Търсещ истини

Има алтернативи- дали е "божия градина" или моята. В моята градина нося семе, тор, а бурените премахвам. Отговорности и решения. Ако е божия- той е шефът. Отивам към ума и мислите. Част от тях мога да култивирам, част не. Със земята- същото. Мога да избера какъв живот да водя и какви семена/плодове да оставя от това. От личен опит: не пазя семена. Купувам расови когато реша. В градинка на свобода "никнат само бурени. Карай, Джони, карай, всичко тече". Незначимо допълнение "Семената вече са там - посети от ИЗБРАНИЯ живот, и това, което изниква е комбинация от почвата, климата и онова, което е било посято." Така самоактуализацията е избора на живот. Добре. Съгласен! Обаче трудното е какъв живот да избера? И как? Дядо поп и професионалното ориентиране дали знаят? Тюх, това можеше да го спестиш. Нерде квантова механика по отношение човешки избор.

По повод, че въпросът за свободната воля е възникнал в теологичните дебри, ще споделя : По моето определение, бог се появява там, където нещо не е ясно. Ако причинността за постъпките и последствията не са ясни, то говорим за "божия работа". Ако има някакви доказателства и предвидимост, смятаме ги за потвърдени от практика или теория. По проблема за "свободна от какво", ясно е- от ограничения. В темата за Ева, става дума, че тя е престъпила забрана. Значи се е освободила от нея. Там където пише "Забранено" се слагат ограничения на свободата. Физическите и пр. закони също ограничават свободата. Не мога да ходя свободно по тавана. (с някои средства преодолявам ограниченията) По това, дали можем да заменим "свобода" с "преценка", не намирам никакви ограничения/свободни сме. Преценяваме и се сговаряме да го направим. Нямам резерви. Само трябва да се спогодим. А "степените на свобода" в механиката- нека си остане, защото телата не могат да преценяват. Ето, свободен бях/ прецених, че искам и мога, а може би не трябва, но хайде, да изложа възгледите си

Съгласен, че в основата на постъпките и мислите е някаква причинност, позната или неизвастна.

Пиша какво съм разбрал: В условията на сложен свят и слаб човек, бъдещето е непредсказуемо, тъмна неизвестност. Прекалено пресилено е да смятаме, че нещо зависи от нас. Осъзнавайки това, ние сме свободни в действията си- така или иначе, нищо не зависи от нас. Остава проблемът с отговорността. Обществото/другите ще санкционират нашите действия, ако им пречат. Ако сме достатъчно умни, ще разберем, че тези реакции имат за причина наши действия, които можем да изменим. Идеята, че можем да изменяме нещо, ни показва, че волята ни е свободна. (да изберем дали да ругаем съседа при всяка среща или да го поздравяваме) . Сравнение: Едно бебе е безпомощно в света. То е лист отронен по вълните и не може да избира своя път. Научава се да ходи, започва да избира какво да пипа извън люлката и проявява свой АЗ. От взаимодействията получава обратна връзка и избира по свободна воля да не пипа печката. После научава семейният и обществен регламент и се съобразява с него. ОБАЧЕ: идва време на революция, пубертет, апокалипсис. Нещата стават хаотични и неясни. Може да се водиш по някакъв морал, но всичко върви накъдето си иска. Хаос. Човекът=азът няма критерий за нещата и се смалява, смалява, става дете. Почти изчезва. После нещата се утаяват, защото хората като цяло пробват разни действия и някои се оказват по- устойчиви и практични, а имаме обичай да подражаваме. Човекът=азът ги научава и се съобразява с тях. Отново става "зрял", който може да контролира живота си, да има съзнателен избор, а от там и свобода на действията в някакви рамки. Е, не се е научил да ходи по тавана, но е научил едно- друго. Като цяло, съгласен съм, че трябва да се примирим, че не можем да контролираме всички и винаги да правим информирани и верни избори. Казано с поговорка, да разберем, че "не всичко, което лети се яде". Същевременно, допълвам, ТРЯБВА да търсим и повтаряме полезното поведение, а не да сме хаотични във всяка реакция. Имаме свобода на поведението, МОЖЕМ да правим каквото си искаме, но ни е по- полезно да правим избрани неща. При такова положение, наистина, не се себеактуализираме, но поне оцеляваме в условия на неяснота. Формираме се- добиваме форма и ако имаме някакви специфични способности в оцеляваенто, те се проявяват и може да изглеждат (може) като да сме се себеактуализирали, а мечтите за голям учен, прославен пианист, те да прашясват под кревата.

