преди 17 часа, _ramus_ написа:

По отношение на критерия 'отношение спрямо социума' се забелязва само твърде обща прилика - стремеж към независимост на личността от социума, но разликите в асоциалното, дисоциалното и патологията... са лесно доловими от хора които са вникнали в същината и детайлите.

Прав си! Аз използвах "социопат" погрешно.

Имах предвид, че не всеки може да "влезне в профила" на "асоциалния тип". Особено когато ежедневната дейност, свързана с изпълняването на социални роли, налага, свързана е с интензивно общуване. 

Още повече, че "асоциалността" може и да се ползва несъзнавано от човек, за да си "скрие"(вкл. прикрие от себе си) точно "вътрешните конфликти", пораждащи се при динамиката в междуличностните взаимоотношения. И да е просто друга форма на проявление на "вътрешните конфликти", различна от антисоциалността(дисоциалността), мизантропията, но пък с общ корен - страхът от общуване, от което се проявява и срам, диктуващ определени нива на прикритост. А пък "прикриването", винаги е свързано с "напрежение", съответно "вътрешен конфликт" и те го и "циклажа"...  е разбира се, ако не избие до патологични отклонения при опитите за преодоляване на "напрежението", както в случая на "социопатията". Или може извън контекста му, да ползвам твоето

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Разбира се - както и сред всичко останало - проблемът е и в 'дозата'...

 

Интересен момент по отношение на Срамът ми е било да наблюдавам коректно използваното от теб "първи признаци на Срам" у децата. Щото уж е срам, но не е, според мен. А е игра - на криеница, която по некъв странен начин ми прилича на прототип на "последващия модел на прикриване", които се реализира интензивно в пубертета. 

преди 17 часа, _ramus_ написа:

Принципно сякаш има противоречие - сякаш социопатологията има лице на 'социална личност". Всички виждаме конфликта - от една страна непрекъснатият стремеж към социална конекция, защото това представя възможност за компесаторен вътрешен театър - те са сред много хора, те са чуваеми, представянето ги кара да усещат че са значими, важни, фантазират колко нужни и важни неща казват, споделят, мислят, извеждат... Не ги интересува че няма ниво, че най-често театрото съдържа масови клишета, повторения... Но в техните вътрешни светове има значение всичко това как е "поставено"... Именно това те "разказват" с двойнствената си игра.

Според мен не става въпрос за социопати в случая. Това, че социопатът често ползва "социалната личност", за параван, зад който да прикрие неистовия си стремеж за задоволяване на несъзнаваното му желание да властва и изпитването на чувство за власт, не означава, че и цитираните неопределени случаи са такива.

Според мен е елементарен несъзнаван нарцисизъм, избиващ компенсаторно в "пространството на форума" в изпълнението на "неграмотни проповеднически роли", което съвсем манипулативно се правят опити да се отрича, чрез прилагането на детински стратегии, за да се прикрие известната неграмотност(спрямо претенциите за такава). Те това "отричане" е признакът, който ги отделя от "социопатът", щото последният не би изпитвал срам, съответно няма и да се опитва да отрича....

преди 17 часа, _ramus_ написа:

В социопата е налице неготовност и незрялост на самата личност за да постигни висока степен на индивидуализация. В нея не е налична готовност за естествено отделяне от зависимостта на социалното обкръжение, но то й създава проблем, носи й страх, напомня й травми и тя поема инстинктивно и защитно към свят от самозаблуди и когнитивни изкривявания - само и само да се стигне до някаква точка на усещане за "баланс"..

камо ли пък да се впише в "романтичния" ти опит за профилиране на социопата. При социопата са прекъснати секви връзки със съвестта, концепции за висока степен на индивидуализация нямат потенциал за адекватно описание, щото са отражение на това как ти го "виждаш". За един типичен социопат няма такива неща като травми и страх, съчувствие, щото това са непознати думи, без конкретно значение за него.... "дъ пойнт оф ноу ритърн" е мината още в детството.

Срам и свян

Може би свян е степен в тревожността в социалните отношения. По- малка тревожност.

Прим. "Тя го погледна свенливо", а по- засиленото "От срам тя не вдигна глава да го погледне".

Аналогично- "На блокмасата имаше апетитни сандвичи, но от срам тя не взе нищо". ".... свенливо тя посегна към сандвичите". Обаче в подобни ситуации под свян се проявява и нещо лукаво, кокетно, което не е точно свян. 

Друга ситуация за свян е от стари времена. Доведена в дома булка е било прилично да "говее"= да няма мнение и да мълчи по всичко. Дори да й се върти нещо в ума, тя "свенливо" гледа пода и не бива да се намесва. Т.е. свенливостта е незаемане на активна позиция в социалните отношения, докато срамът е отказ от всяка позиция "Да можеше земята да се разтвори и да изчезна", изпитващият срам чака земята да го погълне, сам нищо не прави- стои, дори не припада.

Срам и чувство за неудобство

Напоследък има един отговор на "Неудобно ми е" и той е "Неудобно е само да си облечеш панталон през главата". С това "неудобно ми е" се замества "срам ме е", т.е. срамът е някакво неудобство в социалната среда. Може би объркване, незнаене или непознатост, невъзможност да се прецени ситуацията и да се вземе решение за постъпка, да се постъпи. Неудобно ми е да ида при шефа, неудобно ми е да се изкажа, неудобно ми е да си поискам повишение или да се пазаря с търговец. Тогава неудобството изразява неопитност, отсъствие на умения за действие в ситуацията, защото е непозната, застрашаваща, извън зоната на комфорт. Значи справянето със срама се корени в превръщането на ситуацията в позната. "Когато не знаеш как да действаш, дръж се, сякаш знаеш как да действаш", "Когато не можеш, опитай се пак"- П.Р. Славейков.

Друго

А има и друго. На някого може да е неудобно, да го е срам да пее пред публика, но срамът отминава когато е хорист. Има някакви социални модели на подражание- вижда как Иванчо и Марийка излизат да пеят и е като тях, няма да го/я различат сред другите и да насочат внимание. В тълпа не си срамежлив, не ти е неудобно. 

