преди 3 минути, Just a Stranger написа:

Отново не съм съгласен.

Дали си съгласен или не, е без значение.  

Принципно в психологията няма срам!!! Там има страх. В някои случаи самият страх става мания и в последствие да доведе до срам. 

Примерно: Страх те е да не ти се присмиват и затова се срамуваш да си покажеш грозното лице. Или от срам не ходиш на нудистки плаж, защото те е страх, че ще се възбуждаш и изложиш. 

Бил несъгласен ...  Доооблеее ...  

преди 15 минути, dioib написа:

Принципно в психологията няма срам!!! Там има страх.

Не е вярно това за психологията и срама. А срамът дори и да е свързан със страха, не е еднозначен с него.

преди 18 минути, dioib написа:

Бил несъгласен ...  Доооблеее ...  

Долавям някаква злоба,... някаква детинска реакция на сърдитост. Малко да не е съгласен някой с теб и започваш да реагираш неадекватно.

преди 9 минути, Just a Stranger написа:

Долавям някаква злоба,...

 Долавяй си каквото си искаш ...  

на 15.09.2009 г. в 19:56, Saskee написа:

Здравейте! Според вас срамно ли е човек да го е срам от някого другиго. Например ако обича някое момче/момиче но да го/я е срам от него/нея когато излязат

Ще насоча размишленията в друга посока.

Случи ми се да ме е срам заради жената, с която бях. Срещнах познат и я накарах да изостане, за да не ни вижда заедно приятелят. Премислих и се разделихме. Щом ме е срам да я покажа пред хора, защо съм с нея?

А връзката с анонса на темата е такава- срам ни е пред някого, когото смятаме за важен, за авторитет. В случая това е 19 годишната приятелка на 17 годишния автор на темата (леле- леле. Сега са на ок. 30. Сигурен съм, че не са заедно), а при мен приятеля, чието мнение ценя. 

Бих искал, в интерес на дискусията и истината, а и на четящите, да възразя на двама от коментиращите.

на 30.03.2022 г. в 13:07, kipen написа:

"Сцепването", дисоциацията е естествено състояние според мен, и е основа...иначе не би имало основание за стремежът към "оцялостяване", крайната цел на "индивидуация"-та.

и

на 30.03.2022 г. в 13:17, _ramus_ написа:

на 30.03.2022 г. в 13:07, kipen написа:

"Сцепването", дисоциацията е естествено състояние според мен, и е основа...иначе не би имало основание за стремежът към "оцялостяване", крайната цел на "индивидуация"-та.

напълно съм съгласен с това. Това показа и практиката.

Учудващо е, че коментаторите дават препратка към определението: "Дисоциацията е неочаквано частично или пълно разпадане" и същевременно го тълкуват като "Сцепване", вероятно имайки предвид асоциация. 

"Срам и позор" е фраза, която е интересна в този български аспект, че съчетава срамът с излагането на показ (позорище в славянския е зрелище) и същевременно с нещо, което не прави чест. Опозорен означава и лишен от чест.

Така фразата призовава да се засрами някой, който с действията си засяга своята чест. Унижава се. От тук- срамът идва, когато вършим нещо, което не подкрепя стремежа ни към достойни, издигащи ни дела, а е свързано с нещо, което ни унижава, мачка самочувствието ни.

преди 52 минути, Търсещ истини написа:

Така фразата призовава да се засрами някой, който с действията си засяга своята чест.

Но, има и друго по отношение на българския аспект. -> Може да се накакам, но не ще се изложа.  след като говорим и за славянски ...  

Самият индивид не може да схване, че е позор, защото няма чест. Тя, честта се заслужава и в тоя случай може да се опозори даден човек който преди това е имал чест, т.е. му е гласувано някакво доверие от общността която му е отредила въпросната чест. 

В повечето случаи човек който е опозорен, т.е. позволил си е някакъв позор не го засрамват, а му я отнемат (лишават го от) честта. Дали индивидът ще се засрами, т.е. ще го е срам в случая е без значение. 

