Джоана Линдзи - Пленница на любовта

от мен една голяма и крещяща 10ка

И Еужени Рейли - Двойна сватба - сладичка книжка от мен 9

Редактирано 19 април 201016 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Честно да си призная книгите с такава тематика не ми се превръщат в любими.Винаги има нещо дето не ми харесва.Ама то си е ясно,че съм капризна.

От тук изброените най-харесвам "Тес" (10) и "Надарения"(поне 10).

И понеже бях на вълна фамилиери да ви светна за още две страхотни книги-"Rejar" и "Knight of a Trillion Stars".Според мен са по-добри и от "Надареният".Определено са по-интересни и забавни.

На момичетата с предпочитания към историческите романи "Реджар" ще им пасне много добре.Книгата 99% се развива в Англия-т.нар. Риджънси период.

Нашия като реши,че ще я има пред нищо не се спря,а и лелята му помагаше.Един наистина забавен момен бе когато я принуди да се разхождат с карета.Той успя да заспи и обикаляха парка часове наред докато се събуди.Милата много му бе сърдита.

Лошото е,че книгите са на англе и като цяло четенето ми пострада.ако излезнат на бг направо ще се побъркам от радост.

Честно да си призная книгите с такава тематика не ми се превръщат в любими.Винаги има нещо дето не ми харесва.Ама то си е ясно,че съм капризна.

От тук изброените най-харесвам "Тес" (10) и "Надарения"(поне 10).

И понеже бях на вълна фамилиери да ви светна за още две страхотни книги-"Rejar" и "Knight of a Trillion Stars".Според мен са по-добри и от "Надареният".Определено са по-интересни и забавни.

На момичетата с предпочитания към историческите романи "Реджар" ще им пасне много добре.Книгата 99% се развива в Англия-т.нар. Риджънси период.

Нашия като реши,че ще я има пред нищо не се спря,а и лелята му помагаше.Един наистина забавен момен бе когато я принуди да се разхождат с карета.Той успя да заспи и обикаляха парка часове наред докато се събуди.Милата много му бе сърдита.

Лошото е,че книгите са на англе и като цяло четенето ми пострада.ако излезнат на бг направо ще се побъркам от радост.

Мога ли да те помоля да ми ги пратиш или да ми дадеш линк, откъдето мога да си ги сваля?

Мога ли да те помоля да ми ги пратиш или да ми дадеш линк, откъдето мога да си ги сваля?

Мила,пратих ти ги.Ама обади се като ги получиш,че пращах веднъж вече и нещо се обърка.

Което ме подсеща да питам Инчето дали си ги е получила на пощата,че пратих пак,ама пусто неандерталско съм и ненам стана ли...

От доста време се каня да напиша един коментар за "Вярвай" на Виктория Александър - ето го и него. Като цяло ми хареса книжлето, накратко за сюжета:

Главната Теса е преподавателка в университет и не вярва в легендата за крал Артур и рицарите на кръглата маса...за това за да я убеди, че действително са съществували се появява магьосникът Мерлин и я връща няколко столетия назад във времето, за да стане съвременник на събитията.

Така Теса попада в Камелот, а за да я върне Мерлин в нейния свят тя трябва да помогне на сър Галахад (главния) да открие Граал.

Откак се срещнаха главните само комични моменти, доста съм се смяла с прозвището "Сър Парче" или с холограмата, която имитира Дракон През половината роман Галахад се изразяваше с абсолютно съжаление към жените и как мъжете били по-специални, пък Теса като жена от бъдещето доста палеше моторетката при всеки такъв намек.

Много ми допадна как беше представен Мерлин, изобщо не в светлината на някой маг като Дъмбълдор да речем (челите Хари Потър ще се досетят какво имам предвид), а беше един костюмиран и наперен, аз лично си го представях малко като Джеймс Бонд, но и той доста ме забавляваше.

Не ми беше особено ясна връзката между легендата за Артур и търсенето на Граал, но въпреки всички пречки - включително традиционния злодей Мордред - главните намериха Граал и Теса се върна в бъдещето...само дето хич не й се прибираше - просто се беше разболяла от любов, а така упорито не вярваше в нея! Но накрая стана една врътка, която не ми беше особено ясна и двамцата влюбени се събраха в бъдещето.

Имам две забелжки - едната към финала от който нищо не хванах - той ли беше зле написан, аз ли съм тъпа не знам, и да си призная малкооо ми липсваше действие, очаквах по-динамичен сюжет, но повече беше наблегнато на отношенията между главните, което като цяло компенсираше.

Да обобщя приятно книжле, на места доста забавно, но с кофти край - оценката ми е 8.50.

Аз преди няколко дни прочетох "Спомен" на Джуд Деверо, след горещата препоръка на Йори и мога само да съм й благодарна, че ме изюрка да я прочета. Книгата много, много ми хареса и впечатли.