Интересно е и влиянието на тъмнината и алкохола. Те притъпяват срама. Срамежливото момче с което започнах зарови лице в кака си. Скри външните стимули. Тъмнината също прави хората по- разкрепостени, те не виждат това, което би ги застрашило. Алкохолът също прави човек по- резистентен към средата. Това, което пречи на шофьора- да не забелязва някои сигнали, да реагира мудна, помага на срамежливия- не обръща внимание на някого си, реагира бавно и не се коси за това. Има виц за млад поп, когото дядо владика насърчил да изпие вино преди първата си служба, но е неприличен.  

преди 17 часа, kipen написа:

концепции за висока степен на индивидуализация нямат потенциал за адекватно описание, щото са отражение на това как ти го "виждаш".

да, но и имам "огромният късмет" в живота си да съм между няколко такива личности - с "висока степен на индивидуализация". 

Предполагам че си даваш сметка, че за да ги "докосна" първите подозрения относно "кое мое е от срам" става чрез наблюдение на поведение отвън, при което друг прави нещо, което на МЕН "отвътре Ми е сякаш забранено" защото се изправяМ срещу стена от съпротива, контра...

И със страховете МИ беше така - някак си вътрешно съм си приел че в "нещо блокираМ", оправдавайки, нагласяйки му обяснение... Но дисонанса остава да "звучи" именно когато виждаМ че друг, когото смятам като "равен, сходен" няма спирачка за същото...

Натрупванията на тия наблюдения стават постепенно, наслагват се и дойде при мен мига "това не може да ГО продължаваМ така"... И идват първите мигове на допускането че "трябва да се направи нещо" и си проправят път първите мотивационни "стрели". 

Веднага след това идват първите въпроси - "ами сега - как, какво да направя", започвах изучаването и внимателните наблюдения - кога се появява, какво правя точно, какво точно ме спира, как ме "спира"... И първото осенение - ами ако НЕ СПРА?! ... просто НЕ СПРА... И така... Нямаше какво да чета, нямаше кого да питам - започнах съвсем аматьорски, на "бяло поле"...

За връзката между срама и страховете стана ясно малко по-късно. Аз дори нямах представа как да ги различа - просто се фиксирах в блокажите по принцип. Някои първи опити МИ бяха с помощта на "ината"... Но и в това си има граница и "не стига".

Първият пробив дойде няколко години след това, след доста грешки и несполуки, а бях вече 10 клас... Няма да забравя никога миговете на екзалтация от... 'победата'! И изведнъж се "пробива" виждането и се отваря кръгозора - защото вече част от "мен" е и от двете страни на "блокажите"... Вече започнах да си давам сметка какво е било и когато се "пробие", и като премине екзалтацията сякаш вече МИ изглежда естествено и обикновено... И се изправям срещу друг блокаж, но вече с увереността и опита от "първия" нещата са други - съвсем други...

Когато това се насложи в достатъчна степен и се заредиха "пробивите" вече започнах да трупам опит... Дойде и срещата ми с първото четиво... И започнах да си подреждам и систематизирам опитността - както прочетох от книгата че се прави и колко спомага това.

Това се случи осъзнато и отговорно чак десетина години след това, след като разбрах, че най-близо до всичките ми търсения е нещо, което се нарича "психология". Някак си се оказа, че имам и обкръжение "подходящо за тази насока", но дойде и първото подозрение, което се оказа "в десятката" - всъщност "синдрома на психолога" е точно като форма някои хора да се справят с травмите, фобиите и фиксациите си със формулата - щом не мога сам, ще го направя за другите. Тия хора бяха като мен и се бориха с техните си "спирачки" и ограничения... Но видях че има и съществени разлики - защото при тях пробивите не идват и уж учат, уж знаят... но пак не става.

Дойдоха и първите подозрения, че колкото повече "пробивам" толкова се лишавам от "граници във вид на удобни опори" в поведението, мисленето и представностите. Отгоре на всичко - се отдалечавам от останалите хора от която и да е форма на социална среда, които също като мен с лекота оправдаваха, криеха или си обясняваха помежду си как нещо "не могат да направят", защото не трябвало.

И как си заживяват едни с други, взаимно приемайки и оправдавайки си блокажа. Така същия за тях става невидим и това е един от механизмите чрез които се лишаваме от дисонанси, когато не сме в състояние да ги разрешим.

Между другото - съвсем наивно реших че просто е нужно да им напомням за "блокажа" и се изправих именно срещу техните вътрешни съпротиви - защото им напомнях за нещо, за което те полагат усилия да скриват, като понякога тия усилия са огромни. И се превръщам в дразнител, който е част от самите им дисонанси... Нещо от този театър тук, не ти ли напомня за това описание?

Странно е това да се наблюдава - толкова други хора "говорят с Моите стари гласчета, от "съпротивата" ". Толкова години, та досега - гледам и чета, дори сред форума колко човека говорят думичките на "моите стари гласове" и ми напомнят за онези времена... А между другото - забравят се, някак си постепенно ги "заличавам". А се оказа важно. Това е един от важните за мен елементи в мотивацията да ползвам социалните виртуални места - припомнят ми за "отминалото", за историята - особено определени "говорители" ...

Библейският срам на Адам и Ева

Не разбирам много срамът от голотата. Има си нудисти, които ходят голи и пред децата си. В Платоновата република спортуват голи, при това елинските скулптури изобразяват голи тела и на богове- Аполон, Дионисий. Явно този срам не е вроден, не е инстинктивен, а е културно придобит от юдейската религия. Търся някакви вътрешни причини и се спирам само на естественото чувство на временно отблъскване между мъжът и жената след секс. Обаче това не е някакво отвращение, а нещо продължаващо минути. Е, при англичаните продължава по- дълго.  . От етнографските популярни филми, аборигените имат препаски, но то е по- скоро за защита на половите органи. Гледал съм и да си ги крият в тръбни стебла, а във Варненския некропол има златен калъф за члена на вожда. Това дори не е криене от срам, а подчертаване.

