Мили момичета, с радост искам да споделя впечатленията си от поредната страхотна книга, която прочетох - Нежния звяр на Колийн Шанън!Много, много ми хареса......

Сега по няколко думи за героите - Главната героиня Калиста беше много мила и нежна, но в същото време адски независима и самоуверена.Направи ми силно впечатление лоялността й към нейния втори баща - аз самата съм силно лоялен и верен човек и напълно можех да се поставя на мястото й и разбирах постъпките й.Беше много силна и смела - понасяше последствията от решенията си с достойнство. Главния герой - Дрейк, много готин и мъжествен, преживял ужасни неща заради бащата на Калиста, криещ лицето си с драконова маска, защото има невероятна приликата с починалия си баща. Той бавно и систематично е планирал своето отмъщение.....но съдбата е решила друго - тези двама души да изживеят една невероятна любов! Двамата непрекъснато се приближаваха и разделечаваха в чувствата и отношенията си, но не успяваха да преодолеят мощното привличане между тях.....много бяха емоционални, отмъщението беше бариерата която трябваше да преминат, за да бъдат щастливи и тук Дрейк направи огромни компромиси, воден от любвта си към Калиста. Много красива история!

Оценката ми за тази книга е 10

Ето едно страхотно цитатче от книжката:

Нещо я стресна и тя колебливо сложи ръката си върху челюстта му. Маската я нямаше. Явно я желаеше толкова силно, че не се притесняваше от това. Трогната, тя го докосна с пръсти и чертите му изплуваха пред затворените й очи.

Силна челюст, набола брада. Дълъг нос с лека подутина, която означаваше, че някога в миналото е бил чупен. Големи очи с дълги, меки, извити мигли. Тънки вежди. Белег на едното слепоочие. А устните, ах, тези устни, които й отнемаха разсъдъка, бяха също толкова добре оформени и меки, колкото нейните. Очите на Калиста се навлажниха, защото знаеше, че това доверие идва прекалено късно.

Тя пропъди тази мисъл и отново докосна очите му, които се затвориха.

Той я стисна по-силно, но не каза нищо.

— Какъв цвят? — Едва позна собствения си глас.

Неговият беше също толкова дрезгав.

— Сини.

— Истински сини. Като сърцето ти. — Калиста целуна вената, която пулсираше на шията му.

Той изстена дрезгаво. Стонът му беше така изпълнен с болка, че Калиста наведе глава и го пое с устните си. И тук, в тайната тъмнина, където се раждаха мечтите, за първи и единствен път, те се срещнаха. И в това докосване на устни до устни и сърце до сърце, приказките можеха да се превърнат в действителност.

Ако им позволяха…

Конфликтите бяха забравени в радостта на плътта. Този път тя беше тази, която разтвори устните му, вмъквайки езика си вътре, сякаш за да научи всичките му тайни. Смелостта й му доставяше удоволствие. Целуваха се така безкрайно дълго, без да дават или да вземат, само споделяха.

Треперещ, той откъсна устните си от нейните и целуна шията й. Дръпна фуркетите от косата й и уви копринените кичури около юмрука си. Тя усети как напрегнатите му мускули се отпускат бавно. Ръката му се измъкна от косите й.

— Остави ме сега, или съвсем скоро няма да можеш да го направиш.

Аз днес прочетох "Цената на Рая" на Катрин Калтър, не знам какво ме прихвана и грабнах точно тази книга, но определено не съжалявам. Първата ми прочетена книга от авторката и страшно ми хареса стила й. Няма да разказвам книгата, напълно наясно съм, че май само аз не я бях чела Готина история, готини слуги, готина главна, НО Маркъс трябваше да го прекарат през машинка за месо. Не помня от кога не ми се е случвало да ме подразни главния герой, а пък чак до такава степен... Вярно е, че ако не се държеше по този покъртително брутален начин, нямаше да се роди останалата част от сюжета, но в много други книги, когато главният се държи неджентълменски после го обладават едни съвестни изблици та чак да го съжалиш. А тук...аз чаках, чаках, чаках а той - от беля на беля, и от глупост на глупост, направо ми идеше да му извия мускулестия врат!

Явно сега ми върви на книги с онеправдани героини, голямо впечатление ми направи поведението на Херцогинята, направо ме разбиваше, аз на нейно място бих се сринала пред такова отношение и то от човека, в когото съм влюбена.

Но как му го върна само, ох всички дяволи - умрях от кеф, даже малко му беше боя дето му хвърли, жалко че издържа толкова малко и изпадна в безсъзнание.

Та като изключим страхотния тъпанар Маркъс (да не му го отричам на края ми стана симпатичен), всичко останало в романа много ми допадна, посмях се доста. Изобщо не подозирах кой е злодея, а всички останали герои ми направиха страхотно впечатление. Особено лорд Найтингейл Десятка от мен за романа!

Аз днес прочетох "Цената на Рая" на Катрин Калтър, не знам какво ме прихвана и грабнах точно тази книга, но определено не съжалявам. Първата ми прочетена книга от авторката и страшно ми хареса стила й.

Ма как тъй,първия? Ма ти си луда! 90% от романите са супер,10% оставям че аз съм малко крива.Ясно,няма скоро да споделиш мнение за бродника,ама имаш сериозно да наваксваш.

