...

Хахахахаха, вярно мога да така да го докарам. Ще черпя даже две. :-)

Аз съм папагал. Само повтарям това, което съм чул от учителите си и съм видял да се потвърждава от личен опит.

Моето разбиране е в голяма степен интелктуално и аз наистина съм мързелив. :-)))

Аз може и съзнателно да лъжа обаче.

Така или иначе просветлението е преживяване, което е истинската ни природа и е нещо което можем лично да преживеем. Няма как някой друг да ни го даде. Необходими са усилия. Това преживяване е достъпно за всеки, който има волята, смелостта и упоритостта да се освободи или да трансформира смущаващите емоции и дуалистичните идеи и навици.

Редактирано 18 септември 200917 г. от Вало (преглед на промените)

Истински сме, защото не съществува друга Реалност, от която да откраднем друга Истина ....

Това мнение е страшно ценно. Но, за съжаление, остана като глас в пустиня между доказванията колко сме "истински" и никой не му обърна подобаващото внимание.

Браво на изказалия го! - Стискам Ви ръка!

Да - човешкото тяло е точно "химическа машина".

Дали обаче това, което наричаме "дух" е резултат само на биохимичните реакции или има и още нещо - за сега не можем да установим.

Ако човешкото тяло е само една перфектно устроена биохимична и биофизична машина, то не мислиш ли, че има нещо, което пуща старт бутона на тази машина и което след свършването на работата с нея, натиска стоп бутона. Именно това е Духа. Той не е резултат от биохимичните реакции в организма на човека, а обратно - те са негов резултат.

За да наречем едно възприятие "обективно" - трябва да сме странични наблюдатели - да сме извън системата и да не преживяваме реалността.Тъй като всички сме "вътре" в реалността, преживяваме я, и я възприемаме със сетивата си - не можем да бъдем обективни.

Тоест "обективност" , що се отнася до човешките възприятия - не съществува.

В коя реалност, обаче, сме вътре - ето кое е въпросът.

И тук стигаме до небезизвестния коан "Ака ли мечката в гората, когато никой не гледа?"

Мечката едновременно и ака, и не ака. Тя живее в паралелни светове - като българските футболисти - папа тука, а ака навън. :-)))

Магаретата обаче например могат без проблем да си видят ушите без огледало.Значи ли това, че те се познават по-добре от нас ?

Едно магаре никога не би си задало въпроса "Аз истинско ли съм или не съм",както и множество други сложни екзистенциални въпроси, които, изглежда само ние, хората, си задаваме... И точно поради тази причина магаретата са доста по-щастливи от нас...

Магарето никога не си задава въпроса "Аз истинско ли съм или не съм?", точно щото може да си види ушите. :-)))

Един от най-великите логици на последното хилядолетие - Курт Гьодел - колега на Айнщайн в Принстън, още през 1949г. намира едно решение на ОТО, в което Вселената се върти. И ако пътуваш из такава въртяща се Вселена, ти би могъл да се върнеш на мястото на старта преди да си го напуснал. Според Нютон, времето е еднопосочно и равномерно, не мени посоката си, винаги тече с една и съща скорост и носи всичко по своя път. Новото, което Гьодел показва е, че реката на времето може да има водовъртежи. Учените ги наричат затворени времеподобни криви. През 1963 г. математикът Рой Кер открива, че една въртяща се черна дупка колапсира не в точка, а в пръстен и ако ти паднеш през пръстена, би могъл да свиеш назад във времето или може би в друга вселена. Математиците наричат подобни пространства многосвързани, а физиците – червейни дупки. Подобно на асансьор, свързващ успоредни вселени, те притежават решения, наречени бутон "нагоре" и бутон "надолу", така че при определени условия ти можеш да преминеш през тях лесно, като на кино, можеш да погледнеш в тях като в огледало, да си видиш ушите :-)) и след това да се върнеш.

Редактирано 18 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Имате и още как :-) Най-общо, богатството е резултат от щедрост, която сме проявявали в минали животи.

Така ли? Един беден(икономически) човек не може да бъде щедър. Просто не разполага със средства, които да раздава. Според логиката ти излиза, че бедния човек е обречен на вечна бедност.