Понеже библейската религия и последвалото християнство са основани на някакво чувство за вина, смятам, че по- скоро това е насаждане на вина. Евентуално и някакво помирение, т.е. да не се изтъкват тези с по- големи, че и обрязани атрибути. Всички да си ги крият.

Във всички случаи, намирам библейския срам за културно насаден, а не природен.

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

Не разбирам много срамът от голотата. Има си нудисти, които ходят голи и пред децата си. В Платоновата република спортуват голи, при това елинските скулптури изобразяват голи тела и на богове- Аполон, Дионисий. Явно този срам не е вроден, не е инстинктивен, а е културно придобит от юдейската религия.

Облекло хората са носили доста преди евреите. По-скоро отмиращите цивилизации го изоставят. Но пак зависи от климатичния пояс. Облеклото е средство хората да се приспособят да живеят към зони с по-студен климат. Съответно пък обитаващите продължително време (говоря за поколения) един по-студен пояс, постепенно губят способността си да обитават незащитени на силна слънчева светлина. Съответно кожата им изгаря на слънце. 

В Библията голотата се приема за срамна, след като Ева изяжда забранения плод от дървото на познаването на добро и зло. Това символизира разума, който отличава човек от животното. При животните (с малки изключения) половият живот се определя от определени цикли. Примерно при бозайниците извън периода на съзряване на яйцеклетката животното няма да изпита никакво полово влечение. Мислещият човек обаче притежавайки въображение ще възприеме едно голо тяло по-съвсем различен начин. Това ще задейства спомени, които при животното не биха възникнали, фантазии, желание за повторно изживяване и т.н. Прикриването на половите органи до голяма степен ограничава хората от такова стимулиране, на което те не биха могли да устоят. 

Нудистите все пак са силно ограничени относно нудизма си. Да, те не се срамуват от голотата си, но не съм запознат с начина им на мислене свързан с половата активност и не мога да направя никакви заключения как голотата им влияе в това отношение.

Елинските скулптури изразяват боговете с такива атрибути и пропорции, които да подчертаят определени техни качества. Така че всичко там е целенасочено. Примерно Дионис, като Бог на плодородието, е нормално понякога да не е с прикрити полови органи. Това обаче е символизъм. Както и мускулите на Марс - в случая мускулите изразяват не само физическа сила.

преди 1 час, _ramus_ написа:

преди 18 часа, kipen написа:

концепции за висока степен на индивидуализация нямат потенциал за адекватно описание, щото са отражение на това как ти го "виждаш".

да, но и имам "огромният късмет" в живота си да съм между няколко такива личности - с "висока степен на индивидуализация". 

Предполагам че си даваш сметка, че за да ги "докосна" първите подозрения относно "кое мое е от срам" става чрез наблюдение на поведение отвън, при което друг прави нещо, което на МЕН "отвътре Ми е сякаш забранено" защото се изправяМ срещу стена от съпротива, контра...

Еех, рамусе! Благодаря за откровеността, но не мисля, че точно тук пишат достатъчно "личности - с "висока степен на индивидуализация". 

Особено в случая, когато останалите си пишат за нещо си, което тях си ги вълнува, та и постоянното залитане я в религиозни, я в поп-културните(чисто чалга) интерпретации за срама.

Конкретно при нашата комуникация в темата - "отворил" си "доста широко" - съответно е предизвикателство за избора на реакция. 

В знак на реверанс към отношението ти, мога да ти върна жеста само с некво бегло обобщение и напомняне, че сме споделяли вече впечатления по тематиката в поста ти.

Това, че " "кое мое е от срам" става чрез наблюдение на поведение отвън, при което друг прави нещо," сме го коментирали под формата, че всеки човек е носител на културата в средата, в която е възпитаван. Преодоляването на границите, самопоставени под въздействието на изпитването на чувството Страх, ги коментирахме още в дискусията с Уитнеската за травмите и фобиите.

Прекрасно е, че споделяш опитността ти като пример за "преодоляване на срама", за да може всеки запознал се с това, да си "вземе и ползва", каквото реши. ...Най-малкото "резонира", съдейства за подхода "чрез личен пример". 

А за останалите ти, повдигнати въпроси в проблематиката за срама в процеса на личностното развитие съм сигурен, че не може да стане широка, но и качествена дискусия. Не и в тоя "състав". Аз поне, все още се дразня когато се сблъскам с въздухарски коментари, дето само раздуват темата, без конкретност. Даже имаше едно конкретно демонстриране на логическата грешка - "Грешна посока"... просто някой обичат да са в "светлините на прожекторите", па няма значение кви ги дрънчат, а оправданието е, че е свободен форума. Мен лично, подобни пародии на сериозна комуникация ме обезсърчават да си споделям мнението, вече. За това и се ориентирам в посока, че ако взема отношение по тема, да е кратко и по същество. Че нещо болшинството от пишещи по темите или не разбират какво пиша или изобщо не ги интересува нищо повече от това егоистично да си снесат рецитациите, за да се вживеят в желаните им роли, пък който им направи забележка е "лош" и "зъл" и "жалък егоист"

В крайна сметка си споделил доста, но пък раздутите егота на останалите списващи не могат да приемат, да са "на заден план" и няма да коментират по същество въпросите, дето си повдигнал. Както винаги няма и "да видят въпросите", ами ще интерпретират написаното от теб (също и от мен, ако напиша нещо повече) като желание за изява, да ги "нараниш", провокираш, но не и какво си споделил като опитност. Драпат "да водят" темата, да се вживявят като "знаещи", игнорират въпроси, пишат си за това дето ги вълнува, без да търсят синхроност в контекста на темата. За пореден път суетно ще си изиграят по друг начин етюдите - единият да фантазира с краен апломб върху "как е по религиозному", другият да се изживее като скромен будител на пазаруващи на бит-пазара, държейки да разкости разликата между срам и свян (при положение че срамът го постави като следствие на това, което предизвиква), а па третия даже и не го чета вече, че ми писна от интригантските му подмятания.

