За теб винаги, Миа! Дори само заради коментара, който си спретнала си струваше да ти препоръчам книгата. Ако не я бях чела, горното мнение щеше да ме накара да си изпочупя краката от бързане да я хвана за гушата! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Дочетох си "Розата и Херцогът" на Мери Джо Пътни и с риск да ме удари гръм си признавам,че може би книгата щеше да грабне златото в топ 100, ако не бях така силно пристрастена към "Ад и Рай"...Не бях срещала такъв роман, нямам думи просто...Любовната история беше адски красива и романтична,като приказка и същевременно ужасно трагична - Богат благородник, който разбира, че е смъртно болен и предприема пътуване без посока,опитвайки се да се примири с това и да се наслади на малкото време,което му остава без да се подчинява на обществените порядки. Така той среща осиновената дъщеря на пътуващи артисти и двамата се влюбват от пръв поглед.Следва сватба и една изпепеляваща и всепоглъщаща любов,толкова всеотдайна и дълбока - разтърсваща комбинация от сладост и горчивина,заради предстоящата смърт. Никога досега не съм плакала толкова пъти на книга - някои са успявали да ме просълзят, при други съм си поплаквала, но тук вече само в рамките на 2 часа съм се разплаквала по 3 пъти. Успя да ме просълзи дори една любовна сцена...такава сила от чувства и емоции бликаше,че нямаше начин да останеш безучастен.За щастие финалът беше прещастлив и аз заедно с него Добре, че хората са измислили "Хепи Енд"-а, че в противен случай,сега нямаше да пиша тоя коментар,по простата причина,че нямаше да преживея такъв удар. От книгите,които съм чела на Пътни,тази ми стана любима. Пете,ще ме биеш, ама нито Никълъс, нито Майкъл признавам вече...Ник ме забавляваше,Майкъл ме натъжаваше, но Стивън ми изтръгна сърцето. И дано Бог здраве да дава на д-р Иън Кинлок,че ако не беше той тая поредица въобще нямаше да има

От мен 10 и огромни благодарности на Тихи,че ми отвори очите!

Само я подмятах тази книга и все отлагах четенето й(повечето на Пътни ги прочетох, само тази и "Падналите ангели" ми остават). Та след този коментар в най-скоро време ще я подхвана.

Редактирано 25 юни 201016 г. от MariTe (преглед на промените)

Само я подмятах тази книга и все отлагах четенето й(повечето на Пътни ги прочетох, само тази и "Падналите ангели" ми остават). Та след този коментар в най-скоро време ще я подхвана.

Аз също нещо я отлагам, с аргумента че не е пряко свързана с останалите Паднали ангели, трябва и аз да я дръпна по-напред в списъка, че така незавършена поредица да стои не бива

Прочетох "Сега и Завинаги" - 10 точки от мен за книгата, много ми хареса от началото до края. Тая мадама Тори, просто му разказа играта на главният като се почна от домакинството му а накрая го докара и до рев.

Снощи си дочетох "Компаньонката" на Аманда Куик и бързам да спретна коментар докато ми е още прясна, прясна. Аз съм без забележка към книгата, и както казах и в друга тема, романа на този етап оглавява личната ми класация за Аманда.

Сюжета е майсторски измислен и интригата със злодея е перфектна, но за разлика от "Любов по неволя", където любовната история доста куцаше в сравнение с криминалната, то в този роман романтиката не е ощетена. Много, ама много ми бяха сладки главните.

Съвсем накратко за сюжета - Елинор е изгонена от дома си след като доведения й баща залага семейното имущество в рискована инвестиция, която се проваля и бащата се самоубива. В същия ден годеника на Елинор, който е зестрогонец я зарязва и тя трябва да се справя сама. Заради обостоятелствата е принудена да стане компаньонка и вече половин година така си изкарва прехраната, но й се налага да си намери нов работодател. В същото време Артър отива в нейната агенция, за да си търси годеница под наем, която да използва за пред висшето общество. И там се състоя първата среща, която си беше същинско фиаско, харесаха се и решиха да работят заедно. Първоначално Артър малко поизлъга главната защо му трябва прикритие, но като я видя каква е умница реши, че може би тя ще му помогне, за разследването което водеше - да открие убиеца на прачичо си, който много е обичал.

И така се впуснаха по дирите на престъпника и ходене по соарета и балове, и неусетно се влюбиха

Най-ми допадна начина, по който Артър се държеше с Емили, доверяваше й се безапелационно и то не само, че ще пази тайната му, а и на преценката й за нещата. А накрая на книгата с предложението си за брак, ме спечели окончателно

Както вече казах много ми хареса романа, препоръчвам го горещо(абсолютно попадение от страна издателство Плеяда) и му давам една грамаданска десятка!

