С интуитивна радост и спонтанно безстрашие ще му счупя врата

Ако знаеш как ме накефи този отговор! Защото е истински!

Интересно ми е да чуя и Вало.

Егото се трансформира. Например гневът е елемент от егото. Гневът може да бъде трансформиран в мъдрост, която е наречена огледалоподобна. Мъдрост, която много ясно показва нещата каквото са. Може да се каже обаче, когато сме трансформирали всички елементи на егото, то (тъй като след това вече не съществува) е унищожено. Това също е начин на изразяване.

Много от неразбирателствата помежду ни са резултат от това, че гледната ни точка е различна и смисъла, който влагаме в думите е различен.

Това е будистка гледна точка. Както и всяка друга част от будисткото учение, това не е догма. Това е информация. Всеки има свободата да я приеме или да я отхвърли. В будизма всяка част от учението е проверим факт.

Да ,много интересна логика!

Всъщност това не е логика ,ами игра на думи!

Примерно казваш това не е "догма" а е информация , всъщност Вие(будистите,ако сте такива )използвате думичката "канон"

Примерно "Канона Пали" играе ролята на Никейския събор в Християнството,утвърждаването на правила обряди и т.н. религиозни закони или "догмати" които неспазвайки ги се "баннват" и се образуват сектите( примерно "Дзен""Чан")!

По темата исках да кажа ,че ако се ограничиш в канони или в догми няма да постигнеш резултат!

Няма да получиш отговора ,който търсиш на въпроса ,

защото някой ти ограничава ,налага своето обяснение пречупено през някое религиозно течение!

Примерно въпрос на будист към "Учител"някакъв!

1.Изхождаме от позицията на будист следващ автентично учение и вече постигнал сравнително задълбочено разбиране

2.Към момента в който вече е навлязъл достатъчно в учението, не е родител

3.Светът, който повечето хора са възприели като "обективна реалност", за будистите е самсара, от чиито окови те се учат как да се свободят

На база на горните 3 изходни условия, идва въпросът:

-Дали един истински напреднал будист би имал мотивацията и желанието да създаде дете?

отговора на "гуруто":

В нормалната ситуация обаче детето е просто кармичен кредитор по отношение на родителите си и по силата на това общо взето само може да попречи на практиката. Има доста песни на великите йогини за вредата от деца

Всъщност този дето го е написал е един "кармичен кредитор" сигурно на една "клетка " на развитото социалистическо общество,хехехе

Вало ,извинявай ама преди бях чел някои твои неща които не бяха толкова противоречиви!

Фактите в будизма са същите както и при останалите религии(замъглени)

поздрави

Редактирано 13 септември 200917 г. от camarero (преглед на промените)

Хубави приказки си хортувате.

А какво ще кажеш за една хипотетична ситуация, когато някой гад нахлуе в къщата ти и пред очите ти убие децата ти и изнасили жена ти. - Ти като будист как ще реагираш на това - вероятно с огледалоподобна мъдрост, ако правилно съм разбрала красивите думи за трансформирането на гнева в това...

Ако някой те заплашва физически естествено е да се защитиш. Не може да сме толерантни към нетолерантността. В същото време защитавайки е добре да не го правим с гняв. Гневът е лош съветник, можем да сме като лекар, който оперира, без да мрази тумора, който изрязва.

Будист може дори да убие един за да предпази много, за да предпази и този който иска да убива от последиците от действието му.

Ако в една и съща ситуация се реагира с гняв, резултатът ще бъде много повече страдание, отколкото ако в същата ситуация се реагира с мъдрост.

Гневът (от будистка гледна точка) не е част от природата ни. Гневът се появява в резултат от причини, променя се през цялото време и изчезва, рано или късно. Не сме длъжни да позволяваме на гнева (и останалите "смущаващи" емоции) да управляват думите, мислите и делата ни. Можем да функционираме и без това ограничение. Не е лесно, бих казал, че е много, много, много трудно, но е възможно. Възможно е да сме свободни. Когато се освободим от емоции като гнева, ревността, гордостта ... се освобождава пространство в което се появяват качества, които не зависят от причини. Качества като абсолютно безстрашие, спонтанна радост, всепроникваща мъдрост и активно съчувствие.

Далай Лама разказва:

„Врагът ти е най-добрия ти учител. Един стар монах от манастира Намгял в Тибет, прекарал повече от 11 години в китайски лагери, след 1959 година. След като бил освободен дойде в Индия. По време на разговорите го питах за това какво е преживял в лагерите. Монахът каза, че в няколко случаи имало опасност. Помислих, че е имало опасност за живота му или нещо такова. Той ми отговори: Опасност да загубя съчувствието си към китайците. „

Давам пример с неща, които се случват в живота. Сега се сетих, че повечето будисти са изолирани в манастири, сигурно точно поради такива причини - те като отражателно мъдри, вероятно или не искат, или не могат да имат жени.

Има будисти, които са монаси или монахини.

Има будисти, които са светски хора с работа и семейство.

Има и будисти - йоги, които са извън условностите на света.

Буда е преподал 84000 различни учения водещи до просветление. Причината за това многообразие е, че хората са различни. Не е необходимо да се ползват или познават всички учения, само част от тях са достатъчни.

