shefkata

Абе, гледам, че и по цензурните се загледа и прояви интерес, таа...

Зарибявам я аз със снимки в другия двор, да се върне, ма тя още се дърпа

В случая ще съм аз ГлеЙ сЯ къв лапсус се получи... Алоуууу, момеее - що сега разваляш магията, да те питам аз :D

Сърце Да беше камък, щеше да се пръснеш - веднъж ли те скова вихрушка зла! Да беше феникс, щеше да възкръснеш, от пепелта направило крила! Да бе дърво, жарта на твойта обич би паднала над тебе като гръм! Мъртвец да бе, би станало от гроба и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"... ... Но ти търпиш, защото си сърце!... Дамян Дамянов

А Мадона къде е ?

МОЯТ СВЯТ От маската,която ми свали, все още гръмотевици просветват. Дали без нея пак ще ме боли, щом страшен съд отреждат боговете? Аз - обвиняем в тежкия процес, разголен не до кожа,а до кокал, ще се изправя-страшен силует, и в свойта луда кръв ще бъда мокър. И няма да сгреша,ако мълча- мълчанието мами като злато, но има ли по-страдаща душа от тази,що мълчи като проклятие. Осъдят ли ме,няма да се спра, дори за миг аз няма да погледна към своя грях-разтворена врата, останала да зее като бездна. Ще отлетя,и в други светове ще спусна котвата за вечен пристан. Там нека да ме брулят ветрове, че в моя свят те вечно имат смисъл. Валентин Йорданов

От утринна роса по-мека, по-топла и от слънчеви лъчи, по устните усмивката ти лека, живота в мен ще възцари !

Щото сме си такива и на магията боба сме и го яли, затуй.....примерно :D

Ааааа, ако не дразним навалицата, нЕма да сме ние / още не мога да разбера кой и с къв акъл може да ни се дразни / Резюме - на уше ! Нали си плащаш

Де ми комисионната за клюкарка на форума

Ако имате да си казвате нещо двамата, нека ви напомня, че не тук е мястото. Това не е форумен проблем, а личен.

Плачат ли силните жени?! Видях да плаче силната жена. Отказах да повярвам! Жално свита, с приведени глава и рамена, прикривайки сълзите, тихо хлипаше. Изглеждаше ми жилава и твърда, хазартен тип, лишен от драматизъм, отдавна на обидите обръгнала, без чувства, само хъс и реализъм... Провал, разлъка, среща, лоша вест... Какво разплака силната жена?! Или на "лесните" победи вкупом днес, най-после плащаше цена.... Усмихната и вечно оцеляваща бе имиджът на силната жена. Не сваля гарда, никога ридаеща... До този ден, до първата сълза. Присви ме жал. За показната сила, за същността й - крехка и ранима. И тихо пожелах й, палци свила, за смях и радост време повече да има. автор: unforgettable

Песен за доброто Когато си беден, когато си слаб, когато трепериш за късчето хляб, когато отвсякъде, кой както свари, препъва те с крак и ти удря шамари - недей се отчайва, недей се навежда, не си позволявай да губиш надежда! Защото макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто. Какво е охолство, какво са пари пред светлата участ да бъдем добри! Когато в сърцето ти гняв се надига, кажи си наум кротко думата "стига!" и вярвай, че пак ще спечели двубоя със лошите мисли усмивката твоя. Защото макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто! Недялко Йорданов

Що не му дадеш един трион, чук и пирони - може пък да реши да стане майстор

Разбирам я... Разделям се със теб за кой ли път. И в сряда, и във петък, и в неделя... Оставам по душа, затривам плът. /Но и с душата после се разделям./ Расте вина със благороден ранг. Не съм родена да разтурвам къщи. Сърцето е повреден бумеранг – запращам го по теб, а не се връща! Не знам с коя от съвестите спя, но все по-малко спя и по-проклето. И във съня – деца, деца, деца. И твоите. И мойте.И детето. Детето, нероденото дете, което някой ден ще ме накаже. Разделям се и днес. И не съвсем. Но на раздяла, трябва да ти кажа: докато спеше - снощен, гол и бос, с пулсиращи и уязвими вени, така ми заприлича на Христос, че проумях Мария Магдалена. Камелия Кондова

