Shak

Това е от мен прочети го Някъде бях дал линк какво е населението на Израел, пак ще го дам само търпение. И пак ще кажа на тази земя е имало много история и всеки може да претендира за нея.А и пак ще попитам щеше ли Да има такава държава Палестина при пложение че беше останала (земята) английски протекторат? Сега се дава възможност да бъде направена. За държавата Израел населението и др. : bg.wikipedia.org

Само да попитам, какви са предложените промени, понеже все по-малко мога да понасям наглите приказки на тези които управляват, няма някой който да е казал та ще е и да го е направил.

Морфей - това е практика още от училищата, спиш с учителя/ката и получаваш 6, ако не на контролното 2. Докато не се вземат крути мерки (колкото и да пищят учителите) това ще е най-гадният момент в нашето развитие, създаването на про******ия още в ранна детска възраст, после по каналите и готово.Спешно трябва да бъдат взети мерки по този въпрос, това е болестно състояние, а знаем че колкото по-скоро се вземат мерки за дадена болест толкова по бързо тя се отстранява

yvost връщам те към еднаа не толкова стара новина: Според yahoo! Македония е родното място на кирилицата На един от сайтовете на yahoo http://adventures.yahoo.com/ посветен на пътуване из Македония вляво в жълто каре "Macedonia Facts" пише "Birthplace of Cyrillic alphabet".Тъпия келеш Ричард Бангс спонсориран от travelocity сигурно не знае,че преди хиляда години не е имало държава Македония.И кирилицата според някои е измислена в Преслав,според други по-общо в Североизточна България.Македония по онова време се е падала Югозападна България.Ричард Бангс пита "Is this the new adventure travel capital of Europe?".Те тука ме утепа на место този.На сайта не видях линк за обратна връзка.Официалния сайт на Р.Бангс http://www.richardbangs.com/.В един от коментарите пишеше че Кирил и Методий са гръцки монаси. Трябва ли ние сега да влезнем в македония и да си искаме земите които практически не са техни, а на всичко отгоре и присвоиха и азбуката ни. Намираш ли за нормално да мълчим?Аз не това за мен е груба обида , и ако имах възможност щеше да стане като в обсъжданият конфликт.

Защо тогава САЩ нападна Ирак, обвинявайки го в фалшифициране на изборите. И как така един избран от народа държавник се оказа на големият терорист на света, с "ядрено оръжие" и др после какво, ама разузнаването било криво, видели ракетите ама не ги намерили...Въпреки всичко вече Ирак е само спомен

В тази си мания за величие то припознава в себе си един дремещ Хитлер, и се опитва да го пропагандира по всички възможни канали.Част от това е и искането за махането на колоните от джамията.Той изпозва гнева на народа спрямо останалите политици и се показва , като върл националист.Нужно ли е повече да говоря?

Дори и преди това там да са живели палестинци, тази земя се облагородява след тях... За сегашното положение, пак те връщам малко назад във времето, тези палестинци имали ли са държава там или просто са живели като отделен народ в рамките на тази земяЮ? защото от доста време тази територия се прехвърля от този на онзи-пъвоначално е била в рамките на турската империя, после е била английски протекторат...Та мисълта ми е че там не е имало държава Палестина, която сега да претендира за тези земи. Палестинците не са били прокудени от тези територий , както твърдиш, те сами са забегнали (към Морфей) Има достатъчно мегдан за сътрудничество, има и богати араби. Никой там не ги държи в гета. Да , това не е оправдание, има много начини да успееш, важното е да имаш нюх и дипломация...

След като въпроса опира да бащинията заща еврейте да не пожелаят да живеят там,където са живели праотците им, кой е спрял палестинците да живеят също по тези места? Мисля, че си прав

Тогава въпроса опира до това, кой е бил на тази земя до преди около 2000 години, с царствата и управленческата си структура, кой пъв въвежда монотеизма,в религията и защо после някой казва ти не си за тук?

