shefkata

Искам да се върна 4 години назад, за да мога да поправя нещата

Просто ден в който ми липсваш Нещо липсва на днешния ден. Нещо странно в душата ми липсва- нечий шепот и дъх съкровен, нечий смях като дъжд да ме плисне. Тази липса ухае на теб и нагарчат целувките-спомени. Съхнат мислите - розов букет. Часовете умират отронени. И се питам как става така- уж огрявам хиляда планети, а когато угасне една, сякаш цялата спирам да светя? Как го правиш? И аз ли така във гърдите ти бездна отварям или моят талант на жена мълчаливо по теб да изгарям пак играе етюда си "Скръб"?! Да. Да. Знам. Обещах да престана. Но е тежко, почти като смърт да си сам сред Вселени за двама... Катерина Кайтазова

Питам се, Белинда под коя преспа е пак ? И Вили, що я няма ?

Ако бродиш жаден през пустиня и от слънце палещо изгаряш, важно ли ще бъде, че си с име, пред което всеки се покланя? Ако болест страшна те достигне и е за живота ти опасна, важно ли ще бъде, че събираш от години своите богатства? Ако нямаш време да изтриеш на дете разплакано сълзата, струва ли си вечер да отпиеш виното от чашата с позлата? Сили не намираш да погалиш с топла ласка птица наранена . Да, но пред приятели се хвалиш, че си бил в Париж и във Виена . Твоят свят е празна бутафория - рози от стъкло, безгласни птички, мъртви като живата история. Помниш ли? Човек си. Като всички. Вики Горанова

Цената на короната / На дъщеря ми / Предавам ти короната си, дъще. Преди да си я сложиш на главата обаче, като майка аз съм длъжна, със теб да поговоря за цената. Най-важно е да знаеш, че в принцеса не се превръщаш само по наследство. Налага се и твоята намеса за сбъдване на цялото вълшебство. Пред стар човек водата се не гази, на младия - ръката си подавай. Богатството на друг да те не блазни! Но по-добре и своето раздавай... Усмивката е много важна, дъще! Пред нея и най-злият се предава. Добрата дума ще отвори къщи, които никой не е посещавал. Но своята глава сведеш ли ниско пред завист, пред омраза и злорадство, допуснеш ли двуличие наблизо - ще падне като Троя твойто царство. Короната в калта ще се търколи... А втори път не може да я сложиш! Дано обаче имаш силна воля и цял живот достойно да я носиш! Васка Мадарова- fraulia

Тази нощ... Тази нощ е по-тиха от другите.. Тази нощ е специална - нали? Тази нощ са на мода съпрузите.. Тази нощ ще си с него - уви.... Тази нощ пак съм сам - ще мечтая.. Тази нощ от любов ще горя... Тази нощ без сълзи ще ридая.. Тази нощ ще те викам - ела... Тази нощ ще говоря с луната.. Тази нощ аз ще любя звезда.. Тази нощ ще летя и със вятъра.. Тази нощ ще съм волна душа.. Тази нощ е по - тиха от другите.. Тази нощ е специална - аз знам.. Тази нощ е по-луда от лудите... Тази нощ пак без тебе съм... Сам... Добромир Радев

ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА Всеки ден си пренареждам живота. Нещо изхвърлям, нещо прибавям. Нещо поправям, макар неохотно. Някъде слагам черта, другаде скоба отварям. И си казвам: от днес – на чисто. Преброявам приятелите си. Все по-малко остават. Ония, истинските. И все повече стават предалите ме. Нищо, казвам си. От днес – наясно с думите, с хората, с всичко. На рискове и случайности – баста! И гордостта си обличам. Спокойно, мойто момиче, казвам си. Стига си яде нервите. И не преливай от пусто в празно. До следващото пренареждане. Маргарита Петкова

За теб Далече си... Красива, страстна, мила, с очи - бездънни езера. Сърцето ми за миг пленила и възцарила самота. Очаквам те... Красива, страстна, мила, с коси - узрели класове Душата ми опиянила и посадила ветрове. До мене си... Красива, страстна, мила, с усмивка като син елмаз. В погледа си притаила любов,оргазъм и екстаз. Отиваш си... Красива, тъжна, мила, след бурна нощ... И самота... Сърцето ми с тъга завила до следващият път. Съдба! Найден Найденов

