Особено ако са скарани заради нещо.

Те са големи сладури като се карат. Ив крещи, налита на бой, а Рурк само й се хили насреща, не обръща внимание на герлутията й, и гледа да я нацелува за да й мине

Днес приключих с Венецианският лъв на Дебора Джоунс. Мнението ми за книгата е доста противоречиво. По-скоро не ми харесва. Определено няма да я препрочета. Прекалено много ми се виждат историческите факти, а пък на любовта е отделено по-малко. Книгата ми действаше досто подтискащо. Почти до края всички описания на картини бяха мрачни и сиви. Направо можех да подуша влагата и да усетя студа. Не ми хареса как се развива действието, а и краят също никак не ми хареса. Това определено не е моят тип книга.

P.S Надявам се да не откажа някой от книгата. Това си е моето мнение.Може би ако някой друг я е прочел ще каже съвсем различни неща.

Редактирано 2 декември 200916 г. от an8 (преглед на промените)

Днес приключих с Венецианският лъв на Дебора Джоунс. Мнението ми за книгата е доста противоречиво. По-скоро не ми харесва. Определено няма да я препрочета. Прекалено много ми се виждат историческите факти, а пък на любовта е отделено по-малко. Книгата ми действаше досто подтискащо. Почти до края всички описания на картини бяха мрачни и сиви. Направо можех да подуша влагата и да усетя студа. Не ми хареса как се развива действието, а и краят също никак не ми хареса. Това определено не е моят тип книга.

P.S Надявам се да не откажа някой от книгата. Това си е моето мнение.Може би ако някой друг я е прочел ще каже съвсем различни неща.

Да ти кажа, аз много харесах корицата на книгата, нали си падам по корици, много ми се искаше да си я купя, ама резюмето определено не ми допадаше. Де да знам, видя ми се, така сякаш главните няма да са на централно място в действието. Като съдя по твоето мнение съм познала. Все пак бих се радвала и на второ мнение, защото всеки мисли различно, и примерно аз има книги които не харесвам, а повечето във форума ги обожават, затова ако някой я е чел да си каже, за да реша какво да правя, да я взимам ли или не.

Всъщност главните са на централно място, но някак си не са заедно. През цялото време се разминават и това си продължава до края. Има и хубави моменти но, се размиват сред другите неща

Всъщност главните са на централно място, но някак си не са заедно. През цялото време се разминават и това си продължава до края. Има и хубави моменти но, се размиват сред другите неща

Ха така Тъкмо бях заела нисък старт за сдобиването с тази книжка, но сега ще мина в "режим на изчакване"

Мила, може ли малко повече инфо за "Венецианският лъв"? В резюмето й пишеше, че той си имал годеница - някаква богата венецианска вдовица. Той жени ли се за нея? Или не? Въпреки че се разминват непрекъснато, главните обвързват ли се с други партньори? Нараняват ли се взаимно или се разминават по стечение на външни обстоятелства...

Джулиана(главната)е дъщера на известна вещица Алина, наричана от хората Магдалената. Осъдени от инквизицията с изгаряне на кладата двете избягват в Никопол при султан Баязид. На 12години Джулиана става любимата наложница на Доган бей. Алина организира бягството на дъщеря си с помоща на италянския граф Оливие, който е пленник на султана. Оливие отвежда Джулиана в Италия, а след това в Англия при майка си и сестра си. След шест години Джулиана се завръща в Италия и с нетърпение чака срещата със своя настойник-Оливие. Тя иска той да спази обещани дадено преди години в Никопол, че ще се върнат да спасят майка и. Оливие обаче не иска да си спомня ужасът преживян в султанския затвор и отказва да се върне отново в Никопол. Той не иска да вижда Джулияна ,защото от една страна го привлича,а от друга му напомня за времето което иска да забрави. Джулиана подобно на майка си също притежава Силата. Тя обаче не иска да я използва. Главният обаче е ранен и тя остава една нощ при него и той много бързо се възстановява. След това излекува едно дете от близкото село и всички разбират, че тя има лечителска дарба.

Главният се сгодява за дъщерята на един венециански благородник. Тя е овдовявала няколко пъти и всички мислят ,че трябва да влезе в манастир.Графът е последната и възможност да остане в обществото.Бъдещата му годеница започва да му прави магии с помоща на една стара магьосница и той започва да спи с нея. Главната обаче не му излиза от мозъка и той все гледа да я избягва. Организира се Кръстоносен поход и Оливие трябва да вземе участие.

През целия роман главните искат да са заедно, но все гладат да се избягват, всъщност няма външни обстоятелства които да ги разделят, те просто не могат да превъзмогнат миналото си- тя мисли само за майка си ,а той се чувства виновен, че докато е бил в плен братята и баща му са умрели от чума.