Снощи си дочетох "Годеницата на дявола" на Стефани Лоурънс и съм много доволна от книга, определено ми хареса.

Книгата започва със случайната среща на Онория и Девил, двамата намират един ранен младеж в гората, решават да се погрижат за него и го отнасят в една къщичка наблизо. Там прекарват нощта, като младежът, който се оказва братовчед на главня им издъхва в ръцете.

Поговориха си малко главните допаднаха си, особено Девил много си я хареса и директно реши, че Онория ще му става жена

На сутринта ги намериха в тази компрометираща ситуация и Девил се възползва от нея предлагайки брак, но Онория директно го отряза - тя си имаше други планове, да хукне за Африка за да види пирамидите и сфинкса.

В крайна сметка така се завъртя сюжета, че главните останаха заедно, уж годеници - ама Онория твърдо отричаше, но пък Девил си бе дал 3 месечен срок да й промени решението. Освен това се започна едно тайно разследване, за да се разкрие убиеца на братовчеда. Както и в другата тема писаха Инка и Галя, убиеца наистина лъсна веднага, ама бая ги повъртя докато се усетят.

Първата половина на книгата най-ми хареса. Там имаше игра между главните, не беше точно ухажване - ама голяма страст, голямо чудо между героите. Трябва да й го призная на авторката, умее да описва целувките. Чак на мен ми ставаше хубаво като се награбеха.

И наистина бяха много сладки, Онория си имаше едни страхове, които я спираха да приеме предложението му, но пък Девил беше еххх, как да му откажеш - като повтаряше все моята херцогиня.

Уливам се с подробностите, за което се извинявам, та в крайна сметка Онория прие предложението и тука идва може би единствената ми забележка - 3 последователни любовни сцени, и то не пет редови, а такива дългии и описателни, ако имаше поне някакво действие между тях, може би нямаше да ми дотегнат чак толкова, поне според мен можеше да се ограничи само с една.

И след сватбата целия сюжет се завъртя около интригата с убиеца, беше достатъчно интересно, без излишна напрегнатост и драма.

Финалните изречения, бяха меко казано интригуващи:

"Петимата (става въпрос за братовчедите на Девил) събраха сумата. Мистър Посълтуейт беше безкрайно щастлив.

Само след месец присъстваха на освещаването на новия покрив и по време на службата всеки се помоли на богинята на съдбата да ги предпази от брака поне още известно време.

За тяхно нещастие богинята на съдбата тъкмо беше заета с други неща."

Следващите пет книги са за въпросните братовчеди и силно се надявам все някога да ги прочета. Много готино семейство са и всеки истински фен на Малъри, ще намери в сърцето си местенце и за "ордата на Синстър"!

В заключение много ми хареса книгата, бях се пренавила доста, но не ме разочарова. Препоръчвам я на всички и я оценявам с десятка.

Още преди да й светя маслото на "Годеницата на дявола", след невероятно вдъхновяващите коментари, направо подушвам как с огрооомен мерак ще си я метна в категорията на "най-най-свежарските" книги

Прочетох "Розата и херцогът", най-вече заради прекрасния коментар на Мия. Но не знам защо мен не ме докосна по този начин. Дали очакванията ми са били прекалено големи или се поразглезих и съм си вдигнала критерия. Не знам. До 150 страница се отказвах поне 5 пъти, малко мудно ми течеше действието. Всичко ми беше до болка предсказуемо. И това, че тя ще е някаква благородничка и това, че той в крайна сметка няма да е неизличимо болен. Една сцена ме стопли, но не дотам, че да ме разчувства до сълзи. В театър Атриум - май се казваше. От мен - 7

И аз прочетох "Годеницата на дявола" на Стефани Лоурънс и книгата доста ми хареса, започна доста брутално със смърт и завърши така, имеше и няколко доста описателни секс сцени точно една след друга в средата, което мъничко ме изнерви ама много малко, иначе главният герой е доста забавен образ-меко казано перде и главната също си беше голямо инатливо магаре и ти идваше чак да ги праснеш с нещо. Единственото нещо което не ми хареса, за което и отнемам полвин точка е това, че главната предпочиташе да умре, заедно с бебето си отколкото да убият главният-това ми се струва а-логично за жена, колкото и да е влюбена. Оценка 9.5

Днес сутринта след като заведох малкия на градината, направих огромната грешка да си продължа малко от Уитни, моя любов... защото това мое малко почитане ме накара цял ден да се скатавам от работа и да се крия, докато не я прочетох. Та сега мисля да дам оценката си за Уитни, моя любов. Първо искам да си представите следната гледка.. почти съм се завряла под бюрото, зяпам си телефона като омагьосана изведнъж се чува едно гръмко изхилване от моя страна, а след това се крия да рева.. (само да кажа, че в момента работя в банка, нищо, че съм стажантка) . Била съм страшна гледка, колегата ми ме пита днес какво ми става.. сигурно щеше да ме попита нещо да не съм забравила да си пия хапчетата

