Здравейте! Според вас срамно ли е човек да го е срам от някого другиго. Например ако обича някое момче/момиче но да го/я е срам от него/нея когато излязат

Здравейте! Според вас срамно ли е човек да го е срам от някого другиго. Например ако обича някое момче/момиче но да го/я е срам от него/нея когато излязат

да, нормално е .

какво по-точно е поведението на това момиче/момче от което се срамуваш?

Аз не бих го нарекъл срам, просто това си е притеснение, да не объркаш нещо, да не кажеш нещо...напълно нормално.

незнам и аз какво е обаче тя доста се ядосва от това :Д но аз съм доста хлътнал по нея хих а и маи нищо няма да стане и доста се нервя от този факт

Редактирано 15 септември 200917 г. от Saskee (преглед на промените)

сега се чудя какво да правя помагайте хихи

Това не е срам,а по-скоро страх да не се изложиш по някакъв начин пред това момиче,което изглежда много харесваш.Това е абсолютно нормална реакция.Но колкото повече мислиш за това,толкова по-зле.

Опитай да бъдеш спокоен и уверен в себе си и не мисли,че ще сгрешиш някъде.

Всички грешим,човешко е,просто бъди себе си.

К'во става Сашке Нали щеше да напускаш този форум, а пак си се загнездил тука Нищо лично, просто на шега...

Иначе по въпроса : Така се получава, защото много бързаш. Един вид като излизате с това момиче, ти едва ли не си мислиш, че сега трябва супер много да я впечатлиш, да и покажеш кой е мъжа, да я предразположиш, да я накараш да те харесва, желае и т.н.. Вярно някой хора си го умеят това, но други не. И аз не го мога, особено пък ако е на първа среща. Тогава какво правим ? Ами опитваме се да опознаем човека. Да не гледаме на него, като нещо непознато, което трябва да накараме лудо да се влюби в мен, а по-скоро като личност с която можеш да споделиш. Един вид за да я преминеш тази параноя, първо трябва да си изградиш образа на това момиче като на приятел, да свикнеш с нея и най-важното да може свободно и открито да разговаряш с нея. Чак тогава вече може да пробваш нещата за които сега си мислиш, но принципно ако наистина си допаднете, можете да комуникирате, имате общи теми и прочие, всичко после си стават от само себе си. Може дори и тя да направи първите стъпки, ако се чувства разбрана и сигурна с теб. Също виж коя ти е силната страна. В смисъл може много да говориш, дълго, увлекателно с което предразполагаш дамата, караш я да се чувства разбрана и че с теб винаги ще има общи теми. Или пък си добър слушател, оставяш я тя да си излее всичко, и се съгласяваш с нея или пък и даваш някаква насока (в зависимост от това какво търси, ако ти казва по-лични неща). Запомни главният коз и той е, че много от момичетата на твоята възраст (предполагам че си 15-16) се чувстват неразбрани в компанията на момчетата. Все едно сме от друга планета и мислим само за фитнес, футбол и секс. Ако и тя е така, трябва да разбиеш тази илюзия, като и покажеш че няма толкова голяма разлика между теб и нея и че един вид ти винаги ще си до нея да я подкрепяш морално и да я разбираш. Другите хубаво те съветват да си 'спокоен и уверен', но те тези неща не стават ей така, като си ги кажеш, а идват с времето. Все пак в крайна сметка трябва да вярваш в себе си и да си поставиш по-висока летва от рода "Аз мога". Много хора изпадат и в твоето положение, когато става въпрос за много по-красиво момиче от самите тях, много по-социално. Един вид те я чувстват все едно е от по-висока класа и трябва да ходи с някой спортист, с мускули колкото на Шварценегер и реално да, има ги такива случаи, но доста от тях въпреки всичко искат просто някой който да ги разбира, да бъде до тях и да ги обича. Та ей това е една малка част от цялата теория за първите срещи. Желая ти успех и късмет с момичето, че като гледам ще ти трябва О.0 И накрая, но и най-важното, не се връзвай само на това как изглежда и как се облича, а погледни по-дълбоко за да видиш характера и, начина и на мислене и чак тогава ще може истински да прецениш дали е за теб или не. А наистина ако я харесваш не само като тяло, но и като личност, чак тогава ще може да се отнасяш с нея по начина, по който заслужава. Толкова от мен...

Поздрави, FEarBG...

благодаря ви междудругото феар регнах се в този форум преди около месец бъркаш ме с някой и аз съм на 17, а тя ще прави 19 малко е сложна нашата...

И мен преди ме беше срам от всяко момиче почти особено от хубавите. Но след това започнах да набирам смелост и да бъда себе си и сега от първа среща с момиче вече си говора спокойно с нея. СМЕЛОСТ

Аз от една страна мога да си обясня срама с неувереност в себе си, а от друга - със страх или притеснение от евентуална негативна оценка от страна на другите. Двете в известен смисъл като че ли са свързани едно с друго. Съответно като съпътстващи срама се проявяват притеснителност, неувереност, нежелание за поемане на отговорност, бягство от конфликтни ситуации, затваряне в себе си и др.

