Сред цялата житейска какафония на този свят объркан и чорук гъзът е най-удачната хармония на форма, мирзма на цвят и звук. Но той е и най-нещастен според мене мълчи без звук и тегли си каиша цял живот го сплескват от седене, но рядко ще го чуеш да въздиша и ако ежедневно в пек и студ нежно го забърсваш с вестник Труд ти можеш като мъничко дете дори да го научиш да чете. Гъзът не демонстрира пестеливо как би могло да се обоснове, че всяко нещо доста справедливо може да се раздели на две. За това , а не от суета не мога туй без трепет да отмина в жените най-харесвам таз черта деляща им г*за на половина. Макар че тези мисли тук на кръст са важно и дебело подчертани запомнете, на харизан гъз не му гледат ануса. Не ме е срам това да изразя защото даже с риск за своето его каквото и да кажа за г*за ще е разтегливо като него И да сипят към г*за обиди най-важното за него туй е, че по-добре един път да се види вместо десет пъти да се чуе. И нека го охулват гадно , нека ще повтарям пак със страст гореща гъзът е кат сърцето на човека - не чувства той горикия, но усеща И може би за туй са толкова оскъдни шегите ни и нямат оня хъс. Как весело кажи човек да пръдне с този тъжен и загрижен гъз И за да остави този стих следа надигам най-накрая гневен вот гъзът е изход драги господа недейте го обръща и на вход! Одата е написана от Митко Динев

готино е, но може би е не достатъчно смешен, но все пак ме развесели, евала

най-важното за него туй е,

че по-добре един път да се види

вместо десет пъти да се чуе.

Това направо ме разби

надигам най-накрая гневен вот

гъзът е изход драги господа

недейте го обръща и на вход!

И на фона на цялата простотия това си е много точно!

pocketrocket, мерсаж, накара ме да се засмея след един отвратителен ден :-)

и ако ежедневно в пек и студ

нежно го забърсваш с вестник Труд

ти можеш като мъничко дете

дори да го научиш да чете.

Гъзът не демонстрира пестеливо

как би могло да се обоснове,

че всяко нещо доста справедливо

може да се раздели на две.

За това , а не от суета

не мога туй без трепет да отмина

в жените най-харесвам таз черта

деляща им г*за на половина.

Тази част е страхотна...

ахахахха браво за одата

Не знам защо, но мен не можа да ме разсмее...

П.П.Нищо лично

Да бе-с кръстословицата ли си бришеш г*зо Няма що

Както винаги оригинална

Ф нидуумение Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са зверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и терлици, с чорлава куса мязам кат на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със език, плюх са дан са уручасам – тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Са умислих утведнъшки - как навън ш' въря? Момцити ку са натръшкат кату ма съзрат? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, кату заблеста... И къдету койт' ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм таквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми са е присънила буйна красута. Скуркузъбел съм, мий ясну - ич дан ма съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа да ма ущипи! (пу вазможнус мъж!) не знам автора **************************** ами афторъ сам са убади значи шъ му турна тукъ маркътъ: Калинъ

Редактирано 21 февруари 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

да чета!Ей това горното стихотворение е супер..

не знам автора

А, нИ знаЙш. Туй фИдоръ го е писала...

