Regency Romance - Лондонското висше общество в Любовни

[The Duchess]

Вчера довърших „Хвани юздите на съдбата” от Джоан Улф...Ами какво да кажа,освен че това е една превъзходна книга...Пете,благодаря,че я сподели с нас ...С няколко думи ще изкажа впечатления...Така...Главаната героиня Катлийн е разказвач и лично на мен цялостно книгата ми приличаше на дневник,което страшно много ми допадна...И поради този факт абсолютно всичко за нея ти става ясно,някак като че ли няма черта от характера й,която да не е разкрита...Да не говорим какъв е шемет,освен това е страшно импулсивна и буйна женска,много сладка,страхотна!...Историята започва с деня,когато тя остава сираче след като баща й умира...Неин настойник става вуйчо й,32-годишен мъж с привлекателна външност...тя е в траур няколко месеца и след това вуйчо й съобщава,че ще я води в Лондон,за да бъде представена в обществото и да се опита да си намери съпруг...самоче това не е много лесна задача,защото баща й е търговец на коне,макар майката да е със синя кръв.Главаната доста се плашеше от настойника си,защото той гледаше много лошо и страховито,особено,когато се взираше в Ейдриън,граф Грейстоун...Вуйчото искаше да отмъсти на Ейдриън и планът му беше да го принуди да се ожени за Катлийн,защото знаеше,че брак с благородничка със съмнителен произход ще повлияе отрицателно на политическата му кариера и доброто му име...Той скалъпи един номер,та Катлийн и Ейдриън да бъдат видяни в компрометираща ситуация и така стана работата - ожениха се...Ейдриън го обхвана тиха лудост,той като цяло доста сдържаше емоциите си...Измисли уж някаква спешна работа във Франция и фъсна...През това време мацката се разполагаше удобно в едно от именията му,сближи се с прислугата,с брат му и живот си живееше,докато мъжът й не реши да се прибира...Като го видя й се разтуптя сърчицето и честичко споделяше мисли от сорта на : "... Не беше почтено от негова страна да си служи с тази усмивка..." Любовта между двамата пламна много бързо,макар да се държаха някак отчуждено и несигурно...Чувствата и характера на главния в по-голямата част от книгата оставаха загадка за читателя,защото все пак Катлийн разказва как тя самата вижда нещата,та нямаше кой да разкрива и неговите мисли.Любовната история преобладаваше,но успоредно се развиваха и други сюжетни линии около живота на главната и сякаш не беше достатъчна,мисля,че можеше да се обърне още малко внимание на отношенията им.Като цяло има страхотни персонажи и сцени в тази книга,прочетох я на половин дъх Заслужена 10-ка!

[Plqsak]

Вчера довърших „Хвани юздите на съдбата” от Джоан Улф...Ами какво да кажа,освен че това е една превъзходна книга...Пете,благодаря,че я сподели с нас ...С няколко думи ще изкажа впечатления...Така...Главаната героиня Катлийн е разказвач и лично на мен цялостно книгата ми приличаше на дневник,което страшно много ми допадна...И поради този факт абсолютно всичко за нея ти става ясно,някак като че ли няма черта от характера й,която да не е разкрита...![/i

Страхотен анонс мила,книжката ми беше попадала,но я подминах заради друга.Обаче ти ми възбуди любопитството,

категорично следващото което ще прочета,нищо че съм резервирана към разкази в първо лице Благодаря и на теб и на предоставилия

[margc]

Аз също съм чела"Хвани юздите на съдбата" и много ми харесва.Страхотна книга.Анонса на The Duchess e страхотен и изчерпателен и след него мога пиша само 10

Искам да предложа е една книга,която съм чела отдавна и е много страхотна,но някой подробности ми се губят.Става въпрос за "Магията на страста" на Мери Спенсър.Разказва се за това,че двамата главните са сгодени от малки и трябва да се оженят.Двамата съгласни на това,докато главния вижда главната в някаква ситуация,която тълкува погрешно и се настроива против нея.Когато идва моментът да се женят той се обзалага с един американец,че до шест месеца нашата.ще е в провинцията с дете,а той в Лондон,но естествено нещата не се подреждат както той иска.Има много емоционални и комични сцени.Заслужава 10

[The Duchess]

"Магията на страстта" е божествена книга!Аз я четох преди време и ми направи огромно впечатление,не знам защо обаче не е кой знае колко дискутирана,книгата наистина си заслужава!В общи линии margc е споменала основните моменти...Ще добавя само,че през цялото време докато я четях сърцето ми се беше свило и всеки момент щях да избухна в плач,много силна любовна история,още от самото й начало...Двамата бяха сгодени от малки,но първоначално това го знаеше само главният герои и милият едва 15-годишен обаче се опитва да накара главната да се влюби с него,за да не бъде бракът им после нежелан от нея...Малък джентълмен Ето и един от разговорите им...сладури

„Той кимна сериозно и я погали с върха на пръстите си по бузата.