В повечето случаи съвети от типа "бъди смел", "да не ти пука" и подобни по-скоро си мисля, че засилват проблема. Да, те може да са добронамерени и израз на съпричастност, но вътрешната съпротива не може да бъде преодоляна толкова лесно. Разчупването на мисловния навик (модел), както и всеки друг навик, става само с целенасочена практика, но в случая трябва да е налице предварително подготовка и нагласа, първо, че неможенето или незнаенето на нещо не е проблем, че е нормално и преодолимо и второ, че промяната ще изисква определено време, усилия и търпение. В същото време в началото разбира се, трябва да се оказва и нужната допълнителна странична подкрепа, като мотивиране, поощрение, отчитане на постигнатите дори и малки резултати, съвместно осъществяване на свързаните с практиката дейности и др.

https://gerganageorgieva.com/news-articles/da-premahnem-srama-ot-sebe-si.html

за "полезния срам":

https://www.mila.bg/article/9258825

за "токсичния срам":

https://www.mila.bg/article/9258825

и още нещо:

https://psychology.framar.bg/срамът-подмолно-управлява-нашия-живот

СРАМ, заедно с "ВИНА" са основни вътрешни психични регулатори със задръжни функции. Те съпътстват всяко личностно развитие и са част от процесите чрез които се учим да преодоляваме личните и социалните сигнали за собствена незначителност, както и по отношение на мотивацията, ценностите и поведението си.

Сред социума същите две участват като регулационни механизми в междуличностните отношения.

Като всички процеси в развитието, на всеки етап са характерни дадени особености, от преодоляването на които зависи следващият етап.

Когато ВИНА и СРАМ в социалният натиск на близката среда (родители) или на общата (училище, извънсемейни отношения) се кръстосат със силен натиск, който популярно се нарича "мачкане", се стига до преминаване в качествено "срастване" в психиката и задръжните тенденции в нея довеждат до "блокаж". Заради  него ВИНА и СРАМ остават трайно в блокираната психика и се превръщат в "токсични" - стават деструктивни за личността. Колкото повече се задържат в психиката, толкова повече проблеми носят.

Когато ВИНА и СРАМ се съчетаят с други задръжни явления от типа на тежки вътрешни конфликти или емоционални травми, се резултира до различни по проявление поведения, защитни стратегии... чрез които психичното поле се опитва да се самосъхрани, за да оцелее.

Само за любопитните - чести комбинации между ВИНА и СРАМ, в съчетание с характерови особености, довеждат до онова, което в популярния социум е известно като "комплекси". Понятието е остаряло и вече отдавна не се използва в професионалните сфери на психонауките, но то носи своята инерция сред "народа".

Всъщност - важни са следните обобщения:

Хората, които имат проблем със СРАМА и ВИНАТА са огромен брой - много пъти повече от тия, при които те са адекватно "израснати".

За социума отделната личност има смисъл като като част от цялото. Ако в личността нещо не е наред, но то НЕ рефлектира върху груповите процеси - за социума няма проблем, дори за личността да е налице такъв.

В такъв смисъл - ако дадена личност не е израснала адекватно собствените си задръжни процеси в израстването, те стават нейни чудесни социални регулатори и същата личност лесно "залита'' сред социалните "вълни" вкл тя е повече сугестивно повлиявана и лесно управляема.

В този ред на изложение - социалните процеси са по-повлияващи спрямо личности при които са налице проблеми със СРАМ и ВИНА... защото чрез тяхната "токсичност" такива личности не достигат до зряла фаза в която те да продължат развитието си към индивидуалност, психична стабилност и устойчивост на влияние. Вместо тази тенденция към развитие, психичните блокажи сред всяка личност, довеждат до нейното оставане в различни по сила зависимости спрямо социалната си среда и социални сигнали (най-често емоционални) - дали е добра, важна, нужна, значима... Такива личности Остават изключително неустойчиви и всъщност непрекъснато се задържат в своят "детски етап" - при който всички тия зависимости са естествени.

Любопитно е, че в живота често срещам хора, които в дадена сфера на деятелност издават социални сигнали като че ли са "израснали срама си". Но в дадени други проявления СРАМЪТ се проявява рязко и сякаш малко неочаквано. Всичко това е резултат от неотработен СРАМ, който стои надълбоко сред личността и тя само частично е намерила начин да компенсира тази неотработеност. С ВИНАТА - е същото.

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Любопитно е, че в живота често срещам хора, които в дадена сфера на деятелност издават социални сигнали като че ли са "израснали срама си". Но в дадени други проявления СРАМЪТ се проявява рязко и сякаш малко неочаквано. Всичко това е резултат от неотработен СРАМ, който стои надълбоко сред личността и тя само частично е намерила начин да компенсира тази неотработеност. С ВИНАТА - е същото.

На мен пък друго ми е било любопитно - как хора НЕ ИЗПИТВАТ Срам от личностните им актове.... За мен си съм си установил, че Самооценката, съответно познаването/непознаването на еталоните за качество, възприето от обществото са основната причина за подобни явления, прояви(проявления) в поведението.

