Агресията като форма на неуважение към чуждия избор, имах предвид, Лу. Не го намирам за стерилност, а за проява на разумност. Подценяването на останалите гледни точки не говори за широтота на възгледите.

Иначе съм съгласна с поста ти. Не мога да си представя живо дърво без корен. Разбира се тук спокойно някой може да ми каже, че има и кореноплодни, но те също се нуждаят от видима си част, така че искаме или не, доброто и злото са неразривно свързани в тази наша реалност.

Колкото до Любовта... тук мнението ми се различава от твоето. Тя има едно лице. Различни са нашите проекции.

Моят път ли? Надявам се, че вървя що годе достойно към добрия край. Нищо специално.

Писали сме заедно с Вало.

Това да обичаме всички еднакво силно и безусловно... много е красиво, Вало

съвършено е, невъзможно е в тази реалност. Но наистина можем да си спестяваме

безсмислената агресия.

Редактирано 20 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Има значение какъв смисъл влагаме в думите. Една част от "агресията" описана тук всъщност не е агресия. Или можем да кажем така:

Има два вида агресия: Резултатът от единия вид е щастие за другите, каквито са повечето случаи, когато двама човека се любят.

От другия вид агресия резултатът е страдание.

Любовта също е два вида. Единият вид очаква и се надява, живее в миналото или в бъдещето. Този вид "любов" произлиза от егото и е по-скоро привързаност и желание. Този вид "любов" ограничава и ревнува. Този вид "любов" зависи от причини и условия. Тази любов може да се каже не е истинска, защото както и всяко друго нещо, което зависи от причини и условия се появява, променя и изчезва.

Другата любов е абсолютна. Тази любов не зависи от причини и условия. Тя е израз на природата ни. Тази любов дава, не ограничава, не ревнува и винаги е тук и сега. Тази любов обича, иска другите да не страдат, радва се когато другите са щастливи и това отношение е еднакво към всички. Може да се каже, че тази любов е истинска защото е същността ни.

Можем да обичаме всички еднакво силно и безусловно. Можем да пожелаем никой да не страда, можем да сме щастливи, когато другите са щастливи.

Това всъщност е същността ни.

Можем да направим това откритие.

Ако поискаме.

Можем и да не искаме.

Свободен избор.

Вало, красиви думи... Но човекът е едно голямо условие и като такова, изпитва любов, която се определя от условности. И да искаш, и да не искаш, е така, вече друг е въпросът, ако не искаш да си го признаеш...

На теб случвало ли ти се е да обичаш безусловно? Би ли обичал, например, любовника на твоята жена или жена си, ако я хванеш в изневяра?

Я ми кажи как става тоя номер, щото на мен такъв вид недостижима за човека безусловна любов ми прилича повече на безразличие.

Не е човешко да се обича така. Така може само Бог, ако го има. Но ние сме хора и като такива най-напред трябва да се научим да не се страхуваме от човешката любов - от онази, която ревнува, от онази, която желае, от онази, която ограничава. Ако ти не си разбрал закона за ограничението, как би разбрал що е свободата? Ако не си изпитал бедността, как ще можеш да оцениш залъка хляб, дарен ти.

Аз не мога да обичам безусловно, признавам си. Човек съм и мога да обичам само по човешки.

Например, не обичам лицемери, които развяват фалшиви безусловни любови. :-)))

Агресията като форма на неуважение към чуждия избор, имах предвид, Лу. Не го намирам за стерилност, а за проява на разумност. Подценяването на останалите гледни точки не говори за широтота на възгледите.

А защо възприемаш нечие различно от общото мнение като форма на неуважение към чуждия избор? И то не е ли също нечий чужд избор? Примерно, моят избор в момента е да бъда неразумна и да не гледам избора на другите през... "широки"... точки.

И не намираш ли твоето определяне на нещо като агресия също за вид агресия, но от онези - по-коварните - защото са скрити. :-))))))

Ако искам да покажа неуважението си към някого, просто ще спра да разговарям с него и ще го подминавам.

А ако питаш мен, този прекалено разумен свят се нуждае плачевно от малка доза неразумност... :-)))

Редактирано 20 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Виж с'а к'во ме напра'и? Да се връщам да преговарям какво съм писала.

Гледам първо лице, множествено число съм използвала. Слагам се и аз в тюрлюгювеча демек.

(впрочем по някои нежни агресийки си падам )

Разумен свят???

хм... явно живеем в различни светове Обаче ако го наречем - свят на хора, взимащи се много насериозно, одма ще се съглася с теб.

Софизмът ти е доста добър. Поздрави. Иначе е скучно.

Думите манипулират. Мдам. Голяма сила са.

И голяма слабост.

аз не вярвам, че има човешко същество, способно да изпитва безусловна любов към всички, ако казваш, че познаваш такива хора... хм... това ме изпълва с дълбок скептицизъм. А нещо май изпуснах развитието на темата - какво общо има любовта с това истински ли сме, или не сме?

