момичета вчера попаднах и си купих Нежният измамник - Дженифър Блейк какво ще кажете хубава ли e да я почвам ли, или да я прибирам в шкафа

И на мен ми харесва, лятото я прочетох Мисля, че няма да съжаляваш

Аз прочетох "Страсти и копнежи" на Каси Едуардс,беще приятна книжка и сега захващам с "Изабел" на Патриша Гафни.Изглежда интересна,ще видим какво ще излезе

В момента чета "Родена в понеделник" на Луиз Бегшоу и страшно се забавлявам. Смятам да си купя всичките и романи. Направо съм очарована от авторката и не знам как съм я пропуснала до сега.

Горещо препоръчвам, на всички които харесват съвременни любовни романи.

В момента чета "Родена в понеделник" на Луиз Бегшоу и страшно се забавлявам. Смятам да си купя всичките и романи. Направо съм очарована от авторката и не знам как съм я пропуснала до сега.

Горещо препоръчвам, на всички които харесват съвременни любовни романи.

Не мога да се реша да си купя Л.Бегшоу.Само я хвалите,но докато не прочета нещо няма да се пробвам.Има толкова книги на Нора Робъртс и Е.Лоуел дето не съм купила,че Бегшоу ще чака.

Редактирано 25 октомври 200916 г. от peppinka (преглед на промените)

Иначе аз нощстес опатках "Това е моето бебе" и съм очарована. Наитина много хубава книжка. Главната е на 35, има доходоносен магазин за прежда, но няма връзка с мъж, а болезнено осъзнава, че вече й изтича времето в което може да роди дете и се решава на изкуствено оплождане. Така детето ще си е само за нея, няма да страда при евентуален развод и няма да трябва да се бори за правата над него. Тя си плаща донора да е неизвестен и да не предявява права над детето й. Отива си тя в болницата и там на път за кабинета се сблъсква с едно момиче. То е младо и изгледжа доста притеснено, но и тя е притеснена затова не й обръща внимание. Минава процедурата и след шест седмици наща е щастливо бременна. Обажда се в клиниката само да им съобщи, но те я викат на преглед. като отива, там с ужас разбира, че е станало грешка, че е била оплодена с чужди проби, с тези на главния. Той е архитект, супер богат и супер красив. Много иска дете и плаща на едно младо момиче да е приемна майка. Но в деня който трябва да стане осеменяването тя се плаши и бяга, а в суматохата без да иска разменя картона си с този на наща (Тва е малко като "Чудото на Хуана" едно сериалче и там беше станало така) и сега, таткото на детето не е неизвестен и си го иска. Предлага й пари за него, но наща не дава и да се чуе. Но накрая се разбраха, той да е покрай нея докато се роди бебето. И милия я побъркваше, бъркаше й разни здравословни буламачи, караше я да тренира, все й цитираше няква книга за бременни и я побъркваше, късаше й нервите и тя почвашеда повръща, а като й беше зле все я успокояваше, в първите месеци милата все заспиваше и той все я носеше до леглото й. После тя беше решила в работата си да си направи стая за бебето, и той като архитект реши да й я проектира, почнаха да се карат за тапетите и т.н. тя вика дъщеря ми, той пък сина ми, и бяха много сладки. Купи й легло за задната стая в магазина, където да си почива, после бягаща пътечка, за да се разхода там ако вънка е лошо времето, и милия е толкова сладък и чаровен, че ми иде да го изям. Супер сладка малка книжка, която трябва да се прочете на 100%. Няма злодеи, интриги и грозни сцени, само един мъж и една жена, събрани от мечтата да имат дете, които неусетно се влюбват един в друг.

