И ако по-добре се вгледаме в тях, ще открием още нещо - само тези два образа от всичките в картината ни гледат право в очите - черното и бялото - персоната Рафаело и неговата душа.

Това просто не е вярно.

Поне още два персонажа гледат към зрителя.

Това просто не е вярно.

Поне още два персонажа гледат към зрителя.

Така е - двете деца зад гърба на жената в бяло. Пропуснах ги умишлено, защото те са част от нея - едно цяло с Анимата са - неслучайно са изобразени зад нея - като стъпала от развитието на душата. А Рафаело е велик и все още неразбран гений, поне според мен.

Редактирано 11 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Не е хубаво, умишлено да заблуждаваш хората.

Не е хубаво, умишлено да заблуждаваш хората.

Ти май отново нищичко не разбра. Все по-силно ми напомняш на онзи смърф, който мразеше всичко. Но така и не разбрах дали успя да намрази и мразенето.

Запетаята ти е не на място.

Ти май отново нищичко не разбра. Все по-силно ми напомняш на онзи смърф, който мразеше всичко. Но така и не разбрах дали успя да намрази и мразенето.

Запетаята ти е не на място.

Просто нямаш представа, колко си далеч от истината.

Просто нямаш представа, колко си далеч от истината.

Ами сподели я, тогава, да я чуем.

Тук нали си говорим точно за истини.

Без драми Т. нар. пустотата не е черна дупка, в която да се разтворите ... Сама ли? Тъкмо напротив! Мнозина са минали по този път в миналото, мнозина го изминават в настоящето и мнозина ще го изминат в бъдещето... Но само ние можем да вземем решение докъде да стигнем... Преценете какво можем да изгубим (безценното си ЕГО и илюзиите си) и какво можем да спечелим. Една хубава история за Другпа Кюнгле (прочут махасидха от Бутан) разказва как той веднъж застанал пред една статуя на Буда и казал нещо много простичко: "Ето къде си ти, който мислеше за другите, а ето къде съм аз, който мислех за себе си!" Въпросът е в това, че докато имаме илюзията за его не можем да направим кой знае какво за другите (та дори и за себе си - уви :-))) ) По-смело - не е чак толкова страшно

Г-не, този път, за който Вие говорите, човек изминава сам. И това не става по поръчка.

Не Ви се отваря видеото.

Сам в смисъл, че трябва да го извърви със собствени усилия, усърдие и т.н. Но не сам в смисъл, че може да го открие сам или да го измине без ничия помощ. Но може да опитате... Успех! Сори за видеото - пишете в youtube: Thits is a Sparta (цялата сцена) :-) При мен се отваря... Този път (за който говоря върви срещу егото и затова, ако се опитаме да го изминем сами (следвайки капризите на егото си) няма да стане :-) ) Може да не съм много ясен, но това е защото се опитвам да да довърша една историческа статия и да си говоря с вас, така че простете... Всичко най ;-)))

Този път за който говориш е начертан от някой"учител" и трябва да се следва без да мислиш (Той е помислил за всичко)даже има отговори на всички въпроси(и то с притчи)

Понеже си раздвоен с историческа статия да те попитам:

Докато си в "илюзия"и не можеш да направиш нищо за другите(това си е оправдание)

Как така обясняваш нещата(какво трябва да правят)?

Това е като лозунга:"Дайте да дадем!"

П.п.този филм е една голяма "илюзия" пропагадно-комерсиален в интерес на една измислена култура(грцката)единственото което ми харесва е Manowar

http://www.youtube.c...h?v=TgP3QSl-RBE!

Видеото се отвори и при мен,ама не ми е ясно какво искаш да илюстрираш с него?Защото сцената може да се гледа от доста различни гледни точки.

ОК :-)........ Хубав ден на всички :-)

Да ,разбрах Ви!

Само да допълня ,че бърборенето на празни приказки не е "български патент"

dagpo каза:

Сам в смисъл, че трябва да го извърви със собствени усилия, усърдие и т.н. Но не сам в смисъл, че може да го открие сам или да го измине без ничия помощ. Но може да опитате... Успех

Значи НЕможе да Го открие САМ и САМ НЕможе да го извърви (така разбирам от поста ти/мнението ти) и въпросът ми е :

Какво му трябва ?