Когато даден човек се "провали", т.е. сам себе си успее да се компрометира, то е за винаги и определено вече е извън някаква чест. 

Трябва да се отбележи и друго нещо. Човек не е в състояние да изпитва срам. Срам изпитва личността. Докато човек не е личност, то по-скоро става въпрос за претендиращия да покаже достойнство, което ще доведе до отдаване на някаква чест. 

Принципно осъзнаеш ли  срама си, то има доблестен начин да излезеш от ситуацията = да си признаеш, че си сгрешил. До колко обаче индивида е склонен да си признае грешката?! 

Интересно е друго: Мнозина българи се срамуват, защото други ("небългари") считат българските нрави за позор. Това от една страна. От друга, то мнозина българи постъпват по чужди нрави и не ги е срам да се наричат българи. Та къде е срама и кое е позорно в случая?! 

И въобще до колко българските нрави са славянски?! Латинските нрави ли са критерия, който опорочава българското?! 

Та, да, българинът може да е лишен от чест от латинците, но до колко това е позор и защо трябва да се засрамва, т.е. да изпитва срам от това?! 

преди 59 минути, Търсещ истини написа:

"Срам и позор" е фраза, която е интересна в този български аспект, че съчетава срамът с излагането на показ (позорище в славянския е зрелище) и същевременно с нещо, което не прави чест. Опозорен означава и лишен от чест.

Така фразата призовава да се засрами някой, който с действията си засяга своята чест. Унижава се. От тук- срамът идва, когато вършим нещо, което не подкрепя стремежа ни към достойни, издигащи ни дела, а е свързано с нещо, което ни унижава, мачка самочувствието ни.

Думата "pozor" всъщност означава внимание при западните славяни. Примерно чехите. Негативната конотация сме я добавили ние. Без да съм специалист мога да я разделя на "по", като "повече" и "зор" - гледам, поглед. Т.е. тя изразява точно привличането на погледа, вниманието - може да е и нечий индивидуален, а не масов, както обикновено го приемаме тук.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Учудващо е, че коментаторите дават препратка към определението: "Дисоциацията е неочаквано частично или пълно разпадане" и същевременно го тълкуват като "Сцепване", вероятно имайки предвид асоциация. 

За мен терминът "дисоциация" в психологията е доста погрешно избран, при положение, че вече имаме въведен термин "асоциация" с доста различно значение и приложение. Можеше да се използва "дезорганизиране" или нещо подобно, но това си е проблем на психолозите.

преди 39 минути, Just a Stranger написа:

За мен терминът "дисоциация" в психологията е доста погрешно избран, при положение, че вече имаме въведен термин "асоциация" с доста различно значение и приложение. Можеше да се използва "дезорганизиране" или нещо подобно, но това си е проблем на психолозите.

 т.е. смяташ, че щом има термин асоциация, то дисоциация с противоположното значение е погрешен?

Напротив. На място си е.

преди 43 минути, Just a Stranger написа:

Думата "pozor" всъщност означава внимание при западните славяни. Примерно чехите.

Погледнах гугълския речник pozorovatel на чешки означава наблюдател, т.е. както споменах, нещо, което бива наблюдавано. Все едно.  Засрамващото "не се излагай" означава "не се излагай на показ", да не те гледат какви ги вършиш, да не ставаш обект на внимание.

От културологична гл. т. това да си "на ачик" в други страни може да е похвално, но у нас, както стана дума, е с негативна конотация.

преди 15 минути, Търсещ истини написа:

 т.е. смяташ, че щом има термин асоциация, то дисоциация с противоположното значение е погрешен?

Напротив. На място си е.