Чак в епилога се събират след още 5 години раздяла.

Е,с малко закъснение, но аз съм на "Един за друг" и много-много и се радвам,

ама май съм позабравила предните.В тази говорят за Джеймс като за 4 брат от фамилията-

не беше ли 3? И друго гледам родословното дърво и се чудя до Антъни каква е тая

ADELINE TYLER,аз ли съм я пропуснала или тепърва ще става ясно,че са имали вземане-даване?

На 12години Джулиана става любимата наложница на Доган бей.

Наложница на бей?! О, явно и аз ще се размина с покупката на тази книга...

Джулиана(главната)е дъщера на известна вещица Алина, наричана от хората Магдалената. Осъдени от инквизицията с изгаряне на кладата двете избягват в Никопол при султан Баязид. На 12години Джулиана става любимата наложница на Доган бей. Алина организира бягството на дъщеря си с помоща на италянския граф Оливие, който е пленник на султана. Оливие отвежда Джулиана в Италия, а след това в Англия при майка си и сестра си. След шест години Джулиана се завръща в Италия и с нетърпение чака срещата със своя настойник-Оливие. Тя иска той да спази обещани дадено преди години в Никопол, че ще се върнат да спасят майка и. Оливие обаче не иска да си спомня ужасът преживян в султанския затвор и отказва да се върне отново в Никопол. Той не иска да вижда Джулияна ,защото от една страна го привлича,а от друга му напомня за времето което иска да забрави. Джулиана подобно на майка си също притежава Силата. Тя обаче не иска да я използва. Главният обаче е ранен и тя остава една нощ при него и той много бързо се възстановява. След това излекува едно дете от близкото село и всички разбират, че тя има лечителска дарба.

Главният се сгодява за дъщерята на един венециански благородник. Тя е овдовявала няколко пъти и всички мислят ,че трябва да влезе в манастир.Графът е последната и възможност да остане в обществото.Бъдещата му годеница започва да му прави магии с помоща на една стара магьосница и той започва да спи с нея. Главната обаче не му излиза от мозъка и той все гледа да я избягва. Организира се Кръстоносен поход и Оливие трябва да вземе участие.

През целия роман главните искат да са заедно, но все гладат да се избягват, всъщност няма външни обстоятелства които да ги разделят, те просто не могат да превъзмогнат миналото си- тя мисли само за майка си ,а той се чувства виновен, че докато е бил в плен братята и баща му са умрели от чума.

Чак в епилога се събират след още 5 години раздяла.

Въх на 12 става наложница! Ужас. А главния е омагьосан и спи с друга. И се събират след 5 години. мне определено няма да си я взимам. Мерси мила, че ме спаси от разочарованието да я чета.

Дано все пак някой я прочете та да си каже мнето.

Определено няма да си я взема,иначе и на мен резюмето ми хареса и мислих да си я купя за Коледа,но останах разочарована,най мразя книги в които главните се самосъжаляват и си търсят оправдания да не се съберат Донж и някой друг да е прочел та да сподели

Е,с малко закъснение, но аз съм на "Един за друг" и много-много и се радвам,

ама май съм позабравила предните.В тази говорят за Джеймс като за 4 брат от фамилията-

не беше ли 3? И друго гледам родословното дърво и се чудя до Антъни каква е тая

ADELINE TYLER,аз ли съм я пропуснала или тепърва ще става ясно,че са имали вземане-даване?

Джеймс е четвърто по ред дете, защото са имали и сестра, майката на Реджи, а за Аделин не ми е ясно и на мен, свързвам я с Кейти, която е героинята на следващата книжка и е със същата фамилия.

В очакване на следващата книжка от поредицата, предстои да илзезе догодина

Редактирано 3 декември 200916 г. от sanian (преглед на промените)

току що прочетох Забранена Любов на Лори Х.Определено не ми хареса,става въпрос за войната между севера и юга.През цялото време имаше караници и побоища между двете враждуващи двете семейства,накрая всички се избиха,дори сестрата и приятелят на главния умряха.Много убийства и кръв,беше ужасно