Сори, рамусе, всеки си има некви "лимити". А моят го споменах още в първия ми пост по темата. Отваря се тема, по която не е писано от години, щото некой си решил да си излее нещо "скъпоценно". Не ми харесва "да ме водят за носа", т.е. включването ми в тази тема е мое решение, но е и в контекста на постоянно "възкресявани" теми от определен потребител. Подкрепих с описание тезата за връзката "срам-вина-страх" и мисля, че допълних коректно тезата ти за механиката на възникването на срама, като добавих в описанието и факторът условия на средата.

От тук насетне (не че вече няма) темата ще се напълни с посредствени интерпретации, според моите преценки. Пък и ще заприлича на некъв театър с декора от "бабински лексикон". Не ми се участва вече в подобни пародии.  

 

п.п. това:

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Между другото - съвсем наивно реших че просто е нужно да им напомням за "блокажа" и се изправих именно срещу техните вътрешни съпротиви - защото им напомнях за нещо, за което те полагат усилия да скриват, като понякога тия усилия са огромни.

вече един път ти написах, че няма скоро да достигнат до подобаващо ниво на интегритет на личността, за да го оценят подобаващо. (за "съпротивите" прочетох конкретно иманувани за първи път в "Психология на сексуалността" на Фройд, където описваше детайлно сеанси с негови пациенти, от които е синтезирал теорията си.... наблюдавани феномени от мен си се "напълниха" с вербално описание, един вид практиката ми бе изправарила теорията😉)

Един път ми казаха, че когато човек не е дорасъл да разбере нещо, няма смисъл да се хабя да обяснявам, но пък не ми секнаха ентусиазъма да опитвам....така установих, че може да се случи, но цената е търпение, загриженост и доста време. Ти го влагаш и не веднъж съм си споделял уважението ми към теб за това ти занимание.

Само не се обезсърчавай, особено при настоящите ефекти, дето е естествено да се получат у всеки при разиграването на геополитическите събития. Съвсем естествено ще е да има залитания към теми за "срама", "страха", "смъртта", "справедливостта" и други подобни теми, които насочват към екзистенциални въпроси. Сам вече трябва да си си установил, че това се случва като "вълна" във форума, та и в обществото. 

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Облеклото е средство хората да се приспособят да живеят към зони с по-студен климат.

Именно. Не е акт на срам, както пише Библията.

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Елинските скулптури изразяват боговете с такива атрибути и пропорции, които да подчертаят определени техни качества.

Да. И няма срам, покрит рехаво със смокинов лист. При римляните също.

преди 6 часа, kipen написа:

Мен лично, подобни пародии на сериозна комуникация ме обезсърчават да си споделям мнението, вече.

През моята призма - това е само оправдание, което прилича на обяснение.

При мен няма как условията и ничии реакции да диктуват действията ми. Не ме интересуват тесните интереси, игри - това могат, това правят. Ако можеха друго - щяха. Всеки звънка на честотата си, а аз не съм зависим от честотата на "околните" и не ми пречи - каквато и да е тя.

Написах в една друга тема едно откровение, нещо като една моментна изповед - форумната кифла се вживя  да го коментира толкова елементарно, колкото е самата тя. Наглост или простотия? не, просто това е нейното вътрешно пречупване и толкова може. "щом го пишеш, значи че те интересува мнението на останалите, иначе нямаше да го пишеш тук" (цитат по смисъл и по памет,  а и това е според жуженето на повечето пчелички в кошера)

Не е виновна че толкова може - това просто е тя. Дали може нещо да промени - ако можеше, щеше. Колкото - толкова, но нищо от това не ми пречи да мога, да направя или да напиша нещо без оглед на това кой бил "другия" и да се оправдавам "защо не смея да направя нещо си", с нещо, което да прилича на обяснение... Аз бях майстор на обясненията и бях далеч по-добър от теб в измислянето им да ми изглеждат като "причини" да не направя нещо си... Добре си ги измислях... но един ден се изправих пред един дълго отлаган и отбягван псевдо-избор и вече нямаше накъде. И се наложи да се откажа от самоизмислиците си, макар да се оказа че не е толкова драматично, както ми го рисуваше малчугана в мен. Но пък за него всичко е в драми и всяка драма е драматична

Казвам го и за теб - ако можеше да направиш друго, щеше. Аз мога да правя и друго, но това, което правя е точно това ме изразява и ми служи за огледало кой съм аз. Аз съм индивидуалист - не ползвам ВЕЧЕ за огледала хора, мнения, странични събития или нечии отражения. Ползвам ги за познание, сравнение, за "общата картина", но не и да съм зависим от тях и да служа за струна в някакво си общо "жужене"

Не го пиша това за да се хваля - няма нищо за хвалене, нито за гордост или перчене. Не ме интересуват защото всички тия са само за някой, спрямо неговите 'околни'. Не и за огледалото срещу мен - от тия написани думи. 

Тия думи са моето огледало - не тема, не някой си, не глупостите на един или друг. Хората са каквито са - нито повече... нито по-малко. Моите проекции за тях нямат нищо общо с това, което са. Така, че за да видя кои са, просто спирам с проекциите си... и се вслушвам как и какво жужат. Жуженето им е достатъчно, дори и да е фантазно тя честотата стои и сред фантазиите им, защото няма друг вариант. Те не могат да спрат да жужат, защото кошера го изисква, защото няма да чуват жуженето на околните си...

Няма нищо проблемно в това - така е кошерния живот и тия, които не са способни да го напускат им е важно да (го) жужат. Те смятат и че и това виртуално място е кошер, защото през тяхната призма ... гледа кошера. Няма как да е друго и няма как, и защо да го променят... Но мястото няма значение - за едни е кошер, за други - нещо за тях.

Никъде не пише на КАЛДАТА за кои е - просто място, едно от многото, но което и да е, е просто "място" - точка на кръстосване. В някакъв смисъл целият живот е такова "място".