Но пък щом е любопитно друго - ОК! Ала в линковете, които си пуснал има едно изречение, което е показателно за причината за това явление - да издават сигнали, че са "израснали срама си", а в контекстът на друг инфо обмен, да се подават сигнали за точно обратното - "неизрастване на срама".

Ето: "Проблемът е, че ние израстваме с една част от нашата личност, докато другата може да остане инфантилна. По правило инфантилните, детски структури на личността се запазват в емоционалната сфера и сферата на взаимоотношенията", от линкната ти статия https://www.mila.bg/article/8916713, която е за "Вината".

"Сцепването", дисоциацията е естествено състояние според мен, и е основа...иначе не би имало основание за стремежът към "оцялостяване", крайната цел на "индивидуация"-та.

А пък Вината е причината да изпитваме Срам, което може и да резултира до Съжаление. Ала тази емоции се дължат основно на чувството Страх.

https://moradabg.com/conclusions_bg2.htm#:~:text=Вината е друга,за пропуснати възможности.

Но както и да детайлизираме като описания в личното ниво на изживяване, Вината и Срамът винаги ще са си производни на съотнасянето на личните действия(вкл. помисли) спрямо възприети еталони от соц.средата, в която индивида е растял и се е развивал. Т.е. интернализираните етични правила - нравствеността, или възприетият от индивида морал. ....което пък описваш накратко като "

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Сред социума същите две участват като регулационни механизми в междуличностните отношения.

Дори в това отношение, в тези вече доста по-общи граници, според мен теорията на Жак Пиаже (надградена от Колбърг) за "Психо-социалното развитие" е доста добре писваща рамките, съответно потенциалите в динамиката на развитието на личността, резултиращи след направени лични избори за "съобразяване или не" с "обществения договор"(апропо - доминиращата форма на морално-ценностната система в обществото)

п.п.

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Само за любопитните - чести комбинации между ВИНА и СРАМ, в съчетание с характерови особености, довеждат до онова, което в популярния социум е известно като "комплекси".

И условията на средата, и условията на средата! Те също влизат като фактор в резултирането, щото при едни условия човек може да развива и прояви едни умения и способности, а при други условия - не. Съответно самооценката ще варира, а пък "успешността" в действителността, спрямо условията(вкл. доминиращи морални системи), би могла да резултира до Срам или не. Вина или не, Тъга или не, Гняв или не, Тревожност или не. .... динамиката е доста сложна, поради множеството променливи.

 

преди 41 минути, kipen написа:

как хора НЕ ИЗПИТВАТ Срам от личностните им актове

Аз ВЕЧЕ съм един от тия хора. А започнах от елементарното че ме беше срам за елементарни неща на млади години, съвсем неотработено и ми трябваше първоначално време, за да си дам сметка колко много проблеми ми създава това. Преодолява се, чудесно е...! Ровя го из най-малките "психични гънки"... А сега избухвам в смях, когато ми пробутват социалната заучена фраза "не те ли е срам?"...

С вината и инстинктивният гняв се оказа много, много по-трудно... и тази борба за откопчване продължава и досега, при все че векторът е ясен, но несъзнаваното непрекъснато ми 'играе на криеница'.

Един от проблемите е, че... дори не се "забелязва" или отчита като "проблем". А това, дето се забелязва умело го "изтриваш" или неглижираш.

Въобще детските актове на защита са толкова познати на всички... Така, че проблема не е само в срама или вината, гнева или страха, а това че когато се сраснат с личността заради отказ и шубе от порастване, е налице мощна личностна съпротива да промениш каквото и да е.  От друга страна личността се съпротивлява на всякакви промени... Особено силно именно при неустойчиви личности - естествено е, и логично.

Колкото до значението да са контролни психични механизми - заменят се функционално чрез трансформация в напълно друга схема...

За повече подробности - на 'живо'.

преди 41 минути, kipen написа:

"Сцепването", дисоциацията е естествено състояние според мен, и е основа...иначе не би имало основание за стремежът към "оцялостяване", крайната цел на "индивидуация"-та.

напълно съм съгласен с това. Това показа и практиката.

Всъщност част от защитните механизми се "отпускат" по време на израстването. Но друга част - не се 'докосва' поради силното прикриване с усещането че това са "непроменими фундаменти" на личността. Това е естествен механизъм в психостазата.

преди 41 минути, kipen написа:

резултиращи след направени лични избори

всъщност в практиката се оказва че социалната среда рязко намалява значението и влиянието си след "пойнт ъф ноу ритърн". Така "тингс ар но лонгър дъ сейм". После научих че е етапна особеност...

Всъщност теорията ми винаги е вървяла след практиката - така се получи... Просто за онова, което практически ме интересуваше така и не открих "теория", когато се налагаше да го отработвам. Тя дойде последствие, но пък и така получих възможност да вниквам, защото вече имах практическа основа на която да я интерпретирам.

Така с подозрение, което премина в крайно учудване си дадох сметка, че сред околните студенти сред катедрите на първи курс в съответната специалност на СУ, въобще си нямат понятие какво означават лекциите по различните предмети. А се нахендрих нелегално на тия катедри за няколко месеца, с хитрост и... "безсрамие".