Аз днес си направих сефтето с арлекините и мисля, че стартирах доста добре, с "Това е моето бебе", няма да я разказвам отново, Инчето се е справила много добре и мога само да я подкрепя в положителното й мнение. Много, много ми хареса, като цяло не очаквах, защото не обичам съвременните сюжети, ама този беше върха. Страшно ми напомни на едни мой любим филм - "Бързата работа" (със Салма Хайек и Матю Преи), цялата суетня около бременността на Люси беше много сладка. Страшно ми харесаха моментите когато Андрю си гледа мача, а Люси върти плетките А главния -малиииии, мъж за чудо и приказ - красив, забавен, богат, отговорен, с чувство за хумор, грижовен и т.н., ако знаех че архитектите се превръщат в ТАКИВА МЪЖЕ, нямаше да гледам с такова пренебрежение на колегите от архитектурния факултет

Прекрасна история, която ме зареди много положително, пък и да си призная през цялото време докато четях се хилек като зелка

Тъй като нямам никакъв опит с такива книги, приемам препоръки, защото определено ми се четат още такива истории, така че помагайте

Аз днес си направих сефтето с арлекините и мисля, че стартирах доста добре, с "Това е моето бебе", няма да я разказвам отново, Инчето се е справила много добре и мога само да я подкрепя в положителното й мнение. Много, много ми хареса, като цяло не очаквах, защото не обичам съвременните сюжети, ама този беше върха. Страшно ми напомни на едни мой любим филм - "Бързата работа" (със Салма Хайек и Матю Преи), цялата суетня около бременността на Люси беше много сладка. Страшно ми харесаха моментите когато Андрю си гледа мача, а Люси върти плетките А главния -малиииии, мъж за чудо и приказ - красив, забавен, богат, отговорен, с чувство за хумор, грижовен и т.н., ако знаех че архитектите се превръщат в ТАКИВА МЪЖЕ, нямаше да гледам с такова пренебрежение на колегите от архитектурния факултет

Прекрасна история, която ме зареди много положително, пък и да си призная през цялото време докато четях се хилек като зелка

Тъй като нямам никакъв опит с такива книги, приемам препоръки, защото определено ми се четат още такива истории, така че помагайте

Дам, мила наистина много хубава книжка. Да ти акжа и аз преди бягах от съвременните, като дявол от тамян, но вече не. Има многохубави съвременни книги. Аз примерно, всичко съвременно излязло под перото на Джейн Ан Кренц, го боготворя, засега не съм попаднала на нито една книга, която да не ми хареса. макар, че съм изчела доста, знам, че и доста имам да чета. Отделно, книгите на Нора Робъртс, най-вече тези които са в поредица, до една са трепач. Казвам на 100% за поредиците, защото съм чела книги, които не са в поредица, и не са ми били толкова интересни. Когато решеиш че ти се чете нещо съвременно, свирни и веднага ще ти препоръчам нещо, което си заслужава.

Хора не мога да не кажа че токущо свърших 'Наследникът" и "чаровникът,който я укроти" ами казвам ви много са хубави и ги препоръчвам горещо на който не ги е чел

Аз сега чета "Черно и бяло" на Джейн Ан Кренц. Интересна е. Както всичко написано от кака Джейн Ан

В момента чета "Родена в понеделник" на Луиз Бегшоу и страшно се забавлявам. Смятам да си купя всичките и романи. Направо съм очарована от авторката и не знам как съм я пропуснала до сега.

Горещо препоръчвам, на всички които харесват съвременни любовни романи.

слънце има ли я в линковете щот и аз родена в понделник та не знам кво ама ме задърпа да я прочета

В момента чета "Родена в понеделник" на Луиз Бегшоу и страшно се забавлявам. Смятам да си купя всичките и романи. Направо съм очарована от авторката и не знам как съм я пропуснала до сега.

Горещо препоръчвам, на всички които харесват съвременни любовни романи.

И на мен много ми хареса, изчела съм всичко на Бегщоу, без последната й книга, малко е вулгарна на моменти / стил Джаки Колинс, но в по-съвременен вариант/ Най-добрата й книга, не само по мое мнение е "Дяволът в мен"- страхотна е!!!

Понеже принтера ми получи нова глава си напринтвах цели три книжки.