Вало, красиви думи... Но човекът е едно голямо условие и като такова, изпитва любов, която се определя от условности. И да искаш, и да не искаш, е така, вече друг е въпросът, ако не искаш да си го признаеш...

Красивите суми са само думи. Аз може да лъжа съвсем съзнателно. Така, че моля не ми вярвайте.

Тези думи са проверими. Има методи водещи до такова преживяване.

Това преживяване е възможно, защото е същността ни.

Единственото което е необходимо да се направи е да се освободим или да трансформираме егото си. Съвкупността от закостенели идеи и навици и "смущаващи" емоции.

На теб случвало ли ти се е да обичаш безусловно? Би ли обичал, например, любовника на твоята жена или жена си, ако я хванеш в изневяра?

Я ми кажи как става тоя номер, щото на мен такъв вид недостижима за човека безусловна любов ми прилича повече на безразличие.

Безразличието е апатия и липса на емоции поради тъпота. Ако виждаш съвършената природа на всеки, ако виждаш буда във всеки, тогава е възможно да обичаш всеки еднакво силно. И безусловно. Природата на съвършенството е една и съща във всеки.

Аз лично съм начинаещ и вероятно в подобна ситуация ще изпитам "вкуса" на ревността. Предполагам обаче вместо скандал, ще направя чай или кафе за жена ми и нейния любим защото те несъмнено ще са уморени и един чай е за предпочитане пред скандал. :-)

Не е човешко да се обича така. Така може само Бог, ако го има. Но ние сме хора и като такива най-напред трябва да се научим да не се страхуваме от човешката любов - от онази, която ревнува, от онази, която желае, от онази, която ограничава. Ако ти не си разбрал закона за ограничението, как би разбрал що е свободата? Ако не си изпитал бедността, как ще можеш да оцениш залъка хляб, дарен ти.

Това е истинската ни природа. Така че според мен това е истинската човешка любов.

Не казвам, че е лесно, но това е същността ни. Това отива отвъд дуалността.

Аз не мога да обичам безусловно, признавам си. Човек съм и мога да обичам само по човешки.

Например, не обичам лицемери, които развяват фалшиви безусловни любови. :-)))

Предполагам, че обичам поне децата си безусловно.

Аз съм само начинаещ. Егото ми е огромно.

Но съм имал възможността да срещна хора, в които егото е по-малко или изобщо го няма. От личен опит мога да кажа, че колкото по-малко е егото, толкова повече сме способни да обичаме безусловно. Толкова по-истински ставаме. Това е процес, които води до преживяване на това което сме - мъдро безстрашие, радост и абсолютна любов.

Виж с'а к'во ме напра'и? Да се връщам да преговарям какво съм писала.

Гледам първо лице, множествено число съм използвала. Слагам се и аз в тюрлюгювеча демек.

(впрочем по някои нежни агресийки си падам )

Разумен свят???

хм... явно живеем в различни светове Обаче ако го наречем - свят на хора, взимащи се много насериозно, одма ще се съглася с теб.

Софизмът ти е доста добър. Поздрави. Иначе е скучно.

Думите манипулират. Мдам. Голяма сила са.

И голяма слабост.

Точно множественото число на първото лице е издайничето... Тюрлюгювечът за мен е въпрос на лош вкус - и пряко, и преносно. Там става смесване, освен на храни, на ензими и разни други сокове ферментирали продукти и мами джеймс става една такава.

Преговорът не е лошо нещо - аз го върша често - помага за самоанализата.

Не думите са силата, а мисълта, вложена в тях. Многото думи показват често безсмислие. А с теб се разбираме с малко... Поздрави!

Да, светът е прекалено разумен, затова е и полудял напълно.

Разбира се, че ще е скучно иначе - ще станем като будистите - разумно и праволинейно-целенасочено, без излишни "смущаващи" емоции да си гледаме в пъпа по цял ден.

Добро утро Този отговор към мен ли e?

За мен е, за мен е, не е за теб, Г-н "само Аз съм на този свят". Добрутро!

Явно е, че обясенията, които се опитвам да дам са крайно неумели. Съжалявам, за което... Точно обратното е на това, което казвате.

Ше продължа да ти говоря на "ти", защото така очаквам да се отнесеш и ти с мен, не толкова на сериозно...

Хм, нещата са "точно обратното е на това, което казвате", ми аз се позовавах на твойте думи.

Най-общо, не можете да промените т. нар. узряла карма, напр. тялото, което имате, но всичко което все още не се е случило, може да бъде променено (но не като с магическа пръчка :-) ), т.е има учения и методи за да направите това, но е нужно усърдие, дисциплина и т.н., защото навиците ни са много силни ...