Ей катето голем купон. Да ти кажа и аз скоро чалдисах по нея. Била съм я стървала, но факт пише добре жената и зарибява. Кат спра да играя карти и са върна от шотландско и евентуално са отърва от шпионажа и кво беше ощи, а да една гувернантка ми гори нервите, ша измармалашкам една дет ври и..... другите и да ги кажа се тая, може се върна пак при катето щот много си я обичам.

Ма как тъй,първия? Ма ти си луда! 90% от романите са супер,10% оставям че аз съм малко крива.Ясно,няма скоро да споделиш мнение за бродника,ама имаш сериозно да наваксваш.

Еми Гале, какво да се прави, малко муле си падам и трудно се мятам на нечетени авторки, поне направих сефтето. Колкото до бродника, подведох се че имам книгата на хартия, но всъщност се оказа, че я нямам и трябва да изчакам няколко дни, за да ме снабди някоя от форумките, но твърдо съм си я заплюла за четене.

И такааа най-накрая намерих време и успях да туширам Лорд Найтингел. Мога да кажа, че много ми хареса, но като, че ли Цената на рая ми хареса малко повече. В Лорда има невероятен крими елемент...такава история, че през нощта, докато я четях се бях изправила на нокти и по едно време и косата ми се беше изправила. Въпреки, че в крайна сметка се оказа, че съм познала кой е убиецът и мотивите му за престъпленията (дългогодишна практика на крими фен...Агата ме е понаучила на туй онуй ) Що се отнася до главните в целият роман Норт нито веднъж не успя да спаси Каролайн, или тя се спасяваше сама, или някой друг успяваше да й помогне, или тя спасяваше всички останали...голямо спасяване падна. Ами така става като има толкова много злодеи..един от друг по-отвратителни и жалки. Обаче много ми хареса колко мил и нежен е Норт (напълно различен от магарето Маркъс). Друго, което много ми хареса как винаги успяваха да се наложат, въпреки отношението на старите мърморковци към "съществата от женски пол", смяла съм се с глас на реакциите им, когато жена прекрачи прага на къщата...Просто няма такива образи...когато влезеше жена, все едно виждаха плужек в рокля... И този роман на Катрин Каултър не мина без трагедия (във всеки нейн роман, който съм прочела се случва няккаво нещастие, коесто според мен е напълно излишно), но явно именно тези трагедии вкарват доза реализъм. Катрин Каултър обича да вкара нещо мистично или магично ( я дух, я някаква доза вълшебство)... в случая беше мъничко вълшебно и много ми хареса. В заключение само ще кажа...добре, че не познавам такива женомразци като предците на Лорд Найтингел... А оценката ми за романа е 10, защото си има всичко...любов и трагизъм, смях и сълзи, мистерия и съкровище, несигурност и щастие...Както и огромна доза "благословии" към преводачите... не само, че има много неточности в превода и се чудиш откъде ти е дошло, ами се и пениш от яд на неграмотността на тези хора... Все пак романът е много хубав и заслужава да бъде прочетен.

Редактирано 1 януари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Такааа, някак сред суетнята около нова година успях да си допрочета "След полунощ" на Тереза Медейрос и затвърдих симпатиите си към стила на авторката. Тази жена пише така, че в един момент се заливаш от смях или се тресеш от трудно потискан хилеж, а в следващия прочетеното те стиска за гърлото и те принуждава трескаво да потърсиш кърпички! Колкото за конкретното книжле, не знам къде съм бляла до сега, та не я бях чела, но добре, че попълних този пропуск. Няма да разказвам сюжета, тъй като не ме бива, затова ще споделя личните си впечатления. Историята е сладурски завъртяна, главната героиня е ината, но жертвоготовна и с добро сърце, като методично побъркваше главния с въпроси, слухтене, пъхайки си носа където не й е работа, а той беше страхотен, мъж мечта, нямам думи, за да го опиша. Медейрос умело поддържаше напрежението през цялото време, като винаги оставяше читателя с чувството, че точно когато се е случило голямо разкритие, все пак има нещо мънииичко, което да го хвърля в чуденка, цялата игра вампир ли е главния, не е ли... Освен това диалозите бяха динамични и остроумни, често се подсмихвах докато четох, а братята Кейн ми станаха лични любимци и ми влязоха под кожата, отдавна не се бях прехласвала така по литературни герои. С две думи останах тотално пленена от книгата и вече си гриза ноктите от любопитство за втората от поредицата, особено за въпросната крипта...

Оценката ми е една голяма тлъста 10-ка!

Редактирано 1 януари 201115 г. от Lindsey (преглед на промените)

Еми Гале, какво да се прави, малко муле си падам и трудно се мятам на нечетени авторки, поне направих сефтето. Колкото до бродника, подведох се че имам книгата на хартия, но всъщност се оказа, че я нямам и трябва да изчакам няколко дни, за да ме снабди някоя от форумките, но твърдо съм си я заплюла за четене.