"Имитация в смъртта"-четох я три дни в жалък опит да отложа прочитането.

Чудесна,просто чудесна.Една от най- добрите от поредицата.Имаме си гаден ,мръсен убиец-имитатор,една камара заподозрени важни личности.Ив Далас е в стихията си-разправя се с убиец,който я предизвиква с бележки,на фона на откачени ексхибиоционисти и подивели арестанти.Пийбоди държи изпит за детектив и се побърква от притеснения,а Рурк си е все така готин.Който е чел нещо от поредицата знае какво да очаква-забавни диалози между Ив и Пийбоди,а барбекюто у д-р Майра,спомените на Ив и сритването на 1-2 задника са чист бонус.

Също си принтнах първите две книги за семейство ОХърли.Чела съм "Всичко,което блести" и реших да наваксам пропуснатите.Първата книга е за Аби-най-разумната от трите.Очаквах да не ми хареса щото тя е вдовица,майка на две деца и добре опарена от живота(романтиката малко се губи от горчилката в такива случаи),но бях приятно изненадана.Само ми се искаше да му прасне един на Дилън.Ей,тъй принципно.Меси й се и само иска да си изпее и майчиното мляко.Истината,та истината.А той само си прави едни тъпи заключения и собствените сметки.Чакай малко,бе,човек.Живота не е черно и бяло.Как да му каже всичко като има да мисли за две деца?!

Но да не ви отегчавам,а и оставям с впечатлението,че това е тежка и трудна книга.Напротив много е приятна.

Втората книжка е за Мади ОХърли-танцьорка на Бродуей и вечна оптимиска.Също приятно книжле,но този път главния проблем бе в пича.Оказа се,че майка му била малко кучка и той още го преживява.Не вярва на жените,не вярва в любовта и през цялото време й се дърпаше на Мади.

Мисля,че и на него щеше да му дойде добре един между веждите.Ама карай да върви.

Малко ставам кръвожадна като се вживея в някоя книга(95% от случаите).

Някой чел ли е четвъртата книга -за Трейс?Интересно ми е ,щото само го споменават,че никакъв го няма и нищо не се знае за него.Свършиха ми листите,иначе нямаше да му мисля много и Printtt!

Понеже принтера ми получи нова глава си напринтвах цели три книжки.

"Имитация в смъртта"-четох я три дни в жалък опит да отложа прочитането.

Чудесна,просто чудесна.Една от най- добрите от поредицата.Имаме си гаден ,мръсен убиец-имитатор,една камара заподозрени важни личности.Ив Далас е в стихията си-разправя се с убиец,който я предизвиква с бележки,на фона на откачени ексхибиоционисти и подивели арестанти.Пийбоди държи изпит за детектив и се побърква от притеснения,а Рурк си е все така готин.Който е чел нещо от поредицата знае какво да очаква-забавни диалози между Ив и Пийбоди,а барбекюто у д-р Майра,спомените на Ив и сритването на 1-2 задника са чист бонус.

Също си принтнах първите две книги за семейство ОХърли.Чела съм "Всичко,което блести" и реших да наваксам пропуснатите.Първата книга е за Аби-най-разумната от трите.Очаквах да не ми хареса щото тя е вдовица,майка на две деца и добре опарена от живота(романтиката малко се губи от горчилката в такива случаи),но бях приятно изненадана.Само ми се искаше да му прасне един на Дилън.Ей,тъй принципно.Меси й се и само иска да си изпее и майчиното мляко.Истината,та истината.А той само си прави едни тъпи заключения и собствените сметки.Чакай малко,бе,човек.Живота не е черно и бяло.Как да му каже всичко като има да мисли за две деца?!

Но да не ви отегчавам,а и оставям с впечатлението,че това е тежка и трудна книга.Напротив много е приятна.

