Йоло Денев

В царството на слепите и едноокият е цар.

Топло, топло...

Снощи започнах оплютата от александролозите монография на Грейнджър ''Александър Велики. Крахът на Македонската империя'', за да видим нещата и под друг ъгъл. Инак кофти типографска грешка още в началото на родното издание - на две места срещам ''Агреадска династия'', вместо правилното ''Аргеадска династия''. Дано действително да е именно типографска грешка, а не обикновено невежество от страна на ''Рива''.

Тъкмо завърших "Математик ли е Бог" на Ливио и започнах биографията на Берия от проф. Найт.

Едно от най-добрите съвременни пропедевтични изследвания по темата, което впрочем притежавам в личната си библиотека. Браво.

"Стратегия и дипломация (1870 - 1945)" - Пол Кенеди. Това е всъщност сборник от осем студии на проф. Кенеди, издавани през годините в различни специализирани журнали. Препоръчвам.

Надявам се това да е казано иронично.

Хапчетата.

"Власт и пари в модерния свят (1700 - 2000)" - Н. Фъргюсън.

"Галилео Галилей. Когато Земята стоеше неподвижно" - Атле Нес. Нес определено е талантлив биограф. Допадна ми стилът му още с биографията му на Мунк. Тук също не разочарова. Дано издадат на български и животописа му на Караваджо.

Поредната автохтонска чалга.

Защото не си прочел каквото и да било. Когато твърдя нещо, обикновено се позовавам на специалисти в конкретната област. Ако ми цитираш поне един специалист, който споделя възгледите ти, ще си взема думите назад.

"Военното дело (1660 - 1975)" на проф. Блек. Всъщност издателство "Рива" е решило да обедини три от неговите монографии в един том. В момента съм на първата: " Военното дело в Европа в глобален контекст (1660 - 1815)".

И кои изследвания си прочел? Сподели. Защото по горе написаното хич не личи.

Всичко си има причина. Но си иска четене. Инак резултатът е горепосоченият - ниво "мнение в кварталната кръчма" или "лаф на пейките пред блока".

Малко историческа чалгийка. Идеална е за стимулиране на смях: П.П. Бай ви Стойчо явно се е усетил, че един сериозен учен като Леков няма да се плъзне по плоскостта на фолк хистърито и откровените жълтении и затова е поканил Вачкова, на която се привиждат траки от Египет до Япония.

"Изобретяването на митологията" - М. Дьотиен.

Приключих "Интелектуалците през Средновековието" на мастър льо Гоф и започнах "Франкмасонството" на Пол Нодон.

А пътят към грамотността е най-труден.

Астрологията, както е известно и на малките деца, е псевдо наука. Желателно е да си поразмърдате мозъците и да се пренасочите към астрономията, щом ви вълнуват звездите.

Пич, поне ти се хвани да прочетеш нещо, вместо да задаваш глупави въпроси. Доколкото разбрах, си евангелист. Не ме интересува - ако щеш бъди бахаец. Но бъди ИНТЕЛИГЕНТЕН, ЕРУДИРАН бахаец. Предлагам ти да започнеш с Корана, превод на проф. Теофанов (един от най-изтъкнатите ни арабисти). В никакъв случай не чети превода на проф. Добрев от турски (проф. Иван Добрев е тюрколог и пишман прабългарист, автор на известното чалга историческо изследване "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон"). И изобщо прочети всичко каквото намериш от проф. Теофанов и от проф. Павлович. В края на миналата година излезе големият докторат на последния (за званието "професор"), който разглежда задълбочено именно ранната ислямска историография, формирането на Корана и ранната и съвременна ислямска тексткритика. Павлович има и една чудесна малка монография, засягаща периода на джахилия, съответно някои от въпросите, които те вълнуват - в какво са вярвали арабите преди Мохамед, били ли са политеисти, формирането на концепцията за Аллах и т.н, и т.н. Мога да ти препоръчам още доста литература, но започни първо с тези книги. Знания се придобиват с четене на специализирана литература, както обичам често да повтарям, а не с кибичене по интернет форуми и осланяне на мнението на някой форумен "експерт". Поздрави!

Сборникът със студии и статии на Арган от поредицата "Жалони". Засега най ми допадна статията му за реализма у поетиката на Караваджо, но съм все още само до половината на монографията. Препоръчвам.

Мирчо е кауза пердута. Така и няма да се научи да чете сериозна, академична историческа литература и да престане да се образова от политически обагрени статии като горната.