Щом войната присъства, то тя е част от човепката психика... нещо, като Лечител-Хирург с интервенция, когато няма друг шанс.

За да не се стигне индивидуалното съзнание до война САМО работи ИНДИВИДУЛАНО върхо това. Как да тренириш Астралното си тяло за да можеш да го контролираш, макар и грубо-материалното ти тяло да се разрушава....

...да не бъдеш войнствен е висше изкуство. Всеки може да каже, че е 'за мира', но при първата провокация от страна на демоничните духове на тема животински инстинкти и вече капитулира...

Това мнение го подкрепям изцяло. Война се води ежедневно на много нива. И най-вече на вътрешно индивидуално. Ако човек не е в съгласие със съвестта си, това неминуемо води до външни конфликти - дребни ежедневни битки или големи национални, дори световни войни. Поводите са винаги най-разнообразни, но причината е само една - вътрешното несъгласие със себето си или по друг начин казано - дискомфорта със съвестта - ето я истинската война. За жалост тя остава скрита за слепите очи на човека.

Повечето хора прокламират мира на думи само... но вътрешно не са чисти пред съвестта си, затова и си остават само думите ... да висят.

много думи...

Редактирано 24 април 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Има и нециклично добро, както спомена и Дийн. Има вечно добро и то идва от душата на човека. А човекът, макар и с циклично матерно тяло, винаги е носител на душа. Тя е неизменното добро у всеки и който търси, ще го намери. Аз човешко същество, което носи душа, тоест едно голямо неизменно добро в себе си, не мога да подмина. Това не го мога дори и на път към трансцеденталното. Всъщност, вярвам, че именно това е пътят към него.

Люцка, доброто е най-непривързващата гуна(въженце) към материлания свят. Нарича се гуна на светиците, светлината и знанието. Но както знанието, така и доброто не е най-важното за да достигнеш Бога(тука не говорим въобще за 'ставане') Най-големите глупаци и манипулатори говорят за 'ставане на Бог'. Но гуната на доброто също не е СЪЩНОСТТА на реализация на Божествеността. Тя е като Последен Трамплин, но не вкусиш ли от Трансцеденталността ще вкусиш смъртта. А целта на душата е да не вкусва смърт след раждането си 2-ри път в рамките на 1 инкарнация.

Не става дума за 'подценяване на доброто', а за поставянето му на правилното място. Баща ми бе добър и наивен. Т.е. нещо като това да си 'добър за този, дето духа'. Хората не са нещо хомогенно, че да бъдеш 'добър за тях'. Хората носят и духа И на демонизма, но човек не трябва да бъде 'добър' за нещо, което само Бог може да реши.

Виж какъв коментар съм направил под този клип.

http://www.youtube.com/watch?v=DpJbzH1xvHk

Люцка, доброто е най-непривързващата гуна(въженце) към материлания свят. Нарича се гуна на светиците, светлината и знанието. Но както знанието, така и доброто не е най-важното за да достигнеш Бога(тука не говорим въобще за 'ставане') Най-големите глупаци и манипулатори говорят за 'ставане на Бог'. Но гуната на доброто също не е СЪЩНОСТТА на реализация на Божествеността. Тя е като Последен Трамплин, но не вкусиш ли от Трансцеденталността ще вкусиш смъртта. А целта на душата е да не вкусва смърт след раждането си 2-ри път в рамките на 1 инкарнация.

Не става дума за 'подценяване на доброто', а за поставянето му на правилното място. Баща ми бе добър и наивен. Т.е. нещо като това да си 'добър за този, дето духа'. Хората не са нещо хомогенно, че да бъдеш 'добър за тях'. Хората носят и духа И на демонизма, но човек не трябва да бъде 'добър' за нещо, което само Бог може да реши.

Виж какъв коментар съм направил под този клип.

http://www.youtube.com/watch?v=DpJbzH1xvHk

Да те попитам нещо конкретно, тогава. Аз да спра ли да работя, щото Бог решил бил да има и болни хора - да ги оставя на съдбата им, която сами са си натворили, разбира се, но да бъда добричка и угодна богу като не се намесвам и да чакам някой илюзорен жесток бог- Карма да решава вместо мен. Да чакам да изтече на някой ранен кръвта или мозъкът на някой пациент да гледам как става на каша и да си успокоявам душата, че върша добро, ако не се намесвам, щото така бил решил бог...

Да те попитам нещо конкретно, тогава. Аз да спра ли да работя, щото Бог решил бил да има и болни хора - да ги оставя на съдбата им, която сами са си натворили, разбира се, но да бъда добричка и угодна богу като не се намесвам и да чакам някой илюзорен жесток бог- Карма да решава вместо мен. Да чакам да изтече на някой ранен кръвта или мозъкът на някой пациент да гледам как става на каша и да си успокоявам душата, че върша добро, ако не се намесвам, щото така бил решил бог...