От много години в този регион се провежда една пагубна политика от страна на Великите Сли - "РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ". Тази политика е довела до всички тези конфликти в региона, иначе проблема отсавна да е решен. И още нещо, тези земи, както и всички останали не са на никой.При създаването на Света , там не е имало никой, после са се заселили едни племена, след тях други и т.н. Никой не е "Абониран" за дадена територия, колкото и да му се иска, така че претенцийте за "Бащиния" над тези зени са абсолютно неоснователни (и за двете страни). Но в момента там има създадена държава и тя е действаща, защо на всяка цена трябва да бъде "смляна"? Навсякъде има такива спорни земи,колко време Германия и Франция спорят за "някакви си"погранични земи? Пакистан и Индия? Защо сме се хванали гуша за гуша за неща, които не зависят от нас? Защо започнахме да си отправяме такива яростни нападки, като чели, ако не е нашето и света ще спре да се върти? Поздрави

Предпочитам в началото и аз да се въздържа, макар , в друга тема да съм казал мнението си по въпроса. Това са болни въпроси за човечеството и е много трудно да се определи, кой крив, кой прав.

ЖИВОТЪТ НА БУДДХА Възникването, формирането и развитието на буддхистката религиозна традиция се свързва с живота, учението и проповедническата дейност на индийския принц Сидхарта Гаутама, наречен по-късно Буддха (сан. Buddha = просветлен, пробуден, озарен от истината). Сидхарта произхожда от племето Шакия, владеещо земите в подножието на Хималаите по поречието на река Рохини. Баща му, Шудходана, е цар на Шакия. Майката на Сидхарта, Мая, е също от знатен род - дъщеря на царя на живеещото в съседство племе Колии. Според преданията Мая дълго време остава бездетна, чак до 45-годишна възраст. Веднъж, когато се разхожда, тя вижда необикновено бяло бебе-слон. Вечерта сънува чуден сън, в който осем брамини, пратеници на боговете, й съобщават, че този бял слон е знамение за нейното "непорочно зачатие". Брамините й разкриват, че ще роди син, който ще стане просветлен, ще приеме духовен сан и монашеско звание, когато види грохнал старец, болен от проказа и монах отшелник. И действително, съвсем скоро тя забременява. Когато наближава времето да роди, Мая тръгва към дома на родителите си, за да запази обичая и традицията по онова време, които изискват да роди детето там. По пътя в малката горичка, неречена Лумбини, Мая получава родилни болки и под открито небе ражда син. Разказва се, че обитателите на небето се спускат за да се полюбуват на това велико и щастливо събитие. Земята се разтриса и боговете "окъпват" детето в чуден дъжд. То веднага става, прави седем крачки напред и казва, че това е последното му раждане. Оттук произхожда и името му, Сидхарта - "този, който е постигнал целта си". Това става около 557г.пр.Хр. След седем дни майката на Сидхарта умира. Скоро след това Шудходана се жени повторно за сестрата на първата си жена - Махаяпати, която се заема с отглеждането и възпитанието на детето. Сидхарта се ражда не само в богата, но и в уважавана и знатна фамилия. В двореца на баща си той живее охолно, заобиколен от грижи и внимание. Не познава човешките несгоди и страдания, защото не напуска двореца на баща си и границите на неговите владения. Сведенията за младостта на Сидхарта са оскъдни. От буддхистките предания научаваме, че той се жени твърде млад. По семейна традиция взима за жена своята братовчедка, дъщерята на царя на Колиите - Яшходара. Преданията разказват също така, че веднъж, когато се разхожда с колестницата на баща си, Сидхарта среща грохнал старец. Той разбира, че всички живо старее, че старостта е естествен залез на живота и неизменна участ за всички хора. Това натъжава младия принц и той се прибира посърнал в двореца. Когато разказва на баща си за срещата със стареца и мъката си от видяното, Шудходана си припомня съня на покойната си съпруга и от страх синът му да не стане отшелник издава заповед да не се допускат до владенията му болни хора, траурни церемонии и скитащи монаси. Но независимо от взетите мерки, скоро пророчествата се сбъдват. Сидхарта среща разгалащ се от проказа болен и научава за неизлечимите болести; вижда траурна церемония и се сблъсква със смъртта; среща и монах-аскет, от когото разбира, че има път, водещ "на другата страна" - отвъд тленното съществуване, старостта, болестите и смъртта. След разговора си с монаха, Сидхарта взима