Пете, аз имам доста книги на Катето, така че съм насреща със снабдяването, ако потрябва

Редактирано 2 януари 201115 г. от ganinka (преглед на промените)

Пете, аз имам доста книги на Катето, така че съм насреща със снабдяването, ако потрябва

о Гане, много мило от твоя страна да ми предложиш, но аз съм инат откъм четене, що се касае до купуване от историческите й книги съм почти напълно снабдена

Тихи, браво че я омете, книжката наистина е супер и е страхотен пропуск за всеки, който я е пропуснал

След зверска битка с липсата на свободно време успях най-накрая да прочета Тайната на Валантайн. Тъй като доста я разтягах във времето, на моменти леко ми се разми, но сега мога да кажа, че книжката е невероятна. Отново се срещаме с любимите герои от първата част и към тях се прибавя сладкият образ на главната Джеси. Какво мога да кажа за книжката? Има си смях, конфронтации и мистерия със съкровище. Какво повече може да иска човек? Може би една невероятно силна любовна история. Главната Джеси от четиринадесетгодишна е влюбена в Джеймс, но прави всичко възможно да направи животът му ад. Не, че той й отстъпва по някакъв начин де.. Сблъсъците между тях са доста забавни..състезават се с коне, обиждат се и се опитват да унижат другия, истинска класика. Но цялата тази невероятна идилия е нарушена, когато Джеси пада върху Джеймс..от едно дърво и е опозорена. Тя бяга от дома си, подскокоросана от гадната си сестра, която иска да се омъжи за Джеймс и решава да отиде при английските му роднини, за които толкова е слушала. Е, там малката мъжкарана стана истинска красавица, а Джеймс, който тръгнал след нея да я търси просто си глътна граматиката.. След малъък съвет от страна на Маги, Баджър и компания, Джеймс се жени за Джеси.. Една от любимите ми сцени е след сватбата, когато Джеси и Джеймс си тръгват към тяхното имение и тя е толкова нервна от това, което й предстои, че се отряза като пън с две бутилки шампанско..

Присъства и "милата" маминка на Джеймс, но този път не е чак толкова култова.. Според мен историята със съкровището не можеше да се мери с първите две. А финалът беше приличен. Лично на мен много ми напомни на Фиона с разказите за това с кого, какво е станало, но все пак хубав финал..

Както и да е, отплеснах се.. книжката е много свежа и забавна. Стилът е лек и ненатоварващ, става за убиване на време..

От мен има девет, защото самата аз прекалих като прочетох трите една след друга и ми бяха леко еднотипни, това уби леко тръпката..

Редактирано 11 януари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Моя милост от ден и половина се рови в търсене на темата, в която сме коментирали "Дяволско желание" на Лори Макбейн и стигнах до извода, че или не мога да я намеря, или сте пропуснали да възхвалите качествено този прекрасен роман. Сюжет няма да разказвам, защото подозирам, че съм от последните заблудени души, които не са я чели и само ще хваля! Просто не е истина колко безумно много ми хареса книгата и само след един прочит се нареди плътно до най-големите ми любимци от жанра. Авторката има невероятен стил на писане, просто съм очарована от начина, по който поднася сюжета, от детайлите , с които бяха изпълнени сцените - аз обичам този стил на писане, ако мога да го определя като подробен!

Сюжета е абсолютно страхотен, няма как да реагирам по друг начин след като съм абсолютен поклонник на "брак по неволя", осъществен в първата третина на книгата! Факта, че откакто героите се срещнаха и не се разделиха повече ми напълни душата. А интригата със злодеите, с контрабандата беше супер извъртяно и много увлекателно за четене!

Имаше доста второстепенни герои в книгата, но положителните такива ми направиха много добро впечатление - Иън, Луиза, Питър, Дани, Джимс - всички бяха супер готини и са ми любимци!

А главните, еххх страхотна двойка. Те са едно от малкото изключения, в които и двамата ми харесаха еднакво много, без единият да доминира пред другия. Допълваха се перфектно и бяха толкова огнени и страстни персонажи, че всеки техен разговор (май ще съм по-точна ако го нарека спор) беше същинско удоволствие за четене!

Елизия се вписваше точно в представите ми за идеален типаж, защото въпреки че беше изключително темпераментна (най-вече в отношенията си с Алекс), като цяло бе кротка, от ревливия, раним, влюбчив тип - тоест от любимките ми!

А Алекс, оххххх - герой първа класа, каквото и да кажа ще е малко! Много, много, много готин герой! Не че по принцип в другите книги мъжете са по-лоши, но знаете как има едни определени, които просто ти се настаняват в сърцето и няма мърдане от там. Е Алекс се намести доста удобно в моето!

Да отбележа два момента, които много ме впечатлиха, първо - сцената с куклата. Много силна и трогателна, доста си поплаках на нея, но Алекс след това искренно се разкая, тъй че не ми останаха лоши впечатления!

И другият - когато се събудиха сутринта в страноприемницата, супер сцена. Тамън вече се чудех какво ще се случи та да се съберат героите, и бях много изненадана от подобно развитие!

Такааа в заключение ще кажа, че съм просто възхитена от романа, невероятен е и го препоръчвам за четене! Давам за оценка една тлъста десятка и обръщам жаден взор към останалите книги на Лори Макбей, преведени на български!