Кога съм казал, че човек трябва да спира кармичните си задължения ?..

Изчистването от кармични действия не става 'с раз'.. Но ако човек нехае за това или пък отрича въобще такива и продължава по инерция, то какво го очаква?..

Но все пак, не само настоящата дейност, но и цялата настояща инкарнация е кармична, т.е. -пожелана преди от душата. Кармата е доста сложно нещо, за да мога да го конкретизирам.

Редактирано 24 април 200917 г. от aeu (преглед на промените)

Кога съм казал, че човек трябва да спира кармичните си задължения ?..

Изчистването от кармични действия не става 'с раз'.. Но ако човек нехае за това или пък отрича въобще такива и продължава по инерция, то какво го очаква?..

Но все пак, не само настоящата дейност, но и цялата настояща инкарнация е кармична, т.е. -желана от душата. Кармата е доста сложно нещо, за да мога да го конкретизирам.

И не е необходимо...

Но ти не ми отговори на въпроса. Как да разбера какво точно е решил бог? Ти да не би да знаеш. Отговориш ли ми, че знаеш, сериозно ще се замисля за истинността на твоя бог...

И не е необходимо...

Но ти не ми отговори на въпроса. Как да разбера какво точно е решил бог? Ти да не би да знаеш. Отговориш ли ми, че знаеш, сериозно ще се замисля за истинността на твоя бог...

...никога не можеш да опознаеш перфектно или да знаеш за намеренията на Бог... то и близко до ума-тогава Той, като Върховен се обезсмисля за съзнанието ти и Той се идентифицира с твоите план и решения... но има нещо, като знаци... които трябва да се научиш да четеш...това е каквото можем най-много.. примерно:не може да принасяш кръв и да искаш милост ... това е против здравия разум аБог не глупак... това, което кармично е надробено първо те кара да си го изсърбаш, пък после.....също не може да кажеш, че Бог е само на човеците, та -камо ли на едно племе?.. Това е против всякакъв здрав разсъдък...

Щом войната присъства, то тя е част от човепката психика... нещо, като Лечител-Хирург с интервенция, когато няма друг шанс.

За да не се стигне индивидуалното съзнание до война САМО работи ИНДИВИДУЛАНО върхо това. Как да тренириш Астралното си тяло за да можеш да го контролираш, макар и грубо-материалното ти тяло да се разрушава....

...да не бъдеш войнствен е висше изкуство. Всеки може да каже, че е 'за мира', но при първата провокация от страна на демоничните духове на тема животински инстинкти и вече капитулира...

За кого е висше изкуство,за НЕдемоничните духове или за божествените или за симпатизантите?

Последно време забелязвам ,че не си толкова агресивен срещу другите,хехехехе както преди !

фен ли си на "бикове и крави"?

Човекът е единственото живо същество, което проблематизира своето съществуване. Може да се каже, че той постоянно е разкъсван от външни и вътрешни противоречия. И ако външните проблеми пред които е изправен Homo sapiens са типична за всяко живо същество, то вглъбената вътрешна раздвоеност е изцяло човешка. Казано с по-прости думи, нито едно друго живо същество не проблематизира своята екзистенция. Философската рефлексия към света и към човека се изразява в едно учудване, едно запитване “Защо?” и “Какво е?” относно този свят и този човек. Както се изказва Паскал: “Човека е единственото същество, което осъзнава своето нищожество и в това е неговото величие”

...никога не можеш да опознаеш перфектно или да знаеш за намеренията на Бог... то и близко до ума-тогава Той, като Върховен се обезсмисля за съзнанието ти и Той се идентифицира с твоите план и решения... но има нещо, като знаци... които трябва да се научиш да четеш...това е каквото можем най-много.. примерно:не може да принасяш кръв и да искаш милост ... това е против здравия разум аБог не глупак... това, което кармично е надробено първо те кара да си го изсърбаш, пък после.....също не може да кажеш, че Бог е само на човеците, та -камо ли на едно племе?.. Това е против всякакъв здрав разсъдък...

Този отговор ми хареса много.

Да, хората са царе да объркват себелюбието си с бог. Това ги прави и слепи, и глухи за неговия глас. А той не крещи.

Щом войната присъства, то тя е част от човепката психика... нещо, като Лечител-Хирург с интервенция, когато няма друг шанс.

За да не се стигне индивидуалното съзнание до война САМО работи ИНДИВИДУЛАНО върхо това. Как да тренириш Астралното си тяло за да можеш да го контролираш, макар и грубо-материалното ти тяло да се разрушава....

...да не бъдеш войнствен е висше изкуство. Всеки може да каже, че е 'за мира', но при първата провокация от страна на демоничните духове на тема животински инстинкти и вече капитулира...