Много смях пада, особено тея кратките от детството

мари Фидороу,туй пак лий твою ма кажи му заглавийту акуий туй мари да ней туй "Сирящата краставица" ма Рудила са навремиту пу тез села, ехе-е да кажим преди сто гудини, ина бизкрайну чудну убава мума. /истествену я кръстили Калина/ И щом са пръкнала, душли са начаса урисници, магьосници, кумшии: - Ши бъди – рекла първата - с низемна красута, за кумпенсация ши й са случват прустутии. - Ъхъ – дубавила и фтората след туй - ши има глас на сладкупойна чучулига и майко мила кату зяпни, койту чуй.... - Я, чакайти бе – рекла трета – Стига! Ни е нурмалну толкус убусти накуп! Урисвам кат испълни двайс`гудини да са трупяса ф дрямка кату чук и ниту с топ черешув дан са дигни! Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви, да я цалувни и магийта да катурни. Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!? Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!” и чак тугас магийта ши са развали, и насиленийту ши си утдъхни издълбоку. Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли и по-нататък станалу какоту. Дор` раснала мома Калина ич биля веч никуй за магията ни повнел... „Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”- рекла виднъш мумата и ... гутову. И ха да дремни, чи да стани, ма не би, тъй минали нам-колку-си гудини. Саде кумшиите си викали: „Да спи! Чи кату стани, мОре, чи кат зини...” Ф туй времи, татък най-далечнити села, дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял, живял бизгрижну момък-амсалак, дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка: - Зако са мотам тука, писна ми ептен! Ши тряба пу света широк да са разтикам, бис туй ни ми са дреми сЕ ерген... Краде ми са ши кайш муминска китка! И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така след три нидели стигнал ду дуваря къдет пухърквала заспалата мума, пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря! Ми вечи станалу въпрос на селска чес, заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”, дет флязъл, чи и към мумата са носочил. „Въх, ква ший начи тъс ми ти мума дет спи кат пън, глей стана икиндия... Да е препила снощи примерну, да разбера. Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия. За убус – убава. Да я цалувна къкту спи... Кумай ни ша усети валяк да я сгази.” Цалувнал я! И креснал: „Пладня мина ма! Стани!” /закот дан легна и яз, да та пулазя.../ Изгрялу слънциту, наблеснали звизди, магийта начаса са развалила, ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи: - Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?

Редактирано 30 октомври 200817 г. от don kihot (преглед на промените)

Много яко смях за закуска

Не знам, Фидору, дал си ти

авторот на тъз пиесса,

ма фърли ма през три върби

и смех офисот затресе

Е, ка, бе! Сам аз тъй моа дъ гувора. Ма некой ма е записувал сришум га съм била в поетичен цикул.

Намерих и аз едно кат "мойте"

Захласнату

Ина такава съм са размичтала,

ублегната ду нас на старата върба,

де тойту ими със пирон съм издълбала,

плюс мойту...Е равну туй на либуфта.

На аритметиката ко ли й разбирам,

ни зная дажи колкуй две плюс две,

убаче гату лубуфта да ма путпира,

тува ни ма изпритиснява вуубще.

Ни ша квадратен корен да ти вада,

ни ф дроби шти зацепа целити числа.

Тя либуфта е чиста-проста кат ливада,

със цъфнали извътре тук-таме цвитя.

Събирам та, ни мога та измъквам,

ниту със минус, ниту със ръжен,

ут тойзи огин, дету ми гу стъкна,

ачи звезди да ми са мяркат пусред ден.

Ъх, за ко ни бяф пуне кат самодива,

чи с фуста бяла да ти ръгна у съня..

Пък ази съм устатна и ни ми утива,

кат зина мязам сущу на ина ламя.

Ни знам напрау вечи ко да прая

и кък да млъкна, да ни та гълча.

Да зема с билки ли да та умая,

ма кък са сгъва билки да бере ламя!?

И нА сида и съм са размичтала,

биля пирона ми ут писани са изтъпи...

Наместу билки пак куприва съм набрала,

ку ми са мерниш, малеей, ш’видиш ти!

-------------------------------

ПЪРДИАДА

Пърдете, братя, без стеснение,

не се измъчвайте от зор!

Защо ви е ограничение

там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате,

пръднете си със пълен глас,

със тон и тембър, както искате,

тенор, сопрано или бас?!

Пърдете бавно във анданте

или в алегро в ритъм жив,

ту нежно, мазно - тип "глисанте",

ту рязко във речитатив!

Пръднята, братя, е изкуство,

прекрасен музикален дар,

кога пърдиш, пърди със чувство,

с квалификация и чар!

Пърденето е ценно качество

и имай винаги предвид,

че то е здраво доказателство,

че нямаш ти апандисит.