Будизмът не е будизъм. В смисъл, че не е учението на някой си, наречен Буда преди 2500 години. Будизмът е учение за това, как стоят нещата, истинската природа на всичко. Преди историческият Буда е имало трима, които са преподавали тези учения, и когато от ученията не остане и спомен пак ще се появи Буда, който да ги направи достъпни за всички търсещи освобождение. Следващият Буда ще се казва Майтрея и след него ще дойдат още 995 докато има живот на тази Земя.

Всички Буди преподават едно и също учение: Нещата, каквото са. Съвкупност от знание и методи водещи до преживяване на истинската природа на нещата.

Това са само думи. Аз може да лъжа поради много причини. Моля не ми вярвайте. Аз дори не съм Буда. (все още)

Вало ,извинявай ама преди бях чел някои твои неща които не бяха толкова противоречиви!

Фактите в будизма са същите както и при останалите религии(замъглени)

поздрави

Не е необходимо да се извиняваш, ако искаш четеш, ако искаш не четеш. Свободен избор преди всичко. Свобода да приемеш, свобода да отхвърлиш. Свобода да критикуваш. Мисля че свободата е много важна.

Колкото до въпросите и отговорите, които си цитирал, можеш да си ги изясниш с конкретните хора които са питали и отговаряли.

Според мен в нашия свят дали някой бил той будист или не, да реши да има деца е свободен избор.

Аз лично имам две деца и те се родиха пет години след като вече бях будист.

Най-добри пожелания и много любов за всички.

...Колкото до въпросите и отговорите, които си цитирал, можеш да си ги изясниш с конкретните хора които са питали и отговаряли.

Най-добри пожелания и много любов за всички.

Да ,така е свободата е важна !

Но това също е едно понятие ,което се тълкува различно!

Тези хора всъщност попадат в една общност наречена "будисти" и за това те питах(аз си имам отговор)

И на теб добри пожелания!!!

като каза любов за всички ,че се сетих :"Правете любов ,а не война!"хехе

..

Тези хора всъщност попадат в една общност наречена "будисти" и за това те питах(аз си имам отговор)

И на теб добри пожелания!!!

Само малко допълнение:

Будисткия възглед не е изключващ. Не е или/или.

По скоро е включващ: и/и. И едното и другото.

Тоест има гледна точка от която отговорите на въпросите свързани с децата са верни, като в същото време е верен и изборът да имаме деца.

Понякога обаче е трудно да се възприемат всички възможни гледни точки едновременно.

Хубави песни, благодаря.

Ако някой те заплашва физически естествено е да се защитиш. Не може да сме толерантни към нетолерантността. В същото време защитавайки е добре да не го правим с гняв. Гневът е лош съветник, можем да сме като лекар, който оперира, без да мрази тумора, който изрязва.

Будист може дори да убие един за да предпази много, за да предпази и този който иска да убива от последиците от действието му.

Ако в една и съща ситуация се реагира с гняв, резултатът ще бъде много повече страдание, отколкото ако в същата ситуация се реагира с мъдрост.

Гневът (от будистка гледна точка) не е част от природата ни. Гневът се появява в резултат от причини, променя се през цялото време и изчезва, рано или късно. Не сме длъжни да позволяваме на гнева (и останалите "смущаващи" емоции) да управляват думите, мислите и делата ни. Можем да функционираме и без това ограничение. Не е лесно, бих казал, че е много, много, много трудно, но е възможно. Възможно е да сме свободни. Когато се освободим от емоции като гнева, ревността, гордостта ... се освобождава пространство в което се появяват качества, които не зависят от причини. Качества като абсолютно безстрашие, спонтанна радост, всепроникваща мъдрост и активно съчувствие.

Далай Лама разказва:

„Врагът ти е най-добрия ти учител. Един стар монах от манастира Намгял в Тибет, прекарал повече от 11 години в китайски лагери, след 1959 година. След като бил освободен дойде в Индия. По време на разговорите го питах за това какво е преживял в лагерите. Монахът каза, че в няколко случаи имало опасност. Помислих, че е имало опасност за живота му или нещо такова. Той ми отговори: Опасност да загубя съчувствието си към китайците. „

Има будисти, които са монаси или монахини.

Има будисти, които са светски хора с работа и семейство.

Има и будисти - йоги, които са извън условностите на света.

Буда е преподал 84000 различни учения водещи до просветление. Причината за това многообразие е, че хората са различни. Не е необходимо да се ползват или познават всички учения, само част от тях са достатъчни.

Будизмът не е будизъм. В смисъл, че не е учението на някой си, наречен Буда преди 2500 години. Будизмът е учение за това, как стоят нещата, истинската природа на всичко. Преди историческият Буда е имало трима, които са преподавали тези учения, и когато от ученията не остане и спомен пак ще се появи Буда, който да ги направи достъпни за всички търсещи освобождение. Следващият Буда ще се казва Майтрея и след него ще дойдат още 995 докато има живот на тази Земя.

Всички Буди преподават едно и също учение: Нещата, каквото са. Съвкупност от знание и методи водещи до преживяване на истинската природа на нещата.

Това са само думи. Аз може да лъжа поради много причини. Моля не ми вярвайте. Аз дори не съм Буда. (все още)

Не е необходимо да се извиняваш, ако искаш четеш, ако искаш не четеш. Свободен избор преди всичко. Свобода да приемеш, свобода да отхвърлиш. Свобода да критикуваш. Мисля че свободата е много важна.

