Вярно, че открих "Софи" на Хедър Кулман съвсем скоро, но е една от любимите ми. Такова чувство за хумор и толкова мили моменти се срещат рядко. Оценката ми е 10+ п.п. Извинявам се за името на писателката

Редактирано 17 ноември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Вярно, че открих "Софи" на Хедър Греъм съвсем скоро, но е една от любимите ми. Такова чувство за хумор и толкова мили моменти се срещат рядко. Оценката ми е 10+

Само да отбележа, че книжлето е от Хедър Кулман

За " Уитни, моя любов", "Сега и завинаги", "Преди да те срещна" и "Ад и Рай" по 10-ки, за "Софи" - 9!

Новите теми страшно ми харесват, страхотен ориентир са толкова искам да се включа и аз, но уви времето не ми достига дори да чета коментарите а камо ли да пиша затова трябва да се задоволя само с оценки:

10 за "Тази нощ или никога"

8 за "Дивия барон"

10- за "Уитни моя любов"

10+ за "Ад и рай"

10+ за "Преди да те срещна"

10 за "Сега и завинаги"

И от мен една десятка за Софи, много сладка книжка, а моментите с кандидат-годеницата-рибарка и талъсъмите на Софи са просто незабравими

"Още един скандал"-чудесна и забавна книга.

Главната бе отракана и оправна жена,която не оставя магарето в калта.Обаче бе и малко надменна. Ситуацията,в която се озова много ми хареса.Въпреки това причината ,а и обстоятелствата поради,която е настъпила раздялата между Маделин и Гейбриъл не ми се видяха чак толкова значими.

И въпреки това смятам,че книгата е за 10-ка.

"Твоята целувка"-също приятна книга.Но не може да се мери с предишната.Главния ми бе чужд,прекалено авторитарен.

Бих дала 9 точки заради компаньонката на Елинор.

"Рандеву"-абсолютна 10-ка.Чете се на един дъх.Аманда си е Аманда.

Мисля,че ни трябва списък-"Автори с които нама да сгрешите".Аманда Куик и Кристина Дод ще са в първата десетка.

Колкото да останалите преди време почнах "Дивият барон" и хич,ама хич не ме грабна.Може и да е въпрос на момент.

И честно да си призная харесвам съвременните на Макнот,но историческите нещо не ги възприемам.Така и не можах да прочета "Уитни.."

Дали съм прочела и 20 листа.

Не знам дали тук му е мястото да попитам, но книгата беше за английски благородник, така че - ще пробвам. Четох я преди време и не мога да си спомня името и, но много ми хареса. Става въпрос за следното: При някакъв инцидент главният е пострадал много лошо и е парализиран. Стои си в стаята и е изпаднал в някакво кататонично състояние с внезапни прояви на буйство. Направо беше побъркал прислугата. Главната я наеха за нещо като болногледачка ( май се казваше Мария), и тя постепенно го върна към живота, като между временно се влюбиха разбира се. Та ако някой се сеща за името, моля да ми го каже. Мерси предварително.

Редактирано 17 ноември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Виж "Светлина в мрака" на Кристина Дод.Макар че там и главната бе сляпа,а главния просто бе изпаднал в депресия.Само за нея се сещам.

Неее, определено не е "Светлина в мрака". Там главната беше сляпа и аз тази книга си я спомням много добре, защото я четох съвсем скоро.

Редактирано 17 ноември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Не знам дали тук му е мястото да попитам, но книгата беше за английски благородник, така че - ще пробвам.

Четох я преди време и не мога да си спомня името и, но много ми хареса. Става въпрос за следното:

При някакъв инцидент главният е пострадал много лошо и е парализиран. Стои си в стаята и е изпаднал в някакво кататонично състояние с внезапни прояви на буйство. Направо беше побъркал прислугата. Главната я наеха за нещо като болногледачка ( май се казваше Мария), и тя постепенно го върна към живота, като между временно се влюбиха разбира се.

Та ако някой се сеща за името, моля да ми го каже.

Мерси предварително.