Аз никому и нищо не дължа. Не съм и вещ. Просто съм си ничия. Свободно непокорна съм река, преливаща от хиляди различия. Ту бистра и спокойна - бял сатен, копринено докосваща брега ти, от чара чудодеен запленен, разцъфващо уханен е деня ти. А друг път съм завихрен водоскок, заливаща до пакостност тревите. Тийнейджърски превръщам се в поток, бълбукащо усмихвам и звездите. Решила днес... каква да съм река, пак хуквам устремена към морето, привличащо ме с блян и красота, за мене укротило ветровете. Аз никому и нищо не дължа. Любов приемам и любов дарявам. Река съм пълноводна. Да, жена! Избрала слънцето да отразявам. Таня Мезева

Животът е несигурен и кратък. Животът е без право на повтаряне - едно въже усукано от пясък, катерене, пропадане, измаряне. Животът е съдба, която пази усмивките, пресекли светофара. Животът е трева, която газим. За някого е влак, за друг е гара. Животът е рисунка по паважа. Животът е снежинка посред лято. За някого животът е доказване. За друг… той просто е театър. Животът е пулсиране на вяра. Животът е пресичане на линии. Животът е последно преговаряне, измерва се със мигове отминали... Валентин Йорданов

Само ти можеш да имаш подобни сутрини, честна дума хаха

Благодаря ви !

Живота не е справедлив ! (Глупаците във справедливост имат вяра) Живото - суета и рецидив, мълчалив протест, запалена цигара. А глупавите се намират още... Кръстосваме понякога без път, в безкрайните, студени нощи, да търсим справедливост, съд ! Ще съдиме живота, (Боже, мили) за всяка тръшната пред нас врата, за това, че въобще сме се родили, че един ден ще намериме смъртта ! Живота не е справедлив ! А ние глупавите още съществуваме... Живота е безкраен и красив, но ние рядко го сънуваме !

Измислих те. (Без право на отричане.) Нарекох те на всички пълнолуния Покръстих те в жарава. За обичане. А ти бе само огън - за погубване. Не съжалявах. Просто те целувах. А после ме оплакаха звездите. Но аз не спирах. Жарко ти танцувах. И нещо ти нашепваха косите. Не ги докосна ( само ги отряза) С усмивката на тъмните палачи. Те падаха...красиво. Но безгласно. ( и с писък те кълнеше даже здрача) Не знаеше. Не можеше да знае. Поиска черните коси...за спомен От дъжд и пепел тихо те изваях. Но си останах...дяволски виновна. Измислих те ( без право на отричане) Но те измислих...и без шепа вяра. Не огън. А присъда за обичане. В която нямах сили...да повярвам. Reni Bakalova

Където няма никой... Пораснах на небето. Без да знам, че то се стига трудно от земята. Че мястото на тъжните цветя не е при облаците и при вятъра. Животът тича някъде под мен, а аз се будя тихо. И заспивам. И тайничко мечтая някой ден един хвърчащ човек да ме достигне. Да види Слънцето през моите очи. Да пожелае всичките ми тайни. Да ме прегърне и да помълчим. И просто да поиска да остане. Caribiana

Ако ме няма... На улица "Вълшебна" номер пет живеят котка и едно момиче. Имат балкон с ажурен парапет, перденца на цветя и на звездички, саксии със оранжеви цветя, завързани балони на простора, а нощем имат люлка за Луна, направена от облаци и покрив. В градината им никне Тишина. И музика. От няколко врабчета. Когато му е скучно на Дъжда, долита там и каца по дърветата. А хора не отиват...Не и до днес. Ти - също. Но ако аз изчезна, оставям ти най - точния адрес: Момичето от улица "Вълшебна". Caribiana

Помниш ли, разказах ти веднъж, че е трудно мен да ме обичаш? Трябва да си много силен мъж, тръгнеш ли с любов да ми се вричаш… В моя свят покоя не търси, чужди са ми хорските закони. Чакай ме, когато вън вали и дъждът със вятъра се гони… И когато, в тежка самота, мъката в очите ти присяда. Ще долитам, малко ще стоя, после ще си тръгвам с тишината… Ще ме търсиш в мъдрия си ден, в будните си нощи ще ме чакаш. Но когато много си ранен, като огнен лъч ще късам мрака… От лъжите много ме боли, но успявам болката да скрия. Само нощем ярките звезди знаят как с луната лудо вия. Знам, че съм различната жена, но със тази лудост съм ти вярна. И такава, дива в любовта, твоя вечна жажда ще остана… Йорданка Господинова