* Ако няма прераждане, то няма значение какво правите, говорите и мислите, защото всичко ще приключи, когато умрем :-) Можем просто да се наслаждаваме и да си угаждаме :-);

И тук логиката куца, защото ако има прераждане ще се редуват пито-платено, пито-платено и така до безкрайост. Така както описваш прераждането, всъщност ни предлагаш един омагьосан кръг от който няма изход.

* Но ако има, ще трябва да преживеем резултатите от настоящите и предишните си мисли, думи и действия.

Е, и? И после пак същото.

Така ли? Един беден(икономически) човек не може да бъде щедър. Просто не разполага със средства, които да раздава. Според логиката ти излиза, че бедния човек е обречен на вечна бедност.

И тук логиката куца, защото ако има прераждане ще се редуват пито-платено, пито-платено и така до безкрайост. Така както описваш прераждането, всъщност ни предлагаш един омагьосан кръг от който няма изход.

Е, и? И после пак същото.

Точно така - пито-платено, пито-платено - това е закона на Карма. Но, за будизма не зная, обаче ранното християнство учи именно как човек да се освободи от този омагьосан кръг. Като спре да пие, образно казано. На друг език речено - да научи закона на даването. Тогава, след едно от поредните плащания, ти просветва, че ако спреш да пиеш, няма какво да плащаш. И започваш само да се раздаваш. Тогава попадаш в друга реалност, където закона на Карма вече не важи, ти вече си го надрастнал.

Щастлив е само онзи, който няма искания.

На света има тъй много неща, които не са ми нужни. - Сократ

Редактирано 18 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Така ли? Един беден(икономически) човек не може да бъде щедър. Просто не разполага със средства, които да раздава. Според логиката ти излиза, че бедния човек е обречен на вечна бедност.

Щедростта е състояние на ума. Не става въпрос само за материално даване.

И тук логиката куца, защото ако има прераждане ще се редуват пито-платено, пито-платено и така до безкрайост. Така както описваш прераждането, всъщност ни предлагаш един омагьосан кръг от който няма изход.

Това е Самсара. Омагьосан кръг.

Има изход. Нарича се просветление.

Вальо е отговорил и аз само ще допълня: в този контекст щедростта, означава да сме свободни от привързаност към каквото и да било . Звучи ли ви разумно? Традиционно в будизма се говори за три типа щедрост: материална, когато защитавате другите или когато им давате учения и средства, които могат да ги освободят от цикъла на обусловенота съществуване (сансара). Но всъщност щедростта има безбройни аспекти и форми, по който може да се прояви. Щедростта е първото от т. нар. шест освобождаващи действия (парамити) на бодхисатва (другите са правилно (полезно за другите поведение), търпение (най-вече избягване на гнева), усърдие (ентусизъм), медитация, която създава дистанция от смущаващите чувства и мъдрост, която познава истинската природа на ума). Тази тема е много обширна... Моля, преди да ми отговориш прочети внимателно горното, защото ученията, които е дал Буда са били изследвани и проверявани в продължение на повече от 2500 г. ...

Фиксациите, обаче, в кое да е учение или религия, никак не са освобождаване от самсара, а напротив - още по-голямо затъване и то на фино - на етерно ниво на егото. Ако един човек свързва себе си и се отъждествява с нещо, каквото и да било на този свят, то той въобще не е свободен.

Логиката си е ОК, но не ни се ще да е така :-) Изход има, разбира се (защото ако нямаше, изобщо нямаше да знаем, че се въртим в този омагьосан кръг :-) ) и не твърдя, че единствения (изход) е това, което е преподал Буда (всъщност според тибетската традиция, той е дал към 84 000 различни изхода/учения :-) ), но този е който съм открил аз. Имам идея и за други възможности, но човек не може да пресече реката стъпил в две лодки...

Най-после нещо разумно :-)

Извинете мила Лучиа, но нищо не разбрах... За пръв чувам подобен термин - "етерно ниво на егото". Каква е вашата теза?

Да си свързан на етерно ниво с нещо, е като да летиш вързан. Виждал ли си хвърчило - все нещо има долу, което го придържа и не го пуща да се рее свободно в простора. Твоята фиксация в будизма наподобява подобен полет.

