Малко старнно и право според мен.

Напълно споделям това, което казвате. Мисля, че то е неопровержимо, защото възприятието на една мравка напр. е съвършено различно от нашето. Въпросът е какво следва от това - има ли обективна реалност, която отива отвъд субективните преживявания на всеки?

това е въпросът на въпросите, чиито отговор може да даде само този, който е планирал, стартирал и поддържа Универсума. Сиреч - Създателя.

Защото за да съществува обективна реалност е нужен обективен наблюдател. А според Айнщайн, а пък е и логично, това може да бъде само наблюдател ИЗВЪН системата. Е, този наблюдател го наричаме Бог.

Сега без шега. Съществува консенсусна реалност, в която се самоосъзнаваме. Но тя не е обективна. Дори да се приближава до обективната, ние нямаме сетива да регистрираме това.

И така нататък...

Давай. :-)

като свършиш, ако искаш можеш да изясниш или да отречеш квантовата механика. :-)

Примерно на мен ми е интересен и така и не разбрах напълно парадокса Айнщайн, Подолски, Розен.

Ще бъда кратка. При комплекса дихателни техники наречен от Станислав Гроф холотропно дишане, от Ленард Ор ребърдийнг - rebirthing, а от някои вайвейшън - vivation се прилага едновременно дълбоко и бързо дишане. Това е драстичен метод, който напоследък се прилага от някои психотерапевтични школи със съмнителна репутация. При метода квалифициран водещ, събрал група хора води темпото на дишане, което е многократно по-забързано от нормалното и максимално възможно дълбоко. И се излиза с факта, че хората били имали видения за минали прераждания или нахлували същества от паралелни реалности или ред други видения, които поимагали на участниците да изчистят несъзнавани блокажи на подсъзнателно ниво и по този начин да се излекуват от някои психични смущения.

Какво се получава всъщност - в медицината дълбокото и учестено дишане и последствията от него са известни като синдром на хипервентилация (среща се при атаки на паническо разстройство, например). От засилената вентилация на мозъка последствията са силното му насищане с кислород, което за мозъка е много вредно, променя се рН-то на кръвта и се оттегля кръвната захар от мозъка, а мозъчните клетки са особено чувствнителни към глюкозния глад и се увреждат като промените са на биохимично и функционално ниво и са трайни. Налице е тахикардия и повишаване на стойностите на кръвното налягане, често в голяма степен, поради дразнене на вагуса от диафрагмата, после кръвното налягане може да падне драстично, което пък е още по-вредно - такива големи амплитуди. В резултат на вагусовото дразнене са и напрежението в стомаха и гаденето, често придружено с обилно слюноотделяне и повръщане, налице са и обилно изпотяване и световъртеж, шум в ушите и ред други смущаващи симптоми. Субективното преживяване е изпитване на драстично силни емоции, дереализация и дисоциация от реалността, могат да се появят и зрителни, слухови, както и пространствено-времеви халюцинации. Както се досещаш вече, противопоказанията са много - сърдечно съдови и неврологични заболявания, прекарани инсулти или инфаркти, тромбози на периферните съдове, мозъчни тумори, гастро-интестинални заболявания, остри инфекциозни заболявания, включително такива на централната нервна система, бременност и лактация. Не съм привърженик на тези драстични методи, напротив - на мнение съм, че трябва да се отнасяме ласкаво към собственото си тяло, така както майката природа го прави.

Кислородът наистина е убиец в по-големи концентрации в мозъка. Но не е въпросът само в това. Основният е, че ако можеше човек да си повдигне съзнанието с дишане или ред други техники подобни, всички ще започнат да дишат дълбоко или там по някаква методика и хоп - ето хапчето панацея да си оправят живота. Върху съзнанието се работи отвътре, не с някакви техники отвън. Един познат ми разказа, че ходил на такива сеанси, за да си разшири съзнанието и да му олекне от някои напрягащи емоции, които изпитвал често... в резултат е същият, дори още по-стагниран, с тази разлика, че вместо съзнанието му, олекнал джоба му - за всеки сеанс по 400 лв... :-)))

Какво за парадокса АПР? Кое не ти е ясно? С две думи той се свежда до това, че се разглежда двойка елементарни частици, които си взаимодействат и впоследствие се отдалечават на голямо разстояние една от друга и ако се проведе измерване на определен параметър на едната частица, експериментаторът би могъл според законите на квантовата механика да пресметне аналогичния параметър на другата частица. Това обаче би предполагало някакво мигновено действие на разстояние, което пък, противоречи на специалната теория на относителността. И с това Айнщайн надхвърля параметрите на собственото си съзнание, като на практика разклаща основите на собствената си ТО и създава необходимостта от наличие на още по-обхватна теория за битието - така мечтаната от толкова квантови физици теория на всичкото. Де повече такива като него, ала уви, човекът е затворен в тясната си черупка и робува все още на зокостенели догми. А с този парадокс, според мен, квантовата теория обяснява необясними неща - като интуицията, например.

