Аз прочетох две книги от серията Governess Brides на Кристина Дод

Първата "Правилата на капитулацията" и 6-тата "Моята любима годеница".От серията има още 5 книги/общо 7/ и се чудя дали случайно не са изданени...

Става въпрос за една агенция за гувернантки основана от Хана,Памела и Шарлът.

Правилата на капитулацията се разказва за Шарлът.Тя е избягала от родния си край и от чичо си,който е голям тиранин.В крайна сметка първият им клиент в агенцията е една/не си спомням титлата/благородничка,която наема Шарлът за бавачка на 2-те деца на сина и.Сина и като 12-13 годишен е избягъл и е живял някъде из пустините.тамс е оженил и му с еродители две деца-момче и момиче.Та станали разни неща и той сега се върнал с децата.Всъщност замисъла на майка му е шарлът и него да го учи на обноски.След много предипетии се женат,но шарлът не е щастлива,защото той е с убеждението,че мъжът не обича,а се грижи за жената.Докато тя трябва да го обича и да му дарява любов.В крайна сметка се осъзнава и заживяват щастливо.

Давам и 9 на книжката..въпреки,че беше сладка нещо не ми е от най-запомнящите се.

2-ра и 3-та книга се разказват за Памела и Хана.

Следващите са за разни хора,с които аз се запознах в 6-тата книга.

Та в 6-тата става въпрос за Саманта,която Адорна/това е майката на онзи дето е живял из пустините..тя е станала шефка на агенцията/е спасила от улицата е бивша крадла и нещо все не успява да си държи устата затворена пред родителите на децата,които обучава.След поредното уволнение,Адорна я праща накрй света при някакви Дяволски скали/езера да обучава 6-те дъщери на овдовял офицер от Индия.

Той е просто...строява ги,едва ли не трябва д аму козируват..момичетата живеят като войници.Та Саманта разчупи нещата,но главния Уилям трудно го преодоляваше.Беше решил да се ожени за вдовицата на някакъв свой приятел,която е била и най-добра приятелка на бившата му жена.Имаше си списък с изисквания От които Саманта не покриваше нито едно...Дъщерите му малко се опъваха,особено най-голямата,но в крайна сметка се предадоха.

Той извика вдовицата,за кояот ще се жени д аорганизира някакъв бал,за да хване едни шпиони.Тя се казвашще Тереза и ми е любимата героиня от двата романа.Луда жена В началото си мислех-сега идва лошата героиня.Пък тя една шантава.Първо приби един..после се оказа,че е влюбена в него и той в нея,накрая изнесе една лекцжия на Уилям да не се прави тъпак,тя не го иска за съпруг и да ходи при Саманта.накрая той рабзра,че Саманта е бивша джебчийка и имаше малко проблеми,но в крайна сметка се разбраха.

На тази и давам 10...имаше много забавни моменти,а и образа на тази Тереза много ми хареса.

Редактирано 23 октомври 201015 г. от Gioiella (преглед на промените)

Аз прочетох две книги от серията Governess Brides на Кристина Дод

Първата "Правилата на капитулацията" и 6-тата "Моята любима годеница".От серията има още 5 книги/общо 7/ и се чудя дали случайно не са изданени...

Кристина Дод

Прочетох "Пламък" на Констанс О"Баниън и много, ама много ми хареса. Книгата ми я препоръчаха като изключително хубава и не много тежка за четене, а след като бях чела и цитата в играта реших да я започна и така не се спрях докато не е я изчетох цялата. Главните се женят по заповед на краля(брак по неволя). Тя е още дете той е на 20 , но добре замислен заговор ги разделя за 5-6 години. През това време тя се е заклела да си отмъсти, защото мисли че той е виновен за смърта на баща и, а той я е търсил години и накрая е решил че е умряла. Срещат се в Париж - тя е станала известна актриса, която живее затворено и страни от мъжете, а той като я вижда не я познава и се влюбва. ...... Оттам действието се прехвърля пак в Англия където старият им враг се опитва да ги убие отново................... Двамата се държат дръпнато и си мислят че всеки ненавижда другия, дори главната иска да анолира брака им, но е леко невъзможно................ Стига съм ви преразказвала -

ОЦЕНКА 10. Книгата е прекрасна, чете се леко, има от всичко по малко и героите са страхотни.