Точно така - пито-платено, пито-платено - това е закона на Карма. Но, за будизма не зная, обаче ранното християнство учи именно как човек да се освободи от този омагьосан кръг. Като спре да пие, образно казано. На друг език речено - да научи закона на даването. Тогава, след едно от поредните плащания, ти просветва, че ако спреш да пиеш, няма какво да плащаш. И започваш само да се раздаваш. Тогава попадаш в друга реалност, където закона на Карма вече не важи, ти вече си го надрастнал.

Щастлив е само онзи, който няма искания.

На света има тъй много неща, които не са ми нужни. - Сократ

Ако човек спре да пие ще умре! Умре ли спира и да дава, така че за да дава трябва да е жив, а за да живее трябва да пие.

Кои са 'ранните християи'?

Обаче, не става по този начин (съжалявам :-) ). Да научиш нещо от някого не означава да изгубиш индивидуалността си, а да откъснеш поне малка частица от своето Его :-)

Ще се съглася с Вас.

И ще ви дам едно име(но не отговор на вашия въпрос, тъй като той е към Лусия и тя има правото да отговори)

Името е изключително известно - седмият(по брой човекоубийства - над 2000000) - Пол Пот(Тол Саут, Салот Сар)

Будистки монах... завидна пустота...

Знам, че той и такива като него са необходимото зло, но съм се питала кое от наставленията на Буда

е изпълнил, избивайки толкова народ в името на друго "учение" - комунизма.

Разбира се, че един, двама или трима представители на някое от ученията не обезсмислят самото учение, но логичния въпрос е: дали отделянето в групи с внушението, че именно принадлежността към групата те прави по-висше същесто, смазва Его-то или напротив?

Нима когато нямаш "принадлежност" автоматично си лишен от бляна - да излезеш от Самсара?

Ще се радвам да получа вашите отговори.

Редактирано 19 септември 200917 г. от Нел (преглед на промените)

Кои са 'ранните християи'?

За ранни християни се считат тези които са живяли до средата на четвърти век след Христос!

Всъщност до Никейския събор на който са приети "догматите"и "каноничните евангелия "и с това се слага началото или края на Християнството!

ето един цитат на един изследовател ,с който аз съм съгласен

До Диоклециан християните са преследвани по сакрални причини, но спрямо тях не е предявен политически момент. При Диоклециан те са обвинени от самата държавна власт, техният проблем става част от самата държавна политика. Само осем години след Диоклециан, т.е. през 313г., за Константин Велики християнството вече е най-важната част от държавната му политика

dagpo написа :

Изход има, разбира се (защото ако нямаше, изобщо нямаше да знаем, че се въртим в този омагьосан кръг :-) ) и не твърдя, че единствения (изход) е това, което е преподал Буда (всъщност според тибетската традиция, той е дал към 84 000 различни изхода/учения :-) ), но този е който съм открил аз. Имам идея и за други възможности, но човек не може да пресече реката стъпил в две лодки...

Всъщност забелязах,че повтаряте много често тези -85 000 учения,-2500год,-според тибетските(будистки) учени -

къде са тия учения написани ?

проверена ли е автетичността им?

-или се праскат едни години за по голяма достоверност!!!

Извинявам се за простия въпрос ама не е лошо да посочите къде са тия учения?(все пак)

п.п.Това за "омагьосания кръг" кой го е споменал,че не се сещам в момента(има една теория за "еволюцията" и ако сме в кръг все още щяхме да сме примати?!?!!?

Благодаря ви ,предварително!

Нел написа:

...Името е изключително известно - седмият(по брой човекоубийства - над 2000000) - Пол Пот(Тол Саут, Салот Сар)

Будистки монах... завидна пустота...

Знам, че той и такива като него са необходимото зло, но съм се питала кое от наставленията на Буда

е изпълнил, избивайки толкова народ в името на друго "учение" - комунизма.

Просветлението му е проговорило обладано от лошите (...че това е много просто ,чак аз го разбрах хехехе)

Понякога на сложните въпроси има много прости да не кажа тъпи отговори!

Като тоя :

Да се разсъждава логично и да се разсъждава вярно са две различни неща!