важно решение и извършва Великия поврат в своя живот. Той решава да скъса с охолството и безгрижието, с което е заобиколен в двореца на баща си, и да се посвети изцяло на духовно служене. Връщайки се обратно към двореца за да сподели със семейството си взетото решение, младият принц е посрещнат от вестоносец, който му съобщава, че има син. При тази новина младият принц възкликва "Рахула, Рахула" ("родиха се окови, родиха се окови") и това остава името, дадено на сина му. В този ден Сидхарта разбира, че животът, дори да е пълен с любов и радост, рано или късно завършва с болести, старост и смърт. Той разбира, че деца, любима, родители, дом, собственост - всичко това са окови, които правят човека зависим и го приковават към земното съществуване. Вечерта той тайно напуска двореца и се обрича на отшелнически живот и странстване в търсене на истината. С това Сидхарта поставя началото на един нов етап от своя живот, в който е наричан "Шакия-Муни" (мъдрецът-отшелник от рода Шакия). Своето духовно извисяване по пътя на суровия и пълен с лишения живот на аскет Шакия-Муни започва на 29-годишна възраст. Според преданията той си обръсва главата и приема от пратеника на боговете Гхатикара монашеска дреха, глинена купа за просене на храна, цедка за прецеждане на вода, бръснач и игла, т.е. цялата собственост, която може да притежава един отшелник. Шакия-Муни се отправя към град Раджагриха - столица на могъщото по това време царство Магадха, за да търси духовни учители и наставници. Той е приет като послушник и ученик на аскета Алара Калама - последовател на философска школа, възникнала върху основата на ведийската свещена книжнина, наречена Йога*. Но навлизайки все по-дълбоко във философията и практиката на йога, Шакия-Муни се убеждава, че това не е търсеният от него правилен път. Той се разделя с учителя си без нито изцяло да отхвърля, нито изцяло да приема наученото от него, като му отдава необходимото уважение и почит. Шакия-Муни става ученик на друг известен брахман - Удака Рамапутта, последовател на друга известна по онова време философска школа, възникнала на основата на ведийската книжнина - Сангхя. Удака Рамапутта учи, че намирането на верния път е резултат от правилното познание, пълното овладяване на страстите и емоциите, очистването на съзнанието и достигането на душевен покой; само разумът на този, който не е замърсен от егоистични желания, не е затънал в страстта, който е обърнал взор към себе си, може да се слее с вечната мъдрост и абсолютното знание и да постигне безвъзвратност в безкрайната верига от прераждания. След като усвоява всичко, на което може да го научи новият му духовен учител и наставник, Шакия-Муни се разделя и с него, също отдавайки му необходимата почит, и отново започва да странства. Пътят на монах-отшелник, скитащ по земите на царството Магадха, отвежда Шакия-Муни до гората Урувала, където се отдава на Великото самоотричане и покаяние. Преданията разказват, че по същото време към него се присъединяват аскети, които започват неотклонно да го следват в очакване да получи просветление. Той се отказва да приема храна, пие само вода и използва техниките от Йога и Сангхя на аскеза и съзерцание, като се стреми да концентрира съзнанието си в една точка. Скоро гладът, лишенията и аскетичният живот го довеждат до пълно изтощение и загуба на съзнание, което го принуждава да се върне към нормалния живот на монах-отшелник. Започва да приема храна и скоро възстановява силите си. Но петимата аскети, които го следват са разочаровани от него и скоро го напускат. Шакия-Муни разбира, че аскезата, самоизтезанията и медитацията не са достатъчни, за да го доведат до търсеното просветление, че духовната победа над самия себе си не може да бъде постигната само чрез покаяние, плътски лишения и медитация. Една вечер, седейки под едно смокиново дърво (станало впоследствие обект на толкова голяма почит, колкото кръстът за християните), Шакия-Муни размишлява върху шестте години отшелничество, откакто напуска дома на баща си и върху това, което иска да постигне, и взима решение да не помръдне от мястото си, докато не достигне висшето и абсолютно знание. Преданията разказват, че под това дърво той прекарва в размисъл седем седмици до нощта, в която внезапно получава просветление и е озарен от истината за съществуването, живота и причините на страданията. В тази нощ Шакия-Муни се превръща в Буддха, в озарен. След полученото просветление, Буддха се отправя обратно към своите учители Алара Калана и Удака Рамапутта за да им се поклони, да им предаде просветлението, което получава и да ги посвети в своето учение. Буддхистките предания разказват, че една вечер, когато си почива от пътя и размишлява върху истината, му се явява демонът на злото, изкусителят Мара. Според митологичните представи Мара е олицетворение на тъмните сили, греховността и низките страсти, той владее хората, оплитайки ги в мрежите си на сетивността, недоволството, желанията, мързела, глупостта, стремежа към слава и богатство, съмнението в собствените сили и т.