Извинявам се, че се шегувам с теб. :-)

Но ти сама каза че не приемаш нещата сериозно и си много щастлива. Надявам се да ми простиш.

Не съм казвала подобно нещо. Казах, че не приемам себе си на сериозно, а не нещата. Има някои неща, които просто не могат да не се приемат с подобаващата им сериозност.

Няма какво да прощавам никому.

Обичам добронамерените шеги, без задни мисли. А също и умея да чета мисли от разстояние, така че виждам твоите зад опитите ти да се усмихнеш. Ти не си лошо момче, но си стегнал в повече душата си. Защо просто не я отпуснеш и наистина да бъдеш щастлив, а не само на думи, коитои повтаряш като някакви заклинания. Будизмът дали помага в случая или повече вреди. Съветът ми е - направи си рекапитулация на крайния ефект и реши сам. :-)))

Лусия, ти смяташ умът и осъзнаването за продукт на мозъка ли? Това би означавало, че твоето щастие се дължи само на химически реакции?

А мислите, те са химически реакции и електрическа активност ли? Може би ние сме просто усъвършенствани роботи?

Въобще не смятам така. Този поглед е прекалено материалистичен и никак не по вкуса на съзнанието ми и не ми е достатъчен. Това е и причината да чета от години най-различни религии, философски учения и други схващания за битието.

Мисля, че тази тема може да се класира за раздела "Празни приказки"

:-)))

А аз никак не съм на същото мнение. Темата е чудесна, за което благодаря, че си я отворил.

Абсолютната истина като такава все още не може да бъде обяснена от човешкото съзнание, но както казва Валентин в един по-горен свой пост, факт е, че такова понятия съществува в нашето съзнание и то като нещо съвсем естествено - като антипод на реалността, това именно поражда пък парадокса с реалността. А всъщност, този парадокс би отпаднал много лесно, ако успеем да си дадем сметка що е то реалност. А тя не е нищо повече от онази част от обективната истина, която ние - с нашето човешко съзнание успяваме да до-пуснем в себе си. От което моментално следва, че творците на реалността сме си самите ние. И това е една абсолютна истина, при това доказана. :-)))

Ако желаеш да разбереш моя визус върху битито - по-нагоре в един пост го казах с две думи - битието е нищо друго, освен концентрирана мисъл. Един ислямски философ, Имам Раббани, мисля, беше името му, с когото съм напълно съгласна, го формулира така: Телата на тези същества, които Той е сътворил, за да отрази тези свои качества, са създадени от небитието.... Той е сътворил всичко в една среда на сетива и усещания... Съществуването на Вселената е в една среда на сетива и илюзии и тя не е материална... В действителност отвън няма нищо друго освен Величественото Същество.

Редактирано 16 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Давай. :-)

като свършиш, ако искаш можеш да изясниш или да отречеш квантовата механика. :-)

...

Мисля, че тази тема може да се класира за раздела "Празни приказки"

Кое точно не ти хареса, та искаш да пратиш темата в празни приказки?

Наистина се получи един парадокс. Цитирам твойте думи: "Будизмът е учение за истинската природа на нещата. Затова Будизмът би следвал истината. Не би трябвало да има религия, която да е над истината." А когато Lucia_free каза истината за медитацията, гледната точка на науката, то нека да пратим темата в празни приказки. Защо е тоя двоен стандарт?

Мисля, че няма друг толкова убедителен начин.

Знаех си, че за идеята за прераждането е необходима вяра и нищо друго.

Идеята за прераждането освен в Будизма я има в Хиндуизма, Даосизма, Джайнизма, във вижданията на някои древногръцки философи : Платон и Питагор, някои Суфистки групи, в много от индианските племена, някои евреи също имат тази доктрина тя се поддържа от някои съвременните философи.