Не е ли "учител"?

Тука можеш да поучаваш всеки ,но е изключително трудно занимание(бих казал "трудоемко")!

поздрав и на Вас!

Сам в смисъл, че трябва да го извърви със собствени усилия, усърдие и т.н. Но не сам в смисъл, че може да го открие сам или да го измине без ничия помощ. Но може да опитате... Успех! Сори за видеото - пишете в youtube: Thits is a Sparta (цялата сцена) :-) При мен се отваря... Този път (за който говоря върви срещу егото и затова, ако се опитаме да го изминем сами (следвайки капризите на егото си) няма да стане :-) ) Може да не съм много ясен, но това е защото се опитвам да да довърша една историческа статия и да си говоря с вас, така че простете... Всичко най ;-)))

Разбирам какво ми казвате. Но защо ми се струва, че някак сваляте пълното си доверие към човешкото същество. Ще се радвам, ако греша и ме опровергаете. Не може да натоварваме човека с отговорността да извърви пътя си сам, със собствени усилия и в същото време да отнемем от него доверието, че може да намери пътя си сам и да го измине без чужда помощ. Не мисля като вас. Има и пътища доста ветровити, за които всякакви шапки са само един излишен багаж, който вятърът, така или иначе, ще издуха от главите, ако ме разбирате какво искам да кажа. За да бъда по-добре разбрана, ще ви дам пример с този, който Вие давате на мен - с Другпа Кюнгле и неговата фраза "Ето къде си ти, който мислеше за другите, а ето къде съм аз, който мислех за себе си!" Смея да твърдя, че с тази изразена мисъл, този човек показва колко е далеч от будизма - защото същността на това учение може да се изрази в няколко думи само - опознаващият и опознаваното са едно и също нещо.

Ето как семпличко го обяснява Алън Уотс: И това е самадхи - онова състояние, когато преживяното е същото като преживяващия. Това имат предвид будистите, когато казват, че светът всъщност е шуня, празен, пуст. Всичко е шуня. Само че шунята, пустотата, не означава, че светът и неговата енергия сами по себе си не са нищо. Напротив! Това означава, че нито една представа или концепция за света не е меродавна. Никакви идеи, вярвания, доктрини, системи или теории не могат да обхванат Вселената. Но ако из-дишате, т. е. се освободите от концепциите, вие ще се озовете в състоянието на нирвана, ала никой не би могъл да ви обясни причината. Щом навлезете в това състояние, вътре във вас ще избликне и онова, което будистите наричат каруна - състраданието. Това е чувството, че не сте нещо отделно от всичко останало и всеки друг страда така, както страдате и вие. Това е едно невероятно чувство за солидарност с всички други същества. Ето защо постигналият нирвана не се оттегля от света, а се завръща в него от самадхи - да, връща се в света, с всичките му несгоди и проблеми, но обновен и преизпълнен със състрадание към всички. Това е тайната на Средния път: не можеш само ти да се спасиш, защото ти не си сам. Ти не си една изолирана точка по окръжността. Ти не си последният цвят в спектъра, различен от всички останали. Ти си цялата Вселена.

Но "разстоянията" до това състояние човек изминава сам. Истината не е нищо друго, освен съ-преживяното от теб. Истината е онова, което е пробило твоята черупка, пронизало те е, разтърсило те е и те е променило същностно. Останалото е само представи за нея или с други думи казано - илюзия и блудство на ума. И в този процес на опознаването на истината (такава, каквато е), човек винаги е сам. И никакви учения не могат да помогнат тук - пътят на учителите си е техен, различен от твоя. Самоосъзнаването е занимание самотно.

Другпа Кюнле далеч от будизма - няма емотикон, който да изрази как ме разсмяхте:-) Ако знаехте само какво казахте (не ви се подигравам - вие не знаете)! Вижте в английското WIKI (ако сте добре с англ.) или в руското. Да същността на учението приблизително това, което казвате, но не може да я постигнете самичка. Да вие и всяко същество (дори дъждовните червей) има Буда-природа или потенциал, но не можете да я разпознаете сама. Трябва ви огледало. Окото не може да види само себе си. Ако беше възможно вече да сте го направили.Успех!