н. Мара започва да увещава Буддха да запази истините, получени чрез просветлението, само за себе си, да не ги разкрива на хората, като му обещава, че ако не предаде своето учение на хората, след дни ще бъде цар на света, владетел на земята и всички нейни прелести и богатства. Срещу предизвикателствата на Мара Буддха противопоставя своето учение, като отговаря, че е разкъсал вече всички мрежи, с които Мара оплита смъртните, и не се стреми да властва над света, а да победи и превъзмогне себе си. Тогава Мара му предлага да умре, за да постигне абсолютната свобода, вечното духовно блаженство и безсмъртие. Буддха отклонява и това предложение, като отговаря, че ще постигне Нирвана само когато предаде и разпространи своето учение и когато основе Царството на истината. Мара, разбрал че да изкуши Буддха е трудна задача, се оттегля, но на следващата вечер демонът-искусител изпраща трите си дъщери, олицетворяващи красивото женско тяло, сексуалните наслаждения и любовните страсти, за да съблазнят Буддха. Но те го заварват потънал в медитация и усилията им да го съблазнят и отклонят от пътя са напразни. След като не се поддава на изкушенията на Мара, Буддха продължава пътя си. Среща двама търговци, които проявяват жив интерес към неговото учение и стават първите му последователи. По пътя Буддха научава, че неговите учители са починали и се отправя към град Бенарес. В гората близо до града среща аскета Каундиня и четиримата му последователи, пред които произнася първата си публична реч, наречена "Дхарма-чакрапарватана". В нея Буддха излага в ясна и общодостъпна форма основните идеи на своето учение: най-общо доктрината му се свежда до посочване на причините, които придизвикват мъка и страдания в живота, и пътя, който води до тяхното премахване и постигане на абсолютната свобода, духовно блаженство и вечен покой (Нирвана). Петимата монаси приемат с възхищение думите му, стават негови ученици и това е началото на неговите проповеди. Не след дълго групата на неговите ученици се разраства и става внушителна. Учението се разпространява бързо, а последователи стават хора от най-различни социални слоеве. Около Буддха се формира група от десет най-изявени ученици, които по-късно изиграват съществена роля за систематизирането и разпространението на доктрината. Бързото разпространение на учението поставя необходимостта от формулиране на основните правила и задължения на общността, на братството. Близо до град Раджагриха, на един от петте хълма около него, в една пещера Буддха събира своите последователи и им предава необходимите условия за благополучието на общността. Най-важните от тях се свеждат до: неотменяне на вече установените правила; уважение към по-старшите в братството; скромен живот в усамотение; благочестие, добродетелност, разумност и умереност; непривързване към нищо земно; задълбочено съзерцаване и размишление; стремеж към телесно и духовно пречистване; любов към всичко живо; постоянство в пътя към доброто и светостта; скромност и стремеж към знания и мъдрост, т.е. казано накратко - да не се постъпва греховно, да се засилва стремежа към доброто и да се пречиства съзнанието - учение точно като на всички просветлени. Първоначално сформираното братство около Буддха живее усамотено в горите и пещерите близо до големите градове, в които братята търсят препитание. Членовете на общността се препитават чрез милостиня, като приемат храна само веднъж дневно, при това такава, за приготвянето на която не е унищожено живо същество (предимно ориз, плодове и питки). Поведението и начинът на живот на монасите се регламентира от десет задължителни заповеди: "Давам обет да не унищожавам живот. Давам обет да не крада и да не отнемам чужда собственост. Давам обет да не постъпвам греховно и да не се петня. Давам обет да не си служа с лъжа и измама. давам обет да се въздържам от упойващи напитки, които са пречка за духовния напредък и добродетелността. Давам обет да не се храня в неподходящо време (т.