Разбира се подкрепям те за вътрешните войни.Човек ги води всеки ден, но добре знаеш,че нямах предвид тях в поста си

Войната не е част от човешката психика. При нас стемежът към успех се е изродил в агресия,при това не градивна,а разрушаваща всичко,само с цел да победим другия. Просто хората не знаят кога да спрът,кога прекрачват линията.

Вземете прост пример от животните. Там в изключително редки случаи се стига до смърт. При това те се борят или за храна или за женска и да,понякога за територия,но не като при нас от алчност. Въпреки че е разпространен изразът "държиш се като животно" никое животно не е толкова агресивно и не стига до такива крайности.

Моралът е приложим само в определени общества, а войната е общовалидна за цялото човечество. Винаги е имало войни. В този ред на мисли войната над морала ли е? Изобщо морална ли е и тя ли е най-характерното за човека?

Разбира се подкрепям те за вътрешните войни.Човек ги води всеки ден, но добре знаеш,че нямах предвид тях в поста си

Войната не е част от човешката психика. При нас стемежът към успех се е изродил в агресия,при това не градивна,а разрушаваща всичко,само с цел да победим другия. Просто хората не знаят кога да спрът,кога прекрачват линията.

Вземете прост пример от животните. Там в изключително редки случаи се стига до смърт. При това те се борят или за храна или за женска и да,понякога за територия,но не като при нас от алчност. Въпреки че е разпространен изразът "държиш се като животно" никое животно не е толкова агресивно и не стига до такива крайности.

Моралът е приложим само в определени общества, а войната е общовалидна за цялото човечество. Винаги е имало войни. В този ред на мисли войната над морала ли е? Изобщо морална ли е и тя ли е най-характерното за човека?

То пак е "войни за територии" както при животните, защото един хипертрофирал болезнено Аз води жадува да има всичко. И както казваш, няма мярата. Иска всичко. Има една тема в раздела "Празни приказки..." , озаглавена така "Искам" - там се вижда всичко за пишещите в нея.

...

Разбира се подкрепям те за вътрешните войни.Човек ги води всеки ден, но добре знаеш,че нямах предвид тях в поста си

Войната не е част от човешката психика. При нас стемежът към успех се е изродил в агресия,при това не градивна,а разрушаваща всичко,само с цел да победим другия. Просто хората не знаят кога да спрът,кога прекрачват линията.

Вземете прост пример от животните. Там в изключително редки случаи се стига до смърт. При това те се борят или за храна или за женска и да,понякога за територия,но не като при нас от алчност. Въпреки че е разпространен изразът "държиш се като животно" никое животно не е толкова агресивно и не стига до такива крайности.

Моралът е приложим само в определени общества, а войната е общовалидна за цялото човечество. Винаги е имало войни. В този ред на мисли войната над морала ли е? Изобщо морална ли е и тя ли е най-характерното за човека?

Съвсем реални са войните. Войната спира, когато душата се издигне духовно, тогава обозримият астрален свят не я притеснява. От Това състояние на 'сат'(святост) е доста по-лесно и сигурно преминаването в Трансцедента, който си го опознал от опитност в това състояние на САТ(святост). Не може да те учи на святост и Трансцеденталност някой, който е в гуната на мрака и страстта.

А войната си е много реална и част от Бога- Той не е нито добър нито лош. Но иска от тебе да си добър. за това е Бог! Той най-добре от всички разбира максимата 'да бъдеш добър със злина- в края на кали-йуга, когато грешната интерпретация на добрината(да бъда хем добър хем лош, която води до обсебване от злото)Той идва и с възможно на огромна злоба унищожава всичко и целият ред, който човеците са стремели да го наложат, уж следвайки Го..

Всеки, който копира Бога губи. Бог е казал да не Го копираме, а да следваме път, начертан СПЕЦИАЛНО за нас, човеците, тъй като жабата се пука при вида на вола от завист...

http://www.youtube.com/watch?v=Z4Sxxy0ynXk

Редактирано 26 април 200917 г. от aeu (преглед на промените)

Още една гледна точка.

http://www.bard.bg/fragment.php3?BookID=837

Човек във себе си се спуска сам -

над празнотата разтреперан

като дете, изплашено

се вкопчва за врата,

увиснала в пространство-време.

Какво е "вътре" и какво "навън"

не знае,

на праг той винаги е сам,

от двете му страни - безкрая.

Редактирано 20 юни 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Човек във себе си се спуска сам -

над празнотата разтреперан

като дете, изплашено

се вкопчва за врата,

увиснала в пространство-време.

Какво е "вътре" и какво "навън"

не знае,

на праг той винаги е сам,

от двете му страни - безкрая.

Смъртта пред нас е - всеки знай

очакваш със сърце примряло...

Не бой се-тя не носи край...

Напротив...носи ти НАЧАЛО...