ОЦЕНКА 10. Книгата е прекрасна, чете се леко, има от всичко по малко и героите са страхотни.

Уфффф,ма що са ходиха във Францияяя?Колкото да ми развалят кефа.

Уфффф,ма що са ходиха във Францияяя?Колкото да ми развалят кефа.

Защото, Париж е прекрасен град в който наистина можеш да се влюбиш - а и действието е съсредоточено върху историята и героите, няма да ти развали кефа ))))))))))

Прочетох "Пламък" на Констанс О"Баниън и много, ама много ми хареса. Книгата ми я препоръчаха като изключително хубава и не много тежка за четене, а след като бях чела и цитата в играта реших да я започна и така не се спрях докато не е я изчетох цялата. Главните се женят по заповед на краля(брак по неволя). Тя е още дете той е на 20 , но добре замислен заговор ги разделя за 5-6 години. През това време тя се е заклела да си отмъсти, защото мисли че той е виновен за смърта на баща и, а той я е търсил години и накрая е решил че е умряла. Срещат се в Париж - тя е станала известна актриса, която живее затворено и страни от мъжете, а той като я вижда не я познава и се влюбва. ...... Оттам действието се прехвърля пак в Англия където старият им враг се опитва да ги убие отново................... Двамата се държат дръпнато и си мислят че всеки ненавижда другия, дори главната иска да анолира брака им, но е леко невъзможно................ Стига съм ви преразказвала -

ОЦЕНКА 10. Книгата е прекрасна, чете се леко, има от всичко по малко и героите са страхотни.

Знаех си,че ще ти хареса!Просто няма как да не му хареса на човек тази красива любовна история,толкова нежна и въздействаща!"Пламък" е сред първите книжки от жанра,които съм чела и вече на фона на големия брой прочетени книги дотук,мога да кажа,че тя си остава сред най-любимите ми!Препоръчвам горещо на всички,които не са я чели!

Гале,а теб да не те притеснява това,че отиват в Париж,просто историята е поднесена по такъв начин,че това дали са във Франция или в Бангладеш ще ти е последна грижа,повярвай ми,казва ти го човек,който не подхваща книга,ако на първата страничка не пише "Лондон,18.. г."

От мен 10!

Редактирано 24 октомври 201015 г. от The Duchess (преглед на промените)

Вчера довърших "Маскорад" на Сюзън Копола и реших да напиша малко по обстоен коментар,затова каква е тази книга и поради липсата на мнения за нея. Обещала съм да я дам за сканиране - защото още не е качена и наистина малко хора са я чели. Първо книгата остави много объркано чувство във мен - незнам дали я харесвам или не, но си заслужава четенето поради няколко факта - стила на авторката увлича много бързо, сюжета е доста заплетен, драмата между главните също е много силна- те взаимно не си вярват и до последно се опитват да изградят доверие във взаимоотношенията си за да спасят любовта си. Действието започва много силно - главната е в лудницата, вкарана е там от главният(или поне тя си мисли така), бременна от него и обвинена че се е опитала да се самоубие. В типичен за други авторки като Греъм похват - действието се връща в момента, когато двамата се срещат на един бал - и веднага започват лична война помежду си, всеки има своите тайни и всеки се опитва да премахне другият от пътя си като разкрие тайните му. Тя е вдовица с нещастен предишен брак, уреден от дядо и, който е друга главна фигура в романа и платила за доверието си към мъжа си, когото е мислела че обича с унижения и присмех. Той е осъден на смърт и обесен и търси отмъщение и справедливост за смъртта на сестра си и унищожението на семейството си, представящ се за "маркиз" главният разиграва обществото с ролята си на недостъпен и студенокръвен аристократ. Отседнал е в къщата на дядо и който го боготвори зариди титлата му и иска да го ожени за внучката си за да я издигне още в обществото. Авторката някакси спестява неприятните моменти за нещастието им като избягва описанията и ги преразказва в хода на историята малко по малко, стила на писане те кара да продължаваш да четеш всяка следваща страница с интерес. Напомня ми за "Кристалната пещера" като стил просто не можеш да спреш да я четеш, докато не разбереш цялата история. Тук главният също е обзет от идеята за отмъщение и как това отмъщение трови отношенията им. Друг много забавен момент е как той спечели на карти, заради нейният опит да го измами и на нея и се наложи да спази облога да преспи с него. Това как не можа да си тръгне от нея без да се е опитал да се разберат и да спасят чувствата си, също много много ме спечели. Как въпреки че не му вярваше и разбра че той ги мами, тя го защитаваше пред всички и не даваше на братовчед си да го разобличи пред останалите - е още един плюс в историята. Но загубата на детето и в лудницата, където един гадняр я отрови ме разби, авторката това можеше да го спести и заради това не мога да кажа дали харесвам книгата или не. Със сигурност ще я задържа, но това не е книга за препрочитане и не можеш да очакваш от нея нещо в стил Джоана или Греам, но е наситена с емоции и чувства и е написана в страхотен стил. Оценката ми е 7.