Колкото до въпросите и отговорите, които си цитирал, можеш да си ги изясниш с конкретните хора които са питали и отговаряли.

Според мен в нашия свят дали някой бил той будист или не, да реши да има деца е свободен избор.

Аз лично имам две деца и те се родиха пет години след като вече бях будист.

Най-добри пожелания и много любов за всички.

Вало, големи локуми за един кратък прост въпрос. Ще извадя от контескта думите ти, които пряко отговарят на него:

Ако някой те заплашва физически естествено е да се защитиш. Не може да сме толерантни към нетолерантността. В същото време защитавайки е добре да не го правим с гняв. Гневът е лош съветник, можем да сме като лекар, който оперира, без да мрази тумора, който изрязва.

Знаеш ли какво казваш с това? Имаш ли идея? Поне аз го разбирам така - будистът може да убива, стига да е хладнокръвно.

Разочароваш ме. Отговорът на Данчо ми хареса милион пъти в повече от твоето изплъзване от въпроса ми.

Зададох го не заради друго, а защото, така като ви чета повечето - будисти, дъновисти, розенкройцери, кришнари, баптисти и евангелисти, православни християни, мюсюлмани, свидетели на богове, тръгнали всички да стават богове и да забравят човешката си природа, съвсем сериозно съм обезпокоена, че ... хора не останаха.

---

Данчо, имаш моите симпатии, било то само заради горния си отговор.

....

Разочароваш ме. Отговорът на Данчо ми хареса милион пъти в повече от твоето изплъзване от въпроса ми.

---

Лусия, нямам за цел да те очаровам.

Прегръдка и целувка за теб.

(ако си мъж само прегръдка)

Знаеш ли какво казваш с това? Имаш ли идея? Поне аз го разбирам така - будистът може да убива, стига да е хладнокръвно.

Не казвам това.

Обикновено имам идея за нещата които казвам. Не винаги, но в случая - имам. :-)

Казвам, че са възможни ситуации в които да се наложи прилагането на сила. Тогава е необходима мъдрост. Когато действията са ръководени от мъдрост и съчувствие, резултатът е по-малко страдание, отколкото ако са ръководени от гняв. Липсата на гняв не означава липса на чувства изобщо, липсата на гняв, води до проява на мъдрост и съчувствие.

Не пожелавам на никой да се окаже в ситуация в която пред него да убиват или той да убива.

Дори и да кажа как бих реагирал в такава ситуация, това може да е само идеята ми за това какво би станало. В реалната ситуация - не знам какво ще се случи.

Предпочитам да съм тук и сега. Точно сега пред мен никой не убива и не изнасилва.

Вместо убийства и насилие предпочитам танцуващи момичета. Това е по-добър сън. :-)

Лусия, нямам за цел да те очаровам.

Прегръдка и целувка за теб.

(ако си мъж само прегръдка)

Не казвам това.

Обикновено имам идея за нещата които казвам. Не винаги, но в случая - имам. :-)

Казвам, че са възможни ситуации в които да се наложи прилагането на сила. Тогава е необходима мъдрост. Когато действията са ръководени от мъдрост и съчувствие, резултатът е по-малко страдание, отколкото ако са ръководени от гняв. Липсата на гняв не означава липса на чувства изобщо, липсата на гняв, води до проява на мъдрост и съчувствие.

Не пожелавам на никой да се окаже в ситуация в която пред него да убиват или той да убива.

Дори и да кажа как бих реагирал в такава ситуация, това може да е само идеята ми за това какво би станало. В реалната ситуация - не знам какво ще се случи.

Предпочитам да съм тук и сега. Точно сега пред мен никой не убива и не изнасилва.

Вместо убийства и насилие предпочитам танцуващи момичета. Това е по-добър сън. :-)

Разбира се, че и аз никому не пожелавам да изпада в подобна ситуация. А ти може да предпочиташ много неща, но в живота се случва и това. Останалото е наистина... само един красив блян. А на думите ти, с които ми отговори на конкретен и прост въпрос, свързан с възможна житейска ситуация и Игнаций Лойола би им завидил.

Достатъчно ми е. Нямам повече въпроси относно красивия сън, нарчен будизъм.

Поздрав за всички онези, които все още опазват човешкото в себе си, въпреки наличието на толкова много богове покрай тях:

http://www.youtube.com/watch?v=USZSiFZb2Ys&feature=related

Ето поздрави и от мен :

http://vbox7.com/play:9b23ac44

и още един:

http://www.youtube.com/watch?v=QggN4XPEiRY&feature=fvst

и най-хубавото накрая :

Такаааа... Тъй като по-горе просто се опитах да се пошегувам, ще се опитам по-подробно да разясня становището си...

