scepsis108

По-конкретно? Практиката е да. Наясно ли си, че не отговаряш нито на образователния, нито на професионалния ценз на тези, с които се опитваш да спориш? Наясно ли си, че с изключение на продължителността на житейската си траектория, друго не можеш да предложиш? Но тази продължителност има малка стойност, когато си прекарал живота си буквално и преносно в провинцията. Буквално, понеже очевидно не си пътувал извън страната или ако си, то е било съвсем малко. Не си видял много. Не познаваш чужди култури и общества. Преносно, по същата причина – чел си малко, не знаеш езици, нямаш сериозна подготовка в никоя научна или хуманитарна сфера. Преди да даваш акъл на другите, погледни себе си, все пак.

Нали си чувал за ефекта Дънинг–Крюгер или метакогнитивната неспособност на некомпетентния да осъзнае собствената си некомпетентност? С други думи, колкото някой е по-неквалифициран и некомпетентен в дадена сфера, толкова е по-склонен да надценява познанията си. В сферата на будистката философия ти не си компетентен, както и в сферата на философията изобщо. Нямам предвид популярната или както и викат някой "житейската философия", където си прочут със своята сентенция за падането от кайсия. Като повечето хора ти никога няма да допуснеш, че си сбъркал, но дори и да допуснеш, то няма да си го признаеш. Това ми е ясно, т.е. ясно ми е, че докато ти отговарям и ти ще ми отговаряш ей така напук. Но ще ти дам един пример, който може да ти помогне да разбереш как ми изглежда твоето поведение на мен. Представи си, че темата е "Английски език за любопитни". И си представи, че в нея се обсъжда употребата на перфект, който заедно с простия и продължителния аспект е един от трите аспекта на времената в английския. И някой от участниците казва, че перфектите се употребяват, когато не може да бъде даден отговор на въпроса "Кога?" Tогава друг възразява, че това не задължително, когато става дума за минал перфект като в примера I recognized him immediately. I had met him in 1992 at university. Тогава се появяваш ти и казваш, че всичко е някакъв буламач без практическа стойност. Примерно. Така се получава, когато напр. тук се заговори за понятия като зависимо възникване и пустота, за които ти нямаш и бегла представа, но започваш да даваш компетентни мнения и оценки. Кой изпада в смешно положения, байко?

Този, да речем: Конотацията е, че будистката философия е буламач и ако двама будистки учени (пандити) обсъждат определена тема в търсене на валидно знание, то те забъркват друг буламач. Това казваш, всъщност. Не ли?

Не разбирам това неистово желание на някои потребители да са на всяка манджа мерудия и да се намесват във всяка тема по начин, който нарушава добрия тон и разваля атмосферата на общуване между другите участници. Нали знаеш как се зоват такива потребители? Не казвам, че го правиш умишлено. Може да го правиш от скука или за забавление. Но не е хубаво някак и не е възпитано. Възпитанието е добродетел и в случая означава наличие на мяра. Последното е признак на мъдрост.

Да. При това, обикновено има и рефери, т.е. такива, които следят за спазването на правилата и отсъждат кой е победител в дебата. В миналото понякога такъв рефер е бил кралят, както по време на прочутия дебат между Хашанг Махаяна, който е представял една от школите на китайския Чан и индийския пандит Шантаракшита, който е представял философско течение известно като Йогачаря–Мадхямака или по-общо казано индийската традиция. Разбира се, точно този дебат е бил политически оцветен и затова в тибетските и китайските източници резултата от него е описан различно. Не ти отива на годините да спамиш, байко.

Да. В крайна сметка, пръстът не е Луната. Когато се фокусираме върху пръста, то не можем да видим Луната. Разбира се, когато двама пандити водят дебат, то те максимално се стараят да прецизират думите си. Така напр. са написани шастрите на Нагарджуна и останалите, но това е дебатиране на експертно ниво протичащо при определени правила. Но в един нормален разговор като този, който водим тук трябва да опитваме да се разбираме без да се хващаме за всяка дума на другия с цел да докажем, че няма правилен възглед, че е етерналист или нихилист. Ако това целим, то винаги ще намерим повод, но с каква мотивация?