Тялото, което имам? Това наистина е интересно. Моето тяло е вече променено. Направени са ми две операции, при които ми е прелята кръв от други хора. Също както се прави трансплантация на органи като сърце или бъбрек, така е и с кръвта. Тя е течен орган, който може да бъде подменен лесно. И сега следва интересното. Има ли значение кармата на хората, чиято кръв тече във вените ми? Колко процента? Ами ако някой от тях е бил престъпник? Ами ако не е бил щедър(умствено)? Ами ако някой от тях е бил пробуден източен принц? Всъщност исках да кажа просветлен. Нали просветлените не се прераждат,а?(Признавам си, че тук се смях от сърце)

Също така, от това, което правите в момента зависи какво ще преживеете в бъдеще... Т. нар. карма не е съдба или нещо предопределено, а е изключително динамична категория... Нека Вальо, ако има време да обясни по-подробно (все гледам да му прехвърля топката :-))

С това принципно съм съгласен, но го разбирам по друг начин.

Това което правя в момента, ако има последствия едва в някакви предстоящи ми животи, то усилията които полагам сега биха изгубили всякакъв смисъл. Ще ти кажа къде е ахилесовата пета. В поемането на отговорност! Именно! Знанието, че сега! мога да избегна последствията от действията, ме освобождава от отговорност.

Вариант 1. Щом ще плащам в бъдеще, сега мога да си правя каквото си искам. Няма последствия.

Вариант 2. Сега съм добър, но ще бъда по-добър в някой бъдещ живот, когато обстоятелствата ми го позволяват. Сега имам много проблеми, зает съм прекалено и имам да мисля за куп неща. Нямам време, приоритетите са други.

Освен това казваш, че цитирам: "но всичко което все още не се е случило, може да бъде променено (но не като с магическа пръчка".

Съвсем отговорно ти заявявам, ползвайки този безценен метод, всеки човек може така да приспи съвестта си, че никога повече да не се събуди! Успех!

Нека Вальо, ако има време да обясни по-подробно (все гледам да му прехвърля топката :-))

Ами, спри да му я прехвърляш, би улеснил дискусията. Ако питам Вало, а отговаряш ти и обратното се получава странно преплитане и се губи връзката. Но пък можеш да прайш все що ти душа сака.

Редактирано 21 септември 200916 г. от arenas (преглед на промените)

Разбира се, че ще е скучно иначе - ще станем като будистите - разумно и праволинейно-целенасочено, без излишни "смущаващи" емоции да си гледаме в пъпа по цял ден.

Без "смущаващи" чувства не значи без чувства. :-) Това е пример за дуалистично мислене. За съжаление това е ограничено мислене.

Трансформирането на емоции, които нараняват води до освобождаване на пространство в което се появяват емоции и качества, които носят радост и щастие.

От будистка гледна точка емоция като гнева например не е истинска. Тоест не е абсолютна. Тази емоция няма присъщо съществуване. Гневът се появява поради конкретни причини и зависи от условия. Тази емоция се променя през цялото време, и рано или късно изчезва. Няма причини да позволяваме на тази емоция да управлява мислите, думите и действията ни.

Когато гневът и всички смущаващи емоции бъдат трансформирани те стават просветлени качества.

Ако сме способни да наблюдаваме появата на гнева, игривите му промени и това как изчезва, без да позволим да се появи като груби мисли, думи или действия - вместо да нараняваме другите в тази ситуация ще видим много ясно нещата, такива каквито са, трансформацията на гнева води до яснота. Гневът се трансформира в "огледалоподобна" мъдрост. Всички смущаващите "емоции" се трансформират в просветлени качества и емоции. Просветлените качества и емоции са според мен по-вълнуващи и носят повече радост за нас и за другите.

Будизмът не води до безразличие. Будизмът води до откриването на богатството, което вече е в нас. Безграничен океан от качества и способности, като например абсолютната любов.

Всяка любов в сравнение с абсолютната е скучна. Всяка преживяване в сравнение с просветлението е страдание.

Това на практика означава, че винаги можем да сме тук и сега, вместо да се надяваме или да се страхуваме, вместо да сме в миналото или в бъдещето. Това означава, че можем да сме изцяло във всяка ситуация от живота си, да я преживяваме напълно и да се опитваме да мислим повече и за другите, отколкото за себе си. Това на практика означава, че безстрашието, радостта и абсолютната дейна любов се увеличават.

Всъщност ние имаме свободата да сме безстрашни, радостни и добри във всяка ситуация, дори и да не сме просветлени.

Тази свобода и този избор според мен са мъдри.

--------

Ако някои е щастлив да мисли, че по цял ден безразлично си гледаме пъпа и разумно-праволинейно скучаем и аз съм щастлив.

Всъщност мога да допълня, че освен гледането на пъпа - на всеки половин час казваме Ом :-))), а през останалото време спим. :-)))

Усмихнат ден!