Вчера довърших "Маскорад" на Сюзън Копола и реших да напиша малко по обстоен коментар,затова каква е тази книга и поради липсата на мнения за нея. Обещала съм да я дам за сканиране - защото още не е качена и наистина малко хора са я чели.

Първо книгата остави много объркано чувство във мен - незнам дали я харесвам или не, но си заслужава четенето поради няколко факта - стила на авторката увлича много бързо, сюжета е доста заплетен, драмата между главните също е много силна- те взаимно не си вярват и до последно се опитват да изградят доверие във взаимоотношенията си за да спасят любовта си.

Действието започва много силно - главната е в лудницата, вкарана е там от главният(или поне тя си мисли така), бременна от него и обвинена че се е опитала да се самоубие. В типичен за други авторки като Греъм похват - действието се връща в момента, когато двамата се срещат на един бал - и веднага започват лична война помежду си, всеки има своите тайни и всеки се опитва да премахне другият от пътя си като разкрие тайните му.

Тя е вдовица с нещастен предишен брак, уреден от дядо и, който е друга главна фигура в романа и платила за доверието си към мъжа си, когото е мислела че обича с унижения и присмех.

Той е осъден на смърт и обесен и търси отмъщение и справедливост за смъртта на сестра си и унищожението на семейството си, представящ се за "маркиз" главният разиграва обществото с ролята си на недостъпен и студенокръвен аристократ. Отседнал е в къщата на дядо и който го боготвори зариди титлата му и иска да го ожени за внучката си за да я издигне още в обществото.

Авторката някакси спестява неприятните моменти за нещастието им като избягва описанията и ги преразказва в хода на историята малко по малко, стила на писане те кара да продължаваш да четеш всяка следваща страница с интерес. Напомня ми за "Кристалната пещера" като стил просто не можеш да спреш да я четеш, докато не разбереш цялата история. Тук главният също е обзет от идеята за отмъщение и как това отмъщение трови отношенията им. Друг много забавен момент е как той спечели на карти, заради нейният опит да го измами и на нея и се наложи да спази облога да преспи с него. Това как не можа да си тръгне от нея без да се е опитал да се разберат и да спасят чувствата си, също много много ме спечели. Как въпреки че не му вярваше и разбра че той ги мами, тя го защитаваше пред всички и не даваше на братовчед си да го разобличи пред останалите - е още един плюс в историята. Но загубата на детето и в лудницата, където един гадняр я отрови ме разби, авторката това можеше да го спести и заради това не мога да кажа дали харесвам книгата или не. Със сигурност ще я задържа, но това не е книга за препрочитане и не можеш да очакваш от нея нещо в стил Джоана или Греам, но е наситена с емоции и чувства и е написана в страхотен стил.

