Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

Срамът

Последователи

21 април 20224 г.

преди 17 минути, _ramus_ написа:

Вие как се намирате - профан, но не абсолютен, или просто безобиден аматьор, който се запълва да бръмчи по виртуала, под претекст че "търси истини"?

Въобще начина всеки комплексар да се представи максимално с "правилен блясък и позитивна светлина", през лично избрания си за целта "образ', си е съвсем психологично обоснован. Но пък нали вие "не сте профан" - сигурно ги "досещате тия работи"...

Да, профан съм, аматьор, бръмча и съм комплексар. Най- големият ми грях е, че търся истината.

Отговори 109
Прегледи 14,5k
Създадено 17 г.17 г.
Последен отговор 2 г.2 г.

Потребители с най-много отговори

Търсещ истини 28 поста
_raMus_ 25 поста
-1001- 22 поста
(:IдioiдI:) 17 поста

Най-популярни публикации

FEarBG

16 септември 200917 г.

К'во става Сашке Нали щеше да напускаш този форум, а пак си се загнездил тука Нищо лично, просто на шега... Иначе по въпроса : Така се получава, защото много бързаш. Един вид като излизате с то
krali

15 септември 200917 г.

Аз не бих го нарекъл срам, просто това си е притеснение, да не объркаш нещо, да не кажеш нещо...напълно нормално.
Даниел Стоянов

16 септември 200917 г.

И мен преди ме беше срам от всяко момиче почти особено от хубавите. Но след това започнах да набирам смелост и да бъда себе си и сега от първа среща с момиче вече си говора спокойно с нея. СМЕЛОСТ

21 април 20224 г.

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Най- големият ми грях е, че търся истината.

може би - Лъжа - че я търсите? Апломбът, който извира от доста ваши коментари не предполага че "търсите истини", а че вече сте ги намерили.

Колкото до "греховете" - да ви припомня че това е раздел за психология, а не религиозен. Сигурно празнувате и "великия ден"... и в тази връзка - направете тема за причастия, ако не ви е достатъчна темата за "изповедите".

И не е ли време да напишете - чия точно "истина" смятате че "търсите"? Че актьорите станаха доста - едни играят че "търсят", а други - че вече са "намерили". Пък всеки проповядва нещо си - негови ли са, чужди ли... Сигурно е велика игра тая...

И понеже няма да споменете за инфантилността каквото и да е - намирам че са инфантилни и игрите на "обидени и докачени", с които резонирате няколкото "деца" сред темите. А може би ви се струва че и това е "твърде психологично"...

21 април 20224 г.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

И не е ли време да напишете - чия точно "истина" смятате че "търсите"?

Ще обясня друг път въпроса с парциалността и относителността на истината. Специално истината за _ramus_ повече не я търся.

ПП като се замисля, от простотиите на споменатия няма време за писане по темата, още повече по други сериозни въпроси.

21 април 20224 г.

преди 24 минути, Търсещ истини написа:

Специално истината за _ramus_ повече не я търся.

Това чудесно кореспондира с "парциалността и относителността на "истината"... Освен това - добре че сте се ориентирали навреме, защото:

Рамус нито е истината, нито пише истини, нито го интересуват. Изглежда че вашата "истина за рамус" няма нищо общо с въпросния. Но пък вие вече "не я търсите", значи че вече сте я намерили. В този смисъл - "Намерилият истините (си) " е по-адекватен ник...

И недейте толкова да се напрягате с "разните видове истини" - Вальо Бояджиев, както и други са го направили далеч по-обстойно отколкото вас:

https://valentinboyadzhiev.com/2019/11/18/istinnost-i-istina-filosofiq-i-psihologiq-edin-most-mejdu-naukite/

Разбира се - това няма нищо общо с отговора на въпроса - чия ( а не кой вид) точно "истина" търсите?

(:IдioiдI:)

Лига на легендите

Пол:Мъж
Град:Нова махала
Интереси:Психология, Социология и всичко което е свързано с човек (разгледан като програмируемо устройство).