Втората книжка е за Мади ОХърли-танцьорка на Бродуей и вечна оптимиска.Също приятно книжле,но този път главния проблем бе в пича.Оказа се,че майка му била малко кучка и той още го преживява.Не вярва на жените,не вярва в любовта и през цялото време й се дърпаше на Мади.

Мисля,че и на него щеше да му дойде добре един между веждите.Ама карай да върви.

Малко ставам кръвожадна като се вживея в някоя книга(95% от случаите).

Някой чел ли е четвъртата книга -за Трейс?Интересно ми е ,щото само го споменават,че никакъв го няма и нищо не се знае за него.Свършиха ми листите,иначе нямаше да му мисля много и Printtt!

О, аз тъкмо чета втората на О'Харли. Сега прехвърлям поредиците О'Хълрли, Макгрегър и Станисласки

Иначе аз още съм на средата на "Презник в смъртта", много бавно ми върви, сигурно защото я муъча на компа

П.П. Абе мила да те питам, като толкоз напред във "В Мъртта", някой нещо ми беше говорил, че Пийбоди, се хванала с някой от полицията, и били много сладки. С кой, и ако знаеш в коя книга? Май беше онова момче дето работеше в компютърния отдел (забравих му името) дето все се карат двамата и в "Празник в смъртта" бяха под прекритие в агенцията за запознанства. Той ли е?

Редактирано 30 октомври 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

О, аз тъкмо чета втората на О'Харли. Сега прехвърлям поредиците О'Хълрли, Макгрегър и Станисласки

Иначе аз още съм на средата на "Презник в смъртта", много бавно ми върви, сигурно защото я муъча на компа

П.П. Абе мила да те питам, като толкоз напред във "В Мъртта", някой нещо ми беше говорил, че Пийбоди, се хванала с някой от полицията, и били много сладки. С кой, и ако знаеш в коя книга? Май беше онова момче дето работеше в компютърния отдел (забравих му името) дето все се карат двамата и в "Празник в смъртта" бяха под прекритие в агенцията за запознанства. Той ли е?

Аз мога да ти отговоря. Тънкия и висок, дето се облича в крещящи дрехи и май че имаше и няколко обеци по ушите. Макнаб ако не се лъжа му беше името. Иън. Май. От толкова отдавна не съм препрочитала книгите, че... За това, в коя книга се събират не мога да помогна, паметта ми не стига до там.

П.П. Абе мила да те питам, като толкоз напред във "В Мъртта", някой нещо ми беше говорил, че Пийбоди, се хванала с някой от полицията, и били много сладки. С кой, и ако знаеш в коя книга? Май беше онова момче дето работеше в компютърния отдел (забравих му името) дето все се карат двамата и в "Празник в смъртта" бяха под прекритие в агенцията за запознанства. Той ли е?

Да -Макнаб с кльощавия задник..Може би от тази книга започна всичко и в следващата ще се "залюбат".

Ех да, Макнаб, вярно, все му забравям името. Е, щом ще е с него, мисля, че ще са сладка двойка. Пийбоди е такава романтичка, беше много гадно, като оня полицая по който си падаше, от отдел наркотици, се оказа гадняра Но с Макнаб ще са готинка двойка. Ще чета с интерес Ааааааа сетих се още нещо. В коя книга се разбира за семейството на Рурк, че ми казаха, че и това било интересно, ама аз като съм закекенечила и незнам скоро ли ще стигна до нея

Ех да, Макнаб, вярно, все му забравям името. Е, щом ще е с него, мисля, че ще са сладка двойка. Пийбоди е такава романтичка, беше много гадно, като оня полицая по който си падаше, от отдел наркотици, се оказа гадняра Но с Макнаб ще са готинка двойка. Ще чета с интерес Ааааааа сетих се още нещо. В коя книга се разбира за семейството на Рурк, че ми казаха, че и това било интересно, ама аз като съм закекенечила и незнам скоро ли ще стигна до нея

"Портрет в смъртта"-направо е трепач.

