Дам момичета внимавайте, да не смесваме книгите. Тихи "Съвършен герой" си е за твоята тема. Моля да не го коментираме тук. Скоро Тихи ще пусне нова тема, и книжката веднага ще замине там.

ооо,Тази нощ или никога на Дара Джой е наистина нещо нетрадиционно в жанра,поне според мен.Няма да повтарям,това,което е интересно вече момичетата го споменаха,на мен също ми хареса това с морковчето,всеки път като препрочитам този момент ми се доплаква,толкова е нежно и мило,а когато прочетох момента с историята на медальона и разочарованието на Хлое вече тотално бях запленена от книжката и разбира се историята попадна в папка Любими. Оценката ми е тотално 10+

Такам, много книги, много нещо...вече съжелявам че предложих новите теми като гледам колко яки книги има, а аз нямам време да ги прочета и си седят в библиотеката и събират прах.

От тук коментираните, мога само да дам една голяяяяма 10 на "Скандал" на Аманда Куик. Еми какво да кажа за книгата, първото което ми идва на ум е "сладка". Настина сладка история. Саймън решен на всичко, за да отмъсти на човека разбил семейството и живота му, се жени за дъщеря му - Емили. Но Емили изобщо не е обикновеното наивно момиче, за което я смята. Същински образ! Няма да я забравя Емили, как по време на първата брачна нощ или там някъде беше (няма да цитирам, само преразказвам), обяснява на Саймън как иска връзката им да се пренесе на по-високо духовно ниво, а той се подсмихва палаво, и само чака да я пренесе на "другото ниво". Разбира се имаше и още много забавни моменти, дай й на Аманда Куик да те разсмее, но и романтиката беше на ниво. Много се впечатлих, когато Саймън омекна и започна да помага ва братята на Емили, абе суперска книга, пак казвам пълно 10 от мен.

Такааа....за Дивия барон - от трилогията, тя най - много ми хареса, беше много приключенска и забавна! Изкефи ме как Роухън си блъскаше главата с какво Сузана си изкарва пари, за да живее така охолно и се пръскаше от ревност....а тя милата пишеше едни забавни стихчета!Авторката е една от най - любимите ми, защото пише много забавно!От мен 10 за книжката!

Скандал - ееее направо уникална!Емили беше толкова сладка и миличка, но от време на време на Саймън му се налагаше да я сваля на земята....че тя все метафизичното й беше в главата! Много яко беше като си направи всички рокли с дракони, защото той обича дракони!Заслужено 10!

Редактирано 16 ноември 200916 г. от Yoringel (преглед на промените)

Такааа....за Дивия барон - от трилогията, тя най - много ми хареса, беше много приключенска и забавна! Изкефи ме как Роухън си блъскаше главата с какво Сузана си изкарва пари, за да живее така охолно и се пръскаше от ревност....а тя милата пишеше едни забавни стихчета!Авторката е една от най - любимите ми, защото пише много забавно!От мен 10 за книжката!

Хм, Йори, сигурна ли си, че не бъркаш книгата. Вярно, че съм я чела отдавна, но според мен момента с прехраната на главната от хумористични стихчета е в друга книга на Катрин Каултър, а именно "Цената на рая". Точно в нея Херцогинята се беше издържала по този начин и упорито отказваше да каже на Маркъс от какво е живяла през годините, докато е била сама.

Тихи бъркам, но имаше стихчета и песнички от този род: "Живял един млад мъж от Лайм с три съпруги на веднъж Когато го попитали:"Защо пък с три?" той отвърнал:"С една е абсурдно! а двуженството, сър, е престъпление!" Да ама съм се омешала малко....тва беше свързано с котките, а не че тя си изкарва така паритЕ! Мерси, че ме поправи!Грешка!

Редактирано 13 ноември 200916 г. от Yoringel (преглед на промените)

Йори, не го мисли, поне ни подсети за още един страхотен роман от жанра - "Цената на рая" (Катрин Каултър). Страхотно начало на супер поредица. Много забавна книжка, Маркъс не преставаше да подкача Хергоцинята за истинското й име, което смяташе за ужасно и се държеше с нея доста презрително, когато се оказа, че е едва ли не принуден да се ожени за нея според завещанието на чичо му. А тя, милата, реши, че е несправедливо американския клон на семейството да наследи богатството в случай, че не се оженят и се съгласи да му стане жена. Беше супер търпелива към грубото му отношение, заради което ми се искаше да го фрасна с нещо. Но нервите й се изчерпаха в един момент и от ледено спокойствие стигна до див бяс, в който хвърляше седла по съпруга си, налагаше го с ботуша си... Все пак не може да му отречем, че въпреки всичко Маркъс се грижеше доста всеотдайно за нея. Да не говорим, че имаше и крими елемент към края на книгата, в който бяха замесени американските роднини и търсенето на едно съкровище... Много хубава книга, но страшно се ядосвам, когато в даден роман героинята губи бебето си и затова я оценявам с 9-ка.