Идеята за прераждането я е имало в християнството и е забранена на Петия вселенски събор (Втори Цариградски) на църквата свикан от император Юстиниан през 553 година. Между другото тогавашния Папа не е присъствал. На този църковен събор са анатемосани вижданията на Ориген (182 –253) – християнски теолог един от най-изявените отци на църквата.

Това разбира се не е доказателство за прераждането, просто показва че такива идеи е имало в християнството. Има ги и сега. Някои християнски секти, като Либералната Католическа Църква включват идеята за прераждането в тяхната доктрина. Дори някои текстове от Библията говорят за това.

Да, вярно е, че идеята за прераждането съществува отдавна и в много учения, но това не е никакво доказателство, както сам забеляза.

В християнството има възкресение, тази концепция е чужда на прераждането и е изключително трудно да се правят паралели. А онези библейски текстове, които потвърждавали прераждането са некоректни. Ето давам един пример, в Псалм 14:1 си пише че няма Бог. Цитирам: "... Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро." Ясно е, че извадени от контекста думите могат да бъдат интерпретирани на който както му харесва.

А текста от Матей, където се споменава Йоан Кръстител, който бил преродилия се Илия не пасва изобщо на причинно-следствения закон-Карма. Да помислим малко. Илия, според библейския разказ е бил лоялен божи служител, през целия си живот е бил добър и хрисим човек, защо съдбата му като Йоан Кръстител е трябвало да бъде- жестоко обезглавен. Та той трябваше да бъде някой изтъкнат богаташ. Не се връзва.

Аз например, отказвам да плащам греховете на някой, който бил живял преди мен, ама всъщност съм бил самият аз, и дори имало техники, които да ми го докажат. Що за справедливост е това?

То пък един огън :-))) Уважаема Лучиа, вие сте едно от най-странните същества, които съм срещал във виртуалната реалност. Желая ви късмет и много щастие. Причината винаги хармонира с резултата. Ако засадите ябълково семе ще израсне ябълка, а ако засадите кактус ще израсне кактус :-) Успех!

Ами толкова по-зле за Вас, че на един такъв както се изразихте "то пък един огън" сдадохте багажа. Какво ли ще се случи, ако дам повече форса, ала не ми се занивама нещо с Височойшата Ви особа. И не се опитвайте да ме проумеете, няма да успеете. И стига вече се дразнете, пишете по темата.

А кактусът е прекрасно цвете! :-))

Напълно искрено ти пожелавам щастие и да си свободен от смущаващи емоции и обърканост. Съзнателно бях рязък с теб и Лучия, защото с постовете си наранявахте себе си и обърквахте другите. Никой няма полза от това. Още веднъж ти пожелавам много щастие !!!

И аз ти пожелавам шастие и то много!

Не си претоварвай съзнанието ,просто се отпусни и остави мислите ти да се излеят върху клавиатурата!

Не съм забелязал да си "рязък",може би си искал ама ...

Само не разбрах кои са се объркали и от какво?

И аз още веднъж -щастие и пак щастие!!!

Ще бъда кратка.

Не беше кратка. :-)

Какво за парадокса АПР? Кое не ти е ясно?

Нямах съмнение, че ще го разясниш. :-)

Обичам добронамерените шеги, без задни мисли. А също и умея да чета мисли от разстояние, така че виждам твоите зад опитите ти да се усмихнеш. Ти не си лошо момче, но си стегнал в повече душата си.

Ще се обаждам понякога да прочиташ мислите ми, че аз не винаги ги осъзнавам.

Ами аз нямам душа. :-)

Въобще не смятам така. Този поглед е прекалено материалистичен и никак не по вкуса на съзнанието ми и не ми е достатъчен. Това е и причината да чета от години най-различни религии, философски учения и други схващания за битието.

Аха. Така както е тръгнало - ти не признаваш нито едно учение или религия - може би ще започнеш нещо ново. :-)

А аз никак не съм на същото мнение. Темата е чудесна, за което благодаря, че си я отворил.

"Празни приказки" всъщност никак не са празни. Там също има забавни теми и мнения.

Абсолютната истина като такава все още не може да бъде обяснена от човешкото съзнание...

Не може да бъде обяснена, но може да бъде преживяна.

