на 2.04.2022 г. в 18:58, Търсещ истини написа:

не темата с "Как не ви е срам?

няма такава тема. вие си я измисляте, както измисляте и другите си хрумки

на 2.04.2022 г. в 18:58, Търсещ истини написа:

Ако се обърна към участници в темата

Та, коя е точно "темата"?

 

на 2.04.2022 г. в 18:58, Търсещ истини написа:

които непрекъснато обсъждат други участници

Вие прочетохте ли въобще че се обърнах към вас с някои въпроси, както и размисли и нищо от тях не беше свързано с "вас", а с въпросите и казусите от думите ви?

Знаем отговора, нали - питам само реторично.

Когато някой е обиден в главата си, той пренася обидата там и няма значение какво точно се случва извън нея. ( точно както е с токсичния срам, вина, фобии...) "Обиждащия" вече има роля, етикет, той е... такъв или онакъв, а не гледа "темите"... И това си става повторяем мотив вече. И познайте с кого точно се "повтаряте"?

И за да ви напомня че темата е просто СРАМЪТ и това е толкова общо, че няма никакво значение какво е относно него във вашата глава и че за нея ниво и компетентност въобще не са нужни. Не са нужни и на сговорниците ви - затова и си бъбрите, с тия общи приказки и балаболки.

Дали се срамувам че толкова "обиди" ви написах с тия думи - не. Не ме е срам и ако ще реша - ще се изпикая на тротоара и дали ще го направя или няма, въобще не ме интересува някакъв си СРАМ, нито бърборенето на група бърборковци. Ужас, пак ви обидих!... Кофти образ съм, явно щото не ме е срам, пък и няма кой да обуздае разни безсрамници по виртуала...

Вероятно няма да обърнете внимание че двамата във вашия си формален 'диалог' дори не се четете внимателно. Не ви е и нужно, защото  сте си толкова в главите си, че въобще никой не му хрумва че диалог може да се получи само ако се излезе от там. Иначе става както е това тук - имитация, като всеки си говори с 'другия', с образа му в главата си... Никой не го интересува всъщност какво точно пише другия, защо го пише, защо смята така - просто формални лековати общи приказки с които всеки разиграва в главата си заради кеф и разтоварване.

на 2.04.2022 г. в 20:00, Just a Stranger написа:

Хората изпитват срам и когато действията им са в нормата. И то не по изключение. Свързването на срама задължително с вината е подвеждащо според мен. Съответно доколкото вината предполага престъпване на определени граници, норми, закони, срамът също да се свързва с тези неща. Границите в случая са в самия срамуващ се. Те миже да съвпадат, но и да се разминават с груповите норми (а групите могат да са най-различни). Действието не е задължително да бъде оценено като нвправилно от срамуващия се.. Но то за него е по някакъв начин трудно - поради несигурност в себе си, възможнистите си, в резултата; асоцииеан неуспех или разочаровануе в миналото; прекалена взискателност към себе си, желание да си идеален, да правиш добро впечатление, да изглвждаш добре в очите на другите; прекомерно желание да не правиш лошо впечатление... За мен по-съществено е желанието за свръхконтрол - желанието нещата да се случват (или не се случват) по-определен начин. Подсилващо влияние според мен оказват пасивната природа, чувствитвлността, чувството за отговорност, неагресивността, стремежът към избягване на конфликти, адаптивността, лесното съгласяване с другите. 

Съгласен. 

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

няма такава тема. вие си я измисляте, както измисляте и другите си хрумки

Та, коя е точно "темата"?

 

Вие прочетохте ли въобще че се обърнах към вас с някои въпроси, както и размисли и нищо от тях не беше свързано с "вас", а с въпросите и казусите от думите ви?

Знаем отговора, нали - питам само реторично.

Когато някой е обиден в главата си, той пренася обидата там и няма значение какво точно се случва извън нея. ( точно както е с токсичния срам, вина, фобии...) "Обиждащия" вече има роля, етикет, той е... такъв или онакъв, а не гледа "темите"... И това си става повторяем мотив вече. И познайте с кого точно се "повтаряте"?