Естествено е, ако някой нападне теб или твои близки хора, да ги защитиш, дори ако това наложи използването на сила. Дали това ще стане с гняв или без гняв, едва ли има значение. В такива моменти човек действа интуитивно, без да мисли или да изпитва емоции. Това е непосредствена реакция - инстинкт за самосъхранение... Не приемам вече разни опити за отмъщение и т.н. Глупаво е. Трябва да се разберат няколко неща... Всички ние се раждаме еднакви - като бели листи хартия. Празни, непопълнени, незамърсени с каквито и да е идеи и концепции. И никой от нас няма гаранция какво ще се появи върху неговият си лист. Представете си човек, раждащ се в семейство на мързеливи,немарливи и ограничени хора, израстващ безконтролно, без нужното внимание и възпитание. Попада в обстановка, която поражда у него съответните нагласи и реакции - расте на улицата, сред престъпления и злоба, нямащ никакъв позитивен модел, който да копира. Нормално е такъв човек да стане като тези около него. Престъпниците не се раждат такива, те са плод на несъвършенствата на системата, която сме изградили. Важно е да се проумее това - няма изначално зли хора. Стават такива под въздействието на редица фактори. И оттук можем да стигнем до други изводи - няма смисъл да осъждаме хората, които не ни допадат и в които откриваме недостатъци - за да станат такива, те са преминали през определени ситуации, които са ги формирали... Съседът ви е простак и ужасно ви дразни - а защо се дразните? Не разбирате ли,че той е плод на множество обстоятелства, характерът му не е нещо присъщо и неизменно, той е формиран от животът му в това общество... Би трябвало да му съчувствате, че просто не е имал късмета да получи един добър старт и се е превърнал в купчина от негативни емоции и закостенели представи. Гледайте на всичко по този начин - тогава изчезва стремежът да съдите хората и да си въобразявате,че вие сте най-добрите,умните и способните. Този стремеж е плод на егото. В този смисъл ние не сме истински - човекът може да се сравни с глава лук - като всичките му обвивки и люспи всъщност не са негови,не са реални - те са формирани от множеството идеи,предразсъдъци,концепции, които са замъглили чистия, непосредствен поглед, което едно дете има върху живота, и го превръщат в понятието "възрастен"

А най-отдолу, под всички люспи, е именно това, което е неизменно и за което говори Вало - чистото осъзнаване, без даването на оценки на нещата... Хората, които успеят да обелят люспите си, наричаме просветлени, буди, блажени и как ли още не... Има стотици начини, не казвам, че само будизмът е правилен. Дори не е нужно и човек да е част от някаква организирана религия... И това не е унищожаване на нещо си - това е просто изтриване на фалшивите представи, които са насаждани в съзнанието ни толкова много години... Не е нужно да практикувате някакви специални техники, за да можете да разпознавате истинските неща от фалшивите - просто винаги си припомняйте... Че няма изначално лоши хора. Че всичките ни ежедневни интрижки и игри са просто глупости. Че няма смисъл да се взимате прекалено насериозно. Че е важно е да бъдете добри с хората около вас и да не ги съдите за недостатъците им. Че животът е кратък и единственото важно нещо е да обичате и да бъдете обичани. Това е...

Такаааа... Тъй като по-горе просто се опитах да се пошегувам, ще се опитам по-подробно да разясня становището си...

Естествено е, ако някой нападне теб или твои близки хора, да ги защитиш, дори ако това наложи използването на сила. Дали това ще стане с гняв или без гняв, едва ли има значение. В такива моменти човек действа интуитивно, без да мисли или да изпитва емоции. Това е непосредствена реакция - инстинкт за самосъхранение... Не приемам вече разни опити за отмъщение и т.н. Глупаво е. Трябва да се разберат няколко неща... Всички ние се раждаме еднакви - като бели листи хартия. Празни, непопълнени, незамърсени с каквито и да е идеи и концепции. И никой от нас няма гаранция какво ще се появи върху неговият си лист. Представете си човек, раждащ се в семейство на мързеливи,немарливи и ограничени хора, израстващ безконтролно, без нужното внимание и възпитание. Попада в обстановка, която поражда у него съответните нагласи и реакции - расте на улицата, сред престъпления и злоба, нямащ никакъв позитивен модел, който да копира. Нормално е такъв човек да стане като тези около него. Престъпниците не се раждат такива, те са плод на несъвършенствата на системата, която сме изградили. Важно е да се проумее това - няма изначално зли хора. Стават такива под въздействието на редица фактори. И оттук можем да стигнем до други изводи - няма смисъл да осъждаме хората, които не ни допадат и в които откриваме недостатъци - за да станат такива, те са преминали през определени ситуации, които са ги формирали... Съседът ви е простак и ужасно ви дразни - а защо се дразните? Не разбирате ли,че той е плод на множество обстоятелства, характерът му не е нещо присъщо и неизменно, той е формиран от животът му в това общество... Би трябвало да му съчувствате, че просто не е имал късмета да получи един добър старт и се е превърнал в купчина от негативни емоции и закостенели представи. Гледайте на всичко по този начин - тогава изчезва стремежът да съдите хората и да си въобразявате,че вие сте най-добрите,умните и способните. Този стремеж е плод на егото. В този смисъл ние не сме истински - човекът може да се сравни с глава лук - като всичките му обвивки и люспи всъщност не са негови,не са реални - те са формирани от множеството идеи,предразсъдъци,концепции, които са замъглили чистия, непосредствен поглед, което едно дете има върху живота, и го превръщат в понятието "възрастен"

А най-отдолу, под всички люспи, е именно това, което е неизменно и за което говори Вало - чистото осъзнаване, без даването на оценки на нещата... Хората, които успеят да обелят люспите си, наричаме просветлени, буди, блажени и как ли още не... Има стотици начини, не казвам, че само будизмът е правилен. Дори не е нужно и човек да е част от някаква организирана религия... И това не е унищожаване на нещо си - това е просто изтриване на фалшивите представи, които са насаждани в съзнанието ни толкова много години... Не е нужно да практикувате някакви специални техники, за да можете да разпознавате истинските неща от фалшивите - просто винаги си припомняйте... Че няма изначално лоши хора. Че всичките ни ежедневни интрижки и игри са просто глупости. Че няма смисъл да се взимате прекалено насериозно. Че е важно е да бъдете добри с хората около вас и да не ги съдите за недостатъците им. Че животът е кратък и единственото важно нещо е да обичате и да бъдете обичани. Това е...

