shefkata

мецанчо

ЦИГАНИН СЪМ Циганин съм. Детството ми босо прошумя с катун под нощи хладни. Ала нож във джоба аз не нося и не дебна кон да ти открадна! Циганин съм. От вулия ядох, водих мечка, в пек и снежна киша. Но от скръб не пея като дядо - дом си имам и на книга пиша. Някога игрите ми отнеха, скитах дрипав - жива живеница... Но погледай как във градски дрехи днес играят двете ми дечица! Плувах по води, но не с корито, кон крилат веднъж ли ме примами? Аз видях страни, до днес които и насън не е видял баща ми! Нека плиска буен дъжд, небето да трещи и буря зла да стене. Не главня през нощ, а ток ми свети и света улавям със антена! Усин Керим

Няколко въпроса Защо не се усмихваш и сега - така самодоволно, иронично? Защо не ми подхвърляш зад гърба, че никога не би ме заобичал? Защо не ме ядосаш, на инат, ей тъй - да видиш колко ще устискам? Защо не сринеш целия ми свят, уверен, че отново ще те искам? Защо не сваляш другите жени? Защо не ме накараш да заплача? Ще кажеш ли какво се промени? Нима за тебе вече нещо знача? Нима боли това, че някой друг сега държи ръцете ми във свойте? Нали ти беше все едно. Напук на моя зов играеше си ролите. Защо не ме изпратиш и сега по дяволите пак? Не ти ли стиска? О, много ли боли една жена (да, точно тази, дето най я искаш) да гледа друг със същите очи, с които вчера гледала е тебе? Горчи ли ти? Е, нека ти горчи! Надявам се, не вярваш, че ми дреме... Васка Мадарова

Косе Босе пък

Скорец

Ну Заяц

КАКВАТО СИ ТАКАВА ОСТАНИ На чужди приказки не вярвай, каквото и да казват другите. Просто правилата спазвай, и не разчитай на заслугите. Едни ще кажат, че си луда, някои, че въобще не си добре. За някого ще си жената- чудо, с отдадено на любовта сърце. Ще има хора да те хвалят, други пък ще ти се присмиват. Ласкатели звезди ще свалят, за тебе стихове ще рецитират. Във мигове такива само трябва, да бъдеш истинска, реална. Непременно някой ще ти вярва, ще му бъдеш нужна и специална. Каквато си сега, такава остани, с душа обична и благочестива. Във живота детското си запази и ще бъдеш радостна, щастлива. Димитър Асенов

За мене сок, моля Какви подаръци получи ?

дрозд

Да бе, цяла борба за едно кафе, като накрая, пак ти шЕ го правиш

виноград

Не Какво друго освен очите, гледаш в събеседника си ?

Стига сЪ излежава, ставай да разчастваме мАторя насред хола

СИгане

швабка

Помни ме различна Мъничко щура, дори неприлична, заровена в своите чудни мечти. Такава помни ме (от всички различна) и вечно обичаща, с дълги коси... С голяма Усмивка и винаги смела, дете, преминаващо куп страхове. Гоня мечтите съвсем отлетели някъде в синьото безкрайно небе... На облак се возя, раздавам Надежда и гоня тъгата с вълшебна Дъга. Живея живота- сама го подреждам, отвътре ми свети, гори Любовта. Вярвам в доброто и сляпо го следвам, ранявам си често душата сама. По пътя си бавничко с обич напредвам, следвам пътека със знак "Любовта". Десислава Церовска

твърдо момче

И сега искам това, което винаги съм искала : мир на земята и любов между хората. Искам и хората да са малко повече хора. Искам повече човечност за сметка на лицемерието. Искам повече усмивки и по малко сълзи в очите на хората. Искам един малко по добър свят, а също и да ми поникнат крилца примерно ! Абе, просто искам...

С хората които изгубих... Въпроса остава.

От тебе, татко!От тебе се научих да се боря.От тебе, татко! Ти ми завещада крия мъж в чупливото си тялои да не падам никога на колена.От тебе се научих да се смеякогато до припадък ме боли.Животът, каза ми, по моему да изживеяи да преглъщам своите сълзи.Научи ме ръката си в юмрук да свивам,да стискам зъби и да отстоявампозиции и принципи човешки.Приятелите си да не предавам.И аз успях! Със воля се научих.Наричат ме " момичето кораво ".Не знае никой щом съм насамекак рухва умореното ми тяло.Приисква ми се да съм повече женаи някой моя гръб да пази.Не аз да съм водач, да правя път.А друг в непроходимото пред мен да гази....Добре, че ме научи да се боря!Аз като тебе, татко, днес обичам.По мъжки - безпардонно, безвъзмездно.Научих се на тебе да приличам! Детелина Стефанова

Усмиххх

Приличам на снега. Досущ съм като него. Валя по теб. И после се топя. А ти ме гледаш. Дълго, дълго гледаш как се превръщам в мъничка сълза. И галя миглите ти с нежни длани, целувам бузата ти, като шепот. Светът добива странни очертания, когато го поглеждаш през сърцето ми. Над белите пътеки пада мрак. Валят звезди в косите ми и става тихо. Аз съм сълза, снежинка и жена. Докосвам устните ти. И заспивам. caribiana

изостаналаааа

Мир на земята, любов между хората и една мъничко чудо за себе си ! А следващия ?

Като Коледна камбанка