Трябва ми спешно ЛИС на тема "Преобърнатият патриархален космос в повестта Преди да се родя"...плс който има да помага...

пич само това имам,ако ти върши работа...

ИВАЙЛО ПЕТРОВ - „ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ”

ПРЕОБЪРНАТИЯТ ПАТРИАРХАЛЕН КОСМОС

Преди да се „роди” преобърнатата идея за човека, се ражда ироничният размисъл на Ивайло Петров в повестта „Преди да се родя”. Повествованието носи преобърнатия - отразен образ на света в съзнанието на автора. От неговия хуманен ракурс, макар и преобърнат, времето променя - „преобръща” посоката на пространствените проекции - горе-долу, ниско-високо - в хронологичния ред на случаи, събития и разказ -авторски коментар, свързващ интертекстово „обърканите” посоки на времето.Малкото, незначителното става значимо и високо, а реално стойностното се смалява до ненужност за новото време. „Преобърнати” са времената, хората разместват своето място в хронологията на поколенията и продължителят на рода - внукът, се оказва свидетел на пуническата битка за „брачния договор” между родителите си, водена от старейшините на двата рода - дядовците Иван и Георги.Авторският разказвателен АЗ анонимно присъства в ироничната „алхимия” на размесените времена. Наблюдава от „четирите посоки на света” ставащото в родовия космос на своето българско съзнание.Ироничният художествен свят на Ивайло Петров ясно откроява тъжния смях на три поколения, като всяко от тях „оглежда” лика си в кривите огледала на времето на останалите две.Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото време естествено въвежда пародията в художественото повествование. Реките започват да текат в обратна посока, дядовците и бащите се държат като деца, а небето на родовия космос е сякаш под краката им. Несъзнателно, макар и дълбоко убедени в добрите си намерения, стъпкват духовните стойности на традицията, а когато решат да вдигнат поглед нагоре, откриват ниския свод на земните си страсти. Изглеждат смешни в ироничния хаос на времето и безкрайно тъжни в своята неосъзната безпомощност.Родовият космос смалява „мащаба” си. Става тесен и малък от дистанцията на пародираното интелектуално превъзходство на по-новото, „модерно” време, оказало се неочаквано на първо място в обърканата хронология на наследственото родово бреме.Анонимният авторски АЗ, сякаш от позицията на вечно въртяща се магическа сфера, иронично обхожда и оглежда от „високо” и„ниско” хоризонтала и вертикала на своето и преживяното от рода време, на „билото” и ставащото в момента. Авторът едновременно участва в събитията, разказва за тях и ги оценява. Той е „очевидец”, „пряк” участник и тълкувател, който анализира „било” и ставащо чрез погледа на „свое” и „чуждо” време. Дистанцията между съвременност и минало има вече друга мяра. Отново преживените късове „чужд” живот от родовата история превръщат миналото в реалност. Случилото се някога започва да „става” сега. Превръща се в настояще, а съвременният миг от живота на разказвача е повтарящата се еталонна мяра на времето като приемствена традиция.Авторът усеща „чуждо” времето на своя реален съвременен живот. Ироничният поглед към „ставащото” го дистанцира и той се озовава „далеч” във времето - преди „раждането” на съвременния модерен свят. „Далеч” от „своето” време, но съвсем близо до вече „билото”, преживяно от предците, родово време. То му е скъпо и близко, макар и да навлиза в неговото пространство с „модерния” ироничен поглед на своя съвременник.Художествената оптика е наистина обърната. „Своето” става „чуждо”, миналото -близко и родно, а настоящето - критично отразено в „кривото” огледало на вечното родово българско време. Разстоянията между хора и епохи са условни. Едновременно близки и далечни, те застават с изравнени стойности в причудливата, иронично преобърната, картина на света, родена в художествения родов космос на Ивайло Петров и ясно очертана в регионалната „рамка” на Добруджа. Оттам започва българското време за автора.„Преди да се роди” художественото съзнание на твореца Ивайло Петров, се ражда съзнание за родова чест и българско достойнство.Родовото време е част от българския национален космос, но той има първоизвор и начало в индивидуалния Хаос на човешкото съзнание, все още неподредило картината на малкия родов Космос, от който започва пътят му към общобългарското национално време.Отправна точка за ироничния поглед на Ивайло Петров към обърнатия родов Космос, в контекста на националната мяра за време, е родната Добруджа. Регионалното става национално и отново всичко се слива в тъжния ироничен смях на автора. Издигнал се високо над „свое” и „чуждо”, той вижда стойностите — истината за нашето българско време:В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край ставаха много и различни кражби. Крадяха се овце, волове, коне, крадяха се и моми... Хората от моя край пазят ревниво традициите на нашите предци, пазят и традициите на кражбите. Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвременява. Сега например... Никой не краде вече моми посред бял ден, тази работа се смята за варварщина, каквато си е, пък и момите не чакат да ги брадат, сами отиват, при когото си искат... И кражбите от частни лица се смятат за... предразсъдък. Крадат от държавата..., служат си с всевъзможни бумаги и много умело се изплъзват от съдебните власти...Иронично „осъвременените” стойности на традицията позволяват на Ивайло Петров да „открадне” времето на рода, да размести времевите пластове на минало и настояще, за да поднесе „откраднатото” с иронично подменените стойности на традицията.„Дивото” време на родовото съзнание е филтрирано и осъвременено от „чудесно” преобърнатите стойности на „актуализираната” традиция. Съзнанието на съвременника отхвърля „дивата” природа на родовото мислене и се чужди от патриархалния наивитет на традицията, останала изолирана от „напредъка” и „прогреса” на новото, по-модерно време.Иронията на автора се задълбочава. Смехът става тъжен и горчив, а съвременният му свят - далечен, чужд и див. Времената отново променят хронологичния си ред в съзнанието на автора. Преобръщат се и повествователният размисъл се оказва въоръжен с родово „дивата” ценностна система на пра-отците. Те живеят в душата на автора и той наблюдава жанрови сцени от живота им. „Присъства” на собственото си зачатие.И сякаш от един друг свят авторът наблюдава времето „вчера” и „днес”, за да поднесе ироничната си оценка за света и човешките нрави, които остават традиционно „диви” в новата „модерна” агресия на съвременността. Предчувствието за идващото ново, като заченат кълн на нов живот в майчината утроба, се оказва пародирано, а очакването за промяна на духовността чрез наследствения филтър на родовата нравственост - излишно.Смехът на Ивайло Петров се издига над времето и човешките нрави, за да покаже в „рамката” на идеализираната традиция умиращата изконна нравственост на българските, макар и „диви”, добродетели:Изтокът руменееше като опечен хляб - сравнение на майка ми, дето отпосле често и успешно използвах - врабците цвърчаха лудо в акациите, прилепите се прибираха от нощните заведения, щураха се пияни из въздуха и не можеха да си намерят места за спане, а къщите се прозяваха с комините си и изпускаха миризлив дим. В синтактичния срез на времето: „Изтокът руменееше ..., прилепите се прибираха от нощните заведения...”, стои преобърнатият родов космос на Ивайло Петров. Български необятен свят е „заченат” в душата на автора. Във вечния кръговрат на духовното пътуване към корените на родното е и поредният тревожно зададен въпрос за екзистенциалното битие на националното ни съзнание, „преди да се роди” голямата болка на Ивайло Петров за преобърнатите ценности на българската народопсихология и нравственост.