Айдеееeee, отиде коня у ряката. :-)))

Момчета, момчета... животът не е красиво учение.

Най-големият учител е самият той.

Явно, имате да учите още доста. Всичките ви красиви думи ще се изпарят на мига при една такава или подобна на горната моя хипотетична ситуация, сигурна съм. Пак казвам - не ви я пожелавам никога, но бъдете готови и за това, иначе се оказвате неподготвени за най-обикновените истини от живота - онези, които се случват наистина, а не само в сънищата.

Аре, пичове, сега ви оставям да си хортувате отново колко красиви учения има на този свят. Но без мен. Красиви илюзии ги наричам.

Благодаря ти, Вало, за поздравите! От тях си избирам последният. И ти го връщам в изпълнение на един истински зрящ за мен човек:

Редактирано 13 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

...

Аре, пичове, сега ви оставям да си хортувате отново колко красиви учения има на този свят. Но без мен. Красиви илюзии ги наричам.

Всичко добро Лусия. Най-добри пожелания и много любов!

Именно затова избягвам да пиша по такива въпроси - защото думите не могат да предадат вътрешното усещане и се получават безсмислици...

Няма да се повтори, обещавам

Именно затова избягвам да пиша по такива въпроси - защото думите не могат да предадат вътрешното усещане и се получават безсмислици...

Няма да се повтори, обещавам

Разбирам ви, момчета. Не бих желала да оставате с впечатлението за неразбрани. Това вътрешно усещане ми е безкрайно познато, Данчо, няма нужда да ми го обясняваш - с него съм се родила... Но животът не е само то, за съжаление. Ето какво исках да ви кажа с много любов и от мен на всички вас. Ала неподправена.

Напротив - ПИШИ, както и Вало. Развили сте третата парамита (за разлика от мен ), която е много важна, за да можем да помагаме на другите... У нас всеки разбира от всичко (футбол, политика, философия, Дхарма). Допуснах грешка като реших, че някой наистина търси отговор на въпроса поставен в темата...

А Вие от позицията на какъв ще казвате кой да пише и кой не в темата. На будистки учител, стопил Егото си или на на някое от многобройните будистки божества?..

Темата е за това дали сме истински или не сме, с Ваше или без Вашето Височайше позволение да напомня.

.... на някое от многобройните будистки божества?..

В будизма няма божества Лусия. Една от възможните сфери на съществуване е божествената, но това не е нито цел, нито път.

Буда е човек. Роден като принц, но обикновен човек. Като всеки нас. В един момент от живота си принц Сидхарта, открил старостта, болестите и смъртта. Това преобърнало радостния му до този момент живот. Той осъзнал, че каквото и да постигне в живота си смъртта има последната дума. Осъзнал, че каквото и да постигнем в живота си, щастието към което се стремим е нетрайно в същността си. Бъдещият Буда бил притеснен не толкова за себе си, по-скоро за близките си, за всички същества. Такава била мотивацията му да напусне удобният и радостен живот на принц и да тръгне да търси решение на проблема със страданието. Мотивация в която другите са по-важни.

След шест години скитане и учене при различни учители Сидхрата постигнал целта си. Намерил решение на проблема със страданието. Станал просветлен. Станал Буда. Пробуден за истинската природата на нещата.

45 години след просветлението си Буда преподавал знание и методи, водещи до преживяване на нещата каквито са, за всеки който имал желание. Буда не е искал последователи, Буда е искал по-скоро равни на него колеги с които да сподели просветляващи учения. Единствената мотивация на Буда да преподава е защото всяко същество търси щастие и иска да избегне страданието. Буда не е искал хората да стават будисти, искал е да бъдат щастливи.

Единствената разлика между нас и Буда е че той е медитирал повече. Всеки е Буда. Не всеки го знае.

Умирайки Буда е казал няколко неща които характеризират цялото учение:

"Умирам щастлив. Всяко учение, което може да облагодетелства съществата вече съм го дал."

после казал още нещо, което не съм срещал в нито едно друго учение или религия:

"Не вярвайте на нито една моя дума, просто защото един Буда я е казал. Проверете всичко сами. Бъдете своя пътеводна светлина"

В будизма няма божества Лусия.

Как да изберем идам? - - въпрос, отправен към Далай Лама.