Относно теориите ( на Пиаже или Колдбърг ) - теоретиците измислят нещата. Но никога не стават практици. Доколко измисленото последствие е адекватно - обикновено теоретиците вече ги няма за да научат. Това е сериозен проблем в психонауките и единствено Когнитивните хибридни дисциплини се движат от анализ и осмисляне на експерименти, а не от теории...

Така, че "теорията на личностното развитие", кой въобще е следвал за да се променя на практика - тя само синтезира общи положения... Докато личностната практика... не се побира сред никоя "теория за развитието"... защото винаги тя е крайният "частен случай", с който теориите никога не се занимават. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Един от проблемите е, че... дори не се "забелязва" или отчита като "проблем".

"Проблемите", за да се видят като такива, трябва да е налично условието "съпоставяне с еталон". Себичността, преследваната цел "прекрасно е да преодоляваш граници", изниква винаги с условието "за сметка на предишното", вкл. предишните взаимоотношения с хората. А емпатията, състраданието, съпричастността все още са на достатъчно високо ниво в ранговете на ценностите. ...пък и са ценни, според мен, стига да са искрени, де...

Съвсем лесно може и да не се "отчита като проблем", когато "отправната гледна точка" е насочена и "пречупва" през друга "морална призма", съответно субективните оценки за ценност са различни. 

Или иначе казано - едно е да растеш като индивидуалност, с фокусиране върху индивидуалния аспект на личността, друго е когато фокусът е върху социалния аспект. Различни са динамиките, съответно пречупването(интерпретациите) на моралните ценности. Кът се добави и темперамента и формирания в детството характер, та и личните психологически травми от онова време, става бая "колоритно", "релативистично" направо.

Според мен чувството за пълноценност, което е съпровождано и с еуфория от "преодоляването на граници", е прекрасно наистина, но пък често съм засичал, че е за сметка на "мачкането". Не всеки може да влезне в профилната динамика на социопата. Тази "невъзможност" я изисква сегашното състояние на динамиката в социума. В смисъл, че за да има "преодоляващи граници", то е изискуемо да има и "затънали в граници" ....иначе "Къде е Койчо - на кирия"... според мойта камбанария е това виждане, де.

А пък и да участвам в "подновяване на тема" дето не е писано с години, та и да се "понасям в детайлите" .....до тук бях.

 

П.п. Така или иначе, споменах и връзката Срам-Вина, споменах и че са отражение след съпоставяне на действията с морално-ценностната с-ма, както и теорията на Жак Пиаже за Стадиите на моралното развитие, с надграждането й от Колберг. Това, че някои хора в последните етапи от третия стадии взимат къде съзнателно, къде несъзнателно решение да не се съобразяват със обществения договор, си е напълно естествено. Но на мен не ми се дават оценки "правилно" ли е "това преодоляване на граници", щото не мисля, че биха били обективни. 

на 22.03.2022 г. в 16:07, Just a Stranger написа:

Аз от една страна мога да си обясня срама с неувереност в себе си, а от друга - със страх или притеснение от евентуална негативна оценка от страна на другите.

Повод да взема отношение по темата ми даде някакво ТВ предаване, в което журналистката искаше да пита нещо едно 5-7 годишно момче, а то се гушеше в кака си и криеше лице в нея. 

Само като предположение: срамът е силна тревожност в социалните отношения.

Цялото внимание на срамежливия се насочва към застрашаващото го обкръжение и така пропуска другите сигнали, което води до по- нататъшна ескалация на неадекватности в поведението. 

Смятам също, че срамежливостта е темпераментова особеност на слаба нервна система и повишена сензитивност към сигнали от социалното обкръжение. Срамежливият излишно придава свръхценно значение на социалното отношение. Смятам също, че в стресова ситуация извън обществото срамежливият не се справя адекватно, бързо стига до умора и ступор като реакция, т.е. срамът е само една проява на слаба нервна система. От значени е и натискът на културата- в българската е от голямо значение това "Да не се излагаш" и "Какво ще кажат хората", т.е. присъствието в общество, привличането на внимание се смята изначално за нещо опасно.

Срамът има някои признаци на страх- зачервяване, сухота в устата, ступор. Дали активната реакция (нападай или бягай) е присъща на срама не мога да кажа. Смятам, по- скоро, не.

Срамът е преодолим чрез адаптационни техники- придобиване на социални умения. Новата ситуация пак ще предизвика срам, но в зоната на комфорт, срамежливият ще е напълно адекватен.

преди 8 часа, kipen написа:

Не всеки може да влезне в профилната динамика на социопата.

това е странно изречение. Да, пояснил си го, но така написано то съдържа противоречие.

Пояснявам - НЕ ВСЕКИ... може да влезе в профилната динамика на СОЦИОПАТА. Няма как - защото социопатията е вид "изкривена имитация" на индивидуалност и само повърхностно прилича на нея.

Социопат  ( от Патология  - отклонение от нормата ) - е психично обобщение на типология, която е с намалена зависимост от социалното й обкръжение. Но това има много различни измерения и аспекти. Някои от тях са пряко свързани с проблемните личности и са тяхна форма на "спасение" от конфликтиращи социални обкръжения.