Първоаприлско лечение на срама.

Има едно сурово и жестоко лечение срещу срам. 

"Глад срам няма"

Ако сте забелязали колко общителни и контактни са бежанците от бедните страни ще разберете същността на лекарството. Когато имаш силна потребност от най- необходимото, надмогваш всеки срам. Ще просиш ли, ще работиш ли, ще крадеш ли, твоя работа. Не се срамуваш от хората и от бога, само и само да се заситиш. Ако те заплашва безработица, ще преодолееш срам от шефа. Ако няма храна, ще станеш готов за робуване. Ако силно ти се иска..., е, сещате се, на подвизи си готов.

преди 9 часа, kipen написа:

няма скоро да достигнат до подобаващо ниво на интегритет на личността, за да го оценят подобаващо.

ето го пак противоречието - защо да е нужно някой да го оцени? защо са ти толкова нужни "другите" какви са, как ще го отразят... Хем пишеш че:

преди 9 часа, kipen написа:

когато човек не е дорасъл да разбере нещо, няма смисъл да се хабя да обяснявам, но пък не ми секнаха ентусиазъма да опитвам....така установих, че може да се случи, но цената е търпение, загриженост и доста време.

Човека не разбира онова, което ти му обясняваш - няма значение търпението, загрижеността или времето... ЧОвека си го кара по 'своето си', ако ще и да се съдереш от търпение или загриженост. Мозъкът му е настроен да го съхранява и ще го прави до "разпада си"...

И нещо друго - всъщност не са важни толкова другите какви били и дали са дорасли, а ролята им по тях да сравняваш себе си. По някои няма да се отразиш изобщо, с други - с доста покрития, чрез трети - грешките си...

Ти сякаш някак си искаш правилното им отражение спрямо теб си, а то това именно е "романтичното". Но пък е част от растежа - неизбежна и естествена част.

 

Социално неприемливи действия и срам.

Общественият натиск изисква да се изпитва срам, когато се извършват действия, които традиционно се смятат за морално нарушение. "Как не те е срам?", питат младежа, който не се отнася уважително към родителите си и възрастните и ако той преди е ругаел майка си безсрамно, сега се изчервява и потъва в срам (поне така би трябвало). Това означава, че именно тези думи са го засрамили. Събудили са съвестта му, накарали са го да почувства вина, а не самото действие преди това. Изглежда формираното още в съзнанието на детето страшно чудовище- социум се събужда от думите на някоя бабка и човек реагира рефлекторно. Е, понякога са нужни по- дълги проповеди и досадни "конски" за да се почувства и изрази срам. Тогава срамът се смята за достатъчно наказание и на виновника се прощава.

Искам да кажа, че демонстрацията на срам (искрена или фалшива), също като демонстрацията на плач, молбата за милост е от белезите на подчинение на социалните норми, нещо като куче, което ляга по гръб пред по- силното, поради което бива приемано охотно от тези, които искат да наложат волята си на другите. Който може да се изчервява, да му се стяга гърлото след простъпка е по- добре  приет в обществото. 

А сега в противоположната посока. Безсрамните. Напоследък става доста често едно непристойно явление- уриниране на публично място. Изглежда се смята за заслужаваща чест демонстрация на пренебрежение към нормите. Само че който системно нарушава нормите губи мярка за приемливо и неприемливо. Смятам, че безсрамието води до ненормално поведение, а от там до лудост. Така че, когато ви се ще да пуснете една вода, скрийте се. Не го правете пред хора, защото пътят води към лудницата.  

psychology.framar.bg

 

Теория за устойчивостта на чувството на срам:

Как да отговорим на това усещане

Редактор: Елиза Трайкова

---

Теорията за устойчивостта на чувството на срам е, както подсказва името, концепция за това как хората реагират на чувството на срам. За първи път тази теория бива изложена в доклад на Брене Браун (учен, изследовател, психолог, професор в Хюстънския университет) през 2006 г..

Срамът е универсална емоция, която може да има сериозни негативни последици, ако не бъде овладян. Ето защо нашата устойчивост на това чувство е от съществено значение за науката.

Какво е срам и защо той има важно значение

Срамът е фундаментална човешка емоция, подобна на чувството за вина и унижението. И докато човечеството усеща и обсъжда срама от поне 2000 години, както може да се види в писанията на римския философ Сенека по темата, исторически той не е изучаван в академична среда. Това се променя през последните няколко десетилетия, тъй като изследователите проучват неговата роля в широк спектър от проблеми, свързани с психичното и общественото здраве, включително самооценката, Аз-концепцията, депресията, пристрастяванията, разстройствата на храненето, тормоза, самоубийствата, семейното и сексуално насилие.

Тези проучвания показват, че срамът е мощна емоция, която може да има широкообхватно въздействие върху психичното ни здраве и не бива да бъде разглеждан единствено като усещане, което всеки човек изпитва от време на време. Освен че играе роля в гореспоменатите разстройства и ситуации, срамът може да доведе и до социално отдръпване и изолация, което допълнително задълбочава много от проблемите. Тъй като е невъзможно просто да не усетите рефлексивна емоция като срам, наложително е да разберете стратегии за преодоляване на това чувство.

Какво представлява теорията за устойчивостта на чувството на срам

Теорията (Shame Resilience Theory — SRT) изследва как хората преодоляват чувството на срам. Тя е опит да се даде определение на това чувство и неговите последици, както и начините, по които хората (особено жените в първоначалното проучване от 2006 г.) отговарят на него. Според Брене Браун срамът кара хората да се чувстват "приклещени, безсилни и изолирани". Браун предполага, че докато спусковият механизъм на това чувство може да варира при всеки индивид и различните култури, има някои тригъри, които са по-често срещани от други.

Например:

"Външният вид и визията за собственото тяло, сексуалността, семейството, майчинството, родителството, професионалната идентичност и работата, психическото и физическо здраве, стареенето, религията, изразът и преживените травми."

Този широк спектър от примери показва, че срамът може да се появи във всички аспекти на живота на индивида, което подчертава колко важна е теорията за устойчивост на срам.