Mного е красиво, благодаря ти ! И да, подхожда

Какво като ми е студено и зъзна някъде във мрака, щом някой въглените до червено е нажежил за мен и тихичко ме чака. Какво като останах гладна, онзи ден, дори и вчера, щом някой във нощта прохладна, приготвил е за мен вечеря. Какво като посочихте ръката ми, носела съм скъсана одежда, щом някой сложи във краката ми сърцето си и цялата надежда. Какво като съм черно бяла и според всички съм останала без цвят, щом някъде, за някого съм просто Вселената и целият му свят !

Естествено ! Аз съм модерна козарка. Може да си взема и лаптопа

Ще ги пасем, как какво

Сега, като се замислих, от доста време насам, не съм мислила. Ама това ще да е или от възрастта или от прогресивно намаляващите ми мозъчни клетки. А може да е и от времето или липсата на свободно такова. Може пък и аз да съм виновна, знам ли ?! И без това в последно време, все съм виновна – на всички и за всичко. А приказката дето гласи „ че и аз съм човек и аз душа нося”, еле пък сърце, въобще не се вписва в пеизажа. Ама не ме мислете мен, аз вече почнах да свиквам и дори да не си задавам въпроса, защо все на мен. Тези три месеца бяха тежки. Като цяло 2012 г. почна зле и в интерес на истината положението беше забозило до онази вечер на 02.04 в 23:30 ч. Изключвам едната седмица през февруари, която не бях на тази планета и не мислех, просто чувствах и се наслаждавах на всичко. Сега си мисля, че съм уморена. Боли ме главата / да пита човек, какво боли в това празно пространство, ама на – факт /, и в очите мязам на изпаднал алкохолик с тия торби под тях. Като цяло външният ми вид е под всякаква критика нещо, което въобще не ме вълнува да си призная честно. Повече ме вълнува обаче, че онова нещо, дето ми е за сърце, като че ли също се умори. Поизцапа се с калта, захвърлена по него в последно време, позапраши се от неизкренност, омърля се от всякъде и все хорски нечистотии... И аз реших следното.... Какво правим с изцапаното ? Изпираме го естествено ! Затова сега, си вземам сърщето, пускам го в пералнята с малко прах и няколко капки омекотител и натискам копчето на старта. Междувременно мислите ми се насочват в друга посока, защото междувременно от вчера се случиха три хубави неща. Прима коза : Събуждайки се вчера сутринта установих, че пролетта е факт. Пропуснах идването и някъде из между всичко останоло. Слънцето е някак си топло и вън е зелено. А какво по хубаво от това, да се събудиш сутрини и да установиш, че започва нов ден, че слънцето вън е изгряло и че дишаш / па макар и софийски въздух / Секонда коза : Една непланувана кутия бонбони, с усмивка от приятел без повод. Неусетно изминал работен ден и много свършена работа, едно ново колело подарено от любим човек...Малки и все хубави неща, които да те стоплят, колкото и да си премръзнал. Терца коза : Мисля, че чух звука на готовата пералня. Имам си чисто ново, изпрано и центруфогирано сърце. Отърсих го от прах и от кал и вече е готово, за нови предизвикателства ! Входа е отворен, ключа е на вратата. Опазването му обаче, вече не зависи от мен и не е моя грижа. Аз имам достатъчно прах за пране и добре работеща пералня

28-годишен шофьор почина на пътя София-Варна Вчера (1 април) 28-годишен шофьор е починал при катастрофа на главен път София-Варна, съобщават от МВР-Ловеч. Около 14 часа вчера лек автомобил Fiat Punto, управляван от 28-годишен мъж от София, при движение в посока Варна навлиза на прав участък от лек ляв завой. Там загубва управлението, навлиза в насрещната лента за движение и се удря в идващото откъм Варна Audi А4, управлявано от 22-годишна жена от София. В резултат на удара е причинена смърта на водача и нанесени материални щети по двата автомобила. По случая е образувано досъдебно производство. източник : inews.bg

Дано си изпълнят сроковете, та да спрат да ти блъскат по главата.