-Ако се омъжиш един ден за мен, ще го направя.

-Да се омъжа за теб? – повтори тя и си помисли детински,че това е най-романтичното нещо,което може да се случи някому, по-романтично и от играта им с Андрю Блейксли на мъж и жена.

-Ако обещаеш да ме обичаш и да останеш с мен,ще те заведа където пожелаеш – продължи той. – И ще ти дам всичко,което поискаш,но трябва да обичаш само мен.Завинаги.

Беше толкова млада,че не й беше трудно да му обещае,че ще го стори,пък и вярваше,че казва истината,когато го увери:

-О,да,разбира се,че ще те обичам,ако станеш мой съпруг.

Той кимна сериозен и доволен,и заяви:

-В такъв случай сега ще те целуна.На годениците им е позволено.

-Ами да – измърмори тя,докато той вече навеждаше глава. – Често съм виждала как лорд Манинг целува леля Ана,докато тя…

Беше кратка, лека целувка,просто кратко докосване на устните й с неговите.Той вдигна глава и й се усмихна.

-Много говориш – засмя се той. – Но аз обичам да те слушам.Надявам се,че когато се оженим ти ще изпълваш с гласа си няшия дом.Така винаги ще знае къде си,в която стая и да се намираш.

-Значи сигурно имаш добър слух – разсмя се тя.

Той пак се усмихна.

-Да,така е.О,да,точно така е.

Следващата седмица измина сякаш в мъгла и тя осъзнаваше много ясно присъствието на Люсиен,но още по-силно странните чувства,които събуждаше в нея присъствието му.Лорд Манинг и нейните родители очевидно не забелязваха,че те двамата с Люсиен са всеки ден заедно и то дори без гувернантката,въпреки че Люсиен проявяваше уважението,дължимо на нейната младост.Той я целуваше от време на време,но само кратко и целомъдрено,с изключение на един-единствен път,когато докосна устните й с езика си,но тогава тя извика,а той се засмя и я прегърна,извини се и обеща никога вече да не го прави.

…

На Клара й беше ясно,че Люсиен знае за живота много повече от нея.Седяха един до друг край реката или в гората и той й разказваше за детството си и за пътуванията,които беше направил с чичо си.Отговаряше честно на всеки един неин въпрос,понякога с болка,понякога засрамен,но всеки път без да се колебае…

В нощта преди да си замине,Люсиен се промъкна посред нощ в стаята на Клара.

-Исках само да се сбогувам спокойно с теб – обясни той,седна на леглото до нея и хвана ръцете й .

-Бих искала да не си отиваш – изрече тя бързо и се разплака. – Ще ми липсваш.

-И ти на мен – отговори той и я целуна по мократа буза. – Още си много млада,Клара,и аз не бива да го забравям.Но те обичам от цялото си сърце и няма да обичам друга.

-И аз те обичам,Люсиен.

-Моля се да е така – прошепна той. – Клара,толкова си млада…но те моля,не забравяй нито мен,нито обещанията си.Аз няма да забравя своите и един ден,кълна ти се,ще те възнаградя за верността ти.Искам да прекарам живота си като те правя най-щастливата жена на света."

По-късно,когато главната порастна стана малко непокорна и прекалено общителна,та даже и нещо като любим си имаше,при което Люсиен изтрещя направо...а-а как ще му задяват булката Ожениха се,но и предложението му за женитба,и отношението му след това беше доста хладно...Клара се промени и се опитваше да го спечели отново,надяваше се да й прости,той се дърпаше ли дърпаше,бяха ми много жални ,но естествено всичко свърши добре и бях много щастлива Книгата е трепач,който не я е чел според мен само е загубил Между другото няма описания на секс-сцени,само са загатнати и то по възможно най-романтичния начин...Няма какво друго да кажа,романът е великолепен!...Дочете ми се отново

[Lindsey]

Ох, като се сетя за "Магията на страстта" и ме напушва на смях малко, защото тази книга съм я разнесла из половин София по автобусите и спирките. Можете ли да си ме представите да се клатушкам в претъпкан автобус, хванала с една ръка това четиво и то дори без да си направя труда да прикрия кориците? Точно така беше. Добре, че съм разсеяна и не се впечатлявам от хорското мнение относно жанра ни, защото най-вероятно съм получила някой и друг втренчен поглед.