Основната идея зад нея е изучаването на стратегиите, които хората използват, за да избегнат усещането за обреченост, безсилие или изолация в лицето на срама. Целта на устойчивостта е да се помогне на онези, които усещат срам, да почувстват "емпатия, свързаност, сила и свобода", вместо емоции, които могат да се считат за противоположни на него.

Теорията предлага изграждането на устойчивост на срама да се състои главно от четири стъпки:

• Да признаем личната си уязвимост, довела до чувството на срам.
• Да разпознаем външните фактори, довели до чувството на срам.
• Да се свържем с други хора, за да получим и покажем емпатия.
• Да подложим на обсъждане и деконструиране самото чувство на срам.

С други думи, ключовият аспект на Теорията за устойчивостта на чувството на срам е да бъдем в състояние да разпознаем нуждата той да бъде признат и разбран, преди да бъде възможно да се преодолее. Изследванията показват, че той е най-вреден, когато не се признава и не се говори за него.

Прочетете още: 

• Проф. Брене Браун: Само ако си позволим да бъдем уязвими, можем да бъдем истински щастливи

Ако приемем, че последното е вярно, то само подчертава колко важни са изследванията на срама, тъй като колкото повече хора знаят за него, толкова по-лесно могат да го преодолеят.

В много ситуации в живота си ще чувстваме срам, оставяйки настрана крайните случаи. И тъй като няма начин да се избегне това усещане, а когато то е твърде силно, може да окаже тежки негативни последици (чувство на обреченост, изолираност и безсилие), то начинът, по който реагираме на срама, е важно да бъде обмислен. Последното е и движещата идея зад Теорията за устойчивостта на чувството на срам (SRT).

Според SRT най-добрият начин да се реагира на срама е да се признаят вътрешните и външните фактори, довели до него, а след това да осмислим и обсъдим онова, от което се срамуваме, с другите. По този начин ще започнем да чувстваме емпатия, свързаност, сила и свобода — все противоположни усещания на това за срам.

Ако практикувате стъпките, които изброихме по-горе, ще сте способни да изградите устойчивост в лицето на срама и няма да страдате толкова силно, когато го почувствате. Важно да се отбележи, че тъй като голяма част от теорията се състои в това да се обръщаме към другите и да бъдем до тях, когато те чувстват срам, то последното е също толкова важно, колкото устойчивостта на собственото ви усещане за него. Колкото повече практикуваме SRT, толкова по-свързани и овластени, а не изолирани и безсилни се чувстваме.

Прочетете още: 

• Какво представлява токсичният срам

Източник:

positivepsychologyprogram.com

преди 49 минути, Търсещ истини написа:

Смятам, че безсрамието води до ненормално поведение, а от там до лудост. Така че, когато ви се ще да пуснете една вода, скрийте се. Не го правете пред хора, защото пътят води към лудницата.  

А значи ли че начините и теориите за развитие на личността, които преминават през справяне със срама, вината, гнева и омразата... водят към лудницата?

Срамно ли е, когато човек крие от себе си че го е срам? И пише глупостите си дори и "на инат", като за демонстрация?

Най парадоксална е играта на тия, които всъщност ги е срам да си признаят че ги е срам. Но пък усвояват поведение на НЕсрамежливи, за да скрият срама си дори от себе си.

 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

А значи ли че начините и теориите за развитие на личността, които преминават през справяне със срама, вината, гнева и омразата... водят към лудницата?

Срамно ли е, когато човек крие от себе си че го е срам? 

Не.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

"Как не те е срам?", питат младежа, който не се отнася уважително към родителите си и възрастните и ако той преди е ругаел майка си безсрамно, сега се изчервява и потъва в срам (поне така би трябвало). Това означава, че именно тези думи са го засрамили. 

Или пък не толкова самите думи оказват влияние, а фактът на разкриване на извършеното от страна на другите. Думите са само израз на този факт. До разкриването срамът може също да го има, но той ще е по-слабо проявен. Когато обаче и другите узнаят натискът върху психиката се усилва, често значително. 

Много разисквания що е срам, а никой към момента не е дефинирал какво е да си непукист.  

Това са двете крайности сред психологическите процеси свързани със срамът или срама. 

Всеки нормален човек има неща от които се срамува и нормално е някои от тях да ги прикрива при положение, че обществото не ги толерира. 

По спомен някои от тук ме заклеймиха, че да се разхождам гол в дома си е било проява на некултурност и едва ли не трябва да се срамувам от това. 

Затова и да ви напомня, че има неща които са общо приети в дадено общество, но не и в друго и в тоя случай вместо да те е срам, то се преместваш в друго общество в което не се налага да се срамуваш от себе си. 

Друг е въпроса когато дадена култура се опитва да се наложи над друга. Там по-силния налага на другия от какво да се срамува и в действителност срамът става само и единствено неудовлетвореност, че не си се наложил над другия. 

Затова и човек който не притежава някаква територия по земята, където да не го е срам е по податлив на съмнение дали да се срамува или не, защото в противен случай ще знае, че има място където ще бъде безсрамник, т.е. свободен от въздействието на обществото над неговия мироглед. Да, в тоя случай той прикрива неща, но те не са от срам, а от желанието му да е сред обществото в което живее. 

Е, хм, тук някои тръгнаха да побутват темата към психопатите и/или социопатите и/или асоциалните и дори стигнаха до дисоциалните, но те не са крайността на някаква обществена норма, която по един или друг начин е свързана с непукизма, след която отиваме в патологията по отношение на психологията. 

Не знам до колко в този форум би следвало да се разискват патологичните случаи и по би следвало да се опираме до аматьорството, защото извън професионалната психология (психиатрия), то всеки от нас не би следвало да набляга на колко голям специалист е по психология, щото може да ползва зазубрени думички от въпросната дисциплина и/или цитира водещи фигури из въпросната Псевдонаука.  

