Джилбърт Кийт Честъртън - Кълбо и кръст За мой срам едва сега Стиховете му са фантастични.

"Звездни дневници" - Станислав Лем и съм в потрес. мда. http://www.youtube.com/watch?v=2PyK5idmhZ4

Айзък Азимов - Прелюдия за фондацията Ей сега я почнах, нещо не може да ме грабне с първите страници като предишните...

Пол Дохърти . Тамплиерите

Много увлекателна!

Декстър: Острието на Ножа /Джеф Линдзи/

Редактирано 7 октомври 201015 г. от PhX (преглед на промените)

Дон Уинслоу - Сатори

Ако някой е чел "Шибуми", това е продължението. Изключително интересен трилър...

Партийните тартюфи Иван Гранитски

И Ричард Бах - Мост през вечността

Изумителният Морис и неговите Образовани гризачи - Тери Пратчет

"Смешна метафизика за забавноразвиващи се" на Нав.Много добре ми върви,обожавам такъв хумор .

Тази ми я подариха за рожденния ден, започнах да я чета и началото е доста обещаващо!

Жозе Родригеш душ Сантуш:

„Островът на тъмнината”

„Кодекс 632”

„Божията формула”

Лично на мен, като физик романа "Божията формула" ми беше безкрайно интересен. В него има доста подробни диалози, обясняващи на читателя за какво става въпрос в нашата Вселена. Методът е стар, използван още от древните китайски, древногръцки и индийски философи - начетен разбирач си лафи с някой незапознат с материята. Но нивото на тези разговори в романа е перфектно балансирано и разбираемо както и за физици, така и за домакини. Скоро попаднах на една мноооого дебела книга (която ще си купя все някога)засягаща същата тематика, но вече само с научен език. Романа "Божията формула" върши същата работа, но е разбираема за всеки човек, имал щастието да я прочете.

Напрегнато действие, тежки житейски ситуации, любов, наука от най-високо ниво и то не научна фантастика, а НАУКА - това е тази книга.

"Под купола" - Стивън Кинг

Поредният силен роман на майстора...

Барбара Делински - Сълзите на гранита

"Ловецът на хвърчила"

Отдавна му се канех, определено много силен роман...

"Най-лесният начин да научим астрология"

Светата кръв и свещеният граал

Ивайло Диманов - Килър с 24 диоптъра късогледство

Ще я познаете ли по цитата от нея :

" Струва ми се, че тази малка госпожица идва на училище не толкова за да научи нещо, колкото да се перчи пред бедните си съученички и даже пред учителките. Отнася се към своите другарки катокъм робини. Учителките смятат за свое задължение да понасят нейните всевъзможни прищевки и капризи. Майка и канела от време на време учителките на дъщеря си на гости в конака. Бедните ми колежки не могат да нахвалят разкоша и блясъка на този дом, яденетата, които им поднасяли, тоалетите на майката. Това положение, в колежки, от една страна ме разсмива, а от друга ме отвращава. Разбрах душите на тези хора от семейството на Абдюррахим паша. Това са парвенюта от рода на тези, за които казват: "Пази, боже, сляпо да прогледа", които изпитват удоволствие, че смайват с разкоша и блясъка си ограничените, незначителни хорица.

...

Когато видях, че при моето влизане дамите в салона заеха изкуствени пози като някои неопитни артистки, аз се усмихнах и си казах: "Ще видите, потърпете малко". Те останаха учудени, че не целунах полите на госпожата и на госпожиците, а се задоволих само със съвсем обикновен непринуден реверанс. Гледаха въпросително. Една обикновена кокона от Бейоглу, която по всяка вероятност бе гувернантка, сложи златните си очила и ме изгледа от главата до петите.

Държанието и маниерите ми бяха толкова естествени, думите ми толкова непринудени, че салонът се обърка като кораб, настигнат от буря.

Този салон, в който имаше хиляди скъпи предмети, купени с много пари, не беше пример за изящност и добър вкус, а по-скоро приличаше на манифактурна витрина. Дамите тук стоят вече години наред като бездушни манекени и изпитват удоволствие от това, че предизвикват изумление в бедните и неопитни жени на Ч...

Със своето свободно и дръзко държание завладях салона постепенно и поставих домакините в положение на неопитни и несръчни гости. Като разигравах тази груба и смешна комедия, аз се стараех да бъда естествена, да не издам играта. Дадох им дахаресала нищо от онова, което са ми показали, което са говорили и правили пред мен. И го вършех така, че да почувстват дълбоко и горчиво своето нищожество и невежество. Така например, когато голямата дъщеря на пашата ми показваше картините, забелязах с вежливи и прикрити думи, че това са посредствени произведения, а след това намерих някаква миниятюра, потулена в един ъгъл и попитах защо е захвърлено тук това единствено ценно произведение на изкуството. Накратко, не се учудих на нищо сред този разкош. Критикувах всичко. Особено през време на яденето аз просто ги измъчих мълчаливо. Кой знае колко гости са се изпотили затова, че не умеят да си служат с вилица и нож, колко бедни хорица са отказали да ядат само защото не знаят как се взема и как се яде някой специалитет? Днес отмъстих на всички. Движенията ми бяха толкова сръчни и хармонични, че дамите не можаха да скрият удивлението си и през цялото време ме наблюдаваха с крайчеца на очите си. Аз също ги поглеждах от време на време. Но моите погледи ставаха причина вилиците в ръцете им да треперят, залъците да засядат на гърлото им, да се смущават, когато пият вода. Особено коконата от Бейоглу, която подчертава своето превъзходство над неопитните и невежи жени, която се хвали, че знае френски, просто съжаляваше, че се е родила. Тъй като е гувернантка, а аз учителка, тя се държеше като моя колежка и смяташе за свое професионално задължение да премери сили с мен. Но тази негодница остана така сконфузена, че има да ме помни… Тя не беше в състояние да изкаже мисълта си на турски и за да се измъкне, заяви:

— Не мога да говоря добре турски.

Тогава казах на френски:

— Няма значение, мадмоазел, да говорим на френски.

Но сега започнах да се подигравам с нейния френски.

Накратко, дребната незначителна основна учителка изчезна в този салон. Възкръсна безжалостната Чучулига с цялото си лекомислие и язвителност, която е разплаквала и най-красноречивите учителки в „Дам дьо Сион“.

Когато започнахме да спорим върху етикета, който трябва да се спазва на приемите във висшето общество, не й достигнаха думи да изкаже мисълта си и тя реши да ме унищожи:

— Впрочем случвало ми се е да бъда много пъти сред хората от висшето общество и да видя всичко с очите си.

Погледнах я гордо и насмешливо в лицето и рекох с усмивка:

— Е да, но това не е достатъчно. В това общество човек трябва трябва да си живял своят естествен живат.

В резултат на моето настъпление, което, признавам, не беше толкова деликатно, бедната жена промени цвета на лицето си и побърза да си излезе без време под предлог, че е дошъл часът за урока на един от малките синове на пашата.

Дамите бяха станали кротки като агънца. След като хвърлиха грозните маски на фалшивостта и високомерието, те показаха истинския облик на душите си. В действителност не бяха лоши хора. Тогава и аз постепенно слязох до положението си на смирена и тиха основна учителка, която разбира и съзнава своята незначителност.

Ще я познаете ли по цитата от нея :

"Лятифе ханъм" ?

"Лятифе ханъм" ?

"чучулигата" бре

"чучулигата" бре

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Не съм я чела, ама "обикновената кокона от Бейоглу" ме подведе...

Приятно четене!