Ако желаеш да разбереш моя визус върху битито - по-нагоре в един пост го казах с две думи - битието е нищо друго, освен концентрирана мисъл. Един ислямски философ, Имам Раббани, мисля, беше името му, с когото съм напълно съгласна, го формулира така: Телата на тези същества, които Той е сътворил, за да отрази тези свои качества, са създадени от небитието.... Той е сътворил всичко в една среда на сетива и усещания... Съществуването на Вселената е в една среда на сетива и илюзии и тя не е материална... В действителност отвън няма нищо друго освен Величественото Същество.

Това преживяваш ли ги или просто вярваш, че е така? Кой е сътворил твореца?

Кое точно не ти хареса, та искаш да пратиш темата в празни приказки?

Напълно ми харесва. "Празните приказки" всъщност никак не са празни. В темите там се случва пълен човешки обмен и споделяне. На радост, на тъга, хумор ...

Наистина се получи един парадокс. Цитирам твойте думи: "Будизмът е учение за истинската природа на нещата. Затова Будизмът би следвал истината. Не би трябвало да има религия, която да е над истината." А когато Lucia_free каза истината за медитацията, гледната точка на науката, то нека да пратим темата в празни приказки. Защо е тоя двоен стандарт?

Това е то парадокс. :-)

Лусия не знае истината за медитацията за да я казва. По този въпрос Лусия не е авторитет.

Знаех си, че за идеята за прераждането е необходима вяра и нищо друго.

Интересно как достигна до тази идея? :-)

arenas:

Аз например, отказвам да плащам греховете на някой, който бил живял преди мен, ама всъщност съм бил самият аз, и дори имало техники, които да ми го докажат. Що за справедливост е това?

Понякога и аз отказвам да приема закона за гравитацията, но това никак не му влияе.

Карма означава действие и думата се ползва за означаване на закона за причина и следствие. Това което ни се случва сега е резултат от мислите, думите и действията ни в миналото. Всяка мисъл, дума и действие сега определят какво ще се случи в бъдеще.

Разбира се това не е единственото обяснение. Някой може да мисли, че всичко е една голяма случайност или да приема че има Бог с лошо чувство за хумор, който е отговорен за всичко, което се случва.

Свободен избор.

Редактирано 17 септември 200917 г. от Вало (преглед на промените)

Лусия, ти смяташ умът и осъзнаването за продукт на мозъка ли? Това би означавало, че твоето щастие се дължи само на химически реакции?

А мислите, те са химически реакции и електрическа активност ли? Може би ние сме просто усъвършенствани роботи?

Да - човешкото тяло е точно "химическа машина".

Дали обаче това, което наричаме "дух" е резултат само на биохимичните реакции или има и още нещо - за сега не можем да установим.

Въпросът е какво следва от това - има ли обективна реалност, която отива отвъд субективните преживявания на всеки?

Не.

За да наречем едно възприятие "обективно" - трябва да сме странични наблюдатели - да сме извън системата и да не преживяваме реалността.Тъй като всички сме "вътре" в реалността, преживяваме я, и я възприемаме със сетивата си - не можем да бъдем обективни.

Тоест "обективност" , що се отнася до човешките възприятия - не съществува.

p.s. докато пишех поста си -вече е имало отговор, подобен на моя.

съжалявам.

Извинявай, Вальо.

Не чета.

И тук стигаме до небезизвестния коан "Ака ли мечката в гората, когато никой не гледа?"

И тук стигаме до небезизвестния коан "Ака ли мечката в гората, когато никой не гледа?"

... и ако не - откъде знае, че някой я гледа ?

... и ако не - откъде знае, че някой я гледа ?

Ако няма кой да осъществи наблюдението, има ли изобщо мечка?

А, как мислите, наблюдателят (възприемащият)съществува ли независимо от това, което възприема (чисто емпирически)? Напр. зрително съзнание, което съществува независимо от зрителната способност и обекта на възприятие.

Не.

Зрително съзнание без зрителни органи и най-вече без зрителен анализатор - не съществува.

Това се отнася до всяка област на познанието.

А колкото до това дали има или няма наблюдател на реалността - не знаем и няма как да узнаем за момента.

!

dagpo

"А обекта на наблюдението от наблюдателя, т.е. въпросът е има ли наблюдател, без обект и обект без наблюдател или двете се обуславят взаимно?"

----------------------

Не знам.

Защото знам, че има предел на мисленето ми и този въпрос минава отвъд него.

Ако напиша следващо изречение, това вече няма да е в областта на рациото. Затова и ще се въздържа.

Не.

Зрително съзнание без зрителни органи и най-вече без зрителен анализатор - не съществува.

Това се отнася до всяка област на познанието.

