Изчетох си "Брачното предложение".Краят ми беше толкова тъжен. Толкова несправедливо умря Шарлот. Точно, когато се намериха и трябваше пак да се разделят. а тя какъв ужас е изживяла в тоя затвор,поне в последните часове беше на свобода.С една дума поревах си

Едно въпросче, нали Шарлот не е главната героиня

Тъйййй и аз преживях Бойд и Кейти вчера.

И прекрасни, и забавни, и сладки, и мили и..............

Особено приятно ми бе,че се споменават и доста от останалите Малъри и половинките им.

И пак да изкажа искреното си възхищение на момичетата положили толкова труд,за да ни зарадват-Благодаря ви!!!

Друго което четох е "Жена без лъжи" на Елизабет Лоуел.

Абсолютно продължавам да си я обичам тая авторка.

Прекрасно описани емоции и напрегнати моменти.

Съпоставката на твърдост и нежност е пленяващо описано.

Едно въпросче, нали Шарлот не е главната героиня

Не е.Спокойно Книгата е много хубава,но просто на края беше доста тъжно.

Тъйййй и аз преживях Бойд и Кейти вчера.

И прекрасни, и забавни, и сладки, и мили и..............

Особено приятно ми бе,че се споменават и доста от останалите Малъри и половинките им.

И пак да изкажа искреното си възхищение на момичетата положили толкова труд,за да ни зарадват-Благодаря ви!!!

Друго което четох е "Жена без лъжи" на Елизабет Лоуел.

Абсолютно продължавам да си я обичам тая авторка.

Прекрасно описани емоции и напрегнати моменти.

Съпоставката на твърдост и нежност е пленяващо описано.

Честно казано "Жена без лъжи" ме разочарова в началото.Чела съм доста от Елизабет Лоуел и може и затова да е.

Значи тоя Хоук само се навиваше в началото-хубаво били го изиграли на 18 години,ама той на двайсет ли е?Стана ми супер противен.Държеше се отвратително и се чудя, ами ако не беше девствена да му докаже,че не е спала с всеки мъж около нея?!!

Иначе книгата добре се разви.Хареса ми как непрекъснато го избягваше като прокажен.Ама малко се мъчи гадината.

Значии ,напоследък мъжете в тея книги (на Лоуел) са толкова лоши,че вместо щастлив край ти се иска главната да им тегли една и да се фръцне.

Някой чел ли е "неподходящ заложник".Последно четох " Никога не е късно да умреш" и наистина ще си умреш рано или късно преди да откриеш нещо интересно в книгата или малко романтика.

Обаче ако се интересувате от генеалогия може и да се хванете за нещо.Вече не смея да си купувам книги на Е.Л.

Някой чел ли е "неподходящ заложник".Последно четох " Никога не е късно да умреш" и наистина ще си умреш рано или късно преди да откриеш нещо интересно в книгата или малко романтика.

Обаче ако се интересувате от генеалогия може и да се хванете за нещо.Вече не смея да си купувам книги на Е.Л.

"Неподходящ заложник" и "Цената на измамата" са по-интересни от "Никога не е късно да умреш".Има повече динамика в сюжета и взаимоотношенията между героите.

Но общо взето, последните книги на Лоуъл вече не са толкова романтични и я няма страстта и напрежението между героите,характерни за предишните й книги.Те съдържат повече интрига,отколкото романтика.

Единственото хубаво нещо е,че героите й вече не са толкова твърдоглави,че да ти се прииска да ги халосаш с тиган по главата.

Редактирано 27 февруари 201016 г. от geneviev (преглед на промените)

И това не е малък плюс!