Та с това мое неуместно въведение исках да покажа по какъв начин ми влияе таланта на Макнот да те завлича във водовъртеж от емоции и ти си безсилен. До снощи си мислех, леле Уитни не може да стъпи и на малкия пръст на Кралството на мечтите. Днес бях тотално опровергана, защото отново пролича класата на Макнот Макар Кралството все още да си ми е по-любима, Уитни днес му удари такъв спринт и взе да не й отстъпва. Първоначално много й се дразнех , заради вманиачеността й по оня алчен смотльо и желанието й да се омъжи за него. Но когато осъзна, че обича не друг, а Клейтън... мнението ми за нея направи такъв скоростен завой на 180 градуса, че с думи не може да се опише. Докато образът на Клейтън толкова много го харесвах в началото, мааалко ми падна в очите... защото на два пъти се направи на голям глупак и много жестоко се отнесе към нея, а тя му прости всичко. Нещото, което много ме ядоса е не точно какво й причини (чела съм и по-ужасни неща), ядоса ме това, което бе решил да й причини, а именно да си хванел любовница и да й отнеме детето. Първият път тя му прости, макар той да не го заслужаваше и той и обеща да не я наранява повече, но не изпълни обещанието си.. А тя милата, не правеше нищо друго освен да го обича, въпреки всичко - болката, униженията, жестоките думи, тя единствено му показваше колко го обича. А края, ох края... последните 40-50 страници ме доведоха до лудия екстаз, който ви демонстрирам, такъв силен финал и поне 3-4 пъти се заврях под бюрото да си поплача. Много трогателни моменти, простоо ...

Макар да съм си влюбена в Ройс, Стивън Уестморланд също ми легна на сърце - страхотен образ, дано и в своя роман да е пак толкова миличък, макар да се съмнявам след онова, което му причини оная празноглава (цензура)

В обобщение искам да кажа, че много обичам такива романи, които си имат всичко - много смях, трогателни моменти, които те разплакват и буря от емоции... романът заслужава стопроцентова десятка въпреки някои от по-тежките моменти..

Прочетох и Диви нощи на Клейпас, книгата е страхотна има доста забавни моменти, драма и естествено брак по неволя. Главният е актьор с трудно детство, което го е направило силен и много студен към жените. Поради едно предателство преди години, той грам не им вярва и нито една не може да го трогне, докато не пристига главната в театъра му с намерението той да я опозори и така да се отърве от наложеният от родителите и противен и дърт годеник.........................И направи нашият луд, на който хем му се искаше хем я мислеше за прекалено невинна за да му стане любовница.

Оценка абсолютно 10!

За малко оставям кърпичките на страна, за да мога да си спретна едно коментарче и за Сега и завинаги на Джудит Макнот. През последният ден единственото, което съм правила е да рева като магарица и да изхвърлям кърпички

Сега и завинаги е може би една от най-разтърсващите истории, които съм прочела до сега. Романът е невероятно завладяващ и покорява със силата на чувствата. Какво мога да кажа за книжката, искам да я опиша с толкова силни думи, но имам чувството, че просто не мога да намеря подходящите. Просто невероятна история. Главната Виктория е невероятно красива, нежна, добра и мила американка. Тя губи родеителите си й се налага да замине за Англия, далеч от всичко познато и близко тя с невероятна смелост се впуска в новият си живот, където всички я обикват. Един далечен братовчед на майка й е нейн настойник.. той не й е просто настойник, но историята е дълга и много трогателна, за да я разказвам само с няколко думи. Танастойникът й - чичо Чарлс е решен да я омъжи за незаконния си син (за който всички мислят, че му е племенник), но той не знае, че Виктория или както я наричат Тори е обрекла сърцето си на друг. Чарлс вярва, че тя и Джейсън (главния) са създадени един за друг. И така нежното, мило сърдечно момиче се изправя срещу Джейсън. А Джейсън - какво мога да кажа за Джейсън Филдинг, невероятно изстрадал мъж и същевременно толкова силен, борил се е с живота, преживял е ужасни неща и заради страданията си е станал толкова, циничен, арогатнтен...и самотен. Не вярва на жените и е свикнал да купува благоволението им. Той не вярва, че заслужава да е обичан, защото в живота си е видял само болка, унижения и страдания. Направо ми се късаше сърцето докато четях какво е преживял. Но Тори със своята себеотдайност и чиста любов му помага да разбере, че заслужава да бъде обичан. Просто водовъртежът от чувства и пътят, който извървяват един към друг не може да се опише просто с няколко думи, защото с няколко думи мога да кажа само и те много силно се влюбват, но не е само това. Бурята от чувства, ураганът от преживявания и разтърсващата сила на любовта, въпреки униженията, болката и тъгата Виктория и Джейсън намират пътя един към друг, а аз изхабих цял тон кърпички