Извинявам се за вметката!

Редактирано 19 септември 200917 г. от camarero (преглед на промените)

Щастлив е само онзи, който няма искания.

dagpo-...защото всички практики като отправяне на пожелателни молитви, обикаляне на ступи, даряване на мандали, правене на прострации, медитации и т.н. са нещо като трик :-), който ни помага да разкрием нашия просветлен потенциал.

Няма такъв човек без искания!

Обикновено човек иска най-доброто за себе си.

Отправяйки ти пожелание, dagpo съвсем съзнатело ИСКА да помогне...на себе си.

Редактирано 19 септември 200917 г. от arenas (преглед на промените)

Ако човек спре да пие ще умре! Умре ли спира и да дава, така че за да дава трябва да е жив, а за да живее трябва да пие.

Все едно чета "Светът като воля и представа" на Шопенхауер. :-)) Неговата философия е, кажи-речи, същата, а е считал себе си за будист. :-))

Няма такъв човек без искания!

Обикновено човек иска най-доброто за себе си.

Има и такива хора... срещат се тук там. "Обикновено" не значи меродавно, нали... Обикновено за мен значи просто... скучно.

Отправяйки ти пожелание, dagpo съвсем съзнатело ИСКА да помогне...на себе си.

Да, с това съм съгласна. А и се вижда отдалеч подобни искащи пожелания от какво се задвижват.

---

Защо мислиш, че имам "фиксация" в будизма, след като посочих, че (е много вероятно да) има и други пътища, но просто този е подходящ за мен? Стремежа ти да откриеш свой собствен път е ОК и е проява на твоята независимост, смелост и стремеж към щастие. Обаче, не става по този начин (съжалявам :-) ). Да научиш нещо от някого не означава да изгубиш индивидуалността си, а да откъснеш поне малка частица от своето Его :-) Би ли ми дала поне един пример, който да доказва обратното и който ти или някои друг би могъл да следва...

Защо мисля така ли? - ами ето - не само си се фиксирал в някакъв път, с който се отъждествяваш, но и вече се изживяваш като своеобразен будистки учител, който да казва на останалите как може или не може да вървят... зад което прозира едно много силно его, покрито с лицемерната маска на благодетеля-поучител, галещ егото си с мисълта, че по този начин помага и което, у мен поне, буди само смях.

Човек не може да се стреми да открие свой собствен път. По простата причина, че собствените пътища не се откриват, а се прокарват от самия него. Останалото е пътуване на стадното съзнание по утъпкани, лесни и безинтересни пътища, на които едва прохождащото самосъзнание предпочита да се опира за по-удобно и сигурно, по които се чувства уютно и безопасно и които са само ерзаци на полата на мама. Или с други думи - фикции.

Да научиш нещо от някого, означава първо да поискаш да го чуеш, а не да му казваш как точно и на какво точно да те учи, което показва единствено искането да чуеш собствения си глас.

Но не си сам, не бой се. От твоя синдром боледуват всички, тръгнали да се изживяват като много духовни, раздувайки по този начин неимоверно много не духовността си, а ... точно егото, от което само си мислят, че се избавят.

Другостта е реалност, все още трудно познаваема за човека. И още много, мноооого далечна и недостижима.

Редактирано 19 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Защо мисля така ли? - ами ето - не само си се фиксирал в някакъв път, с който се отъждествяваш, но и вече се изживяваш като своеобразен будистки учител, който да казва на останалите как може или не може да вървят... зад което прозира едно много силно его, покрито с лицемерната маска на благодетеля-поучител, галещ егото си с мисълта, че по този начин помага и което, у мен поне, буди само смях.

Според мен трудно може да бъде познат някой зад анонимността в интернет. Не може да сме сигурни нито какъв е човека, нито каква е мотивацията. Причината е че ние не виждаме света какъвто е. Ние виждаме нашите проекции, виждаме през розовите или черните очила на надеждите и очакванията си, през очилата на "смущаващите" емоции и дуалистичните идеи. Надсмиването на другите е признак на гордост. Не е добър стил и води до това човек много често да се чувства в лоша компания.