Не Буда природата, а осъзнаването и. Буда природата не се променя от това дали я осъзнаваме или не. Каите и мъдростите са налични и сега в този момент. Практиката не ги създава, а само отстранява пречките. Ние ползваме език, който е дуален по природа и няма как да избегнем дуално звучащи твърдения. Затова се казва: Разчитай на дълбокото значение (смисъла), а не на (буквалното значение) думите.

Това е изкусен метод (упая) или ако искаш трик. Самата медитация, както и всички ритуали са такива трикове. Напр., ако следваш пътя на трансформацията, т.е. този на външните и вътрешните тантри, то визуализираш даден идам или себе си като идам, отправяш някакви молитиви, казваш мантри, извършваш приношения и т.н. Всичко това се прави за да се откриеш към това, което е в теб самия. Казано по друг начин за да видиш лицето си се нуждаеш от огледало и идамът играе ролята на такова огледало. Ако идамът съществува извън теб, то не можеш да изпълниш втората фаза – тази на дзог рим, а ще си останеш само с кйе рим. Нали знаеш за двете фази? И разбира се, трябва да имаш възгледа за пустотата на ума и проявленията. Буда природата е природата на всяко същество. Това е главното причинно условие за постигането на просветление, но са нужни и допълнителни условия и методите са такива условия. Това е обяснено в "Скъпоценният орнамент на освобождението" на Гампопа напр. В Махаяна сутра това е практиката на парамитите и затова я наричат парамитияана. В мантраяна това са фазите на изграждане и завършване (кйе рим и дзог рим). Тяхното практикуване е причинното условие за постигането на дхармакая и рупакая (самбхогакая и нирманакая).

В предния си пост цитирах нещо, което е известно като молитва към Самантхабадра. Това може да доведе до объркване по две причини. Първо, има бодхисатва с името Самантабадра, който е бил ученик на Буда Шакямуни. Той е известен с това, че е преподал една молитва, която е позната като молитва на стремежа на бодхисатвите. Тази молитва е много хубава и често се включва в Соджонг и други подобни практики. Второ, Самантабадра е синоним на изначалното състояние или Дхармакая в Нийгма-традицията. Тази молитва се отнася до Ати йога или Дзог чен и е нещо съвсем различно. В поста си имах предвид нея, а не първата. Уточнявам, че това, което е прието да се превежда като "молитва" на тибетски е "мон-лам". "Мон" е стремеж, а "лам" – път. Следователно, коректният превод е "път на стремежа" или това означава, че ние отправяме пожелания, които са насочени към постигането на определено състояние, а не се молим на нещо извън нас. Монламът, който имах предвид е този и ако някой си направи труда да проследи текста, то няма да изгуби времето си напразно:

Принципно не си заслужава да ти отговарям, но не защото в питането ти има нещо погрешно, а защото начина, по който формулираш въпроса си е агресивен, тенденциозен и нахален. Нямам против, че се самоопределяш като защитник и изразител на автентичната Мадхямака, нито имам против, че ме определяш като "етерналист" (прочие, по добре е, човек да е етерналист, отколкото нихилист, но това е друга тема). Това, което не приемам е безапелационния ти тон на експерт по будистка философия или пандит, какъвто не си. Пожелавам ти да станеш. Фантазирайки си, че познаваш и разбираш Мадхямака (аз напр. никога не съм твърдял, че имам пълно и коректно разбиране за Мадхямака, макар да съм я учил систематично от квалифицирани учители и от оригиналните текстове и коментари), ти констатираш: Ако си скромен и искрен ученик на Буда, то ти би задал въпрос, а не би давал квалификация. Би попитал напр. какво означава написаното от мен, което беше: Къде в думите ми видя да говоря за присъщо съществуващ Аз? Ако човек няма разбиране, то дори думите на Чандракрти ще изтълкува буквално, понеже в приведения от теб цитат се казва: И ако човек не разбира за какво става дума, то той може да попита как така има някой, който възприема "съществуващото като променливо и пусто"? Понеже, ако има такъв, то има значи наблюдател, а ако има процес на възприятие, то има и време. И разбрано така и извадено от контекста, то твърдението на Чандракирти изглежда етерналистично. Но, разбира се, това не са неща, за които се замисляш, понеже се кълнеш в Буда, Чандракирти и Нагарджуна, както партийците се кълняха в Маркс, Енгелс и Ленин и се се стремиш да громиш идеологическия враг – етерналистите. Комично изглежда. ––––––––––––– Независимо от написаното по-горе, то ще дам кратък принципен отговор за тези, които могат да го възприемат и на които ще е полезен. В Махаяна-ученията се акцентира на това, че всички същества имат Буда-природа (Татхагатагарбха, Сугатагарбха). В учения като Дзогчен, Махамудра и Анутарайога-тантрите, то за нея се говори като за недуалност на кадаг ( тиб. khadag) и лундруб (тиб. lhundrub). Kадаг oзначава изначално чист или това е синоним на сутрическото понятие шунята или пустота. Във Ваджраяна, обаче, знанието за пустотата има едно по-дълбоко значение от това в сутрите, макар то да е описано и там, но не в детайли. Пустотата е не просто и само празнота и липса на присъщо съществуване, но и безкрайна потенциалност и тя се нарича лундруб, което обзначава проявленията или играта на пустотата. Това се нарича ши нанг (тиб. zhi nang), при което ши означава основа (това е пустотата, шунята или кадаг), а нанг е нейното появление. Когато има режим на дуално възприятие, то тези проявления се наричат самсара, а когато сме познали основата, то те се изразяват като просветлени качества и активност. Затова и в прочутата молитва към Самантабхадра се казва, че основата е една, но има два пътя и два плода. Това е накратко.