Оценката ми е 7.

Мише, благодаря за коментара ти, не ми изглежда лошо книжлето и в някой по-драматичен момент със сигурност бих й метнала едно око.

Невероятен коментар за Маскарад, трябва да я попрегледам пак. Книгата прави силно впечатление, определено не е от вятърничавите. Само моментът с бебето беше вече прекалено брутален, затова оценка 9.

Благодаря, мила, че ми припомни "Маскарад". Направо ми беше бяло петно в тиквата този роман, абсолютно никакъв спомен - единствено усещането, че е доста тежък. Така и не се осмелих да припаря до другия нейн преведен роман "Ангелът на отмъщението". Ако някой го е прехвърлил, моля да сподели мнение.

Прочетох първият си роман на Лайза Клейпас и още не мога да кажа какво стана...дали ме прегази валяк или бях разтърсена като от земетресение. Само знам, че душичката ми е на топка, а сърцето ми е в гърлото, защото доста си поплаках.

Става въпрос за И тогава ти дойде. От много време не съм попадала на любовен роман, който е толкова реалистично разтърсващ. Чета страхотни романи, от страхотни авторки, но този така нагледно ми показа болката на една майка, терзанията и страхът, че те сякаш бяха моите. Впечатли ме силата на Лили, нейната непоколебимост. Възхитих й се за силата - да се изправиш сам срещу всичко и всички никак не е лесно.

Клейпас не идеализира героите си - тя ги представя с всичките им недостатъци. Определено ми влезе под кожата и нямам думи, с които да изразя възторга си. От мен има десятка.

Аз току що прочетох "Херцогът и аз" на Джулия Куин. В настоящия коментар ще изтъкна нещата, които ми харесаха, ще редя хвалби, но няма да разказвам нищо от сюжета, за да не развалям изненадата на тези, които още не са я прочели.

Книгата е направо разкошна, същинска наслада за сетивата на всеки читател. Точно преди седмица подкарах друг роман на Джулия Куин, само че на руски и още тогава много ми хареса стила й...но просто не може да се сравнява когато го четеш на мил, роден български и за това отново ще благодаря за превода.

Аз съм голям фен на поредици от типа на Малори, и смятам че всеки който ги обича, който е харесал и "ордата" на Синстър, на секундата ще се влюби и в семейство Бриджертън. Просто са уникални - забавни, чаровни и цели 8 на брой! И естествено си имам любимец, който ха изненада, как може да се казва освен Антъни - обожавам го! И вече съм твърдо убедена, че всеки герой носещ това име е от най-класния тип, дори предвиждам да ви спретна една класацийка на най-добрите Тонита!

Отплеснах се, да се върна на книгата. Изключително свеж и забавен сюжет. И като казвам забавен, това е толкова скромно определение, защото на 80% от книгата съм се смяла толкова от сърце и толкова силно, че вкъщи пак взеха да ме гледат подозрително. Смело мога да заявя, че това е роман с един от най-най-добрите диалози, които съм чела.

Освен това любовната история беше много сладка. Ама просто съм се разтопила. Особено на края, получих си моите 20-тина странички, в които героите само си повтарят колко се обичат!Красота...

Две думи и за главните - Дафни, образът и абсолютно се доближваше до идеалния за мен, нито прекалено покорна, нито някоя шашава дето само бели прави. А Саймън - 6+ за него и най-вече за сцената, в която беше пиян. Просто перфектни...

И да похваля авторката, знае как да пише тази жена. Наистина очаквах да ми хареса, но чак пък толкова... С една книга и се нареди в сърцето ми, редом с най-големите ми любимки!

Честно не знам какво повече да кажа, освен горещо да препроръчам романа. От мен има една голяма, тлъста десятка!