И за да ви напомня че темата е просто СРАМЪТ и това е толкова общо, че няма никакво значение какво е относно него във вашата глава и че за нея ниво и компетентност въобще не са нужни. Не са нужни и на сговорниците ви - затова и си бъбрите, с тия общи приказки и балаболки.

Дали се срамувам че толкова "обиди" ви написах с тия думи - не. Не ме е срам и ако ще реша - ще се изпикая на тротоара и дали ще го направя или няма, въобще не ме интересува някакъв си СРАМ, нито бърборенето на група бърборковци. Ужас, пак ви обидих!... Кофти образ съм, явно щото не ме е срам, пък и няма кой да обуздае разни безсрамници по виртуала...

Вероятно няма да обърнете внимание че двамата във вашия си формален 'диалог' дори не се четете внимателно. Не ви е и нужно, защото  сте си толкова в главите си, че въобще никой не му хрумва че диалог може да се получи само ако се излезе от там. Иначе става както е това тук - имитация, като всеки си говори с 'другия', с образа му в главата си... Никой не го интересува всъщност какво точно пише другия, защо го пише, защо смята така - просто формални лековати общи приказки с които всеки разиграва в главата си заради кеф и разтоварване.

Благодаря за отговора. Намирам го за много специален и заслужаващ да бъде осмислен.

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Намирам го за много специален и заслужаващ да бъде осмислен.

Осмисля този, който го може. Не се напрягайте излишно - не ви се получава, дори и като ирония. Игрите на съгласяване или обратното му - са ви чудесно изпълнени. Сигурно с тях търсите някакви "истини"... То това са Търсещите - ако намерят вече няма да са "търсещи".

 

Интересно е и положението, че децата са по- срамежливи, макар да са и по- невинни. Това е в противоречие, че срамът е свързан с вина. По- скоро срамът е свързан със способност да противостоиш на другите и да си уверен. Детето се чувства застрашено, засрамва се и се прилепва към закрилника си. В този смисъл срамът е по- близък до тревожността от социално въздействие и предизвиканото от нея разстройство във вегетативната нервна система- причина за изчервяване, изпотяване, ступор. В потвърждение на това е, че срамът намалява сред тълпа, в тъмно, при употреба на алкохол, т.е. в ситуация, когато стимулите/сигналите се намаляват или се притъпяват. С възрастта се усвояват повече умения за избягване, както и се случват по- малко ситуации на тревожност. 

Да речем, срамът, когато човек е хванат в лъжа. С времето се натрупват повече случаи на лъжа и човек започва да пренебрегва, когато е уличЕн. Наркоманите безпроблемно лъжат когато ги питат за ползването на наркотици и това не ги засрамва.

Аз разбирам и шофьорите на ТИР-ове, на които се налага да уринират до гумата на камиона без да ги е срам. То и няма от кого. Аутобанът не е обществено място. На обществено място и те поддържат достойнство, защото неприличието си е неприлично.

Изглежда, обаче, че срамът не е близо до страха. При страх обикновено се побледнява, но при срам винаги (?) се изчервява. Заради това споменатата тревожност (anxiety) пред хора не бива да се смесва или използва вместо страха (fear) от хора.

Прочее, безсрамието не е адаптиране и преодоляване на тревожността, а е игнориране на социалните влияния и взаимоотношения, което води до социална дезадаптация, дори е предтеча на лудостта. Примерно в момента, когато човек престане да го е срам и започне да си говори на глас, за него казват, че "не е сам", т.е. е луд. Подобно и с уринирането на обществено място.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

...

Хипотеза: Родител е извел детето си в парка. Пуснал го е да си играе по тревните площи. Друг пък си е пуснал кучето и то било по голяма нужда или малка го прави в близост до детето. На детето му прави впечатление това и по-късно започва да го прави. Това лудост ли е?

В едно общество, където повечето правят "лудости", то когато си различен, луд ли си или трябва да те е срам, че не постъпваш като другите?! 

При срамът трябва да има норма, която неумислено нарушаваш, а после осъзнаваш, че не е прилично. -> Срамът е следствие. Когато го правиш умишлено, то това не е лудост, а израз на противопоставяне към обществените норми в които живееш. 