В много случаи, при невъзможност за израстване и отработване (блокаж) се наблюдава изкривяване и потъване сред собствена версия на фантастично-конструирано обкръжение. То замества "социална среда от която идват конфликтиращи и тревожни сигнали", спрямо самата личност, като тия сигнали фантастично са туширани и разрешени, за да се спре тревожността от конфликтите, които те носят на личността. Примери за такива има достатъчно сред самия форум и чудесно си ги знаем кои са. 

От друга страна - при достатъчна форма на отработване и продължаване по вектора на израстването и развитието, се придружава от озрялостяване в самата личност и различните 'фрамгенти' (парчета) в нея постепенно се събират и се върви към интегрирането им. Това също става чрез етапност.

Повишаването на степента на зрялост в дадена личност, се нарича общо ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ. По отношение на критерия 'отношение спрямо социума' се забелязва само твърде обща прилика - стремеж към независимост на личността от социума, но разликите в асоциалното, дисоциалното и патологията... са лесно доловими от хора които са вникнали в същината и детайлите.

В най-общ смисъл - зрялата личност е със силно намалена конфликтност в самата й психична "тъкан". Това идва от тенденцията към оцялостяване, която задължително включва в себе си с приоритет точно към конфликтиращите си фрагменти, страхове, проблеми и травми. Това не е патология, а е естествена посока (наречена общо "асоциална") в етапа на развитие, защото докато не се отработят всички проблемности няма възможност за развитие. Зрялата личност отработва своята вътрешна самоорганизираност и това довежда да няма проблем със социума, като съумява чудесно да балансира в социалните си роли, задачи, спрямо особеностите на вътрешната си потребност.

В социопата е налице неготовност и незрялост на самата личност за да постигни висока степен на индивидуализация. В нея не е налична готовност за естествено отделяне от зависимостта на социалното обкръжение, но то й създава проблем, носи й страх, напомня й травми и тя поема инстинктивно и защитно към свят от самозаблуди и когнитивни изкривявания - само и само да се стигне до някаква точка на усещане за "баланс"..

Изкривяванията на реалността и сложните замествания на сигнали, въображение и представи са пряко и неразривно свързани с вътрешната фантазна реалност, която личността е изградила за да се лиши от усещането за конфликти, които я заплашват с "разцепване". Заради това всеки сигнал, който контрастира и дисонира със сигналите за тая "конструирана вътрешна реалност" се посрещат на нож и с различни защитни съпротивителни техники, градят се защитни "представни форми" чрез заимстване на концепции, вярвания, учения, типичните социални сугестии - в един общ микс, който да послужи за "защитна черупка".

Много от тия дисоцииращи се личности не съумяват да се справят със всичко това, заради хаос, заради силно влияние на изменчивостите на емоции и чувства, на импулси и реактивности. Други се вкопчват в готовите форми на представности, които социума предлага навсякъде... Който, докъдето...

В някаква степен изучавам тия аспекти именно тук, сред форума, защото няколкото 'типологични представителя" на социопатологията се изписват чудесно. Принципно сякаш има противоречие - сякаш социопатологията има лице на 'социална личност". Всички виждаме конфликта - от една страна непрекъснатият стремеж към социална конекция, защото това представя възможност за компесаторен вътрешен театър - те са сред много хора, те са чуваеми, представянето ги кара да усещат че са значими, важни, фантазират колко нужни и важни неща казват, споделят, мислят, извеждат... Не ги интересува че няма ниво, че най-често театрото съдържа масови клишета, повторения... Но в техните вътрешни светове има значение всичко това как е "поставено"... Именно това те "разказват" с двойнствената си игра.

Двойнствена - защото цялото им участие има смисъл само сред фантазния им свят. Те разиграват социалност, сред напълно фантазна вътрешна среда, дълбоко сред асоциалната си психична територия. При нарастване на конфликта, в съчетание с някои характерови особености, смачкани от травми от срам, гняв и вина, патологията поема до крайности... Нищо от това няма съответствие отвътре в зоната на фантазния свят на такива "личности"...

Всъщност намерените от всеки един сред калдата - дали ще е будизъм, дали ще е християнство или заблудени 'духовности', микс от социални идеологични нагласации... - тия личности всъщност ползват всичко това за мизансцен в своите вътрешни борби да оцелеят, да усещат стременото, желаното, дори и да е измислено и фантазирано. При мащабите с които това е сред социума - трудно може да се нарече 'патология'... Границата между нормата и патологията... е твърде тънка и е за познавачи и разбирачи на материята, с достатъчни качества, познания и степен на зрялост и опитност.

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

срамът е силна тревожност в социалните отношения.

Предположението ви представлява обявяването на проявлението, като причина. Описаните от вас наблюдения са проявлението на СРАМ, но не може проявлението да е причината. Различни хора, в различни моменти проявяват поведенчески и/или психосомативни реакции, описали сте ги, но те няма как да са СРАМ.

Както не може симптомите да са болестта. Никой не нарича болките в главата, кашлицата и гърлото "грип" - те са само симптоми, проявления на грип, но са проявления и на други "причини" и няма как да е адекватно да се сливат симптомите и причината за тях.

