Аз бих тръгнала от човешката природа. Контактът с хората, впечатлението което те оставят у теб, размислите, на които те навеждат, емоциите, които пораждат - всичко това моделира обекта Човек. Но чувствата, които изпълват едно човешко създание търпят развитие.

Има влюбване, разлюбване, апатия, нетърпимост, привързаност, омраза, привличане... Знаеш, че те изтъкават човека, но никога не знаеш със сигурност кое или кои от тях ще изплуват в даден момент.

мерси мисълта ти е добра ще се опитам да я доусъвършенствам и данаправя едно добро есе

Търсих в интернетан но не намерих.

i az iskam ese plsss

trqbva da komentiram dve stanovi6ta (moje bi trqbva i da gi sravnqvam nz)

parvoto stanovi6te e na Beikan: "Chovek moje tolkova, kolkoto znae"

vtoroto stanovi6te e na Kant : "Chovek moje poveche otlkolkoto znae"

molq pomognete!!!!!!![

Трябва ми спешно есе на следните 4 теми от стихотворението на Димчо Дебелянов "Скрити вопли"

1."Копнежът по родното" в стихотворението "Да се завърнеш в бащината къща"

2."Спомен и реалност" в стихотворението "Помниш ли"

3."Човешкият стремеж към щастие"

4."Любовта - проява на свободния човешки избор"

Спешно ми трябва есе върху 1 от тези теми

Редактирано 6 декември 200817 г. от Linkin¯Park¯Dido (преглед на промените)

Трябва ми есе за утре на тема "Моите родители". В есето не трябва да пиша за моите родители, а кои родители са добри и кои лоши. Защо едните са добри, а другите лоши?

Здравейте трябва ми есе на тема "Могат ли да се опитомят думите". Нещо немога да се справя сам . Трябва ми до утре 2-ра смяна съм. Гледах 1 тема където казахте че в неделя ве4ер се сещаме за помощ - ами какво да се прави хората в неделя учат Много ще ви благодаря ако ми дадете линк към такова есе или пост.

e-mail - [email protected]

skype - EtrNaL (stkristian)

Може навсякъде да пращате отговори мерси.

Щом не можеш да се справиш сам, значи не можеш да опитомиш думите. Ето, вече си имаш теза. Като пишеш, че има хора, които ги опитомяват, си имаш и антитеза. От там натаък почваш да пълниш с безсмислени изречения, за да се получи по-голям обем, т.е. разтягаш локуми.

Редактирано 7 декември 200817 г. от ivanvazovv (преглед на промените)

1)Чуждото мнение

2)Съдбата ми е в моите ръце

3)Не захлопвай вратата, която ще трябва да отваряш отново

4)Самотата е моето спасение

5)Страхът ражда ласкателство

6)Глупостта винаги е бременна

7)Муха и политик се убиват с вестник

Много са ми важни и СПЕШНИ седемте есета, дано ми помогнете.

Скайп: mimeto_323

И-мейл: [email protected]

Здравейте!

Търся си есе или ЛИС на следната тема или подобна такава на следната тема:

Ботевото разбиране за саможертвата

Благодаря много предварително

Търся ЕСЕ и ЛИС на тема:

"Животът, това е едно безкрайно човешко любопитство!"

Трябва ми за Вторник. Хора много ви се моля помогнете от тва ми зависи срочната оценка по БЕЛ.

10х предварително

Здравейте имам класно другата седмица и много ми трябват есета на тези теми :

1.Войната и възмездието в Гръцката митология

2.Гръцки митове-поетичен отговор на вечните човешки въпроси.

3.Илиада-енциклопедия за живота на древните гърци.

4.Съдбата на жената в света на Омир.

5.Войната и мирът в Илиада.

6.Хектор и Ахил-двете лица на героизма

Много ще съм ви благодарен ако ми помогнете с поне някои от тези теми

:)

Привет!

Аз написах едно есе за Димчо Дебелянов, което обобщава няколко от произведенията му.Отговаря донякъде на темата "Любовта - проява на свободния човешки избор".Но разбира се не е много пълно и развито, защото в последния момент виждам поста Ви.Пък надявам се да е в помощ.