(В някои случаи човек който си говори сам, го прави, за да не слуша другите. Е, сега е лесно ... слагаш си слушалка в ухото ... и все едно говориш с някой по мобилния си телефон.  ) 

Принципно децата са склонни на подражание. За да изразяват по някакъв начин срамът си, то се замисли защо търси "защита" при своя родител?! 

Случка:

Жена в трамвай. Усеща, че я напъва голяма нужда и моли ватмана спрял на светофар да отвори вратата, за да не го направи в трамвая. Той не го прави, жената се изпуска и я обхваща срам. 

= Следващия път се замислете дали е срамно когато внезапно ви напъне голяма или малка нужда от какво ще ви е срам?! От това, че го правите на обществено място или от това, че сте го направили в гащите?! 

По ваша логика, то много които имат някакъв физиологически проблем със задържането трябва да се срамуват и да не са сред обществото. 

Интересен наклон към жълто и кафяво ...  

 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Интересно е и положението, че децата са по- срамежливи, макар да са и по- невинни. Това е в противоречие, че срамът е свързан с вина.

Това е пълно безсмислие!!!

п.п. Принципно това обхваща цялото ти мнение. 

Боже пази България. Амин

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Интересно е и положението, че децата са по- срамежливи, макар да са и по- невинни. Това е в противоречие, че срамът е свързан с вина. По- скоро срамът е свързан със способност да противостоиш на другите и да си уверен. Детето се чувства застрашено, засрамва се и се прилепва към закрилника си. В този смисъл срамът е по- близък до тревожността от социално въздействие и предизвиканото от нея разстройство във вегетативната нервна система- причина за изчервяване, изпотяване, ступор. В потвърждение на това е, че срамът намалява сред тълпа, в тъмно, при употреба на алкохол, т.е. в ситуация, когато стимулите/сигналите се намаляват или се притъпяват. С възрастта се усвояват повече умения за избягване, както и се случват по- малко ситуации на тревожност. 

Срамът винаги е свързан с желанието да скриеш нещо от другите. Вината често се съпътства със същото и може да предизвика срам, но срам може да има и без вина. 

Когато хора масово извършват дадено действие, то притеснението от извършването му отпада. Няма защо да се криеш извършвайки нещо, което всички извършват. Тъмнината също създава усещането, че никой не те вижда. Алкохолът пък просто сваля задръжките. 

Децата (и не само) изпитват срам, когато усещат нещо като пристъпване на личното им пространство. Срамът като усещане произтича от желание за недопускане на външни хора до това, което не искаме да бъде споделено с тях. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Срамът винаги е свързан с желанието да скриеш нещо от другите.

Вината често се съпътства със същото (с желанието да скриеш нещо от другите.)

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Прочее, безсрамието не е адаптиране и преодоляване на тревожността, а е игнориране на социалните влияния и взаимоотношения, което води до социална дезадаптация, дори е предтеча на лудостта.

О миг, спри!!!

Невероятен монолог и диалог върви...

Глупостта човешка напира да се изрази...

в поредната си витрина, през едни и същи никове....

Много напира... тя също била "свободна" да се изрази. Е, свободна е, изразява се... браво на нея!

Пусть и навсегда будет дураки, но пък точно сред глупостта, носителите й са "като у дома си"!

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Срамът като усещане произтича от желание за недопускане на външни хора до това, което не искаме да бъде споделено с тях. 

Срамът не е усещане! Човек не усеща срам, а чувства срам. 

Усещам, че ще ме бият, но по ме е срам.   Усещам, че ще ме критикуват, но нямам срам.  

Усещам, че е срамно, но не ми пука. 

Как точно усещаш кое ще ти пука и кое не?! 

 

п.п. Няма като!!!  Като си непукист, то все ти е на оня или еня или на нея какво е срам. 

Боже пази България. Амин

преди 1 час, _ramus_ написа:

О миг, спри!!!

Невероятен монолог и диалог върви...

Глупостта човешка напира да се изрази...

Прилича на хайку.... !

 

 

на 3.04.2022 г. в 22:37, _ramus_ написа:

Не ме е срам и ако ще реша - ще се изпикая на тротоара и дали ще го направя или няма, въобще не ме интересува някакъв си СРАМ

Всеки се грижи за своя облик и достойнство. 