Началото беше уникално - Хейдън така говореше за любовните романи, за пренебрежението към книгите, към авторите - все едно някоя от нас го е писала. И начинът по който мислеше за себе си - иронията, хумора също много ми допаднаха.

Първоначално си мислех, че след хипнозата Хейдън ще скача от минал живот в друг и ще видя многократно нещастния финал на връзката й с главния, не очаквах такова развитие, сякаш четях роман в романа. Историята на Кали и Тали ме разтърси буквално. Не знам дали бях уцелила настроението и книгата, емоционално почти се съсипах, но в добрия смисъл, защото не знам как да го обясня - четеш и ревеш, но колкото повече плачех толкова по-добре се чувствах. Ако трябва да съм честна в 98% от историята на Кали и Тали нямаше нищо трагично, но начинън по който бяха описани героите, връзката им - толкова чисти, невинни и искренни в емоциите и чувствата си и да видиш как всички се борят срещу тях, възползват се от добрината и наивността им и се опитват да разрушат всичко хубаво между героите...

Нямаше ги пропитите със страст моменти, които те карат да се червиш докато четеш, и по-добре, защото на тяхно място бяха няколко романтични сцени, достатъчно силни да ти се пръсне сърцето. Ще спомена два любими момента - обяснението в любов на Тали и когато Хейдън трябваше да остави Тависток, за да се върне в своя свят (който е чел ще разбере, за останалите - това е книга, която не може да се разкаже, просто трябва да се прочете).

И да спомена момента, който отличава романите ни от останалите книги - щастливия финал. Знаейки, че на края на романа няма да имам желанието да си срежа вените четях спокойно и уверено, че на края нещата ще се наредят все някак и ще оставя книгата с усмивка.

И авторката естествено не ме разочарова. Вече на финала ми беше толкова жал за Хейдън - да видиш, да преживееш толкова неща отново сякаш гледаш филм, и да трябва да чакаш без сам да знаеш какво - мъчение...но пък каква награда - сродната ти душа.

Книгата е страхотна глътка въздух, нещо много по-различно от традиционните романи които четем, разчувства ме, разрева ме, накара ме да се замисля за доста неща и в крайна сметка ми остави един прекрасен спомен! Оценка - 10.

Аз прочетох "Дръзка съдба" на Линда Хауърд и бързам да похваля романа. Много интересна и динамична книга, много различно от всичко, което прочетох на авторката в последно време, но определено ми хареса. Това е история, на която въпреки сюжетната линия тип "Пътуване във времето" аз повярвах, в смисъл всичко беше така логично и математическо обяснено, че чак се замислих дали да не го пробвам Сюжета грабва още от самото начало, а образа на Грейс е страхотно измислен - силна, динамична, борбена, вярна, целият й характер всяваше само респект. А поведението й - без думи съм, как противно на всичко и всички успя да оцелее и по-важното да преживее загубата на близките си.

За Нийл,какво да кажа, допадна ми, направо ми беше сладък, но може би за първи път ми се случва главната да окопира вниманието ми с поведението си, и Нийл просто остана на заден план.

Щеше ми се да има още 20-30 странички повече посветени на отношенията между главните, просто ми се губеше точно периода на влюбването, но пък липсата им не е фатална.

Любимият ми момент - когато Грейс се нарева в прегръдките на Нийл, беше много трогателно, направо ми се сви сърцето докато четях.

Отново да си кажа, адски ми хареса книжката, бях в подходящото настроение за нея, но въпреки това смятам, че е не е роман който всеки би могъл да оцени по достойнство, но мога горещо да го препоръчам за моменти когато ви се чете нещо по-драматично и в същото време наситено с действие. Оценката ми е 10, нямам забележки.

Прочетох първа книга от поредицата "Матрицата на съдбата" на Дара Джой.В момента съм на втора.

Първата се казва "Рицарят на един трилион звезди".Много ми хареса,изключително забавна..смяла съм се с глас .

Главният герой Лорджин та'ал Кру,е изпратен от своя учител Яниф през тунелите в търсене на причината за пукнатините в пространството и времето.

Така Лорджин попада в дома на Дийна,жена от Сан Франциско.В същия ден тя е уволнена от работа..не и върви и докато чака някакви,които са катастрофирали до колата и да се разберат и тя да може да си тръгне,влиза в някакво магазинче с вехтории.Купува си старо почерняло колие с голям камък(по-къснос е оказва,че камъкът е Шимале-един от 12 много важни камъка в света на Лорджин).