Мила, мисля, че става въпрос за "Вярност" от Катрин Сътклиф. Много сладка книжка. Тя е в поредица с "Чародей" - за другия брат-блзнак. А третата от поредцата, за съжаление не е превеждана на БГ. Виж тук

Редактирано 17 ноември 200916 г. от bobych (преглед на промените)

Благодаря ти Боби. Точно тази книга имах в предвид. Дори не знаех, че е поредица. П.П. В крайна сметка - тук ли и е мястото?

Предлагам за обсъждане поредната страхотна книга от поредицата на Мери Джо Пътни за Падналите ангели "Неприлично предложение"!!!Тук става за Никълас Дейвис, циганин, граф на Абърдар - за когото хората говорят, че е прелъстил младата съпруга на дядо си, разбил сърцето му и вкарал жена си в гроба....Той се прибира след 4 годишно отсъствие в уелското си имение. Учителката Клер Морган решава да помоли графа да помогне на селото. Никълас приема, но само при едно условие.....да отиде да живее при него за три месеца...и оттук нататък започва една борба между двамата....за спасение, за любов, за надмощие....накрая вече не е от значение кой е прелъстителя и кой прелъстения....само едно предателство, едно наранено мъжко сърце и една жена толкова чиста и непокварена, която да го излекува.....и разбира се едно спасено искрено приятелство! Няма как...просто 10!

Ох Йориии, право в сърцето ми! Може Майкъл да ми я любимият "паднал ангел", но "Неприлично предложение" ми е любимата книга от поредицата - това са моите сюжети, започват леко и нашега и хоп след 150 страници имаме сватба . Историята е много свежарска - а Никълъс е страхотен образ, първоначално е описан един такъв сърдит мечо, пък в повечето ситуации, когато Клер беше до него се държеше забавно и хлапашки - неустоим герой! Клер също много чаровна и сладка. А като двойка бяха великолепни. Една от малкото книги, в които интимната сцена между героите много ме впечатли - положително - цялото това залъгване с билярда беше много добре написано - адмирации за авторката!

Финала също беше страхотен, първо обезвреденият злодей, изяснените недоразумения и спасеното приятелство между Никълъс и Майкъл, много беше емоционално.

Да се повторя за хиляден път - "Падналите ангели" е една от най-страхотните поредици които съм чела, а специално тази книга е възможно най-доброто начало. Оценката ми е огромно 10.

Ех,момичета, просто си паднах на д...то от кеф "Неприлично предложение" беше първия роман, който прочетох от Мери Джо Пътни и моменталически ме спечели до гроб за нейн фен. Никчо е такъв невероятен сладур Много забавни и чаровни моменти имаше в тази тяхна игра на прелъстяване дето Ник я подхвана... И докато се усетят - хоп - и двамата се озоваха влюбени до уши Най-любимия ми роман от поредицата-задължително 10!!!

Благодаря ти Боби. Точно тази книга имах в предвид. Дори не знаех, че е поредица.

П.П. В крайна сметка - тук ли и е мястото?

Кристи, мила, мисля,че спокойно може да обсъдим тук и "Вярност", и "Чародей", имайки пред вид, че главните герои са английски аристократи и действието в романа е от началото на 19век. Започни ги ти,мила, пък ние след теб ще ги довършим

Добре, ще ви споделя моите впечатления от "Вярност"

„Вярност" на Катрин Съткилиф е книга за силата на любовта.

Мария Аштън е младо, красиво момиче живеещо в затънтено английско село. Ден, след ден тя устоява на нападките и малтретирането на баща си – селският викарий.

За него тя е – „развратница, грешница, демон, дъщеря на Сатаната". Въпреки обидите и побоищата той не е успял да я пречупи духом.

Един ден, една обява променя живота и завинаги – тя приема работата на компаньон и възпитател, без да се заинтересува от повече подробности, освен че става въпрос за внука на херцогиня Солтъртън.

Малко преди да замине, получава предложение за брак, но отказва да се омъжи без любов.

И така, заминавайки за новата си работа Мария попада от един ад в друг. Торн Роуз я очарова със своето великолепие и природа, но красотата му е само привидна. Зад мрачните стени на огромната къща, тя се сблъсква с груби и неграмотни слуги, които наричат господаря си – „чудовището".