22 април 20224 г.

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Най- големият ми грях е, че търся истината.

И защо се срамуваш от този грях?! Или ей тъка ... оправдаваш се, че не знаеш истината...

Истината е елементарна: Всичко е измислено, но някои го ползват не по предназначение това което имат.

Да търсиш истината в себе си или извън себе си е безсмислено, защото не правиш нещо съществено в живота си.

Не може в понеделник да се родиш глухоням, а в сряда да си говорител.

п.п.

Позор -> Гледаш човека как се мъчи и се зори, но не му помагаш, защото не ще имаш облага.

1 година по-късно...

21 октомври 20232 г.

на 21.04.2022 г. в 23:12, Търсещ истини написа:

Както стана дума, срамът е някаква самооценка, че не съответстваш на очакванията на другите

По-скоро страх вместо самооценка. Също страх/притеснение, че няма да те приемат, че няма да те разберат (по-желания начин). Срамът е и един вид страх от неизвестното и непознатото. Срамуващият се не е уверен как ще реагират другите. Съответно само опитът, преминаването през ситуацията, може да доведе до преодоляване. Също осъзнаването, че реакцията на хората отсреща невинаги е адекватна, добронамерена, разумна и т.н. Истинската стойност на човешките действия се определя изключително трудно и затова се казва да не съдим (особено прибързано).

Срам може да има и когато искаме нещо да остане скрито, в тайна, защото го считаме за нередно. Но и тук пак водещо е притеснението, как ще реагират другите и страхът, че резултатът няма да ни хареса.

21 октомври 20232 г.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Срамът е и един вид страх от неизвестното и непознатото.

В уики разграничават притеснение от срам. Притеснението било преди посъпката, а срамът след нея. Имало и привнесен срам за поведение на други, които си се смятат съвсем адекватни.

21 октомври 20232 г.

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

В уики разграничават притеснение от срам. Притеснението било преди посъпката, а срамът след нея. Имало и привнесен срам за поведение на други, които си се смятат съвсем адекватни.

Възможно е, но аз не виждам основание. На запад срамът се свързва с извършеното и то прегрешенията. Там има и религиозен оттенък. Вероятно затова е и разграничението. Но едно дете казваме, че се срамува не задължително защото е извършило нещо нередно, а и например когато е притеснено от непознати. В срама има страх и притеснение и така да се разграничават като съвсем различни, не намирам за удачно.

21 октомври 20232 г.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Възможно е, но аз не виждам основание. На запад срамът се свързва с извършеното и то прегрешенията. Там има и религиозен оттенък. Вероятно затова е и разграничението. Но едно дете казваме, че се срамува не задължително защото е извършило нещо нередно, а и например когато е притеснено от непознати. В срама има страх и притеснение и така да се разграничават като съвсем различни, не намирам за удачно.

Според Вики.ру Спиноза разграничавал срам от срамежливост. Второто е боязън, че ще се посрамиш.

(:IдioiдI:)

Лига на легендите

Пол:Мъж
Град:Нова махала
Интереси:Психология, Социология и всичко което е свързано с човек (разгледан като програмируемо устройство).

23 октомври 20232 г.

на 21.10.2023 г. в 20:49, Търсещ истини написа:

Според Вики.ру Спиноза разграничавал срам от срамежливост. Второто е боязън, че ще се посрамиш.

Все си е вид страх!!! Едното е страх от последствията, а другото е страх за последствията. И двата вида страх се базират на предразсъдъци придобити в следствие на възприета култура.

Това е от типа, както е в религиите: Едните казват: Не прелюбодействай, а другите казват: Не прелюбодействай дори в помислите си!!!

Което ще тече: Има ли мисъл, че ще се посрамиш, то това също е срам, т.е. страх те е от наказанието = не си в състояние да понесеш отговорността!!! Някой или някои ще те отлъчат от даден социум и/или общество и ще бъдеш заклеймен (анатемосан).