Трябва ми спешно "Патриархалния космос в криво огледало"(ЛИС - "Преди да се родя" на Ивайло Петров)

В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя” заема особено място сред творбите в българската литература. Тя се стреми сякаш да преобърне утвърдените представи за подреденост и хармония в семейството, за изконни родови ценности и морал. Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене. Затова и животът е изобразен разнолик ,с разколебани вече ценности и неустановени нравствени опори. Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Светът на селото не е носител на високи идеали и нравственост, а е развенчан кумир, изпълнен с примитивност, с глупави и хитри хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост. На мястото на чистата любов откриваме пресметливото търсене на богатичък съпруг, вместо красотата на сватбата- унизителни пазарлъци за зестра и откуп. Оказва се, че това е свят на преобърнатите морални ценности. В своята повест Ивайло Петров съпоставя два свята -светът на рода и на модерния нов живот. А другият свет –на тоталитаризма и градските нрави, е също един свят на преобърнатите ценности. Писателят създава картината на света в своята повест, за да покаже, че миналото е една отесняла и изтъркана вече дреха, но новият свят също не предлага истински морални и социални стойности. В своята творба Ивайло Петров използва аз -формата на повествование. Така той постига по-голяма обективизация в изображението. Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го потиква към детайлизация на изображението. Картината на патриархалния космос е изградена чрез непрекъснато „скачане” от света на миналото към бъдещия модерен свят и обратно. Това условно преминаване от минало в бъдеще дава възможност за непрекъсната съпоставка между двата свята. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. На безжалостна ирония авторът подлага опоетизираното и в песни, и в литературата ни открадване на невестата. Да пристанеш на любимия момък, значи силна и отчаяна любов. Краденето на невести е стара патриархална традиция, изразяваща силата на любовта. Но в повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Патриархалното село се оказва един развенчан кумир. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. Тоталитарното общество също се оказва един преобърнат свят. В сравнение с новия свят патриархалното село изглежда като една отесняла и овехтяла дреха, но новото време също не предлага истински ценности. Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. Иронията му показва относителността на ценностите, несигурността на човека, изправен между два свята, никой от които не може да послужи за нравствен пример. Затова авторовата ирония се превръща и в търсене на ценности чрез развенчаване на обичайните представи за доброто. Повестта „Преди да се родя” извървява пътя от нелицеприятното минало с неговото невежество до модерния нов живот с неговия фалш и прикрито насилие. Творбата рисува един свят на объркани ценности и представи. Ето защо повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал. С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село. Без да предлага нов модел за доброто, писателят оставя читателя сам да преоцени своите ценности и да намери сам пътя към истинските морални стойности.

________________.doc

Редактирано 13 декември 200817 г. от sn1p3rs0n (преглед на промените)

"Образът на Петър". Благодаря предварително.

Род и традиция в „Дервишово семе”

и „Преди да се родя”

Разказът „Дервишово семе” и повестта „Преди да се родя” на

Ивайло Петров, са творби,които отразяват миналото,патриархалните ценности и устойчивостта на родовите традиции.Двамата автори по различен начин виждат миналото.Ивайло Петров отрича ценностните

на родовия свят,а Николаъ Хайтов откроява носителите на традиционните

и новите норми на поведение.

И в двете творби център на внимание са родовите традиции и отстояването на личността в тях.За дядото на Рамадан няма нищо по-важно

от продължението на рода.Той на гледа на своя внук като личност,а като

продължител на рода.Освен за това Рамадан е нужен и като сила в трудовата дейност на семейството: „ала на баба дясната й ръка се вдърви,

та нямаше кой къщната работа да върши...”Той трябва да бъде оженен,

защото е нужна работна ръка.

Мотивите за женитбата на бащатата от „Преди да се родя”

са същите: „Баба и дядо решиха да се сдобият с още две работни ръце.”