Тялото, което имам? Това наистина е интересно. Моето тяло е вече променено. Направени са ми две операции, при които ми е прелята кръв от други хора. Също както се прави трансплантация на органи като сърце или бъбрек, така е и с кръвта. Тя е течен орган, който може да бъде подменен лесно. И сега следва интересното. Има ли значение кармата на хората, чиято кръв тече във вените ми? Колко процента? Ами ако някой от тях е бил престъпник? Ами ако не е бил щедър(умствено)? Ами ако някой от тях е бил пробуден източен принц? Всъщност исках да кажа просветлен. Нали просветлените не се прераждат,а?(Признавам си, че тук се смях от сърце)

При трансплантации не получаваме кармата на другия човек, но се случва при трансплантации на сърце да получим някой от умствените тенденции, например може да не сме били пушачи, а след трансплантацията да ни се прииска да пушим.

Това което правя в момента, ако има последствия едва в някакви предстоящи ми животи, то усилията които полагам сега биха изгубили всякакъв смисъл. Ще ти кажа къде е ахилесовата пета. В поемането на отговорност! Именно! Знанието, че сега! мога да избегна последствията от действията, ме освобождава от отговорност.

Вариант 1. Щом ще плащам в бъдеще, сега мога да си правя каквото си искам. Няма последствия.

Вариант 2. Сега съм добър, но ще бъда по-добър в някой бъдещ живот, когато обстоятелствата ми го позволяват. Сега имам много проблеми, зает съм прекалено и имам да мисля за куп неща. Нямам време, приоритетите са други.

Следствията от нашите действия могат да бъдат моментални. Например удряме някой и той ни връща. Правим нещо добро за друг и той също се отнася добре с нас.

Освен това казваш, че цитирам: "но всичко което все още не се е случило, може да бъде променено (но не като с магическа пръчка". Съвсем отговорно ти заявявам, ползвайки този безценен метод, всеки човек може така да приспи съвестта си, че никога повече да не се събуди! Успех!

Може. Разбира се ние сме пълни с навици, които е много трудно да бъдат променени. Така или иначе обаче карма е закон. Той е безличен. Всяко нещо, което мислим, казваме или правим променя бъдещето ни. Карма не е съдба. По-скоро е танц.

Пак се оплетохме с dagpo :-)

Редактирано 21 септември 200916 г. от Вало (преглед на промените)

Точно множественото число на първото лице е издайничето... Тюрлюгювечът за мен е въпрос на лош вкус - и пряко, и преносно. Там става смесване, освен на храни, на ензими и разни други сокове ферментирали продукти и мами джеймс става една такава.

Традиционалист съм, Лу. Това е положението. Пък и ми доставя удоволствие да намирам нещо красивичко(макар и малко)

там, където никой не търси(например в боклука)

Многото думи показват често безсмислие. А с теб се разбираме с малко... Поздрави!

Ще добавя и още нещо. И двете знаем защо се разбираме с малко думи.

Dagpo, приеми моите извинения. Егоцентризъм. Откъде да ми дойде на ума, че и има и друг луд като мен

в седем без нещо да пише пост. Затова и не цитирах Лу, а направо си написах отговора.

Казваш, че любовта на майката към детето е безусловна... Да. Има и такива майки. Но се питам за

онези-другите, които продават децата си. Или пък онези, които си гледат кариерата. Или пък онези дру

гите, които решават, че бремеността вече им е противна и плащат за цезаровото сечение, че да извадят

"малката гад" на бял свят... мога половин страница с примери да изброя, които(за голямо мое съжаление)

показват доста друго, но не и безусловна любов.

Правилно си разбрал какво наричам "реалността, в която живеем".

Bankite, Вало чудесно е обяснил същността ни, да не го повтарям.

Животът ни какво е според теб?

Редактирано 21 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Разбира се, има всякакви майки. Мисълта ми е, че след като е възможно изпитванетто на безусловна любов към едно същество, то е възможно тя бъде разширена така, че в крайна сметка да обхване всички останали.

и право към остров Утопия, нали?

Нещастните през целия живот мечтаят -

най-после на щастливите да дойде краят.

И ако прилепът не вижда светлината,

нима у слънцето се намира вината?

Очи такива - да са слепи, по-добре е

със хиляди - не слънцето да почернее

...

Докато човекът още дума не е казал

и достойнствата, и слабостите му са скрити...

Не си мисли, че всеки храст е празен

под него може би патнера в сън е свита.

Саади

Разбира се, има всякакви майки. Както и всякакви будисти :-) Мисълта ми е, че след като е възможно изпитванетто на безусловна любов към едно същество, то е възможно тя бъде разширена така, че в крайна сметка да обхване всички останали.

За пръв път ми се случва да се самоцитирам, но май се налага...

Човек не може да се стреми да открие свой собствен път. По простата причина, че собствените пътища не се откриват, а се прокарват от самия него. Останалото е пътуване на стадното съзнание по утъпкани, лесни и безинтересни пътища, на които едва прохождащото самосъзнание предпочита да се опира за по-удобно и сигурно, по които се чувства уютно и безопасно и които са само ерзаци на полата на мама. Или с други думи - фикции.

Mea culpa!

Редактирано 21 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Скъпи приятелю, за разлика от теб(нали сме на ти вече) няма да пояснявам стиховете на Саади.