Само че, защо не насочите дързостта си към нещо по- възвишено. Примерно, нормите ви спъват таланта, но вие продължавате да се борите и реализирате идеите си. Записвате се студент, но младите се опитват да ви засрамят, че ви минало времето, въпреки това продължавате да се борите.

А вие насочвате дързостта за преодоляване на граници в посока на низкото. Щом намирате за достойно да се изпикаете на тротоара, няма да опонирам. Всеки се грижи за достойнството си сам.

Един анекдот за Диоген Кучето- на агората уринирал, според други матурбирал. Упрекнали го, а той казал, че щом други удовлетворяват нуждата си от храна на агората, защо той да не удовлетвори друга своя нужда. Заради такива неща го наричали кучето, невъздържан, не се държи според човешките норми. В ж.р. мастия.

преди 19 часа, kipen написа:

Прилича на хайку.... !

 

 

На границата между хайкуто и не-хайкуто е. От една страна е безсмислено, повърхностно, смешно като опит за провокация, но от друга страна все пак написаното те е накарало да видиш нещо в него - собствената ти простотия представяща се за гениалност.

преди 19 минути, Търсещ истини написа:

Всеки се грижи за своя облик и достойнство. 

Нали не вярваш, че ще направи това, което пише? Само приказки и претенции, че е нещо.

преди 21 минути, Just a Stranger написа:

Нали не вярваш, че ще направи това, което пише? Само приказки и претенции, че е нещо.

Поправянето на нравите е път. Който иска върви по него, който не иска- не. Личен избор.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

си към нещо по- възвишено

Иронията е да задавате въпрос , във вид на "предложение"...

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Поправянето на нравите е път.

Извисено ли ви се струва наливането на личните ви глупости сред темата? Там, по-горе съм цитирал един пример... Може би ви изглежда "достойно ли"?

Етикетите, и вметките...

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Който иска върви по него, който не иска- не. Личен избор.

На мегдана и в хоримага сигурно това се води за "извисени размисли", на третата малка ракия. По разните "такива пътища" не е възможно просто да се "иска". Нито вие - ако "поискате" ще тръгнете някога, нито фантазния ви "духовно-фанатичен" колега. И заблудата в личното вярване, че "само да поискате" и воала...

Разбирам ви - всеки може да представи само личното си ниво, друго - не е възможно. Именно заради това избрахте точно определен образ, за имитациите си на наужким размисли ,  във вид на наужким диалог - сходствата са нужни, поне усещането за резонанс, нищо че дори такъв няма, но щом е сред фантазията какво пречи че е "наужким".

Двамата чудесно ги изразявате - "резонанса си"... и те са според нуждите... И нито "искането", нито мераците или фантазиите ще променят с нещо това "възвишено ниво".

Безсилието поражда имитацията... Дори с фантазии и игри на възвишености - просто няма как да се преодолеят дефицитите, колкото и да се напира с компенсациите.

И да ви напомня, че НИКЪТ, който сте избрали става символ на иронията сред думите ви... От друга страна - може би търсите шаржа в цялата си постановка - след като няма пълнеж и става поредната въздухарска заявка.

Но пък се търсите сред сходни... заради това и не разбирате за глупостите. В среда от себерезонантни няма как да се улови и да се направи адекватна самооценка, защото се губи переспективата за "отвъд". Затова интелигентните хора търсят по-скоро "различните от тях", но няколкото "обидени ранени душици" още не са дораснали за такова геройство.

Една друга библейска случка за голотата и реакция на посрамването

Ной или както е в българския фолклор Дядо Нойо, след потопа станал земеделец и лозар. Направил си винце и се опил. В колибата си се търкалял разголен или както казва един съфорумец "по патка". Един от синовете му- Хам го видял и казал на другите двама, които дошли с дрехи в ръце, доближили го вървейки гърбом и метнали дрехите върху му. Като изтрезнял и научил за станалото, дядо Нойо се смутил, след което проклел внука си- сина на Хам да робува на другите двама. Може да се прочете в Библията, Битие, гл. 9. 20-27.