Аз пък съм на финалните странички на "Опасно бягство" на Сандра Браун. Главния Лукас е полу-индианец, полу-бял. Избягал е от затвора, и търси обежище в дома на главната Аслин, която е фотографка. В началото смята само да се нахрани, да почине малко и да продължи пътят си, докато главната не се прибира по-рано. Той е запленен от нея, но защото мрази белите хора, понеже баща му е бял, и е прелъстил майка му, а после я е изоставил, без дори да знае, че има дете. Лукас е направил всичко по силите си за да се впише в света на белите, учил е много и е станал адвокат, но заради смесената му кръв, винаги е отритван. Затова живее с мисълта, че трябва да мрази белите, но не може да намрази главната. За да не показва чувствата си, той се държи лошо, заплашва я, че ще я убие и я взима със себе си. След няколко премеждия най-накрая стигат до последната му цел, а именно резервата в който е отраснал. Той е избягал три месеца преди да му свърши присъдата, за да бъде при дядо си в последните му мигове. Главната разбира, че Лукас е бил осъден на 3 години затвор, защото е обвинен, че е потбуждал индианците към бунт, което не е вярно и той е бил невинен, но защото е организирал протеста, който по-късно се е превърнал в бунт, обвиняват него за случилото се. След като дядото умира, Лукас е страшно разстроен, Аслин отива при него да го успокои и преспиват заедно, а броени минути след това, пристига полиция и го отвежда отново в затвора. Заради бягството прибавят още шест месеца към присъдата му. Когато излиза от затвора той решава да отиде при Аслин за да й благодари, че не е повдигнала обвинения към него, че я отвлече, а и искаше да я виде отново. Видяха се, но се държаха много предпазливо един към друг. Лукас усещаше, че Аслин на моменти направо се страхува, но не разбираше защо. Реши, че е време да си тръгва, но на вратата чу някакъв шум откъм къщата, реши да провери какво има, а Аслин направо щеше да припадне от ужас. Лукас почна да претърсва къщата и тогава в една стая в креватче намери малко бебе, и разбра, че наскоро е станал баща. Първо се ядоса на Аслин, че е скрила истината от него, и й заяви, че ще го вземе. Но след като тя го умоляваше и спореше с него, Лукас й каза, че ще се върне на следващия ден и ще се оженят, а после ще замиат за резервата.

На другия ден той дойде и пак се изпокараха. Тя му каза, че не желае да се женят, но признава, че има право да вижда сина си, и няма да му го забранява. А Лукас държеше на менението си, че детето му нама да изпита последствията от това, че е със смесена кръв, както ги е изпитал той, и, че ако не иска да се ожени за него, ще вземем бебето. После отиде в детската стая и тогава в дома на Аслин дойдоха родителите й. Не знаеха, че той е там. Оказа се, че многократно са опитвали да накарат Аслин да махне бебето, а после след като се е родило, са решили да й купят мъж. Сега пак я караха да отиде на някакво събиране, за да я сватосват но тя отказа, и се скара с тях. После дойде Лукас и майка й едва не припадна като разбра, че бащата на детето на Аслин не е само индианец, но и бивш затворник. Почнаха да я убеждават, да даде бебто на Лукас, дори искаха да му дадат пари за да го вземе, но той ги изгони, Аслин също се включи, и им каза да напуснат живота й. После се съгласи да се оженят. Заминаха за дома му. Имаха доста спъкни, не се разбираха, а той все се дърпаше за всичко, но Аслин разбра, че го обича, и реши, че ще го прелъсти, постоянно правеше нещо, което да го изкушава, но той стискаше зъби и се дърпаше упорито. Един ден се разви страшна буря, Аслин беше с бебето в един фургон, койот й служеше за студио за проявяване на снимки, и беше страшно изплашена. Бурята беше ужасна, а тя не знаеше къде е Лукас, който сутринта беше излязал да нагледа стадото си от коне. Но той дойде и изведе нея и бебето от караваната, като ги закара безпроблемно в къщата. След като се погрижиха за бебето, главната избухна в сълзи, каза му, че много се е страхувала, че нещо му се е случило, после му призна, че го обича и се сдобриха. А на следващата сутрин бебето плачеше и когато Аслин отиде да го види малкото дишаше трудно и имаше висока температура. До тук съм, но ми остават 10-тина странички. Много готина книжка.

Джеймс е четвърто по ред дете, защото са имали и сестра, майката на Реджи, а за Аделин не ми е ясно и на мен, свързвам я с Кейти, която е героинята на следващата книжка и е със същата фамилия.

В очакване на следващата книжка от поредицата, предстои да илзезе догодина

Божкее как приятно ме изненада Браво на Джоана, че отново захваща най-любимана ни поредица Сега ще умра от любопитство докато разбера за кои герои ще е и дали вече ще захваща новото поколение, а ако напише по едно книжле за всяко детенце (не съм сигурна за бройката им ама май са между 10 и 15 чавета)заклевам се най-тържествено, че се записвам на курс по английски

Иначе аз чета "Синьото острие" и до тук съм абсолютно разочарована (70 страница тамън се венчаха), чак не мога да повярвам, толкова големи бяха очакванията ми за този роман, че май се пренавих. Много ми е лигава историята, чакам да се скарат, та дано стане по-интересно - ще се боря да я дочета само заради ласкавите ви мнения, които съм чела за книгата.