Романът е много трогателен, много въздействащ и определено мога да кажа, че си поревах стабилно докато го прочета, защото болката и на двамата, самотата им станаха и моя болка и самота. За пореден път, колкото и често да го повтарям напоследък... поклон пред таланта на Джудит Макнот. Романът ме остави безмълвна, с бушуващи емоции и все още с незасъхнали сълзи.. Който не я е чел задължително да си поправя грешката

Не мисля, че бих изненадала някой с оценката си, която е стопроцентова и безапелационна десятка

Редактирано 5 август 201016 г. от BlackRose (преглед на промените)

Прочетох Любимецът на Кралицата и Хубава като пеперуда на Грасо и за двете книги по едно голямоооооо 10. Книгите са много добри като сюжет - магии, интриги, убийци, брак по-неволя във втората и тн.. Първата книга е за родителите на главната от Хубава като пеперуда, затова е по-добре да се четат една след друга.. Много ми харесва момента с друидските дарби на героините, и когато дъщерята(хубава като пеперуда) Блайт се ядосаше им изливаше по един дъжд на главите на виновниците. А милият и мъж как се дърпаше да не си легне с нея - беше толкова смешен. С две думи - четете, четете!

Аз се чудех далие за тук тази книжка,но все пак в нея става въпрос и за Лондонското висше общество. Казва се Венчана за риска на Катрин О'нийл.Действието започва 1870 г,в Ирландия.3 сирачета от едно сиропиталище правят номера,за да носят храна на другите деца от сиропиталишето.Сирачетата са Джони,Майлин и Дагет. Същата вечер ги викат в кабинета на свещеника,който управлява сиропиталището и ги представят на Шеймъс Флин-борец за свободата на Ирландия.Казват им,че ще ги разделят и ще ги обучават,за да съдействат в борбата. Майлин я взимат още същата вечер.Когато се сбогуват Джони я целува и откриват,че не са вече деца.Осиновена е от Лорд Стенли-най-ревностният противник на независимостта на Ирландия.Излъган е,че Майлин е англичанче,чиито родители са убити от ирландци.Самият той загубил жена си и дъщеря си обиква Майлин.През това време Джони е обучен също,наследникът на Лорд Уитни,който е живял досега в Индия е отвлечен и Джони заема мястото му.Дагет пък е обучаван за убиец. Майлин е ухажвана дама от висшето лондонско общество.Роджър Хелмзли е кандидат за ръката и,но тя го отхвърля засега.Една вечер Джони с епоявява в дома на Лорд Стенли и Майлин е шокирана,успява да и даде бележка,да се срещнат в конюшните.Излиза тя през нощта ис е стрещат,целуват се.Но той и казва,че трябва да дискредитира Лорд Стенли,а тя не е съгласна защото го обича каот баща.Скарват се...тя решава,че ще се сгоди за Роджър.Отделно някои от организацията за освобождаване на Ирландия не са доволни от поведението на Майлин и заплашват,че акос е омъжи за Роджър ще я убият.На празненството за годежа им Джони отива и и казва,че ще с еомъжи за другия смао през трупа му.На сватбата я отвлича и пътуват на коне.Стигат Стоунхендж и правят секс там.на сутринта пак се скарват,защото Джони си е мислил,че каот спят заедно Майлин ще се предаде и ще се съгласи на предаде Лорд Стенли.След доста перипетии в крайна сметка се връщат в Лондон.Джони зави Майлин в един килим като Клеопатра,но ги хванаха при някакъв кораб.Тогава той се престори,че всъщност я спасил от похитителите.Роджър,годеникът ис е чувства неудобно,а и Джони постоянно го докачва,че не е спасил собствената си годеница.Канят ги на събиране в имението на Хелмзли,с организиране на лов.Там в крайна сметка се разбира,че Джони и Майлин са влюбени и Джони принуждава Майлин да се оженят.Много е трогателна сцената с лова.Джони трябва да се преструва на Лорд Уитни,но самият той изпитва непоносимост към лова,не би наранил животно никога.Когато го карат да повече дружината,защото е почетен гост той страда много.накрая сгащват лисицата,но той я спасява като е нахапан жестоко от кучетата.Цялата група решава,че ще си направи лисицата талисман и ще я гледат в клетка,но през нощта той я пуска на свобода.Това убеждава Майлин,че той е добър човек. Решава да каже на Лорд Стенли коя е и д аму покаже Ирландия през нейните очи,за да се опита по мирен начин да му промени мнението.Казва му,той е шокиран в началото,но склонява.Завеждат го в Ирландия и го водят в сиропиталището.Човекът е потресен и му организират среща с Шеймъс Флин,за да преговарят.На срещата отиват Джони,Лорд Стенли и Дагет,но някой застрелва лорда..Майлин се епромъкнала и вижда Джони над тялото.ПОлицията хваща Джони и го пребива.Дагет казва на Майлин,че не знае защо Джони е застрелял стареца.Завеждат я в Лондон,всички разбират,че Джони е предател ,а той лежи в затвора в Ирландия.Освобождават го заеднос Дагет и когато го завеждат на скрито място,той прошепва на Майлин,че Дагет е застрелял Лорд Стенли.Тогава Дагет нашибва с камшик Майлин,за да принуди Джони да му съдейства за да взриви важен паметник в Лондон.избягват от Дагет в крайна сметка и отиват при шеймъс Флин,който им казва,че Лорд Уитни наиситна е имал ирландски син от първата си жена,с която не се е развел преди да се ожени повторно.Затова ирландският му син е законен наследник.Решават да отидат при кралица Виктория и да я предупредят.отиват и и казват,че ще бъде взривен важен Лондонски паметник,но не знаят кой и ,че Джони наистина е згаубеният ирландски син на Лорд Уитни.Джони се сеща за някаква песничка,която Дагет пял като били деца "Лондонският мост пропада,тра-ла-ла,моя прекрасна лейди" и се досещат,че ще взриви Лондонският мост.Отиват там и намират дагет с някакви експлозиви под едната подпора.Джони и Дагет се сбиват и той му признава,че е бил влюбен в него.Джони е шокиран,защото винаги с амислели,че Дагет е влюбен в Майлин и затова иска д аимс тори зло.Но човекът явно е бил гей и е ревнувал много от Майлин.Дагет пада в реката и си мислят,че е умрял.Женят се Майлин и Джони но Дагет се оказва жив и отвлича каретата им.Сбиват се и каретата минава през Дагет.Той обвинява Джони,че е син на англичанин,но Джони му признава,че всъщност той е син на английски лорд и на ирландка.Та така..свършва и меденият си месец двамата прекарват до Стоунхендж. Давам и 9 на книжката...не защото не е хубава,просто не е от най-зпаонящите се.Като изключим оригиналната идея за хомосексуализъм