Това за "малкото човече", ясно. Да разбирам ли, че съзнанието, че Аз съм самият процес на взаимодействие на Аз+ отвъншност е свобода? Учил съм, че има подлог и сказуемо и не ми върви да ги смесвам. Аз си е подлог, субект, а процесите се изказват с глаголи- в изречението сказуеми. Как го правиш, че Аз-т става процес, а не нещо взаимодействащо и активно в процеса? Примерно "Аз вървя". Как би го изразил, когато аз съм процеса? Мисля за "Вървя", но пак се подразбира, че съм аз. Да речем "Вървене, вървеж", ама това е чисто процеса без мен. Дай идея! Благодаря.

Ъ-хъ. А кой е реалният проблем?

Моля да ми отговорите Ако се освободя от Аз-а си, кое ще себеактуализирам? Много ми е важно в стремежа за себеактуализация и настойчиво ви моля.

Георги Димитров и Комунистическият терор. Комунистическият терор е теоретически обоснован етап в комунизма. Той е временен и агресивен метод за утвърждаване, взаимстван от Френската революция 1789 г. При него чрез насилствени средства се премахват значимите фигури, противопоставящи се на новата власт. Това прочее правят по свой начин всички нови власти, само дето комунистическата теория го формира като етап, наред с военния комунизъм. (скоро даваха пак версия на Граф Монте Кристо, та ми е прясно, в която нещата се завъртат около смъртната заплаха за някой, който пренесъл писмо от Наполеон, за което набеждават Едмон Дантес). В условията на България, терорът е подкрепен от изискванията на Съюзниците във Втората световна за възмездие над върхушката, превърнала страната ни в съюзник на най- емблематичния злодей- Хитлер. Съответно се провежда Народен съд с екзекуция на виновниците за присъединяване към Райха. Мемориалът на жертвите на комунистическия режим в България отбелязва 7526 имена на убити, репресирани и пострадали за периода 1919- 1989 г. с което не може да се означи конкретно периодът 1945-1949 г. от управлението на Димитров. Впоследствие, в съответствие с теорията и обстоятелствата за утвърждаване на властта, етапът е приключен.

Само ще вметна, а после ще напиша своето мнение Фрейзър много аргументирано показва, че "Дърво на познанието", е Дърво на смъртта (нормално- Дърво на живота и противоположното- Дърво на ...). Обяснява и ролята на змията, която в много митологии владее умението за вечен живот, смъквайки кожата си. Мнението ми е, че раят и вечният живот не предвиждат други човеци. Нямаше да ни има ни мен, ни теб за да се радваме с Адам, ако Ева не беше постъпила правилно- да приеме размножаването, еволюцията и смъртта. Към това бих добавил, че никой не й гарантира младост в рая. Скалите неподвижни стареят, а животни и хора- повече. Така че Ева е направила ДОБРИЯ избор. От него Адам се е възползвал, ние- също. Хубаво нещо е да се люби човек. Хубаво е и да отстъпва постиженията си за по- младите.

Лесно им е на религиозните, те налагат оправдават гледната си точка с бог. Моисей изклал доста евреи измежду тези, които извел от Египет, защото бил с бога. Инквизиторите и те. От филма стана ясно, че значимите участници смятат Зимбардо за хитрец (измамник), който единствен печели от това, което е нарекъл "Станфордски експеримент". Има и "незначими", част от миманса. А те са повечето- както в живота. От опит зная, че хора изкарват гнева си върху нещо друго, заместващо това, към което имат морални задръжки. Примерно да счупи чиния, вместо да удари жена си. Да ритне куче, вместо да застреля кмета. Това са хора, които имат задръжки, а това заместващо поведение им е отработено и вероятността да го изменят е по- малка. Друг е въпросът, ако лидерът (Зимбардо ) им снеме задръжките. Прочее така са били дехуманизирани евреи, славяни, комунисти, българи, езичници. Така е и до днес.