Сезонът на 1814 година вече е открит и няма кой знае каква надежда да видим нещо по-различно. Редиците амбициозни мамички отново са строени и както винаги тяхната единствена цел е да видят неповторимите си дъщери омъжени за едни от най-закоравелите ергени. Тази година предизвикателството е Виконт Бриджъртън, който наистина ще е сериозно постижение. И ако косата на горкия човек изглежда разрошена и е щръкнала , то е, защото не може да отиде никъде без някоя млада дама да запърха с мигли със сила и усърдие, достатъчни да предизвикат ураганен вятър. Изглежда единствено мис Катрин Шефийлд не е запленена от него. На моменти държанието й дори граничи с неприязън. Ето защо, мили читателю, настоящият автор счита, че един съюз между Бриджъртън и Мис Шефийлд би оживил значително този иначе съвсем обикновен сезон. Хрониките на Лейди Уисълдаун, 13 Април 1814 The Viscount Who Loved Me Julia Quinn Пете за теб мила! Антъни започва така. Таз Уисълдаун ша яде бой ама познава

Сезонът на 1814 година вече е открит и няма кой знае каква надежда да видим нещо по-различно. Редиците амбициозни мамички отново са строени и както винаги тяхната единствена цел е да видят неповторимите си дъщери омъжени за едни от най-закоравелите ергени. Тази година предизвикателството е Виконт Бриджъртън, който наистина ще е сериозно постижение. И ако косата на горкия човек изглежда разрошена и е щръкнала , то е, защото не може да отиде никъде без някоя млада дама да запърха с мигли със сила и усърдие, достатъчни да предизвикат ураганен вятър. Изглежда единствено мис Катрин Шефийлд не е запленена от него. На моменти държанието й дори граничи с неприязън.

Ето защо, мили читателю, настоящият автор счита, че един съюз между Бриджъртън и Мис Шефийлд би оживил значително този иначе съвсем обикновен сезон.

Хрониките на Лейди Уисълдаун, 13 Април 1814 The Viscount Who Loved Me

Julia Quinn

Пете за теб мила! Антъни започва така. Таз Уисълдаун ша яде бой ама познава

ЕЕЕЕЕ Сънчо,не играеш честно Сега така запали любопитството ми,че ме оставаш в нервно напрежение да очаквам следващия превод .Разбрах аз , че братята ще са голяма работа,ама Колин най-много си го харесах.А като знам,че книгата за него е 4 по ред и като знам колко сте претрупани ...... как ще изтърпя докато я прочета на български (неможе ли нещо да прескочите там)

Сезонът на 1814 година вече е открит и няма кой знае каква надежда да видим нещо по-различно. Редиците амбициозни мамички отново са строени и както винаги тяхната единствена цел е да видят неповторимите си дъщери омъжени за едни от най-закоравелите ергени. Тази година предизвикателството е Виконт Бриджъртън, който наистина ще е сериозно постижение. И ако косата на горкия човек изглежда разрошена и е щръкнала , то е, защото не може да отиде никъде без някоя млада дама да запърха с мигли със сила и усърдие, достатъчни да предизвикат ураганен вятър. Изглежда единствено мис Катрин Шефийлд не е запленена от него. На моменти държанието й дори граничи с неприязън.

Ето защо, мили читателю, настоящият автор счита, че един съюз между Бриджъртън и Мис Шефийлд би оживил значително този иначе съвсем обикновен сезон.

Хрониките на Лейди Уисълдаун, 13 Април 1814 The Viscount Who Loved Me

Julia Quinn

Пете за теб мила! Антъни започва така. Таз Уисълдаун ша яде бой ама познава

Съни, много ти благодаря, страшно мило от твоя страна http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif . Ще чакам с нетърпение, да ни зарадвате и с нея

Пък аз да попитам, ако някоя от вас скъпи ми преводачки е прочела всичките излезли на английски книги, въпросната мис Уисълдаун дали случайно няма да се окаже бъдеща Бриджертън. Защото на финала на "Херцогът и аз" я описаха като младата жена или нещо такова, което ми се струва малко съмнително, защо чак на края на романа вече се показа, много ми е странна тази "журналистка" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Съни, много ти благодаря, страшно мило от твоя страна http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif . Ще чакам с нетърпение, да ни зарадвате и с нея

Пък аз да попитам, ако някоя от вас скъпи ми преводачки е прочела всичките излезли на английски книги, въпросната мис Уисълдаун дали случайно няма да се окаже бъдеща Бриджертън. Защото на финала на "Херцогът и аз" я описаха като младата жена или нещо такова, което ми се струва малко съмнително, защо чак на края на романа вече се показа, много ми е странна тази "журналистка" http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Хм, да ти отговоря на този въпрос би означавало да убия интригата в зародиш ...