<><><><><><>><><><><><><><><><><><><><><>

Той е вече в историята на младата българска поезия и неговото име вс еповече с еотдалечава в някаква пречистена абстрактност, дето единствено нещата добиват своята истинска цена.Тук постепенно изчезва мътната утайка на безцеремонно интимничене в биографии и с помени с човека, занемял завинаги и безсилен да се брани, и почва онова, което с енарича съвсем просто:безсмъртие.

Не е неговата ранна смърт на герой, която му е отрдила тая земна слава;тя само добавя друг блясък на неговото име.Димчо дебелянов не е човекът, когото честваме в злокобния 2 октомври 1916;той е бил такъв няколко години преди смъртта си.Това често трябв ада се напомня, за да не с епримесва никакво снизхождение-несправедливо и обидно-при оценка на неговото дело.

Очистен от всичко случайно и неважно, което епохата е причислила към неговото име, минал почти неуязван през безпощадния съд на времето, Димчо Дебелянов, извисен днес в един план, където всичко жалби и всички угризения около личната му съдба вече не се примесват, остава едно от редките в българския живот преображения на Поета, На Пратеника, на тъжния Вестоносец, изпреварил времето си.

Казват, че той е обичан най-вече от младите.Това утвърждение е преднамерено:то иска да стесни обема и да намали цената на неговото дело.А всъщност нима за лириката може д аима по-голяма възхвала от това-да накара младежта да тръпне от възторг?Нима тъкмо неумиращата младост не е белег на голямата поезия?

В неговата поезия наистина звънти гласът на една младост, за която обаче радостта е рядък празник; младост, в която "любовта ни е по-свята-защото трябв ада се разделим"

Във всяко стихотворение на Дебелянов сякаш откриваме търсещия любовта.А любовта има много разновидности и тук не бива да я разбираме в общия й смисъл.

Подходящпо начало за таков атърсене може да е стихотворението "Миг".Символистичните белези в него са наистина очебийни-стремеж към максимално дематериализиране на действителността, която сякаш се съмнява в собственото си съществуване:

Дали се е случило нявга-не помня,

не знам ще се случи ли....

Това стихотворение, което видимо тегне към символизма, разкрива по несимволичен път мотива за самотата, а надеждата и спасението може би е в любовта...

Противопложни внушения долавям в стихотворението"писмо".Тук доминира споменът за някогашната хармония м/у двамата.Радостта от обешанието, възможността да се даде и да с еполучи е по важна от житейските обстоятелства."Аз искам да те помня все така"-любима елегия на не един привърженик на българската литература-е сред най добрите свидететелства за това.Съдържанието й включв абелези на тежка участ - предстояща раздяла, близка и безвъзвратна загуба с любимото същество, безпомощност, невъзможност да се вдъхне и най-малката надежда.

Изтънчената душевност на Дебеляновия герой посвоему приема радостите на живота.За него те са дар, благоволение на съдбата, за което той се чувства длъжник!

Дори брачният акт е "Жертвоприношение" пред олтар, и най-съкровената любовна изповед е като "Молитва".Пълнокръвието и разнообразието на чувствата се разгръщат в особена етична мярка и перспектива, които са част от емоционалната природа на лир.герой.Неговата духовна същина е самото съдържание на Дебеляновата поезия.

Редом с това, появява с еи любовта към майката и башината къща.Немалък дял з атоплотата и интимната сила на "Да се завърнеш в бащината къща" имат образни елементи като "старата на прага", "стаята позната", "старата икона".Тези образи изграждат една фина мрежа от значение и нюанси.

И за нас, съвременниците, в часове на колебание и на смут стига само да призовем в съзнанието си лъчезарния образ на този юноша-устремено търсещ и тъгуваш за любовта, за да събудим отново вярата в себе си и в бъдешето на народа, който го е родил.

wertyusa

Редактирано 7 декември 200817 г. от wertyusa (преглед на промените)

Здравейте спешно ми трябва есе на тема : Училището което желая.Моля ви!

Трябва ми ЕСЕ "Моите отговорности към род и родина" , понеделник трябва да го предам...