Аз чета "Мой Капитане". Съвсем в началото съм, но книжката е многообещаваща. Започва с описание на главната героиня, бяла кожа, винаги облечена в бяло, с черна като нощта коса. Наричат я "желязната девица", защото като захапе нещо е кат булдог, никога не пуска, и държи правилата които е наложила тя или баща й да се спазва. Тя живее с баща си в наказателна колония в Австралия. Баща й е губернатрор и отговаря за затвориниците заточени на острова. Тя се грижи за имението, за жените затворнички и техните деца и отговаря за избирането на затворници, които да обработват земята и да строят сирупиталища и болници. Тя тя е отговорна и винаги може да се разчита на нея, затова е спечелила прозвището "желязната", а "девица" идва от това, че до сега никой мъж не може да се приближи до нея, за да поправи тази несправедливост. Откакто е на 12 години, тя живее в Австралия с баща си, но сърцето й я тегли все към любимата й Англия и тя мечтае един ден да се върне там и да се ожени. А нейната платоническа любов е известният патриот капитан Брендън Тримейн. Тя не дава на никой да каже нещо лошо за него. С трепет чака всекюи пристигащ кораб, за да се добере до вестник от Англия и да прочете нещо за неговите героични подвизи в Индия. Дори събира всяка една изрезка от вестник където се споменава името му и ги чете на всеки, който прояви и най-малко внимание. Затова за нея е истински шок, когато един ден, избирайки затворници за построяването на новата болница, вижда там своя герой. Той е още по-красив и внушителен отколкото си го е представяла, но за неин ужас е обвинен в измяна и убийство. Тя не може да преглътне факта, че нейния кумир е престъпник, още повече, че досега е мечтала, че един ден ще го види, той ще се влюби лудо в нея и ще се оженят. А сега тя навършва двадесет и седем години, и осъзнава, че мечатата й никога няма да се сбъдне, и ще си остане стара мома. Е има един подлизурко дето точи лиги по нея, ама тя би предпочела да се застреля отколкото да се ожени за него. А той всъщност е на тайна мисия. Трябва да разбере кой помага на затворинците да бягат от колонията и да се хващат като наемни убийци нападащи войници на Англия. Но прекрасната Бронте, с нейния противоречив нрав, как в един момент го гледа сякаш иска да го целуне, а в следващия вика охраната и го затваря в карцер за три дни, ще е голяма пречка за него. Засега двамата си мятат погледи. Той й се хили нагло и я кара да се черви, а тя го гледа убийствено и кара надзирателите да го строяват.

Изглежда много интересно,Ине...но не се и съмнявах в книжката,защото К.Сътклиф пише страхотно.От авторката съм чела само "Моя единствена обич",но това ми беше достатъчно,за да ми стане любимка...страшно много ми въздейства,наистина великолепен роман.Горещо го препоръчвам!

Момичета,токущо прочетох Бойд и да кажа че съм възхитена е малко,направо съм екстаз Джоана отново е надминала себе сиХубаво е отново да се потопиш в атмомосферата на Малъри и със удоволствие да се по смееш с тях.Не липсваха сцените които те трогват до сълзи.Книгата ми стана една от любимките.БЛАГОДАРЯ отново на екипа,който ни достави това удоволоствие

Това е един любимите ми моменти

Той я държеше нежно в ръцете си след това, сякаш можеше да се счупи.

— Наистина ли имаше това предвид? — попита я той внимателно.

Страстта й беше отшумяла, усещаше само нежност сега и беше преизпълнена с нея. Тя се обърна, за да сложи длани на лицето му и да го погледне в очите, преди да каже:

— Научих тази вечер, колко ужасен може да стане живота, само защото няколко думи не са казани никога. Те може да не променят нищо, но може и да променят всичко. Е, аз няма да направя същата грешка. Каквото и да стане, Бойд, аз те обичам. Така, че следващия път, в който кажа, че съм омъжена ще е наистина.

— Няма да съжаляваш, обещавам ти. — той целуна всеки пръст на ръката й — имаме остатъка от живота си да видим света. Не е нужно да видим всичко за една година или две. Когато децата ни пораснат, те дори ще се наслаждават. Ще имат преживявания, които ти си пропуснала като дете, ще могат да видят света със собствените си очи, а не само да чуват или да четат за него.

Сълзи почти напълниха очи те й, беше толкова трогната от това, колко много искаше той да я направи щастлива.

— Ще направиш това за мен, дори и с тази морска болест? Но вече не е нужно. Аз търсех вълнение, нови неща, приключения, но това беше само за да запълня празнотата в живота си и да избягам от скуката от детството си. Вече нямам нужда от това, Бойд, не и след като имам теб.