Когато Мария вижда за пръв път Трей, тя го мисли за мъртвец. И той наистина прилича на звяр, мръсен, брадясал и много отслабнал с безжизнен поглед вперен в нищото.

След злополучен инцидент с крадци, младият херцог остава прикован към леглото и това го съсипва. Той не може да живее по този начин и бавно и сигурно се самоубива затваряйки се в себе си и отказвайки да общува.

Мария е последната надежда на семейството, следващата алтернатива е лудницата.

И тогава започва нейната борба. Ден след ден, тя го връща към живота и му дава смисъл да се бори с болестта. Той я замеря с чинии, нагрубява я и отказва да и сътрудничи но накрая се предава пред красотата и волята и.

Всичко това ги сближава и постепенно се влюбват.

Когато най-накрая побеждават болестта, се сблъскват с предразсъдъците на старата херцогиня. Но какво е една възрастна жена, пред силата на любовта.

Оценка : 10

п.п. Не съм чела "Чародей", но дано и тя да е толкова хубава.

Редактирано 18 ноември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Добре, ще ви споделя моите впечатления от "Вярност"

„Вярност" на Катрин Съткилиф е книга за силата на любовта.

Мария Аштън е младо, красиво момиче живеещо в затънтено английско село. Ден, след ден тя устоява на нападките и малтретирането на баща си – селският викарий.

За него тя е – „развратница, грешница, демон, дъщеря на Сатаната". Въпреки обидите и побоищата той не е успял да я пречупи духом.

Един ден, една обява променя живота и завинаги – тя приема работата на компаньон и възпитател, без да се заинтересува от повече подробности, освен че става въпрос за внука на херцогиня Солтъртън.

Малко преди да замине, получава предложение за брак, но отказва да се омъжи без любов.

И така, заминавайки за новата си работа Мария попада от един ад в друг. Торн Роуз я очарова със своето великолепие и природа, но красотата му е само привидна. Зад мрачните стени на огромната къща, тя се сблъсква с груби и неграмотни слуги, които наричат господаря си – „чудовището".

Когато Мария вижда за пръв път Трей, тя го мисли за мъртвец. И той наистина прилича на звяр, мръсен, брадясал и много отслабнал с безжизнен поглед вперен в нищото.

След злополучен инцидент с крадци, младият херцог остава прикован към леглото и това го съсипва. Той не може да живее по този начин и бавно и сигурно се самоубива затваряйки се в себе си и отказвайки да общува.

Мария е последната надежда на семейството, следващата алтернатива е лудницата.

И тогава започва нейната борба. Ден след ден, тя го връща към живота и му дава смисъл да се бори с болестта. Той я замеря с чинии, нагрубява я и отказва да и сътрудничи но накрая се предава пред красотата и волята и.

Всичко това ги сближава и постепенно се влюбват.

Когато най-накрая побеждават болестта, се сблъскват с предразсъдъците на старата херцогиня. Но какво е една възрастна жена, пред силата на любовта.

Оценка : 10

п.п. Не съм чела "Чародей", но дано и тя да е толкова хубава.

Мислех,че не съм чела"Вярност",до момента в които ти разказа и си я припомних,наистина очерователна и романтична книга.Давам и-10!

Обичам книгите на Катрин Сътклиф, но определено двамата братя близнаци Хоторн от "Вярност" и "Чародей" са ми голямата слабост. Чела съм отдавна и двата романа,но усещането за четиво дето се поглъща на един гълток определено няма да забравя. И "Вярност", и "Чародей" са много вълнуващи,невероятно наситени на чувства и емоции. Но определено "Чародей" го предпочитам - дали защото по-малкия брат от близнаците ми е по-легнал на сърце или Миракъл-лейди Кавендиш (главната от чародей) е невероятно чист и борбен образ - не знам.Но със сигурност "Чародей" ме очарова и завладя в по-голяма степен.