"Асоциация" означава да изградиш или откриеш някаква зависимост, да направиш някаква връзка. Можеш да асоциираш примерно пистолета с убийство. Или ароматът на ягода с визуална представа за плода. Но асоциациите могат да са и погрешни или неточни. Примерно виждаш човек за пръв път, който се държи грубо и на базата на това си създаваш представата, че той е грубиян. Т.е. асоциираш човека с набюдаваното поведение. В последствие може да се окаже, че той не е такъв и поведението му е било провокирано от определени изключителни фактори. Има асоциации, които са дотолкова твърдо-установени в съзнанието и ако са погрешни, могат да се премахнат само с упорити и целенасочени усилия. Това, което се визира горе като дисоциация е твърде ограничено като обхват и ствърде специфично. Защо трябва да нарека "дисоциация" следствието от някаква стресова за личността ситуация, водеща до временен разпад на личността, а не съзнателното усилие по изкореняването на дадена погрешна представа? Кое е в по-голяма степен обратното на асоциация?

преди 45 минути, Just a Stranger написа:

Кое е в по-голяма степен обратното на асоциация?

Чудесно е, че отново намираш раздела за споделяне на личното си невежество по това как се казва.

Асоциация и Дисоциация тук са използвани като понятия в психодисциплините. Ти по тях си невежа и разказите от поредния ти коментар са направо смешни с наивността си. Разбира се - това си е запазена марка на няколкото тематични "трубадури" , за които шляпането по всякакви теми и раздели си е просто заради бръмченето... тук там - заради безсъние, лични неразбории сред психичното си поле или алкохолни пориви.

Но пък ти си имаш... "мироглед" и същия ти определя живота, кое е правилно... и какво да избръмчиш. В случая се явяваш говорител и изразител на същия свой "мироглед".

преди 20 минути, _ramus_ написа:

Нарушаването на тази "тенденция за цялост/свързаност" в психичното поле на личността, се нарича "ДИСОЦИАЦИЯ". И тя се стартира отново като защитна стратегия - при проблемни и травмиращи "елементи", които е нужно да се изключат и на тяхно място се "режисира измислен сценарий", който да не носи "проблемно преживяване" или конфликт. Това тече сред всяка личност непрекъснато и именно това е най-щедрия извор за самозаблуда.

Обратно на ДИСОЦИАЦИЯТА - АСОЦИАЦИЯТА е процес на свързване на психични елементи в преживяването, които се "подбират" за да резултират до дадена "приемлива обща схема" без наличие на конфликти в нея.

И двете понятия касаят процеси, за които валидността, адекватността, развитието... нямат никакво значение. Усещането за полза - е основния фийдбек и е без всякаква връзка с фактическата действителност извън субекта. Докато не намери някакъв начин за възстановяване от усещането за разпад и не намери компенсация за него - това му е приоритет и няма как този защитен набор от импулси да бъде повлиян или управляван...

Въпросът е, че механизмите за всичко това са вградени генетично и са силно ограничени - нито различават, нито подбират, нито възможностите им се простират в когнитивните зони - всичко сработва "автоматично" в несъзнаваното и чак резултатите "пробиват" някъде в съзнанието и деятелността... Именно заради тия "автоматизми" много често те стартират твърде хаотично, разбъркано. Много често вместо да сработят и постигнат защитната си цел, те внасят други, или допълнителни "конфликти".

Става въпрос за примитивни оцеляващи механизми, копирани от мозъчните дялове, които управляват хомеостазата - свързаност значи живот/функционалност. Разцепването, разделянето - значи умиране.

Идеята за АЗ и запълването на същия като "личност" е пряко информационно копие на дяловете, които поддържат "свързаността и функционалността на тялото". Психостазата е пряко продължение на Хомеостазата и има нейните основни принципи... Докато нещо не се намеси и не промени тази опорна и основна схема, тя е програмирана да поддържа "живота"( без значение на каква цена и с какви средства)...

Разиграването на дисонанси тук и начините по които даден субект им реагира и се защитава - показва значима част от неговото психично поле, нивото на развитие и процесите сред всичко това.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Асоциация и Дисоциация тук са използвани като понятия в психодисциплините. Ти по тях си невежа и разказите от поредния ти коментар са направо смешни с наивността си.