Споделям виждането ви, че проявите са свързани със социалното обкръжение. И ако малките деца изключително рано проявяват първите признаци на СРАМ (далеч по-рано от посочения от вас пример в 'предаването') и е трудно да се предпостави кагегорична социална ПРИЧИНА за него, то вече ВИНАТА е съвсем ясно свързана със СРАМА и с ясно изразен СОЦИАЛЕН КОРЕН.

Въпросът е, че тия двете се ползват в социализацията и възпитанието именно и по този начин се "пакетират като вътрешни задръжни механизми". И СРАМ и ВИНА, както и СТРАХУВАНЕ - се ползват непрекъснато, от всички родители спрямо децата им. Ползват се сред всички социални взаимодействия и отношения.

Всяко малко дете свиква с това до степен, че дори и да остане физически само, изолирано, то продължава да преповтаря "в главата си" моделите, отношенията, механизмите... защото по време на същото възпитание, при оформянето на личността му всички тия се запечатват и стабилизират в нея. Така същото се обрича да ги повтаря в поведението си спрямо всеки друг и по този начин моделите и схемите се преповтарят...

Известно е, че принципно всеки "мачкан" субект от своите родители, на свой ред повтаря ролевата си схема през неговите си деца. Смяната на ролите е смяна и в неговата вътрешна схема на тия роли и само ролите се сменят, но схемата остава както е запечатана.

СРАМЪТ, СТРАХУВАНЕТО (заплахата от наказание за неизпълнение) и ВИНАТА остават основните начини за натиск по време на възпитанието. Разбира се - както и сред всичко останало - проблемът е и в 'дозата'...

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Повод да взема отношение по темата ми даде някакво ТВ предаване, в което журналистката искаше да пита нещо едно 5-7 годишно момче, а то се гушеше в кака си и криеше лице в нея. 

Само като предположение: срамът е силна тревожност в социалните отношения.

Цялото внимание на срамежливия се насочва към застрашаващото го обкръжение и така пропуска другите сигнали, което води до по- нататъшна ескалация на неадекватности в поведението. 

Да, обкръжението се приема за застрашаващо по един или друг начин. Застрашаваща може да е нова ситуация, нови непознати хора, към които детето не е привикнало. Застрашаващи могат да са лица и събития, които се свързват с някакво неприятно изживяване в миналото. Отделно характера и възпитанието. Освен вина, причина за срам може да е очаквана или предполагаема негативна оценка. Всъщност всякаква ситуация изискваща някакви вътрешни усилия от страна на човек; ситуация оценена като трудна може да е причина. А срамът е просто начин за справяне с такава ситуация. Един вид бягство или скриване, вид заобикаляне на проблема. Въпрос на предразположеност. Съответно и самооценката като слаб, неспособен и т.н., която е твърде вероятно да съпътства срама. 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Смятам също, че срамежливостта е темпераментова особеност на слаба нервна система и повишена сензитивност към сигнали от социалното обкръжение. Срамежливият излишно придава свръхценно значение на социалното отношение. Смятам също, че в стресова ситуация извън обществото срамежливият не се справя адекватно, бързо стига до умора и ступор като реакция, т.е. срамът е само една проява на слаба нервна система. От значени е и натискът на културата- в българската е от голямо значение това "Да не се излагаш" и "Какво ще кажат хората", т.е. присъствието в общество, привличането на внимание се смята изначално за нещо опасно.

"Слаба нервна система" е твърде неясно определение. Въпросът е до баланс между чувствителност и самообладание. Да, при чувстителните хора самоконтролът невинаги е достатъчно развит за да балансира повишената им чувствителност, но това не ги прави по-слаби психически от някой дебил, който не се интересува от нищо.

Срамежливият отдава прекалено значение на начина по който той лично бива (или очаква да бъде) възприет от другите. Може да не изпитва вина, дори и подссъзнателно. Може да имаме прекалено самовзискателност. Също, прекалено желание да се впишеш сред другите по начин никой да не остане недоволен или всички да са доволни. Последното е ясно, че е невъзможно. Може би срамежливите са в някаква степен нарцистични, но в същото време и твърде зависими от чуждото мнение. В същото време те не обичат да са в центъра на вниманието именно защото тази позиция изисква усилия, за да бъде удържана, а срамът предполага наличието на страх от несправяне и провал.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

към които детето

Не мога да схвана защо силният напор на некомпетентния и народната аматьорщина толкова упорито заливат всяка тема.

Някой въобще има ли идея?

Още преди някой да започне да напише "какво е срам", дори и да започне от проявленията на същото... същият с лекота и естественост стига до поредните глупости:

преди 1 час, Just a Stranger написа:

при чувстителните (към какво чувствителни - това не е важно. Но пък...някъде сред хоримага при среща на по бира се ползва - без значение какво въобще означава) хора самоконтролът невинаги е достатъчно развит за да балансира повишената им чувствителност, но това не ги прави по-слаби психически от някой дебил, който не се интересува от нищо.