По принцип то е облекчение

в хранителния ни режим,

затуй без свян и притеснение

пърдете да се напърдим!

Пръднята, братя, дар божествен е,

че само здравий гъз пърди,

а щом е гръмка и тържествена

тя никак, никак не смърди.

Пръднята е физиология

и рядък кавалерски жест,

във ней няма демагогия,

а доблест, рицарство и чест.

Пръдни и ти веднъж в живота си,

госпожо, без да се срамиш!

Аз знам, че всяка нощ в леглото си

ти без стеснение пърдиш...

Пръдни и ти, приятел, здравата,

пръдни със мен във ритъм жив,

и виж, създали сме в държавата

нов самодеен колектив!

Мечти

Никита Нанков

Всеки си има мечти:

ти си мечтаеш да станеш Bill Gates,

аз си мечтая за тухличка за пети.

И ето - сбъдват се твойте мечти:

приемат те в Yale

и ставаш Bill Gates.

И сега ти,

Bill Gates

от Yale,

си мечтаеш за тухличка за пети.

А какво става с мен? - питаш ме ти.

Сбъдват ли се мойте мечти

за тухличка за пети?

Нещастнико, ами че аз съм Bill Gates

и решавам кого да приемат в Yale.

Затова ти дрънкотя как всеки си имал мечти

и Bill Gates си мечтаел за тухличка за пети.

--------------------------

В едно малко ранчо

неизвестен автор

В едно малко ранчо,

накрай на града,

живееше Пена,

краварска жена.

Мъжът и - бай Спиро - герой на труда,

той крави пасеше и Пена *****

Веднъж във селото дойде агроном,

на Пена намигна,поръча файтон.

Научи бай Спиро за тоз инцидент,

за Лондон замина и стана студент.

Не мина година, не минаха две

и Спиро се върна завършил със две.

Завърши бай Спиро и тоз факултет,

студентките млади ***** наред.

-----------------------

Казарма

Вчера старшината рече:

"Ти в казармата си вече !"

Няма вече мама, тати,

има тежки автомати.

Няма вече скара, бира,

има тичай по баира.

Няма вече гаджета любезни,

има танкове железни.

Вчера старшината рече:

"Уволняваме те вече !"

Няма вече тежки автомати,

има вече мама, тати.

Няма вече тичай по баира,

има само скара, бира.

Няма вече танкове железни,

има гаджета любезни.

На ти, старши и мотора,

карай си го в коридора !

Калиноооо,ила да ма набийййййш! Да пумага и Винета,щоту с идин бой няма да ми мини... Бис малку да съ справя с двата ника и кът Тудора да съ пуявя... Ма...на - ина либоф къту изникни - мъ знайш,Калино...чи съм бис глава... Съм проста - знам и ас - и нисъмнену. Мъ напуследък ептен испрустях! Иноту му уко - съвсем зилену... Пък другуту...съвсем ни гу видях... Утде ти времи другуту да гледам - дукът умувах как да съ спася и...си запретнах фустата бис времи. /Утде да зная колку е часа...?!/ И си запретнах сичките животи. /За фустата вупще ни ми е жал.../ Ила да ма набийш сига,защоту съм проста къту дъфка "Идиал". Ут толкус идиално съм на хала да гледам кату моету тиле... Ас...на тилету да съ бях утдала - по щеши някак да мъ разбире... Ма..ас - по тос...и толкува мъ плаши къкво ши видя в другуту уко. Ила ,Калиннооо - да ма напирдашиш. Зими, Винета - да сти две в ино. П.П. Съм цялата у трепети и нерви. /Да ми наглеждаш селския имот!/ Мъ...ни мъ бийте ногу - щот ши следвам: - типърва ши са уча на живот.... Камелия Кондова

Калиноооо,ила да ма набийййййш!

А, да са обърна...

тя, пак пила, яла...

от либоф, ду гори

пак съ йе зъляла.