Те са написани така, че да бъдат свободно интерпретирани и разбирани от всеки, според вътрешното му съдържание.

Вече казах личното си мнение за човека и Пътя. Изразих и личното си разочарование от феномените - религии с прилежащите им секти, учения с прилежащите им различни течения и най-вече от стълкновенията,

които възникват между тях. Всички учат едно и също(почти), а ще се избият помежду си. Не съм очарована нито от предварително сключения "брачен договор"(образно казано), нито от неволното(така ще го нарека, макар

че не е така) уголемяване на его-то(вместо смаляване).

Заиграването с едната от човешките страсти, а именно гордостта(оттам високомерие, надменност, величавост

и т.н.) не са дали досега този ефект, за който вие ми говорите. Напълно го разбирам. Харесвам го

на думи, но... ще го кажа още веднъж: Стремежът към съвършенство е съвършеното зло!

лично аз се отказах от стремежа

но това не означава, че отричам ученията или религиите

радвам се на избора ти и това, че този избор те прави щастлив!

"Ако следвате Дхарма (пътя) по погрешен начин, ще попаднете в низшите състояния." :-)

Ето това наричам "брачен договор". Има заплаха, манипулира се страха ни, а обещанието е "висшето състояние"q

Моркова и тоягата демек.

И си напълно права, че гордостта е много жилав противник. Един от начините (които познавам) за да се освободим от нея, е да се фокусираме върху качествата на другите, а не върху техните недостатъци и слабости...

Точно!

И сега ще задам въпрос: Смяташ ли, че Лусия няма чудесни качества? Тя е умен и знаещ човек и по

много интересен начин поднася богатството си. Чрез провокация. Сега вече го казах в прав текст.

Явно от предишния ми пост нямаше особен смисъл, така че забрави за него

От всичко има смисъл, Dagpo. Когато на човек му се говори, нека говори!

Забелязваш ли, обаче, че никога не си позволявам да критикувам други т. нар. духовни/религиозни/философски възгледи

Разбира се, че забелязвам.

Като бездуховна нямам друга работа, освен да наблюдавам висшите духом. Това е шега, но се надявам

да бъде разбрана и да предизвика широка усмивка.

Редактирано 22 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

...

Стремежът към съвършенство е съвършеното зло!

...

Тъй като не разбирам напълно смисъла зад тези думи, ще споделя и друга гледна точка към това:

Ако знаем че същността ни е безграничен океан от абсолютни качества, ако същността ни е необусловени безстрашие, радост, мъдрост, любов и съчувствие, които са скрити под "пластове" от преходни емоции като гняв, гордост, завист, ревност, алчност, невежество и закостенели идеи и навици, тогава е естествено да пожелаем да сме тази същност и резултатът от мислите, думите и действията ни да носи радост и щастие за другите. Това в известен смисъл е стремеж. Не мисля, че подобен стремеж може да е нещо лошо.

От будистка гледна точка ние сме като абсолютно съвършен диамант (олицетворяващ безбройните ни качества и способности). Този диамант е покрит от пластовете на "смущаващите" емоции и дуалистичните концепции.

Има методи "почистват" диаманта. Тези методи не подобряват съвършенството което вече сме.

Можем само да го осъзнаем и да преживяваме света винаги така.

Това, разбира се може да се случи без напрежение и "стремеж".

При трансплантации не получаваме кармата на другия човек, но се случва при трансплантации на сърце да получим някой от умствените тенденции, например може да не сме били пушачи, а след трансплантацията да ни се прииска да пушим.

Да, съжалявам, трябваше първо да попитам какво означава 'да променим тялото си'.

Следствията от нашите действия могат да бъдат моментални. Например удряме някой и той ни връща. Правим нещо добро за друг и той също се отнася добре с нас.

Ето точно тук Карма отиде на кино. Ако ударим някой(незаслужено) и той ни върне, Карма няма никакво отношение, удареният си отмъщава и справедливостта възтържествува. Имаме моментално въздействие между двама човека-агресор и защитник. Карма няма пръст, защото правата на закона са иззети от защитника-отмъстител. И това от една страна, от друга ставаше въпрос единствено за последствията, които евентуално ни постигат от минали животи или въздействието на бъдещите. Това са точните думи на dagpo

"* Ако няма прераждане, то няма значение какво правите, говорите и мислите, защото всичко ще приключи, когато умрем :-) Можем просто да се наслаждаваме и да си угаждаме :-);", с които защитава идеята за прераждането. Прочетох ги внимателно, ти ги игнорираш, защо?

Може. Разбира се ние сме пълни с навици, които е много трудно да бъдат променени. Така или иначе обаче карма е закон. Той е безличен. Всяко нещо, което мислим, казваме или правим променя бъдещето ни. Карма не е съдба. По-скоро е танц.

Значи съвестта е вреден навик, от който трябва да се освободим. Може би си прав... Май това също е път към щастието.