Значи дедо Нойо съзнава, че се е посрамил, обаче не се изчервява, не се смущава, а реагира агресивно. На практика в постъпката на Хам, да не говорим за сина му, няма нищо осъдително. С какво са си навлекли гнева на патриарха? С това, че Хам случайно е присъствал на нещо унизително. Така владетелите не обичат да бъдат разкривани техните грешки, тяхната вина, техния позор и срам. Те са готови да убият такива свидетели. 

Та, срамът притеснява подчинения и прави агресивен властелина. И в двата случая се отразява на самооценката, но склонните към ниска самооценка си я задълбочават (Ах, какъв съм бунак, пак се изложих), а тези с висока самооценка си я възстановяват, откривайки вина у другите (Ах, какви бунаци са ония, мамицата им).

Свързването на срамът със самооценката е добър подход за изследването му.

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

библейска случка

Въпросните касаят ирационалното, а психологията все пак е "дело" на някаква научност.  

Психологическият "срам" се "разделя" от своята страна на - срам от физиологията си и/или своите си знания. Простият човек няма срам!!!

Срамът е при "сложният" човек, който мисли, че може да мисли, но реално (в действителност) ползва на готово някакви предразсъдъци и/или научи способи, за да обясни за себе си своето си поведение сред някакво общество. (Той, "срамът" е вид  лично оправдание, че не приемаш свое поведение сред обществото в което живееш).    

на 11.04.2022 г. в 3:15, Търсещ истини написа:

Значи дедо Нойо съзнава, че се е посрамил, обаче не се изчервява, не се смущава, а реагира агресивно. На практика в постъпката на Хам, да не говорим за сина му, няма нищо осъдително. С какво са си навлекли гнева на патриарха? С това, че Хам случайно е присъствал на нещо унизително. Така владетелите не обичат да бъдат разкривани техните грешки, тяхната вина, техния позор и срам. Те са готови да убият такива свидетели. 

Грешката на Хам е, че е казал на другите двама братя, вместо сам да покрие баща си и да не казва на никого. Иначе това с проклинането на поколенията е малко пресилено или по-точно изопачен отклик от вярата в груповата карма от изтока. За това, че Ной е изпитал срам, мисля, че няма съмнение. Но не мисля, че е наказал Хам за да се оправдае и прикрие собствената си грешка. Няма как да я прикрие. 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Грешката на Хам е, че е казал на другите двама братя, вместо сам да покрие баща си и да не казва на никого.

За това, че Ной е изпитал срам, мисля, че няма съмнение. Но не мисля, че е наказал Хам за да се оправдае и прикрие собствената си грешка. Няма как да я прикрие. 

Т.е. ако Ной не знае, че е бил видян, Хам нямаше да има вина. Значи ли, че не всевиждащото божество е наказало сина на Хам, а дедо Нойо и дали ако хам- на руски безсрамник, наглец е направил нещата тайно от света, божеството щеше да го накаже? 

По втория абзац- Iuppiter iratus ergo nefas Юпитере, гневиш се, значи си сбъркал нещо, виновен си за нещо.

 

преди 39 минути, Търсещ истини написа:

Т.е. ако Ной не знае, че е бил видян, Хам нямаше да има вина.

Поне в очите на баща си - да, така смятам. Е, Бог, предполагам, щеше все пак да види. Вината е винаги според някого и в случая, поради незнанието си, Ной е нямало да има за какво да обвини Хам и да го проклина.

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Вината е винаги според някого

Харесва ми. Един казва едно, друг- друго. Заради това е въведен изключителния морален арбитър- бог. Всъщност говорителите му- старейшината, свещеникът, бащата. Ако Ной не беше чул какво е направил Хам, нямаше да го обвинява. 

Принцеса Даяна съветвала принцовете- "Можете да правите каквото искате, само да не се разбира"

 

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Принцеса Даяна съветвала принцовете- "Можете да правите каквото искате, само да не се разбира"

 

Това не означава, че пред обществото не се срамувате, а наобратно, т.е. всяко нещо което не споделяте с други може да е ваш срам. 

В много случаи някои брюнетки се срамуват от това, че са такива и си боядисват косата. Други пък се срамуват от белите си коси....

Психологически погледнато, то, погледни какво прикрива човек и ще разбереш от какво го е срам. В много случаи примитивните хора ползват чуждия срам, за да дискредитират другия. Всеки който не го е срам бива заклеймен, че е лош, неморален, нецивилизован и т.н. и подлежи на хула (порицание).