Поколението,което ще се роди след сватбата също се възприема като

полезна работна ръка: „Тези дни ще имаш момче,значи! Ще има

кой да ви пасе добитъка.”

Двамата герои:Рамадан от „Дервишово семе” и бащатата от

„Преди да се родя” са оженени още много млади, преди да са достигнали своята физическа и духовна зрялост.Те изпълняват вековните повели на

родовата традиция-продължението на рода.Женитбите им са свързани с

материалния интерес.Освен още една работна ръка снахите носят зестра,

а женихът трябва да притежава повече имане,за да може да си вземе

по-добра жена.В „Дервишово семе” братята на Силвина за два брадати пръча с големи чанове я препродават на Руфат.В „Преди да се родя” се прави сделка между двете семейства.Семейството на момчето искат:

„дванадесет овце,една телица,четири чифта юргани,двадесет и пет ризи,четиринадесет кърпи ,десет чифта чорапи,десет декара нива...”

А семейството на момичето искат: „три хиляди лева,един данак,два чифта юфтени чепици...,четири златни пендара...”Мислите и чуствата на младите изобщо нямат значение, те само трябва да изпълнят родовата повеля –създаване на семейство.От тук нататък нещата трябва да вървят както е било през вековете –мъжът да върши тежката работа,а жената да гледа семейното огнище.Героите от двете творби съзряват след сватбите физически и възмажават.Те изварвяват различен път към себе си, но стигат до истината,че чувствата направляват човека като и двамата се влюбват в своите жени.

Жените от двата разказа са зависими също от родовите традиции.Силвина може да бъде продавана от братята си,а за майката от „Преди да се родя”се води непристоен пазърлък .Девойките изразяват личността си чрез трудолюбие,грижовност.Силвина преобразява къщата: „Шеташе,метеше,старатани къща бе огряла като слънце.”Майката от „Преди да се родя” също е трудолюбива: „Ставаше по-рано от другите да опали фурната.”

Родът и традицията в „Дервишово семе” и „Преди да се родя”

са основна тема,но звученето на творбите е различно. „Дервишово семе” ни запленява със своя романтично-драматичен разказ,в който са преплетени законът на рода и закона на любовта. „Преди да се родя”

създава нова картина на българското село,бързо преминава от сериозно към смешно и осмива живота в патриархалното общество

Беше ми пратено като Доклад от въпросният потребител.

Следващият път натисни бутона "Нов отговор"

Преобърнатият патриархален космос в повестта „Преди да се родя”

В повестта „Преди да се родя” разказвачът Ивайло Петров представя автобиографията си от особенна гледна точка – „преди” собственото си раждане. Той връща читателя към своето минало, като говори сякаш е бил свидетел на всички тези случки. Това е един необичаен поглед към традициите, миналото, към семейството и рода. Читателя вижда като през криво огледало патриархалният бит и неговата изостаналост и ограниченост.

Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Ивайло Петров последователно рисува картината на селския бит, като същевременно представя своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към този бит, част от който е и той самият. Тази съпричастност е по скоро бунт към изостаналостта на този затворен, бавно променящ се свят, живеещ по утвърдени от векове навици. Иронизирайки преобърнатата картина на родовото време, авторът отрича невежеството, ограничеността и грубостта. Селският бит е изпълнен с примитивни и глупави хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост.

а) Родът на героя: Още в първото изречение на повестта се съдържа пренебрежението на автора към ума на предците - ,,Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на автора. В патриархалното общество женитбата е уреждана от главата на семейството, а не от момъка в незряла възраст. Родителите на бъдещия жених не се интересуват от чувствата или от нагласата му за подобно важно събитие. За тях женитбата е сделка и не е свързана с любовта, с дълбоки и трайни чувства. Ето как още в началото писателят изразява своята насмешка към всичко, което би трябвало да е ценно за един човек - рода и семейството. В ироничен план е изграден и образът на бабата. Тя ходи боса в обора, чопли си зъбите със сламка от сеното, гледа сина си с ,,мазни очи”и се оригва на лучената чорба. Героинята има необосновано високо мнение за себе си и за своето семейството. Любящата майка търси за сина си най – хубавото и богато момиче, смята, че всички ще се избият за него, но авторът е напълно откровен с читателя:,,...хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия”. С ирония писателят ни запознава със своя род принадлежащ към един застинал и закостенял, нетърпящ промени, неподвластен на времето свят, и което е още по-лошо - обитателите на този свят не желаят да го променят. Да вземем образа на дядото, който си мие "главата от Великден на Великден, преди да отиде на черква" и неговата твърда убеденост, че така е редно, и никой и нищо не може да го убеди в противното.

б) Лъжата: Като един цивилизован и образован човек ИП с болезнено откровение разказва за живота на своите предци. Той е безпощаден към всичко, свързано със собственото му минало и успява да развенчае една илюзия, една лъжа, поддържаща идеята за хармонията и красотата в живота на изтерзаното българско семайство. Почистването на дома на бабата и дядото се налага, за да бъде заблудено „разузнаването”. Къщата е толкова мръсна, че в очакване на визитата на Каракачанката на сметището са изхвърлени „седем кофи боклук”. Посещението на годежарката изискра замяната на делничното меню с празнично, което има за единствена цел да бъде измамен „добре законспириран шпионин”. Лъжите си героите в повестта изричат без видимо смущение. Опитните годежари Патладжана и Каракачанката смятат за въпрос на чест заблудата на „противниците”. Предстоящият годеж и срещата с бъдещите сватове предполагат използването на лъжа и измама и в облеклото, за да бъде представен момъкът в най-благородната светлина. Въпреки наетия астраганен калпак от бай Мито: „този калпак бе оженил много сиромаси от махалата” и кожуха от бай Костадин, Бера не само не вярва, но и не допуска, че момъкът е „някакъв си търговец на добитък” – нещо, което сватовникът упорито се мъчи да внуши. Булото на младоженката също е взено на заем, „за да може под булото да си поплаче за бащин дом......”. За да „градят авторитета си”, двата рода не спират да се надлъгването за имотното си състояние.