Човек не може да се стреми да открие свой собствен път. По простата причина, че собствените пътища не се откриват, а се прокарват от самия него. Останалото е пътуване на стадното съзнание по утъпкани, лесни и безинтересни пътища, на които едва прохождащото самосъзнание предпочита да се опира за по-удобно и сигурно, по които се чувства уютно и безопасно и които са само ерзаци на полата на мама. Или с други думи - фикции.

Представата ти за будизма Лусия е непълна и неточна.

Да научиш нещо от някого, означава първо да поискаш да го чуеш, а не да му казваш как точно и на какво точно да те учи, което показва единствено искането да чуеш собствения си глас.

Така е, но как да сме сигурни кой какъв е.

Но не си сам, не бой се. От твоя синдром боледуват всички, тръгнали да се изживяват като много духовни, раздувайки по този начин неимоверно много не духовността си, а ... точно егото, от което само си мислят, че се избавят.

За съжаление "синдромите", които виждаме отвън обикновено са само отражения на това което имаме вътре. (Извинявам се, че съм груб.)

Другостта е реалност, все още трудно познаваема за човека. И още много, мноооого далечна и недостижима.

Будистката гледна точка е различна. Просветлението освен абсолютно безстрашие, спонтанна радост и активно съчувствие е и интуитивно, всепроникващо познание.

Прощавай, но ще игнорирам останалото от поста ти, защото то няма особен смисъл. У нас има хора (като Вальо и др.), които са несравнимо по-подготвени и компетентнни от мен, но те са прекалено ангажирани и скромни, за да участват в подобни дискусии...

Честно казано аз съм само начинаещ. Мотивацията да пиша в този форум е за да споделя нещо за будизма, което знам. Има много неразбиране и много погрешна информация. Това което споделям е нещо което съм научил от учителите си и отчасти съм проверил с личен опит. Всеки може да избере дали да чете или не. Нямам мотивация да споря или да съм прав. Хората са различни. За различните хора са подходящи различни обяснения за света. Будизмът е друга гледна точка. За мен лично това е гледната точка, която води до абсолютна свобода, до просветление. За друг може да не е така. И това е чудесно.

Усмихнат ден на всички.

Логиката си е ОК, но не ни се ще да е така :-) Изход има, разбира се (защото ако нямаше, изобщо нямаше да знаем, че се въртим в този омагьосан кръг :-) ) и не твърдя, че единствения (изход) е това, което е преподал Буда (всъщност според тибетската традиция, той е дал към 84 000 различни изхода/учения :-) ), но този е който съм открил аз. Имам идея и за други възможности, но човек не може да пресече реката стъпил в две лодки...

* Ако няма прераждане, то няма значение какво правите, говорите и мислите, защото всичко ще приключи, когато умрем :-) Можем просто да се наслаждаваме и да си угаждаме :-);

Логиката куца, защото ако има прераждане, то каквото и да правя, говоря и мисля би било без значение, щом имам да плащам нещо от минали животи. Ако не съм бил щедър преди, то няма как да съм богат, каквото и да направя или кажа сега. Нали така беше? Е, в някой бъдещ живот, може би... Излиза, че ни съветваш "да се наслаждаваме и да си угаждаме", щото друго не ни остава. Хм, някои хора ще бъдат лишени дори и от това, ако не са били щедри преди.

Много благодаря за отговора, Dagpo. Доколкото разбирам позициите ни се доближават в мнението, че не Пътят прави човека, а човека прави Пътя, което за мен означава, че „принадлежността” не е от значение, тъй като повечето учения са сходни, с минимални, почти незабележими различия, но във всяко има някакви „закони”, които последователя(приятеля, другаря и т.н.) трябва да спазва ако иска да е в „групата” и (разбира се) тези „закони” изискват определени „жертви”(слагам кавичките, тъй като съм наясно, че семантиката на думите не е абсолютно точната). И тук точно трябва да заявя, че примерът на Лусия за хвърчилото е много истинен, което не бива да обижда никого. Да. Това сме. Хвърчила, водени от някого и зависещи от вятъра.

За самсара, мокша, нирвана... съм чела, чела и чела, наясно съм, че Духовната наука е един неизбродим океан и дори мисълта, че можем да го преплуваме за ден-два(образно казано) е огромна грешка. Затова предпочитам да смятам себе си за бездуховна и да живея с житейската си философия, която се базира на една осъзната(лично от мен) истина, а тя е: Стремежът към съвършенство е съвършеното зло!