Пете,аз току що я дочетох,на мен много ми харесва,в началото е малко скучно,но после е страшно интересно,а любовната история е много хубава Е,не е като в Пиратът,но е много инетересна

Пете споко, книгата е много хубава. Като всяка и тази има тъпи моменти, ама в крайна сметка ще ти хареса

Даниел Стийл-Радост и болка.

Днес захванах "Съвършен герой" на Саманта Джеймс и съм предоволна от книжлето. Невероятна динамика, съчетана с изключителен хумор. Просто се влюбих в стила на авторката, същински майстор в диалозите е

Още не мога да зацепя каква точно е интригата, но ми е супер интересно. Жалко, че няма други преведени книги от авторката, невероятен пропуск, дано скоро Ирис се поправят (да речем за Коледа )

Аз приключих "Гняв" на Кристина Дод, книгата е страхотна, запазвам си първоначалното мнение - който не я е чел и обича рицари - да я започва.

p.s Не мога да разбера защо не ми работят емотиконите, както и цялата лента с инструменти - мога само да пиша. Някой мже ли да ми помогне?

В момента започвам да чета „Другата Страна на Любовта” на Джаклин Брискин . Препоръчаха ми я горещо. Ако някой я е прочел случайно моля да ми каже нещо допалнителничко. Мерси предварително.

Редактирано 6 декември 200916 г. от Hrispen (преглед на промените)

Аз приключих "Гняв" на Кристина Дод, книгата е страхотна, запазвам си първоначалното мнение - който не я е чел и обича рицари - да я започва.

p.s Не мога да разбера защо не ми работят емотиконите, както и цялата лента с инструменти - мога само да пиша. Някой мже ли да ми помогне?

Виж дали това обяснение ще ти помогне

Lindsey

За да оправиш проблема:

1) Ако си с Mozilla Firefox:

- с бг меню: Следваш стъпките - меню "Инструменти" -> "Изчистване на историята" -> слагаш тикчета на "Бисквитки" и "Кеш", и натискаш "Изчистване сега"

- с английско меню: "Tools" -> "Clear Private Data" -> слага се тикче на "Cookies" и "Cache", и натискаш "Clear now"

2)Ако си с Internet Explorer 7 (Ако добре си спомням, ти си на Виста, така че би трябвало да си с IE7)

меню "Tools" -> "Delete Browsing History" -> натискаш "Delete files..." и "Delete cookies"

3)Ако случайно си с Internet Explorer 6 (Обикновено компютрите с XP са с тази версия)

меню "Tools" -> "Internet Options" -> "General" -> натискаш "Delete Cookies" и "Delete Files..."

Така би трябвало да проработят отново таговете и емотиконките, когато пишеш във форума. След процедурата ще ти се наложи да влезеш наново в сайта.

Надявам се да помогне.

На мен ми помогна.За което отново благодаря на Тихи

Редактирано 6 декември 200916 г. от margc (преглед на промените)

Виж дали това обяснение ще ти помогне

Lindsey

За да оправиш проблема:

1) Ако си с Mozilla Firefox:

- с бг меню: Следваш стъпките - меню "Инструменти" -> "Изчистване на историята" -> слагаш тикчета на "Бисквитки" и "Кеш", и натискаш "Изчистване сега"

- с английско меню: "Tools" -> "Clear Private Data" -> слага се тикче на "Cookies" и "Cache", и натискаш "Clear now"

2)Ако си с Internet Explorer 7 (Ако добре си спомням, ти си на Виста, така че би трябвало да си с IE7)

меню "Tools" -> "Delete Browsing History" -> натискаш "Delete files..." и "Delete cookies"

3)Ако случайно си с Internet Explorer 6 (Обикновено компютрите с XP са с тази версия)

меню "Tools" -> "Internet Options" -> "General" -> натискаш "Delete Cookies" и "Delete Files..."

Така би трябвало да проработят отново таговете и емотиконките, когато пишеш във форума. След процедурата ще ти се наложи да влезеш наново в сайта.

Надявам се да помогне.

На мен ми помогна.За което отново благодаря на Тихи

Успях! Много благодаря!

Тъкмо свърших "Ангелът мошеник" на Пътни... Хареса ми, но тъй като нямах много време я четох доста дълго... Сега мисля да почна "Краят на реката" на Нора Мерси, мерси, мерси за книжката

Аз пък съм на финалните странички на "Опасно бягство" на Сандра Браун.

Точно тази прочетох снощи. Хареса ми

Миналата седмица попаднах на "Не ме забравяй"-Марлис Мелтън.Страхотна книга

Редактирано 8 декември 200916 г. от MariTe (преглед на промените)