Аз пък "Цената на рая" й слагам 10. Много време я търсих и като я намерих я прочетох с такъв ентусиазъм, че ми стана една от любимите.

Абсолютно 10 и от мен за Цената на рая,много беше интересна,и е най зобрата от всички книги в поредицата

От тези тук съм чела тринки. Определено съм оцелила интересните.

"Дивият барон" е първата книга,която прочетох от този жанр.Определено 10.

"Цената на рая" е страхотна. Без очи останах докато я прочета. 10

И "Мечтая за теб". 10 и за нея.

Ааааа,момичета, докато се ошумолявам и сте ме изпреварили "Скандал"на Аманда Куик щеше да е следващата книжка, която исках да предложа тук, в темата. Наистина невероятно забавна история - главната все търсеше сливането им на по-високо духовно ниво, а той милия съвсем други общи работи го привличаха Ясна е безрезервната ми и от сърце десетка за романа!

Обожавам историческите романси на Джудит Макнот и първата й книга, която искам да предложа е "Уитни, моя любов" Тотално,здраво,мощно 10!!!!Колкото обичах историческите любовни романи, два пъти повече ги заобичах след като се докоснах до романите от историческата поредица на Джудит Макнот. Доста изписахме през тази година за книгите на авторката, просто исках да ги оценим и тук по достойнство и всеки да си каже мнението

Редактирано 13 ноември 200916 г. от bobych (преглед на промените)

Не ми се щеше да си изразявам толкова явно предпочитанията,тъй като всички нови теми са страхотни,но просто не мога...ОБОЖАВАМ КНИГИ С ТАКИВА СЮЖЕТИ!Определено тази тема ми легнa на сърце и това си е...няма как иначе,аз само такива книги чета...По принцип съм си заклет англофил и все Англия (и Шотландия) ми на уста,а когато в добавка има романтика и историята на отминалите векове,е тогава тази комбинация ми действа главозамайващо.

От дотук посочените книжки съм чела само две...срам и позор,а като гледам и коментарите ви за останалите,ей иде ми да си оскубя косата,толкова много книги има,които искам да прочета и за които знам,че са страхотни,а толкова малко време,дяволите да го вземат и живота .Ако има как да ме затворят някъде поне за известно време и да ми носят само храна,вода и книги ще съм много доволна...Та да се върна на същинската част,че се отплеснах,въпросните две книги са :"Мечтая за теб" на Лайза Клейпас и "Скандал" на Аманда Куик.

Ще започна коментара си с книгата на Аманда Куик...

"Скандал" беше единствената книга,която,както вие казвате "прочетох на един дъх"...просто я започнах една вечер(четях дори докато вечерях) и я довърших около 5 часа сутринта.Това ми се е случвало само с тази книга,в буквалния смисъл не я оставих докато не видях финалното изречение.Цялата се бях схвнала,но определено книгата го заслужаваше.Това само доказва колко добра авторка е Куик.Много сладка и интригуваща любовна история...Героите лично на мен ми се сториха нестандартни,не знам защо,но ми направи впечатление,че Емили носи очила,не че е нещо ненормално,но просто никога не съм попадала на друга подобна книга от този жанр,особено пък жената да е с очила...а всички тези дракони определено придаваха известна екстравагантност на героите и книгата като цяло.Моята оценка е 9...изжлежда сякаш си противореча,защото първо хваля,а после не давам десятка,но лично на мен гореспоменатата екстравагантност не ми е по вкуса особено,въпреки това,още веднъж казвам,че книжката си заслужава и горещо я препоръчвам на тези,които още не са я прочели.

