Добър ден, тъга - Саган

Метнах я от сутринта! Препоръчвам я на читатели, които харесват истории по действителни случаи...За войната в Афганистан през погледа на жени!

Редактирано 2 април 201016 г. от beli99 (преглед на промените)

"Похитителят на мълнии" на Рик Риърдън. И докато чета, си мисля за странните обрати на живота и съдбата... За тези, които не са я чели: великолепно фентъзи, в което главният герой - Пърси Джаксън, който страда от дислексия и синдром на дефицит на вниманието (СДВ) - открива, че причината за това е, че е син на древногръцкия бог Посейдон... Авторът започва да съчинява и разказва като приказки тези истории на малкия си син Хейли, който е с диагностицирани дислелсия и СДВ, а в последствие ги издава. Замислям се как безскрупулната алчност на шепа евреи, собственици на големите фармацевтични концерни е довела в случая до написването на цяла поредица чудесни, увлекателни книги, които да радват милиони читатели. Защото дислексията, СДВ, аутизмът, хиперактивността и други подобни заболявания до преди 20-30 години се срещаха изключително рядко и само като следствие на травматично увреждане. А сега, когато задължителните и съвършено безполезни ваксинации на новородените доказано увреждат мозъка им, като разрушават миелиновата обвивка на нервите, тези болести се превърнаха в част от ежедневието на десетки хиляди семейства. Питам се - дали съсипаният живот и осакатяването на тези деца се уравновесява с радостта на милионите други от четенето на историите за Пърси Джаксън? В "Краят на вечността" Айзък Азимов развива идеята, че ако бъде спестено цялото страдание на човечеството, то ще бъде лишено и от всичките си постижения в областта на науката и изкуството. Един вид, страданието и прогресът са два скачени съда и отнемайки от едното, винаги намаляваме и другото. Същото се набива в очи и ако сравним социалистическото ни минало и демокрацията в момента. Тогава нямаше гладни, безработни, бездомни и затънали в кредити хора, нямаше нужда от бронирани врати и решетки на прозорците на жилищата, а медицината и образованието, включително и висшето, бяха съвършено безплатни. Но от друга страна - нямаше и лъскави бързи коли, екскурзии до всяко кътче на света и изобилие от разнообразни стоки в магазините. Банани и портокали пускаха по магазините 3-4 пъти около нова година, а шоколадът беше само "Фин млечен" и "Крава". На година излизаха по 12 фантастични романа от библиотека "Галактика" и когато се появят в книжарницата, ставаха опашки от по 50 до 100 човека. Вие как мислите - оправдава ли бързият прогрес цената, която плащаме за него?

Редактирано 2 април 201016 г. от TheLoneWolf (преглед на промените)

Аз чета 'Български хроники' първа част на Стефан Цанев

"Мечът на истината" на Тери Гудкайнд, невероятно фентъзи:

Редактирано 9 април 201016 г. от icicle_78 (преглед на промените)

Белгариада - Черната кула от Дейвид Едингс (част 4 от общо 5)

Тъкмо я започвам, да видим дали е толкова хубава, колкото всички казват.

Много увлекателни трилърчета пише Лий Чайлд...

"Лявата ръка на мрака". Днес сутринта я подхванах за пореден път.Класика, която според мен никога няма да остарее

Преди няколко години си купих първите четири - сега си дочитам от интернет

Редактирано 1 май 201016 г. от Xesi (преглед на промените)

"Лявата ръка на мрака".

Днес сутринта я подхванах за пореден път.Класика, която според мен никога няма да остарее

Оу, Урсула ле Гуин? Поредицата й за Землемория е страхотна

Георги Карасимеонов-Политическите партии

Оу, Урсула ле Гуин? Поредицата й за Землемория е страхотна

Е, не само

"Лявата ръка" е от така наречения и "хейнски цикъл" - книги, в които тя експериментира с различни обществени строеве, както и с физиологията на човека с цел да покаже несъвършенствата на сегашния свят, в който живеем.

Някой от книгите и са силно повлияни от обществени събития, на които тя е била съвременник.В други пък си отпуска фантазия до такива висоти, че едвам успявам да я следвам.

Книгите за "Землемория" са едни от най-висшите представители на фентъзито.И то Фентъзи с главно "Ф".Тук не става дума за булевардните издания, с които е пълен пазара в момента.Отраснал съм с тия книги, а вече в библиотеката си имам всичко излязло на български от нея.

"Нека ти разкажа"

Хорхе Букай

Увлекателна като четиво,не е точно мой тип,но...

"Менсфийлд парк" на Джейн Остин Интересна е, само където в началото е малко досадна.

Убедих се - че мисъл-формите съществуват.

Тази книга доказва това.

Едва на 88 страница съм и ми прави впечатление многото насилие, кървавите сцени, издевателства на християни срещу мюсюлмани и обратното...