На края съм на последната част на "Пътеводител на галактическия стопаджия", умрях от смях с тая книга, по-смешна и забавна трудно ще намеря.

На няколко моменти, така съм се смяла, ама със глас и не мога да спра, че сигурно дори съседите са ме чули

Мерси, че ми я припомни Да взема да я препрочета, да се посмея малко.

хммм - например : "Сбогом и Благодарим за рибката " ?

Мхм

На няколко моменти, така съм се смяла, ама със глас и не мога да спра, че сигурно дори съседите са ме чули

Мерси, че ми я припомни Да взема да я препрочета, да се посмея малко.

А чели ли сте на Тери Пратчет, и неговите книги май са с подобен хумор.

А чели ли сте на Тери Пратчет, и неговите книги май са с подобен хумор.

Като бях малка го четох - най-вече помня Дядо Праз.

Иначе като цяло не ме кефи особено

Като цяло не си падам по този жанр литература - Пътеводителя е изключение, но определено е много забавна книга. Жалко, че и така не се намери кои да я филмира както трябва...

Стив Мартини - "Скрита Власт"

Дан Симънс - Хиперион.

990 страници - вътре са "Хиперион" и "Падането на Хиперион". Ще се скъсам от четене, но книгата е класика и си струва. Още от първите страници се усеща, че авторът е майстор... След две седмици излиза и втората част - "Ендимион".

Като бях малка го четох - най-вече помня Дядо Праз.

Иначе като цяло не ме кефи особено

Като цяло не си падам по този жанр литература - Пътеводителя е изключение, но определено е много забавна книга. Жалко, че и така не се намери кои да я филмира както трябва...

И това доживях да чуя - "жалко, че не са филмирали както трябва пътеводителя"! Най-добре да го беше направил оня кретен, който засне филм по "Властелина на пръстените" и превърна английския епос в американски екшън, нали? Очевидно голяма част от подрастващите не са в състояние да схванат, че една добра книга съдържа идеи и послания, кара те да разсъждаваш и сам да стигаш до определени заключения. Докато филмът по нея е аналог на тоалетното казанче - залива те с буен поток образи и емоции за малко и излизаш от киното с празна глава. Зная, че за такива индивиди Моцарт е "Оня, дето пишеше мелодии за GSM-и, нали?", а девизът им в живота е "Мразим да мислим, оти че ни се набръчка мозъко и нема да сме фйешън!" Но опитайте се да разберете все пак, че съществуват произведения като "Пътеводителя...", "Историите от света на Диска" на Тери Пратчет или написаното от Селинджър, Робърт Пърсиг, Херман Хесе, Камю, Сартр и още много автори, филмирането на които е гавра с оригинала, защото го лишава от над 95% от съдържанието му.

По темата - току-що дочетох "Проклятието на титана" - третата част от поредицата на Рик Риърдън за Персей Джаксън. И съм много щастлив, че авторът на това леко и забавно фентъзи е успял да запази стила си все така свеж и след първата книга.

@Trichocephalus

Док, гледам, че и ти си фен на добрите стари фантастики, издавани на времето от библиотека "Галактика" Ако си пропуснал Рик Риърдън - наваксай, няма да съжаляваш.

...

Дан Симънс - Хиперион.

990 страници - вътре са "Хиперион" и "Падането на Хиперион". Ще се скъсам от четене, но книгата е класика и си струва. Още от първите страници се усеща, че авторът е майстор... След две седмици излиза и втората част - "Ендимион".

Тук ги има и четирите: http://chitanka.info/lib/author/%D0%94%D0%B0%D0%BD+%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81

Дан Симънс - Хиперион.

990 страници - вътре са "Хиперион" и "Падането на Хиперион". Ще се скъсам от четене, но книгата е класика и си струва. Още от първите страници се усеща, че авторът е майстор... След две седмици излиза и втората част - "Ендимион".

е как така ще "излезе" ?!

Та аз ги имам и четирите части от години....

( и съм ги чел поне 6-7 пъти).Между другото, добре, че ме подсети, ще почна от утре да си ги препрочета, и ще си ги обсъждаме с теб

@Trichocephalus

Док, гледам, че и ти си фен на добрите стари фантастики, издавани на времето от библиотека "Галактика" Ако си пропуснал Рик Риърдън - наваксай, няма да съжаляваш.

не съм

"Похитителят на мълнии" имам ( и съм я чел , разбира се), но не събирам цялата поредица, тъй като ще ми струва доста пари http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif , а и фентъзито не е точно моя стил.

