Преди всичко, не се опитвам да ви убедя, че мислите, думите и действията ни имат резултат, макар да смятам това за очевадно. Ще пробвам да го обясня по друг начин. Всичко, което правим остава отпечатък в нашето подсъзнание (санскр. алая-виджняна, което може да се преведе като складиращо съзнание). Този отпечатък може да се сравни със семе (това е само метафора). За да даде едно семе плод са необходими условия като подходяща почва, климат и т.н. Затова резултатите могат да се проявят веднага или след време, днес, след 10 години, в състоянието след смъртта или в някой следващ живот. Но това е неизбежно (освен ако не премахнем причината, т.е. не изгорим семето, което, както споменах, не е лесно). Не става дума да вършим негативни неща с идеята, че после можем да ги пречистим. Подобен подход не води до нищо и ще затънем още повече.

Ще ти кажа. Вало използва примера дето 'ако ударим ни връщат' като аргумент за моменталното действие на закона карма. Имаме две страни -агресор и отмъстител. Всичко което казваш за семената и условията касае само едната страна- агресора. А това което аз твърдя е, че отмъстителя иззема функциите на всички закони(вкл. този на карма) и раздава справедливост от собствената си гледна точка. Ето защо карма няма нищо общо в случая.

Но дали приемате, че има карма (причина/резултат) в случая не е чак толкова важно, защото важното е да се опитаме да бъдем по-добри към другите. Звучи ли ви разумно?

Ей тук ударихме на камък. Добри-лоши е дуалистичен принцип, табу за будизма.

Иначе съм съгласен, че да се стремим към по-добри взаимоотношения е фундаментално, но как? Будизма учи, че в отношенията ни няма място за Бог, че може да изградим едно общество, в което да живеем 'щастливо' без Бог. Че всичко е по силите ни, само трябва да правим от време на време едни практики и всичко ще е ОК. Дори не трябва да се напъвам, мога да седна удобно в къщи и помагайки на себе си, всъщност да помагам на другите. А мойта гледна точка е, че истинско щастие можем да постигнем единствено с Бог. Ние наистина не сме наши, а сме негови. Да, тялото отива в пръстта и става пръст, ама живота ни, онова което ни прави живи е божие и трябва да се отнасяме с него като с нещо свято. Според мен, само когато се отнасяме със себе си и подарения ни живот подобаващо добре, само тогава можем да се отнасяме с другите по същия начин.

И аз това казвам, но другото, което си написала (астрални планове, ефирни енергии и т.н.) е в типичната безмислена стилистика на Ню-ейдж. Има изключително детайлни учения за тези неща в Абидхарма и Ваджраяна, но не можеш да ги научиш от популярните книжки, които четеш. Също така ти трябва приемственост, т.е. колко индиански шамани си срещала? (не че е важно, но учител на един от моите учители беше получил една от най-важните приемственостти на едни от последните шамани на инките, когато беше в Перу, тъй че имам представа за какво говоря). Не можеш да научиш тези неща сама или по книжки за съжаление. Просто съм честен с теб...

Значи все пак, съм права - будизмът много напомня на индианския шаманизъм. Както виждаш, не ми бе необходим учител, за до го проумея. :-))

Това разбиране няма нищо общо с будизма, сори...

Няма с будизма. Той не е всичко на този свят, нали... Има с психологията. Съжалявам, но учение, което нихилира Аза - единственият инструмент, чрез който се осъществява самоосъзнаването, аз го наричам промивка.

Пробвай, а когато успееш ми се обади - ще те помоля да ме приемеш за ученик :-) С две думи, ако беше толкова лесно, вече да сме го направили.

Че това го мога и без будизма - както виждаш - в по-горен свой пост съм го илюстрирала добре, а дали го виждаш, това вече е съвсем друг въпрос.

В този контекст "доброжелателно" означава да имаш доброто желание да научиш нещо ново :-) Ако искаш да постигнеш някакъв резултат зарежи "духовния туризъм" и потърси някава традиция, която е подходяща за теб. След това намери някой, който може да ти я предаде и преди да му се довериш го провери много, много внимателно, защото такива хора се откриват трудно и най-лесно е да попаднеш на някой шарлатанин. Не смесвай различните пътища, защото това е напълно объркващо и няма да разбереш нито един от тях. Бързай, защото нямаш време - живота е като светкавица в небето и момента на смъртта е неизвестен. Това е приятелски съвет, който ако искаш можеш да приемеш, а ако искаш можеш да забравиш. Пожелавам ти успех!