Ето описанието на двамата братя, направено от проклетата им ексецтрична баба-вдовстващата херцогиня:

Тя обичаше Трей. А и как можеше да не го обича? Вярно че малко насила приемаше хедонистичния му начин на живот, но не можеше да не вини за това родителите му, а до известна степен и себе си — в ролята си на наследник на херцогството, той никога не бе изпитвал и миг несигурност за бъдещето си, докато Клейтън…

Херцогинята се приближи до един стол и се отпусна на него. Седеше изправено, подпряла обсипаните си с пръстени ръце на облегалките, а погледът й бе впит в масления портрет на стената — Клейтън Хоторн.

Клейтън беше и винаги щеше да си остане неин любимец. Тя много отдавна беше разбрала разликата между момчетата. Дори когато родителите им още не я разбираха. Докато майката и бащата обсипваха по-големия си син с всичко, Клейтън се бе задоволил със свой вариант на оцеляване. Той бе роден с нещо, което положението на Трей, богатството и сигурността не можеха да му купят — чест, самоуважение и амбиция. Много, много амбиция.

Клейтън се беше утвърдил като един от най-богатите мъже в Англия. Беше натрупал достатъчно земя и имения, за да изхранва и подслони цели пет графства. Имаше ум, който жадуваше за знания, и сърце, с което боготвореше и най-низшите създания. Трей копнееше за порочното и покварено общество, а Клейтън го отбягваше. Вместо това той предпочиташе да отдава малкото си свободно време на природата. Жадуваше за слънцето, опияняваше го ароматът на пръст. Изобщо. Клейтън Уайът Бишъп Хоторн, лорд Бейсингстоук, водеше много по-различен живот. Именно в това се коренеше проблемът.

Не съществуваше жена в Англия, която не би припаднала само от мисълта за женитба с малко странния млад лорд. Мнозина бяха кроили най-различни планове да го спечелят, но никоя не бе успяла. Не че нямаше изгори и любовници, но все за кратко. В мига, в който погледът им се премрежваше от мисълта за женитба, той любезно се сбогуваше и поемаше по пътя си. Когато херцогинята за кой ли път го викаше да го смъмри с въпроса какво точно възнамерява да прави, за да гарантира продължението на рода Хоторн, той отклоняваше отговора с типичното арогантно свиване на раменете и дяволита усмивка: „Уверявам те, бабо, можеш да бъдеш сигурна, че далеч не си губя времето по отношение на приятното задължение за продължаването на рода. Що се отнася до отказа ми засега да се женя, отново ще ти кажа това, което много пъти съм ти казвал — все още не съм срещнал жена, която не е предсказуема, скучна, суетна, глупава и алчна хитруша с характер на мекотело. Никога не бих допуснал някаква хиена, лакома за бонбони и парижки шивачи, да се ползва от моя успех.“ После добавяше с подчертан поклон, едновременно нахален и почтителен: „Не възнамерявам да се хващам за която и да е, скъпа, така че не си прави труда да се преструваш, че си с болно сърце. Здрава си като кон и несъмнено ще надживееш всички ни, за голям ужас на Трей. Ако толкова ти се иска да видиш някой от нас женен, преди да умреш, то в такъв случай трябва да насочиш интереса си към него. В края на краищата той е първородният — херцог Солтърдън. Аз, скъпа, съм един прост фермер.“ Фермер — как ли пък не!

И хитрите манипулации на това изпечено бабе да принуди поне един от внуците си-в случая Клейтън да се ожени:

— Къде е тя? — попита Клейтън заплашително. — Какво направихте с нея? Ако това е поредният ви опит да ме манипулирате… — С поглед, прикован в херцогинята, той решително прекоси стаята. Тя заотстъпва назад, докато опря в една маса, след което бе принудена да отстоява собствената си територия с вирване на брадичката и предизвикателен поглед. — Вече си й казала — процеди той през зъби. — Дърта вещица… Иска ми се да те удуша. Имаш ли представа какво си направила? Тя си тръгна! Няма я! Несъмнено се е върнала в проклетата къща, където я открих, и то само защото ти не пропусна да си навреш носа в тая работа. Разбираш ли какво направи? Тя никога няма да ми прости. Никога няма да ми се довери! И аз не я виня…

— Ти нали ще я последваш — спокойно отбеляза херцогът.