След зверска битка с липсата на свободно време успях най-накрая да прочета Тайната на Валантайн. Тъй като доста я разтягах във времето, на моменти леко ми се разми, но сега мога да кажа, че книжката е невероятна. Отново се срещаме с любимите герои от първата част и към тях се прибавя сладкият образ на главната Джеси. Какво мога да кажа за книжката? Има си смях, конфронтации и мистерия със съкровище. Какво повече може да иска човек? Може би една невероятно силна любовна история. Главната Джеси от четиринадесетгодишна е влюбена в Джеймс, но прави всичко възможно да направи животът му ад. Не, че той й отстъпва по някакъв начин де.. Сблъсъците между тях са доста забавни..състезават се с коне, обиждат се и се опитват да унижат другия, истинска класика. Но цялата тази невероятна идилия е нарушена, когато Джеси пада върху Джеймс..от едно дърво и е опозорена. Тя бяга от дома си, подскокоросана от гадната си сестра, която иска да се омъжи за Джеймс и решава да отиде при английските му роднини, за които толкова е слушала. Е, там малката мъжкарана стана истинска красавица, а Джеймс, който тръгнал след нея да я търси просто си глътна граматиката.. След малъък съвет от страна на Маги, Баджър и компания, Джеймс се жени за Джеси.. Една от любимите ми сцени е след сватбата, когато Джеси и Джеймс си тръгват към тяхното имение и тя е толкова нервна от това, което й предстои, че се отряза като пън с две бутилки шампанско..

Присъства и "милата" маминка на Джеймс, но този път не е чак толкова култова.. Според мен историята със съкровището не можеше да се мери с първите две. А финалът беше приличен. Лично на мен много ми напомни на Фиона с разказите за това с кого, какво е станало, но все пак хубав финал..

Както и да е, отплеснах се.. книжката е много свежа и забавна. Стилът е лек и ненатоварващ, става за убиване на време..

От мен има девет, защото самата аз прекалих като прочетох трите една след друга и ми бяха леко еднотипни, това уби леко тръпката..

Леле, леле, как съм я изтървала книжка. Срещала съм заглавието милион пъти, но никога не е предизвиквала интереса ми. Е, Блеки, явно е трябвало ти да я изкоментираш. Веднага щом и аз се преборя със зъби и нокти ще поправя този пропуск и ще я прочета.

О, Боже! О, Боже! Тъкмо приключих След полунощ на Тереза Медейрос. Хубаво е, когато човек има очаквания от дадена книга да се оправдаят, но ако са умножени по десет е върховно! Мога да кажа, че книгата е хубава, но тя не е..тя е великолепна! Това е роман, който просто те разтърсва и го прочиташ за няколко часа. Не можеш да спиш, не можеш да ядеш, докато не го прочетеш...

Още съм под влиянието на невероятни емоции, защото романът е зареден с прекалено много и те се преливат право в сърцето ти. И плаках и се смях, и страдах заедно с героите. Болката беше толкова истинска, толкова човешка и пронизваща, а любовта... каква любов

И главните и второстепенните герои в цялата драма, бяха невероятно пълнокръвни, невероятно истински. Братската и сестринската привързаност, но и повелите на сърцето. Борбата с желанията, жаждата.. и колко силни сме като хора. От романа се излъчва такава нежност, такава сила и дълбочина на чувствата, че ти си пометен. Просто не можеш да останеш безпристрастен и незасегнат от такъв роман и единственото, което направих аз и то качествено е да спра да дишам, защото романът те оставя без дъх или да си поплача на воля.. . Болката е толкова голяма, а романтиката и думите, които си разменят главните са просто убийствени за романтичните души като мен.

Тя се вкопчи в раменете му, за да не загуби равновесие и да падне на гърдите му, и каза:

— Тази нощ дойдох да помогна на Джулиън. И на теб.

Ейдриън вдигна глава. В очите му светеха жажда и гняв.

— И как точно смяташ да го направиш? Като му позволиш да те убие? Малка глупачка! Носиш роклята на Елоиза. Трябва ли и ти да имаш същата съдба като нея?

— Разбира се, че не! Знам, че ти ще ме пазиш. Ще ме защитаваш с всички сили. Не помниш ли, че се закле да опазиш Вивиан? Така ли беше или не? Защо обеща да опазиш сестра ми, а сега заявяваш, че не гарантираш за моята сигурност?

Музиката се извиси в кресчендо. Макар че продължаваше да я притиска до мускулестото си тяло, Ейдриън вече не се преструваше, че танцуват.

— Защото с нея не си губя ума всеки път, когато влиза в стаята. Не се мятам по цяла нощ в леглото си и не сънувам, че я любя. Тя не ме докарва до лудост с безброй въпроси и не си пъха носа в неща, които не я засягат. Нито пък ме измъчва с все нови и нови безумни идеи. — Гласът му се повиши. — Знаех, че ще опазя сестра ти, защото не я обичам!

— Не искам нищо от теб — излъга тя. — Сестра ми се изрази съвсем ясно: ти се жениш за мен само от чувство за дълг. Само че тук не е Воксхол и аз няма да допусна отново да изиграеш ролята на мой спасител. Не е нужно да ме спасяваш, защото нямам намерение да съм една от многото похитени девици, на които си помогнал. Не искам съжалението ти. Може да си унищожил доброто ми име, но все още имам гордост.

— Сестра ти е абсолютно права — кимна спокойно той. — Да се оженя за теб е последното, което искам.

Каролайн простена задавено. Колкото и лоши неща да мислеше за него, в каквото и да го подозираше, никога не беше вярвала, че може да бъде умишлено жесток.

