? Защо е душата ми тъжна, сиротна? За моя рай настъпи край, защото тук горе няма
trancemasha - дневник

Тихо отчаяние

Случвало ли ти се е да не знаеш кой си и да се питаш, изправен пред най-кривите огледала: "Защо не виждам себе си, а счупени стъкла забиват се в сърцето ми?" Мъртъв си, но чувстваш вина - и какво от това? Дете приплаква заедно с теб и сълзите му извират от душата ти? Объркан си, нали? Нещастен си, нали? Сребристата луна залязва и се претъркулват сиви дни. Случвало ли ти се е да не знаеш кой си всъщност? Добре. Значи ме познаваш.
trancemasha - дневник

Вещица

Единствено отворената рана ме буди и тревожи посред нощ. Единствено от мене неразбрана, ти идваш във съня ми и със нож от обвинение прекъсваш моя отдих. Изплувала сред пясъчни сълзи, добра и зла, смирена или дива се блъскаш в мен. Любов, поспри! Поспри се в мрачината сива, единствена всевечна тишина! Единствената горска самодива, дошла да вземе моята душа...
trancemasha - дневник

Пред камината

Зима. Запотени прозорци и тихи усмивки. Навън свети всичко. Вали. Винаги, когато тече златно вино по твоите устни се чувстваш прекрасно, нали? Камината свети и пада нощта студена и остра навън. А ти се унасяш и бавно сърцето потъва във приказен сън... Насън виждаш лято - горещо и дълго, със плажове китни и потни тела. Посягаш към пясъка. Потъваш в вълните. Но връща се твоята зимна тъга. Наливай вино - златно, тежко!!! Наливай ми мечти за лято жежко! Наливай ми любо
trancemasha - дневник

Чаша уиски

Отпиваш от чашата глътка уиски и става ти тежко, нали? Не гледай към залеза - за теб имам изгрев и светещи дневни звезди. Недей да ме мислиш - аз няма да дойда, преди да намеря небе, (достойно за теб). Недей да ме чакаш - аз няма да дойда! Ще дойде при тебе дете с очи от цветя и сива мъгла ще плъзне, а вятърът скоро ще спре...
trancemasha - дневник

Зима

Домът ми е дом на виелици страшни и зимата е моя гостенка добре дошла. Очите ми капят в сълзи, а детето на господ се казва змия, хлъзгава, люспеста, зла. Тишината повива ме в лека завеса от облаци тежък парфюм. Виелици вият в дома ми. Аз вия наум. Слънцето вали насън.
trancemasha - дневник

...

Красотата, която те заобикаля, не те докосва. Очите си затваряш... Колко много коства всяко усилие да се изправяш всеки път, да продължаваш без да знаеш накъде! Тишината те зове със крясъци, всичко в теб крещи. Кресчендо от проблясъци... Дали си жив? Абстинент.
trancemasha - дневник

Думите ми вдъхнаха живот

Думите ми вдъхнаха живот да бягам срещу себе си до гроб, да ходя необлечен във студа и да ми е топло на сърцето. Дори когато бях низвергнат, вечността ме защити от стрелите на съдбата. Думите ми вдъхнаха живот да претворявам себе си във стих. Безкрайността на собствената ми центробежност претвори мен във думи и дела. Сега стоя пред себе си и собствената си безкрайност, запленен от нейното словесно безсмъртие.
trancemasha - дневник

Съдница

Изтича със сълзите ти и моето сърце - отворената рана, наливай сол във нея, съднице, душата ми - отдавна разпиляна, чака да я събереш. А ти оставаш неразбрана. Съднице, самодива и лудетина, недей да плачеш с моето сърце - отворената рана. А сипвай сол и нека ме боли! Нека те проклинам, причина дай ми само! Мъчи ме и течи във моите сълзи. Не спирай, отиди си, когато най ми трябваш. Накарай ме да те намразя, защото ти ми отне способността да те обичам. Тръгвай си, махай
trancemasha - дневник

...

В моите очи преплитат се звезди и очите ми излъчват тази вечер топлина. Будиш се до мен, аз казвам: "Тихо, спи!" и ти унасяш се под златната луна. Меките ти устни пак отблясъци подхвърлят, аз гледам как потъваш в сладък сън и когато най-случайно през прозореца надзърна, тихо ромони дъждът навън. Как искам тази нощ да продължи безкрай със мирис на цветя и идващ ден и в нашия приспивен, топъл рай, прегърнати с теб времето да спрем!
trancemasha - дневник

Не чуваш ли?