е. само от изгрев до пладне). Давам обет да страня от танци, пеене, музика и лекомислени светски забавления. давам обет да не се кича с гирлянди, да не употребявам благовонни ухания, мазила и украшения. давам обет да не използвам високо легло, ненужно широка и натруфена постеля. Давам обет да не приемам злато и сребро." С разрастването на братството все повече хора се тълпят да слушат проповедите на Буддха. Той намира време да беседва и да поучава всички, без да прави разлика между просветени и непросветени, без да се съобразява със социалния произход и обществено положение. Той е внимателен, отзивчив и изпълнен с добронамереност и състрадание към всички: както към бедни и низши, така и към царе, богати и заможни хора. Така, предвижвайки се от град на град, Буддха прекарва 44 години от нощта, в която се превръща в озарен от истината. Вече на преклонан възраст, близо 80-годишен, Буддха е поканен от ковача Чунда на угощение в неговия дом. Приел поканата, в ранни зори той се отправя към дома на ковача, последван от братята. Сяда на отреденото му място и отправя молба към домакина да постави сушеното глиганско месо, което е приготвил, пред него самия, а пред учениците - сладкия ориз и питките. Следкато се нахранват Буддха моли Чунда да зарови останалото глиганско месо в земята. Вечерта Буддха е споходен от силни стомашни болки и не след дълго споделя със своя любим ученик Ананда, че ще умре. На въпроса на Ананда какво да правят братята с тленните му останки, Буддха отговаря: "Не си правете труда, Ананда, да почитате тленните останки... Бъдете ревностни заради самите себе си! Бъдете отдадени изцяло на собственото си добруване! Бъдете сериозни, бъдете усърдни, стремете се към собственото си самоусъвършенстване!" Болестта съвсем изтощава Буддха и го приковава към постелята. Един ден той моли Ананда да събере братята и след последните си думи "Постигнете своето спасение с усърдие!", изпада в дълбока медитация и издъхва. Безвъзвратното освобождаване от живота и страданията, извършено от Буддха в момента на неговата смърт, буддхистите наричат Маха-пари Нирвана (великият преход в Нирвана). Според преданията това става в пълнолунието на месец май, т.е. около 15-16-я ден от месеца, в 477г.пр.Хр. В момента на смъртта на Буддха силно земетресение разтърсва земята и мощни гръмотевици раздират небесата. Учениците на Буддха (по онова време около 500) заедно с неговите последователи, вождовете и жителите на град Кушинара издигат клада и върху нея поставят тялото на Буддха. Според преданията кладата се самозапалва и след изгарянето на тленните останки на Буддха от небесата се изсипва воден порой, който я изгася. Мощите на Буддха са разделени на осем равни части, отнесени са в различни градове и върху тях са издигнати ритуални могили и паметници, маречени "ступи". Те са обект на особена почит и уважение сред буддхистите. Със смъртта на Буддха се поставя един нов етап от разпространението и развитието на буддхистката религиозна традиция. Учението напуска границите на Индия и се разпространява в съседните страни, като формира не само нов начин на светоусещане, живот и дейност, но и една нова култура. ___________ *Самото понятие "йога" означава съединение, връзка, от което е ясно, че става дума за търсене на личността със самата себе си и с творческата енергия на Брахма. Според философията на йога тази връзка на личността сама със себе си и с космическия дух се постига посредством система от телесни и духовни упражнения, имащи за цел да разкрият "забуленото" божествено начало, заложено в човека (Атма) и да развият свръхестествени сили и възможности (вибхути). Йогическата практика включва в себе си: - въздържание и контрол върху телесността изобщо (яма); - вътрешна телесна, езикова, психична и духовна самодисциплина (нияма); - спазване на строго определени положения на тялото (асани), пози и стойки при спане и почивка, ходене, стоене и т.н.; - контрол върху дишането, изработване и спазване на определен начин на вдишване и издишване (пранаяма); - контрол върху дейността на сетивата и отхвърляне на чувствата (пратяхара); - развитие на вниманието (дхарана); - самовглъбяване, духовна концентрация и медитация (дхяна) и постигане на задълбочено съзерцание (самадхи). forgiveness.cult.bg