— Не искам да се оженя за теб. Не искам да те желая — продължи той все по-гневно и направи крачка към нея, после още една. — И със сигурност не искам да те обичам. Но, небето да ми е на помощ, просто не мога да престана! — Преодоля оставащото между тях разстояние с една единствена крачка и я сграбчи за раменете. Пламтящият му поглед се плъзна по лицето й, сякаш искаше да запечата в паметта си всяка подробност. — Не искам да се оженя за теб, защото те обичам твърде силно, за да те помоля да прекараш остатъка от живота си в мрак, макар и с мен.

Сърцето й се препълни с ново, великолепно чувство. Каролайн вдигна ръка и помилва бузата му.

— Предпочитам да прекарам живота си в мрак с теб, отколкото да ходя сама под слънцето. — Забравила гордостта си, тя попита през сълзи: — Ще се ожениш ли за мен?

Нямам какво да допълня, защото отново ми се насълзиха очите (голяма съм ревла) Романът е разкошен, великолепен, невероятен и всички заплеси като мен, които не са го чели да не губят нито миг... От мен има поне 1 милион..

Редактирано 14 януари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Миме, убийствен коментар за "След полунощ". Като читател, който също едва наскоро се запозна с книгата, няма как да не се съглася с теб. A подбраните цитати са едни от многото, заради които си задлужаваше четенето. Обикновено съм малко цинична, когато стане дума за обяснения в любов в даден роман, защото съм изчела прекалено много и изгледала още повече подобни сцени. Рядко се среща нещо, което да ме впечатли наистина. В това книжле обаче всичко беше поднесено перфектно за моя вкус. Отново поздравления за страхотния коментар!

Адашче,благодаря,че ми напомни колко страхотна книга е "След полунощ" Аз,която презирах фантазето просто бях тотално омагьосана от героите,сюжета,сцените...ох,какви сцени само Прекрасен роман!Тереза Медейрос просто ме плени още с първата нейна книга,която прочетох и оттогава не ме е разочаровала нито веднъж,пише невероятно!Всеки един от романите й ми лежи на сърце,а сега,когато си имаме и Джулиънчо на български,направо мога да си умра спокойно,дето се вика Порциа и Джулиън са адски страхотни персонажи.Още в "След полунощ" ме спечелиха окончателно,а тяхната любовна история е толкова нежна и истинска.Обожавам ги!Ако можеше книгата никога да не свършва щях да съм прещастлива и доволна.Оставиха много дълбока следа в мен. Тази поредица ще се препрочита още много, много пъти! От мен и двете книги имат 10,макар че заслужават 10х10. Препоръчвам ги горещо и то не само на фенпирите, а на всички почитатели на истински красивите любовни романи!

Прочтох "Херцогът и аз" на Джулия Куин,всъщност,по правилно е да кажа,че направо я изядох Боже мой каква книга!Авторката веднагически ми стана любима и на мига захапах "Как да се омъжиш за маркиз",която допълнително ми замая главата и просто в момента съм някъде в облаците от кеф!Нея си я подслаждам,че като вземе да свърши и ще се застрелям.Толкова очарователно перфектно прекрасно написани са!Сякаш Джулия Куин знае какво точно харесвам в една книга и го е написала за мен,наистина всяка думичка беше по вкуса ми.За сюжета и героите в "Херцогът и аз" каквото и да кажа ще е малко.Трогнаха ме,просълзиха ме и ме съсипаха от смях посред нощ.Обожавам ги!Дафни и Саймън просто ми бръкнаха в сърцето и тотално ме покосиха.Толкова неземно сладка е историята им,че през цялото време докато четях се чувстах така сякаш в корема ми имаше цяло ято птички За останалите от семейство Бриджъртън мога да кажа,че всички до един ми станаха любимци и с нетърпение ще чакам продълженията! Благодаря много за превода,момичета!Препоръчвам я на всички!Книгата е великолепна!От мен 10.

Моя милост от ден и половина се рови в търсене на темата, в която сме коментирали "Дяволско желание" на Лори Макбейн и стигнах до извода, че или не мога да я намеря, или сте пропуснали да възхвалите качествено този прекрасен роман. Сюжет няма да разказвам, защото подозирам, че съм от последните заблудени души, които не са я чели и само ще хваля! Просто не е истина колко безумно много ми хареса книгата и само след един прочит се нареди плътно до най-големите ми любимци от жанра. Авторката има невероятен стил на писане, просто съм очарована от начина, по който поднася сюжета, от детайлите , с които бяха изпълнени сцените - аз обичам този стил на писане, ако мога да го определя като подробен!

Сюжета е абсолютно страхотен, няма как да реагирам по друг начин след като съм абсолютен поклонник на "брак по неволя", осъществен в първата третина на книгата! Факта, че откакто героите се срещнаха и не се разделиха повече ми напълни душата. А интригата със злодеите, с контрабандата беше супер извъртяно и много увлекателно за четене!

Имаше доста второстепенни герои в книгата, но положителните такива ми направиха много добро впечатление - Иън, Луиза, Питър, Дани, Джимс - всички бяха супер готини и са ми любимци!

А главните, еххх страхотна двойка. Те са едно от малкото изключения, в които и двамата ми харесаха еднакво много, без единият да доминира пред другия. Допълваха се перфектно и бяха толкова огнени и страстни персонажи, че всеки техен разговор (май ще съм по-точна ако го нарека спор) беше същинско удоволствие за четене!

Елизия се вписваше точно в представите ми за идеален типаж, защото въпреки че беше изключително темпераментна (най-вече в отношенията си с Алекс), като цяло бе кротка, от ревливия, раним, влюбчив тип - тоест от любимките ми!