Не чуваш ли как за тебе вие тишината; как мъждукащите светлинки за тебе гаснат, не виждаш ли? Не шепнеш ли именно ти през тъмата шумни илюзии и тихи мечти? Ела и сгуши се във мен на земята студена. Ела, притисни се във мен... Ела от свещена любов озарена да чакаш с мен новия ден.... Очи, които не виждат красивото, са слепи да те видят....
trancemasha - дневник

Liebesbrief

Оригинал In manchen Tagen, wenn der Regen nicht aufhoert, da schau ich durch das Fenster ganz besorgt. Und auf dich wartend, steh' ich ganz allein und trinke langsam, langsam ein Glas Wein. Ich will zurueck - umsonst, ich will zurueck - umsonst, ich will zurueck, aber Zukunft gibt es keine. Und durch all diese Jahre bleib ich hier, alleine. In solchen Tagen zittert meine Hand, solange ich an deine weisse Wand versuche, dein Portraet zu malen. Sand und Erde. Sohne zieht nic
trancemasha - дневник

Лично

Тишината те загася и нежно те повива в пелена от облаци. Спи спокойна, наплачи се във съня си, свиквай с болката. Няма ли да има утре? Гарвани пеят над гроба ми - празнуват... Студ. Страх. Мрачина. Не виждаш нищо. Прекрасният свят от вчера е днес пълен със сълзи. И тази... (пустош?) остана единствена да ни свързва. Аз те гледам отгоре, плачи ми, за Бога, плачи, безутешна плачи във съня си и - "Сбогом" през сълзи кажи. Не си ли празна днес пред моя гроб - мълчаливо об
trancemasha - дневник

Тази чиста светлина...

И тази чиста светлина по тялото ти ще блести, ще се увива по нозете ти, ще се кърши дивно по ръцете ти като пламнала от свян лоза. И блеснала като сълза, в очите ти ще се окъпе със аромат копринен, дъхав, топла, слънчева роса. Ела и напълни душата ми с поглед, премрежен от слънце - на доброто посятото зрънце, покълнало в зрялата почва... Нощта приключи, нали?
trancemasha - дневник

Облаче сън

Вървя по леки облаци и небето под мен се разтваря - валят рози. Не мога да сляза - съдбата познава тази моя нужда - да летя. Виждаш ли ме? Чувстваш ли свободата, която нося? Можеш ли да я докоснеш? Летя с бели криле от паяжина и опиатен сън. Докосни се до моята свобода... Слънце блести от очите ми - това си ти. Като капка вода след пожар във ума ми. Валят цветя - ти си сред тях, нали? Слънцето заслепява розите, а аз и моите бели криле се реем над земята и небето....... Крач
trancemasha - дневник

Тъмнината

И тъжната пустош най-сетне възкръсна, като феникс из жарта, Едемската градина в нас разцъфна и донесе нова светлина за своите цветя. Тъмнината се криеше някъде. А като току-що проплакало новородено дете, дивата роза на моята фантазия разлисти цвета си срещу вечното слънце, което от днес ще е винаги ново. Тъмнината безследно изчезна.
Мило мое дневниче ...

Коледното дръвче

Почти във всеки дом по коледните и новогодишни празници присъства красива коледна елха. Украсена с играчки светещи лампички и гирлянди. Аз се сетих за една анимирана приказка за таненбаун, малкото коледно дръвче и от там ми хрумна да се разровя за историята на коледната елха и ето на какво попаднах: В древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината. Китайците и древните жители на Юдея също са имали подобни традиции. По време на Коле
Мило мое дневниче ...

Коледни вълнения

Така понеже мен ме тресе коледната треска и започнах да украсявам и да разведрявам обстановката в къщи и реших да потърся историята за коледното дръвче, как е възникнало кога е било украсено първото дръвче, но засега попаднах на една статия за празничните гозби по света мисля че е интересно и ще го споделя Италия Традиционният коледен обяд често се състои от седем ястия и включва: предястие (antipasto), паста, печено месо, салати, десерти, сирене, плод и шоколади. Италианците са и
Човешкият живот е най-важен

Човешкият живот е най-важен

Човешкият живот е най-важното нещо за мен.Той може да е малък като прашинка от голямиат океан, но той е част от него, като сфера която се разпада. Това е за мен човешкият живот. Но той става все по - незначим за нас, а това ме плаши. Трябва да пазим децата, хората, нашата планета и аз мисля, че това трябва да е най - важното за всички нас!Амин!!!ПС: Това е от мен......
  • cuntar
Stalik - дневник

Кой и защо възпяваше Тато?

Трийсетина дни изминаха от смъртта на най-дълго властвалия в държавата българин в най-новата ни история - Тодор Живков. След вестникарската еуфория около кончината му днес почти никой не се сеща за Тато. Най-малкото културтрегерите, много от които бяха проникнали в най-близкото му обкръжение и се славеха като негови любимци. За да си осигурят някакъв пост, високи хонорари или звание, писатели възхваляваха и увековечаваха бившия Първи в литературни творби, художници го рисуваха, скулптори го ваех
  • Stalik
jivelood - дневник

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОГОРОДИЦА

ВЪЗКРЕСЯВАНЕ НА БОГОРОДИЦА С проядени очи,с разкъсана утроба въэкръсваше жената, заченала от Бог. Под саждите от кръв,затрупана до корен разпукваше тревата забравения гроб. Светлееше небето , внимателно измито от тайнствени и дълги странни дъждове. Затваряха се рани,набъбваха гърдите от пламъците тихи на нежни цветове. Протегнатите пръсти на голата десница докоснаха с почуда съвременния свят. С безкраен стон и мъка вечната девица разтвори плахо устни под облаците
  • jivelood

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18719

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.