Не мечтая за нирвана, иначе казано. Не бленувам излизане от самсара, което означава, че не ме блазни мисълта да принадлежа към някоя „група”.

Радвам се на разбирането, че това е към темата и особено към първия пост на Вало.

корде йерме, което може да се преведе като ' date=19 септември 2009 - 17:42 ' timestamp='1253371351' post='1516249]

84000, но числото не е важно. Събраните поучения на Буда (в тибетската традиция) съставляват 108 тома, към които има още към 250 тома коментари от индийски учители.

... ... Всъщност в първия пост на Вало, всичко е обяснео ясно и ако някой си направи труда да го прочете отново, можем да приключим с темата...

След като не е важно ,защо го повтаряте непрекъснато?

Напротив темата е много интересна (дори и на мен "симпатягата")стигна до тук именно за това,

че поставя въпроси на които се отговаря

с "шеги"

"с игнориране"

с етикети-"непознаване на материята" ит.н. и препращане да се чете (що ми е толкова познато!)

Има и друг плюс от темата ,че ме накара да се поразровя "малко" за будизма!

Оказа се ,че всички тези "поучения "на Буда са били записани стотина години по късно и също се е провел каноничен събор,на който да се уточнят всички Поучения(правилни)

Интересно е също ,че съгласие са постигнали едва на последния от 1954г до 1956г.

Това идва да покаже, че Пътят в Будизма Не е един и Учителите следват различни догми/канони/неизменяеми правила/и ще ти предадат Поученията по различен начин!

А това си е проблем,може да се окаже след години ,че си на НЕправилния път!

Щастлив ден на всички!

п.п.а забравих да кажа на

dagpo :

Тибетците казват корде йерме, което може да се преведе като ...

испанците казват:

Que me importa menos lo que dicen los tibetanos, es importante lo que Usted dice ... за разлика обаче от тибетците ,испанците не използват кирилски букви ...хе

Редактирано 20 септември 200917 г. от camarero (преглед на промените)

Една моя много близка приятелка се опитва да открие подходящо име от три букви :-)за своята бъдеще дъщеря - ще предложа вашия ник и :-)

Никът е името на героиня от филм, с чиято главна роля Джоди Фостър се справи блестящо.

Нел е момиче израстнало в гората, изолирано от суетата, грандоманията и многознайството на хората

от града. Нел говори на свой, измислен език. Момиче, което обича без корист. Великолепен филм. Препоръчвам го на всички, които са запазили

чистотата в себе си(или се стремят да си я върнат), независимо от твърде мрачната понякога действителност.

Нел е и името на любимата на Тийлойленшпигел. Разкажете това на вашата приятелка. Желая им здраве

и много, много щастие.

Относно различията в ученията. Да. Има различия. Симпатизирам на суфизма като Път, тъй като никъде

там не срещнах(поне засега) забрани и заповеди. Напротив.

Много благодаря за разговора.

Прощавай, но ще игнорирам останалото от поста ти, защото то няма особен смисъл.

Разбира се, особен смисъл за теб има само това, което е свързано пряко с твоята персона. И това е напълно разбираемо. :-)))

У нас има хора (като Вальо и др.), които са несравнимо по-подготвени и компетентнни от мен, но те са прекалено ангажирани и скромни, за да участват в подобни дискусии...

Като гледам - участват и техни будистки величия, въпреки ангажираността си с това да стават не хора. Дори отварят теми по въпроса за истинността си, явно това ги вълнува особено много. :-)))

Много далеч съм от идеята да уча някого, но след като попаднах на няколко (меко казано) екзотични твърдения относно будизма (напр., че будистката практика "изпразва" ума, каквото и да означва това), прецених, че би било полезно да споделя с участниците във форума информация за това какво е и какво не е будизъм :-) Разбира се, ако някой има истински интерес по темата, трябва да установи контакт с една от няколкото групи, които практикуват под ръководството на автентични учители... Ще ви кажа нещо Лучия, което намирам за полезно: има два типа хора - едните не се чувстват добре и искат да излязат това състояние, а другите не се чувстват добре и искат всички да се почувстват като тях. ОК :-)

Изпразването на ума, на съзнанието като термин в духовните учения идва именно от будизма.