Нали сам посочих, че не приемам за удачен подборът на понятие именно в психодисциплините. Но ти просто няма как да пропуснеш възможността да провокираш, да демонстрираш някакво измислено неразбиране, само и само борбата ти да продължи. Толкова си плитък и предвидим, но пък за теб важна собствената илюзия, която поддържаш за себе си. Жалка упоритост на един паразит, търсеща емоционално засищане.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Чудесно е, че отново намираш раздела за споделяне на личното си невежество по това как се казва.

Асоциация и Дисоциация тук са използвани като понятия в психодисциплините. Ти по тях си невежа и разказите от поредния ти коментар са направо смешни с наивността си. Разбира се - това си е запазена марка на няколкото тематични "трубадури" , за които шляпането по всякакви теми и раздели си е просто заради бръмченето... тук там - заради безсъние, лични неразбории сред психичното си поле или алкохолни пориви.

Но пък ти си имаш... "мироглед" и същия ти определя живота, кое е правилно... и какво да избръмчиш. В случая се явяваш говорител и изразител на същия свой "мироглед".

И двете понятия касаят процеси, за които валидността, адекватността, развитието... нямат никакво значение. Усещането за полза - е основния фийдбек и е без всякаква връзка с фактическата действителност извън субекта. Докато не намери някакъв начин за възстановяване от усещането за разпад и не намери компенсация за него - това му е приоритет и няма как този защитен набор от импулси да бъде повлиян или управляван...

Въпросът е, че механизмите за всичко това са вградени генетично и са силно ограничени - нито различават, нито подбират, нито възможностите им се простират в когнитивните зони - всичко сработва "автоматично" в несъзнаваното и чак резултатите "пробиват" някъде в съзнанието и деятелността... Именно заради тия "автоматизми" много често те стартират твърде хаотично, разбъркано. Много често вместо да сработят и постигнат защитната си цел, те внасят други, или допълнителни "конфликти".

Става въпрос за примитивни оцеляващи механизми, копирани от мозъчните дялове, които управляват хомеостазата - свързаност значи живот/функционалност. Разцепването, разделянето - значи умиране.

Идеята за АЗ и запълването на същия като "личност" е пряко информационно копие на дяловете, които поддържат "свързаността и функционалността на тялото". Психостазата е пряко продължение на Хомеостазата и има нейните основни принципи... Докато нещо не се намеси и не промени тази опорна и основна схема, тя е програмирана да поддържа "живота"( без значение на каква цена и с какви средства)...

Разиграването на дисонанси тук и начините по които даден субект им реагира и се защитава - показва значима част от неговото психично поле, нивото на развитие и процесите сред всичко това.

 

няма ли да престанеш да пишеш в  стила на общата тъпология,от тъпо към по-тъпо е това в цитата .......

преди 1 час, Just a Stranger написа:

че не приемам за удачен подборът на понятие именно в психодисциплините.

за кого това има някакво значение... след като ти от същите "дисциплини" нищичко не разбираш, и нямаш дори основни положения.

Няма ли да споменеш, че и в генетиката също не приемаш някои подбори на понятия... Като че някой в науката или другаде би се интересувал какво ще изакаш под предтекст че имаш мнение.

Иначе за "развитие", за някакви переспективи... лаладжийстваш, а можеше заради същите поне да се ограмотиш, а не да си останеш с аматьорските фантазии. 

преди 1 час, some_spirit написа:

няма ли

пациентите са в други теми, не тия.

И хапченцата е нужно да се взимат редовно, като не се взимат, най-малко се бъркат темите.

преди 1 час, _ramus_ написа:

за кого това има някакво значение... след като ти от същите "дисциплини" нищичко не разбираш, и нямаш дори основни положения.

Да, ето за пореден път, за теб единствено важно е да покажеш как някой (в случая аз) нищо не разбирам от нещо си. За мен това не е проблем, освен че с постоянното повтаряне става досадно. Ти си маниак и с горното го показваш. Всички тук го знаят. Но маниакът затова е маниак, защото пред нищо не се спира. Затова са и надеждите ми, че модераторите ще те спрат, защото ти сам не можеш. Но уви, на тях им е все едно.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

пациентите са в други теми, не тия.