Защо мислиш, че човешкия вид (не раса – расата е друго нещо) е черешката на тортата? Не допускаш ли, че за милиардите години, които са изминали от Големия взрив, ако приемем, че е имало такъв, то е много раси са възникнали и изчезнали? На колко години е нашия вид? В УИКИ-то пише какво е общоприетото към момента мнение. Прочети, а после прочети кога се счита, че е възникнала тази Вселена. После помисли над това, че вече дори НАСА призна съществуването на множество екзопланети, които са подобни на нашата. И т.н.

Но ако няма наблюдател? Представи си, че часовникът цъка, но няма никой, който да отчита цъкането му. За да има понятие като време, трябва да има съзнание, което да го отчете. По тази проста причина, времето е обусловено от съзнанието и няма присъщо съществуване. Часовникът е механизъм и няма съзнание за време, разбира се.

Да, запазва се и според това, което съм учил аз. Тара и Авалокитешвара имат еднакво постижение, но различни проявления. Toчно така. Извън потока на съзнанието няма време, понеже няма наблюдател, който да го отчита.

Никой не ме кара. Избрал съм да постъпвам по този начин. Имам приятел, който завършил арабистика, бил е дипломат и е експерт по Близкия Изток. Няколко години живя в САЩ, после в РФ, а сега живее в Германия. Обиколил е и целия Близък Изток. Ако просто го попиташ за ситуацията в Сирия, то той няма да започне да ти отговаря, ако си в крайно неравностойно положение по отношение на информираност. Инак, за да е коректен, то трябва да ти изнесе цял курс по история и геополитика. Същото е, когато разговарям с някой като теб за будизъм. Разликата е, че отчитайки твоето невежество по темата, то се опитвам да обясня нещо така, че да го разбереш. Друг въпрос е дали се получава. Определени неща не могат да се обяснят по прост начин на усложнени и претоварени с изфабрикувани концепции, умове. Те могат да бъдат обяснени просто и директно на неусложнени умове.

Не. Бягай да четеш Хесе и Кант. После пак ще говорим, но нивото ще е различно. Сега трябва да се съобразявам в повечето си отговори с нивото на участниците, които са прочели само Ошо, някоя сутра и научно-популярна статия.

Не забелязваш ли, че някои от нас не спорят относно възгледа. Напр., аз не споря с Реджеп по тази точка. Понякога споря с него относно това как може възгледа да бъде интегриран в ежедневното преживяване, понеже следвам традиционния подход, който е работил и продължава да работи в течение на 2500 и малко повече години. И аз не вярвам, че нещата могат да се случват просто така, само чрез четене и размишление. Но аз следвам една много строга и дълбока традиция, която е тази на Махамудра. Там всяка стъпка произтича от предходната по един логичен и естествен начин. Това не означава, че отричам различни от тази традиция подходи. Нямам претенция да познавам всичко и да давам компетентни мнения по всичко. . Освен тази най-популярна книжка на Хесе, чел ли си нещо друго от него? "Степният вълк" или "Игра на стъклени перли?" Последната съм я чел три пъти. Когато, приятелю, я прочетеш, то има смисъл да си говорим сериозно. КЧР, но както го написа няма да те разберат. Както и да го напишеш, то няма да те разберат, понеже, ако искат да разберат какво си написал, то трябва да прочетат КЧР, а това отнема време и усилия