Отговорът:

В системата на тантрите термина "идам" се отнася главно до божеството, върху което медитираме. Трябва да се подчертае, че не винаги зависи изцяло от нас да си изберем идам. Понякога, особено в ранния етап от дхарма практиката ни, е по-вероятно просто да практикуваме божествата, които нашите учители ни предложат. В повечето случаи те биха препоръчали някое от божествата, считани за най-важни в тяхната традиция. Всяка от четирите традиции съхранява специфични медитационни системи, свързани с конкретни идами, въпреки че съществува и голяма степен на сходство. Например, и в четирите традиции, често начинаещите във ваджраяна практикуват божества като Ченрезик, Тара и Манджушри. Те са лесни за практикуване и качествата, които въплъщават, като състрадание и мъдрост, са много полезни при навлизането ни във ваджраяна. След това, ако преминем напълно през систематичното йогическо обучение на някоя от четирите школи, вероятно ще прекараме поне известно време медитирайки върху божества, на които в конкретната традиция се набляга по-специално, например Ваджра Йогини и Хеваджра в Сакя или Ваджракилая в Нйингма.

Избирането на идам обикновено е процес, развиващ се през дълъг период от време. Когато сме медитирали върху достатъчно много различни божества в дхарма практиката си, ние постепенно ще развием връзка с конкретно божество. Това се случва, когато даден идам е свързан с най-дълбоките ни духовни нужди, състоянието, при което сме най-способни са се свържем с крайната реалност. Следователно, човек не бива да се притеснява кой идам да практикува. Следвайте съветите на учителя си и постепенно сходството ви с дадено божество ще се прояви. Това може да се случи след две или три години, а може и след двайсет. Няма фиксирана продължителност от време.

Цитатът ви е от публикуваната наскоро у нас прекрасна книга на Лама Джампа Тхайе (а не Далай Лама) "Пътят на тибетския будизъм" (стр.115-116) в началото, на която пише:"Никакви части от тази книга не могат да бъдат използвани или публикувани чрез каквито и да е средства - електронни, механични, фотокопирни и пр. без изричното разрешение на автора." Но вие дори не знаете кой е автора... Осъзнайте се и проявете поне малко уважение към труда на другите. Имате ли представа колко е трудно издаването на сериозна Дхарма литература у нас? Разбирате ли, че всичко това се случва благодарение на алтруизма и идеализма на шепа хора, които не получават нищо за това? Не разбирате, уви...

Обяснявам (не за вас) за някой, който може да прояви интерес: санскритския термин е иштадева, а тибетския еквивалент е лхагпе ла, което буквално означава "избрано божество" за определена практика. Синоним е термина идам от "йид"=ум и "дамциг"=връзка. Идамите не са божества, а изразяват просветленото състояние или качества на ума. Медитацията или идентифицирането с тях, пробужда същите качества в нас. Простичко казано, това са огледала, които показват истинската ни природа - съчувствие, мъдрост, активност...

Е, нищо де, той Лама Джампа Тхайе нали няма Его, ще ме прости, за разлика от Вас, че му обърках името, поне титлата (тя, вероятно, също се дължи на липса на Его...) не съм. Пък знае ли човек, може той да е следващия Далай Лама - като гледам от колко много учители е събирал мъдрост... Ей го е въпросния Лама - http://www.dechen-bg.org/teachers/index.html - ами той си е за уважение, човека. :-)))))

Инфото за идам съм взела също от тук - http://www.dechen-bg.org/articles/html/24qanda.html .

Благодаря Ви за поясненията относно това какво е идам и иштадева. Попрочетох сега и аз нещичко по въпроса - ето от тук - http://www.gmsy.org/ishtadeva.html, където обясняват що е това понятие така - This chosen form of God is called one's Ishtadeva.Сега вече ми стана напълно ясно. Другаде ги наричат Божества на обета във Ваджраяне.

А ето и как изглеждат някои иштадеви:

Авалокитешвара - от санскри - Надзираващия Господ:

Ситатара - Бялата Тара - Спасителката:

Манджушри - от санскри - Великолепната Слава, също Манджугхоша - от санскри - Прелестния Глас:

Махакала - Великият черен:

Ето маска на това божество:

Калачакра - Колелото на Времето:

Ямантака - Ужасяващият:

Има и други, но на тези намерих картини само. Ммм, последните три "божества" са, как да се изразя, особено очарователни. Що ми приличат на сцени от Шака Зулу, обаче, не знам.

Идамите са методи, не са божества.

"И" на тибетски означава ум. "Дам" - означава връзка.

Идам е символ на просветлението или на определено просветлено качество.

Важен е смисъла, а не само формата на картинките.

В Дзен будизма няма идами или медитационни картинки, но и ползващите тази част от ученията на Буда също стават просветлени.

Авалокитешвара(санскрит) или Ченрези(тибетски) е Бодхисатва представляващ съчувствието на всички Буди. Той има четири ръце, които са символ на неговата любов, съчувствие, симпатизираща радост и равнопоставено отношение към всички същества. Медитацията с Ченрези или дори само повторението на мантрата му: Ом мани пеме хунг води до пробуждане на необусловено съчувствие.

Бялата Тара представлява съчувствието в женска форма.

Манджушри е Буда или бодхисатва на необусловената мъдрост.

Махакала, който си показала е очевидно бял. Махакала може да се появи в много форми, неговата основна функция е защита. Всички елементи около него имат определен смисъл и значение. Ножът който държи прерязва смущаващите емоции, чашата череп е пълна с кръвта на егото, а украшенията от черепи показват трансформацията на основните смущаващи чувства в мъдрост.