И хапченцата е нужно да се взимат редовно, като не се взимат, най-малко се бъркат темите.

боли ме мазола за тъпизмите ти

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

е да покажеш как някой (в случая аз) нищо не разбирам от нещо си.

Не ми е нужно да показвам нещо си - ти сам си го показваш, съвсем доброволно и с упоритостта на всеки невеж комплексар.

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Не ми е нужно да показвам нещо си - ти сам си го показваш, съвсем доброволно и с упоритостта на всеки невеж комплексар.

Кого заблюждаваш. Ако не ти беше нужно, нямаше постоянно да подчертаваш нечии недостатъци - привидни или истински.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

нямаше постоянно да подчертаваш нечии недостатъци - привидни или истински.

привидностите са само в главата ти. Нечии недостатъци не ме занимават с нищо, особено твоите.

Съвсем други работи списвам, но комплексарите така си "четат" - още не могат да израснат детските си етапи.

И е крайно време да запомниш че обидата е лично отношение, а не нечий акт спрямо обидения. Обиденият всичко може да приеме за обида и това е негов изцяло вътрешен акт, отношение и деятелност. При всички случаи е автоматично, чрез примитивизмите от детството, които са неизраснати. Някои хора тук не се обиждат каквито и сигнали да идват към тях. Докато няколкото непораснали - те си имат рецитация и техен си пясъчник на който да си играят игрите си.

Има тук достатъчно хора, които не се влияят от нечие отношение спрямо тях, както и са емоционално стабилни и слабо когнитивно зависими от вълнения или настроения.

Няма смисъл от изцепки кой си и какъв си, няма никакъв смисъл от празни надувки и думички, след като още на начални личностни положения си спънат, а напираш да си светнат за повярваниците ти. Вярвай си в тях, но извън същото си "момче" в психично отношение и всякакви духовни твои си фантазии си остават "даст ин дъ уинд".

В различни днешни образователни програми обучават децата на "емоционална дисциплина" - като първи стъпки към емоционалната и психична интелигентност и култура. Когато това не е направено дори и в по-късни години, следват тия емоционални детинщини, характерни за подрастващата възраст.

Никой не ти е длъжен да е като теб, да споделя твоето, да го разбира или да играе в твоят пясъчник, като отгоре на всичко си изразен фантазен идеалист, като патеричка за неизраснатите ти положения. Напираш да общуваш със сходни - воала. С различните не ти се отдава, пък и се искат умения и зрялост, на които още не си готов.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

привидностите са само в главата ти. Нечии недостатъци не ме занимават с нищо, особено твоите.

Съвсем други работи списвам, но комплексарите така си "четат" - още не могат да израснат детските си етапи.

Отново пишеш глупости. Никой не е длъжен да търпи простотиите ти. Това кой как реагира на въпросните не ги прави по-смислени. А и да лъжеш, че не целиш негативна реакция е тъпо. Това се нарича умисъл и в тази връзка отговорността си е твоя. А и последствията, дори и да не го осъзнаваш.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

И е крайно време да запомниш че обидата е лично отношение, а не нечий акт спрямо обидения.

Крайно време е да се спреш, но ти като маниак, хранещ се с негативните реакции на обкръжаващите, няма как да го направиш. Ще останеш гладен и животът ти ще ти се стори съвсем безсмислен. Той и сега ти е безсмислен де, щом го запълваш по този начин.

Виж дечко, години папагалиш тия плиткоумия и по-умен не си станал. Няма и как. Всъщност това не те и интересува - както е при всеки невеж комплексар.

Проблемът на срамуващите се е бял кахър. Едно срамуващо се девойче или младеж са направо очарователни в своето смущение.