А Алекс, оххххх - герой първа класа, каквото и да кажа ще е малко! Много, много, много готин герой! Не че по принцип в другите книги мъжете са по-лоши, но знаете как има едни определени, които просто ти се настаняват в сърцето и няма мърдане от там. Е Алекс се намести доста удобно в моето!

Да отбележа два момента, които много ме впечатлиха, първо - сцената с куклата. Много силна и трогателна, доста си поплаках на нея, но Алекс след това искренно се разкая, тъй че не ми останаха лоши впечатления!

И другият - когато се събудиха сутринта в страноприемницата, супер сцена. Тамън вече се чудех какво ще се случи та да се съберат героите, и бях много изненадана от подобно развитие!

Такааа в заключение ще кажа, че съм просто възхитена от романа, невероятен е и го препоръчвам за четене! Давам за оценка една тлъста десятка и обръщам жаден взор към останалите книги на Лори Макбей, преведени на български!

Радвам се,че ти е харесала.Със коментара си стопли душата ми http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Бях любопитна за мнението ти за книгата,незнаех,че не си я чела.Даже малко ти завиждам,че си я чела за първи път,усещането е страхотно.Това е първата ми и моя любима книга и е влязла под кожата ми,колкото и невероятни книги да съм прочела ототогава тя е мой фаворит и препрочитам с удоволствие отвреме на време.Знам наизуст,сега май пак ще я подхвана.А какво ще кажеш за онази сцена в която Алекс си мисли,че Иън е любовник на Елизия,страхотна сцена,нали

Радвам се,че ти е харесала.Със коментара си стопли душата ми http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Бях любопитна за мнението ти за книгата,незнаех,че не си я чела.Даже малко ти завиждам,че си я чела за първи път,усещането е страхотно.Това е първата ми и моя любима книга и е влязла под кожата ми,колкото и невероятни книги да съм прочела ототогава тя е мой фаворит и препрочитам с удоволствие отвреме на време.Знам наизуст,сега май пак ще я подхвана.А какво ще кажеш за онази сцена в която Алекс си мисли,че Иън е любовник на Елизия,страхотна сцена,нали

Хихи, наистина култова сцена, гениален момент (поне според личното ми мнение). Подкрепям мнението ти, а моето е че това е от типа книги, които определям като "старата школа", колкото и хубави романи да има, малко са тези, които се вмъкват в подобно описание.

Херцогът и аз-9. Девет защото десетката си я оазя за Виконтът,която според мен ще е най-добрата в цялата поредица. Не зная за вас,но госпожа Куин много ми напомня за госпожа Куик.Хе,дори имената им си приличат.

Редактирано 16 февруари 201115 г. от peppinka (преглед на промените)

Момичета, току-що прочетох Виконтът, който... Невероятна книжка, отдавна не бях чела нещо толкова приятно. Страшно съм ви благодарна! Често казано много повече ми хареса от Херцога и аз. А сцената в кабинета на Антъни в началото на книжката направо ми свиваше стомаха. Тръпки на удоволствие получавах. хихихи. Определено вече имам още един любимец и това е Антъни. Забелязвам, че в книжките на Куин, има повече диалог и действието е насочено най-много върху главните герои. Странични истории почти няма, криминални моменти също, но за сметка на това романтиката е максимално развита. Жестока, спираше ми дъха. Браво! Очаквам и аз и за Колин.

Аз наскоро прочетох поредицата на Катрин Каултър "Невестите".

Емиииии Хич не ми хареса стилът на авторката,супер недъгаво пише тази жена(ако някой я харесва ще извинява)..историиите бяха интересни,но тя просто не може да ги напише Просто на моменти беше супер несвързано,тъпи реплики...абсурдно беше всичко

Първата книга"Невестата от Шербрук"..еми единствените смешни моменти ми бяха с глупавата сестра на главната...тя милата беше много неориентирана.За сексуалните сцени..просто...е този смотанс екс се нарежда в топ 5 на смотнаите сексуални сцени в романите.И главната героиня,гоката не можа да си седне на задника 344365436 седмици,заради "уменията" на главния герой в леглото. А пък за него да не говорим..леле..много тъп,груб и арогантен. Давам и 5

"Непознатата от Ямайка" ми хареса всъщност...малко гадни моменти имаше,но имаше история,драма...Малко псувните(а и не смао в тази книга) ми идваха не на място и като гръм от ясно небе.Но наистина тази имаше повече смисъл от първата. Давам и 8

Третата книга"Съдби в окови" също ми хареса.Главната Синджън беше много луда и много забавна..горкия Колин се видя в чудо с нея.Как си го хареса и мус е натресе Той не знаеше как да реагира. Давам и 8

Едно откъсче

"— Мили Боже, Брас, какво, по дяволите, да предприема? Направо е непоносимо! Никога в живота си не съм попадал в такова свърталище на грачещи нещастници, събрани на групички по две, по три да се кикотят, хилят, дърдорят и зяпат. Не е честно, не. Трябва или да се оженя за някоя богата наследница, или да загубя всичко, което имам. А жените, които видях и които могат да ми осигурят необходимите пари, без изключение, ме плашат до смърт.