— О, да — каза Хоторн, който все още гневно бе впил поглед в баба си. — Тръгвам каквото и да става.

Всъщност и двете книги са невероятни - тотални десетки и за двете. За "Вярност" с едно лееееко минусче - заради отворения край на романа

Редактирано 18 ноември 200916 г. от bobych (преглед на промените)

10 от мен за "Неприлично предложение" - върховна книга,няма какво друго да кажа...просто е невероятна!

Аз много много харесвам и двете книжки - "Вярност" и "Чародей"! Двамата близнаци колкото си приличат външно, толкова се различават като характери....единия херцог до мозъка на костите си, истински развратник.....другия земен човек, човек, който обича да работи, но въпреки различията винаги са опора един за друг...а когато срещат жените на живота си...всичко се променя! Много въздействащи! Задължително 10тки и за двете! Умирам заради третата, която не е издадена!

Малко със закъснение, но да дам и аз 10 за "Тази нощ или никога". Много ми допадна, че героинята от самото начало знаеше какво иска и как да го постигне, имаше стратегия . Изпъстреното с еротика действие също бе на висота. Нямаше насилие и негативизъм, много приятно книжле.

"Уитни моя любов" - СТРАХОТНА КНИГА! Исторически любовен роман с динамично действие, много обрати, много силна героиня, но накрая с щастлив край. Пророних някоя и друга сълза, но това не пречи да дам абсолютно 10!

"Преди да те срещна" - Много оригинален сюжет, със загубването на паметта, за Стивън, брата на Клейтън(от Уитни моя любов), не толкова драматичен, както за брат му, но много забавен и комичен. Любим момент срещата на пристанището. Пак абсолютно 10!

"Рандеву " - Така ме увлече тази книга с дързостта на главната, че направо ахнах. С посещението си на главния посред нощ, направо ме втрещи, в положителелния смисъл, разбира се ! Браво. Дано повече такива героини да има, харесва ми борбената жена, която знае какво иска и не се спира пред някакви си общоприети норми. Загаднатия шпионски момент също ме впечатли, затова от мен заслужено 10!

"Ад и рай " - Изключително интересна и завладяваща книга, много динамика, силни герои, обрати, романтика, абе върха е! Така се развълнувах в момента, само като си помисля, нямам думи, страхотна е, няма такава. Не 10, 20 давам.

"Софи " - Много ми хареса преобразяването на главната героиня, и аз самата не понасям хора, които в отношението си с хората, ги преценяват по-външния им вид . Но пък иначе романтика, забавен диалог, с една дума позитивна книга. Оценка 10 от мен.

Аз много много харесвам и двете книжки - "Вярност" и "Чародей"! Двамата близнаци колкото си приличат външно, толкова се различават като характери....единия херцог до мозъка на костите си, истински развратник.....другия земен човек, човек, който обича да работи, но въпреки различията винаги са опора един за друг...а когато срещат жените на живота си...всичко се променя! Много въздействащи! Задължително 10тки и за двете! Умирам заради третата, която не е издадена!

Наистина ли има и трета? Тя за какво се разказва?

Само дано главната героиня да не е бабата, че те братята бяха само двама

Неприлично предложение- честно, обожавам Мери Джо Пътни, но точно тази книга ми се стори мъниииичко постна и монотонна, не успя съвсем да ме грабне, хайде 7. Тази нощ или никога- щом е Дара Джой и се разправя за поправил се развратник от изобретателна женичка, изготвила ясен и железен план за превъзпитание тогава много ясно- 10 точки. Вярност и Чародей- разкошни книги, вълнуващи, богати на емоции, щом се сетя за едната и веднага я свързвам с втората, близнаци, които са напълно различни един от друг, две жени- неопетнен ангел (Миракъл) и борещата се за спасението на любимия си Мария, дори отворения край на Вярност не ме подразни- естествено 10 и за двете. Дивия барон- сега я чета (заради класацията, искам да станат десет книгите на Катрин Каултър, които съм чела), очарована съм, написана е с неповторимия стил на авторката, шегички и остроумни диалози, главният е сладкишче, Сузана също е прекрасна, засега й давам 10. Цената на рая- също великолепен роман, няма друга като Херцогинята, уж хладнокръвна и с безупречен самоконтрол, а редовно пребиваше ината Маркъс, ей така, за профилактика. Добре че той си поправи гадното поведение навреме иначе тя щеше да му свети маслото след още няколко побоя Пак 10 точки. Софи- какво да кажа... разкошна, невероятна, уникална книга. Вие сте я описали перфектно и затова смирено давам 10.