Редактирано 28 февруари 201016 г. от margc (преглед на промените)

Прочетох Бойд, прочетох Бойд! Невероятна е, страхотна е! На нивото на останалите книги за Малори е. Линдзи както винаги е запазила типичното остроумие, хумор и забавни ситуации за тази поредица. Бих казала, че на книгата не й липсва абсолютно нищо. Особено сцените между Джеймс и Антъни (макар и да са малко) бяха страхотни. Както винаги при тях се скъсах от смях. Техните така наречени конфронтации между двамата или с някой Андерсън са просто убийствени. Книгата се чете на един дъх като останалите, превода и редакцията за направени на изключително високо ниво, така че браво момичета! И съм ви много благодарна, че ни подарихте тази поредна история на Линдзи. Надявам се след време да получим още някоя, макар и да не е Малори.

Бту, за какво се разказва в десетата книга?

Прочетох Бойд, прочетох Бойд! Невероятна е, страхотна е! На нивото на останалите книги за Малори е. Линдзи както винаги е запазила типичното остроумие, хумор и забавни ситуации за тази поредица. Бих казала, че на книгата не й липсва абсолютно нищо. Особено сцените между Джеймс и Антъни (макар и да са малко) бяха страхотни. Както винаги при тях се скъсах от смях. Техните така наречени конфронтации между двамата или с някой Андерсън са просто убийствени. Книгата се чете на един дъх като останалите, превода и редакцията за направени на изключително високо ниво, така че браво момичета! И съм ви много благодарна, че ни подарихте тази поредна история на Линдзи. Надявам се след време да получим още някоя, макар и да не е Малори.

Бту, за какво се разказва в десетата книга?

Десетата ще е за Ричард. приятелят пират на Габриел от "В плен на моите желания" Ша трябва устискаме някак до юни поне англочетящите.

Ох, аз съм на "Подаръкът" от Джоана. Аз тези Малори ги започнах наобратно Преди време започнах с Джеръмито, след това с Реджи и след това за щастие започнах по хронологичен ред. Историята за бабата и дядото на чичовците е много интересна, но беше кратка . Сега тези дни започвам с Дрю и след това се прехвърлям най-сетне на Бойд

Аз свърших "Мой Капитане", много бързо ми замина, чак не усетих кога свърши. Беше много лека и интересна. Главният беше голям бонбон, а главната скица и половина. Сега май ще чета "Ярост" на Лора Паркър

Прочетох "Вярност". Преди доста години четох "Чародей".Не си спомням много,трябва да го препрочета.

Та сега за "Вярност". Много ми хареса.Толкова истинска е.Направо чувствах болката на Мария.

Благодаряение на разказа на Ralna знам как свършва историятаДобре че не я бях прочела по-рано защото,ако мислех,че това е краят щях да се съдера от рев(много си поплаквам на книги)).Чудя се защо авторката не е написала другата книга като втора част и да се знае.

Редактирано 28 февруари 201016 г. от MariTe (преглед на промените)

cheetah аз с мойта прословута наглост да попитам,

кога ще ни зарадваш с Мелиса?/изчервен и притеснен емотикон/:question:

Кой ги пуска тия глупави теми във форумите тук? Кой какво чел, кой какво сготвил, ял или е-бал! Аман от простаци вече!

Като не ти харесва недей да влизаш във форума. Има правила койта се спазват. Тази тема не влиза в конфликт с правилата така, че може да остане. А ти понеже си новак ще ти препоръчам да ги прочитеш, защото се съмнявам да си го направил ...

Аман и от такива, дето се врат там, дето не им е работата!

8K14, нали се сещаш, че с това си изказване се нареди на върха на веригата с простаците. Че кой нормален човек ще направи такъв ограничен и просташки коментар, относно хора, които обсъждат литература? Гледай си порно списанията и не се меси в чуждите работи и в неща, от които не разбираш!

Редактирано 28 февруари 201016 г. от mariet13 (преглед на промените)

Та по темата...

Тъй като съм ръждясала с четенето заради скорошната сесия, реших да "захранвам" първо с малки книжлета /че като видя нещо по-дебеличко и в главата ми светва лампичка "Имаш да учиш!"/. Тея дни ометох "Тъй желан и толкова далечен" на Джейн Едуърдс. Забавно книжле, стана дума за него в общата тема.