Благодаря предварително

1.Геройте на разказа Дервишово семе между любовта и омразата.Литературно интерпретативно съчинение...

2.Домът в които бих искал да живея... плс помогнете ми тряят ми за класна благодаря ви предварително

трябва ми есе защо хората от центъра и перифефията на града не споделят един и същ живот....къде предпочитате вие да живеете....обосновете отговора си

моля ви за утре ми трябва спешно

трябва ми есе защо хората от центъра и перифефията на града не споделят един и същ живот....къде предпочитате вие да живеете....обосновете отговора си

моля ви за утре ми трябва спешно

Как да ти напишем къде ТИ предпочиташ да живееш???

Започни с по няколко изречения каква е разликата в начина на живот на хората в центъра на града(те се мислят за по-изискани, за по-можещи и знаещи, за хора от висока класа) и за този на хората от периферията (те не са чак с такова самочувствие и може да не видят чак толкова динамичен начин на живот). И след това започваш да пишеш ти къде живееш и дали там искаш да продължаваш да живееш. Ако да, обясняваш защо, ако ли не, пак обясняваш къде искаш и защо

В ЧЕТВЪРТАК ИМАМ КЛАСНО ПО ЛИТ !! ДО ДНЕС ВЕЧЕРТА ИЛИ УТРЕ ТРЯБВА ДА ИМАМ РАЗРАБОТЕНИ СЛЕДНИТЕ ТЕМИ:

1) Героят на Д.Дебелянов в елегиите "Скрити вопли" и ""Помниш ли" между миналото и сегашното

2) Блян и действителност в елегиите

3) Възможното и невъзможното човешко щастие в елегиите

МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ , НАЙСТИНА ИСКАМ ДА ИЗКАРАМ ДОБРА ОЦЕНКА

Ако случайно на някого му притрябва есе на тема "Образът на Ахил в първа песен" може да използва някое от тези две :

В Първа песен на великото Омирово произведение „Илиада” се разказва за свадата между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Агамемнон отпъжда от стана си жреца Хриз, който е дошъл да моли да му върнат дъщерята Хризеида, пленница на вожда на аргейците. Опечаленият баща моли бог Аполон, да накаже ахейците и Феб им изпраща гибелен мор. Уплашен за войската, Ахил свиква събрание. На него жрецът Калхас обяснява защо е гневен Аполон. Агамемнон се съгласява да върне Хризеида, но иска да му дадат Ахиловата пленница Бризеида. Ахил се обижда и обявява, че се оттегля от боя. Именно тук е завръзката в „Илиада” - Ахил е гневен, а основният проблем в произведението е да бъде преодолян този гняв.

Образът на Ахил е най-сложният в „Илиада”. Това е така, защото и характерът на героя е изключително сложен и противоречив. В Първа песен Ахил се разкрива както като войн и вожд, така и като човек. Той е изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. На моменти емоционалните изблици на Ахил могат да създадат впечатление, че е прекалено импулсивен и в този смисъл дори безотговорен. Всъщност в образа на Ахил Омир въплъщава идеала на своето време за човешката личност. Той изгражда образа на героя по законите на калокагатията, надарявайки го с нравствени добродетели и физически качества, които могат да будят само възхищение. Ахил е изключително силен физически, той е блестящ войн и вожд, загрижен за войската. Като всички древногръцки герои мирмидонецът е човек на честта и достойнството. В същото време Ахил е представен като ранима личност с чувствителна душа, която съвсем по човешки може да изпитва болка, мъка… Така в Първа песен виждаме Ахил като човек на полюсните прояви - като суров войн и като син, който търси закрила от своята майка.

В началото на Първа песен читателят вижда загрижеността на Ахил за войската. Героят свиква съвет на ахейците. На него иска да узнае защо са гневни боговете. Така Еакидът показва не само желанието си да се сдобие със собствена слава, но и да помогне на Агамемнон, царят на данайците. Героят изказва своето мнение, но желае да чуе и чуждото. Това показва волята на героя не да бъде изпълнен неговия съвет, а да се вземе най-доброто решение. Когато Ахил иска да чуе мнението на вещ жрец, става Калхас. Той моли Еакида за закрила. Пелидът се съгласява и обявява, че е готов да брани Калхас с цената на живота си. С това Ахил показва възхищението си от жреца.