Само ще кажа, че е доста близка на семейството и книгата, в която се разкрива направо ще избие рибата - много е неочаквана като сюжет, поне за мен беше така.

Аз все си мисля,че мис Уисълдаун е самата Дафни.Защото поредицата започва с нея,освен това се казва „Херцогът и АЗ“.А и първата книжка така свърши,че ме наведе на тази мисъл.Но това може да кажат тези които са изчели всички.Ще издаде ли някой тайната или ще ни държите в напрежение до края.

ЕЕЕЕЕ Сънчо,не играеш честно Сега така запали любопитството ми,че ме оставаш в нервно напрежение да очаквам следващия превод .Разбрах аз , че братята ще са голяма работа,ама Колин най-много си го харесах.А като знам,че книгата за него е 4 по ред и като знам колко сте претрупани ...... как ще изтърпя докато я прочета на български (неможе ли нещо да прескочите там)

Ахаха а аз уж се са пазя да не дразня. Не вярвам Джул да се навие да прескача, а и това Тони наистина не го заслужава. Виконт е ся не мой не му отдадем заслуженото. Но в книжката, която предстои да пуснем смеха е в същите дози. Стила е не по-малко увлекателен и главните не-по малко очарователни, така че докато чакате джул да изиграе поредната партия бридж ша има с кво да се занимавате. Да не говорим, че и Янето се е отдала на един хазарт с третия прокълнат МакЛийн, а Инето последно за осми път ходи на сватба с Джулката Гаруд. Ети взима изпити и за отмора са е забила из Уайоминг с едни магарета. Крис и Найти борят некви извънземни /бог да ги поживи-отърваха ме/, а Найти и Вани нещо вземане с дявола имат напоследък. Аз пък нали съм си даскалица са забих при една гувернантка за радост на Ванчо да драска след мен на воля та май вече явно се вижда какво чета в момента и що са въздържам да пиша в темата, че си е дразнещо. Апропо Торка май ша трябва оправяме оня списък с настоящи и бъдещи фен преводи.

Аз докат са опиша и вие изпонавъпросирали ама това е най готиното на книгите ако го кажем ся утрепахме всичко. Ша траите бабо за убост инак нема сми.

Редактирано 27 ноември 201015 г. от cheetah (преглед на промените)

Хм, да ти отговоря на този въпрос би означавало да убия интригата в зародиш ...

Само ще кажа, че е доста близка на семейството и книгата, в която се разкрива направо ще избие рибата - много е неочаквана като сюжет, поне за мен беше така.

Хихихи тайни пазиш Джули, значи е нещо много яко...плс пиши на лични само в коя книга става въпрос и дали наистина съм права в догадката си, нямам проблем да знам какво се случва и обещавам да си трая!

Благодаря предварително http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif .

Ахаха а аз уж се са пазя да не дразня. Не вярвам Джул да се навие да прескача, а и това Тони наистина не го заслужава. Виконт е ся не мой не му отдадем заслуженото. Но в книжката, която предстои да пуснем смеха е в същите дози. Стила е не по-малко увлекателен и главните не-по малко очарователни, така че докато чакате джул да изиграе поредната партия бридж ша има с кво да се занимавате. Да не говорим, че и Янето се е отдала на един хазарт с третия прокълнат МакЛийн, а Инето последно за осми път ходи на сватба с Джулката Гаруд. Ети взима изпити и за отмора са е забила из Уайоминг с едни магарета. Крис и Найти борят некви извънземни /бог да ги поживи-отърваха ме/, а Найти и Вани нещо вземане с дявола имат напоследък. Аз пък нали съм си даскалица са забих при една гувернантка за радост на Ванчо да драска след мен на воля та май вече явно се вижда какво чета в момента и що са въздържам да пиша в темата, че си е дразнещо. Апропо Торка май ша трябва оправяме оня списък с настоящи и бъдещи фен преводи.