Ливанската армия може да се присъедини към бойците от „Хизбула" Министърът на отбраната на Ливан Елиас Мур се закани да въведе в действие армията, ако израелските военни преминат в широкомащабно настъпление по ливанската граница, разширявайки мащабите на наземната операция в Ливан, предаде РИА Новости,позовавайки се на ливански медии. „Ако Израел започне сухопътна операция срещу Ливан, ливанската армия ще се присъедини към защитаващите границата бойци на „Хизбула"" е заявил ливанският военен министър, в интервю за ливански медии. Според съобщения на медиите в Ливан, израелската авиация е възобновила днес бомбените удари по пограничните райони във източен Ливан и в долината „Бекаа". През изминалата нощ израелските ВВС са бомбардирали също и южно- ливанския град Тир. След въздушни удари на няколко километра южно от Бейрут са унищожени 3 моста, което още повече е затруднило връзката на ливанската столица с южната част на страната. news.bg

Браво, искрени поздравления , за изказването, точно така е.

Защо мислиш така (че Израел е бясно куче?)Не си прав, мое мнение.Аз мисля , че беше крайно време да се спрат тези тентати , да се слючи мирният договор, Израел да се изтегли от окупираните територий и въпроса е решен. Просто има хора които не са заинтересовани това да се случи.Пак по мое мнение, араби и еврей биха съжителствали безпроблемно, ако не бяха тези нахъсвания и от двете страни.Крайно време е да се разбере, че Израел не иска война, на него му я натрапват.

Веаднъж да сме на едно мнение

Може (да затъне), но със сигурност ще опита да разшири границите си.

Ето това исках да кажа и аз пез цялото време. И на двама ви

Казах почти нов, но все пак кажи как е хавата, понеже и аз не следя трансферите им

Чул те Господ

Нямахме лоби и това е една от основните причини кандидатурата на София за домакинство на зимните олимпийски игри през 2014 г. да отпадне още в първия кръг. Това заяви за Sportal.bg бившият председател на Българския олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет Иван Славков. Батето уверено обяви, че негово изключване от олимпийските структури не е оказало влияние върху нашата кандидатура. Той упрекна и работата на кмета на София Бойко Борисов по проекта. "Този малоумник Бойко Борисов като се върна от Лозана, първото, което каза, бе: "не ми помогна правителството и на всеки ъгъл говореха правителството, Иван Славков, правителството, Иван Славков", сподели Батето. - На всеки ъгъл се говорело. Значи той там не е ходил да лобира, а като такова ченге е ходил да слухти по ъглите какво се говори. Абе стой там в кулоарите, пропагандирай София. На всеки ъгъл се говорело Иван Славков!" Мнението на Иван Славков за кандидатурата ни за домакин на зимни олимпийски игри: - Кандидатурата на България се провали. Какво не ни достигна според вас? Кой е виновен? Какви грешки бяха допуснати? - Не знам, не се бъркам в тези работи, защото ако кажа едно, ще лъжа, ако кажа друго ще кажат... Не искам да коментирам, защото трябва да има почтенност. Не съм участвал в процеса, не хихикам отзад. Мъчно ми е, че не можахме да се организираме. Въпреки че не съм участвал, аз съм българин и шест години от живота ми минаха в денонощна работа за това. Но коментари не правя по този въпрос. Има ли смисъл отново да се кандидатираме? - Да, задължително е. Защото, когато по онези две предишни кандидатури имаше противници и аз се оплаках на Тодор Живков, тъй като съпротива имаше в горните етажи, той тропна по масата и каза: "отиди при еди кои си и му кажи че това не е физкултура и не е спортен въпрос, а е политика". Когато Лилехамер спечелиха, тогава беше жена министър-председател, тя като разбра това се обърна към селяните и каза: "Сега вие влизате на световната карта”. - Това беше един от мотивите за отпадането ни - липсата на достатъчно парламентарна подкрепа? - Това е комплексен въпрос. Въпрос на маркетинг. Аз ходих два пъти при премиера, тогава Сакскобургготски, с чужди специалисти, които изложиха проекта. Това е въпрос на маркетинг. Това е стока, която трябва да се продава. Това е като всяка нова сделка, производство, инвестиция с гигантска възвръщаемост. Политическа и мерканитлна. Състезанието минава и заминава. - Мислите ли че вашето отстраняване оказа влияние върху кандидатурата? - Не, разбира се. Защото много по-гигантски беше скандалът в Корея, а Корея мина. Скандалът там беше фантастичен. Корупция за милиарди. В затвора лежаха. В Америка беше същото, двамата, които са раздавали парите, ги оправдаха, а 10 члена на МОК отлетяха. - Без Батето нямаше лоби... - Нямаше. Всички членове на МОК съм ги посрещал вкъщи. Или обяд съм давал, или вечеря вкъщи. - Пекохте се на олимпийския огън. Чувствате ли се предаден от някого? - Не. Съжалявам, че не можах да взема пари. Това щеше да е единствения случай, в който ще вземеш пари без да ощетяваш българския народ. Те ще дойдат тука с парите и както си знам аз ще ги инвестирам, по ресторанти, по барове, по актриси, по певици. Пак щеше да е доста силен стимул за българската туристическа индустрия. - Какво беше положението при предишните ни кандидатури? - Аз като се върнах, като загубихме първия път срещу Албервил, ме питат колегите, журналисти, защо загуби София срещу Арбелвил. Казвам им, вие правите огромна грешка, София загуби срещу Франция, не срещу това село. Както Лилехамер, втория път като загубихме. Писали съветниците, че София няма достатъчно хотели, а Лилехамер е едно село с една улица, така на дълго, и три надолу, защото е на баир. И един единствен хотел. Аз съм бил няколко пъти там през зимата. Там нощта е като полярна, появява се слънцето за малко и в тоя хотел си като на кораб, защото няма къде да отидеш. Напред назад по коридорите. Така че загубихме срещу две села абсолютно незаслужено. А тогава държавата имаше пари, имаше програма, имаше всичко. Един от пореднит бисери на Батето sportal.bg