Ни признава чеша -

право ут бурету!!

Ша й найдиш еша:

слизам ся в мъзету.

автор: Layla

Из Горски приказки

Тя беше тържеството на плътта,

чудесна, мила, пухкава жена -

готвачката в Шато дьо Шамони

твореше най-прекрасните манжИ,

бе весела, на патица прилична,

докато стъпвайки не се капична,

връз качето със кисело зелИ,

големи бяха нейните бели,

във нея всичко бе голям размер.

- Махнете тоз разцъфнал дериер,

заема място чак до Сен Пиер,

със що го храните съвсем не зная,

но ми изглежда сякаш тъне в рая.

- О, Жан Пиер, разсмивате ме, драги,

че на един коняр не му приляга,

да води в себе си такъв език,

бъдете романтик и по лиричен,

и въпреки на суховей приличен,

признайте, че със цялата си мощ

аз всъщност съм един желан разкош!

- А, Вие ме разсмивате сега,

тъй клета и нещастна Жозефа,

доволна във обвивката си цяла,

и сякаш всичката храна изяла,

но изнесете тези телеса

оттук,

оборът тъне в тъмнина,

задръстила прозорци, светлина

и с бюст подпирате вратата здрава

дръпнете се назад, така не става,

ах, вече я отворихте навън,

такава сила, мощна като гръм

и като мълния в хамбар, сте драга,

дано в ръцете Ви да не попадам,

ще ме изстискате като лимон

- Че колко по-изстискан от Гастон?!?

Да виждал някой тук или да чул

той сякаш във чорап се е обул

и грам релеф да няма по снагата,

еднакви му краката и глава

и през гърба четат му се ребра

прозира като тънък пергамен,

във който сладки си пека за мен.

Приличен сушеница е в анфас.

- Нима не са Ви хранили у вас?!?

- Е, хранили са, не чак като вас!!! -

луканки и суджуци, пастерми

редовно правят двете ми лелИ.

А вие сякаш готвила и яла

и никому трохичка да не дала,

че как се храни този дериер

не ще да е с шампанско и хайвер,

и тез паласки - крепостна стена

напомняте ми, скъпа Жозефа.

- Ох, я да сложа малко кроасани,

че намаляват, всеки с тях се храни,

със малко пармезан и даже бри,

о, я я виж и супата ми ври,

и печеното някак намирисва,

готово е, започва да се вкисва.

Почти е станал кремът ми брюле

и новия десер «Шарпантие»,

та мога да поседна да вечеря,

а другите да хапват що намерят.

)))

Infinity, страхотно попадение имаш

Партиен пасторал с неочакван финал

неизвестен автор

Седяха прегърнати двамата в парка

на пейката скрита с бутилка коняк.

Той млад бесепар, тя млада другарка.

Тя вряла – кипяла, а той смотаняк...

“О, как те обичам! – задъхан й рече

с треперещ и глух от вълнение глас...

Тя замълча, тя го чакаше вече

безмълвна и дива, и цялата в страст.

“Ах, колко си мила и колко си нежна!”-

рече загледан в звездите над тях,

а тя го погледна с насмешка под вежда,

но млъкна, защото напуши я смях.

Infinity, страхотно попадение имаш

Партиен пасторал с неочакван финал

неизвестен автор

Седяха прегърнати двамата в парка

на пейката скрита с бутилка коняк.

Той млад бесепар, тя млада другарка.

Тя вряла – кипяла, а той смотаняк...

“О, как те обичам! – задъхан й рече

с треперещ и глух от вълнение глас...

Тя замълча, тя го чакаше вече

безмълвна и дива, и цялата в страст.

“Ах, колко си мила и колко си нежна!”-

рече загледан в звездите над тях,

а тя го погледна с насмешка под вежда,

но млъкна, защото напуши я смях.

Трансцедент-реалност

Над них, върху клона, една журналичка

перца си оглеждаше във компний екран.

Сърцата и волна: душа - романтичка,

мечти си плетеше по софтуерния план.