Един от най-разкошните романи на една от най-противоречивите авторки, (по мое мнение ) е "Бившият годеник" на Джейн Фийдър. Много обичам да препрочитам отвреме навреме този роман, заради невероятно живите, емоционално-силни, темпераментни герои, свързани от една страстна,дива,граничеща с лудост любов. Действието в романа започва три години, след като главната (лейди Ема) е изоставила пред олтара главния (лорд Алисдеър).Според завещанието на брата на лейди Ема, Алисдеър става управител на огромното богатство, наследено от главната след смъртта на брат й- докато тя се омъжи. Това обстоятелство вбесява,разбира се,главната и тя се зарича да се омъжи в тримесечен срок само и само да се отърве от присъствието и финансовата си зависимост от главния.При което лейди Ема става най-апетитната хапка в Лондонското висше общество за всички зестрогонци-млади,стари,развратни,недъгави... Алисдеър се опитва да се преструва на незаинтересован пич,че хич не му пука, но когато вижда Ема прехласната на един от баловете по едно френско конте, направо изпушва и без много да се церемони изпуква по тиквата французина с една мраморна статуя в градината, за да се срещне той самия с Ема на това усамотено място. Ох, и се почва една здрава гонитба в преследване на чувствата: той - нея, тя-него...

Романът страшно много ме вълнува всеки път, когато го чета и с неостаряващите теми за доверието и приятелството. Че една любов не съществува просто като статично чувство, а че любовта е също и едно споделено приятелство между двама души и се гради и доизгражда цял живот на база на взаимното доверие,взаимното уважение.Липсата на доверие и пълна откровеност може да разруши и най-великата любов:

Тя го обичаше. Беше му го казала и това беше истината. Когато беше с него, усещаше, че истински живее, наслаждава се на живота, на всеки миг изживяване и чувство. Дали го обичаше или го мразеше — нямаше разлика. Бяха само двете страни на една и съща монета.

Но можеше ли да живее с мъж, който има толкова тайни от нея? С мъж, за когото е толкова естествено да има тайни? Мъж, който мрази въпроси и отговаря с безмилостен сарказъм на всичко, в което долавя и най-слабото недоверие.

Но би ли могла да живее с него… да бъде негова съпруга… та нали знаеше, че ще се обърне срещу нея, ако случайно или нарочно прекрачи границата? Можеше ли да понесе да живее с човек, който има свой личен живот и няма да го сподели с никого? Беше казал, че я обича и тя му вярваше. Но дали я обича достатъчно, за да сподели с нея най-интимните си мисли? Беше ли Аласдеър изобщо способен да сподели с някого живота си?

...

Ема свиреше, за да пропъди всички мисли от главата си. Отиде при Аласдеър, за да сложи окончателно край на отношенията им, поне така си мислеше. Отиде да говори с него, да го помоли да разбере страховете й. Отиде с надеждата, че той ще й даде нещо, което ще й позволи безрезервно да го обича.

Сега не й оставаше никаква надежда. Разбираше не само, че между тях всичко е свършено окончателно и завинаги, но и колко е загубила. И първия път беше достатъчно тежко, но сега, при втория, почти непоносимо. Възможността да бъде щастлива я бе измъчвала, но сега тя й бе отнета.

Аласдеър мина същия следобед с двуколката си покрай къщата. Той хвърли юздите на Джеми и изкачи стълбището към пътната врата, стъпките му не бяха пружиниращи както обикновено.

Харис му отвори.