в) Преговорите и кражбата: Според правилата на тогавашната етикеция, откупът, зестрата, пазарлъците решават съдбата на младоженците. Преговорите между двата рода за даровете се превръща в един срамен и унизителен пазарлък. Двете семейства проявяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готови да инатстват и да се надлъгват докрай. С не скрита ирония авторът пише: „Цели четири часа си играха на достойнство. Но това си е в реда на нещата, защото хората винаги си играят на онова или по-точно за онова, което им липсва”. Преговорите обаче не довеждат до успешен край. Това налага да се прибегне до един изпитан от времето обичай – открадването на момата. В повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Объркването на момата с другата Бера, предизвиква наистина драматични обрати. Радостта на роднините на разказвача, че са попаднали на богата мома, макар и „черничка и грозничка”, обаче е краткотрайна: „Какво търсихме, какво намерихме!”. Бъдещата майка на автора също е щастлива от допуснатата грешка, че попада в богатя дом и си поплаква когато разбира, че не е желанав него, тъй като не е заможна. Тези недоразумения са породени от неумението да се общува с другите, от желанието те да бъдат надхитрени.

г) Раждането на новия човек: С ирония автора описва не само годежа и сватбата на своите родители, но и собственото си раждане. Бъдещия баща не е готов да поеме новата роля, която му е отредена. Заобикаля собата, където лежи жена му преди раждането, и отива в обора, където наближава кравата да се отели. Там той чака с по-голямо нетърпение раждането на телето, отколкото появата на първото си чедо: „Наближаваше да се отели кравата и той непрекъснато се въртеше около нея, постилаше и прясно сено, хранеше я и съчувствено я галеше по челото”. Оказва се, че в патриархалното общество раждането не е събитие, а се приема като нещо в реда на нещата - независимо дали става дума за жена, или за домашно животно. Иронията в ситуацията е, че мъжът преживява по–емоционално раждането на теленцето, отколкото на детето си. Текста придобива фолклорна ембиматичност, когато автора разказа за появата си на бял свят. Обяснението на баба Трена за раждането на детето, че „ще дойда от някакъв горен свят и трябва да кацна на меко, за да не си строша коленете”, дъждът е знак, че ще му върви леко, а появата му с краката напред е повод на бабата да каже: ”с краката ще си изкарва хляба!”. Знаците и наричанията съпътстват всички важни събития в живота на българина и раждането, и женитбата, и смъртта. Погледът на писателя върху тях е философски , той ги приема като неизбежна част от живота ни, която ни определя като българи .

д) родът през погледа на новороденото: Първата среща на разказвача с баща му не е особенно сърдечна: ”Баща ми не се докосна до мен, погледна ме от прага някак виновно и излезе на двора”. Липсата на човешка топлота и загриженост, потискащата атмосфера на дома се допълва и от ниския таван, отрупан с черни мухи видян през погледа на новороденото. Героят изгражда хумористичен автопортрет, сравнявайки се с „одран заек с изпъкнали ребра и синьо месо” и пародира хората около себе си. Той смесва комичното със сериозното отношение към света, към рода и към себе си.

И преди 1 минута пак.

Хора,трябва ми ЛИС на тема "Ние познаваме себе си в досег с другия".Нещо от сорта на това,че виждаме собствените си грешки в другите.Моля бързо да ми отговорите,че е спешно.Г-жата днес ни каза,а то е заа утре!

Хора,трябва ми ЛИС на тема "Ние познаваме себе си в досег с другия".Нещо от сорта на това,че виждаме собствените си грешки в другите.Моля бързо да ми отговорите,че е спешно.Г-жата днес ни каза,а то е заа утре!

На мен пък,ми трябват СПЕШНО няколко теми :

1-Пародийната гледна точка в повестта !!!

2-Преди да се родя и след това !!!

3-Погледа към толкова важни събития в живота на един човек:

раждането,годежа и сватбата.!!!

4-Отношението индивид - обшност в повеста "Преди да се родя"!!!

5-Кога човек се ражда истински!!!

Мерси предварително

За КЛАСНА са ми

Здравейте! Трябва ми спешно /за утре/ "Животът - едно безкрайно човешко любопитство (ЕСЕ върху повестта "Преди да се родя" )". Ако някой ми го намери ще съм ви изключително благодарна, понеже имам класно и е важничко..

ПП. Може и нещо върху "Родният дом-пристан за наранената човешка душа (ЛИС върху стихотворението "Скрити Вопли") " или "Мотивът за самотата в елегията "Помниш ли помниш ли" от Димчо Дебелянов (ЛИС)", но трябва да е по-късичко .. максимум 2 листа

Редактирано 4 януари 200917 г. от InnchetO (преглед на промените)

Здравейте! Трябва ми спешно /за утре/ "Животът - едно безкрайно човешко любопитство (ЕСЕ върху повестта "Преди да се родя" )". Ако някой ми го намери ще съм ви изключително благодарна, понеже имам класно и е важничко..