А колкото до това дали има или няма наблюдател на реалността - не знаем и няма как да узнаем за момента.

Какво всъщност е реалността? Ако се вгледаме вероятно ще забележим, че всяко нещо е временна съвкупност от други неща. Всяко от другите неща също е временна съвкупност от други неща. :-)

Не може да се намери нищо, което да е трайно и да има абсолютна същност. Нито във външния, нито във вътрешните светове.

Всяко нещо се появява, в резултат на причини и условия, променя се през цялото време и рано или късно изчезва.

Всичко съществува както дъга, като рисунка върху вода.

В този смисъл светът не е съвсем истински. Защото няма трайна същност.

Има нещо, което осъзнава цялото това богатство и игра на възможности. Това което гледа през очите и слуша през учите точно сега, това което е когато една мисъл е свършила и друга не е започнала.

Ние не познаваме природата на ума си.

Нямаме директно преживяване.

Преживяваме картинките на вътрешните и външните светове, но не и това което ги осъзнава и преживява.

Каква е реалността отвъд постоянно променящите се картинки?

Редактирано 17 септември 200917 г. от Вало (преглед на промените)

Преживяваме картинките на вътрешните и външните светове, но не и това което ги осъзнава и преживява.

А възможно ли е наблюдателят да наблюдава себе си? И не е ли това като да се опитваме да видим ушите си без огледало?

Какво всъщност е реалността? Ако се вгледаме вероятно ще забележим, че всяко нещо е временна съвкупност от други неща. Всяко от другите неща също е временна съвкупност от други неща. :-)

Не може да се намери нищо, което да е трайно и да има абсолютна същност. Нито във външния, нито във вътрешните светове.

Всяко нещо се появява, в резултат на причини и условия, променя се през цялото време и рано или късно изчезва.

Всичко съществува както дъга, като рисунка върху вода.

В този смисъл светът не е съвсем истински. Защото няма трайна същност.

Има нещо, което осъзнава цялото това богатство и игра на възможности. Това което гледа през очите и слуша през учите точно сега, това което е когато една мисъл е свършила и друга не е започнала.

Ние не познаваме природата на ума си.

Нямаме директно преживяване.

Преживяваме картинките на вътрешните и външните светове, но не и това което ги осъзнава и преживява.

Каква е реалността отвъд постоянно променящите се картинки?

Не е възможно да отговорим на тези въпроси, Вало защото сме потопени в Майа и ти мноиго добре го знаеш.

Остава ни единствено да се наслаждаме на живота и преживяванията си в него, нали ?

А възможно ли е наблюдателят да наблюдава себе си? И не е ли това като да се опитваме да видим ушите си без огледало?

Не можем, разбира се.

Алюзията ти за ушите е груба, но за сметка на това вярна единствено за човеците (или до петлите, например).Тоест - нонсенс.

Магаретата обаче например могат без проблем да си видят ушите без огледало.Значи ли това, че те се познават по-добре от нас ?

Магаретата обаче например могат без проблем да си видят ушите без огледало.Значи ли това, че те се познават по-добре от нас ?

Едно магаре никога не би си задало въпроса "Аз истинско ли съм или не съм",както и множество други сложни екзистенциални въпроси, които, изглежда само ние, хората, си задаваме... И точно поради тази причина магаретата са доста по-щастливи от нас...

а кой знае всъщност дали магаретата не мислят много екзистенциални мисли...за магаретата не знам, но съм срещала някои кучета, които бяха направо магьосници.

Магаретата не могат да формулират екзистенциални въпроси, но преживяват екзистенциални страдания от това, че ги поробват, че боледуват, остаряват и умират...

Дали?

или фактът, че ние не разбираме как го формулират, води до нашето заключение, че не могат.

Суфи казват: Не хвъргайте хляба на мишките.

кои са истинските(или неистински) мишки?

Редактирано 17 септември 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Това, което си ти, по дефиниция се явява нещо повече от всичко онова, което можеш да разбереш, по простата причина, че един организъм не може да разбере напълно себе си, също както не можеш да целунеш собствените си устни или да се издигнеш над земята, като дърпаш кончовете на ботушите си. Тъй че този елемент на незнайното присъства във всеки познавателен процес. А ако пък ви притеснява самият факт, то спомнете си, че не е нужно огънят да се опари, нито пък светлината да освети самата себе си, [за да разберат какво са те]. Така де, ако светлината попита: „Какво съм аз?", как ще й отговорите?