Пелидът предлага едно законно решение - Агамемнон да върне Хризеида, но да получи по-голяма награда, когато Троя падне, но Царят му отказва и Пелидът е обзет от ярост .

Когато Агамемнон го обижда, неговата чест е поругана. Еакидът обявява, че не иска повече да сбира имот и богатство за другиго. Ахил иска да бъде зачитан и открито протестира, когато е обиден. Освен това той смята, че има правото да бъде зачитан. Героят казва, че именно той печели битките, което му дава право на повече плячка. Агамемнон го наскърбява още повече с отговора си, в който твърди, че е по-силен войн:

…колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее

равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.

Ахил има високо мнение за себе си. От време на време дори изглежда самонадеян. Така е, когато казва, че в боя му ръцете му печелят битки, но взема малка плячка. Героят сам казва за себе си:

Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят

моите силни ръце…

От тези думи личи, че Ахил се смята за най-великия сред ахейците. Това показва високото му самочувствие, което му помага да преодолее всякакъв страх, който чувства. Авторът също не скрива възхищението си от героя. То проличава в епитетите, които използва, за да възхвали Ахил. Омир често нарича най-великия сред ахейците ”бързоног”, ”божествен”, и „богоравен”. Сравнявайки Ахил с божество, аедът показва силата на Пелида. Останалите Омирови герои също са респектирани от Еакида. Дори когато спори с него, Агамемнон го нарича „богоподобни Ахиле” и признава, че е „толкова храбър”. Царят признава качествата на Ахил и дори по време на свадата не смее да го обиди.

Ахил вярва, че боговете отмъщават за греховете на смъртните и смята, че безсмъртните ще погубят Агамемнон.

Според героя всички ахейци ще жалят за него. Той иска да накаже Агамемнон по два начина: първо, Атридът ще търпи поражения и така няма да успее да върне Елена на брат си, което ще опетни престижа на фамилията, и второ, ахейците ще смятат правнука на Тантал за виновник за бедите им. Пелидът добавя, че когато нещастията се струпат върху Агамемнон, внукът на Пелопс горчиво ще съжалява. Така Ахил наказва царя на ахейците.

Той заявява, че не е склонен да преклони глава пред никого. За него това е унизително. Според героя никой няма право да му нарежда какво да прави.

От Първа песен на ”Илиада” читателят разбира, че Ахил смята за най-важно не общественото положение, а храбростта. Той се смята за по-велик войн от Агамемнон и е прав, защото единственото, което мъдрият Нестор може да каже за Атрида, е че се радва на най-голяма почит.

След като корабът на ахейците отпътува за Хриза, Агамемнон праща двамата си глашатаи да вземат Бризеида тогава Ахил обяснява им, че те не са виновни за неговите мъки и че царят е този, който ги е причинил.

Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и войн. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора. Когато Агамемнон решава да му отнеме плячката, Ахил е обзет от ярост, чувства се слаб. За това разбираме от думите:

В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна

сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,

две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо…

Ахил е ядосан и наскърбен. Обидата, която му е нанесъл Агамемнон го довежда до плач. Еакидът започва горещо да моли майка си за помощ. Когато се чувства слаб, героят търси закрила от боговете. Винаги щом Пелидът се нуждае от помощ, той се обръща към безсмъртните, защото вижда в тях същества, които бдят над него.

В Първа песен се запознаваме с героя Ахил, който играе най-важната роля в развитието на действието в ”Илиада”. Той е надарен с физически качества, които го отличават сред останалите хора и има нравствени добродетели, които го извисяват над войните пред Троя. Пелидът съзнава своето превъзходство и иска да бъде почитан. Той държи на справедливостта и вярва в божието възмездие. Героят въплъщава идеалите на епохата, но и той като всеки смъртен, не е чужд на проблемите на обикновения човек.

Ахил е типичен епически герой, който носи всички черти на героическия епос. В неговия образ Омир въплъщава своя идеал за воин и човек.Ахил е сложен образ, един от най-задълбочените в психологическо отношение образи в античната литература.