И сега дойде ред на "Мечтая за теб"...тука думите не са достатъчни и никога няма да бъдат...велика книга от където и да я погледнеш.Главната героиня олицетворение на женствеността и невинността,а главният пък беше нейна пълна противоположност...колкото тя е невинна,толкова той е покварен...Мисля,че авторката много умело е разкрила неговия характер ...специално мен ме трогна с драмата му,да си го кажа без заобикалки - направо се скъсах да рева,но аз съм си пристрастна,нали е Дерек,това име ми е слабост...и един такъв мрачен,намусен и същевременно властен...чудесен персонаж!И с тази негова ревност беше голям сладур...цитирам :

"...Той сякаш не я чуваше.Погледът му беше прикован в отдалечаващата се фигура на Дженър.

- Ще науча това кльощаво копеле да не пипа с мръсните пръсти нещо,което е мое - изръмжа той.

Устните на Сара се свиха от досада.

-Не съм твоя собственост - каза тя.

-Как ли пък не си - избухна той сърдито..."

Сара също ми е сред любимите женски героини.За мен тя е една сложна плетка от непорочност,любопитство,чистосърдечие и добродоушност.Двамата са наистина перфектната двойка,а с тяхната любов и дълбоката драма,която произлиза от нея заслужават да ги оценя не с десет,а със сто,но тъй като това няма как да стане,затова ще се огранича с нулите и ще си запазя хубавия спомен от момента,когато прочетох тази така любима за мен книга.

Редактирано 13 ноември 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Уитни моя любов е много хубава книга,сюжетното действие е толкова динамично,а любовната история е много красива,нооо на мен повече ми допада Сега и завинаги,може би защото първо нея прочетох и остаанх наистина безкрайо очарована така че 10000000 и за двете книжки

Джудит Макнот- тази жена знае как да пише!!! С книгите и човек може да се смее и да плаче... Досега не съм прочела нищо нейно което да не ми е харесало... "Ад и рай" е една от любимите ми...

Макнот и нейната историческа поредица са ми слабост,имам чувството,че книги й отразяват в най-чист вид живота на английското общество от 19 век - бракът по неволя,баловете,интригите,всичко!Една наистина чудесна поредица.

"Уитни моя любов" си е 10 отвсякъде,няма никаква нужда да коментирам,сюжета е главозамайващ и страшно интересен.10 за "Сега и завинаги" - много жален ми беше Джейсън;двамата с Виктория са чудесна двойка,много сладка и красива любовна история.

Дойде моментът да коментирам и най-прекрасната книга,създавана някога - "Ад и Рай".Оценката,която й давам е ясна - абсолютна десятка.Най-невероятната любовна история с най-приказния край.Елизабет и Иън са ми любимци.Тя е най-женствената и нежна героиня,за която съм чела в книга,освен физическата красота,всяка нейна дума и действие показват стил и класа,истинска дама,невинна,толкова мила и добросърдечна и толкова влюбена в Иън.Иън от своя страна е най-мъжественият,непредсказуем и влудяващ мъж,за който съм чела...което не е никак чудно като се вземе впредвид това,че във вените му тече шотландска кръв.Двамата са напълно различни - в характерите,в навиците и отношението си към другите,дори във външния си вид - тя е русокоса като ангел,а той е с тъмни коси като демон.Иън компрометира Елизабет и това беше причината тя да бъде отлъчена от обществото.Около две години по-късно след този злощастен момент съдбата ги среща отново и искрата на страстта припламва в тях,превръщайки се постепенно от сляпо увлечение и силно желание в истинска и безусловна любов.Книгата изобилства с комични и драматични моменти,които са ми въздействали страшно много и са предизвиквали в мен различни емоции.Трудно е да изкажа с прости думи колко много ми харесва,затова просто ще цитирам един от трогателните моменти,който неведнъж ме е просълзявал:

"Обърна се и се приближи до бюрото. Подпря се с длани и почака, докато той не я погледна в очите.

С вид на съкрушен, но безразсъдно смел ангел, Елизабет се взря в лицето му, а гласът й трепереше от любов:

— Чуй ме много внимателно, мили, защото няма да ти позволя да ни обречеш на това нещастие. Ти ми подари любовта си и аз няма да ти разреша да ми я отнемеш. Колкото по-твърдо се стремиш да ме лишиш от нея, толкова по-твърдо ще ти се противопоставям. Ще те преследвам в съня ти нощем, точно както ти ще преследваш мен всяка нощ, когато съм далеч от теб. Ще лежиш всяка нощ буден и ще ме желаеш и ще знаеш, че и аз лежа будна и те желая. И когато почувстваш, че повече не издържаш, ще се върнеш при мен, а аз ще бъда там и ще те чакам. Ще ридая в прегръдките ти и ще ти кажа колко много съжалявам, а ти ще ми помогнеш да открия начин как да простя сама на себе си…

— Да те вземат дяволите! — прекъсна я той, а лицето му пребледня от ярост. — Какво трябва да направя, за да престанеш?