Ето точно тук Карма отиде на кино. Ако ударим някой(незаслужено) и той ни върне, Карма няма никакво отношение, удареният си отмъщава и справедливостта възтържествува. Имаме моментално въздействие между двама човека-агресор и защитник. Карма няма пръст, защото правата на закона са иззети от защитника-отмъстител. И това от една страна, от друга ставаше въпрос единствено за последствията, които евентуално ни постигат от минали животи или въздействието на бъдещите.

Въпреки, че изглежда просто, карма не е толкова лесна за разбиране. Всичко, което ни се случва сега има причини. Всичко, което правим сега създава причини за бъдещи следствия. Ние винаги имаме свободен избор, но почти никога не го осъзнаваме. Ако сме в ситуация в която има условия в нас да се появи гняв, ние "спонтанно" реагираме с гняв. Имаме свободата да не го правим, но навикът да реагираме с гняв е по силен. А това, че някой ни е ударил (незаслужено) също е карма. Карма е танц в който постоянно сменяме местата си, това което мислим, говорим или правим на другите, рано или късно се връща.

Значи съвестта е вреден навик, от който трябва да се освободим. Може би си прав... Май това също е път към щастието.

Аз лично не разбрах, този извод от къде дойде. Ако съвестта е това, което ни напомня всички случаи когато не сме били добри с другите, аз бих казал, че съвестта е мъдър съветник.

Това, разбира се може да се случи без напрежение и "стремеж".

Да.

Тъй като не разбирам напълно смисъла зад тези думи, ще споделя и друга гледна точка към това:

Ако знаем че същността ни е безграничен океан от абсолютни качества, ако същността ни е необусловени безстрашие, радост, мъдрост, любов и съчувствие, които са скрити под "пластове" от преходни емоции като гняв, гордост, завист, ревност, алчност, невежество и закостенели идеи и навици, тогава е естествено да пожелаем да сме тази същност и резултатът от мислите, думите и действията ни да носи радост и щастие за другите. Това в известен смисъл е стремеж. Не мисля, че подобен стремеж може да е нещо лошо.

От будистка гледна точка ние сме като абсолютно съвършен диамант (олицетворяващ безбройните ни качества и способности). Този диамант е покрит от пластовете на "смущаващите" емоции и дуалистичните концепции.

Има методи "почистват" диаманта. Тези методи не подобряват съвършенството което вече сме.

Можем само да го осъзнаем и да преживяваме света винаги така.

Това, разбира се може да се случи без напрежение и "стремеж".

А не ти ли е идвало наум някога, че всичко това, за което говориш, освен теб и останалите будисти, го знаят прекрасно и други хора и то без помощта на будизма. И че им се случва често, може би много по-често дори отколкото на много будисти, да се избавят от както ги наричате вие "смущаващите емоции" само със силата на разума и с вслушването в гласа на съвестта си. И всички тези будистки практики в подобни случаи остават в праха като един излишен товар на съзнанието, което ги е свалило от себе си, може би и в някой предишен живот на будист... Не ти ли е хрумвало това или си мислиш, че само ти си наясно с онова, що говориш непрекъснато?

Зная със сигурност едно - съзнание, работило върху себе си години наред, а може би и животи и самоизчиствало се със завидно постоянство, не би допуснало тези така наречени "смущаващи" емоции в себе си, във вътрето си, по простата причина, че чистотата чернилки не търпи по презумпция и поради органическа непоносимост и точно поради тази причина да не изпитва страх от тях и непременен стремеж да се освободи от онова, що не му е присъщо изобщо...

Нел спомена нещо красиво в един свой пост - че обича да се рови в боклука, та там да намира по малко дори красота. Старите златотърсачи знаят - златото се открива в кални води. Не всеки притежава силата за подобно търсене, обаче. Аз по това познавам кой търси истински. Ако се отдръпнеш и се смутиш при първата глътка нечист въздух, какъв търсач си ти?! Къде е вярата в онези ценности на човека, за които говориш?! Защото мнозина се опасяват, че вонята ще ги задуши, проявявайки по този начин недоверие в собствената си чистота, повечето се страхуват, че евентуално тези "смущаващи" емоции, които така или иначе минават през всеки един човек ежедневно и неотменно, защото такъв е света ни - дуалистичен, в тях могат да се задържат и да намерят почва и развиват панически страх от това, като го превръщат в цели учения за това как да се освобождаваме от тях.

А някои не се боят. Има и такива, слава богу, има ги все още...

И като говориш така често да се освободим от закостенелите си дуалистични идеи, ще ми отговориш ли на един въпрос още - не е ли разделянето на емоциите в будизма на "смущаващи" и "висши" проява на един абсолютен дуализъм.

За мен всяка една емоция, каквато и да било тя, има своето предназначение под небето. Това, че някои хора се страхуват от някои от тях, говори единствено за неразбирането на смисъла им. Нали си чел като малък приказката за Красавицата и звяра... излез за малко от шаблона на будизма и помисли мъничко, моля те.

Редактирано 22 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

...