— О, скъпи приятелю. Има и други жени, които не са чак толкова неприятни — каза през смях лорд Брасли. — Жени, за които не е необходимо да се жениш, а просто да се забавляваш. Сред тях ще си починеш добре, Колин. Ти със сигурност имаш нужда от това — той потупа Колин Кинрос по рамото. — А за богата кандидатка за женитба, имай търпение, момчето ми. Имай търпение.

— Ха, търпение! Всеки ден ме приближава до катастрофата. А що се отнася до другите жени, по дяволите, за тях трябва да пилея сума ти пари, които и без това нямам. Нито мога да ги засипя с дрънкулките, които ще очакват от мен. Не, нямам време за развлечения, Брас. Трябва незабавно да си намеря богата наследница и то на подходяща възраст.

Гласът му беше гърлен и звучен, преливащ от жизнерадост и сарказъм. Лорд Брасли се засмя, кимна на някакъв познат и се отправи към него. Без да се двоуми нито миг, Синджан се озова пред него и не помръдна, докато красивите тъмносини очи не се спряха върху лицето й и черните му вежди не се повдигнаха въпросително. Тя протегна към него ръката си и заяви.

— Аз съм богата наследница.

Колин Кинрос, седми граф Ешбърнхам, се ококори срещу младата жена пред себе си, която стоеше с протегната ръка. Гледаше го открито и, ако не грешеше, очите й бяха пълни с очакване. Беше толкова смаян, че не успя веднага да реагира и да й отговори.

— Извинете, какво казахте?

Без колебание Синджан повтори ясно.

— Аз съм богата наследница. Чух ви да казвате, че трябва незабавно да си намерите богата наследница. "

От много дълго време не съм писала във форума, но просто не се стърпях.... и причината за това е "Как да си хванеш наследница" на Джулия Куин. Една перфектна история, с много смях, без излишни драми и интриги, която успява да те докосне и да направи денят ти по - усмихнат. Оценката ми, разбира се е една голяма 10-ка. Искам също да благодаря на всички момичета, които са се потрудили, за да прочетем тази книга на български. Момичета, справили сте се перфектно! И единственото, което леко ме натъжава, е че няма да мога да си сложа и тази книжка на рафта до любимите ми други книги....

Редактирано 24 септември 201114 г. от Red lady (преглед на промените)

От много дълго време не съм писала във форума, но просто не се стърпях.... и причината за това е "Как да си хванеш наследница" на Джулия Куин. Една перфектна история, с много смях, без излишни драми и интриги, която успява да те докосне и да направи денят ти по - усмихнат. Оценката ми, разбира се е една голяма 10-ка.

Искам също да благодаря на всички момичета, които са се потрудили, за да прочетем тази книга на български. Момичета, справили сте се перфектно! И единственото, което леко ме натъжава, е че няма да мога да си сложа и тази книжка на рафта до любимите ми други книги....

Първо ми липсват коментарите ти, и второ благодаря за този отзив. Наистина е много, ама истински разкош, че дори една от вас е усетила някое от нашите бебчета така. Крис преводачката ша литне като прочете, че любимата и тиква Каро се е харесала и те е пленила. Аз лично от двулогията нея си аресвам повече. Сигур ша да е зарад оранжавкото. А мразя тикви пусто.

Прочетох "Тази нощ или никога" на Дара Джой.

Много ми хареса Хумора при нея винаги е много и някак ис е получава добре.Не е тъп,не на място...или да се чудиш някой говори ли въобще така.Някои от шегите и ситуациите са доста реални и дори аз например с моя приятел съм имала почти идентични моменти.

Историята е за Хлое и Джон,виконт Секстън.Прякорът му е Лорд Секс..нали голям плейбой,известен с похожденията си.

Баща му се е самоубил разорен..осатвил е Джон и майка му в мизерия,тя се споминала малко по-късно и той си останал смаичък на този свят.До 16 годишна възраст едва преживявал,докато неговия вуйчо Морс не го открива.Има там някакви сложни семейни връзки..Морис е французин и е влюбен в бабата на главната.Хлое пък е с баща англичанин,но е родена във франция,след смъртта на родителите си се мести в англия заедно с баба си.

След година и половина пътуване из Америка Хлое се връща с готов план как да впримчи Джон,защото винаги е била влюбена в него..те са приятели от години-той е бил на 16,а тя на 6когато се запознават и от тогава той се грижи за нея.Сега е 19 годишна девойка решена на всичко.Още същия следобед,когатос е прибира му съобщава,че иска да се оженят.Лъже го,че в америка е спала с някакъв и много и е хареслао..затова иска да се омъжи з анего,той да я обучи в изкуството на секса и след това двамата да си хойкат След каот обмисля всичко Джон открива,че идеята и е чудесна и се женят.И от там много смешни ситуации..и яко секс..нали типично за Дара Джой Първата брачна нощ беше култова..Джон го хвана страх..повръщаше,кри се.Накрая уж тръгнаха да правят нещо,но Хлое го цапардоса в главата точно в момента на обезчестяването и.Уж после каот се събуди,тойд а не помни.Да ама не..тойс е събуди прекалено скоро и с див рев я подгони гол из къщата .

В къщата с тях живеят бабата на Хлое и вуйчото Морис...с тях също има малка историйка.Морис всеки петък по време на чай предлага на бабата да се оженят,а тя отказва с тайната идея,че така държи Морис винаги в напрежение.В крайна сметка и при тях нещата с еоправят.