Някои от Будите са били обикновени хора, като всеки от нас. Те са се срещнали с просветляващи учения, ползвали са ги и са осъзнали Буда природата. Станали са Буди. По пътя към просветлението има десет етапа, които са наречени степени на Бодхисатва. (Бодхисатва е някой за който другите са по-важни и той безстрашно и неуморно върви към просветление и помага на останалите)

Бодхисатва на първо ниво може да помага на 100 същества. На второ ниво на 1000 ... и т.н Един Буда, което е 11 ниво има неограничени възможности да работи за другите. Буда може да се появи във всякаква форма и на всяко място, за да бъде полезен за другите.

Моля, не се подвеждайте по думата "ниво". Това не е електронна игра. :-)

Медитациите са методи с които интелектуалното разбиране за просветлението става директно преживяване. Медитациите са инструмент с който премахваме причините поради които не осъзнаваме, че ние в същността си точно сега вече сме просветлени. От Будистка гледна точка, причината поради която не преживяваме света по просветлен начин е съвкупността от "смущаващи" емоции и закостенели дуалистични идеи и навици. Когато ги трансформираме откриваме че ние винаги сме били и ще бъдем Буда. Откриваме неограничена мъдрост, абсолютно безстрашие, спонтанна радост и работим активно за другите без идеята "аз правя нещо за теб". Слънцето свети и топли защото това е природата му, просветленият неуморно работи за другите защото това е природата му.

Пътят към просветлението не е възможен без учител. Без учител този път е само игра на егото.

Тъй като учителят е много важен, той/тя трябва да бъдат проверени. Дали познават ученията, дали имат опит в медитацията, дали имат позволението да преподават от собствените си учители, дали има единство между думи и дела, дали интересът на учителя към израстването и развитието на учениците е истински и дали учителят има съчувствие към всички същества. Тук във форума има една статия "Четирите пътя на мъдрите", която би била полезна при избор на учител.

Моля, бъдете внимателни тъй като има много Гуру-Шарлатананда.

Усмихнат ден!

Е, как сега, хем няма божества, ама хем някои от тях имали по 4 ръце.

Хм, ще чакам аз да си бая някаква мантра и благодарение на нея да изпитам съчувствие или други подобни благородни чувства... Това, май, са практики за безчувствени хора, поначало лишени от положителна емоционална нагласа.

Тези будистки практики, медитации и тем подобни фиксации в егрегорни същества, така както разбирам, не се различават по нищо от индианските различни форми на медитация по време на магическите обреди и ритуали за осъществяване на контакт с духовете на предците или пък от фиксациите им върху образа на някакво животно, чиито качества са искали да придобият. Също чрез специални церемонии, ритуали и медитация те се научават да говорят с Боговете си. Например те имат ритуал, наречен търсене на видение (Vision quest) - постене без храна и вода в някое отдалечено място. Прави се с цел човек да получи от духовете съвет по някакъв важен проблем или закрила. Така индианците вярвали, че се срещат със своите духове покровители. Тези духове им помагали в трудни моменти, например, в критична ситуация при битка, при това търсене на видение често воинът получавал инструкции как да се облича, как да се боядисва, как да боядисва коня си, какъв щит (който се смятал за изключително силен талисман) да си направи. Всички тези неща - боен накит, облекло, боядисване и пр., осигурявали магическа защита в боя и за целия този комплекс се използва названието "военна медицина". Една от тях е концепцията, подобна на тези тук будистки божества или качества на ума, както вие предпочитате да ги наричате, е била за сила. Интересното тук е, че под "медицина" индианците са разбирали някаква свръхестествена сила или явление, нещо необичайно, тайнствено и свещено и тъй като белите видели за първи път тези "ритуали на силата" при лечение на болни, започнали да използват думата "медицина". Разбира се, тук влизат и песнопенията (индивидуални, естествено), чрез които се активират силите на всички тези предмети и разнообразни табута (също лични), които поддържали тази магия. Разбира се, има стотици подробности и детайли, но не му е тук мястото да навлизаме чак в такива тънкости.

Излиза, че в своята същност будизмът, ако и да се нарича учение, е идентичен с индианския шаманизъм. То и последният си е вид учение - такова, че да посвети в магически практики.

Дори ндианците са повече за препочитане, поне са по-готини и по-красиви от будистите. :-)))

И при индианците, и при будистите за тези методи на шаманство, магии, ритуали и мантри-заклинания в съвременната терминология се използва термина автосугестия или самовнушение. :-)))

Редактирано 14 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Лусия,

ако прочетеш последното си мнение и няколко назад може би ще забележиш, че съзнателно или несъзнателно, те могат да бъдат обидни. Изглежда, че подценяваш и иронизираш неща, които дори не полагаш усилие да разбереш, водиш се от собственото си харесване или нехаресване. По начина по който пишеш излиза, че само ти знаеш истината за всичко. Според мен или нямаш представа и не искаш да научиш повече за ученията на Буда или го правиш съвсем съзнателно с цел провокация.

Това е чудесно. Всеки има свобода и избор.

Възможно е твоето разбиране за нещата да е най-вярното на тази Земя.

Това обаче не пречи да имаш (или да показваш) толерантност към хората, които мислят по различен начин. Иначе нараняваш.