1.Ахил е митологичен герой – син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей.Лишен е от божествено безсмъртие, но е най-велик между земните герои. Съзнава силата и величието си. Те са му дар от боговете. Героят съчетава тази свръхчовешка сила с човешка слабост, затова е сложен образ.Съдбата му е предопределена – да участва в Троянската война, да загине млад, но постигнал завидна слава. Покровителстват го най-могъщите богини на Олимп – Хера и Атина Палада.

2. Героят е жертвоготовен. Майка му Тетида го предупреждава, че ако отиде в бой ще загине. Без колебание той избира славната смърт пред безславно дълголетие.

3. Ахил олицетворява идеала на древните гърци за епически герой-воин и човек. Той съчетава в едно физическа сила, мощ, храброст и наред с тях душевно благородство и нравственост.

А/ физическа сила – подробно описание на външния вид на героя в ”Илиада” няма. Омир изгражда портретната характеристика на воина с помощта на постоянни епитети: Ахил е ”божествен”, ”богоравен”, ”исполински”, ”превъзходен”, ”бързоног”. Представата за героя се допълва от един детайл – ”руси коси”. Това е достатъчно, за да се утвърди идеята за изключителна красота и физическа сила и да се индивидуализира героят. Ахил е ненадминат по блясък във великолепните доспехи, изковани от бог Хефест.

Б/Ахил живее на границата между земния и божествения свят. Боговете бдят над него, помагат му в битките( с подкрепата на Атина побеждава Хектор). Въпреки че е галеник на боговете героят притежава силно развито чувство за нравственост. Той се включва във войната, за да изпълни дадената дума пред бащата на хубавата Елена. Ахил е воин в истинския смисъл на думата – не таи омраза към троянците, а ги възприема и уважава като достоен враг.

4. Характерът на героя е представен от Омир като напълно изграден, завършен, с утвърдени качества, а не в развитие. Ахил е честолюбив. Именно чувството за войнска чест става причина за неговия справедлив гняв от постъпката на Агамемнон. Ахил се явява защитник на реда на късното родово общество, който защитава равенството при разпределението на благата. Според него те трябва да се дават в съответствие с воинските заслуги. Гневът на Ахил не е обикновеният гняв на земен човек, а на свръхчовек, от който зависи хода на войната. Героят е преди всичко воин и за него участието в битките е въпрос на чест. От неговата смелост и сила зависи съдбата и живота на ахейските войници. Ахил се отдава на чувството за накърнено достойнство и дава воля на гнева си – взема крайното решение да се оттегли от битката. Това се оказва пагубно за войските, защото ахейците се чувстват силни, когато Ахил е начело на боя.

5. Основна цел в живота на епическия герой е славата – за себеси и за рода си(”да не срамиш рода на баща си”).

6. Омир показва героя в различни състояния – ту увлечен в битките, силен, могъщ,обзет от разрушителна стихия, жесток (изпълва с трупове реката Ксант), ту нежен и слаб (към Бризеида), ту плаче ( пред майка си).Човешко отношение Ахил проявава и към страдащите родители на Хектор и връща тялота му.

(Отношението на Омир към героя). Омир се възхищава от величието на Ахил, който е ненадминат герой в един свят на войни и битки

Надявам се да съм ви помогнал.

Редактирано 16 декември 200817 г. от dreamfighter (преглед на промените)

Моля Ви спешно ми трябва есе за Коледа или нещо свързано с нея

Хора до утре сутринта ми трябва есе на тема:

1.Ролята на Интернет в живота на човека

2.Възможен ли е живота на човек без Интернет

3.Интернет богатство от информация.

Много ви моля

Хора до утре сутринта ми трябва есе на тема:

1.Ролята на Интернет в живота на човека

2.Възможен ли е живота на човек без Интернет

3.Интернет богатство от информация.

Много ви моля

Извади си нещо от тук, може да ти е полезно.->

Изяде ли мишката книжката-Есе

В днешно време дори шестгодишните деца с лекота се справят с падащите менюта на компютъра.Несъмнено компютърът е символ на прогреса на човешката мисъл, но цената, която плащаме за това е твърде висока.