Има и един дърт немец,който явно име р донина,но никой ен знае какъве точно..той има куче мопс с един изкочил зъб.Та немеца все спи и сумти...каот проговори обикновено разказва зловещи истории за родното сис елце..как връзвали хамбари някакви,те виели,яли ги вълци А кучето приглася.

Има го и Пърси,който се е самообявил за най-добър приятел на джон и е винаги навсякъде и в крак с модата..той също има голяма роляв историята и е много забавен.

Цялото действие се развива по време на френската революция и постоянно прииждат някакви френски благородници спасени от гилотината.Както споменат,че някой е арестуван..след 2 дни той цъфва на вратата да търси убежище Така дойде някаква благородничка Зу зу,с която графинята има стара вражда,след нея се изтърсиха 7 братя,които заглеждаха Хлое...след тях се изтърсиха някаква благородничка и баща и..и още и още накрая се изтърси и този,който ги е арестувал...абеее голям смях беше.

Ужасно много моменти..лекичка,хубава.

Имаше еидн момент в началото,когато Хлое беше решила,че ще съблазнява Джон по време на обяд..пие вино и решида си топне рпъста вътре и сълбазнително да си намаже устните...а милата не усеща,че и тече вино по брадичката..Джон гледа шокирано и неразбиращо..тя гледа премрежено,а очите и изглеждат кривогледи Смяхс е с глас

Кактос е очаква и давам голямо 10 Много ми хареса.

Редактирано 16 октомври 201114 г. от Gioiella (преглед на промените)

След една безсънна нощ дочетох "Великолепно" на Джулия Куин и се чувствам страхотно, книгата си заслужаваше всяка минута, която й отделих. И толкова много ми хареса...дори не си спомням кога за последно четох исторически роман, който толкова да ме е изкефил. Накратко разказвам в началото какво се случва, но няма да изпадам в подробности, за да не разваля нечие удоволствие. Ема Дънстър е американка, наполовина англичанка и романа започва със сцена, в която баща й я праща при роднините й в Лондон за един сезон, с тайната надежда, че дъщеря му ще си намери съпруг и ще се отърве от фикс идеята да управлява корабната му компания. Така Ема се озовава насред трескавите приготовления на леля й Карълайн на бал, който ще има за цел да представи Ема в обществото. Но на Ема и братовчедка й Бел не им е по вкуса да се занимават с това, навличат рокли на прислужниците си и се отправят към кухнята, за да помагат в приготвянето на празничната вечеря. Така се стига до почти "незаконното" излизане на Ема извън къщата на Блайдън, облечена като прислужница. И докато е навън спасява едно дете от връхлитащата го карета, което дете е племенникът на господин главен - Алекс ! Херцога адски я хареса, но изобщо не заподозря за истинската й същност и след като я понацелува я прибра в дома, където "работи", чудейки се как да се докопа до нея. И представете си реакцията му, когато я срещна вечерта на бала за дебюта й - безценна! Последваха малко дебати, малко целувки и двамата изясниха отношенията си, решавайки да бъдат приятели...и наистина станаха, само дето цял Лондон се обзалагаше кога точто ще се оженят! А двете им семейства само се чудеха какво да направят, за да им наденат хомота. Как се стига до предложението за брак (най-нетипичното за което съм чела ), това няма да разказвам, обаче героите се забъркваха в изключително забавни ситуации. Ожениха се по към края и вместо действието да спре, както се случва в други книги имаше един много добър преход към семейния им живот, изпълнен с още по-голямо напрежение. Така толкова за сюжета, който е просто прекрасен и ми се иска да го разкажа целия...ама някак ще се въздържа. Сега да кажа какво друго ми хареса - образите на главните. След първоначалната ми среща с Ема, реших че ще е от дразнещите за мен войнствени героини, обаче не, авторката много беше внимавала и както в един момент е самостоятелна, крайна и малко феминистка, така в следващия е нежна, мила, направо сладка, особено в реакциите си към Алекс. Много ми хареса като героиня, наистина не го очаквах. А главния, ох той е просто идеален, от най-любимия тип на всички нас - чернокос, зеленоок дявол, който почти публично се е заклел, че няма да се омъжи, и хич не му дреме за висшето общество, даже напълно го игнорира...до появата на Ема. И така великия херцог почна да ходи от вечеринка на вечеринка, само за да е билоз до нея. Много, много, много бяха сладки главните - диалога между тях, страстта, закачките, дори на моменти противопоставянето един на друг - просто прелест за четене. И това, което ми допадна най-много, бе че имаше по една глава за двамата, в която осъзнаха чувствата си и колко много се обичат , сладури... Освен това всички останали герои ми направиха супер впечатление, Бел и Дънфорд (героите от следващите две книги), Софи, Нед, вдовстващата херцогиня, Керълайн - страхотни са! Като цяло мога да кажа за книгата, че е адски забавна, с глас съм се смяла, но за да е удоволствитео ми максимално бяха налице и няколко по-драматични, на които си поревах. Абе много, много хубава книга. И понеже съм чела още една на авторката, ще направя сравнение с нея - "Херцогът и аз", тя също много ми хареса, но "Великолепно" е една идея по-добра като хумор и история. Препоръчвам на всички, оценявам с десетка и нямам никакви забележки! Сега се започва поредното чакане за следащата книга от поредицата.