Имай търпение и чети подред.Аз бях чела почти всико от 8-ма нагоре и да наваксам ми бе малко трудно.Изчетох липсите,но на моменти ми бе гадно,че герои дето са супер бонбони ги няма още.(А и като почнах изкарах4-5 книги подред.Накрая виждах само трупове и кървища)

Колко повече навлизаш в поредицата се появяват нови лица и предните книги някак минават на заден план.Някак и Нора се ошлайфа, и всяка следваща е по-добра.

"Портрет в смъртта"-направо е трепач.

Имай търпение и чети подред.Аз бях чела почти всико от 8-ма нагоре и да наваксам ми бе малко трудно.Изчетох липсите,но на моменти ми бе гадно,че герои дето са супер бонбони ги няма още.(А и като почнах изкарах4-5 книги подред.Накрая виждах само трупове и кървища)

Колко повече навлизаш в поредицата се появяват нови лица и предните книги някак минават на заден план.Някак и Нора се ошлайфа, и всяка следваща е по-добра.

О да аз затва се бавя, щото карам подред, имам 12, 14, 15, 17, 20, 21, 24 и 26 останалите на компа трябва и е голям зор

Иначе Нора съм я признала, всяка нейна поредица е от хубава по-хубава. Еденичните не всички ме грабват, но поредиците, просто равен нямат.

Редактирано 30 октомври 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

На мен първите 5-6 ми бяха по-трудни ,щото са издавани преди една камара време.Иначе на компа е гадно-изтичат ти очите,искаш да полегнеш,а няма как и т.н.

На мен първите 5-6 ми бяха по-трудни ,щото са издавани преди една камара време.Иначе на компа е гадно-изтичат ти очите,искаш да полегнеш,а няма как и т.н.

Аз го бях измислила. Гепвам лаптопа, излягам се по корем на леглото и чета, макар, че незнам сигурно няма хубава защита екрана, или пък са му много ярки цветовете, максимум час два и съм умряла. На компа по ледно чета, ама няма как да дръпна монитора не леглото

А аз днеска си къпих "Свещения камък" на Нора, и смятам, в близките няколкоч аса да я подхвана направо нямам търпение

А аз днеска си къпих "Свещения камък" на Нора, и смятам, в близките няколкоч аса да я подхвана направо нямамтърпение

Аз го търсих,ама тук при нас "Черни Хълмове" е предстоящо заглавие,какво остана за "..камъка".

Като го прочетеш пиши как е и става ли.

То сигурно става,но обикновенно като чакам 2-3 месеца , почвам да си измислям какво ще стане с героите и като я прочета виждам,че доста съм си пофантазирала.

Аз го търсих,ама тук при нас "Черни Хълмове" е предстоящо заглавие,какво остана за "..камъка".

Като го прочетеш пиши как е и става ли.

То сигурно става,но обикновенно като чакам 2-3 месеца , почвам да си измислям какво ще стане с героите и като я прочета виждам,че доста съм си пофантазирала.

О, не се и съмнявам, че ще е много интересна.Забелязала съм, че по всеобщото мнение, последните книги от трилогиите на Нора са най-хубави, (аз лично, най-харесвам първите ), та ако се вярва на народа, при положеие, че първите две са направо страхотни, тази трябва да кърти мивки.

А ти защо не си я поръчаш по интернет. Те сега нали рани промоции правят. книгата е 12лв, ама те й смъкват по лев два, които ще си ги дадеш да ти я донесат, и нищо не губиш. Аз ако трябва за някоя книга да чакам 2-3 месеца, ще взема да се застрелям. Аз тая я чаках около месец и половина и си изгризах ноктите от нерви, а да знам, че я има някъде по света и аз я нямам, е тогава щях да умра.

О, не се и съмнявам, че ще е много интересна.Забелязала съм, че по всеобщото мнение, последните книги от трилогиите на Нора са най-хубави, (аз лично, най-харесвам първите ), та ако се вярва на народа, при положеие, че първите две са направо страхотни, тази трябва да кърти мивки.