Да, психологията ще си остане "алхимия", която се опитва от неук човек да направи учен.  В повечето случаи психологията се упражнява да управлява индивида в обществото. Извън дадено общество, то тя е безполезна.  

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Не.

А значи ли че онзи, който се справя със срама си става "безсрамен"?

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

А сега в противоположната посока. Безсрамните. Напоследък става доста често едно непристойно явление- уриниране на публично място. Изглежда се смята за заслужаваща чест демонстрация на пренебрежение към нормите. Само че който системно нарушава нормите губи мярка за приемливо и неприемливо. Смятам, че безсрамието води до ненормално поведение, а от там до лудост. Така че, когато ви се ще да пуснете една вода, скрийте се. Не го правете пред хора, защото пътят води към лудницата.  

Ами точно, че е демонстрация в много случаи. Това желание да се демонстрира нещо (свобода, изключителност, отличаване, изпъкване и др.) насочва към противоположния полюс на срама. Далеч по-лесно е прескачането от едната крайност в другата, отколкото редуцирането на силата на която и да е от двете крайности. За достигане на точката на баланс да не говорим. А да не забравяме, че не се знае въпросните хора демонстриращи пренебрежение към нормите, дали не са под влияние на алкохол или нещо друго. Тези неща свалят задръжките. 

Колкото до системното нарушаване на нормите, то разбира се се стига до привикване. Но и със срама е същото, както и с всяко повтарящо се действие. С времето е възможно наистина действията определяни като безсрамни да бъдат възприемани като нормални за извършващия ги. Но е възможен и вариант при който той да осъзнава тяхната ненормалност (поне на моменти), но вече създаденият навик да е станал прекалено силен за да може да го промени.

преди 54 минути, dioib написа:

Затова и човек който не притежава някаква територия по земята, където да не го е срам е по податлив на съмнение дали да се срамува или не, защото в противен случай ще знае, че има място където ще бъде безсрамник, т.е. свободен от въздействието на обществото над неговия мироглед.

Това не е нито безсрамие, нито свобода от въздействието на обществото върху мирогледа на такъв човек. Ако отидеш да живееш в друго общество, където определени твои действия ще се приемат за нормални, то все пак изпитваш срам от действията си. Ако не изпитваш срам, ще продължаваш да ги извършваш в старото общество, където те не са приети. Местенето е бягство, т.е. израз именно на съществуващ срам. То не е и свобода, а напротив.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Местенето е бягство, т.е. израз именно на съществуващ срам.

Да, местенето е бягство, но с другото не съм съгласен. Има много други силни причини.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

А значи ли че онзи, който се справя със срама си става "безсрамен"?

Не.

преди 17 часа, _ramus_ написа:

преди 23 часа, kipen написа:

Мен лично, подобни пародии на сериозна комуникация ме обезсърчават да си споделям мнението, вече.

През моята призма - това е само оправдание, което прилича на обяснение

Споделих ти нещо, интерпретира го , осмисли го и го коментира така, както можеш.

Ти си си тИ! Аз съм аЗ.

И в това няма проблем, ако няма търсене на съпоставка или конкуриране за някакъв ресурс. .... вкл. обществена изява, където задължително трябва да се мине през съпоставка(във вид на борба) за качество, ако се цели груповото постигане на такова в продуктът от деятелността.

Бай дъ уей още в по-предния ми пост ти написах, че при човек с изразен стремеж за развиване на индивидуалния аспект на личността ще има доста различия в мотивацията спрямо човек с изразен стремеж за развиване на социалния аспект. Съответно и в оценките. (макар че в последното доста по-голямо значение има индивидуалната грамотност)

Пишеш за противоречия, които ти се привидяха в моето изложение! Не е важно за мен "да го оценят", но пък щом "държиш" ще  го мина и през моята призма отново. Споделих ти просто моя опитност, а това че се обезсърчавам да пиша в теми, в които се разтягат локуми от суетници, е щото качеството на "продуктът-тема" в подобни случаи винаги е посредствено. ...достатъчно си "жужа в кошера" извън форума, та и тук ли? Ти ако знаеш, че някаква театрална постановка ще е пошло изиграна, би ли отишъл да гледаш представлението? ....в което вече има и реплики, че ако пикаеш на обществено място ще свършиш в лудница

Аз поне, след като си отделям от времето, за да напиша нещо във форум, в сериозна тема, искам и се стремя да е качествено, което според мен съответства на задълбочени знания, даващи комплексни и изключително  реалистични описания на реалността...съответно като не може да се постигне такова - ми се губи и желанието, щото освен това и не държа да съм социално активен!.... .... Какви "оправдания", какви "обяснения", кви пет лева?!?! Още повече пък - "не те карам, ама не можеш"?!?...ай да си имаме уважението!

Да ти кажа честно, аз поне, не знам "докъде се простират проекциите"...но пък мога да разпознавам опитите за налагане на различна от моята воля. 

А пък по "свободната" воля на "приказливите многознайковци" в темата се стигна тамън до потиснатите сексуални импулси. "Свободните кокошки" "просо сънуват".

Сам си виж темата вече не се ли превърна в театър с декор "бабин лексикон"?!?... и етюдите си разиграват по "изненадващо" различен начин. Ти ако можеш да се абстрахираш от пошлостта, аз още не мога - явно още не съм "открил" пошлото у мен, щом се тригерирам.

П.п. напоследък стигам често до "комплексът на Касандра"...ама тва си е моя работа, просто споделям - не търся ответна връзка...

А и не ги "светкай" как се преодолява срамът, щото както има "токсичен", възпиращ интелигентни, но с адаптационни проблеми хора, така има и "полезен срам". Последният е част от обществената самоорганизация за "защита" от "изливане",  нарастване на индивидуалните и груповите актове на проява на пошлост, посредственост, простотия, застрашаващи културните устои на самото общество. "Самовлюбеният глупак" го има във всяко общество(дреме или е доста активен) и само Срамът го възпира "да преобърне" самото общество в Тълпа... ...така и нема си направят връзката с "критиката" и "срамът".....и какво "критиката наранява" - "самовлюбеният глупак". 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Ако отидеш да живееш в друго общество, където определени твои действия ще се приемат за нормални, то все пак изпитваш срам от действията си.