Елизабет се сгърчи от ненавистта в този глас, който обожаваше, и като се сдържаше да не се разплаче, довърши:

— Нараних те много, любов моя, и ще те наранявам още през следващите петдесет години. И ти ще ме нараняваш, Иън, но надявам се никога толкова тежко, колкото сега. Но ако така трябва да бъде, ще го понеса, защото другата възможност е да живея без теб, а това за мен ще означава, че животът ми е свършен. Разликата е, че аз го знам, а ти не го знаеш, поне не още."

:huh:

Редактирано 14 ноември 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Ето това е, Миа Страхотно! Завладяващо!!! Разтърсващо!!!Нямам думи

От мен десетки,момичета, до откат за всички романи на Джудит Макнот!

"Дивия барон" за мен една най- интересните и вълнуващи романи,които съм чела.Затова и слагам десятка!

"Рандеву" е първата книга,която прочетох от авторката и се влюбих в авторката.Това разкошна книга и заслужава само десяка!Втората,която прочетох е "Прелъставяне".Пак един страхотните романи Аманда Куик и моя любима книга!Главната героиня е Софи чуствителна и нежна,но горда жена.Главния герой е мъжествен,със силен и твърд характер,невярващ в любовта,защото предишната му съпруга го е предала.Софи има една цел да намери виновнка,кото е прелъстил и изоставил сестра.Една изключителна история за любовта.Давам и десятка!За мой срам и позор,не съм чела останалите и книги,но гледам да наваксам

"Цената на рая" е много забавна и интересна история история.Просто липсват думи да я опиша-10!

За "Ад и рай" още като прочетох резюмето се влюбих в нея-давам и десятка.Както и "Преди да те срещна" също вълнуваща книга и за нея 10!

Редактирано 15 ноември 200916 г. от margc (преглед на промените)

Хайде и да се включа в коментарите за Джудит Макнот, не че съм специалист, от "Сега и завинаги" съм прочела 70 страници и все не ми остава време да си я дочета, а на "Преди да те срещна" й се точа откак прочетох "Уитни, моя любов", а коментара ми за романа е :

Първо, много, много ми допадна стила на авторката, защото пише подробно, не изпуска детайлите, дори и най-малките. Романтичните и забавните сцени бяха на ниво, а самата история, беше много интересна. Хареса ми как от малка пакостница Уитни се превърна в светска дама и покори Париж, но в същото време запази най-чистото у себе си(включително и любовта си към страхотния тъпанар приятел от детството). За тези, които не са я чели - само споменавам че Клейтън си заплюва Уитни за жена и сключва сделка с баща й - срещу определена сума Уитни ще трябва да се омъжи за него. И така Уитни от Париж се връща в родна Англия, щастлива че щеможе да впечатли любовта си от детството и блаженно неосведомена за плановете на баща й. Да, ама не! Клейтън се появява като неустоимия съсед и започва да й се натрапва, да я преследва, по-точно да го кажа да я ухажва, но тя докатоа зацепи, бая време мина. В крайна сметка и двамата се влюбиха един в друг, бяха много сладки, но се стигна до едно невероятно недоразумение - една кучка каза на Клейтън, че Уитни спи с кой ли не и той тъпака естествено се върза, отиде на някакъв бал и буквално за косите я извлече Уитни и я замъкна в имението си. И там какво да направи, вместо да си поговорят или поне да я попита, или поне да се сети, че тя даже беше неопитна в целувките -неее, взе че я изнасили за да си докаже нещо и той не знаеше какво. После почна да съжалява, и тамън се позагладиха нещата за няколко минути и взе, че и каза защо го е направил. А Уитни вместо да хване някой пистолет и да го гръмне , си тръгна обидена, наранена, абе съсипана.