Балканската федерация. Смята се, че Балканска федерация е ляв проект, доколкото националните десни, сиреч буржоазни сили предпочитат разширение на пазарите чрез налагане на собствената нация и капитали. За мен този "капиталистически национализъм" противоречи на основите на ЕС и интересите за свободно движение на капиталите. Още преди Георги Димитров, идеята за федерация има много застъпници в Балканските страни. Идеологическите основи са в това, че пролетариите се обединяват и налагат на правителствата волята си. Георги Димитров смята, че най- лесно би била постигната федерация с Югославия, с която сме езиково близки, а те имат федеративен опит. Сталин би се съгласил, ако бъде присъединена и Албания. Има обаче проблем за това, в какви граници ще бъде федератът Македония. Дали Пиринско- Гръцко- Вардарска или само Вардарска. Марксистките възгледи за нация играят важна роля при определянето на населението, а от там и границите на една държава. Според тези възгледи, нацията се формира при условията и в съответствие с интересите на капиталистите от общ пазар, общ език, обща култура и съответно обща държавност. При този поглед, капиталистическият път и формирането на нация на на македонци започва след откъсването й от Турция и разделянето от съюзниците. В следствие, в България има само българи, в Гърция- гърци, но Вардарска Македония остава под сръбска власт, без населението, а и новокапиталистите да се считат за "прави срби", а вече "макендонци". Така марксизмът гледа на "Македонска нация" като на нещо, появило се закономерно във Вардарска Македония. Проблемът "Македония" остава критичен в преговорите за Балканска федерация. Възниква и въпросът за вида на представителност в държавното управление. Вместо пропорционално на населението участие в управлението, което би облагодетелствало най- големия народ- българският, се налага модела "Един народ- един глас". При това положение, Георги Димитров, който е имал силно желание за Балканска федерация, решава, че "македонска нация" е форма на компромис и тактически ход, според който братята отсам и оттатък Вардар ще имаме два гласа в бъдещата федерация. Така се стига до идеята на Димитров за някаква политическа самостоятелност на Македония. Липсват указания за "помакедончване" и изобщо национално предателство срещу братята отвъд Вардар. На места се появяват ултранационалисти, които действат във вреда на българските интереси, но за тях Георги Димитров не е отговорен. Като цяло, макар да не е добър тактик, Георги Димитров е привърженик на идеята за обединение не само на пролетариата, но и изобщо за обединение- Единен фронт срещу фашизма, Отечествен фронт и пр. Той е бил привърженик на Балканска федерация. Тито също е за Балканска конфедерация.Краят на бавните постъпателни усилия за сближаване идва с Решението на Коминформбюро за изключване на ЮКП и конфликта Сталин- Тито. Ако се бе осъществила идеята за Балканска федерация, тя щеше да изпревари много ЕС. Сега се говори за решаване на Македонския въпрос, чрез влизането на РСМ в ЕС. В подобна форма, при много по- благоприятни за България условия, това можеше да се случи и тогава. Георги Димитров беше и тогава далновиден.

Пренасянето/ аналогията е некоректна. Всеки рибар ще потвърди, че смъртта на голяма риба е радост за семейството. Трябва да има приоритети. Ако при земетресение са е счупил аквариума и е паднало бебето, кое ще се втурнем да спасяваме? Риторичен въпрос, не отговаряй. По въпроса с "второстепенните" хора, написах, че е трудно, но и то е въпрос на приоритети. Знаеш, че има охрана на премиера, но не и на кмета на Подуене. За съжаление има различия. Заради туй се затрудних. Интересен е цитата, че "няма второстепенни неща". Аз твърдя, че животът е твърде сложен и човек трябва да отсява първостепенните от второстепенните. Примерно да спаси при земетресение бебето, а не пляскащата рибка. Безпокоя се, че не си права. (прощавай, че минах на Ти)

Разбира се, че ще бъдат оправдани за страха и подчинението пред авторитет. Цялата учебна система се основава на авторитета на учителя. Пред избора да се подчинят на училищната система или на своите възгледи, учениците имат слаби аргументи да изберат второто. Това за "похвалени" предизвиква и въпроса А бихте ли похвалили учителя за въвеждането на учениците в тази ситуация? Аз- не. (Не прибавям този въпрос към онези, които помолих за разяснение) Виждате колко неясно е художественото изображение. По тази причина науката се абстрахира, изчиства някои странични условности.

За неетично отношение към учениците. Възможно. Това оправдава ли насилниците?

Благодаря за трудния хубав въпрос. Ето моите приоритети На първо място са хората, така че смъртта и мъчението на рибката са второстепенни. Затруднен съм много при избора на това, кой е по- важен, дали самостоятелният или този под попечителство, като лек превес има този който е самостоятелен. Ще допусна с големи условности, че повече ме вълнува учителят- експериментатор. И така, как да спасим учителя- експериментатор? Прецених, че той не е съвсем подходящ за това, да възпитава учениците и несъмнено трябва да бъде дообучен или ако не се справя- отстранен. Той има възможност да се реализира и другаде- например като палач. Съответно, редно е училищният психолог да разговаря с учениците как са възприели поведението му и зрелището със смъртта на рибката- дали като травма или с безразличие. Аналогично за заплахите на учителя. Наблягам на това, че не ми е важна смъртта на рибката, а отношенията между хората. Учителят трябва да е наказан и да се поправи не за смъртта на гръбначното, а за лошо отношение към учениците. Прочее, Зимбардо е моделирал условия, предпоставящи възможност за насилие над невинни студенти. Той е лош учен.