Аз докат са опиша и вие изпонавъпросирали ама това е най готиното на книгите ако го кажем ся утрепахме всичко. Ша траите бабо за убост инак нема сми.

Благодаря ти мила за подробната информация! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Сега съвсем запали любопитството ми и ще ме държиш опъната на нокти.Моля се да сте живи и здрави за да можем по скоро да прочетем всичките тези чудесии.

С хиляда и петстотин прекъсвания най-накрая успях да прочета и Мечтая за теб. Честно казано не мога да кажа коя от двете по ми хареса. Просто и двете са толкова хубави

Дерек миличкият какво не е преживял и се е издигнал от нищото. Не вярва на никого и в нищо, освен в силата на парите и тяхното количество. А за Сара мога да кажа, че супер много ми заприлича на героиня на Аманда Куик, което е истински комплимент за Лайза Клейпас.

Много ми хареса и присъствието на Лили - по отношение на маскеният бал и на Алекс, който имал "ревнива жилка, колкото Темза"

И така де тъй като бързам да вземам чаавето от градина и нямам време да се разливам в много дълъг коментар и да редя суперлативи...заявявам точно, ясно и категорично, че романът има от мен десятка

Редактирано 9 декември 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

С хиляда и петстотин прекъсвания най-накрая успях да прочета и Мечтая за теб. Честно казано не мога да кажа коя от двете по ми хареса. Просто и двете са толкова хубави

Дерек миличкият какво не е преживял и се е издигнал от нищото. Не вярва на никого и в нищо, освен в силата на парите и тяхното количество. А за Сара мога да кажа, че супер много ми заприлича на героиня на Аманда Куик, което е истински комплимент за Лайза Клейпас.

Много ми хареса и присъствието на Лили - по отношение на маскеният бал и на Алекс, който имал "ревнива жилка, колкото Темза"

И така де тъй като бързам да вземам чаавето от градина и нямам време да се разливам в много дълъг коментар и да редя суперлативи...заявявам точно, ясно и категорично, че романът има от мен десятка

Хихи, тая ревнива жилка всеки път ме кара да се хиля като идиот. Радвам се, че поредицата така ти се е усладила, аз лично съм тотално влюбена и в двете книги.

Въпреки натовареният график, работата почти без почивка и недоспиването преди няколко дена се хванах към 19 вечерта да чета Цената на рая на Катрин Каултър и то ей така "докато ми се доспи". Да ама не...не можах да я оставя до 3 и нещо. Невероятен роман, който поне аз го прочетох на един дъх

По принцип главният Маркъс е най-арогантният, циничен и невъзможен главен, който съм срещала в любовен роман, но мен лично изобщо не ме дразнеше, а би трябвало, защото се държеше като самодоволен глупак и заслужаваше поне през половината роман или да го треснеш с нещо или да го гръмнеш. А Херцогинята...ох, мале, душичка и половина, до момента в който ми напълни сърцето...то не беше камшик, поводи, ботуш и чехли...бой. Добре изпипана работа , много ама много ми хареса.

А за романът като цяло мога да кажа, който не го е чел да му се мята. От мен има 10000

Лично аз още не съм се метнала на Лорд Найтингел, защото ме е страх, че ще изкарам още една безсънна нощ, без изгледи за наваксване

От трилогията "Цената на рая" ми е на трето място. Но това не значи, че не ми харесва и то много. Просто най на сърце ми е "Лорд Найтенгел" и веднага след нея, ако не и на равно - "Тайната на Валънтайн". Всъщност и трите са страхотни. Май се получи объркан коментар, но който ги е чел му е ясно, който не е - веднага да поправи грешката И за трите по едно 10

Прочетох Сега и Завинаги на Джудит Макнот. Едва се сдържам да не започна да подскачам и развълнувано да обяснявам колко много ме впечатли. Не бях чела скоро нищо и тази книга беше най - страхотния избор, който можех да направя, естествено с чудесна препоръка от страна на Петето.