Значи с едното ми твърдение сте съгласен, а с другото - не. Разбира се, аз не съм Другпа Кюнле и ако не можете да си позволите да не се съгласявате с него, с мен можете. :-)))Обаче, не виждате, че двете твърдения - едното, с което сте съгласен, а другото, което предизвиква смях у Вас, са едно и също. Щом като същността на будизма е да се почувстваш едно цяло с всичкото, защо Вашият капацитет в будизма е далеч от Буда...

Да - ученията - да, хубаво е да има човек светлинки по пътя, но те служат само дорде е в тъмното, само докато не се е потрудил да засвети сам. В противен случай ще си остане само една отразяваща чужди светлини звезда.

Успех и на Вас! Пожелавам Ви да имате повечко време не за историята, а за важните неща от настоящето. :-))

Редактирано 12 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Хайде един последен опит:-) Развеселихте ме, защото да кажете, че Другпа Кюнле е далеч от Дхарма е като да кажете, че Моцарт е далеч от музиката, Кант от философията или Айнщайн от физиката. Дори повече, но беше много свежо :-) Буда-природата (Сугатагарбха) е налична във всеки един момент, във всяко едно преживяване (напр. между две мисли), но е закрита от воалите на смущаващите чувства и концепциите (като тази, която обсъждахме в началото - дали сме истински или не). Те не се разтварят от само себе си. За да имате каквото и да било автентично преживяване за истинския ви потенциал в началото трябва да се научите да успокоявате ума (инак той е буен като планински водопад или прекалено замъглен и притъпен). Опитайте нещо просто: седнете изправена, затворете очи и пребройте 21 вдишвания/издишвания като позволявате всички мисли и чувства да преминават без да ги следвате, т.е. не ги наблюдавайте или анализирайте. Просто останете фокусирана върху дишането без да го оценявате... Пробвахте ли? Колко време наистина бяхте фокусирана върху дишането? Май не е толкова лесно? За да се научите да правите дори едно такова на пръв поглед съвсем просто нещо (а то всъщност не е просто) ви трябват инструкции от някой, който вече го е направил. Дори и да прочетете тези инструкции в книга никога няма да успеете да ги използвате правилно. Така стоят нещата, уви :-)

Е, поне се разсмиваме взаимно. Защото и Вие ме развеселявате - не Моцарт е този, който е близо до музиката, а музиката е онова, което е близо до него, не Кант е близо до философията, а философията до Кант и не Айнщайн до физиката, а физиката до Айнщайн. Те затова и са били и си остават велики умове - осъзнали са тази най-важна част от битието на човека - не ние сме онези, които да се напъват да бъдат близо или не до това или онова, а то се случва вътре в нас, точно когато спрем да се напъваме да сме близо, защото така или иначе - всичко е близо до нас и дори още по-близо - вътре в самите нас, в противен случай, недопуснали го до себе си, си оставаме твърде далеч от всичко. А вашият ерудит в будизма, обръщайки се към Буда прави точно това - основна грешка в мисленето си, че той може да бъде близо до Буда, защото показва по този начин слепотата си за това, че Буда е във всеки един от нас - по-близо дори от очите ни.

А аз Ви предлагам друго - да спрете изобщо да дишате. Тогава ще отидат на кино всичките Ви готови теории за дишането и ще разберете наистина що е то.

Редактирано 12 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Да.Ние сме си истински.Ама днес намерих 2700 призрака само между себе си и мене си!

Да.Ние сме си истински.Ама днес намерих 2700 призрака само между себе си и мене си!

Повторението е електронното ехо,не само бъг в системата!

Повторението е електронното ехо,не само бъг в системата!

Повторението е електронното ехо,не само бъг в системата!

Повторението е електронното ехо,не само бъг в системата!

Да.Ние сме си истински.Ама днес намерих 2700 призрака само между себе си и мене си!

Да.Ние сме си истински.Ама днес намерих 2700 призрака само между себе си и мене си!

Повторението е електронното ехо,не само бъг в системата!

Повторението е електронното ехо,не само бъг в системата!