Въпросът е до баланс между чувствителност и самообладание. (уж за децата ставаше въпрос)

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Може би срамежливите са в някаква степен нарцистични... ( Да, разбира се - защото и НАРЦИС знаеш какво е)

В същото време те не обичат да са в центъра на вниманието именно защото тази позиция изисква усилия, за да бъде удържана, а срамът предполага наличието на страх от несправяне и провал.

Всъщност идеята на няколкото теми сред форума е просто все някой да има, да пише каквото и да е. Няма никакво значение какво е качеството - важното за няколко "деца" е преди всичко участието и усещането от това че се изразяват публично. Но не как да е - "децата" имитират изразни средства за да докарат в представите си какъв образ на "възрастни, научени и мислещи" искат да изглеждат.

Разбира се да обясня защо са "деца" - отбелязвам с лекота че... освен в антрето на темата, няма кой друг да пише за СРАМА СИ - НЕГОВИЯТ СРАМ. Сякаш него го няма, сякаш с него самия това няма нищо общо и само сухите безлични псевдоакадемични приказки, поднесени като имитация на "размишления" и с хитрият похват "може би..."

Поне сме свикнали - човешките явления са навсякъде другаде, но не и при пишещите в калдата относно тях.  Същите са "над нещата" и няма защо да си губят времето с някакви си човешки  явления, като важното е да върви моабета и ползата от него - явно това не е "човешко явление"...

==========================

https://semeistvo.rozali.com/mama/p120.html

" Срамът е една от формите на страха - това е страхът на човека от провинение и допускане на грешка. Това чувство за страх кара човека да се стреми да избегне неприятното преживяване. (!!!)
Изследвания сочат, че всеки от нас е срамежлив - малко или много. Разликата е в качеството и количеството на срама С други думи една част от хората се срамуват повече от други. Наблюдавайки човешкото поведение, откриваме две основни причини за този вид страх, наречен срам: вродени (наследствени) и придобити (причинени от обкръжаващата среда).

• Вродени причини
  Наблюдението върху еднояйчни близнаци показва, че и двамата страдат почти от една и съща степен на срам. А изследване на 12 годишни близнаци, осиновени от различни семейства показва, че след време и двете деца еднакво страдат от срам. Още по-интересно е, че и у биологичните им родители също се проявява подобна степен на срам.
• Придобити причини
  Всяко дете през своето развитие минава чрез различни периоди на развитие, като всеки период играе своята роля и оставя своя отпечатък върху съзнанието на детето.Един от най-важните е възрастта от 18 месеца до 36 месеца. През това време се случват сьбития, които могат да влият отрицателно или положитено на цялостното по-нататъшното развитие на детето, в това число и на развитието на срама. ..."

 

преди 39 минути, _ramus_ написа:

това е страхът на човека от провинение и допускане на грешка.

Независимо че цитирам този основен и популярен текст, това първо изречение съдържа неточност. СТРАХЪТ на човека е всъщност заради неподходящо поведение, неодобрение от страна на социалната му среда, да не бъде достигнато до изоставяне.

Усещането за порицаване , нехаресване, каквато и форма на негативно емоционално отношение...е коренът на този страх. Защото тия всички биха могли да доведат до изоставяне. А за всяко дете това е равносилно на умиране (преднамерено не пиша думичката 'смърт').

В социума за да оцелееш е нужно да се нагласиш да си одобрен, харесван... за да получиш нужните ти докосвания, милувки, отношение... които да гарантират че "някой ще се грижи за теб'. Това е инстинктивната переспектива на всяко дете. СРАМЪТ е израз на страха от сигнали от "другите" , че "нещо не ти е наред" и ти трябва да го скриеш, да го прикриеш, дори и ти самият да се скриеш за да не си открит за 'тия сигнали'...

Всички висши социални животни проявяват признаци на "срам", но при хората допълнителните психични възможности и дадености, дават възможност за сложни комплекси от преживявания в негативен план, които повторяни и така самоподържащи се, стават изключително силна спирачка в развитието.

Трудно е да се представи всичко това в рационална светлина и няма нужда от никакви размишления. Това са инстинктивизми и те са генетично предпоставени с цел оцеляване и всичко това е част от етапите в които несъзнаваното и инстинктивното да послужат за основа на "евентуалното осъзнато и овладяно" поведение в бъдеще, като посока в развитието и зрелостта. Защото всички атавизми, останали като активни РУШАТ, те  не позволяват развитие... Нещо повече - ако са прекалено активни те повеждат психиката към разпад (деструкция) и вкарват защитните си механизми в затворен изход и предизвестена 'смърт'.

Спиралата на пропадането - е  когато породен защитен механизъм, поведение, компенсация - само стопират даден деструктивизъм, но друг негов аспект се засилва от това ... И отново - нова защита.... ново объркване...

И нещо друго - много важно. Компенсаторните процеси в израстването правят така, че да скрият или дори отработят "спирачката' на срама в дадена деятелност и поведение, дори и сред социално-значими личности. От друга страна - дори и при ясно изразени интелектуални дадености ... срама остава някъде скрит в 'детската душа' на личността. И той продължава да 'живее там'... без да има каквито и да е основания за него - само защото вече е запечатан,  ще се промъква в сигналите към другите, през отношението дори към собственото поколение и така ще се 'отпечата' и там.