Отива си тя вкъщи и открива Лорджин на дивана си..в началото я е страх,но в крайна сметка се успокоява.Той не я разбира..включва устройството си за превеждане-нещо,което се инсталира в съзнанието му.Вече може да я разбира и да говори на нейния език,но не знае какво значат някои думи,имена на животни.Тя е фенка на фентъзито и точно ще заминава на някакъв фентъзи фест..в началото си мисли,че някой от приятелите и се бъзика с нея.Лорджин се обявява за неин пазител и я следва навсякъде.

Има много смешни моменти,когато тя му казва къде се намира...още в началото,когато му нямаше много вяра му каза,че света ни се казва Дисни уърлд Той така си го наричаше до средата на втората книга .Обясняваше му какво е плъх..нахрани го с хабургери,но най-много му хареса кафето.В крайна сметка отидоха на феста,там имаше много смешни моменти..накрая обаче той осъзна ,че тя е неговата жена-мъжете от фантастичния свят разбират,коя е жена им почти веднага.Ощенис е за нея на феста..тя не разбра естествено Научи,че са женени чак по-нататък.Та след сватбата той отвори тунел и си я взе.Пътуваха през много земи..сещнаха се отново с Яниф и Реджар-една черна котка.

В един момент Дийна,на която всъщност Лорджин казва Адееан,научи,че Реджар е фамилиер-същество,хуманоид,което се превръща в котка и живее,за жените и сексът с тях.Той е и брат на Лорджин...от втората жена на баща им Кру-Солейла,която е фамилиерка..а той е първото родено дете от връзка на "човек" и фамилиер.Минаха през много препяствия и пътувания,докато Дийна осъзнае,че тя е наистина отредената от съдбата жена на Лорджин.Срещнаха се и с Трейд..още един рицар син на Тийдър-лошият в историята,койтос е е докопал до един синфазен камък(като шималето на дийна)и си прави каквото иска в него,в опити да се върне във времето при майката на Трейд.През годините той много е тормозил сина си,отхвърлял го е и го е обвинявал за смъртта на майка му.Оказва се,че Трейд е брат по линия на Лорджин и Реджар-майка му е сестра на Кру,която Трийдър е изнасилил...тя е била обречена на някакъв култ и когато родила трейд живиттелната и сила си е отишла.Затова той обвинява сина си...съветниците от Чарл обаче го изключват от кръга заради това...и прекъсват родовата връзка на Трейд с Кру.Затова той никога не е могъл да признае родовата линия...и Трейд да се брои за брат по линия на Лорджин и Реджар.

Накрая Трийдър се опитва да обие Дийна,но Трейд застава пред нея и в опит да не убие сина си,Трийдър връща светкавицата си и умира.Така завършва книгата.

Малко дълго стана,но книгата е наистина хубава..има някои недомислици като как за бога Лордин пътува в самолет каот няма документи ,а понякога трудно схващам хилядите неща за времето,съдбата,тунелите...но и давам 10,защото е много забавна и все още съм влюбена в Лорджин.

Втората книга все още не съм я прочела...почти накрая съм и вероятно утре ще съм готова и ще я разкажа.Тя всъщност е за братът Реджар.

Виж ся аз също съм за десятка. И не само защото Плами я преведе за стотица. Аз си знам кво и беше. Обачи едно иновационно ощи ма мъчи и те това няма му го простя на бат Лор. Колкото до Реджи, е котарака си е котарак. Нема пет шест там.

Аз Лорджин повече го харесвам Реджар в първата книга беше голям сладур,но във втората..някак с прекалено женствено чувство за него оставам.Не мога да го обясня.И малко ми досади цялата история с охажване и разтъкаване. Другото,което ми идва повече е секса..аз мразя книги с малко от него и някви сухи целувки,обаче тук сексът е по 3 листа едва ли не и ми идва много.А главната в Реджар е малко глуповата.

Аз Лорджин повече го харесвам Реджар в първата книга беше голям сладур,но във втората..някак с прекалено женствено чувство за него оставам.Не мога да го обясня.И малко ми досади цялата история с охажване и разтъкаване.

Другото,което ми идва повече е секса..аз мразя книги с малко от него и някви сухи целувки,обаче тук сексът е по 3 листа едва ли не и ми идва много.А главната в Реджар е малко глуповата.

Питаш ли я плами? ми давай Даксан може та влюби, ама пък и там либоффффффффф

Прочетох,прочетох... Соша е сладурана...Даксан също.Ама много малкооо....мрън. И гледам из интернет...май още 2 книги има...точа лиги ама няма. Реджар в крайна сметка ми хареса...имаше много яки моменти.

Прочетох,прочетох...

Соша е сладурана...Даксан също.Ама много малкооо....мрън.

И гледам из интернет...май още 2 книги има...точа лиги ама няма.

Реджар в крайна сметка ми хареса...имаше много яки моменти.

ЕЕЕЕ, Дрийма кога си е оставял магарето в калта. Пак ша има. Живи здрави само.