Повторението е електронното ехо,не само бъг в системата!

Повторението е електронното ехо,не само бъг в системата!

Нео!

И гласът ми се блъсна в огледалото отсреща... между себе и мене - там, където някъде по средата стоеше моят образ и се чудеше - менето ли е или себето...

Последният винаги е първият! - тъй знам аз простичко.

Редактирано 12 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Наричате Другпа Кюнгле ерудит (нещо като книжен червей) Наистина не разбирам как е възможно някой да изказва мнение за нещо, от което няма абсолютно никакво понятие: http://en.wikipedia.org/wiki/Drukpa_Kunley , както и http://praktika.narod.ru/budd/book/kunle/drukpa.htm

Контекста на нашето взаимно развеселяване е дали можем да практикуваме Дхарма сами, а не дали можете да откриете някакъв свой духовен път. Ясно е, че можете, но той няма да има нищо общо с това, което е преподал Буда. Ако не сте готова да откъснете дори една частица от безценното си Его като признаете поне пред себе си, че има неща, които не разбирате, как изобщо искате да научите нещо?

"В този случай, монаси, след като се оттегли в гората, край някое дърво или пък на друго място, където няма никакви дървета, монахът сяда с кръстосани крака и изправен гръб, в състояние на концентрация. Подържайки състоянието си на концентрация, той вдишва; подържайки състоянието си на концентрация, той издишва." (САТИПАТТХАНА СУТТА) и т.н.

Вдишване, издишване - каква скука!

Предлагам Ви да спрете да дишате, да ви видя липсата на его, тогава. Вие, с какво си мислите, че отговаряте на моите нарочно провокативни постове...

Като чуя как някой прокламира вдъхновено други да си унищожат егото, показвайки с това колко голямо е неговото, вече зная - тоя път не е моят. Защото е неистински - отново игра на егото, една от най-фините и най-трудно доловимите.

Жив човек няма как да няма его. Докато сме на този свят, си го носим докрая с нас. Аз предпочитам не да се боря с него, а да ми бъде приятел.

Его няма само в два варианта човек - ако е мъртвец или ако е позьор, което ще рече - неистински.

Редактирано 12 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Въображаеми или истински приятели, темата се превърна в спор относно будизма... Ако желаете да разисквате будизма, има си съответната съвсем истинска и неилюзорна тема в раздела

За съжаление всичко е истина! Приемете факта и продължавайте да си разцъквате из нета.

Въображаеми или истински приятели, темата се превърна в спор относно будизма... Ако желаете да разисквате будизма, има си съответната съвсем истинска и неилюзорна тема в раздела

Ииих тъкмо ми стана интересно УайтХарт,обикновенно тези които са (не)подготвени с теориите и ученията не могат да отговарят на прости въпроси и се объркват!

И почват да те пращат да четеш този или онзи автор и после искат да проверят докъде си стигнал с въпросния матреиал!хехехехе

А всъщност въпросЪт не е в будизма а в това истински ли сме или не?

Приятеля @dagpo премина като "флеча" през няколко философии и автори и накрая заключи цитат на :@dagpo

на По отношение на будизма споровете са безпредметни, защото човек или го приема след като положи усилия да го разбере или - не... Само се опитах да обясня на уважаемата дама, че е несериозно да изказва мнения по тема, която не познавa

Да опитът да обясниш не само на дамата е неуспешен,можеш да се отеглиш спокойно (ще прехвърлим всички теоретични матреали ,които ни посочи и ако имаме въпроси ,ще питаме Уважаемия Вало ,който наистина е спокоен човек)

И само за Ваше успокоение никога няма да започна директно с идам - практики,да не се нараня нещо!

Поздрави и лек Път!!!

Обясних го няколко пъти по няколко различни начина, за да дам някаква представа за какво става дума. Не очаквам да го разбереш приятелю. Не и от първия път, не и от втория, не и от третия... Така ОК ли е за теб?

Да приятелю ,

видях ,че се опита да си потренираш "его-то" малко,но в това няма нищо лошо!

Интересно ми е само след като си запознат с тази материя е трябвало да осъзнаеш,че с квалификации от рода (другите не разбират ,не са глупаци ,но все пак не разбират за кво иде реч)не се изясняват нещата даже се затрудняват повече!