Само че от сума ти векове насам човешките същества искат да узнаят естеството на това „съм" (the nature of isness). Що е материя, субстанция и т. н. Явно трябва да има някаква обща база за всички тези форми, които виждаме (или поне така ни се струва). В крайна сметка, основа на съдовете е глината. Основа на сечивата е желязото. Основа на мебелите е дървото. Коя обаче е субстанцията, която се съдържа във всичко? Колко хора са си блъскали главите над това... Но ако се замислите над този въпрос, би трябвало също да се запитате какъв по-точно отговор търсите. Да кажем, че наистина сте открили що е материя. Но на какъв език ще съумеете да опишете откритието си? Ако се поразмислите за света, скоро ще си дадете сметка, че вие изобщо не можете да го опишете, тъй като единственото, което езикът може да опише - независимо дали се състои от думи или от цифри, - това е образът или формата, формата можем да я измерим, можем да я очертаем, както и обясним. Но най-вероятно не ще успеем да обясним какво представлява онова там простичко нещо, което е нейната основа. Няма как да го изразим. Затова и въпросът за „идентичността" на материята е глупав въпрос, защото настояваме да му се отговори чрез понятия, които не могат да дадат отговора на такъв тип въпрос.

Едно от първите неща, които трябва да разберем, е че всяко създание във вселената, което притежава известен елемент на съзнание, се възприема като човешко същество. Тоест, ако това създание притежава някаква чувствителност, то знае и си дава сметка, че както над него, така и под него има йерархии от същества. Дори една нищожна твар като папатака, която живее само няколко дни, си дава сметка за всевъзможните чудати животинки, полени и спори, реещи се в атмосферата, които ние дори не забелязваме, освен ако не ни се случи да гледаме през микроскоп. Вероятно папатакът е крайно скептично настроен към тези спори и смята, че те са по-низши от него, а в същото време човешките същества са му непонятни, защото ние не можем да се вместим в обсега на неговите възприятия, по същия начин, както квазарът не може да се вмести в този на нашите. Впрочем, нищо чудно, ако нашата вселена се окаже просто един атом в нечий друг свят, а всичките ни галактики да са само прашинки, полепнали по клавиатурата на някое гигантско пиано.

Относителността на личната перспектива е този основен принцип, който, според мен, всеки трябва да разбере, ако иска да схване смисъла на дао, т. е. естественият ход на нещата според китайските представи. Независимо къде се намирате, кои сте и какво представлявате, вие винаги сте в средата. Ако застанете на палубата на кораб и обходите с поглед целия хоризонт, който винаги ще отстои на едно и също разстояние, ще решите, че сте в центъра на кръг. Вашите сетива обхващат определена част от пространството около вас и ви оставят с впечатлението, че сте център на света. Там е работата, че всяко нещо в света се чувства по същия начин! Всяко нещо се възприема като някакъв център и това му се струва напълно естествено. Например паяците, хидрите и морските таралежи може да не ни се струват особено естествени. Ако ги видим, се мръщим и си казваме: „Ау, че е грозно, не ща да изглеждам така." Но ако те ни гледат, най-вероятно ще си кажат: „Какво пък е това ужасно нещо? Що за щуротии върши?"

Кучетата се стараят да се харесат на нас, хората, по един доста забавен начин, обаче котките само ни поглеждат и си казват: „Абе вие сте превъртели. Напълно сте откачили. Ти например защо по цял ден тракаш на тази пишеща машина, вместо да се излежаваш на припек и да си мъркаш от удоволствие?" От котешка гледна точка ние изобщо не разбираме какво е животът. Всички котки - особено в компанията на себеподобни - се мислят за хора, защото са в центъра на своя собствен свят. Да, така е. Истинското определение на личността е мястото, откъдето тя гледа - средната или централната позиция. И, разбира се, това е смисълът на онази много интересна будистка идея, че само личността, може да стане буда, т. е. само човешкото същество може да бъде просветлено, освободено и осъзнаващо своето единство с вселената, просто защото е сред нея. Затова будистите наричат учението си Средния път - това е пътят за съществото, което е в средата, т. е. всяко същество. Ако щете ми вярвайте, но аз смятам, че има варианти на йога и пътища към просветлението за червеи, папатаци, охлюви, паяци, птици, изобщо за всички живи същества

Алън Уотс - "Даоизмът - пътят отвъд стремлението"

Пак се отплеснахте, значи -магарета-суфии няма.