Между другото -колекцията ми от "Галактика" е почти пълна - нямам само 4 книги от всичките 100

В момента съм финансово затруднен, що се отнася до бюджета ми за книги, и поради препрочитам това, което имам в библотеката си.

Редактирано 21 август 201015 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

И това доживях да чуя - "жалко, че не са филмирали както трябва пътеводителя"! Най-добре да го беше направил оня кретен, който засне филм по "Властелина на пръстените" и превърна английския епос в американски екшън, нали? Очевидно голяма част от подрастващите не са в състояние да схванат, че една добра книга съдържа идеи и послания, кара те да разсъждаваш и сам да стигаш до определени заключения. Докато филмът по нея е аналог на тоалетното казанче - залива те с буен поток образи и емоции за малко и излизаш от киното с празна глава. Зная, че за такива индивиди Моцарт е "Оня, дето пишеше мелодии за GSM-и, нали?", а девизът им в живота е "Мразим да мислим, оти че ни се набръчка мозъко и нема да сме фйешън!" Но опитайте се да разберете все пак, че съществуват произведения като "Пътеводителя...", "Историите от света на Диска" на Тери Пратчет или написаното от Селинджър, Робърт Пърсиг, Херман Хесе, Камю, Сартр и още много автори, филмирането на които е гавра с оригинала, защото го лишава от над 95% от съдържанието му.

Нещо си объркал "подрастващия младеж" на който да ги приказваш тия.

Никога не съм и посмяла през годините да оспорвам качествата на една книга като художествена стойност и никога, абсолютно никога, не съм предпочела филма пред книгата.

Разбира се, че в книгата са концентрирани много повече идеи и образи, но и филмите си имат своите качества.

Нека не забравяме, че хора като Мартин Скорсезе и Дейвид Кроненбърг са пресъздали с невероятен финес книги на екрана. "Naked Lunch" на Кроненбърг е едно от многото примери, за които се сещам на прима виста.

Това, че ти явно се кефиш да гледаш холивудски боклуци и безумни екшъни с Анджелина Джоли, не означава, че всички гледаме тези жалки напъни на американската филмова индустрия. Лично аз си колекционирам филми на оригинални DVD-та с почти същата страст, с която си запълвам библиотеката с литература, така че спести ми лекцията за подрастващото поколение и видиш ли това ние колко не разбираме от изкуство - било то филмово или литературно.

Начина по който подценяваш филмовото изкуство, лично аз намирам за обиден спрямо хората, работещи в тази индустрия и създаващи качествени филми, а те не са малко.

Колкото до адаптацията на литературно произведение на екрана - не е толкова лесно, колкото изглежда. Филмовият екип принципно избира да адаптира определени елементи от книгата, които най-добре биха въздействали на зрителя, защото всяко едно изкуство - било то филм, литература, картина, в края на крайщата цели да въздейства на сетивата ни. Как си мислиш, че Тиквер е адаптирал романа на Зюскинд - "Парфюмът"? Подобен роман е почти невъзможен за адаптация, но пък Тиквер, бидейки истиснки филмов творец, заложи на визуалното въздействие, което да компенсира за ароматите, които човек буквално можеше да "усети", докато чете романа.

Начина по който си се обърнал към мен и пориицателния ти тон, намирам за изключително подигравателен, имайки предвид, че все пак имам репутацията на човек с литературна и филмова куллтура.

Приключвам "спора" и удрям игнор на мненията.

Из форумите има стотици хора, дори с 10 години по-големи от мен, които за петте прочетени книги в живота си, намират "Шифърът на Леонардо" и поредицата "Здрач" за истиснки литературни шедьоври, а филма "Аватар" - за най-добрия филм правен някога. Щом толкова ти се занимава да порицаваш някого - не е като да кажеш, че няма кой.

Объркал си човека, обаче.

Ще помоля четящите да игнорират изблика ми на раздразнение, спрямо този крайно обиден за мен коментар. Нека продължим по темата.

В момента приключвам с четенето на:

Разкази и текстове за нищо на С. Бекет.

Преоткривам наново творчеството му. Майстор е на абсурдите! И невероятен познавател на човешката душевност и провал.

А днес ми върнаха Идиот на Достоевски и Процесът на Франц Кафка.

Мисля да взема да прочета Кафка, след като приключа с Бекет, защото досега съм му чела само Метаморфозата.

Редактирано 20 август 201015 г. от Amantine (преглед на промените)

Нещо си объркал "подрастващия младеж" на който да ги приказваш тия.

Никога не съм и посмяла през годините да оспорвам качествата на една книга като художествена стойност и никога, абсолютно никога, не съм предпочела филма пред книгата.

