shefkata

Е, то и аз искам да си пишеш от оригиналния никнейм, ама нейсеее

Искам пак там

Честит рожден ден, батенце ! И мини с една кутия бонбонки деее

Стискаме зъби и катерим

Искам дайре

Искам да НЕ СЕ разболявам, защото нещата май на там са тръгнали

ВеситУ сЪ отказа от Лазар със закон

Удобство автор: erka Къде си помъкнал тежките сакове, а не можеш да си стоиш на краката?! Арсеналът ти се нуждае от влак, а не знаеш къде е гарата. Колко ти трябва за един кратък път? За какво са ти всички тези потребности? Натъпкал си живота до спукване, а си забравил да вземеш себе си. Ще оцелееш, ако обичаш дъжда, ако не те е страх от жаркото слънце, ще се калиш по стръмното с бурите, щом имаш заслон в духа си. Хайде, взимай си само водата и един чифт удобни обувки! Щастието не е модно ревю. Щастието е самото пътуване!

Решиш ли в мене до си влюбиш, обичай ме със цялата си сила. Ако душата си по пътя не изгубиш, със теб до край ще бъда мила. Защото много вече изгоряха и никой не достигна края. На колене се влачеха, пълзяха с едничката мечта за рая. Слабите отпадаха след време, било им непосилно и жестоко, била войната тежко бреме... А се окоза, гроздето високо ! За слабите мъже не съм трофей. Решиш ли във живота ми да влезеш, ще трябва, като смелия Орфей до долната земя да слезеш. Мишена съм за силните мъже. Сам реши, дали ще влезеш в боя по път към моето сърце... Достигнеш ли върха – ще бъда твоя ! P.S. Не е за слабите върхът, а силните – все още са на път...

Аз пък им се чудя на акъла на тия моми, чих ги дирят там ? На тези на "Ботев", поне не им се смее цяла България, щото не знае на кой да се смее, ама тия девойки, тръгнали да участват в подобно нещо, ум не ми го побира. А като спомена дъщерите, Бог ми е свидетел, че най-горещо се моля един ден, да имам син.

Аз се зачетох по статиите сега, когато се разбръмчаха медиите. Не съм гледала въпросното предаване, но това не е нещо, на което бих отделила време, честна дума. Дето викаш ти, щом почнаха да се продават и в ефир, тури му пепел...

Ледено дихание опита, да погали нежната ми кожа. Студът дори не ме попита опирайки във гърлото ми ножа, дали със тях ще тръгна без ридание, дали на Северняка ще пристана ?! Те казаха, че моето призвание, било кралица ледена да стана !

Ледено дихание опита, да погали нежната ми кожа. Студът дори не ме попита опирайки във гърлото ми ножа, дали със тях ще тръгна без ридание, дали на Северняка ще пристана ?! Те казаха, че моето призвание, било кралица ледена да стана !

На пук на този студ, сковал земята, слънцето в небето се усмихва, да ни даде парче от топлината, която вътре в нас притихва. На пук на този студ, де вън вилнее, лъчите се пребориха достойно... Но аз не зъзна, даже ми се пее, в душата ми е топло и спокойно !

Затриха се Инфинити и Оставиме и това си е то....

А къде е desert_rose ?

Невидима четка стъклата нашари, със мънички, ледени, нежни цветя. Снежната топка по кожата пари, топейки се бавно във мойта ръка. Света е застинал във бяла премяна, притихнал е сгушен, блажено щастлив от своята бърза внезапна промяна... Станал е бял и неземно красив !

Танцът снежен ме опива, потъвам в бялата магия. Погледът ми жадно вън попива светът във който искам да се скрия !

А художника невидим продължава, вън да прави чудеса. Нежна приказка създава, облечена във белота !

Снежинки мънички танцуват, носени от вятъра крилат. Невидими художници рисуват вън - прекрасен, снежен свят !

ние лудите не спим........

Искам сърце за всеки, който си няма такова !

Искам да спра най-сетне да се разочаровам от хората...