Няма и да има.

Но пък въпросът за светоусещането на животните е доста обширен и интересен.

Ние можем по емпатически път да "разбираме" чувствата и светогледа на животните които са близо до нас в еволюционно отношение.

Така например поведението и чувствата , които изразяват маймуните, кучетата, котките , магаретата и въобще - бозайниците, са ни лесни за разчитане и интерпретация.Докато колкото по-надолу слизаме в еволюционната стълбница -толкова по-непонятно ни става светоусещането и мислите на животните.

Охлювите например са много странни създания.

А какво ли усеща една акула ?

Как възприема света , като освен зрение, слух, обоняние, осезание, има и рецептори, които възприемат електрическото поле около всяко живо същество ?

Обширна тема е това и изцяло пълна с догадки.

НО - отново казвам - със сигурност магарета - суфии няма.Будисти - тоже.

НО - отново казвам - със сигурност магарета - суфии няма.Будисти - тоже.

не знам... живея в майа, така че... наистина не знам

Док, ама това за хляба и мишките... Суфите не говорят в

прав текст, за да има повече и различни интерпретации на това, което казват, което ще е поне

малко по-обширно от правия текст.

хайде да пробваме и по друг начин и ще видиш, че сме в темата

На прилепите им трябва малко светлина, за да живеят правилно. Силната слънчева светлина ги заслепява.

Напълно ми харесва. "Празните приказки" всъщност никак не са празни. В темите там се случва пълен човешки обмен и споделяне. На радост, на тъга, хумор ...

Вероятно е така. Но има и още нещо. "Празни приказки" са празни, защото са безполезни! Там отиват хората, за да си убиват времето, за fun, забавлявайки се, но НЕ от интерес към познанието. Та, ти кои постове оценяваш като безполезни, собствените си или на опонента в случая Лусия?

Това е то парадокс. :-)

Лусия не знае истината за медитацията за да я казва. По този въпрос Лусия не е авторитет.

Информацията, която даде в двата си 'дълги' поста е информацията, до която е достигнало човечеството в търсене на познанието за нервната система и как функционира. Тази информация се изучава по-повърхностно в училище и в детайли в специализираните университети. Дори! Лусия да не е авторитет, то онова което казва не е само нейното мнение, а това на авторитетните издатели и институции, така че парадокса си е налице.

Лусия:

транспортни агенти, наречени невротрансмитери. Пространството между аксона и дендрита се нарича синаптична цепка, или синапс.

Единственото, на което не наблегна е факта, че когато нервните клетки са подложени на външна намеса(чрез дрога) или вътрешна(напр.медитация), тогава се пренасища пространството между клетките с невротрансмитери и следващите клетки получават свръх ел.импулс, който довежда до 'изгаряне' или смъртта на клетките. А както знаем броят им е ограничен. В случая споменатото мозъчно изпразване може да се разгрлежда съвсем буквално. Регенериране на мозъчни клетки е...изключително трудна задача.

Един конкретен въпрос към Вало- Има ли в мед.практика описани случаи на действително "изпразнени" мозъци след медитация? А отговорът ти ще бъде наистина полезна информация!

Понякога и аз отказвам да приема закона за гравитацията, но това никак не му влияе.

Карма означава действие и думата се ползва за означаване на закона за причина и следствие. Това което ни се случва сега е резултат от мислите, думите и действията ни в миналото. Всяка мисъл, дума и действие сега определят какво ще се случи в бъдеще.

Изобщо не е същото. За да се убедя в закона на гравитацията е достатъчно да хвърля една топка нагоре. Тя ще се върне на земята- законът функционира! А за да се убедя в прераждането сам каза, че начинът е медитация. И понеже резултатите след медитация са много съмителни ето защо единственото, което ми остава е да повярвам.

Интересна възможост!

Обаче има и друга гледна точка. Слънцето например е огромно в сравнеие с някой човек, то поддържа изключително висока температура, за сравнеие с наш'те 37(и по-малко) изглеждат смешни, изглежда едно такова, значимо и мога да се възхищавам на залеза му или някое северно сияние, но мога да се отнеса и с презрение, защото Слънцето всъщност в сравнение с мен е незначитело. Там протича един термоядрен процес и в резултат от първия елемент от таблицата на Менделеев се получава втория. И това е всичко. А аз раполагам с доста елементи, всяка секунда протичат хиляди процеси в тялото ми. Химични, физични, електрически, мога да регенерирам кожата си, да си спирам кръвотечение, да регулирам температурата си спрямо околната среда. Разполагам с една перфектна имуно система и т.н. Устройството ми е несравимо по-сложно от това на което и да е слънце. Какво е Вселената, няколко незначителни прашинки?

