Admetos

С пълно основание този твой пост е бил задържан за проверка - защото е пълен с измислици по мой адрес. Никога не излизам извън рамките на добрия тон (колкото и да ме обиждат) за разлика от вас тримата споменати от мен. Да цитирам ли коментарите, съдържащи "възпълната Блаватска" (познай кой), "бълнувания и фантасмагории" (Ауми), "глупости" (Бай Чечи). И от СпейсХ се забелязва, че на някого му липсват първите седем години. А аз - както вече посочих - не искам да имам нищо общо с такива хора.

Напротив, веднага след онзи мой пост с цитатите и коментара ми на твоя "довод", че времето било такова, получих предупреждение от КапНемо, на което, разбира се, не обърнах внимание и за втори път напуснах, понеже не желая да имам нищо общо с "висококултурни" хора като теб, Ауми и Бай Чечи. И - както вече отбелязах - нямах никакво намерение да се връщам, но получих известие, че непознат ме е цитирал. В бъдеше ще игнорирам и такива съобщения.

В този форум имат много странни разбирания за коректност. На едни е позволено да обиждат в прав текст автори, които други смятат за авторитети, а когато другите (в мое лице) цитират недопустими от морално гледище пасажи от книги, които първите смятат за свещени, биват предупредени да не насаждат верска омраза. Не съм влизал тук от близо четири години и изобщо нямах намерение да влизам, но получих известие, че мой пост е коментиран.

А проверка на правописа на български има ли?

При мен поне не е така с деликатността. Напр. в една фейсбукова група има хора, които обиждат и псуват наред, вкл. и мен, но досега никой от тях не е успял да ме ядоса и накара да изляза извън рамките на добрия тон. Най-много да иронизирам "висококултурните", за които хич не ми пука. Иронията понякога е доста по-ефикасна от грубостта. По отношение на липсата на желание за живот съм на мнение, че има значение какво точно ни се е паднало от зарчетата на съдбата. Смятам за напълно погрешна разпространената максима, че на човек се дават само толкова изпитания (страдания), колкото може да понесе. Ако беше така, нямаше да има никакви самоубийства от отчаяние. А такива стават всекидневно. Не бих казал, че броят на дипломите е неоспорим критерий за липсата на тъпота.

Човек може да бъде прям и същевременно деликатен. Съгласен съм за ползата от критиката като акселератор на промяната в посока самоусъвършенстване, но все пак темата е за физическите кусури, чието променяне в смисъл на елиминиране в някои случаи е непосилно дори за индийските чудотворци.

Anne, ако загубата на слуха и кривогледството са единствените ти увреждания, пречещи ти за нормални отношения с другия пол, много хора с далеч по-неестетични физически недъзи, пречещи им в същото отношение, биха казали: "Да ти имам увреждането!" Тъй като един човек в инвалидна количка или с хемипареза е несравнимо по-непривлекателен сексуално от един нечуващ кривоглед човек.

Именно, а стихотворението на придворния поет и председател на казионния комитет за кОлтура е страхотно, но - според мен - в обратния смисъл. България по негово време била цъфтяла... Как ли пък не! Статистиката е категорична: тогава нашата държава е била най-бедната в Европа след Албания.

"В пепелта" - Калоян Стаматов В оная пепел от огнището, останаха ми шепите. Все още ровят там - във нищото... Днес стъпките ми са застинали: вървя най-често по пътеките, които други са изминали... И взорът ми не търси птиците - отдавна те са препарирани, на художниците в скиците. Лицето ми е стара крепост. Мечтите ми са консервирани, във свойта собствена нелепост... Сега вървя загубен в степите, и нищо, нищичко не искам! Единствено ми липсват шепите... В оная пепел от огнището, забравих ги (уж без да искам!), да ровят, да ме търсят в нищото...

"Дали не е късно" - Томи Тодоров Аз искам да пиша за толкова много и толкова малки неща. Аз трябва да пиша доколкото мога дори и със риск да греша. Аз няма да пиша когато не чувствам, но в мене от чувства боли. Аз мога да пиша и пиша изкусно - дали има полза...дали...? Аз бавно ще пиша, че всеки да може от мен да си вземе парче. Аз нощем ще пиша по вените с ножа, оставил кръвта да тече. Аз утре ще пиша това, за което в деня не намерих кураж. Аз днес ще опиша земята, небето, и своя любовен мираж. Аз вчера написах ли всичко така, че и утре да имам очи да гледам света със душа на сираче, и в нея скръбта да мълчи... Дали не е късно да тръгна окъсан, но спастрил душата-сатен? Кога ли ще късам и листът ми скъсан ще скъса живота във мен?

Аз съм само един астролог и такъв, може би, ще остана. Търся смисъла, правдата, бог на звездите безброй в океана. А че разкази, стихове пиша – то е само така, между другото, да не бъда напълно излишен на таланти големи в задругата.