Добри въпроси, но нямам време, нито възможност да изнасям лекции. Затова ще отговоря накратко. Концепция, която няма обективно битие. Извън диалектиката на познаващото съзнание времето и пространството не съществуват. Справка – Мадхямака. Там Нагарджуна и неговите ученици обясняват нещата в детайли. Да. Строфа 10 от Чаг Чен Монлам – Махамудра пожеланията на 3-я Кармапа Ранджунг Дордже (1284-1339): Нека познаем същността на ума, която е свободна от крайности. Той не съществува, защото дори Будите не го виждат. Той не е несъществуващ, понеже е основата на всичко, на обусловеното състояние (самсара) и на състоянието отвъд страданието (нирвана). Това не е противоречие. Това е есенцията на средния път. Не теоретизирам. Искаш пример, който да те убеди. Измини пътя, който е изминал Буда и ще решиш сам. Или не го прави. Твоя воля. Но тогава не искай валидни доказателства за нещо, което може да бъде познато само лично. Разсеян си, понеже пишеш в няколко теми едновременно. И тук и в тази за Пентагона и ислямска държава, и кой знае къде още, но ти си знаеш... Приятен ден на всички!

Съзнанието не е нещо солидно, а е поток от моменти като всеки предходен момент обуславя следващия. Следователно, съзнанието се самообуславя. Това е най-простото обяснение.

Трябва да имаш личен експириънс, инак каквото и да кажа и какъвто и пример да дам, то няма да го приемеш за достоверен. Но дори да го приемеш, то това ще е на сляпо. По тази причина в будизма се говори за слушане (изучаване), размишление (анализ) и медитация. Когато третия компонент в тази триада отсъства, то няма как да получиш валидно потвърждение на това, което си научил чрез първите два и всичко остава на нивото на doxa (личното мнение). Затова писах, че дебатирането и размишлението имат само ролята на подготовка. Aко никога не си вкусвал ванилов сладолед, то няма как да разбереш какво е преживяването. Четенето и дебатирането за вкуса на ваниловия сладолед не е достатъчно за да имаш знание за него. Трябва да го опиташ. Бедата е, че неща като обсъжданите не се продават в търговските вериги. Не можеш да идеш в Била или Кауфланд и да си поръчаш 200 г сатори или 300 г праджня парамита. Нещата не се случват по този начин. ОК. Приемам корекцията.

И това беше обяснено чрез учението за кармичните отпечатъци в потока на съзнанието. Всъщност вече дори има сериозни научни теории, които допускат, че вселената има виртуална и холографна природа. Повърхностните промени на концептуално ниво не водят до промени в кармично обусловения режим на възприятие. Кой оспорва това?

Toва е въпроса, който трябваше да попиташ от самото начало. Обърни въпроса. Не означава нито, че няма, нито, че има. –––––––––––––––––––– Малко се поупражнявах във воденето на дебати от неформален тип и благодаря на всички, които се включиха. Дебатите не са есенцията на Дхарма, но са полезни на на определено ниво като предварителна подготовка, ако човек реши да следва пътя, който са следвали великите будистки учени или пандитите. Весели празници на всички!

Това вече го обясних поне три пъти. Последно. Няма как да постулираш съществуването на "обективно" явление, когато всичко, което имаш в съзнанието ти са "субективни" явления. Това е елементарно да се съобрази.

ОК. Вярвам ти, понеже преди много време имах експириънс породен само от слушане, четене и размишление над текст от Мадхямака. Не от медитация в класическия смисъл на думата.

Тогава, то отново нямаш критерий за валидност. Аз мога да твърдя като Ръсел, че около планетата Земя орбитира чайник, който аз възприемам, но ти не. Моля, докажи, че няма такъв чайник, който да се носи около планетата?

Конкретно? Възприятията са ментални феномени. Това не може да бъде предмет на дискусия. Може да дискутираш дали са породени от външен обект, дали са продукт на мозъчна активност и т.н. Но не можеш да дискутираш относно природата им. Ако твърдиш друго, то аргументирай се, моля.