Прочетох "Дамата на играча" - много симпатично книжле. Главният е страстен играч на карти, а главната е една разсеяна провинциална девойка(стил Аманда Куик) на 25-6 -стара мома, която се захваща с нещо и после бързо го зарязва. Двамата са деца на две най-добри приятелки и естествено мамичките искат да ги оженят. Запознаха ги но и двамата не искаха и да чуват, затова се заядоха - докато главният направо се изцепи че нямал никакво желание да се занимава с нашата и съжелявал, че и е разбил надеждите. Момата взе че му се обиди и нещеше и да го погледне. Същата вечер едни бандити-наети от лошия го набиха много лошо и му счупиха главата, а свидетел на сцената стана героинята и от няма и къде го прибра в спалнята си. Нашият момак освен със сътресение и целият подут реши че му харесва да виси там и остана три дълги дни и нощи, а накрая реши да се измъкне облечен като братовчетКАТА на най-добрият си приятел, но го хванаха на вратата и трябваше да се запознае като Шарлот с майка си и баронесата(майката на главната). Измъкна се накрая и се скри в провинцията да мисли как да се оправи с лошият, но взе че се натъкна на имението на главната и не издържа и се появи нашта Шорлот на вратата и се самопокани. Най-готиният момент е когато съперника му за ръката на главната го молеше да му помогне в ухажването и даже му цунка ръката, а нашият си мислеше как иска до му забие един в муцуната. Накрая Шарлот дори се сгоди с врага си и с главната едновременно. Оценка 9 , защото няма нито една страстна сцена в цялата книга - иначе е супер.