В световната икономика, тъй наречената мишка на компютъра е от жизнено важно значение, защото обществото до такава степен се е пристрастило към Интернет,че вече го използва и като основно средство за общуване. Общуване, в което има само хиляди символи, които се появяват на екрана вместо думи. В тях, обаче, няма нито емоция, нито нравственост, нито красота. Само милиони страници пълни с информация.

Мишката вече е изяла книжката, защото малцина са тези, които все още четат книги.Интернет, обаче, не може да замести класическите произведения А децата се нуждаят от тях, за своето развитие.

Факт е, че компютърът прави хората агресивни и интровертни, не виждащи красотата около себе си. Те се пренасят в някакъв нереален свят, който дори не им принадлежи, а е на родените от тяхното въображение герои. Ако продължава така, може би прогресът ще унищожи всичко човешко в хората. Ние сме тези, които трябва да поработят върху себе си, а родителите да възпитават децата си да не се пристрастяват към компютъра, да не се превръщат в роботи, водени от толкова малко нещо каквато е компютърната мишка. Компютърът несъмнено е удобство, но не трябва да обвзема цялото ни ежедневие. Необходимо е отвреме навреме да поглеждаме и към околния свят.И рано или късно ще забележим колко красив е той!В интерес на истината, мишката отдавна е изяла книжката.Като гледаме колко малко хора на нашата възраст четат книги, които не са им за задължителен прочит(и оттук започват проблемите с правописа, бедния речник и т.н.,както е всеизвестно, а в същото време по цял ден висят на компютрите си, чудейки се на коя игричка да поиграят или в кой форум да влязат.

Светът е изправен пред може би най-големия проблем потенциална заплаха за човечеството.Капанът на новия век,нечовешки бързо навлезе в ежедневието ни най-динамичният, най-удобният и може би най-ефикасен начин за събиране, разпространение и достъп до информация.Интернет,най-точното име, с които може да се назове е“Добър Дявол”.Винаги на твое разположение – услужливо ти доставя необходимата информация, услужливо те изкушава с възможностите си за запознанства – chat, icq, множество messenger-и и сайтове под мотото “Срещни любовта”.Услужливо те затваря в капана на cyber пространството, стиска те здраво в лапите си и те кара да забравиш реалният живот навън. Услужливо изтрива от мислите ти истинските ти приятели – онези от плът и кръв. Заместват ги самотници, които познаваш само като имена и душевности и които също като теб са се оплели в паяжините на мрежата до степен “зависими”.А сега с цялата си наглост “услужливият приятел” посяга и над Книгата!Онази с хартиените страници, между които са заложени музата и ентусиазма на толкова гении, поети, белетристи, драматурзи.Нима това богатство заслужава да попива прахта на библиотеките, потънало в забвение?! А колко по-удобно и щадящо зрението е да я четеш в хартиеният й вариант. Да я прелистваш страница по страница, да заспиваш с нея в ръце.

Интернет революцията е само една от революциите, които ни е подготвило бъдещето. След години може би Интернет ще заеме сегашното мястото на книгата и постепенно ще бъде заменен от нещо ново, което сега дори не можем да си представим.Но нека бъдем реалисти, а не фантасти и живеем сега.

Мишката изяде книжката

Книжката е вълшебство.Страница по страница,ред по ред,тя разказва за нови светове.Разкрива тайни.Води ме по нови пътеки.Тя разказва чудесата на живота.Книжката говори,а езикът й е жив,обаятелен и красив.Книжката ме учи да познавам себе си и другите хора.Чрез нея намирам отговорите на много гатанки,изречели се пред мен.Държа я в ръцете си , а тя ме кара да почувствам света.

Българският народ в своята мъдрост благоговей пред книгата и я нарича прозорец към света.Дълъг е пътя на книгата:някой майстор е направил хартията;друг пък работил по кориците й.Четката на художника е пресъздала чудни багри.А един писател е подредил мозайката от думи.И аз читателят,също съм творец-чета и преосмислям,обогатявам се,представям си и си мечтая.Книгата идва от древни времена.Тя е един от вечните спътници на човека

Но човечеството живее вече в 21-ви век.Наричат този век “Векът на новите,бързи технологии”.В живота на много хора се появи нов приятел-компютърът.Животът е задъхан,динамичен.Бързината е решаваща.Чувствата са на заден план.Всеки гони план,бизнес-проекти,сделки,кратки срокове.