Така се разделиха, всеки страдащ за другия (сега не мога да отрека, че въпреки грозната постъпка на Клейтън, и Уитни на няколко пъти се беше изгаврила с него), но от пуста гордост, никой нищо не прави по въпроса. Следваха редица от недоразумения, на мен ми бяха адски интересни, защото все тръпнех как ще излязат от кашата дето си я надробиха. И вече, когато си мислех, че явно няма да се съберат, Уитни разбра че Клейтън е сгоден за една фльорца и реши да действа. Метна се на една карета и право в имението на главния, ама там само майка му и брат му Стивън (от двамата братя Стивън ми е любимеца, страхотен образ ). И тамън взе да се разколебава и да си ходи и се появи Клейтън с годеницата и това я амбицира Уитнито и даже остана за вечеря. Цялата сцена беше убийствена, Клейтън му идеше да извива вратове, а Уитни го предизвикваше все повече и повече, докато той не издържа, награби я и я замъкна в библиотеката, където очаквах да се избият, но последва много романтична сцена, сдобриха се и се събраха, беше много мило.

И тамън се чудех какво още имам да чета(оставаха 100 страници) пък те супер щастливи и доволни, каква сватба вдигнаха за чудо и приказ, после меден месец, абе любов, любов...

И стигнах до втория ужас, поредното недоразумение, което според мен си беше напълно излишно и отново показа какъв страхотен тъпак е Клейтън Намери една бележка, която Уитни беше писала до него, но не му беше написала името и не я беше изпратила, с дата, ден по-рано от деня на сдобряването им, в която се обясняваше че може да е бременна и естествено реши, че е писана до друг мъж и оттам се почна големия филм - тя е била бременна, от друг, за това е дошла, за това се сдобрихме, за това е искала да се оженим, но явно е изгубила бебето ... и т.н. все пълни дивотии. Така отново започнаха да се държат отвратително един с друг, ама бяха грозни сцени, чак ми идеше да метна книгата през прозореца (спаси я само факта, че не беше моя). И след цялата грандиозна каша, финала ми се видя малкооо претупан, ама се радвах че свършиха дивотиите, сдобриха и скоро им се роди бебе.

Сега може и да не личи, ама книгата като цяло много си ми хареса, и понеже преди да я прочета, толкоз хвалби бяха изписани във форума, че изобщо не очаквах тези две сцени, и бях много изненадана и за това толкова добре ги запомних. Чудех се много каква оценка да дам, като първо се мислех 6-7, но веднага си представих публичният ми линч и се сетих, че в друга тема дадох на "Алисия" -8, но "Уитни" ми хареса повече, за това оценката ми е 9 с голям минус, но той си остава за тези които прочетат коментара ми.