И аз ще ви кажа нещо, dagpo, което не намирам за полезно, както вие вашите казвания, но пък за мен то е истинско - няма типове хора - всеки опит за типизация на човека, означава опит за вкарването му в някакви шаблони, което говори само за ограничеността на опитващия подобни опити. За мен всеки един човек е красив по уникален начин в своята различност, въпреки някои рамкиращи и шаблониращи учения, които целят да го изпразнят от уникалното му съдържание, да промият съзнанието му и да го превърнат в робот.

Според мен трудно може да бъде познат някой зад анонимността в интернет. Не може да сме сигурни нито какъв е човека, нито каква е мотивацията. Причината е че ние не виждаме света какъвто е. Ние виждаме нашите проекции, виждаме през розовите или черните очила на надеждите и очакванията си, през очилата на "смущаващите" емоции и дуалистичните идеи. Надсмиването на другите е признак на гордост. Не е добър стил и води до това човек много често да се чувства в лоша компания.

А според мен това, че на някой му е трудно да познае нещо или някого, не означава, че задължително за всеки трябва да е така. :-))

За мен словото на човека е най-големият издайник на същността му - Словото на човека е повече от Лице и в пряк, и в преносен смисъл. Смях не значи надсмиване, жалко, че така го приемаш - това дали говори за някои твои "смущаващи емоции", обаче, прави извод сам, не е моя работа.

Представата ти за будизма Лусия е непълна и неточна.

Така да е! Затова пък, ти ми даваш достатъчно допълнения... :-)))

Така е, но как да сме сигурни кой какъв е.

Много просто - като не търсим в неговото лице огледало на себе си, а потърсим онова, що е в очите му - неговата истина, различна от нашата. Другостта. Иначе, светът ще е винаги едно огромно огледало на нашия егоизъм и никога не ще проумеем истинската му същност отвъд себеоглеждането си.

За съжаление "синдромите", които виждаме отвън обикновено са само отражения на това което имаме вътре. (Извинявам се, че съм груб.)

Има и криви огледала - ако се оглеждаш в тях, дали си кривият ти? "Обикновено", казваш... - виждаш ли - човешкото съзнание е така устроено, че все го тегли да се отъждествява с онова, което е отвън, да го превръща в огледало на величественото си себе, забравяйки по-важното - онова, което е вътре и забраяйки, че именно то е онова, истинското, което е отвъд огледалата...

Дори чисто физически и материално твоето твърдение може да се обори много лесно - ако един лекар лекува болни сърца, то от това следва ли, че неговото също е болно...

Будистката гледна точка е различна. Просветлението освен абсолютно безстрашие, спонтанна радост и активно съчувствие е и интуитивно, всепроникващо познание.

Красиви думи, които, за съжаление, не подкрепяш поведенчески и си остават ... само едни красиви думи, повтаряни като мантри.

Редактирано 20 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

За самсара, мокша, нирвана... съм чела, чела и чела, наясно съм, че Духовната наука е един неизбродим океан и дори мисълта, че можем да го преплуваме за ден-два(образно казано) е огромна грешка. Затова предпочитам да смятам себе си за бездуховна и да живея с житейската си философия, която се базира на една осъзната(лично от мен) истина, а тя е: Стремежът към съвършенство е съвършеното зло!

Напълно съгласна! Бих допълнила само - неосъзнатият стремеж към съвършенство на всяка цена. Защото осъзнатият човек прекрасно разбира - то не се постига нито за ден два, нито с помощта на кое да е учение, превърнато в патерица, нито на думи, окачени като красива картина на стената, а само с цената на истината, която минава реално през него.

В една своя стихосбирка - Ариел, Силвия Плат казва много ценна мисъл, подобна на твоята - Съвършенството е ужасно нещо - то не може да има деца.

Не мечтая за нирвана, иначе казано. Не бленувам излизане от самсара, което означава, че не ме блазни мисълта да принадлежа към някоя „група”.