Тук във форума има някой (някои) който (които) ползват надменност като форма на обективна критика. 

Никой не би следвало да се срамува от своя ум, но модно е вече да ти втълпяват, че не мислиш правилно след като не може да се изразяваш. 

Мнозина неинтелигентни, за да скрият своя срам ползват "усукани думи", за да прикрият своето невежество.

Не е срамно да не си интелигентен, но да се отъждествява интелекта с познание е грешно. Понякога съзнателността ти, ти пречи да прескочиш "вегетатива" към правилния начин на мислене. Да, много хора постъпват вече по "симпатия" или "несимпатия", което ги отдалечава от обективния начин на възприемане на нещата от действителността. По този начин се създава изкривен начин на мислене в което има само пука ми и не ми пука. Това обаче не е срам, а изкривена форма на общуване. В следствие на това няма диалог и диспут, а противопоставяне и/или нагаждане и/или налагане към/над другия. 

Мда ... интересни ИИ-чета има тук.... никой от тях (дори и аз) не разкрива какво (какъв) е, а настоява, че неговото е обективно ...  За сметка на това, то, можещият може да намери обективността в многообразието от мнения. Е, някои от мненията са на "папагал", други на "зубрачи" и т.н., а има и такива които извън знанията си ползват и имагинерното в тях и е нормално за едни да е симпатично, а за други да не им харесва ...      

Срамът не е изцяло токсичен. Човек не бива да се оперира от срам. На никоя възраст не е късно да станеш за смях, да те посрамят. 

Но как се разделя токсичния от градивния срам?

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Но как се разделя токсичния от градивния срам?

За "градивния срам" си има отделно понятие: свян. 

В действителност първо трябва да имаш съвест. Всеки има съзнание (съзнателност) , но то не винаги правилно.

Друг е въпроса как се "поправя" съзнанието на човек на който му е повредено въпросното. 

преди 2 часа, dioib написа:

За "градивния срам" си има отделно понятие: свян. 

Не бих казал, че свенливостта е непременно градивна. По-близка дума до думата "свян" е "стеснителност". Но всичко е въпрос на мярка и случаят не прави изключение. 

преди 2 часа, dioib написа:

В действителност първо трябва да имаш съвест.

Точна. Съвестта е която прави срама градивен. Заедно с точната преценка, но тя се подразбира. 

преди 52 минути, Just a Stranger написа:

Не бих казал, че свенливостта е непременно градивна.

При положение, че се търси антипод на "токсичния" срам, то свенливостта е градивна. 

Стеснителността няма нищо общо със срама. Тя по скоро характеризира човек че е интровертен. 

Стеснителност ~ Психолози БГ (psixolozi.info)

Цитат

В повечето случаи стеснителността е придобита в детството под влияние на неумело възпитание: родители, които не позволяват на детето си да поема отговорност и да дружи с другарчетата на неговата възраст или, напротив, имат прекалени, невъзможни за задоволяване изисквания. 

Къде виждаш срама?! 

Няма нищо общо неувереността със срама!!! Там има страх, а не срам. 

Между другото поне малко прочети нещо от тези книжки ... или "чуй" тези лекции и ще разбереш, че няма нито токсичен срам, нито градивен ... 

Никой родител не възпитава детето си да се срамува!!! Обяснява му кое е правилно в обществото и кое не. Детето пожелава да пробва нещо неправилно и след укор от авторитет го "хваща" срам. 

преди 52 минути, Just a Stranger написа:

Точна.

 Няма точна съвест, а или имаш съвест или не.  

Принципно срамът не може да е градивен. НО, като се почне да се разглежда по аматьорски и се споменава за токсичен, то как се прави детоксикация?!  

Срамът можел да бъде отровен ....  

преди 23 минути, dioib написа:

Стеснителността няма нищо общо със срама. Тя по скоро характеризира човек че е интровертен. 

Отново не съм съгласен. Стеснителността често включва срам, основан на страха, как ще те приемат другите. Някак си се опитваш да поставиш ясна граница между понятия, които обаче се припокриват (в случая срам, свян и стеснителност). Невъзможно е.