Полети смели към далечни предели -

вчера на север бе, днеска, на юг.

Изтокозападни, веч остарели,

не са те за неи, а за някой, там, друг...

Другарят, отдава е вече разлубен,

Той...просто мирише! И е загубен.

Ще дойде лустросаний, млад демократ

с ком-пасче в ръка си и свеж аромат.

У*ста на земята той тъй ще обгърне,

та юга във север за миг ще обърне.

И лето ще бъде! И топло, и вечно!

Ще пляскат крилата във плуване речно.

*...О?

Мурмонка, ли?Не!!

Таман застройвам си чорбата със яйце,

(ни снасят вечи свясну пустити кукошки!)

на протката пухлопа ми ино мумче,

и фана да ма кандърдисва за мурмонка.

Ино таквос гу гледам - нашенче ни е,

убаче сичку му разбрах каквоту казва!

И щот дан земи нящу да ми прудаде -

насреща му са кръстя - тъй, пу правуславну...

Устави две-три книги уж да ги чита,

(да им бера гайлету да ни ги набара Филю!)

Бела си взех със туй мумче!И повървя -

ду нас пътека изора, и все ма агитирва...

Брех, в чуду са видях!(ареса ли ма, кво?)

През ден, през два ма набикаля тъй - рилигиозну,

(ма, как ни цъфна Филю с някое дърво?!)

и с приказки ма умайосва пустия мурмоняк!

Дан са излагам(щоту малку падам тъпа),

утворих книгити ф науки да са подкова...

Що щеш?!Тя рабутата хич ни била ф пътя -

те водели по пет-шес булки на глава...

Лилюх!Напрау пубиснях и са каздисах!

(са притисних дан чуй за тъс уферта Филю!)

Мурмоняка дирекну щеши да артиса

ку беши там!С дилафа щях да гу подфиртя!

Къдей да доди ся?!(мурмонската му мамка!)

Диплуматичну шму са хилна сладка кату мед:

"Оф, закъсня, мумче!Склоних за мюсулманка...

Ей, на!:Аллах идин е, и прурока му е Мухамет!"

Автор - Радост Даскалова

/regina/

Превод на поема, написана от един африкански "Шекспир"

Скъпи Бели Приятелю,

Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш:

Като се раждам, аз съм черен.

Като израствам, аз съм черен.

Като ходя под слънцето, аз съм черен.

Когато ми е студено, аз съм черен.

Като ме е страх, аз съм черен.

Като съм болен, аз съм черен.

Като умра, аз все още съм черен.

А ти, Бели Приятелю,

Като се раждаш, ти си розов.

Като растеш, ти си бял.

Когато си под слънцето, ти си червен.

Като ти е студено, ти си син.

Като те е страх, ти си жълт.

Като си болен, ти си зелен.

Когато умреш, ти си сив...

И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"

П.П. Да, определено се нуждая от една голяма почивка, щом и най същественото - последния ред забравих да напиша...

Редактирано 30 януари 200917 г. от fedora (преглед на промените)

Превод на поема, написана от един африкански "Шекспир"

Скъпи Бели Приятелю,

Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш:

Като се раждам, аз съм черен.

Като израствам, аз съм черен.

Като ходя под слънцето, аз съм черен.

Когато ми е студено, аз съм черен.

Като ме е страх, аз съм черен.

Като съм болен, аз съм черен.

Като умра, аз все още съм черен.

А ти, Бели Приятелю,

Като се раждаш, ти си розов.

Като растеш, ти си бял.

Когато си под слънцето, ти си червен.

Като ти е студено, ти си син.

Като те е страх, ти си жълт.

Като си болен, ти си зелен.

Когато умреш, ти си сив...

И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"

П.П. Да, определено се нуждая от една голяма почивка, щом и най същественото - последния ред забравих да напиша...

Виж ти много интересно и духовито ..!

Поздрави !

синя съм! синя съм!

и калнааа

Федоро, мари моме, розова!