А ти защо не си я поръчаш по интернет. Те сега нали рани промоции правят. книгата е 12лв, ама те й смъкват по лев два, които ще си ги дадеш да ти я донесат, и нищо не губиш. Аз ако трябва за някоя книга да чакам 2-3 месеца, ще взема да се застрелям. Аз тая я чаках около месец и половина и си изгризах ноктите от нерви, а да знам, че я има някъде по света и аз я нямам, е тогава щях да умра.

То и аз съм си го мислела,но не се решавам.Отделно,че като ходя за книгата купувам и друга.

Иначе и аз си мисля,че последните са по-хубави,но има и изключения.

Примерно за сестрите Конканън най-харесвам първата,а от "Кръгът" си умирам за третата.

Първите въвеждат в историята и това също им е интересно.Колкото доЗнакът на седемте имам чувството,че всяка следваща е по-добра.Първата ме грабна,но втората ми хареса повече и сега имам по-големи очаквания за третата.

Хубаво,че имам какво да чета,че ще се побъркам.

Мисля да почна последната за ОХърли-Трейс ОХърли.И се чудя става ли?

аз прочетох трилогията на К.Каултър за Уиндъм но не ми хареса особено,първите 2 бяха горе долу добре но 3 за американските роднини беше пълна скука,много детайлни обяснения,които бяха напълно излишни,имах доста големи надежди за тези книги тъй като съм чела други такива на авторката и ми харесаха,но тези ме разчароваха,кажете на вас които сте ги чели как ви се сториха

Оле, в момента привършвам "Всичко е любов" на Нора Робъртс, трета книга от поредицата Макгрегър и съм толтално очарована. Просто страхотна книга. Главния герой Алан е сенатор, умен, вглъбен, зашеметяващо красив. Главната е дъщеря на бивш сенатор. когато е на 11 убиват баща й пред очите й, и тя се зарича да няма нищо общо с хора от политиката. Отваря си магазинче където продава неща изработени от нея, в малката и грънчарна. Тя е шумна, непокорна и цветна. Запознават се на едно тържество, на което тя отива заради майка й. Още от първия миг между тях прехвръкват искри, но щом разбра, че той се занимава с политика, му каза, че бъдеще за тях няма. Но той, който се влюби в нея от пръв поглед не му дремеше. Почна да й праща разни смешни подаръци, кошица с ягоди, плюшено прасе, балони. Тя все му ръмжи, дърпа се като мечка на къс повод, а той се се усмихва чаровно и като пръв варварин почва да я влачи насам натам. Толкова са сладки. Тя с мъките си да с еприбори с привличането и нарастващата любов и той, който използва всяка възможност да е с нея, не се трогва от убидите и постоянното й дърпане. Той си знае, че я иска за жена и толкоз. Винаги е забавен, остоумен и сладък до безбожие. Тя все с еопитва да го ядоса, да го отегчи и какво ли още не за да се отърве от нея, но той всеки път я изненадва и не се потдава. Супер сладка книжка, чете се направо на един дъх

— Няма да вечерям с теб.

— Мисля, че ще е най-добре на някое тихо местенце. — Той зави вдясно, като пълзеше със скоростта на безкрайната колона. — Изглеждаш ми малко уморена, любов моя. Не спиш ли добре?

— Много добре си спя — излъга Шелби. — Снощи се прибрах късно. — Обърна се демонстративно към него. — Бях на среща.

Алън овладя бързо пламналата ревност. Вече не се изненадваше от способността й да усеща по какъв начин може най-много да го подразни. Погледна я за момент в искрящите сиви очи.

— Добре ли си прекара?

— Чудесно си прекарах. Дейвид е музикант, много чувствителен. Много страстен — добави тя с наслада. — Луда съм по него. — Дейвид можеше и да се изненада, защото бе сгоден за една от най-близките й приятелки, ала не вярваше някога отново да стане дума за това. — Всъщност — продължи Шелби с внезапно обзело я вдъхновение, — той ще мине да ме вземе в седем часа. Затова ще ти бъда много благодарна, ако обърнеш и ме оставиш вкъщи.