Разбира се, че в книгата са концентрирани много повече идеи и образи, но и филмите си имат своите качества.

Нека не забравяме, че хора като Мартин Скорсезе и Дейвид Кроненбърг са пресъздали с невероятен финес книги на екрана. "Naked Lunch" на Кроненбърг е едно от многото примери, за които се сещам на прима виста.

Това, че ти явно се кефиш да гледаш холивудски боклуци и безумни екшъни с Анджелина Джоли, не означава, че всички гледаме тези жалки напъни на американската филмова индустрия. Лично аз си колекционирам филми на оригинални DVD-та с почти същата страст, с която си запълвам библиотеката с литература, така че спести ми лекцията за подрастващото поколение и видиш ли това ние колко не разбираме от изкуство - било то филмово или литературно.

Начина по който подценяваш филмовото изкуство, лично аз намирам за обиден спрямо хората, работещи в тази индустрия и създаващи качествени филми, а те не са малко.

Колкото до адаптацията на литературно произведение на екрана - не е толкова лесно, колкото изглежда. Филмовият екип принципно избира да адаптира определени елементи от книгата, които най-добре биха въздействали на зрителя, защото всяко едно изкуство - било то филм, литература, картина, в края на крайщата цели да въздейства на сетивата ни. Как си мислиш, че Тиквер е адаптирал романа на Зюскинд - "Парфюмът"? Подобен роман е почти невъзможен за адаптация, но пък Тиквер, бидейки истиснки филмов творец, заложи на визуалното въздействие, което да компенсира за ароматите, които човек буквално можеше да "усети", докато чете романа...

Добре, признавам, че не си типичната представителна на описаната от мен част от подрастващото поколение Въпреки че разликата не е особено голяма, след като все още смяташ, че "всяко едно изкуство - било то филм, литература, картина, в края на крайщата цели да въздейства на сетивата ни". Това, че литературата ни въздейства и емоционално не е неин смисъл, а страничен ефект - като същност тя е чисто интелектуално удоволствие. Да беше споменала като успешни екранизации на романи примерно "Пилето" на Алън Паркър или "Полет над кукувиче гнездо" на Милош Форман, щях да се съглася с теб. Но да ми даваш за пример "Парфюмът", който също не бива да се докосва от сценарист и режисьор или комерсиалиста Кроненбърг, снимащ филми по Стивън Кинг и неговата версия на "Голият обяд" - роман, който де факто представлява записаните бълнувания на някакъв надрусан обратен наркоман и който е една от малкото книги, които могат да се четат от произволно място в произволна посока - напред или назад, без това да влияе на смисъла им - не, благодаря! Когато някой се опитва да ме убеждава, че подобни литературни или филмови отпадъци са форма на изкуство, първата изникнала в съзнанието ми асоциация е с разследването на кражбата от картинната галерия в "Туп!" на Тери Пратчет

- Ей, т'ва сигурно е улика, серж! - подвикна Ноби, който се беше върнал към присъщото си поведение, т.е. мотаеше се наоколо и ръчкаше разни неща, за да види дали са ценни. - Виж, някой е насипал куп смрадливи боклуци тука! - Той се замъкна до един постамент, който наистина изглеждаше отрупан с вехтории.

- Не го пипайте, моуля! - Сър Рейнолд се впусна натам - Това е "Не ми говори за понеделници!", най-полемийчната творба на Даниеларина Намусен! Не поместихте нищо, нали? - нервно добави той - Произведението е буквално безценно, а тя има доуста остър езийк!

- Това си е куп вехтории - дръпна се Ноби, протестирайки.

- Изкуството е по-велийко от сбора на проустите му механични компоуненти, ефрейтор - засегна се уредникът. - Едва ли бийхте казали, че "Три едри роузови дами и парче мрежа" на Каравати е проусто, хм, "вехта цапаница"?

- А т'ва тогава какво е? - посочи Ноби съседния постамент. - Крепи само някакъв прът с пирон в него. И то ли е изкуство?

- "Свободата" ли? Ако се пусне за проудажба, вероуятно ще стигне трийсет хиляди долара - каза сър Рейнолд.

- За парче дърво с пирон в него? - втрещи се Фред Колън. - Чие дело е?

- След като видял "Не ми говори за понеделници!", лорд Ветинари снизходийтелно наредил да приковат за ухото госпожица Намусен към тоузи кол - обясни сър Рейнолд. - Тя обаче все пак успяла да се отскубне в следоубедните часоуве.

- Бас ловя, че е побесняла! - каза Ноби.