С ВИНА - е същото...

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

срамът е просто начин за справяне с такава ситуация. Един вид бягство или скриване, вид заобикаляне на проблема

Мисля, че думата "справяне" не е адекватна. По- скоро "реакция", защото " бягство или скриване, вид заобикаляне на проблема" не са справяния.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

самооценката като слаб, неспособен и т.н., която е твърде вероятно да съпътства срама. 

И аз мисля по тази връзка срам-ниска самооценка конкретно относно социални умения. Тези с висока самооценка не са срамежливи или по- скоро тези, които не са срамежливи изработват висока самооценка. Във всички случаи, срамежливият реагира като човек с ниска самооценка. Поставя си много високи или много ниски цели в общуването- прим. да се запознае с президента, а обратното да не се запознава с други освен близките роднини. Реагира спонтанно дръзко на фона на трайно срамежливо поведение. Това горното си го измислям сега, може да не е факт и бих приел друг поглед. 

Между другото, това момче, за което споменах по- горе, като го оставиха на мира (излезе от светлината на прожектора- внимание) незабавно възвърна спокойствието си. Това също ми е чудно- Защо?

Другото което бих попитал съфорумците е разликата между "срам" и "свян". Народът казва "Няма ни срам, ни свян", значи ги различава. Не зная обаче по какво.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

"Слаба нервна система" е твърде неясно определение.

Това е термин, определен в теорията за темпераментите. Да не ти пука...  игнорирай

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

те не обичат да са в центъра на вниманието именно защото тази позиция изисква усилия, за да бъде удържана,

Имаше един разказ, дали не беше на Ст. Ц. Даскалов или друг... става дума за едно момче с дълги мигли. Даскалицата отбелязала, че е много хубав с тези ресници. На другия ден то си опърлило миглите на свещ. Според автора, пък и аз мисля така- от срам, да не е специален, да не е в прожектора на вниманието, да не му дават висока оценка, а по- добре по средата. Никакво усилие не се изисква, естествена хубост. Няма и чувство за вина. Изобщо вината е друго, аз за това пиша за срама на децата.

Навремето една "личност" проектираше срам в брат ми по отношение на нашите родители.  Успоредно с това една "баба" ми премахна притеснението да показвам нагона си. 

В основата е нагона, т.е. тук (по начина по който е поставена темата) не става въпрос за срам, а за непроявен нагон. 

В психологията няма срамно нещо, а нещо което те спира да се приемем такива каквито сме. Да, мнозина не ще ни харесат, но какво ние можем да направим, за да се харесаме?! 

И в тоя случай е само едно: До колко наше желание можем свободно да изкажем, без да очакваме някаква своя успеваемост?! 

По-добре пробвал, а не после жалващ се, че нещо ни е спирало. 

Успех!

преди 14 минути, Търсещ истини написа:

Между другото, това момче, за което споменах по- горе, като го оставиха на мира (излезе от светлината на прожектора- внимание) незабавно възвърна спокойствието си. Това също ми е чудно- Защо?

Страх от провал може би. Нежелание за поемане на отговорност. Желание някои неща да останат скрити за другите - срамежливият човек държи на личното си пространство, според мен в по-голяма степен от обичайното. Интересно дали има наблюдения за евентуална връзка между срамежливостта и пестеливостта. Няма да се учудя, ако е налична пряка зависимост. 

Въпросното момче извън светлината на прожекторите отново е могло да бъде себе си, без да се притеснява какво ще кажат другите. Дилемата дали да бъде такъв, какъвто другите очакват или да положи усилия да бъде себе си противопоставяйки се на очакванията - и двата варианта водят до дискомфорт, който предизвиква срам, т.е. склонност да се "скрие" от този избор и от създалата се ситуация.

преди 3 минути, Just a Stranger написа:

Страх от провал може би.

Да, това е срама!!! (По отношение на въведението в темата от автора), а по-общо -> Страх от разочарование. 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Всъщност идеята на няколкото теми сред форума е просто все някой да има, да пише каквото и да е. Няма никакво значение какво е качеството - важното за няколко "деца" е преди всичко участието и усещането за конекция и от това че се изразяват публично.

А това, че нито едно от тях не смее да говори за СВОЯ СРАМ... е именно - от срам.

И понеже са много велики ... не смеят да докоснат нищичко свързано с това... Много по-безопасно и отпускащо е да се дрънкат народни приказки "чудя се", "народа е казал" (!!!) и какви ли не останали варианти на избягване.

Нито едно от списаните глупости няма връзка със срама, но и темата какво ги интересува - тя е направена за техните мнения, без значение какви са и "колко струват"...

Важното е, че са чели книжки за някой си дето имал мигли... и той какво направил. Сигурно друг филмче е гледал, трети - просто имал мнение...

Невежеството все някак си трябва да приюти скатаващите се 'герои'... Какво им пука - игнорират си.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

И понеже са много велики ...

И ти тук си велик, но само тука ....  Иначе ... в действителността, и ти, си, мижи та тури ...