Приказката е интересна, но за да ми е поучителна, моля, разяснете някои неясноти, поне за мен. Защо да сме се изправяли срещу групово мислене, след като редът е въведен от един авторитет- учителят? Защо учителят не спазва установения ред и не наказва този, който стане? Защо учителят издевателства над гръбначно животно (нещо наказуемо) пред погледа на малки деца? Има ли и по- добри начини на реакция? Мисля си оплакване до директора или до родителския съвет за жестоко обръщение с рибката и учениците; организиране на учениците за протести или лична гадост, но не зная как ги приемате. Дайте най- добрия вариант, така че ученичката да не си изпати- все пак е заплашена с наказание. Извод: Това е лош учител. Не се знае дали поучава или ще остане лош и непредсказуем и ще наказва. Ако приема, че учителят е някакъв с ботуши и пречупен кръст на ръкава, смятам, че постъпката на момичето е геройска, но няма да промени лошотията му, дори момичето да се отърве от наказание- както Георги Димитров пред Гьоринг. За съжаление, отново ще се обърна за разяснение на приказката.

Разбирам, че си привърженик на наблюдението. Това е обаче само един от изследователските методи. Други от ТУК са наблюдение беседа контролирани експерименти дългосрочно изучаване неврологични методи психологически тестове интервюта анкети компютърно моделиране Експериментът е по- точен, защото се изолират някои фактори. Примерно за да изследваме температурата на кипене на водата, спазваме да е при едно и също налягане или поне надморска височина. В психологията пък, изолираме/контролираме други фактори, прим. да няма комуникация и група, когато изследваме личностни характеристики. Може пък да подберем хора с еднаква възраст или социално положение, или болни от една и съща болест, които да изследваме как реагират на конкретни обстоятелства- които също са максимално изчистени. Та Зимбардо твърди, че прави експеримент, но не е вярно.

От последната серия на филма, който препоръчах в началото се затвърди у мен мнението, че това, което е правил Зимбардо не е психологически експеримент, а пърформънс, както на Абрамович. (Благодаря на Мери) за препратката към нея). Зимбардо е поощрявал грубосттта на "надзирателите", получила се е картина на неговата представа и на студентите за американските затвори. Това обаче не е научен експеримент,а изображение. Това само по себе си не е лошо- психологизмът в изкуството ни дава познание, просто не е наука. Целта на науката в контролирания експеримент е да се абстрахира от някои променливи и да изследва други. Тези "Други фактори" си имат имена и място в някаква теория. В случая Зимбардо прави нещо от рода "Я да видим какво ще стане?" В този смисъл, той е измамник, че прави наука- той прави изкуство, той режисира поведения, които обявява измамно, че се формират сами. На място са и спомените на съфорумниците от казармения живот. Те потвърждават, че човек проявява доста жестокост, когато не бива наказан. С това се съгласява всеки- правосъдието не е спряло да води процеси срещу такива от време оно. Това потвърждава изобразеното от Зимбардо, както и политически речи, романи за затворнически и казармен живот и пр. Обаче това остават разкази, изображения както писах. Интересно е, че във филма имаше няколко главни роли, героите им бяха поканени да участват в репродуцирането на разказа. Същевременно има и незначителни- останалите, които не са станали жестоки. По бройката им се съди, че по- голямата част от тези, които са също без контрол, не стават жестоки. Това може да се потвърди и от съфорумците със спомени от казармата- те ще кажат за неколцина, които са се държали зверски и много други, които не са. В случая съсСтанфордския експеримент, това е некоректна научна работа. Редно е да се укаже какъв процент от надзирателите реагират така и какъв иначе. Така или иначе, този "научен" експеримент е компрометиран и пренесен в сферата на изкуството, което е честно и вярно

Георги Димитров и Македонският въпрос. Македонският въпрос е сложен и никой български политик не го е решил, нито е създал доктрина за решението му. Не бива да се очаква от Георги Димитров, който не блести с дипломатически умения и гъвкавост да го реши. Неприемлива е истеризацията, че той е виновен за нещо, което е продължителен процес, воден от силни държави и дипломации. Още преди Освобождението там има и католически, и протестантски, и сръбски, и гръцки, и мохамедански интереси. А това са определено много силни влияния. За Македонския въпрос Тук и на още 12 езика, всеки със своя трактовка. Неоспоримо е, че той е българин по народност с родители българи- бежанци от репресии. В следващия си коментар ще изложа мнението си относно Балканската федерация, тясно свързано с Република Македония.