"Уитно, моя любов" от мен има 9, защото на моменти ми идеше да откина главата на главния. Така ме нервеше по едно време, че думи нямам Но опне се осъзна "Ад и Рай" е също много хубава книжка. И е доста дебеличка, а аз обичам да има много за четене, затова 10. Аз пък се сетих за "Софи" на Хедър Кълман. Тая книжка за мен е пълна десятка. Много се притиснявах да я почна, но Петето ми я препоръча и като я хванах докато не я прочетох не я пуснах. Главната героиня, която си мислеше, че е влюбена в един мухъл, разби сърцето на главния. Той много я обичаше, но тя виждаше само белега на лицето му, който смяташе за отвратителен, и защото й бешенатрапен от братовчеда и леля й, тя не си направи труда да го опознае наистина. Затова, реши да го зареже и да ходи подир любимия си. Отделно и това, че искаха да я оженят за нашия, защото роднините й бяха пропиляли зестрата и имаха дългове. Та тя отиде при оня плужек, който за сътба живееше при брата на главния, и почна да му се обяснява, колко го обича, че иска него, нищо че няма пари с неговата издръжка ще се справят, че главния й бил противен и т.н. Чесно казано в тоя момент направо... Ама оня като разбра, че наща няма пари, и й би шута. Тя се прибра у дома и разбра, че леля й и братовчед й са офейкали без нея, и тя от страх да не я арестуват заради дълговете хукна да бяга, като реши да отиде в дома на един далечен чичо май беше. Да ама него го нямаше в дома му, беше заминал и нямаше да се върне до месец, а на главната не й позволиха да остане в дома му. Милата почна да се скита и едно момче едва не я прегази с каретата. Оказа се, че е ходил да търси нова прислужница, но така и не стигнал на време в селото за да наеме. А главната решава, че това е решението на проблема й, и отива с него. През това време, гадния брат на главния, почна да му разказва, как нащо Софи е щяло да се ожени за него за да може да плати дълговете й, ама е решила, че е по-добре да е бедна отколкото да понася ужасния му белег, че се е молила на плужека да се ожени за нея и т.н. Нашия милия, никога не си е и помислял, че наща може да се отвръщава от белега му. Преди време е бил много комплексиран заради него, но го е преживял и сега тези комплекси пак излизат на яве. Затова той реши да се махне за малко от Лондон и да отиде в дома на родителите си. майка му както винаги се прави на болна и иска от него да се омъжи преди да е умряла. И тогава за свое учудване и ужас на Софи, двамата се засичат в коридорите на къщата. Оказва се, че тя се е наела да работи именно в семейното му имение. Милата полудява от страх, че ще я изгони, нарамва си багажа и потегля, а той подир нея. Имаше един много готин момент, дето тя се криеше в един шубрак, ама напипа нещо и почна да крещи, като изкара акъла на нашия, а тя тотална паника, че е нападната от чудовище, не помня точно какво мислеше, че е, ама беше велика сцена А то се оказа таралежче както и да е уговориха се, разбраха си се и тя остана да работи в дома му. И колкото повече го опознаваше, толкова повече разбираше, че е грешала, че белега му не е противен, че той е красив, добър, забавен. А той през това време, трябваше да се бори с кандидат-годениците които му водеше майка му. Първата беше единствената дъщеря на дружката по риболов на бща му. Девойката заекваше, вунеше на риба и гонеше навсякъде червеичетата си Следващата беше диктаторка с гнусен малък пес, дето оная го целуваше стискаше, а гадната животинка вгорчи живота на Софито. Последната беше една маниячка, дето я беше страх да не се разболее, а точно същата сутрин, главната отиваше да носи закуската на главния, но видя, че не са му сложили сладкиш, а знаеше, че той обича десерта, затова му сложи тя едно парче, а се оказа, че той е алергичен и милия се беше надул, завалата на нищо не мязаше, и оная "крейзи годеница номер 3" като го видя и отпраши с викове. И тогава главните взеха, че си се разбраха, че се обичат, домъкна се чичото, дето почна да се надува, че той отговаря за Софито и имаше един страхотен ХепиЕнд Прекрасна книга. Огромно 10 за нея.

Оххх Ине, коментара ти за "Софи" е убийствен. Гордея се със себе си, задето успях да те убедя да я прочетеш, книжлето е сред най-големите ми любимци.

Да те допълня - това от което се плаши Софи и което като я докосна опищя района - таралеж, който тя мислеше за ТАЛАСЪМ! Много яка сцена!

И тъй като си преразказала сюжета, на мен ми остава да спомена един момент, на който много се смях - когато Софи вече беше почнала да се заглежда по Колин и отива в градината, за да набере ягоди за майка му. Там го срещна изцапан до ушите в кал, а до него една гръцка статуя - демек голота + мускули. И Софи се загледа в статуята изучаващо и почна да прави мислено сравнение между нея и Колин. И когато стигна до една определа част се изчерви като домат, а Колин я гледа цялата пламнала и реши че е получила слънчев удар. ПРитесни се младежът да не припадне, хвана я за ръката и с 300 се затича към оранжерията, а Софи бере душа зад него, щото дъх не може да си поеме от спринта Беше много смешно.

Софи милата, толкоз невинна и наивна, беше много сладка. А Колин, такава душичка, а пък в комплект бяха просто неустоими. Прислугата и родителите на Колин също бяха голяма работа и с тях се смях много.

Една огромна 10 от мен за романа!

Редактирано 15 ноември 200916 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Ай да, мерси мила, баш Таласъм си беше. Голям майтап И това в градината беше много яко Прелестна книжка е, цял живот ще съм ти благодарна, че ме убеди да се престраша да я прочета, иначе още щеше да си седи и да ме гледа тъжно от рафта с непрочетените книги.