Относно книжката, не мога да отрека, че ми хареса. Авторката доста умело беше описала персонажа на главния герой, в тъмни, но привлекателни краски, тамън по мой вкус. Приятелите и чичо му бяха глътка свеж въздух с остроумията си. Въобще в това отношение нямам никакви забележки. Но от друга страна Клара беше почти пренебрегната, стори ми се, че е оставена на по-заден план, докато действието беше основно съсредоточено върху Люсиен и предразсъдъците му относно брака и искреността на съпругата му. Затова трябва да ощетя книгата с една единица и да оценя с 9-ка. Хубаво книжле, но поне за мен имаше тук таме трески за дялане.

И преди да съм забравила за пореден път, да оставя коментар и за "Наследникът" на Джоана Линдзи. Любима авторка и любима книга, разбира се. Отново четиво, което беше от най-първите ми придобивки в колекцията, купено топло топло, излязло от печат през почти далечната вече 2001-ва година (надявам се, че не бъркам датата). С удоволствие си препрочитам някой и друг момент от време на време, тъй като книгата е заредена с хумор и увлича. Двамата дядовци бяха големи фоги, кой от кой по инат и проклетия, а внукът им макар уж да се съгласяваше с решенията им, накрая винаги излизаше със собствено мнение. Бих казала, че Сабрина е един от любимите ми персонажи, непринудена и добра, а и харесвам хора, които знаят как да се надсмиват над себе си. Тя определено притежаваше усет за хумор. Да не говорим, че в книгата беше и една от най-романтичните първи целувки (даже я класирах в анкетата). А как се забавлявах, когато главната отиде уж, за да спасява Мейвис от разбойниците, а накрая и тя се оказа пленничка и то на не много умни индивиди. Та може би стигнахте до извода, че давам една голяма 10-ка.

[Слава]

И аз прочетох „Хвани юздите на съдбата” от Джоан Улф.Много ми хареса .Благодаря на Петя. Много леко се чете ,на един дъх .Главните са много приятна двойка.Кейт като главна героиня се представи чудесно .Всичко си имаше книжката ,нямаше моменти ,в които да ме подразни .Спомням си ,че съм чела и друго от тази авторка ,но какво беше....Ще се разтърся да проверя ,че ми хареса как е написана „Хвани юздите на съдбата”. Давам 10-ка.

[lunichkata90]

Такааа и аз прочетох въпросната книжка,всъщност се оказа,че вече съм я чела но припомних си я,наистина е интересна,забавен момент беше интригата на вуйчото в началото и последвалата сватба,даже ми напомни за Скандал.Това,което не ми хареса бяха самите главни герои,прекалено далечни един от друг бяха и според мен не си подхождаха,главната беше доста наивна дори и за такъв роман,на моменти малко глуповата(дано не засягам и обиждам някой,защото романа определено е харесва,но аз мисля така)например,когато попита мъжа си дали може да разгледа колекцията му,в следващия момент си помисли,че го е засегнала и обидила и едва ли не е направила огромна грешка,че е проявила интерес към собствения си мъж,според мен това е нереално,също и когато трябваше да извика Луиза при себе си не го направи,защото нямала право,а не се замисли,че мъжът й я заряза и й каза,че не искал такава съпруга,дори при героините на Джудит Макнот,които определено са описани като невинни,няма такова нещо и не се връзва с характера на главната,който на моменти проявява,Ейдриян пък гледаше все от високо,като че ли не говори с жена си ами с някой слуга,изобщо много пренебрежително отношение.Цялото отношение на авторката е такова към жените в романа,да епохата и времето са такива,но нали все пак става въпрос за хора които се обичат и живеят заедно,не става изведнъж,мисля че тук добре пасва като малка сива мишка,така е изобразена главната и отношението към нея.Моята оценка е 5

[margc]

Токущо прочетох"Още един скандал" .Наистина страхотна книга,не колкото "Твоята целувка",но все пак страхотна Харасами,че има динамиката и напрежението в книгата.Давам и 10

[Plqsak]

"Хвани юздите на съдбата" и "Магията на страстта" ги прочтох привлечена от вашите коментари Прекрасни!Много приятно изненадаха с повече психология,героите се бореха със собствените си демони,пред- разсъцъци,заради тях допускаха нелепи грешки и се бореха с последстията.Доста познато от реалния живот,но поднесено и в 2те книжки с много нежност От мен 10 и за двете.