ЖИВОТЪТ - ЕДНО БЕЗКРАЙНО ЧОВЕШКО ЛЮБОПИТСТВО

Да приемем, че когато човек се роди, той е една точка. Нейният кръгозор обхваща не повече от реда в страницата, та дори и само двете обграждащи я думички. Стои си тя като в затвор между двете думички и си мисли: Какво ли има отвъд тези две думички? А всъщност тези две съвкупности от чертички и полуокръжности какво означават?" И така, малката точица стои и си мисли, мисли си и стои, гризе я любопитството, докато не скъса най-после бариерата на незнанието и не погледне отвъд малкия си затвор. Подавайки главичка над главната буква, стояща пред нея, тя вижда цял един такъв ред от точици, думички, запетайки и удивителни.

"Яаа, колко интересно! Цял ред от такива точки като мен, че и думи, на места думища направо! Ах, колко съм любопитна да ги разнищя всичките какво значат и какви мисли им се въртят в мастилените умове."

И така точицата се превърнала в изречение. Водена от любопитството си, разузнала целия параграф, кръстосала листа вертикално, хоризонтално, че и диагонално дори. Свършвайки страницата, подала нос над ръба на листа. И какво да види - листи, листи, строени като войници, стоят и чакат да бъдат прочетени, разузнати и изследвани. Такова любопитство я хванало точицата, станала изречение, в последствие параграф, та накрая цяла страница, че не си отдъхнала, докато не прочете, разнищи и разузнае всичките наредени страници. Прехвърляла части и глави, докато накрая не свършила цялата книга. С всичката тази информация, наблъскана в главата й, точката изречение, та вече цяла глава, станала голяма книга с дебели шарени корици. Поогледала се тя и що да види - цели редове, рафтове, направо рафтовища опасвали стената и всички били наредени с книги. Малки книги, големи книги, с шарени корици, с черни подвързии, със златни букви, стари, нови...

"Брей, колко книги, колко нещо! И всичките различни! А преди едно изречение ми се виждаше километър дълго. Колкото повече неща научавам, толкова повече неща разбирам, че не зная. Но вече нямам търпение, толкова съм любопитна да узная!"

И така, точката-книга се втурнала да изчита, разузнава и разнищва всяка книга, ред по ред, но така и не успяла да разгледа цялата библиотека. С времето страниците й пожълтели, думите избледнели, кориците се разкъсали, докато накрая, след дълго, дълго време, книгата се разпаднала на прах. Духнал вятър и понесъл прашинките й. Така понесена, една от тях летяла насам-натам и случайно попаднала в мастилницата на един поет, а забележете, той тъкмо завършвал изречението си. Топнал перото в мастилото и без да знае, че на него се е залепила малка прашинка, отбелязал една точка на листа. Тогава всичко започнало отначало...

или

Животът е труден още от самото му начало. В първите секунди ти се бориш да оцелееш. А по-нататък се сблъскваш с проблемите и красивите му моменти. За жалост в днешно време има повече проблеми и трудности.

Винаги забраненото е най-желано! Когато си слаб духом и не можеш да се справиш, ти го губиш, дори и малката частица, която си имал от него. Когато намериш нещо, по-нататък се опитваш да намериш друго. Затова е казано и в разказа: „Преди да се родя" от Ивайло Петров : „Животът - едно безкрайно човешко любопитство!" Всеки се стреми към нещо ново и по-различно. Животът ти е илюзия, пълна с мечти и сънища, които не винаги се реализират. Когато нямаш човек до себе си, с който да преодоляваш всяка трудност - ти пропадаш. Животът без приятели и самота не е живот, а просто съществуваш. Когато порастваш, се сблъскваш с проблеми, създали се от околните, а понякога от самия теб. Появяват се все повече трудности, които можеш да преодолееш единствено с помощта от приятели и роднини. Понякога си задаваш въпросите: „Защо живея? Не може ли просто да умра?! С това ще дойде и краят на мъките ми."

Народът е казал, че няма невъзможни неща. Всичко се постига, само трябжа да имаш достатъчно смелост, вяра и близки, които да те подкрепят.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100824

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=143763

Трябва ми сбит преразказ на "Преди да се родя". За петък, моля Ви помагайте.

СПЕШНО ми трябва резюме на "Преди да се родя" .МЕРСИ ПРЕДВАРИТЕЛНО

Здравейте спешно ми трябват цитати за утре за Разрива и Свързаността в "Преди да се родя и след това" изводи за тях. Благодаря предварително!

В повеста на Ивайло Петров ''Преди да се родя'' ,авторът иронизира всичките си роднини, като се започне от баща му и майка му.Защо? Значи ли това, че не ги обича?

Моля помогнете мии http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Някой има ли план на Иронията - свят на разколебани ценности в "Преди да се родя" ??

Трябва ми най - късно до сряда . . плсс http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

представите за дома и семейството разкрити е повеста Преди да се родя .. някой да може да помогне...

Моля ви спешно за днес ми трябва темата "Светът като пародия в "Преди да се родя" моля ви много е спешно а няма нищо в нета!!!! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Моля ви спешно за днес ми трябва темата "Светът като пародия в "Преди да се родя" моля ви много е спешно а няма нищо в нета!!!! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Казва се " Мързи ме да потърся " ... ето с две натискания с мишката какво открих

Повестта на Ивайло Петров “Преди да се родя” представя пред читателя един нов и различен поглед към традиционните ценности в българското село. Авторът е “свидетел” на събития, рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена, още преди да се роди. Познатият ни патриархален космос, като носител на човешки добродетели, е разколебан. Писателят представя своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към този свят, част от който е той самият, както и неговите най-близки хора. Ивайло Петров ни предлага един нестандартен стил на повествование – разказ за всичко преживяно от все още неродения човек.