Самохвалството е лош навик ,придобива се в ранните години на осъзнаване!

@dagpo написа:

Хайде един последен опит:-) Развеселихте ме, защото да кажете, че Другпа Кюнле е далеч от Дхарма е като да кажете, че Моцарт е далеч от музиката, Кант от философията или Айнщайн от физиката. Дори повече, но беше много свежо :-) Буда-природата (Сугатагарбха) е налична във всеки един момент, във всяко едно преживяване, но е закрита от воалите на смущаващите чувства и концепциите (като тази, която обсъждахме в началото - дали сме истински или не).

На тази веселба получи отговор:

@Lucia_free написа :

...не Моцарт е този, който е близо до музиката, а музиката е онова, което е близо до него,

не Кант е близо до философията, а философията до Кант и

не Айнщайн до физиката, а физиката до Айнщайн.

Те затова и са били и си остават велики умове - осъзнали са тази най-важна част от битието на човека - не ние сме онези, които да се напъват да бъдат близо или не до това или онова, а то се случва вътре в нас, точно когато спрем да се напъваме да сме близо, защото така или иначе - всичко е близо до нас и дори още по-близо - вътре в самите нас, в противен случай, недопуснали го до себе си, си оставаме твърде далеч от всичко.

И тука сега ми стана интересно какъв ще ти е отговора!

Така е ОК за мен!Аз,също съм без познания в областта,но ми е интересно

п.п.Nobody is born researcher! Few are those who have come to the knowledge!(модерно е сега да се завърши "постЪт" с ингилизки,стои някак си интелегентно!!!!)хехехе

Разбираш ли, приятелю, колко е глупаво това, което казваш?

Между СЙ и будизма няма голяма разлика, що се отнася до разрушаването на азовите илюзии. В будизма унищожаването на самоидентификациите на Аза е задача на стратегията анатта (анатма, not-Self), в Йога-даршана същата задача се изпълнява от четвъртия етап на медитацията, известен като асмита-самапатти с неговите две части - сасмита и нирасмита. Целта и на двете е една и съща - да се покаже какво не е Самият Аз (атман).

За мене всяко разрушвавне,изтриване,унищожаване на и т.н. стратегии на религиозна основа са ми Антихуманни!

Вместо да се усъвършенства това което има ,трябва да се унищожи????!!!

Ти виждал ли си човек с празен поглед,нереагиращ на никакви сигнали (пър

ви, втори и т.н.)аббсолютно унищожено "Его"демек олигофрен!(като само преди 6 месеца е била весела и жизнерадостна жена -майка)

Да ,вярно е приятелю това което казвам е голяма глупост!

За мене всяко разрушвавне,изтриване,унищожаване на и т.н. стратегии на религиозна основа са ми Антихуманни!

Вместо да се усъвършенства това което има ,трябва да се унищожи????!!!

Егото се трансформира. Например гневът е елемент от егото. Гневът може да бъде трансформиран в мъдрост, която е наречена огледалоподобна. Мъдрост, която много ясно показва нещата каквото са. Може да се каже обаче, когато сме трансформирали всички елементи на егото, то (тъй като след това вече не съществува) е унищожено. Това също е начин на изразяване.

Унищожаването (или трансформацията) на егото не води до празнота обаче. Напротив, освобождаването от емоции като гнева, гордостта, ревността и желанието, освобождаването от невежеството и закостенелите идеи и навици дава възможност и пространство за изява на истинската ни природа, която през цялото време е била "затъмнена" от егото. Извява на качества, които са дълбоката същност на всяко същество - интуитивно безстрашие, спонтанна радост и активно съчувствие. Това сме. Това е природата ни. Всичко друго идва и си отива.

Докато оставяме егото ни да управлява мислите, думите и делата ни, всъщност нямаме свобода. Например в ситуация в която има условия за ревност - ние реагираме с ревност, в ситуация в която има условия за гняв - "спонтанно" реагираме с гняв.