Тъкмо приключих с Прелъстяване на Аманда Куик и мога да кажа, че този роман ме остави без дъх, от началото до самия си край. Това е една невероятно трогателна история, която ми разтупка сърчицето. Романът много ми хареса, ама много, много ми хареса. За мен това е най-силният роман на авторката (от 4 които съм прочела )

Дори не мога да намеря думи, с които да опиша възхищението си пред авторката, просто разтърсващ роман. Смях се, очите ми се насълзиха, ядосвах се и тръпнех в напрежение... кой ли е злодеят (нали съм си луда фенка на криминалните романи и създадох такъв сюжет, че чак бихте ми завидяли), но няма да кажа дали познах или не , но тръпката от този роман е просто уникална. Мисля, че мога да продължа и до утре... колко много харесвам Софи и Джулиан, как в същото време ми идваше да му счупя главата на моменти защото е много твърдоглав, упорит и арогантен...но на мен ми хареса , а в същото време Софи е толкова миличка, нежна и себеотдадена на всичко, което прави и най-вече на любовта си към Джулиан, в името на която се отказа дори от отмъщението си (естествено, не се отказа съвсем "без бой", а аз много обичам такъв сблъсък на характери )... Единственото, което не ми харесва от цялата работа е, че няма книжка и за Ан и Даргейт, но уви такъв е животът.

Прелъстяване може да има само една оценка и това е безспорна 10 (макар да имам чувството, че нулите не й достигат )

Тъкмо приключих с Прелъстяване на Аманда Куик и мога да кажа, че този роман ме остави без дъх, от началото до самия си край. Това е една невероятно трогателна история, която ми разтупка сърчицето. Романът много ми хареса, ама много, много ми хареса. За мен това е най-силният роман на авторката (от 4 които съм прочела )

Дори не мога да намеря думи, с които да опиша възхищението си пред авторката, просто разтърсващ роман. Смях се, очите ми се насълзиха, ядосвах се и тръпнех в напрежение... кой ли е злодеят (нали съм си луда фенка на криминалните романи и създадох такъв сюжет, че чак бихте ми завидяли), но няма да кажа дали познах или не , но тръпката от този роман е просто уникална. Мисля, че мога да продължа и до утре... колко много харесвам Софи и Джулиан, как в същото време ми идваше да му счупя главата на моменти защото е много твърдоглав, упорит и арогантен...но на мен ми хареса , а в същото време Софи е толкова миличка, нежна и себеотдадена на всичко, което прави и най-вече на любовта си към Джулиан, в името на която се отказа дори от отмъщението си (естествено, не се отказа съвсем "без бой", а аз много обичам такъв сблъсък на характери )... Единственото, което не ми харесва от цялата работа е, че няма книжка и за Ан и Даргейт, но уви такъв е животът.

Прелъстяване може да има само една оценка и това е безспорна 10 (макар да имам чувството, че нулите не й достигат )

Наистина страхотен роман. Аз също му се насладих от до. Главните бяха страхотни, велики, страшно забавни.

Тъкмо приключих с Прелъстяване на Аманда Куик и мога да кажа, че този роман ме остави без дъх, от началото до самия си край. Това е една невероятно трогателна история, която ми разтупка сърчицето. Романът много ми хареса, ама много, много ми хареса. За мен това е най-силният роман на авторката (от 4 които съм прочела )

Дори не мога да намеря думи, с които да опиша възхищението си пред авторката, просто разтърсващ роман. Смях се, очите ми се насълзиха, ядосвах се и тръпнех в напрежение... кой ли е злодеят (нали съм си луда фенка на криминалните романи и създадох такъв сюжет, че чак бихте ми завидяли), но няма да кажа дали познах или не , но тръпката от този роман е просто уникална. Мисля, че мога да продължа и до утре... колко много харесвам Софи и Джулиан, как в същото време ми идваше да му счупя главата на моменти защото е много твърдоглав, упорит и арогантен...но на мен ми хареса , а в същото време Софи е толкова миличка, нежна и себеотдадена на всичко, което прави и най-вече на любовта си към Джулиан, в името на която се отказа дори от отмъщението си (естествено, не се отказа съвсем "без бой", а аз много обичам такъв сблъсък на характери )... Единственото, което не ми харесва от цялата работа е, че няма книжка и за Ан и Даргейт, но уви такъв е животът.

Прелъстяване може да има само една оценка и това е безспорна 10 (макар да имам чувството, че нулите не й достигат )

Книгата е бижу.Толкова затрогващ и забавен Има страхотни моменти,които от които падаш от смях,а в други са много емоционални

Едно мнение и от мен за "Прелъстяване" на Аманда Куик, която четох перди около месец: не случайно стана любимият ни роман от авторката, наистина го заслужава. Страхотни герои, сюжет, интрига, развръзка, любовна история и много, много смях. Джулиън бе със страхотен образ , хем загадъчен и чаровен, хем малко гризли когато се налага, а Софи...е няма такава героиня - достатъчно странна и чудата в разумните рамки за Аманда и в същото време някак...нормална и много сладка

Всяка от реакциите й беше уникална, смяла съм се от сърце със "мнимата" брачна нощ, с "дуела" , но пък когато ставаше въпрос за сестра й и трагичната й съдба или за Джулиън и огромните му, еленски рога сякаш се превръщаше в друга героиня

Злодеят си беше ясен от самото начало, но пък развръзката с него бе неочаквана, в смисъл Софи сама се отърва от него, пък в последствие Джулиън даже не му дръпна един хубав бой, но пък определено може да се каже че си получи заслужено. Но много ме учуди, че пред избора да замине за Америка или да бъде отхвърлен от английското общество Гадняра се спря трети вариант, който доведе до края му...самият му избор ми бе адски странен.