КАБАЛАТА ИЛИ ЕЗОТЕРИЧНАТА ТРАДИЦИЯ В ЮДАИЗМА Кабала произлиза от еврейската дума „кабалах", която означава приемане, традиция. Става дума за една езотерическа традиция, която идва според някои от Адам, част е от автентичното Откровение и се предава между посветените, които, от друга страна, приемат и езотерични традиции с чужд произход (вавилонска, персийска...), както и гностически и неоплатонически идеи. Във всеки случай Кабалата обикновено се изучава само от определена възраст нататък, варираща според индивида, под ръководството на посветен учител, тъй като проникването в дебрите й е опасно за този, който не е асимилирал добре първо екзотеричното съдържание на Откровението (просто, валидно за всички) и би могъл да се заблуди, да се уплаши или да пристъпи към магически методи при преследването на скрития смисъл на Откровението, що се отнася до Бога, Вселената, Човека и Спасението. Всичко това показва колко е трудно да кажеш нещо малко по-сериозно, особено в няколко реда, за езотерическото, което посредством нови символи и начини на интерпретиране има претенциите да отключи и разкрие скрития смисъл и сила на нещата. Талмудът също съдържа някои отделни елементи на езотеричната космогония и теософия, но те са малко. Всъщност Кабалата е систематизирана в Прованс, Испания и в Германия. Зоар (Сияйната книга), „открита" в Испания през XIII в. като творба на Рави Симеон бар Иохай, известен учител от IIв. н.е., живял в Галилея, представлява най-значителното произведение, „Библията" на кабалистите. Зоар съдържа множество сложни текстове поради съответствията и измененията, които внася, изхождайки в общи линии от два основни принципа: - Тора говори за обикновени неща, но всъщност става дума за други, от по-висш порядък. - всичко притежава явен, но и много повече скрит смисъл, който трябва да се търси и разгадава. Извън рамките на юдаизма Кабалата има отзвук сред някои християнски среди по време на Възраждането и продължава да представлява интерес за много кръгове, жадуващи за езотеризъм. Един кратък текст с мидрашка окраска ще позволи на читателя да получи известна представа за това произведение. "В часа, в който човек трябва да напусне живота, Адам, първият човек, застава пред него и го пита защо напуска света и при какви обстоятелства. Човекът отвръща: „Горко ти, защото заради теб трябва да умра." Адам отговаря: „Синко мой, аз наруших една единствена заповед и затова бях наказан; виж броя на заповедите на нашия Господар, утвърждаващи и забраняващи, които ти престъпи." Рави Хийя казва: „И днес Адам все още съществува; той се представя два пъти на ден пред Патриарсите и изповядва греховете си; той им показва мястото, където е живял някога - небесния рай." Рави Йеса казва: „Адам се явява пред всеки в момента, когато той напуска този живот, за да засвидетелства, че човек умира не заради греха на Адам, а поради своите собствени грехове, както са го казали мъдреците: "Не съществува смърт без грях." Това е от мен forgiveness.cult.bg

Да търсиш свобода е единствената движеща сила, която познавам. Свободата да отлетиш ей там в безкрая. Свободата да се разтвориш; да се издигнеш; да бъдеш като пламъка на свещ, която независимо, че е изправена пред светлината на милиарди звезди, остава непокътната, защото никога не е претендирала, че е нещо повече от това което е: обикновена свещ. Дон Хуан Матус "Изкуството на сънуването" от Карлос Кастанеда

E , то темата беше друга, но се отклонихме.Въпроса е дали ще влезне в Ирак по примера на Израел, а от там вече, не се знае.Иначе Турция само казва че едно такова евентуално навлизане не трбва да е основание, ЕС да не ги приеме.