И като сме тръгнали да говорим за "Софи" (мерси много, Пете, че и мене придума да я прочета), да взема и аз да допълня Инчето. Колин всъщност беше решил да се крие в Шотландия, но майка му развали плановете му като се престори на много болна. Така съм се хилила, когато той милия, пристига в семейното имение и баща му го посреща. Като вижда майка си така го свива сърцето, че тя e една бледа, измъчена, направо на смъртен одър, а на фона на притесненията му, баща му е сууупер непокист, за невъоръжено око, дори жестоко небрежен към състоянието на съпругата си. Докато главния зацепи, че майка му прави страхотно театро, щях да си умра от смях, ама тя е хитруша и пак успя да му изкопчи обещание да се запознае с трите момичета, които е избрала за него. Чак ми се иска да сложа цитата, но много е дълъг, сърце не ми дава да го орежа. Затова книжката има една 10-ка и от мен.

А от споменатите книжки на Макнот, съм чела само "Уитни, моя любов" и се топя по тази книга. Вярно, че Клейтън на моменти се държеше така, че да го удариш с парен чук в главата, но като цяло книгата е невероятна със силните характери и на двамата, словестните им престрелки бяха незабравими. А точно онзи момент, когато Уитни отива в дома му и Стивън буквално я принуждава да остане и да се бори за брат му е... уникален, любим ми е за цялата книга. Майката на Клейтън още малко щеше да зяпне от изненада от случващото се, но всъщност й беше много забавно, а Стивън се кефеше максимално докато Уитни предизвикваше брат му, а после сцената в библиотеката... разтопих се. А после беше страхотно, когато Уитни взе, че се изнесе след като се скараха за бебето и отиде при майка му. Той горкия се поболя да я търси, така и не се сети, че може да е при свекърва си, та затова старата жена помоли Стивън да подхвърли небрежно къде всъщност е Уитни и... хахаха, голям смях. Страхотно книжле, давам й 10 с едно минусче.

Редактирано 15 ноември 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Много обичам когато говорим за "Софи"....страшно забавна и в същото време трогателно история! Много ми хареса да проследя как Софи израства като човек, и се влюбва истински в Колин, когато разбира колко прикрасен и чувствителен е той. А отделно от това има толкова смешни моменти!Давам й 10!!!

Цената на рая - просто кйто не я е чел мнооого изпуска!Страхотна!Но ми беше много гадно как се държеше Маркъс с Херцогинята в началото....просто й се възхищавам истински за хладнокръвието....но в последствие Маркъс откри колко е грешал, като я е мислел за студена....Любимият ми момент е когато не издържа и го преби в конюшната и го остави в безсъзнание....много забавно, а има и още! 10 задължително!

Редактирано 16 ноември 200916 г. от Yoringel (преглед на промените)

Ех, тази вълшебна книга за оправяне на всякакви настроения "Софи" е в личната ми топ 10 класация от дълго време. Много свеж, много забавен и в същото време мноооого романтичен. Един от най-любимите ми моменти - когато в конюшната двамата заедно къпят и тафросват това загубено куче минг-мунг или там както беше.

— Може би. Но пък и никога нямаше да открия какъв прекрасен човек си — прошепна тя.

Веднага съжали за думите си. Какво го интересуваше него промяната в сърцето й? Не можеше да се каже, че се топеше от любов по нея. Сведе смутено глава и се престори, че оправя алените копринени връзки на бонето.

След кратко мълчание той промълви:

— Софи?

— Хмм?

— Мислиш ли, че ако нямах белег, щеше да се научиш да ме обичаш?

В гласа му долови невероятна безнадеждност и копнеж, които я свариха неподготвена и я накараха да вдигне очи към него. Линдхърст не гледаше към нея, а към Минг-Минг, която лежеше на една страна и се лигавеше. Както винаги, бе извил глава така, че да не вижда белега му. Гърлото й се сви.

— О, Никълъс — изрече задавено тя. — Аз…

— Не. — Обърна рязко глава, като изложи цялата си обезобразена страна към нея. — Не отговаряй. Извинявай. Нямах право да ти задавам подобен въпрос.

Младата жена се усмихна нежно, а сърцето й се сви заради мъката в очите му.

— За мен ще бъде удоволствие да отговоря.

— Софи…

— Отговорът е „да, милорд“. Аз открих, че всъщност е много лесно човек да те обикне.

— Софи…

Името й прозвуча по-скоро като стенание.

— Не. Не съм свършила. Открих също така, че харесвам белега ти… много.

Усмихна се още по-широко и потърси погледа му. Той го срещна, без да мигне; тъмните му очи блестяха с надежда и същевременно горяха с несигурност. В отчаяното си желание да докаже колко верни са думите й, да го избави от съмненията, които не му даваха мира, тя протегна ръка и докосна нежно обезобразената му буза.