[Ralna]

"Хвани юздите на сътбата" е страхотна книжка. Единственото дразнещо беше, че главната разказваше, но иначе 10 от мен. Имаше много забавни моменти.

[Solenkata88]

Да се изкажа по-подробно за "Нещо прекрасно" на Джудит Макнот. На кратко сюжета, за който не я е чел:главния - Джордан е херцог на Хоторн и е отвратен от жените (общо взето заради разпасаната си майка) и смята, че всичко дето носи пола не става за друго освен за креватни упражнения. Главната Александра - е почти на 18, има малко синя кръв във вените си, ама много бедна и не кой знае колко красива, в смисъл още не се е позакръглила на точните места, ако мога така да се изразя. Та Джордан си пътува към имението когато е нападнат от бандити и по случайност е спасен от Александра, но тя е ранена по време на спасителната мисия и понеже главния я смята за момче я разнася напред-назад из селото сякаш е чувал с картофи, пък там цялата общност е скандализирана...Общо взето става скандала, репутацията на Александра е опетнена и двамата с Джордан са принудени да се оженят. И през седмицата докато се готвеше сватбата и в четирите дни след нея, Джордан опозна булката си и хлътна яко (имаше толкова забвни сцени през този период, направо съм се спукала от смях, а двамцата бяха толкоз сладкииии). И тука вече настъпва крими елемента, Джордан тамън се чудеше какво да прави жена си, щото не ще да си признае че е влюбен и в този миг му се решиха проблемите - нападнаха го, метнаха го на някакъв кораб и той изчезна едва ли не от лицето на земята, а всичките му близки го мислеха за мъртъв, включително и Александра. Тя милата влюбена-загубена, една година си изплака очите за него, после бабата на главния я научи как да се държи в обществото, тя се разхубави и малко след като направи дебюта си покори цял Лондон. Разбра едни неща за Джордан, които й промениха мнението за него, общо взето едва ли не го намрази, пък Джордан през това време го държаха в плен, а той само си мислеше как ще се върне при любимата жена. И така мина някъде година и нещо, главния успя да избяга и пристига в Лондон точно в деня, в който Алекс се омъжваше за братовчед му (сватбата беше съвсем уредена, а младоженците бяха много добри приятели, ама главния не изтълкува точно така нещата). И тука се почна вече голямото шоу - Алекс не ще и да го види, иска да се развежда, пък главния беснее и съска, защото хем болен от ревност, хем от любов..Направиха една сделка и заминаха за имението на главния и там пак си спечелиха любовта един на друг, малко ухажване, малко смях, малко интрига, от всичко демек. Много интересен завършек, изобщо не подозирах действителния злодей, щото просто беше споменат точно веднъж в цялата книга, но като не съм толкова проницателна... Какво да кажа в обобщение, любим сюжет, любим типаж герой и вече любим автор - стопроцентова десятка от мен!

[Тор]

...

Какво да кажа в обобщение, любим сюжет, любим типаж герой и вече любим автор - стопроцентова десятка от мен!

Е точно тук ме хвана натясно.. ако изключа абсолютния си фафорит - Аманда Куик - Джудит Макнот заема второто място

[The Duchess]

"Нещо е прекрасно" е невероятна книга,както и всички останали исторически любовни романи на Джудит Макнот.Давам десятка,разбира се.За мен Макнот в Regency сюжетите няма равна,едни от най-добрите!Благодаря ви,момичета за труда и желанието да споделите и направите достъпни за нас книгите на авторката,ако не бяхте вие още щях да съм в неведение за съществуването на толкова великолепни книги!

[Слава]

И на мен поредицата на Джудит Макнот ми стана любима .Нямаше някой момент,който да ме подразни ,може би в книгата за Стивън и главната ,която си беше изгубила паметта ,но другите са бижу.За мен цялата поредица са с оценка 10 .Точно такъв сюжет обичам да чета и благодарение на вас успях да ги прочета .Не знаех,че това издателство пуска исторически любовни книги и за това не съм се заглеждала ,а и кориците са доста по-различни .Ще очаквам с нетърпение нещо ново .