Ето нещо истинско! Това, май, е повече будистко, отколкото всички сладки лафове за будизма, изказани в тази тема. Да БЪДЕШ себе си. И да не се страхуваш да грешиш. Ама какво ли разбирам аз от будизъм... :-)))

И още един - ОТГОВОРЪТ!

:-)))

Няма никакво истински трайно, автономно и независимо себе (Его, Аз), което да бъдеш...

Да разбирам ли от това, че си неистински?

Абсолютно нищо, за съжаление. :-)

Затова, пък, твоята ярка помпозна "разбиращост", е достатъчна ми компенсация за моето "неразбиране". :-)))

Без търпение е няма просветление:-) А вие ми помагате да развия това качество, за което ви благодаря искрено!

Започна да загряваш, Буди. :-)))))))))))))))))))))))))))

Поведението ти е като на капризно дете, но все пак не си дете, нали?...:-)

О, цаниш се критерий на нечие поведение. Това по будистки ли е?..

Я кажи, според будизма кой е по-истински - едно дете - такова, каквото е или напомпания с чужди мъдрости "мъдрец"?

Лу, много благодаря за поздравите.

Предлагам заедно да чуем една много сладка песен.

и да забравим всякаква агресия, разговаряйки за Пътя.

защото това е целта му

или греша?

Всички пътища водят към едно и също място.

Лу, много благодаря за поздравите.

Предлагам заедно да чуем една много сладка песен.

и да забравим всякаква агресия, разговаряйки за Пътя.

защото това е целта му

или греша?

Всички пътища водят към едно и също място.

Не зная за твоя път. В моя няма цели. Животът не ми е мишена, в която да се целя.

Да забравя агресията, за мен поне, би било израз на слепота и стерилност, на страх и бягство от живота. Защото тя не е нещо непременно зло. Напротив - самата проява на живота е една невъобразимо могъща агресия - Големият взрив е една абсолютна агресия. Благодарение на нея ние съществуваме - мъжът проявява вид агресия, когато люби жената, бебето е агресивно към майка си, когато се ражда, поглед върху лицето на друг човек е също вид агресия - така ти го разсъбличаш, а гледайки в очите му направо проникваш в душата му - още по-голяма агресия, мисълта също е агресия - една от най-силните, прегръдката и тя, дори светлината е агресивна към очите ни, когато пронизва зениците. А най-агресивното нещо на този свят, е любовта. Защо да забравям агресията? За да се скрия от себе си ли?

Любовта има толкова много различни лица.

И те винаги са истински.

Ние винаги сме истински, колкото и да се опитваме да избягаме от това... Вярно, страшничко си е. :-)))

http://www.youtube.com/watch?v=BRc8UIeOVSc&feature=related

Редактирано 20 септември 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

... А най-агресивното нещо на този свят, е любовта. Защо да забравям агресията?

Има значение какъв смисъл влагаме в думите. Една част от "агресията" описана тук всъщност не е агресия. Или можем да кажем така:

Има два вида агресия: Резултатът от единия вид е щастие за другите, каквито са повечето случаи, когато двама човека се любят.

От другия вид агресия резултатът е страдание.

Любовта има толкова много различни лица.

И те винаги са истински.

Любовта също е два вида. Единият вид очаква и се надява, живее в миналото или в бъдещето. Този вид "любов" произлиза от егото и е по-скоро привързаност и желание. Този вид "любов" ограничава и ревнува. Този вид "любов" зависи от причини и условия. Тази любов може да се каже не е истинска, защото както и всяко друго нещо, което зависи от причини и условия се появява, променя и изчезва.

Другата любов е абсолютна. Тази любов не зависи от причини и условия. Тя е израз на природата ни. Тази любов дава, не ограничава, не ревнува и винаги е тук и сега. Тази любов обича, иска другите да не страдат, радва се когато другите са щастливи и това отношение е еднакво към всички. Може да се каже, че тази любов е истинска защото е същността ни.

Можем да обичаме всички еднакво силно и безусловно. Можем да пожелаем никой да не страда, можем да сме щастливи, когато другите са щастливи.

Това всъщност е същността ни.

Можем да направим това откритие.

Ако поискаме.

Можем и да не искаме.

Свободен избор.