А вчера съвсем случайно намерих "Бодигардът" на Джейн Ан Кренц на една сергийка, а нали я бях почвала преди време на компа, та реших да си я довърша на хартия. Първия път като я четох явно не съм била в подходящото настроение, защото към средата нещо ме издразни и я зарязах за сумати време. Но вчера така ми тръгна четенето и бързо й видях сметката.

За тези които не са я чели: Главната е библиотекарка, миньонче с ръст 1,55 м, която има горчив опит с бивш съпруг и е решила да държи мъжете далеч от себе си и да не се обвързва емоционално. Предстоят й две седмици почивка на Хаваите, съчетани със семинар за средновековното рицарство и легендите за крал Артур, тя обича да посещава различни семинари и да събира любопитни и разнообразни факти. Но майка й я принуждава да вземе със себе си телогранител, тъй като фирмата й се е заела с някаква голяма сделка и има заплахи срещу тях. Та книгата започва с това как Сабрина /главната/ отива да се срещне с човека, който са препоръчали на майка й за неин бодигард. Джейк преподава на малки деца бойни изкуства, разбира се много добре с малчунганите, но с възрастните се държи по-хладно. Сабрина хич не е доволна, че две седмици някой ще се мъкне подире й и решава, че може да си прекарат добре без да си пречат. Да ама не, човека е решен да я следва плътно, даже вечерта преди полета прави мини отвличане, за да й покаже колко лесно може да бъде уязвена. Да не говорим, че Джейк нощно време не може да спи, защото получава клаустрофобични пристъпи, свързани със случка в миналото му, когато е работил за правителството. А Сабрина се опитва да му помогне. Въобще много са сладки, защото той още след първата им нощ заедно решава, че тя си е негова и край, а тя бяга от обвързване като дявол от тамян и само се опитва да го държи настрани. Накрая има и малко екшън около преследвача им заради прословутата сделка.

Иначе още си мъча "Кристалната пантофка" поради недостиг на време предните седмици, а и след средата нещо мъчно върви, не знам защо така, може би леко ми дотегна липсата на осезаемо действие в книгата.

Аман и от такива, дето се врат там, дето не им е работата!

Абе, в последно време много такива откач...ки влизат в нашия форум. Явно сме много активни и постоянно нашите теми излизат напред в началото на форума.

Тихчо,този "Бодигард" звучи страшно интересно,зариби ме определено Нещо в последно време взех да налитам и аз на съвременни книги,да не повярва човек

Кой ги пуска тия глупави теми във форумите тук? Кой какво чел, кой какво сготвил, ял или е-бал! Аман от простаци вече!

И аз ще кажа аман от простаци... като теб. Писна ми, на там дет слънце не огрява, от глупави, плиткоумни и ограничени коментари като твоя. Като не те интересува кой какво е чел, ял или е**л, хвяни си партакешите и ходи да спиш в някоя канавка. Плиткоумник

П.п. Милички извинете за грубия ми език, но вече не се трае.

Редактирано 28 февруари 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Тихчо,този "Бодигард" звучи страшно интересно,зариби ме определено Нещо в последно време взех да налитам и аз на съвременни книги,да не повярва човек

Явно и двете сме в такъв период.

Препоръчвам ти я тогава. А също и "Тръпнеща от желание" на Шарън К. Гарнър /от розовките Made in USA/, тя е просто трепач, гарантирам.

П.П. Ине, не се извинявай. Все пак никога не съм разбирала хората, които се врат да си изказват негативните мнения, сякаш, че света съществува, за да се съобразява с техните вкусове. За съжаление не всеки знае какво е то толеранс към препдпочитанията на околните.

Редактирано 28 февруари 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

А също и "Тръпнеща от желание" на Шарън К. Гарнър /от розовките Made in USA/, тя е просто трепач, гарантирам.

А аз живо се интересувам, кой ги измисля тези заглавия?После простаци сме били ние.

Аз дочетох "Жена без лъжи" на Лоуел,много ми хареса,малко бях резервирана тъй като някой сподели за отношението на главния към жените и пренебрежението му,но слава богу не беше толкова зле,само дето накрая края беше претрупан,сякаш се беше изчерпала

П.П.Абе кога ще престанат да ни тормозят с тъпи коментари,като не разбират от дадена тема да не се месят и да не се излагат такива трябва да ги банват веднага