Истинският проблем са безсрамните наглеци. Както стана дума, срамът е някаква самооценка, че не съответстваш на очакванията на другите. Безсрамният и наглецът презират очакванията на другите. Те действат деструктивно и егоистично. Възторгват се от това, че безнаказано могат да плюят на обществото и на реда. 

Дали това е незначително явление, което може да бъде пренебрегнато или нещо важно? 

преди 17 минути, Търсещ истини написа:

Както стана дума, срамът е някаква самооценка, че не съответстваш на очакванията на другите.

това са си ваши ..."истини", които играете че ги "търсите". Пък сега пишете сякаш сте ги "намерили". Защо не промените ника си - "Намерил истините си"... Тук вече няколкото "Истинника" са далеч преди вас.

Нищо общо няма с психологичното явление СРАМ. Но не се и очаква при положение че участвате съвсем аматьорски, при това - с нещо като "на инат".

Това че сте невежи и бръмчите нелепости не ви срамува с нищо. В този смисъл - дали 'действате деструктивно и егоистично'?

Откога "проблемите" станаха "истински"? И за кого, след като никой не го интересуват поредните бръмчалки и бръмченето им - на фона на масовото виртуално бръмчене?

Тия наивни упражнения - някои си, срещу "реда на другите" е изтъркана плоча. Да я бяхте изживели в тийнгодините си, защото е банално тук с клишето си.

преди 7 минути, _ramus_ написа:

това са си ваши ..."истини", които играете че ги "търсите". Пък сега пишете сякаш сте ги "намерили". Защо не промените ника си - "Намерил истините си"... Тук вече няколкото "Истинника" са далеч преди вас.

Нищо общо няма с психологичното явление СРАМ. Но не се и очаква при положение че участвате съвсем аматьорски, при това - с нещо като "на инат". Това че сте невежи и бръмчите нелепости не ви срамува с нищо. В този смисъл - дали 'действате деструктивно и егоистично'? Откога "проблемите" станаха "истински"? И за кого, след като никой не го интересуват поредните бръмчалки и бръмченето им - на фона на масовото виртуално бръмчене?

Тия наивни упражнения - някои си, срещу "реда на другите" е изтъркана плоча. Да я бяхте изживели в тийнгодините си, защото е банално тук с клишето си.

По най- деликатен начин показах няколко коментара по- горе, че си абсолютен профан в психологията. С последния си коментар подсказвам, че си наглец и простак.

преди 23 минути, Търсещ истини написа:

че си абсолютен профан в психологията

Браво. Винаги "някой друг"... Чудесно и психологично е, не намирате ли?

Вие как се намирате - профан, но не абсолютен, или просто безобиден аматьор, който се запълва да бръмчи по виртуала, под претекст че "търси истини"?

Сигурни ли сте че си прочетохте колко глупости снесохте под завесата че са 'срамуване' ( вкл и последния, който пък се оказа че е израз на вашата "крайна деликатност")?

Байдъуей - ползването на тия емотикони под коментарите не намирате ли че никак не е "психологичен похват" и е твърде инфантилно?

И не - не ми "отговаряйте", само приличат на въпроси...

И да - вие сте срамежлив. Срам ви е за много неща и всички тия обиколки и "деликатни виражи" са просто опити за оправдание че "било полезно", а безсрамието - твърде вредно, даже и "деструктивно"...

Подобни изразни трели трептят и сред няколкото други "самооправдатели" - както например любимия ви диалогов актьор, за който вярването е велико, полезно и правилно... защото... няма как да не е, след като той е обикновено "момче" с патерички от вярвания.

Будиста - също ползва тоя наивен похват - имало два типа хора, едните осъзнавали (някакви негови си фантасмагории), а другите "не можели да осъзнаят". Естествено е той сред кои точно от двата типа, се разпознава...

Въобще начина всеки комплексар да се представи максимално с "правилен блясък и позитивна светлина", през лично избрания си за целта "образ', си е съвсем психологично обоснован. Но пък нали вие "не сте профан" - сигурно ги "досещате тия работи"...