Вместо да се подчини, както се надяваше, или да избухне, както очакваше, Алън погледна към часовника си:

— Жалко. Съмнявам се, че ще се върнем дотогава. — Докато Шелби седеше в гробовна тишина, той спря до тротоара. — По-добре си облечи якето. Ще трябва да вървим пеша една пряка. — Тя нито отговори, нито се помръдна и Алън се пресегна през нея да й отвори вратата. Устните му докоснаха ухото й. — Освен ако не искаш да останем в колата и да се гушкаме. :wors:

Редактирано 31 октомври 200916 г. от Ralna (преглед на промените)

Оле, в момента привършвам "Всичко е любов" на Нора Робъртс, трета книга от поредицата Макгрегър и съм толтално очарована. Просто страхотна книга. Главния герой Алан е сенатор, умен, вглъбен, зашеметяващо красив. Главната е дъщеря на бивш сенатор. когато е на 11 убиват баща й пред очите й, и тя се зарича да няма нищо общо с хора от политиката. Отваря си магазинче където продава неща изработени от нея, в малката и грънчарна. Тя е шумна, непокорна и цветна. Запознават се на едно тържество, на което тя отива заради майка й. Още от първия миг между тях прехвръкват искри, но щом разбра, че той се занимава с политика, му каза, че бъдеще за тях няма. Но той, който се влюби в нея от пръв поглед не му дремеше. Почна да й праща разни смешни подаръци, кошица с ягоди, плюшено прасе, балони. Тя все му ръмжи, дърпа се като мечка на къс повод, а той се се усмихва чаровно и като пръв варварин почва да я влачи насам натам. Толкова са сладки. Тя с мъките си да с еприбори с привличането и нарастващата любов и той, който използва всяка възможност да е с нея, не се трогва от убидите и постоянното й дърпане. Той си знае, че я иска за жена и толкоз. Винаги е забавен, остоумен и сладък до безбожие. Тя все с еопитва да го ядоса, да го отегчи и какво ли още не за да се отърве от нея, но той всеки път я изненадва и не се потдава. Супер сладка книжка, чете се направо на един дъх

— Няма да вечерям с теб.

— Мисля, че ще е най-добре на някое тихо местенце. — Той зави вдясно, като пълзеше със скоростта на безкрайната колона. — Изглеждаш ми малко уморена, любов моя. Не спиш ли добре?

— Много добре си спя — излъга Шелби. — Снощи се прибрах късно. — Обърна се демонстративно към него. — Бях на среща.

Алън овладя бързо пламналата ревност. Вече не се изненадваше от способността й да усеща по какъв начин може най-много да го подразни. Погледна я за момент в искрящите сиви очи.

— Добре ли си прекара?

— Чудесно си прекарах. Дейвид е музикант, много чувствителен. Много страстен — добави тя с наслада. — Луда съм по него. — Дейвид можеше и да се изненада, защото бе сгоден за една от най-близките й приятелки, ала не вярваше някога отново да стане дума за това. — Всъщност — продължи Шелби с внезапно обзело я вдъхновение, — той ще мине да ме вземе в седем часа. Затова ще ти бъда много благодарна, ако обърнеш и ме оставиш вкъщи.

Вместо да се подчини, както се надяваше, или да избухне, както очакваше, Алън погледна към часовника си:

— Жалко. Съмнявам се, че ще се върнем дотогава. — Докато Шелби седеше в гробовна тишина, той спря до тротоара. — По-добре си облечи якето. Ще трябва да вървим пеша една пряка. — Тя нито отговори, нито се помръдна и Алън се пресегна през нея да й отвори вратата. Устните му докоснаха ухото й. — Освен ако не искаш да останем в колата и да се гушкаме. :wors:

Книгата изглежда страхотна,тъкмо се чудех какво да чета