Най-добри пожелания и много любов за теб и за всички.

Най-добри пожелания и много любов за теб и за всички.

Не ми отговори на въпросите. Защо?

Свършиха ти се готовите отговори ли?

Бягаш ли? Приятно бягство в будизма!

Те са добри момчета, Лу. Знаеш го.

Сигурно ще ви се стори не по темата, но ми хрумна да ви разкажа една притча. Прочетох я преди години в началото на един разказ, беше предадена само с няколко изречения, така че сега ще се опитам да я разкажа малко по-обширно като се надявам с нея да отговоря какво означава - стремежът към съвършенство е съвършеното зло.

Хората от едно селце решили и си построили храм под вещото ръководство на своя старейшина. Всички взели участие и в строежа и във вътрешната подредба. Събирали се там, говорели си, споделяли, но най-много пеели. Пеели за живота, за смъртта, за любовта и надеждата. Било толкова приятно да отдъхнат от работния ден там, но...(винаги има едно „но”) с времето няколко от селяните се оформили в групичка, така да се каже – групичката на големите(днес е модерно VIP). Започнали тези вип-ове да претендират кой не бил облечен правилно, кой бил потен и миришел, кой пеел фалшиво... капризи, капризи... Старейшината се опитвал да спре караниците, на уви...и с всеки изминал ден хората, които посещавали храма намалявали. Вече не било същото. Накрая останали само вип-овете. Едно извество време все още се опиянявали от собствените си гласове, докато един ден спрели да пеят и те. А една бурна нощ старейшината отишъл в храма и собственоръчно го разрушил.

Редактирано 22 септември 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Вие четете ли какво пише Вало или просто говорите наизуст? С две думи (обяснявам го за последно, щото наистина се уморих :-)

Много бързо се уморяваш, Буди. А аз едва сега започвам.

): имаме илюзия за Его или независимо и автономно съществуващо аз или личност. Тази илюзия възниква от това, че се идентифицираме са нашето тяло, емоции и концепции.

Няма такова нещо като наше тяло, емоции или мисли. Нито едно от тях не е "наше". Тялото принадлежи на майката Земя - всички негови елементи са взети от нея - пръст в пръстта... Емоциите принадлежат на един по-фин - астрален свят - енергии, по своята гъстота подобни на флуиди, затова и в сънищата водата е символа на нашите чувства, рибите и животните - също. И не само насън, но и наяве - каквото животно или вода има в близост до човека, такъв е и емоционалният вътрешен свят, който е допуснал в себе си. Индианците са знаели това прекрасно и по животните, които са срещали по пътя си, са разбирали много неща за себе си. Емоциите не са наши, а идват във вътрето ни тогава, когато то е близко по ниво с тях. Емоционалният свят на човека е само една малка част от онези води, в които той плува отвън - ако са мътни, ще нахлуват "смущаващи" емоции в него, защото ги привлича по сходство с това, което е у него. Ако са чисти, значи човекът плува в бистри води на емоционален свят и отвън, и отвътре.

Мислите или концепциите за света също не ни принадлежат. Те са част от един безкраен ментален океан, който човекът нарича Небе. Мислите са ефирни енергии като въздуха - затова в сънищата вятър, въздух и небе, както и населяващият ги хвъркат свят - птиците и вида им, символизират мисловните процеси, които се вършат в човека. Има и по-фини енергии от мислите - някои ги наричат прана. Те пък са свързани с етера, с ефира - най-леката въздушна съставка. Нейният аналог е интуицията - мигновеното прозрение.

Ако някой нарича тялото, емоциите и мислите, които го изграждат свои, то той нищо не разбира.

Когато има аз, има и ти и възниква привличане към това, което харесваме, отблъскване към това, което не харесваме, както и безразлично отношение към всичко останало. тези три базови отношения пораждат т. нар. смущаващи чувства като привързаност, гняв, завист, объркване, гордост и т.н. След говорим и действаме под тяхно влияние и получаваме съответните резултати.

Само един високоразвит Аз може да бъде докрай осъзнат или както вие го наричате още просветлен. Само един Аз, достигнал най-високият връх на самоосъзнаването си, може да бъде огрят изцяло от слънчева светлина. Останалото е криене в сенчестите зони на илюзиите. Просветлението не е нищо друго освен абсолютното самоосъзнаване на Аза. Всичко друго е мътилката на несъзнаваното.

От гледна точка на Ваджраяна тези емоции в свята същност са просветлени мъдрости, но не можем да ги осъзнаем като такива проста така - като щракнем с пръсти :-)

Това вече е нещо интересно. А защо да не можем, не подценяваш ли така възможностите на човека?