[kristi_34]

За "Нещо прекрасно" на Джудит Макнот и от мен 10. Много хубава книга. За късмет и аз тук открих авторката.

[The Duchess]

"Още един скандал" на Кристина Дод получава десет от мен.Книгата определено си заслужава четенето...Бях я започнала още в последните дни на миналата година и един Господ знае защо я зарязах посред нищото...наистина страхотен роман!Самият замисъл е много оригинален,целият сюжет се върти около няколко дни,в които се състои "Играта на века",иначе казано,един самозванец на име мистър Ръмбилоу,който на всичкото отгоре е крадец,се прави на благородник,организирайки хазартни игри,в наето от него имение,канейки освен заклетите лондонски комарджий,включително и техните семейства...И така на едно място се събраха много благородници,много пари,главорези и немалко интриги...Сред гостите беше и граф Кемпиън,който знаеше,че нещата не са такива,каквито изглеждат,че играта няма да бъде честна и вероятно може да има и жертви...По случайност неговата бивша годеница Мадлин де Лейси,херцогиня Магнус се оказва там и то предрешена като компаньонка на едно младо осемнайсетгодишно момиче - Тамзин Двамата се заиграха,както се казва "старата любов ръжда не хваща" и лично на мен точно това ми хареса най-много в книгата...Представата,че тези двама влюбени са имали общо минало и това прави връзката помежду им толкова силна и здрава...Преди четири години те са били сгодени,тогава когато са били доста по-млади и едва ли не са израснали заедно като личности,знаят тайните си,мечтите и страховете си...и това е страхотно! И двамата много добре съзнаваха това,макар че Мадлин се опитваше да бяга от чувствата си,така както беше избягала и преди 4 години от годеника си...Имаше много силни чувства в тази книга...

"-Не се прави,че не ме чу снощи.Няма дълг. - Той натисна брадичката й - Искам да се върнеш при мен.Защото ти искаш.Защото се нуждаеш от мен.Защото ме обичаш. - Той бавно я погали по лицето и се отдръпна. - Върни се при мен."

Имаше си от всичко по малко в романа...не липсваха и екшън сцени,особено накрая,когато приключи "Играта на века"...Добре описано,добре написано,със страхотен финал,който ме настървява да започна следвашата книга от поредицата - "Твоята целувка".Освен това не мога да не добавя,че ако авторката беше написала още една история за Тамзин и нейния прочут Джефри шеще да е божествено,но да не ставам нагла,стига ми и това.

[Solenkata88]

Аз току що завърших "Чаровникът, който я укроти" и бързам да дам коментара си. С много големи резерви бях към книгата, дори снощи когато я започнах не ми допадна и определено поблагослових Джоана за нескопосанато начало, НО авторката си е майстор отвсякъде. Така извъртя живота и характера на Фелия, че откъм 90 страница вече бях готова й стана най-добрата приятелка, от която така отчаяно имаше нужда. Направо ми беше жал за нея, как никой не вярваше, че се е променила (дори се издразних на Сабрина, когато Фелия й поиска прошка, пък тя реши, че й се подиграва )или когато тя си спомняше отношението на баща си, много тъжно http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

За Рейф какво да кажа - истински чаровник, много ми допадна още в предната книга, а комбинацията с Фелия - страхотна двойка. Много сладки в непрекъснатите спорове и сблъсъци, същински магарета, но намериха как да се разбират

Самия сюжет на романа е уникален, изцяло посветен на отношенията между героите. Никакъв крими елемент, но определено не ми липсваше факта, че нямаше размахване на юмруци и пистолети.

Любимият ми момент от книжлето беше боя със снежни топки - много романтично и разбира се обяснението в любов на Рейф! Оценката ми е абсолютно десет за книгата, нямам никаква забележка! И още нещо, Миа огромно благодаря http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Така и така съм на тази вълна, ще дам мнението си и за "Наследникът", за него си мълчах до сега защото исках да направя паралел между двете книги. Също много сладко книжле, с прекрасна любовна история - но просто бледнее в сравнение с продължението си. Сабрина и Дънкан също ми влязоха под кожата, страхотни персонажи и някак си се допълваха един друг (не че в другите книги не е така, ама тука го усещах много по-силно). Определено тръпнех в очакване докато се чудех как по дяволите ще се отърват от нежелания годеж на Дънкан, но накрая всичко се нареди. Голямо браво за двамата дядовци на главния, страхотни чешити, с които много се смях. Любим момент - целувката под дъжда, толкоз романтика, да ти прескочи сърцето! И още нещо, книгата беше адски забавна, не просто съм се подсмихвала, а на места ревях като магаре! Оценката ми е 10, мислех да й дам по-малко, защото определено "Чаровникът..." ми хареса повече, но и към тази книга нямам никакви забележки и нищо не ме е подразнило, така че и за нея пълен бал!