Нищо де, това е етап. Първо се установява сходството, а после неговата степен. Примерно животът на човек е аналогичен на този на амебата и на приматите, но е по- близко до приматите. Или генът на детето е аналогичен повече на този на бащата, а не на съседа . Поставяш интересно ново условие- "да хармонира", т.е. степента на въздействие не е една и съща, и зависи от хармония или някакъв резонанс. Енергия на маршируващ взвод може да събори мост, ако влезе в резонанс с размерите му и е без значение за тлъста кал. Естествено, при формулата, която обсъждаме, това не е аналогично. Там има само сила, маса, ускорение. Разбирам. Законът за запазване на енергията позволява. Дори си представих, как емоционалната енергия се превръща в разни други, докато стигне до своя енергичен, експлодиращ завършек.

Защо "психични енергии", много ли са? Аз съм склонен към идеята, че психична енергия е онова, което определя способността на психиката да свърши някаква работа. Някои смятат, че психичната енергия е витаещо или запълващо света поле, но за мен това е чуждо. Много добре е описана ТУК Мнението ми е, че енергията за психичната дейност се доставя чрез метаболизма на необходими вещества- хранителни, минерални, така че да са налични енергийните ресурси на клетките за осъществяване на връзките. Процесите могат да се интензифицират както от стимулиращи вещества, така и от действието на дялове от мозъка, които са ангажирани с това. Поради това, че клетките и цели дялове са активни, те променят и ел. потенциала си, а също и топлината. Това са нормални физически промени, но по тях не може да се съди за друго, освен за интензивността на процеса. Така по затоплянето на компютър не научаваме какво прави, а само колко е активен. Общо взето, превръщането на енергията няма значение за качеството на свършената работа по мисленето. Има шега, за да се каже на някой, че е луд, допират с ръка челото, тръскат ръката като от опарено и й духат с думите "Ти добре ли си?". Луд умора нЕма, само се поти! Така се въвежда и разликата между интензивност на умствените процеси и качеството им.

Пак няма близка аналогия с физиката. Да речем комедия или трагедия. Някой от зрителите е преживял нещо подобно и това нещо е вътре в него. Нещо от пиесата отключва нещото и този зрител реагира много по- ярко. За другите този стимул/сила е незначителен. Нещо като камъче за спутване на лавина. Външната сила е малка, но последиците са големи. Другото е, че няма линейна зависимост. Нито имаме линейно подреждане на стимули- такива примерно растящи с 1 повече от предишните, нито реакциите са линейно свързани. а=К.в. Съгласен съм, че може да се открият аналогии във всичко- светът е един, обаче някои са продуктивни, други не стават. Тази за силата и ускорението не става в психологията. Психиката е свързана със статистически, вероятностни процеси. Може би психичните имат аналог с други процеси, но тези за силата, просто не са им аналогични.

Лайпцигския процес, ТУК, отнасящ се до палежа на Райхстага е събитието, което прави Георги Димитров световно известен. Най- ефектният момент е, когато свидетелства Министърът на вътрешните работи на Прусия и втори по значение в НСРПГ след Хитлер Херман Гьоринг, който губи психично равновесие и Димитров му казва "Вие се страхувате от мен, г-н министър!". Пак по Уики: "На Нюрнбергските процеси, генерал Франц Халдер свидетелства, че Гьоринг признава отговорността за пожара. Той казва, че в обяд, проведен на рождения ден на Хитлер през 1942 г., Гьоринг казва: „Единственият, който наистина знае за Райхстага, съм аз, защото го запалих!“

За да се възползваме от постиженията на физиката и по аналогия да обясним нещо в психологията, нека първо си изясним що би било "движение" в псхологията. Че ще е промяна, промяна ще е. Промяна може да има в сетивата- физическа, като ти избия окото или психическа , измислям си- да те накарам да вярваш, че ледът те пари. На по- високо ниво, ако има промяна на нагласи, познания и пр. личностни характеристики все е промяна/движение. Дори да приемем такива механистични възгледи за психиката, пак не можем да решим задачи, отнасящи се до психиката. Според физиката, ако едно тяло е много инертно за промяна, то има голяма маса. По аналогия- ако човек е инертен за промяна, би трябвало да има много информация или нещото, което сме приели, че е подобно на масата. Всъщност, психологията нарича тези, които не се променят от приложените усилия ригидни, а понякога и идиоти.

Звучи, като да си единствения истински комунист. Ама те познаваме