Кучка съм! Така ми се харесва! Казвам истината във очите, колкото и да боли - по-честно е. С риск мнозина да са ми сърдити. Кучка съм! Светица съм и грешна. Слабите умират да ме хулят - отдалече, подло, безуспешно. Орехите с камъни се брулят. Кучка съм! Но вярна за приятели - истинските, без да се преструват! Безкомпромисна съм трайно за предатели - спират в моя свят да съществуват! Мая Попова

Това стихотворение ме довърши. Боже, смили се над всяко майчино сърце... На дъщеря ми Не те родих отмяна да ми бъдеш (напук на всички бабини заръки). Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш. Ще имаш свои радости и мъки. Ти няма да повториш мойта есен и мойто лято няма да те блазни. (Да вярвам, че ще пееш чужди песни, надежди са лъжливи и напразни.) Не мога да те скрия във дланта си - там винаги уютно да те пазя. Така ще пропилееш младостта си, а аз за цял живот ще се намразя. Та ти си птица! Как ще те задържам?! Единствено крила ще ти предложа. Със тях понякога да се завръщаш, за да изваждам от гърба ти ножа... Васка Мадарова

Има, всичко има. И капитани има даже Че и петли почнаха да прелитат !

Здравей! Не съм те виждала отдавна... (Абсурдно е със теб, че си говоря! Картинката, навярно, е забавна!... Защо тогава трябва ми опора? И ноктите във дланите се впиват, сърцето ми предателски прескача...) Но - ето ме! Пред теб съм! И съм жива! Забравих те! Прежалих те! Не значиш! Животът ми развива се прекрасно! (А тези думи аз ли ги изричам?!) Добре се справям? Повече от ясно! Очакваше до гроб да те обичам?! Усмихвам се, а чувствам се разбита!... (Излъгах те - без теб ми е ПУСТИНЯ!!!) Не смея да те гледам във очите... (Страхувам се - не съм добра лъжкиня...) Мариела

Наистина не е прибързано /нито обмислено/ Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не знам в какво съм се превърнала... Дали е рано? Не е рано. Напротив, малко закъснявам. Изпуснах си сърцето някъде. Забравих как се стига гарата със най-отдалечаващите влакове. Не мога, бързам, няма да се връщам. Това сърце...не ми се търси. И без това не съм си същата. Задръж го и не ми го връщай. Не ме изпращай, мога и сама. Не помниш ли, ти ме научи. Затваряй тая смотана врата. И много бързо искам да заключиш. Защото знам ли...глупавото ми сърце ще вземе да ме дръпне да остана. Но аз не мога. Вече не. Обичам те. Изчезвам. Друго няма. автор : caribiana

Зная, че си тъжен, принце мой. Напусна ли те снежната кралица ? Затънал си във мъка и покой, излитнала е бялата ти птица. А ти повярва ли на думите и сладки, че цял живот при тебе ще остане ? Сега за спомените кратки, като удавника за сламка си се хванал. Нали не плачеш, принце мой, с лице от болка разкривено ? От очите ти, дали вали порой, за сърцето ти разбито и сразено ? Така се свих във себе си и аз, когато ти от мене си замина. Оставих се на мъката, изгубих глас и всичко вътре в мен изстина ! Тогава ме остави (не отричай) и тръгна след кралицата си снежна. Забрави своето момиче, с разбитата на прах надежда... Остани със здраве, ще ти мине. От любов боли - не се умира ! (Когато всичко вътре в теб изстине) Подписано : принцесата, която те разбира

Опазих се... Или поне опитах далеч да съм от всяка пошлотия. С актьорите в живота ми привикнах. От тях научих много, не го крия. Намерих се... След като дълго скитах по правилният път поех пешком, макар не всеки, който пътьом питах да сочеше къде е моят дом... По пътя срещах доста заблудени и бутаха ме яростно в потока, но сбирах сетни сили и поемах отново аз по вярната посока... Научих се щастливо да живея макар животът ми да бе нелек, Но не забравих още да се смея - всичко това направи ме човек! И ако дойде някой и ви каже, че от мен струи фалш, злоба, суета, че съм неискренна и материална... Не вярвайте на тази клевета! Та той е просто недоброжелател, който себе си даже не обича, и само с думи пише се "приятел" , но хули зад гърба ми пак изрича! ... Опитах се доброто да пресея от лошото... Обаче осъзнах - на нашето съзнанието е дело онази, разликата между тях! Един човек ми каза преди време, че няма лоши хора в този свят... И няма! Просто има заблудени! Не давайте и вас да повлекат! автор : Павлина Соколова