Лично аз приемам (или поне се опитвам :-)) писането си тук, а и всичко с което се срещам като танц. Понякога този танц е забавен, понякога може да е болезнен, и картинките на вътрешните и външните светове постоянно се появяват, променят и изчезват.

В този танц ти пожелавам всичко най-добро, много любов, много късмет и благодаря, че ми даде възможност да изиграя ролята си.

http://www.youtube.com/watch?v=vnRqYMTpXHc

Аз не съм много умел танцьор, така че ако съм настъпил теб или някой друг се извинявам.

ПС

За да съм все пак по темата бих добавил, че танцът, музиката, както и всичко останало разбира се не е истинско. :-)

Формата е пуста(от присъщо съществуване).

Това, което преживява танца, музиката и партньорите - винаги е. Сияйно, безгранично осъзнаване, неразделни съчувствие и мъдрост, пространство и най-висша радост.

Усмихната вечер на всички.

Танцуващи или просто заслушани в музиката.

Лусия,

ако прочетеш последното си мнение и няколко назад може би ще забележиш, че съзнателно или несъзнателно, те могат да бъдат обидни. Изглежда, че подценяваш и иронизираш неща, които дори не полагаш усилие да разбереш, водиш се от собственото си харесване или нехаресване. По начина по който пишеш излиза, че само ти знаеш истината за всичко. Според мен или нямаш представа и не искаш да научиш повече за ученията на Буда или го правиш съвсем съзнателно с цел провокация.

Това е чудесно. Всеки има свобода и избор.

Възможно е твоето разбиране за нещата да е най-вярното на тази Земя.

Това обаче не пречи да имаш (или да показваш) толерантност към хората, които мислят по различен начин. Иначе нараняваш.

Лично аз приемам (или поне се опитвам :-)) писането си тук, а и всичко с което се срещам като танц. Понякога този танц е забавен, понякога може да е болезнен, и картинките на вътрешните и външните светове постоянно се появяват, променят и изчезват.

В този танц ти пожелавам всичко най-добро, много любов, много късмет и благодаря, че ми даде възможност да изиграя ролята си.

http://www.youtube.com/watch?v=vnRqYMTpXHc

Аз не съм много умел танцьор, така че ако съм настъпил теб или някой друг се извинявам.

ПС

За да съм все пак по темата бих добавил, че танцът, музиката, както и всичко останало разбира се не е истинско. :-)

Формата е пуста(от присъщо съществуване).

Това, което преживява танца, музиката и партньорите - винаги е. Сияйно, безгранично осъзнаване, неразделни съчувствие и мъдрост, пространство и най-висша радост.

Усмихната вечер на всички.

Танцуващи или просто заслушани в музиката.

Вало, всичките ти години практикуване на Будизъм отидоха с този пост нейде...

Нямам за цел никого да обидя - нали сам каза да не се вземаме насериозно.

Явно и вие - будистите, сте като останалите хора - щом теб успяха да те разгневят и обидят няколко поста на една жена, то какво остава от сериозни действия на някой с наистина лоши намерения (за разлика от моите) ... - не забравяй как отговори на хипотетичния ми въпрос. Или искаш да сметна отговора ти като фалшив?..

Нямам за цел да обиждам нечие изповядване. Само разглеждам нещата - как беше - такива, каквито са. :-))) За мен това е истината. А ти защо се гневиш, ако не е истина? И нали в учението, към което толкова години се придържаш, се казва, че няма отхвърляне на никоя гледна точка. Или забрави да включиш неудобните и неточковите гледища. :-)))

Не си ме настъпил, споко - не може да ме настъпи един нетанцуващ статист.

---

За мен истината е следната - всички учения, религии и вероизповедания и т.н. практикувани религиозни вери са вид шаманизъм - дори християнството, такова, каквото е в момента, е вид шаманизъм - какво е паленето на свещи, кланянето на икони, осветяването на водата, маслосвета и прочие шамански ритуали в християнството. Да изреждам ли и за другите религии - за исляма, където се кланят на някакъв камък, паднал от небето по пет пъти дневно, за ученията да не говорим - те направо си изработват богове приживе - вождовете и учителите.

Това е моят поглед върху религиите като средство за духовно израстване в миналото, което вече е изпълнило своята роля някога и сега остава само такова за разделение на хората и управлението им от различни къде ясни, къде неясни сили...

А човечеството се люлее още в люлката на своето спящо, блудно (моля да не се обърква с будно) съзнание и сънува пробуждането му.

Приятни сънища!

Редактирано 14 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

...

Приятно бе да побъбрим Лусия. :-)

Ти щастлива ли си Лусия?

Приятно бе да побъбрим Лусия. :-)

Ти щастлива ли си Лусия?

Много. :-)))

Знаеш ли каква е тайната ми без никакви учения-течения, от които ме хваща само настинка - не се вземам на сериозно и говоря, каквото мисля.

Прекрасно е това състояние! Пожелавам ти го от цялата си душа!

Много. :-)))

Знаеш ли каква е тайната ми без никакви учения-течения, от които ме хваща само настинка - не се вземам на сериозно и говоря, каквото мисля.

Прекрасно е това състояние! Пожелавам ти го от цялата си душа!

Благодаря. Щастлив съм когато някой е щастлив.

Пожелавам ти винаги да си щастлива и да имаш силата, свободата, мъдростта и спонтанността да предаваш това щастие и на другите.