Моля те, ако искаш да попиташ нещо конкретно - питай доброжелателно, както правят други участници :-)

Ще бъдеш ли така добър любезно да ми обясниш как точно се пита "доброжелателно". :-)))

А не ти ли е идвало наум някога, че всичко това, за което говориш, освен теб и останалите будисти, го знаят прекрасно и други хора и то без помощта на будизма. И че им се случва често, може би много по-често дори отколкото на много будисти, да се избавят от както ги наричате вие "смущаващите емоции" само със силата на разума и с вслушването в гласа на съвестта си. И всички тези будистки практики в подобни случаи остават в праха като един излишен товар на съзнанието, което ги е свалило от себе си, може би и в някой предишен живот на будист... Не ти ли е хрумвало това или си мислиш, че само ти си наясно с онова, що говориш непрекъснато?

Сигурен съм в това. Будизъм е измислена дума. Дхарма на санскрит или чьо на тибетски, думите които се ползват за обозначаване на учението на Буда, означават нещата, каквото са. Така че има много хора, които не са будисти и имат по-малко его от много будисти.

Преобразуването на егото в просветление и на "смущаващите" емоции в мъдрост не се случва от само себе си. Необходима е много упорита и целенасочена работа за това. Необходими са и работещи, проверени методи. За най-бързи резултати е необходим и помощник - някой минал по този "път", някой който ни вдъхновява и учи и е огледало на потенциала ни. Тъй като има много шарлатани, тези помощници или учители трябва да бъдат проверявани.

Нел спомена нещо красиво в един свой пост - че обича да се рови в боклука, та там да намира по малко дори красота. Старите златотърсачи знаят - златото се открива в кални води. Не всеки притежава силата за подобно търсене, обаче. Аз по това познавам кой търси истински. Ако се отдръпнеш и се смутиш при първата глътка нечист въздух, какъв търсач си ти?! Къде е вярата в онези ценности на човека, за които говориш?! Защото мнозина се опасяват, че вонята ще ги задуши, проявявайки по този начин недоверие в собствената си чистота, повечето се страхуват, че евентуално тези "смущаващи" емоции, които така или иначе минават през всеки един човек ежедневно и неотменно, защото такъв е света ни - дуалистичен, в тях могат да се задържат и да намерят почва и развиват панически страх от това, като го превръщат в цели учения за това как да се освобождаваме от тях.

А някои не се боят. Има и такива, слава богу, има ги все още...

Погрешно будизмът се свързва с пасивност и страх. Колкото повече е будист някой, толкова по-активен, безстрашен и радостен е всъщност. Всички будисти ежедневно и целенасочено работят (с повече или по-малко успех) със смущаващите емоции, а не бягат от тях. Аз например всеки ден съм гневен, горд, алчен и тъп. Освен това съм и мързелив. Това не е смущаващо за мен и не предизвиква погнуса и възмущение. Това предизвиква само радост.

И как иначе?! Всичко винаги е свежо и ново, всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов, всяка мисъл е мъдрост, просто защото могат да се случат, или да не се случат.

И като говориш така често да се освободим от закостенелите си дуалистични идеи, ще ми отговориш ли на един въпрос още - не е ли разделянето на емоциите в будизма на "смущаващи" и "висши" проява на един абсолютен дуализъм.

Няма такова разделение. Това са едни и същи неща. Гледната точка е различна. Едната е гледната точка на егото, а другата на липсата на его - гледната точка на просветлението. Една и съща емоция е "смущаваща" когато нямаме его и просветлена мъдрост, когато нямаме его. Малко по-назад мисля, че написах нещо за трансформацията на гнева.

За мен всяка една емоция, каквато и да било тя, има своето предназначение под небето. Това, че някои хора се страхуват от някои от тях, говори единствено за неразбирането на смисъла им. Нали си чел като малък приказката за Красавицата и звяра... излез за малко от шаблона на будизма и помисли мъничко, моля те.

От всички емоции има следствия. От "смущаващите" емоции следствията са страдания и нещастие за другите и за нас. От просветлението, резултатът е щастие.

Имаме свободен избор.

Никой не е длъжен да бъде просветлен.

Ако поиска обаче - това е възможно.

Защото това е същността ни.

Всичко друго идва и си отива.

Това се опитвам да кажа с писането си тук.

Имаме свободен избор.

Не ми отговори на въпросите. Защо?

Свършиха ти се готовите отговори ли?

Бягаш ли? Приятно бягство в будизма!

Най-много полза, за най-много същества, в най-дългосрочен период.

Така се опитвам (не-твърде успешно) да живея.

Известно време ще съм зает с други дела.

Приятно, писане и четене на всички. :-)

Най-добри пожелания и много любов.

Хубава история :-) Нещо подобно се е случило с...

Това се е случвало, случва се и ще се случва. За съжаление.

Винаги ще се намери някой да "сговни"(извинявам се, но семантиката на думата ми е необходима) и най-чистия замисъл и най-светлата идея да превърне в кошмар, но това в никакъв случай не бива да спира търсещия ни дух.

В никакъв!

Така че наистина всичко казано има смисъл, Dagpo.

И искам да ви предложа един текст, който много, много обичам.

http://liternet.bg/publish11/ognian_antov/shano.htm

Приятен ден!