Цялата книга бе пълна с много сладки моменти, какво да направя обожавам да чета за семеен живот, не зависимо дали е пълен с рози или бодили .Както и да е романа е бижу и се присъединявам към всеобщото хвалене с една тлъста ДЕСЯТКА!

И от мен "Прелъстяване" на Куик има десятка! Наиситна великолепна книга от началото до края! И двамата герои бяха медени-маслени, сладури от всякъде... а пък "брачната им нощ" и особено реакцията на главния на другата сутрин не са за изпускане, голям смях падна! Благодаря ти, Пете за препоръката, имах нужда точно от такова четиво!

Редактирано 8 септември 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Ето и моето мнение за Компаньонката на Амандито - 10!!! Това е една от авторките, които не ме е разочеровала нито веднъж и се надявам и в бъдеще да е така. За самата книга - почва по забележителен начин, а главните са представени като доста сложни и силни личности, които просто няма как да те разочероват. Действието е сравнително динамично, а отношенията им се развиват някак паралелно с него, но определено не липсват моментите между двамата. Интересното тук е че може би за първи път авторката не представя лошия като част от кръга на познатите на главните. До последно не се знае кой е и какъв е, което си е доста забавно отстрани, да не можеш да познаеш злодея. Много се забавлявах и на двете им любовни сцени - всеки път за малко не ги хващаха в крачка, особено втората когато го натика в гардероба - някак си те напушва да се посмееш как този властен, голям и мъжествен мъж е скатан при роклите и. Ако сте решили да я четете изобщо не се и замисляйте. Дано скоро да прочетем и останалите книги, за да видим как ще представи останалите героини.

Днес си довърших "Малката стопанка" от Джоан Лейн и мнението ми,че книжката е бонбон и половина се потвърди напълно! Уникална книжка,уникален хумор! Още от началото съм се превивала от смях, то не беше ирония, то не беше сарказъм, ама в огромни дози! Много ми хареса,а всичките герои са едни такива шантавки милите, да ги изядеш направо! С няколко думи ще разкажа, за тези, които не са я чели...

Книжката започва с главния герой Робърт и баща му Стивън, които отиват в едно безвкусно обзаведно и доста лъскаво имение, за да уреждат годеж или всъщност по-точната дума е да уговарят ...Годежът трябваше да е между най-малкия син на Стивън и внучката на собсвеничката на туй имение, обаче нещата се извъртяха така, че не малкия брат, а Робърт се оказа впримчен срещу една стабилна сума пари, от която той имаше голяма нужда... и макар че противоречеше на принципите му, кой нормален човек ще отхвърли толкоз парици, при положение,че няма пукната пара в джеба... и тъй стана работата,мина се време и сватбата се състоя. Самоче, за да получи всички пари Робърт трябваше да изпълни определени условия, като например да се погрижи жена му да забременее А жена му едно сладко миньонче, това е героиня,която няма как да не запомниш,едно външния й вид е адски нетипичен,второ,че беше с всички качества на перфектния персонаж и лично на мен супер много ми хареса! Като за типичен брак по неволя отношенията на главните бяха доста дървени.А като се прибавят и останалите неповторими членове на фамилията( двамата братя на Робърт,баща му и зълва му) лудницата беше пълна. На всяко изречение съм се смяла, няма такъв стил на писане,честно! Любимият ми герой стана Уилям - най-малкият брат,пълен развейпрах и невъобразимо пиян през цялото време! Та да се върна на темата за главните...Нора Джейн(тъй се нарича нашата мома) доста скоро привикна с новия начин на живот като господарка на Грийн Касъл и дотам се вживя в ролята си на стопанка,че взе да се бърка там дето й не е работа заради което той много й се ядоса и се почна едно сърдене и мусене, та чак не си говореха...ама много им се искаше За съжаление, както във всяка книга, точно когато очаквах някаква развръзка, свързана с отношенията им,главния взеха,че го викнаха към Белгия, заради Наполеон...изминаха няколко месеца, в които главната стабилно си бременееше, но ествествено не уведоми бащата на детето И тук стана нещо доста кофти, заради битката при Ватерло Робърт пострада и загуби паметта си...нищо не помнеше,ама абсолютно нищо. За зла участ неговата зълва,едно нагло безмозъчно дразнещо същественце на име Беси реши да се възползва от момента и да му напълни главата с глупости,само и само да може да му измъкне някой лев,нали сега той е дълбоката кесия в семейството,след благополучния си брак с Нора Джейн. Самоче плана й не беше много успешен, защото скоро всичко си дойде на мястото и той още в момента,в който видя жена си,осъзна,че макар да не си я спомня, усеща и знае,че я обича и че е важна за него...а най-сладкия момент беше по време на раждането, когато Робърт си възвърна паметта Книжката е много хубаво написана, както вече казах,забавата е гарантирана, но начинът, по който са описани нещата, развитието на сюжета оставят нещо у теб, което ще те накара да запомниш тая книга. Аз съм много силно впечатлена и пак моля,ако някой случайно открие нещо за авторката да ми каже,защото ще се побъркам вече...така ми се иска една книжка и за Уилям, който между другото го венчаха за една негова богата съседка, страстна любителка на коне http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif Горко му! Та "Малката стопанка" от мен има 10! И горещи препоръки, нали си знаете