[The Duchess]

Любимият ми момент от книжлето беше боя със снежни топки - много романтично и разбира се обяснението в любов на Рейф! Оценката ми е абсолютно десет за книгата, нямам никаква забележка! И още нещо, Миа огромно благодаря http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Аз също ти благодаря,Пете http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Книжката е страхотна и един любител на жанра и авторката определено трябва да я има в личната си библиотека Боя със снежните топки,както и аз бях казала преди,наистина е един от най-романтичните моменти в книгата...Всъщност,когато си помисля за "Чароникът,който а укроти" и веднага правя асоциация с тази сцена...Очарователна!Сега ми остана да прочета "Наследникът",за да допълня историята .

[The Duchess]

"Твоята целувка" от Кристина Дод е страхотна книга,на мен също тя ми допадна повече от "Още един скандал".Давам заслужена десятка,нямам забележки.

[Solenkata88]

Хайде едно коментарче и тук за една всеобща любима книга - "Нежен бунт" на Джоана Линдзи. То се знае, че е прекрасен роман, ама не върви да не я изкоментираме и нея. Тук се развихря личният ми любимец от фамилията - Антъни . Много сполучлива комбинация между този прекрасен мъж и огнената шотландка Рослин.

Цялата книга ми е супер любима - като започнеш от ухажването на Антъни, след това появата на Джеймс, изненадващото предложение за брак, изритването на Антъни в "кучешката" колибка , и после как се дебнеха един друг само и само да не си покажат истинските чувства! Понеже си падам малко кръвожадна, направо си умирам от кеф всеки път като си препрочитам "разкрасяването" на алчния братовчед на Рослин

Изобщо книгата си е готов шаблон за перфектната любовна история, подкрепена с единствения и неповторим за Малори хумор - и получава безапелационно 10 от мен .

[The Duchess]

Дойдохме си на думата ...Една от най-разкошните книги,първият любовен роман,който прочетох...Уникална любовна история,страхотни персонажи - вуйчо Тони и неговата щурава шотландска красвицаСтрахотен сюжет,невероятно интересен и увлекателен,изключително забавен...Какво да кажа, Малъри са неповторими,а книгата за Антъни съм я чела 5 пъти...Тя стана причината да се влюбя в семейството и в жанра като цяло Оценката ми за "Нежен бунт" е 10,макар че заслужава много,много повече

[tengu]

Чудесно, че сте засегнали точно темата, която ме вълнува в момента. Аз прочетох първите 8 книги от поредицата Малори - Андерсън, станаха ми любими, изключение прави книгата за Дерек - беше ми леко скучна, имах чувството, че я е писал някой друг. Както и да е, въпросът ми е имате ли представа дали има още книги от тази поредица, които да са преведени на български. В темата с линковете няма други книги, но толкова се запалих по тази поредица, че ми се иска да се появи и следвата книжка на български.

[Solenkata88]

Чудесно, че сте засегнали точно темата, която ме вълнува в момента. Аз прочетох първите 8 книги от поредицата Малори - Андерсън, станаха ми любими, изключение прави книгата за Дерек - беше ми леко скучна, имах чувството, че я е писал някой друг. Както и да е, въпросът ми е имате ли представа дали има още книги от тази поредица, които да са преведени на български. В темата с линковете няма други книги, но толкова се запалих по тази поредица, че ми се иска да се появи и следвата книжка на български.

Има още една книга от поредицата - No choise but seduction, тя е за Бойд (засега непреведена, относно превода, компетентните лица ще дадат повече информация) и през юни се очаква да излезе на запад новата книга от поредицата That Perfect Someone, за която все още не се знае с кой член на фамилията ще ни срещне

[tengu]

Благодаря за информацията.

[Gael]

Хей Пете- това си е идея за един облог, може да пуснем тема кой ще е следващия герой на малори в новата книга на Джоана а също и кой докаде ще се забърка в кашата. За жалост няма да е никой от семейството, става дума за Ричард - този който Джеймсбез малко не наби ,защото сваляше Джорджи в Плен на моите желания и нейна приятелка.