Ако не се отъждествяваме с егото си, ако егото е трансформирано или унищожено, тогава във всяка ситуация ние ще можем безстрашно, радостно и мъдро да работим за другите. Максимум полза за максимум същества за най-дългосрочен период от време. Какво друго? Това е същността ни и тази активност е естествена и без усилие. По начина по който Слънцето свети и топли без идеята "аз правя нещо за теб", по същия начин, някой който се е освободил, трансформирал или унищожил егото си - безстрашно, радостно и мъдро работи за другите.

Много от неразбирателствата помежду ни са резултат от това, че гледната ни точка е различна и смисъла, който влагаме в думите е различен.

Та така.

Има неща които се появяват, променят и изчезват. За тях може да се каже, че не са истински.

Има и "нещо" което без да нещо - винаги е. Това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега. Това което мисли мислите и е зад и между тях. Това, което наричаме ум. Безначална, безкрайна ясна светлина. Ето това може да се каже че е истинско.

Това е будистка гледна точка. Както и всяка друга част от будисткото учение, това не е догма. Това е информация. Всеки има свободата да я приеме или да я отхвърли. В будизма всяка част от учението е проверим факт.

По начина по който Слънцето свети и топли без идеята "аз правя нещо за теб"

"Дивите гъски летят над езерото. Езерото, разбира се, ги отразява. Гъските не молят "Отрази ни!" Езерото не казва "Благодаря, че се отразихте в мен."

Това е целта...Достигането на тази непосредственост, на този естествен отклик към всичко случващо се. Без идеи за "доброта", "заслуги", "мъдрост" и т.н. Това са само концепции... Ние обаче мислим именно по този начин и освобождаването от тези конвенционални модели е изключително трудно...

Егото се трансформира. Например гневът е елемент от егото. Гневът може да бъде трансформиран в мъдрост, която е наречена огледалоподобна. Мъдрост, която много ясно показва нещата каквото са. Може да се каже обаче, когато сме трансформирали всички елементи на егото, то (тъй като след това вече не съществува) е унищожено. Това също е начин на изразяване.

Унищожаването (или трансформацията) на егото не води до празнота обаче. Напротив, освобождаването от емоции като гнева, гордостта, ревността и желанието, освобождаването от невежеството и закостенелите идеи и навици дава възможност и пространство за изява на истинската ни природа, която през цялото време е била "затъмнена" от егото. Извява на качества, които са дълбоката същност на всяко същество - интуитивно безстрашие, спонтанна радост и активно съчувствие. Това сме. Това е природата ни. Всичко друго идва и си отива.

Това е будистка гледна точка. Както и всяка друга част от будисткото учение, това не е догма. Това е информация. Всеки има свободата да я приеме или да я отхвърли. В будизма всяка част от учението е проверим факт.

Хубави приказки си хортувате.

А какво ще кажеш за една хипотетична ситуация, когато някой гад нахлуе в къщата ти и пред очите ти убие децата ти и изнасили жена ти. - Ти като будист как ще реагираш на това - вероятно с огледалоподобна мъдрост, ако правилно съм разбрала красивите думи за трансформирането на гнева в това...

Давам пример с неща, които се случват в живота. Сега се сетих, че повечето будисти са изолирани в манастири, сигурно точно поради такива причини - те като отражателно мъдри, вероятно или не искат, или не могат да имат жени.

Редактирано 13 септември 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Хубави приказки си хортувате.

А какво ще кажеш за една хипотетична ситуация, когато някой гад нахлуе в къщата ти и пред очите ти убие децата ти и изнасили жена ти. - Ти като будист как ще реагираш на това - вероятно с огледалоподобна мъдрост, ако правилно съм разбрала красивите думи за трансформирането на гнева в това...

Давам пример с неща, които се случват в живота. Сега се сетих, че повечето будисти са изолирани в манастири, сигурно точно поради такива причини - те като отражателно мъдри, вероятно или не искат, или не могат да имат жени.

С интуитивна радост и спонтанно безстрашие ще му счупя врата

Всъщност не е вярно това, че повечето будисти били изолирани от света. Повечето будисти са хора като мен и теб, имат семейства, ходят на работа и са си съвсем нормална част от обществото. Това,че в Китай и Япония има множество будистки манастири, не значи, че всички будисти са натъпкани там...