Иронизирайки преобърнатата картина на родовото време, Ивайло Петров отрича невежеството, примитивността и грубостта. “Преди да се родя” съдържа пародия на селската идилия не защото авторът я отрича, а просто защото тя не съществува в света на неговото детство. Иронията му обаче не изключва добронамереност както към хората, така и към случките и събитията. Тя е по скоро бунт към изостаналостта на един затворен, бавно променящ се свят, живеещ по утвърдени от векове навици. Родът е началото на всеки човек, но личността трябва да избере как да живее.

Повестта започва с един от най-важните моменти в живота на човека – женитбата. Обичаите, свързани с това събитие, са представени чисто прагматично. Проблемът за женитбата е проблем на главата на семейството, а не на момъка. Родителите на бъдещия жених не се интересуват от неговите чувства. Той е длъжен да се подчини на тяхната воля, защото най важно е “ баба и дядо … да се сдобият с още две работни ръце “. Да продължат рода, да народят деца е дълг на младите хора към патриархалните традиции, а това преобръща традиционните ценности.

С тънка ирония писателят описва усилията на бедното, но с претенции семейство да намери снаха за сина си. Техните усилия предизвикват смях у читателя. Бабата на разказвача смята, че “ момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник “. Когато това обаче не става, тя заявява, че “ нито една мома не й се харесва за снаха “. Авторът остроумно допълва “ без да й мине през ум, че хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия “.

Истинско драматично приключение е търсенето на мома. Гочо Патладжана, който има “ дяволски усет да намира за всекиго жена “, е главният помощник. Действието от тук нататък преминава през много комични ситуации, представени като дипломатически преговори. Каракачанката е “ добре законспириран шпионин ”. По-късно обаче тя разкрива целта на посещението си в дома на момъка. Така се получава пародия на стародавния обичай – сватосването.

Откупът, зестрата, пазарлъците определят съдбата на младоженците. Бракът им е предварително решен от техните родители, затова “ бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат “. С голяма ирония е описано посещението в дома на момата. Авторът използва термини от политиката, за да придаде комичен ефект на “ преговорите “. На срещата на двете страни присъстват и “ двамата външни министри “ – Гочо Патладжана и Каракачанката. Военните сравнения са най-подходящи, когато авторът описва преговорите за даровете на сватбата.

Увлечени от своята алчност, сватовниците и сватбарите се озовават в комична ситуация – открадването по погрешка на майката, която с радост би останала в богаташката къща. Ирония съпровожда описанието на този изпитан от времето обичай. “ В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край ставаха много и различни кражби. Крадяха се овце, волове, коне, крадяха се и моми.”

Сватбеният ритуал в повестта е истинска пародия на този тържествен момент в живота на всеки. Обстановката е лишена от красота и романтика. Онова, което всички очакват е “ сладката ракия “. Подготовката за първата брачна нощ е представена от разказвача като подготовка преди състезание. “ Патладжана даде на баща ми най-подробни инструкции, за да го подготви психологически така, както треньорът подготвя състезателя, същото направи с майка ми една съседка. “ Тази ситуация няма нищо общо с любовта, тя е по-скоро комична. Моментът на “ сладката ракия “ е изобразен гротесково. Недозрелият младоженец е станал мъж “ малко трудно и преждевременно, но все пак успял да стане “. Авторът иронично определя бъдещия си баща като “ хвалипръцко “, каквито са и всичките му земляци.

Укор се долавя към отношението на семейството към бъдещата майка, която трябва да работи наравно с другите. Вместо с грижи и внимание бременната жена е обградена с неразбиране от всички и незаинтересованост от страна на своя съпруг, който поради невежеството си дори се срамува, че ще става баща.

В повестта авторът представя образи и сцени, като изразява ироничното си отношение към тях. Писателят постоянно смесва картини от два свята – на миналото и на настоящето. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва съжаление за изгубените завинаги родови ценности. В настоящето си героят не се чувства сигурен и защитен. Писателят разкрива истината за чуждия му съвременен свят: “ Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвременява. Сега например … Никой не краде вече моми посред бял ден, тази работа се смята за варварщина, каквато си е, пък и момите не чакат да ги крадат, сами отиват при когото си искат … И кражбите от частни лица се смятат за … предразсъдък. Крадат от държавата …, служат си с всевъзможни бумаги и много умело се изплъзват от съдебните власти … “

Ивайло Петров не обвинява и отхвърля миналото. Той не е убеден в превъзходството на новия начин на живот. Мечтае да се завърне в света на чистите детски образи: “ Върнете ми моето детство, върнете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страшните пъдари, с тъмните нощи, пълни с караконджули и конекрадци! “ Разказвачът не би могъл да се чувства щастлив сред дивата власт на съвременния свят.

Ироничният свят на Ивайло Петров в повестта “ Преди да се родя “ с пълно основание може да бъде наречен свят на преобърнатите ценности. Този малък свят е представен пред читателя с пречистващата сила на смеха. Героят преосмисля истината за правото на избор на личността. Родът е духовният корен на всеки човек, но личността е тази, която трябва да избере как да живее.

а не ме карай да се напъвам повече !

Ха със здраве !

много много благодаря :wors:

преразказ на 9 глава спешно ми трябва до края на деня

Повестта „Преди да се родя” на Ивай­ло Петров представя пространствените измерения на действието от нова гледна точка. Тя преобръща посоката на вре­мето и всичко става различно. Авторът е „свидетел” на събития още „преди да се роди”, рисуващи родната Добруджа в далечни, непознати времена. Познатият ни опоетизиран Йовков патриархален космос - носител на човешките ценнос­ти, е разколебан.