Редактирано 17 септември 200917 г. от arenas (преглед на промените)

Вероятно е така. Но има и още нещо. "Празни приказки" са празни, защото са безполезни! Там отиват хората, за да си убиват времето, за fun, забавлявайки се, но НЕ от интерес към познанието. Та, ти кои постове оценяваш като безполезни, собствените си или на опонента в случая Лусия?

Според мен повечето от приказките в раздела "Празни приказки" не са празни и съответно не са безполезни. Забавлението не бива да е изключено от пътя към познанието.

Ако трябва да избирам - то моите са безполезни.

Ако не трябва да избирам, бих казал че думите на някой имат смисъл най-малкото за него и следователно не са празни.

Информацията, която даде в двата си 'дълги' поста е информацията, до която е достигнало човечеството в търсене на познанието за нервната система и как функционира. Тази информация се изучава по-повърхностно в училище и в детайли в специализираните университети. Дори! Лусия да не е авторитет, то онова което казва не е само нейното мнение, а това на авторитетните издатели и институции, така че парадокса си е налице.

Аз не оспорвам научната информация в постовете на Лусия.

По отношение на медитацията и на просветлението Лусия според мен не е компетентна.

Лусия: Единственото, на което не наблегна е факта, че когато нервните клетки са подложени на външна намеса(чрез дрога) или вътрешна(напр.медитация), тогава се пренасища пространството между клетките с невротрансмитери и следващите клетки получават свръх ел.импулс, който довежда до 'изгаряне' или смъртта на клетките. А както знаем броят им е ограничен. В случая споменатото мозъчно изпразване може да се разгрлежда съвсем буквално. Регенериране на мозъчни клетки е...изключително трудна задача.

Това мисля не е част от науката. Никоя будистка школа и никой будистки учител не съветва да се вземат наркотици. Това сравнение между вземането на наркотици и медитацията е некоректно. Наркотиците разрушават. Будистката медитация, съчетана с правилен възглед води до просветление.

Един конкретен въпрос към Вало- Има ли в мед.практика описани случаи на действително "изпразнени" мозъци след медитация? А отговорът ти ще бъде наистина полезна информация!

Имам приятели будисти, които ползват тези методи повече от 25 години. Това което наблюдавам е че хората стават по стабилни, по-отговорни за живота си и по-отворени към другите. Това което виждам като резултат от ползването на будистките медитации е че хората стават безстрашни, радостни и активно работят за другите без да очакват нищо в замяна. Тези резултати понякога се случват само след няколко месеца. Но понякога отнема години.

Всичко това обаче за съжаление не важи за мен лично, защото аз съм много мързелив. Ако отделях толкова време да медитирам, колкото отделям за писане във форуми - досега да съм просветлен. :-)))

Всъщност вярно е че действително се случва "изпразване".

Изпразваме се от смущаващи емоции, като гняв, гордост, завист, ревност, желание, алчност, невежество. И още от закостенели, дуалистични идеи и навици. Когато умът е изпразнен от тези преходни качества, се освобождава пространство в което засияват естествените ни качества. Пространство в което можем да разпознаем буда-природата си.

Това е същността на будизма. Да се освободим от смущаващите емоции и дуалистичните идеи. Ако някой го направи без да медитира - резултатът също ще бъде същото просветление, което се случва като резултат от медитациите.

Така че в будизма, дори медитациите не са задължителни. Въобще - пълна анархия. :-))))

Изобщо не е същото. За да се убедя в закона на гравитацията е достатъчно да хвърля една топка нагоре. Тя ще се върне на земята- законът функционира! А за да се убедя в прераждането сам каза, че начинът е медитация. И понеже резултатите след медитация са много съмителни ето защо единственото, което ми остава е да повярвам.

Ами аз не искам да те убеждавам. Само споделям информация и опит. Всеки е свободен да използва това, което съм споделил както иска.

За теб резултатите са съмнителни, за мен не са. :-)

Хубава вечер на всички. Хора, магарета, акули и всички други твари. :-)))

Моля, не ме приемайте насериозно.

Редактирано 17 септември 200917 г. от Вало (преглед на промените)