Редактирано 4 октомври 201015 г. от The Duchess (преглед на промените)

Аз прочетох "Мъжът на моите мечти" на Джоана и и давам разбира се 10...няма как Малко ми напомняше на "Шана",но въпреки,че е по-кратичка е по-добра,защото бяха спестени нелогичните неща..в Шана имаше пирати,отвличания..глупости а и главната въпреки,че беше опърничава,не беше стигнала нивото на Шана...даже това,че в книгата се повтаряше как обича да се кара тя за нищо и обвинява другите ми се стори пресилено...добре си беше момичето,не се караше прекалено...

Да, и от мен 10 за "Малката стопанка". Мерси, че ми я припомни.

Аз тамън прочетох "Коприна и стомана" на Кат Мартин и усещам, че дълго ще ми държи влага невероятното усещане, с което ме зареди тази книга. И смело заявявам, че ако останалите романи на авторката са дори наполовина толкова добри, колкото тази то Кат Мартин директно се нарежда в личния ми топ 5 на любими авторки. Така и не мога да си обясня, защо я пропусках до сега, но винаги когато прочета нещо толкова страхотно се радвам двойно, защото осъзнавам колко много невероятни книги тепърва ще чета.

Няма да си правя труда да разказвам сюжета, защото предполагам съм една от малкото, които не са прочели книгата...но не мога да не го похваля. Много ми хареса цялата история и изобщо как беше поднесена. Бях в перфектното настроение за нещо по-драматично, определено ми се искаше да си порева на воля...и ми се получи. Но в никакъв случай не мога да кажа, че беше заради наситения с драми и житейски несгоди сюжет, напротив няколкото изпитания пред, които бяха изправени героите бяха абсолютно стандартни, но душевните им терзания, размислите които ги съпровождаха...бръкнаха ми в сърцето. Авторката има уникален стил, хем на момемнти се смях от сърце, хем в същото време само няколко страници по-нататък прочитам нещо, което е толкова мило и трогателно, че сълзите ми потичаха, а сърцето ми се разтапяше.

И сега идва ред да похваля героите...меко казано перфектни. Катрин е точно любимият ми тип героиня. Нежна, мила, любвеовилна, достатъчно крехка, за да може да се разплаче и да потърси утеха от мъжа до себе си, и в същото време изключително решителна и съобразителна, когато обстоятелствата го налагат. Абе перфектна, и това което стори накрая на романа...чела съм го няколко пъти този момент като цитат из форума и винаги страшно много ме е трогвал, но да го прочетеш вече като си запознат с цялата история, просто не мога да опиша чувството.

И няколко думи за Люсиен...еххх, какво да кажа освен дай боже всеки му един такъв . Невероятен герой, толкова изпипан, премерен във всяко едно отношение, така че нито една от реакциите или емоциите му не ме подразни или вбеси.

В заключение, момичета не ми се случва често (тези, които ме познават ще потвърдят), но аз съм без думи и просто не мога да опиша колко много ми хареса романа, същинска наслада за сетивата на всеки себеуважащ се почитател на любовните романи. Препоръчвам го горещо на всяка заблудена душа, която не го е прочела и му давам една огромна десятка, нямам никави забележки!

П.С. Не мога да се въздържа да не отправя няколко "благословии" по адрес на "Ирис", както винаги поредица, макар и само двулогия и са издали втората книга, а предшественика на "Коприна и стомана" ще си остане блян неосъществен, което е направо грехота, защото се обзалагам, че книгата за Джейсън и Велвет ще е не по-малко прекрасна!

Редактирано 23 октомври 201015 г. от hol_back_girl (преглед на промените)