Книгата е невероятно вълнуваща и затрогваща, наситена с толкова емоции и любов.

Оказва се за пореден път, че имам невероятна слабост към твърди и студени като камък мъже, които се държат грубо и арогантно. Главният герой - Джейсън бе точно такъв, но през цялото време не можех да спра да го харесвам....може би заради всичко, което му се е случило, можех да разбера, защо постъпва така.....да не казвам колко невероятно красив e......

Главната героиня - Виктория беше не по - малко интересна и забавна. Стана ми много, много симпатична, защото държанието й беше страхотно, мила, състрадателна, но същевременно решителна, силна и горда - перфектната героиня.Много ми допадна начина по който признаха любовта си, въпреки че беше много трудно, особено за Джейсън да я допусне до себе си, защото в стремежа се да не бъде наранен, я държеше на разстояние.

Наистина невероятна двойка!

Много ми хареса книгата и без колебание й давам най - високата оценка - 10!!!!

П.П. Не мога да се въздържа и ще пусна един от любимите ми моменти!!!

— Важното е, че ти ми каза, че ме обичаш, и не мога да допусна да продължаваш да си го мислиш. Обичала си един мираж, не мен. Ти дори не ме познаваш.

— Напротив, познавам те. — Виктория ясно съзнаваше, че думите й в този момент щяха да определят цялото им бъдеще. — Знам всичко за теб — капитан Фаръл ми разказа преди повече от седмица. Знам какво си преживял, когато си бил малък…

За миг в очите му пламна ярост, после той примирено сви рамене:

— Не е трябвало да ти разказва това.

— Ти трябваше да ми кажеш — изплака Виктория, без да може повече да овладее гласа си или да спре сълзите, които рукнаха от очите й. — Но нямаше да го направиш, защото се срамуваш от нещата, с които трябва да се гордееш!

Тя ядосано изтри сълзите си и с разтреперан от вълнение глас каза:

— Предпочитам да не ми беше казвал. Преди да го направи, любовта ми към теб не беше толкова силна. Но когато разбрах колко си смел и силен, толкова силно те обикнах, че…

— Какво? — едва прошепна той.

— Тогава ти се възхитих — продължи тя — и сега продължавам, и не мога да понеса това, което ми причиняваш.

Видя го как се приближава и след миг вече я притискаше силно до гърдите си.

— Не ме интересува кои са родителите ти — ридаеше тя в ръцете му.

— Не плачи, мила — прошепна той. — Моля те, недей.

— Мразя, когато се отнасяш към мен като към глупава кукла, която непрекъснато обличаш в бални рокли и…

— Повече никога няма да ти купя рокля — опита се да се пошегува той.

— И после ме окичваш с бижута…

— Никакви бижута повече — прегърна я още по-силно.

— И когато се наиграеш с мен, просто ме захвърляш.

— Аз към пълен глупак — галеше косите й той и я притискаше към себе си.

— Никога не си ми казвал какво мислиш или чувстваш, а аз не мога да чета мислите ти.

— Аз нямам такива — пресипнало отвърна той. — Изгубих ги преди месеци.

Виктория знаеше, че е победила, но не можеше да се успокои.

— Господи, моля те, недей да плачеш — изпъшка Джейсън, като безпомощно галеше раменете и гърба й, опитвайки се да я успокои. — Не мога да понеса да гледам, че плачеш — заравяйки пръсти в косите й, той вдигна обляното й в сълзи лице, а палците му нежно погалиха страните й. — Никога вече няма да те карам да плачеш. Кълна се — с разкаяние прошепна той, наведе се и нежно и страстно я целуна