Заинтересувай се дали е срамно гол във възбудено състояние на  полов орган да се движиш пеша в Германия.  Или пък как ще те изгледат нудистите на техен плаж ...  

Като сме го подкарали на фройдизъм, то да те видим до колко си запознат с неофройдизъм и в какво се различават?! 

Понеже виждам, че си активен, то дай да видим в различните психологически школи как разглеждат срама!?  

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Да, местенето е бягство

Не е бягство, но може да се разглежда като такова. Може просто да се преместиш не от срам, а за да не нарушаваш чл. 57 ал.2  от Конституцията ... Примерно = Да спазиш законността, но да си извън закона. -> Това е друго ... 

Принципно срамът е в следствие на някакво въздържание, но не всяко въздържание довежда до срам. 

Срамът е пряко пропорционален на твоя съблазън. 

преди 19 минути, kipen написа:

вече има и реплики, че ако пикаеш на обществено място ще свършиш в лудница

виждаш че изтрещелостта винаги е приоритет за няколко човека. Глупости да са, но нещо все пак да се пише, да се излива, за да не остава отвътре. Това не може и няма как някой да го спре, няма и нужда. Те се водят от ползата, от импулси, инат, игри... нужни са конекции, някакви, без значение през кого, защо, как... Това е елементарна колективна динамика и дори няма нужда да се коментира, след като е масова.

Това не е пошлост - това е нивото, това са хората, такива са. Не е нужно нещо да промениш и защо е толкова важно като условие за да НЕ пишеш нещо си? Дори елементарно обосновка няма за това - ако си индивидуалист и не са ти нужни като приоритетно огледало за към теб си. Какво значение има - каканижат си тяхното, изразяват се, лесни са опознаване... минаваш и заминаваш, като бял шум.

Има моменти - да, дразнещо е, но не е сериозно това някой да го използва като сериозен мотив спрямо свое поведение. Заради това написах че е по-скоро намиране на оправдание "защо някой не прави нещо". Така си мисля аз...

преди 7 минути, _ramus_ написа:

като бял шум

Е в някои случаи не е бял, а кафяв, а в друг пък жълт. КЮ ...  

п.п. Някои не ползват филтри (черни или розови), а умеят сами да преценяват кое да им е дразнителя на който да реагират. 

преди 38 минути, _ramus_ написа:

Има моменти - да, дразнещо е, но не е сериозно това някой да го използва като сериозен мотив спрямо свое поведение.

Ами според теб може и да е несериозно,  но пък да отразява нещо от мен, което ми е интересно на самият мен. Самоизледвам си се. Самоопознавам се. 

Споделих за "комплексът на Касандра", но освен това, почвам да изследвам и "комплексът на мъченика" щото и това ми се е вмъквало като отражение в полезрението, не само от наблюдаване на чуждо, а и на мое поведение. Вживяването в жертва.

Ти щи  разбереш....Извадка от доста весела статия:

"Риби

Мъченик, който гледа в отвъдното

 

Рибите, които през 2/3 от времето си мечтаят (), а през останалата 1/3 спят (), са силно застрашени от комплекса на Касандра. Така де, с тяхното прословуто трето око те са в реалния свят само физически.

Имате ли чувството, че сте дошли на този свят с определена цел? Страдате ли от човешката глупост и невежество? Сигурно сте уверени, че един ден мъките ви ще бъдат възнаградени. Дори се чувствате пречистени от страданието и не се срамувате, ако хората разберат за мъките ви. Това си е сигурен белег, че имате и комплекс на мъченика."

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

Или пък не толкова самите думи оказват влияние, а фактът на разкриване на извършеното от страна на другите. Думите са само израз на този факт. До разкриването срамът може също да го има, но той ще е по-слабо проявен. Когато обаче и другите узнаят натискът върху психиката се усилва, често значително. 

Срамът се проявява, когато лицето знае, че не постъпва според нормата. Ако му се каже, "Как не те е срам", но той смята, че не престъпва нормата, ще реагира по друг начин, но не и да се засрами. А може би, за засрамването играе роля наличието на морален авторитет. Т.е. думите на бабата "Как не те е срам" ще предизвикат засрамване само ако съществува уважение към по- възрастния. В инакъв случай простакът  може и да я наругае.

Хипотеза: Ако се обърна към участници в темата, които непрекъснато обсъждат други участници, а не темата с "Как не ви е срам?", то ще получа реплика и няма да ги засрамя. Ако съм авторитет=администратор, може да последва нещо, но мисля, че няма да е срам. Какво ли би се случило?

преди 29 минути, Търсещ истини написа:

Срамът се проявява, когато лицето знае, че не постъпва според нормата. Ако му се каже, "Как не те е срам", но той смята, че не престъпва нормата, ще реагира по друг начин, но не и да се засрами.

Хората изпитват срам и когато действията им са в нормата. И то не по изключение. Свързването на срама задължително с вината е подвеждащо според мен. Съответно доколкото вината предполага престъпване на определени граници, норми, закони, срамът също да се свързва с тези неща. Границите в случая са в самия срамуващ се. Те миже да съвпадат, но и да се разминават с груповите норми (а групите могат да са най-различни). Действието не е задължително да бъде оценено като нвправилно от срамуващия се.. Но то за него е по някакъв начин трудно - поради несигурност в себе си, възможнистите си, в резултата; асоцииеан неуспех или разочаровануе в миналото; прекалена взискателност към себе си, желание да си идеален, да правиш добро впечатление, да изглвждаш добре в очите на другите; прекомерно желание да не правиш лошо впечатление... За мен по-съществено е желанието за свръхконтрол - желанието нещата да се случват (или не се случват) по-определен начин. Подсилващо влияние според мен оказват пасивната природа, чувствитвлността, чувството за отговорност, неагресивността, стремежът към избягване на конфликти, адаптивността, лесното съгласяване с другите.