Компютърът заема важно място в делника почти на всеки.Грабваш мишката в ръце,”кликваш” и информацията е твоя.Бързо,лесно и удобно.Привикваш към съкращения и безумни съчетания от цифри и други технически символи…Всичко е знаци…Техника.Нови разработки.Скоростни технологии.”Мишката ти дава достъп до света на другите.Няма жив контакт,но възможностите са неограничени във времето и пространството.

Така мишката изяжда книжката.

А може би не е така…

Ще изяде ли мишката книгата?

(есе)

Светът е изправен пред може би най-големия проблем потенциална заплаха за човечеството.Или пред един бавно сбъдващ се кошмар.Масовото заместване на човека с машините. По-точно с Негово Величество Компютърът. Услужливо тoй затваря в капана на cyber пространството, стиска те здраво в лапите си и те кара да забравиш реалният живот навън. А сега с цялата си наглост “услужливият приятел” посяга и над Книгата!Онази с хартиените страници, между които са заложени музата и ентусиазма на толкова гении, поети, белетристи, драматурзи.Нима това богатство заслужава да попива прахта на библиотеките, потънало в забвение?!

Още от самия си замисъл компютърът бил оформен като симбиоза между книжното слово и технологичния прогрес. Така че такива, бих си позволил думата, спекулации като въпроса ще изяде ли мишката книжката са крайно пресилени. Тези които мислят, че мишката изяжда книжката, навярно не си дават сметка конструкторите на въпросната мишка, предварително колко книжки са “изяли”, за да я създадат.

Така че всичко е в баланс и никой няма да изяжда никого. “Всичко под небесата” са казали китайците. Всяко нещо го огрява слънцето рано или късно, така че нито книжките, нито компютрите ще останат за постоянно в сянка.Въпросът се свежда до това кога, къде и какво ще ти трябва. И книгите и мишката са удобства, които обаче се различават по своята същност.

А в сегашния свят всичко е от значение, затова невежеството по какъвто и да е въпрос е лукс, който не можем да си позволим. И какво по-скоростно спасение от няколкото кликвания с мишката, разкриващи ни животоподдържащия поток от информация, към който всички сме развили остра зависимост. В този случай мишката се явява като по-голямо удобство. Ала в цялото това бързане да не изостане от съвремеността, човек се измаря. Тогава започваме да бленуваме как на края на работния ден ще се уединим в любимото ни кътче и ще предадем изморените ни съзнания на алтернативния свят, съществуващ в книгите. И ето как мишката и книжката, две същностно различни удобства, се допълват - първата, като ни помага в реалния свят, а втората - в сетивния свят на душата.

Друго също напълно излишно опасение е страхът, че мишката ще измести книжката като доминиращо средство за разкриване на литературното творчество. Книгите ни въздействат по гореописания начин със самото си съдържание, затова носителят е без значение. Който наистина иска да разбере, да усети това съдържание би трябвало да е безразличен дали то ще бъде представено печатно върху книга или събрано във файл на компютъра. Но все пак, глупаво и неестествено е да четеш Сервантес или Шекспир от компютъра. Това е оправдано само когато набавянето на въпросната литература е невъзможно по друг начин. Например в световната мрежа има множество сайтове, където млади и независими автори публикуват наистина стойностни неща, достъпни само и единствено по този начин.Така отново мишката и книжката се допълват.

А Интернет революцията е само една от революциите, които ни е подготвило бъдещето. След години може би Интернет ще заеме сегашното мястото на книгата и постепенно ще бъде заменен от нещо ново, което сега дори не можем да си представим.Но нека бъдем реалисти, а не фантасти и живеем сега.И дишаме спокойно – гибел за книгата не се очертава.Не и утре, още не!

Редактирано 16 декември 200817 г. от ludotokrise (преглед на промените)

мерси и това става 10000х

Трябва ми есе на тема ,,Чувствата или Разума,, плсссссссссссссс трябва ми спешно :)