Героят на Ивайло Петров с жадни и любопитни очи ще опознава света и ще се сблъсква с противоречията му. Още в самото начало на повестта се „преоб­ръщат” духовните ценности. Иронично е отношението на разказвача към баща и дядовци: „Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шест­надесет години и два месеца.” Родовите ценности сякаш са разколебани. Авто­рът се „вглежда” в миналото с духовни­те ценности на настоящето. Живеещият в края на XX век има самочувствието на интелектуално превъзхождащ зависи­мия от рода и традицията патриархален човек.

В парадоксалната си автобиография Ивайло Петров изгражда чрез смешно­то иронична представа за света. Осми­вайки го, той се дистанцира от него и налага своя естетически идеал. Чрез иро­ничния, но тъжен смях на разказвача са отречени невежеството, примитивността, грубостта. Иронията на автора към преобърнатата картина на родовото вре­ме въвежда в художественото повество­вание пародията, която иронизира тра­дицията. Хората се проявяват като хитри, глу­пави, пресметливи. Проблемът за женит­бата и продължението на рода е проб­лем на старейшината или на главата на семейството, а не на момъка. „Баба и дя­до решиха да се сдобият с още две ра­ботни ръце", споделя героят и той е длъ­жен да се подчини на тяхната воля. За тях женитбата е сделка и не е свързана с любовта, с дълбоките и трайни чувства. Да продължат рода, да народят деца е дълг на младите хора към пат­риархалните традиции. Но новоро­дените, въплъщение на изпълнения дълг, са практическа необходимост, полезна работна ръка. А това снижава традиционните ценности. Примитивно е мис­ленето на пъдаря Доко, изразено в об­ръщението му към бъдещата майка: „ Те­зи дни ще имаш момче, значи! Ще има кой да ви пасе добитъка. ”

Според правилата на тогавашната етикеция, откупът, зестрата, пазарлъците решават съдбата на младоженците: „Бъ­дещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непремен­но да се харесат, тъй като бракът им би­ваше предварително решен от техните родители.” Увлечени от своята алчност, сватовниците и сватбарите се озовават в комична ситуация - открадването по погрешка на майката, която с радост би останала в богатата къща: „Майка ми пог­ледна през прозореца към широкия двор, напъстрен с кръстчета от кокоши крака, и тихо заплака за този двор, за голямата къ­ща, за градината и за цялото село, в кое­то можеше да живее отсега нататък. ”

В патриархалното общество се отделя особено внимание на ритуалите за до­казване на честта и достойнството и на младите, и на старите от рода. Приятел­ството и любовта не са движеща сила за съхранението на родовите ценности. Ня­мат значение душевните терзания. Съм­ненията, колебанията на тези, които започват нов живот, не вълнуват никого.

Личността в това общество се стреми да се изяви и да се докаже, но за осъ­ществяване на себеизявата на героя са необходими освен желание, воля, твър­дост и упоритост. Синът (героят - раз­казвач) не следва примера на своя ба­ща, останал верен на патриархалните за­кони. Той се устремява към новия, мо­дерен свят. Представителят на следва­щото поколение се отделя от идилично-то родно село. Градът ще го приюти, а там патриархалните нрави са безвъзврат­но загубени. В съвременните градски ус­ловия човекът с променен поглед към света ще търси нов хоризонт за личностния си АЗ.

Разказвачът в повестта представя сце­ни и картини, образи, като изразява' ироничното си отношение към тях. Пох­ватите на ироничното, които писателят използва, са най-разнообразни. Главни­ят е постоянното смесване на образи и представи от двата свята. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва до известна степен и носталгия заради безвъзвратно загубените родови ценнос­ти. В новия си пристан героят не се чув­ства сигурен и защитен от бурите на жи­вота.

Иронията на автора се задълбочава. Тя прониква във всеки детайл от изобразе­ния художествен свят. Езикът е наситен с иронични обрати. Просторечие съжи­телства с абстрактни названия и поня­тия от различни нива на словесното об­щуване. Ироничният поглед на Ивайло Петров разкрива истината за чуждия му, див съвременен свят: „Разбира се, вре­мето безпощадно променя всичко, проме­ня традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвре­менява. Сега например... Никой не краде вече моми посред бял ден, тази работа се смята за варварщина, каквато си е, пък и момите не чакат да ги крадат, сами оти­ват, при когото си искат... И кражбите от частни лица се смятат за... предраз­съдък. Крадат от държавата..., служат си с всевъзможни бумаги и много умело се изп­лъзват от съдебните власти... ”

Ивайло Петров не бърза да обвинява и да отхвърля миналото: „Не, не бива да избързвам с предварителни заключения. ” Едва ли самият той е убеден в превъз­ходството на новия начин на живот. Авторът провокира критично отношение към действителността. Крайните изводи са прибързани.

Иронията често се преплита с ностал­гичен копнеж, за да бъдат определени онези далечни времена като „диви и чудесни”. Мечтае да се завърне в света на чистите детски образи, на светлите по­риви: „Върнете ми моето детство, вър­нете ми го още от първия ден с малката къщичка землянка, с бълхите и страшни­те пъдари, с тъмните нощи, пълни с караконджули и конекрадци!” Разказвачът не би могъл да се чувства щастлив сред ди­вата власт на съвременната агресия.

Ироничният свят на Ивайло Петров в „Преди да се родя” е свят на разколеба­ните ценности. Героят разказвач извървява дълъг път към себе си и преосмисля дълбоко истината за правото на избор на личността. Родът е началото, духов­ният корен на човека, но личността е та­зи, която трябва да избере как да живее в мир със себе си и със света.

Трябва ми есе на тема Вчера и днес в преди да се родя за понеделник..ако ми помогнете ще съм ви много благодарен!!