Когато се разделяме с любима под строгия канон на зодиака, когато шепнем “сбогом” и “прости ми”, и продължаваме сами нататък… Тогава свеждаме глава над гроба на страстите, изтлели без остатък, но някога превърнали ни в роби, безпомощно задъхващи се в мрака. Тогава търсим в притчите утеха – дано преглътнем болката си някак, дано остане в нас надежда крехка за бъдно щастие в живота кратък. Когато се разделяме с любима под строгия канон на зодиака…

Корубата – тясна, пределно е ясно: не е пирамида във Гиза. Но има тук нещо, с утеха се сещам: за мен няма жилищна криза! Корубата – твърда и трудно се мърда наляво-надясно със нея. Но аз предполагам, че тъй ми налага в посока напред да живея! Корубата – тъмна и няма да съмне за мене красива зората. Но в своя сън траен, сън – празник безкраен блаженствам във други два свята!

„Трябва да взема спешни антикризисни мерки – рече си Яхве. – Не стига, че ония грешници долу злоупотребиха с повелята ми да се плодят и разсипаха ресурсите на обетованата земя, ами и поради беднотията се навъдиха стада пирати, че и разни независими производители на free и open source програми от рода на TheoSOFT и AnthropoSOFT*, дето не бръснат за слива свещения монопол на YahvooSOFT. Аз ще ги дявола вземе!” Той съблече шлифера си и седна на бюрото с компютъра. Първо се порови из юридическите сайтове на близки и далечни планети с цел избистряне на концепцията, после избра от собствения си пощенски сървър адреса на своя главен представител Мойсей и започна да съчинява заповеди към юдеите. След като написа десетина, добави отдолу нареждане до водача на избрания народ да се свърже с центъра за уточняване на процедурите и изпрати писмото. Доволен от извършеното историческо дело, Яхве стана от бюрото и отново облече шлифера си, понеже през озоновата дупка беше нахлул хлад. Нетбукът на прочутия в цялата галактика хакер с никнейм Сатанаил изпищя като Авел, колен от Каин. Сатанаил, който в този момент се любуваше на новите си рога – сувенир от последния концерт на AC/DC, придърпа машинката и установи, че кийлогърът му е засякъл изпращане на мейл от адреса на Яхве до адреса на синайския сървър. Това страшно го заинтригува, тъй като главното му хоби беше да пакости на еврейския бог. Той елиминира с лекота защитната стена на администрираната от Мойсей щайга (както нежно наричаше всички компютри от мрежата на Яхве), влезе във входящата кутия и зачете прясното послание. Направи му впечатление единствената заповед с условие: „Не убивай, освен ако аз не ти наредя да го направиш!” „Мухахаха, сега ще скроя шапка на оня алцхаймерясал дедик!” – възрадва се Сатанаил и изтри цялата втора част на сложното изречение. (Суперхакерът познаваше твърде добре нрава на противника си и беше дяволски сигурен, че последният ще дава често нареждания на подопечните си да светят нечие масло. Което пък неминуемо щеше да бъде отчетено от всяко логично мислещо същество в космоса като крещящо противоречие на заповедта „Не убивай!”.) Премахна следите от вмешателството си и се върна към съзерцаването на новите рога. Мойсей не отбираше особено от информационни технологии. Така че когато час по-късно свърши маратонската игра на сантасе с брат си Аарон и прегледа новопостъпилата електронна поща, изобщо не заподозря, че може да има нещо гнило в Йордания. Взе сателитния телефон и набра номера на Яхве, тананикайки си “Едно ферари с цвят червен...”. – Ало, шефе, мараба! – поздрави Мойсей, щом чу дежурното “Аз съм твоят Господ-Бог!”. – Какво ще уточняваме? – Антикризисните мерки, мой човек. Значи ще процедираме на принципа на другаря Сталин: Има човек – има криза, няма човек – няма криза. Интимната ми мисъл е, че трябва да се прочисти племето от вредителите на корпоративните ни интереси, ама това между нас казано. Заповедите са само за фасада, разбираш ли, значи... Тях ги обяви за един вид конституция, нещо като Зелената книга на Муамар Кадафи, а после измисли подходящи закони, например за защита на авторското право и обяви всички пирати и производители на некомерсиален софтуер за врагове на народа... а бе, ползвай инструментариума на другаря Вишински. Също така създай нова силова структура – GODБОП, назначавам те за неин началник. Накрая събери твоите хора и действайте безотлагателно! – Покорно благодарим! – рече Мойсей, който бе усвоил от един интернетски форум навика да говори за себе си в множествено число. – Ще бъде изпълнено! Чао, шефе! В качеството му на председател на Кнесета и премиер едновременно за Мойсей беше от просто по-просто да прокара за нула време съответните законови разпоредби. След което привика най-свирепите мутри, въоръжи ги с автомати „Узи” и ги поведе през юдейския стан от врата до врата и обратно, за да правят закононарушителите да умират. И както писаха след време летописците, „в оня ден паднаха от народа около три хиляди души”. Оттогава всяка година на този ден се почита паметта на жертвите на корпоративни интереси. А кризата, уви, не биде пратена в историята… * Алюзия с езотеричните школи теософия и антропософия

Благодаря, май се оправих с испанския.