Значи да чакам да ме научи някой вещ учител в това как да просветне съзнанието ми, за да обичам хората и да се почувствам едно с целия свят и с всяко съществуващо живо нещо в него, след като усвоя една дузина мантри, формули и молитви, да си ги бая в един музикален тон до припадък, докато не получа просветление и така да успея да заобичам хората, ако не мога иначе, така ли. Това е просто достойно за съжаление.

Тези затворени пътища, които правилно отбеляза Нел, са само още по-голямо раздуване на егото и нищо друго, ми стоят тесни. Не ме побират. Те са за хора, които ужасно много се страхуват от смъртта и бягат презглава от нея. И не знаят какво е да обичаш и да се раздаваш.

А аз за никъде не бързам. Никога не бързам за нищо - това е един от железните закони при мен. Който бърза, не стига далеч. Не ме е страх от смъртта. И сега да си умра, няма за какво да съжалявам. Само че няма да е скоро. А и животът не е светкавица, не е миг, той е цяла една нескончаема вечност.

Няма как да смеся пътя си с нечий чужд, просто защото сама си го прокарвам. И пред алтернативата да се нося в лодка, правена от някой друг, в морето, наречено живот, предпочитам да плувам в него чисто гола с всичките плюсове и минуси на това - със сигурност, ако се ударя в скала, ще се раня и ще ме заболи много, но пък няма да има какво да се разбие на парчета и да потъне, като нечия красива илюзия. Не ми трябва учител. Животът е възможно най-перфектният такъв. Който иска да стои на някой бряг в поза лотос в медитативен сън и да го гледа отдалеч. Това не е за мен.

Нищо такова не съм казвал.

Рано или късно ще разбереш какво се опитвам да ти кажа. Дано да е рано, а не късно.

Трябва ти, но още не го знаеш :-) Когато се учиш самичка, учител е твоето Его. Постъпвали сме така от безначални времена и резултатът е, че все още сме в сансара. Просто е, стига да поискаш да го разбереш. Забавно беше да общувам с теб. Всичко добро и много щастие, мила Лу.

Прекрасно разбирам какво казваш, dagpo. И не от сега.

И аз разбирах вече

началото и края на цялата човешка

тревога под небето: - че крепости навред

издигани аз гледах при бягството всеобщо

от тоя грозен призрак - все крепости високи,

издигани с надежда зад техните стени

без страх от смърт душата спокойно да почине.

И крепост да издигне, натрупал гледах някой

от трупове човешки градиво планини,

помагайки, безумец, на същата оная,

напразно от която спасение сам дири.

И крепост да намери, запалил друг свещта

на добродетел кротка, ридаеше в тъмата,

нещастник, пред вратите на брата си, когото

еднакво неизбежно очаква пак смъртта.

И тисящите още, най-пъстра върволица

молепсани страхливци по всичките посоки

на земната пустиня; и тисящите - чак

до оня клет безумец, що мисли с шепа злато

безсмъртие да купи - най-пъстра върволица,

до оня клет нещастник, що с крадения в мрак

от чуждо гърло залък, излишен път зората

сред живите посреща...

Но съм разбрала и друго...

...в лице смъртта погледнах: тя беше светлина

на пролетното утро, отвеки съчетана

с мъглата подранила на есенната вечер.

Тя беше само поглед, чиято дълбина,

загадъчно бездънна, сияе отразена

над нази в небосвода. Тя бе едно велико

мълчание сред всичко - сковало всеки ек

по цялата вселена. Една мечта самотна,

последила тревожно, от себе си пленена,

виденията свои далеч от век на век.

И наедно с диха и, на всеки миг вълшебно

из хаосите никнат в плът сънищата нейни.

И всеки миг умира тъй също някой свят,

в плът неин сън облечен. И безначално - няма

край нигде отбелязан стремлението нейно

из пътя на безкрая...

В тоз шеметен полет

смъртта в лице погледнах - душа на вековете,

свръхсмисъл вековечна: погледнах я с цената

на всеки страх от нея, с цената на страхът

и смисъла в живота.

И бягат пак тълпите

пред майката велика,

и кретам аз магесан

от нея - и след нея - по своя земен път...

http://www.youtube.com/watch?v=T2_ehSmucyY&feature=related

Редактирано 23 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)