Графът затвори очи и потрепери конвулсивно.

Тя прокара бавно длан по белега, сякаш го изучаваше. Стори й се гладък и хладен, като пандела върху коприната на кожата.

Боже, обичам тази книга 10 отвсякъде

...

Втората,която прочетох е "Прелъставяне".Пак един страхотните романи Аманда Куик и моя любима книга!Главната героиня е Софи чуствителна и нежна,но горда жена.Главния герой е мъжествен,със силен и твърд характер,невярващ в любовта,защото предишната му съпруга го е предала.Софи има една цел да намери виновнка,кото е прелъстил и изоставил сестра.Една изключителна история за любовта.Давам и десятка!За мой срам и позор,не съм чела останалите и книги,но гледам да наваксам

..

Явно днес ми върви на главни героини Софи - абсолютна десятка за "Прелъстяване" на Аманда Куик, едва ли ще има изненадани. Мила, щом са ти харесали тези двенките, не се колебай и смело атакувай и другите й романи "Скандал", "Рицарят", "Красавицата и звярът", "Романтична афера","Отдаването","Измама"...

Сега може и да не личи, ама книгата като цяло много си ми хареса, и понеже преди да я прочета, толкоз хвалби бяха изписани във форума, че изобщо не очаквах тези две сцени, и бях много изненадана и за това толкова добре ги запомних. Чудех се много каква оценка да дам, като първо се мислех 6-7, но веднага си представих публичният ми линч и се сетих, че в друга тема дадох на "Алисия" -8, но "Уитни" ми хареса повече, за това оценката ми е 9 с голям минус, но той си остава за тези които прочетат коментара ми.

Айййййййй, Пете, предвидливо си се коригирала, мила Иначе направо щях да ти се изтреса в Софето, лично тет-а-тет да си говорим за Уитнито. Докато не кандисаш - знаеш, че с магарешки (македонски) инат не се излиза на глава

Ех, тази вълшебна книга за оправяне на всякакви настроения "Софи" е в личната ми топ 10 класация от дълго време. Много свеж, много забавен и в същото време мноооого романтичен. Един от най-любимите ми моменти - когато в конюшната двамата заедно къпят и тафросват това загубено куче минг-мунг или там както беше.

— Може би. Но пък и никога нямаше да открия какъв прекрасен човек си — прошепна тя.

Веднага съжали за думите си. Какво го интересуваше него промяната в сърцето й? Не можеше да се каже, че се топеше от любов по нея. Сведе смутено глава и се престори, че оправя алените копринени връзки на бонето.

След кратко мълчание той промълви:

— Софи?

— Хмм?

— Мислиш ли, че ако нямах белег, щеше да се научиш да ме обичаш?

В гласа му долови невероятна безнадеждност и копнеж, които я свариха неподготвена и я накараха да вдигне очи към него. Линдхърст не гледаше към нея, а към Минг-Минг, която лежеше на една страна и се лигавеше. Както винаги, бе извил глава така, че да не вижда белега му. Гърлото й се сви.

— О, Никълъс — изрече задавено тя. — Аз…

— Не. — Обърна рязко глава, като изложи цялата си обезобразена страна към нея. — Не отговаряй. Извинявай. Нямах право да ти задавам подобен въпрос.

Младата жена се усмихна нежно, а сърцето й се сви заради мъката в очите му.

— За мен ще бъде удоволствие да отговоря.

— Софи…

— Отговорът е „да, милорд“. Аз открих, че всъщност е много лесно човек да те обикне.

— Софи…

Името й прозвуча по-скоро като стенание.

— Не. Не съм свършила. Открих също така, че харесвам белега ти… много.

Усмихна се още по-широко и потърси погледа му. Той го срещна, без да мигне; тъмните му очи блестяха с надежда и същевременно горяха с несигурност. В отчаяното си желание да докаже колко верни са думите й, да го избави от съмненията, които не му даваха мира, тя протегна ръка и докосна нежно обезобразената му буза.

Графът затвори очи и потрепери конвулсивно.

Тя прокара бавно длан по белега, сякаш го изучаваше. Стори й се гладък и хладен, като пандела върху коприната на кожата.

Боже, обичам тази книга 10 отвсякъде

Ох този момент е много хубав. Направо там сърцето ми прескочи един удър. Страхотни са