- Не и след като спечели няколкоу награди за това. Дочух, че планийра да се прикове към някои други неща. Би моугла да стане мноуго вълнуваща излоужба.

1. Не съм дала за пример "Парфюмът" като успешна екранизация - в раздел Кино можеш да видиш дълъг дебат от моя страна за този филм. 2. Смехотворно ми е, някой да седне и да ми обяснява (на мен или на когото и да било) кое било боклук и кое не, защото в края на крайщата всеки си има собствени разбирания и вкусове. Бъроуз е един от най-прогресивните автори на бийт поколението - това, че на теб не ти е харесал си е изцяло твой проблем, не си длъжен да ни задължаваш с него, обяснявайки ни видиш ли какъв пробит наркоман бил Мен пък Тери Пратчет спря да ме кефи на 12 годишна възраст, но не ти натяквам моето мнение, нали? Блях, в днешно време всеки се има за изкуствовед - спрете се бе хора, повръща ми се на моменти. И най-лошото е, че всеки толкова си е повярвал и вместо да отмине и да разбере, че в края на крайщата всеки си има право на избор какво да харесва и какво не, се впуска в едни дълги дебати за това, кое в изкуството било боклук и кое не. Докато ги пишем тия глупости, стотици творци се обръщат в гробовете си. Айде да си го спестим взаимно П.П: Повярвай, никой няма нужда от това да ни изясняваш как действа литературата. Щом споделяме какво четем, значи можем да четем и го правим за удоволствието и дори знаничта, които извличаме от четенето.

Редактирано 20 август 201015 г. от Amantine (преглед на промените)

...

Между другото -колекцията ми от "Галактика" е почти пълна - нямам само 4 книги от всичките 100

...

Я кажи кои ти липсват..

@mr_nobody @Amantine

Хайде спрете се и двамата, форумът не е място за виртуален бой. Всеки си има право на мнение и всеки от двама ви си изказа своето - спрете до тук, ако обичате! Продълженията - на ЛС (лични съобщения) - там можете да си спорите колкото си искате.

Всеки следващ пост, засягащ спора ви, ще бъде трит - спамът е излишен.

P.S. А да обяснявате на мен - било публично в темата или на ЛС е още по-излишно - не вземам страна, просто искам да спазвате правилата на форума.

Редактирано 21 август 201015 г. от Xesi (преглед на промените)

Тук ги има и четирите: http://chitanka.info/lib/author/%D0%94%D0%B0%D0%BD+%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81

Благодаря ти, но предпочитам хартиения носител, заболяват ме очите,ако се взирам нонстоп в монитора...

е как така ще "излезе" ?!

Та аз ги имам и трите части от години....

( и съм ги чел поне 6-7 пъти).Между другото, добре, че ме подсети, ще почна от утре да си ги препрочета, и ще си ги обсъждаме с теб

Да, знам, че са излизали на българския пазар, разбира се. Просто в момента "Бард" ги преиздават. Тъй като ние продаваме книгите на Бард и ги имаме в наличност в офиса, използвам възможността да се образовам малко, хехех... А за мой срам тази книга не съм я чел. Сега поправям грешката си...

В последната част от тералогията : "Триумфът на Ендимион" ще се срещнеш с доста неща, които не са ти ясни сега. Хиперион е един наистина огромен труд, и леко ти завиждам, че се сблъскваш с него за първи път в живота си. При следващия прочит обаче ще откриеш още неща и пластове

Тук можете да предложите някоя книга , както и да споделите какво четете в момента. Аз чета това: Книгата много добра книга, заслужава си парите Сега е ваш ред

А, аз от двадесетина дни чета "Бръмбар в мравуняка" и отново съм потресена, трудна книга. Много трудна, но пък за това истинска. Потапяш се, четеш, четеш и в един момент, сякаш си се порязал внезапно - усещаш болка и учудване едновременно...

"Ендимион" и "Триумфът на Ендимион"

Тази седмица успях да прочета "Шестте свещени камъка" и "Петимата велики воини" на Матю Райли. Те са продължението на "Седемте смъртоносни чудеса". Като "Шестте свещени камъка" свършва изведнъж! От същото място започва последната трета книга "Петимата велики воини". Лично аз бих искал да направят филм по тези книги. Това ще е съвременният Индиана Джоунс! Страхотна серия е написал Матю Райли!

Нежна е нощта на Ф.Скот Фицджералд

А аз съм се забатачила в поредицата "Нинджа" на Ерик Ван Лустбадер - хем ги чета, хем ги редактирам.. Има да се занимавам с тях поне 20 дни..

Стивън Кинг - "Капан за сънища"