Той стоеше в хола и се вслушваше в посланието, долитащо откъм задната част на къщата, от Еминия музикален салон. Беше стиснал устни, погледът му беше строг. Значи тя наистина се е предала. Но само от истинска мъка можеше да блика такава музика и тъкмо от този факт трябваше да почерпи смелостта, която му беше нужна.

Познаваше силната й воля. Ако Ема реши нещо, не е лесна работа да я спреш.

Да, но той трябва да го стори. Защото не може да живее без нея. Въпреки че е недоверчива, въпреки че е невъзможна.

Оценка - 10

Редактирано 25 ноември 200916 г. от bobych (преглед на промените)

Дамм, "Бившият годеник" е от хубавите книги на Фийдър, макар че да си призная все още не съм прочела лошите, така че с чисто сърце си признавам че на този етап много харесвам авторката. Книгата е лека и приятна, и малко различна от стила на Фийдър, поне според мен. Чела съмя отдавна, и част от подробностите ми се губят, но главните бяха страшно динамични персонажи, не можеш да ги забравиш. Ако не се лъжа, Боби поправи ме ако греша, мисля че злодеят беше въпросният французин, злощастно халосан в градината по време на едни маскен бал

Също така главните много се обичаха, но се бяха разделили защото Аласдеър има много скандална тайна - незаконно дете, може пак да бъркам, за което Ема разбра доста късно.

Както и да е, книгата е сполучлива, но просто защото съм я чела само веднъж, не мога да се сетя нещо което адски ме е впечатлило, за това 8 от мен.

Дамм, "Бившият годеник" е от хубавите книги на Фийдър, макар че да си призная все още не съм прочела лошите, така че с чисто сърце си признавам че на този етап много харесвам авторката. Книгата е лека и приятна, и малко различна от стила на Фийдър, поне според мен. Чела съмя отдавна, и част от подробностите ми се губят, но главните бяха страшно динамични персонажи, не можеш да ги забравиш. Ако не се лъжа, Боби поправи ме ако греша, мисля че злодеят беше въпросният французин, злощастно халосан в градината по време на едни маскен бал

Също така главните много се обичаха, но се бяха разделили защото Аласдеър има много скандална тайна - незаконно дете, може пак да бъркам, за което Ема разбра доста късно.

Както и да е, книгата е сполучлива, но просто защото съм я чела само веднъж, не мога да се сетя нещо което адски ме е впечатлило, за това 8 от мен.

Да,мила, точно този французин я ухажваше,за да се добере до едно шифровано писмо, оставено й от брат й преди да бъде убит.Не грешиш и по отношение на причината, довела до първата им раздяла точно пред олтара - Ема я тормози не толкова това, че Алисдеър има незаконно дете, а е страшно огорчена от липсата на доверие от негова страна. За това,че не споделя с нея тайната си,а тя винаги го е приемала не само като идеалния партньор за семейния "хомот" , но и като най-добрия си приятел. И това толкова много я наранява, че е готова да се раздели окончателно с Алисдеър, въпреки невероятно силната и дива любов, която безнадежно ги влече един към друг. Любов без взаимно доверие е обречена на гибел - това е всъщност посланието на романа. Съчетано с изключително живите и темпераментни герои, прави романа неустоим и дълбоко бъркащ в душите ни.Ох, обичам тази книга, жалко,че не мога да се клонирам и още веднъж да гласувам за нея

Дочетох "Мечая за теб" на Лайза Клейпас.Вълнуващ, силен роман, в който най-вече ме впечатли и очарова главната (Сара). Грабна ме с невероятната си душевна чистота, искреността и непосредственост. Толкова обаятелен и искрящо чист образ, че осветява с добротата и лъчезарността си всичко наоколо - сякаш света става по-добър, докосвайки се до Сара.

Абсолютно 10!!!

П.С. Тихи, благодаря, че ми препоръча този наистина разкошен роман. Рядко се дзверя на компа да чета роман, само ако наистина си заслужава. Е, този определено си заслужаваше избождането на очките ми пред монитора

Редактирано 27 ноември 200916 г. от bobych (преглед на промените)