Редактирано 4 май 201115 г. от crysttaL (преглед на промените)

Хора, трябва ми есе на тема `човекът от миналото и настоящето`[преди да се родя] мерси предварително ..

Моля изтрийте този пост!

Редактирано 9 юни 201115 г. от RadoslavGeorgiev (преглед на промените)

Хеййй!!! ^^ Хора,трябва ми ЛИс на тема ,,Способността на Петър и Бера да се смирят, да приемат волята на родителите и с труда и обичта си да изградят здраво семейство в някогашна патриархална Добруджа''! ! ! Моля Ви,много е спешно! Имам класно на 7 дек 2011 и ми трябва най-късно до сряда 30.11.2011

Мерси предварително !

Хора,здравей те! Може ли малко помощ? Трябва ми ЛИС на тема ''Способността на Петър и Бера да се смирят, да приемат волята на родителите си и с труда и обичта си да изградят здраво семейство в някогашна патриархална Добруджа'' . В сряда имам класно 14.12 . Написах увода,но ми трябва помою за изложението.

Мерси предварително!

трябва ми збит преразказ на Преди да се родя трябва 1глава ми спешно няма нищо в нета.Благодаря предварително

трябва ми збит преразказ на Преди да се родя трябва 1глава ми спешно няма нищо в нета.Благодаря предварително

Майко мила ... " ... збит преразказ на ... " ... и това учителката ти по литература ще си помисли че ти си го писал !!! Звит ... ужас ... но кой съм аз да те съдя ! Успехи !

При първата среща между младите, единственото, което успява да види е само “голямото седефено копче”. При втората среща те се опитват да поведат разговор, а темата за снега се оказва кратка.

Момчето мълчи от скромност и се бои да направи някакъв комплимент, за да не оскърби бъдещата си съпруга.

Момичето също се държи много скромно, за да не я помислят за лекомислена.

Чистата и неподправена любов е изместена от пресметливото търсене на по-богат съпруг или на 2 нови работни ръце. За да се спечели момата за снаха се взимат назаем кожух и астраганен калпак.

Търсенето на мома е възложено на професионалния годежар Гочо Патладжана, който има “дяволски усет да намери за всекиго жена”. Това, което предприемат двете страни за сродяването, е представено в комична светлина. Патладжана и Каракачанката са “двамата външни министри”, които трябва да стоплят атмосферата.

Каракачанката играе роля на “добре законспириран шпионин”, но по-късно пренебрегва строгите правила на дипломацията и разкрива истинската цел на посещението си в дома на момъка. Така се получава пародия на сватосването.

Пословиците и поговорките, с които Патладжана уговаря сватбата

Пазарлъците за откуп и зестра са просто срамни. Откъм моминската страна искат “3 хиляди лева, един данак, два чифта юфтени чепици, 4 златни пендара и др. вещи”, а откъм момчето искат “12 овце, 1 телица, 4 чифта юргани, 25 ризи, 14 кърпи, 10 чифта чорапи, 10 декара нива и т.н.”.

Преговорите за даровете на сватбата се превръщат в икономически спор, който преминава в сражение и е описано с помощта на военни сравнения като “шрапнели” и “демонстрация на стрелба”. Въпреки деловия тон и голямото количество изпит алкохол, преговорите не стигат до успешен край, най-вече заради претенциите на двете страни.

Когато всички усилия за годеж не дават резултат, се прибягва до открадването на момата.

Тази нагласената кражба е недостойна, но разпространен за времето си обичай за сдобиване с желана невеста.

Чичо Мартин се явява като новатор в изкуството за крадене на моми. За него авторът казва:

“Той въведе т.н. метод за безследно отвличане на момите и спести на добруджанци безчетни кръвопролития и човешки жертви.”

Объркването на момата с нейната съименница – другата Бера, предизвиква драматични обрати в очакваните събития.

Богатата мома, макар и “черничка и грозничка”, изпълва с краткотрайна радост бъдещите роднини на разказвача. Бъдещата

майка също е щастлива, когато попада в богатия дом, но си поплаква, когато разбира, че не е желана там, защото не е богатата мома, която очакват.

Сватбеният ритуал е истинска пародия на този най-тържествен момент в живота на човек. Като че ли нищо не е на място, нито е толкова тържествено и неповторимо, а обстановката е лишена от всякаква красота и романтика. Венчавката се извършва в дома на младоженеца, описан като “една землянка от Първата световна война”. Булото за младоженката е взето под наем, за да може “под булото да си поплаче за бащин дом и да оплаче предварително белите си дни в новия дом”.

А младоженецът е облечен в “шуба” и носи “калпак до ушите”.

Бракосъчетанието под неприличните припеви на пияния поп е трагично. Той се е “накъркал рано-рано” и говори “каквото си мисли”,

вмъквайки за авторитет и по някоя старославянска дума.

Брачната нощ

Подготовката за първата брачна нощ е представена от разказвача като подготовка преди състезание: “Патладжана даде на баща ми най-подробни инструкции, … както треньорът подготвя състезателя” и “същото направи с майка ми една съседка”.

Създава се комична ситуация, която не само че няма нищо общо с любовта и романтиката, ами ги принизява и опростява. В случая любовта още не се е зародила, тъй като обвързването на младите е сделка между родителите. Освен това, младоженецът е още непълнолетен и не е готов за семеен живот.

Дългоочакваният най-важен момент от сватбата, който всички очакват- “сладката ракия”, е изобразен гротесково и това намалява неговата значимост.

Изстрелите от пищова известяват, че недозрелият

младоженец е станал “малко трудно и преждевременно” мъж.