На Хуми все му е малко Смисълът на приказките е в това, че неподвластни на хода на времето, широтата на пространството, те звучат с различно настроение и постепенно проникват в "колективното подсъзнание" на цялото човечество. Не знам дали тази история, която се каня да ви разкажа, се е родила в Япония. Аз я чух в една нощ преди Рождество, седнал на един камък. Предполагам следното: мисълта за това, че ние не разбираме какво чудо е животът, че позволяваме на алчността да замени великодушието, може да послужи като силно предупреждение за всички, които се силят да изпълнят своите мечти. Отдавна-отдавна живеел на остров Хокайдо юноша на име Хуми. Той си изкарвал хляба, като чукал камъни. Макар че бил и силен, и здрав, той оставал недоволен от своята съдба и се оплаквал от това ден и нощ. Хуми не се оправял много-много в християнските традиции, но бил чул, че поне веднъж в годината желанията на всички хора се изпълняват. И ето, когато настъпила Коледа, той се помолил искрено и горещо, и за негово учудване пред него се появил един ангел. -- Ти си здрав, целият ти живот е пред теб, - казал ангелът. - Всички млади хора започват отнякъде. Ти защо през цялото време се оплакваш от съдбата си? -- Господ беше несправедлив към мен: той не ми даде възможност да се издигна,- отговорил Хуми. Обезпокоен, ангелът побързал да се яви при Господ и да го помоли да помогне на неговия подопечен, да не би току- виж да изгуби душата си. -- Нека бъде по твоему, - промълвил Господ. - Днес е Коледа и нека се изпълни всичко, каквото и да пожелае Хуми. На следващия ден Хуми дробил камъни и видял как покрай него в карета минал някакъв знатен велможа - целият в скъпоценни камъни. Изтривайки с мръсната си ръка потта от лицето си, Хуми горчиво казал: -- Защо аз да не мога да бъда знатен? Нека и аз да имам такава съдба! -- Така да бъде! - много зарадван, прошепнал ангелът. И Хуми станал владетел на огромно имение и разкошен дворец, вече имал своя земя, коне, слуги и сега всеки ден той се разхождал, съпровождан от своята внушителна свита и се наслаждавал като виждал, че неговите предишни другари се нареждат покрай брега на реката, кланяйки му се почтително. Веднъж денят се оказал нетърпимо горещ и Хуми, макар че вървял под позлатен чадър, дишал тежко, сякаш чукал камъни. Тогава му станало ясно, че не е литнал чак толкова високо: над него били принцовете и императорът, а над тях - Слънцето, което не се подчинява никому. Е, да, точно то е истинският владетел на света. -- Ангел мой! Защо аз не мога да бъда Слънце?! Ето това е моята съдба! От такова тщеславие ангелът се опечалил, но все пак изрекъл: -- Така да бъде! И Хуми станал това, което поискал да стане - Слънце. И засиял той на небето, блестял с лъчи, наслаждавал се на безмерната си власт: ако поискам - посевите ще узреят, ако поискам - ще ги изгоря със суша. Тогава обаче изведнъж забелязал, че срещу него се приближава черно петънце. То все повече растяло и растяло и се превърнало в тъмен облак, който го обгърнал от всички страни, закривайки от него Земята. -- Ангел мой! - извикал Хуми. - Облакът е по-могъщ от Слънцето! Моята съдба е да бъда облак! -- Така да бъде! - отговорил на това ангелът. И Хуми, превръщайки се в облак, решил, че мечтата му се е изпълнила. -- Аз съм могъщ! - викал той, закривайки Слънцето. -- Аз съм непобедим! - гърмял той, гонейки вълните по морето. Но на един пустинен бряг на океана се извисявала огромна гранитна скала - древна като света. Хуми сметнал, че тя го предизвиква и извил такава буря, каквато никога преди не е бушувала на Земята. Високите, мощни океански вълни яростно се разбивали в скалата, опитвайки се да я поместят и потопят в морските бездни. Но скалата, както и преди, стояла непоколебимо. -- Ангел мой! - заплакал Хуми. - Скалата е по-силна от облака! Моята съдба е да бъда скала! И се превърнал в скала. - Кой може сега да ме надвие? - питал той самия себе си. - Аз съм по-могъщ от всички на света. Минали няколко години и ето че една сутрин Хуми усетил как нещо остро го проболо, а после страшна болка започнала да раздира неговите каменни вътрешности, да къса на части неговото гранитно тяло. Той чул глухи, настойчиви удари и отново го пронизала неимоверна болка. Обезумявайки от ужас, той извикал: -- Ангел мой, някой иска да ме убие! Той е по-могъщ от мен и аз искам да бъда такъв, какъвто е той! -- Така да бъде! - плачейки, възкликнал ангелът. И Хуми отново се заел да чука камъни. margaritta.dir.bg