ООО, "Катрин", помня когато я взех от една сергия- бързах и не и обърнах много внимание. После видях, че главния се казва Джон се отвратих ( познавам един Джон, който е женен за прекрасна жена, но си има любовници) и като се зачетох се оказа, че и тоя е един мръсникккк- продължих да я чета само защото очаквах отмъщение от страна на Катрин, но...не се получи- така че и аз и давам ниска оценка, например 4

Аз да споделя,че прочетох Сянката на бурята на Дебра Диър и много ми хареса.Е, имаше едни моменти по средата на книгата,когато Тя се дърпаше прекалено много .Струва ми се,че можеше да е по-съкратено цялото дърпане от страна на главната ,особено ,от такъв богат ,хубав и доказващ ,че те те обича мъж - и ти да се дърпаш....Мале,аз да бях там ,хич няма да му мисля много много.

Току-що свърших "Някой бди над теб " на Джудит Макнот. Това е една от малкото съвременни любовни романи, които съм чела, но много ми хареса. Признавам й го на авторката - главните й герои-мъже , са винаги преуспели, властни, много богати, красиви и влюбени.Във всички книги, които съм чела досега на Джудито, мъжете винаги са ми харесвали и целия романс с главната е описан страшно вълнуващо, чак ме пристяга под лъжичката.

Аз да споделя,че прочетох Сянката на бурята на Дебра Диър и много ми хареса.Е, имаше едни моменти по средата на книгата,когато Тя се дърпаше прекалено много .Струва ми се,че можеше да е по-съкратено цялото дърпане от страна на главната ,особено ,от такъв богат ,хубав и доказващ ,че те те обича мъж - и ти да се дърпаш....Мале,аз да бях там ,хич няма да му мисля много много.

Това беше първата книга, която прочетох. Може би си права, но в точно тези моменти съм се скъсвала от смях с тях двамата. Особено когато Сабрина се преобрази като Джулия и се опита да изкара Ийън луд, защото не можеше да възприеме, че тя уж е "друга" жена. Двамата са ми една от любимите и най-сладките двойки, за които съм чела, тъй като са опърничави, горделиви, остроумни и с остър език. Хайде да не изброявам останалите им черти, хихи.

Историите за американското висше общество ми допадат страшно много поради простата причина, че самите герои са някакси по-разкрепостени. Не говоря само за държание, тъй като това го има и при английското висше общество, ами за техните права и начина им на мислене, тъй като Америка тогава е водила Гражданската война и войната с Англия за освобождение и допускането на демокрацията.

Други любими книги на такава тема са ми "Огнена стихия", "Никол", "Рийган" и да не забравя на първо място е "Сянката на бурята".

Момичета, може би ще ви е интересно да видите какво е представлявала къщата на семейство от Американското висше общество. Строена е преди повече от 100 г и сега е превърната в музей. Основния дом на семейството се е намирал в Ню Йорк, но след като съпругата се разболява построяват този дом в Палм Бийч, Флорида. Снимките не са много качествени, сега като видях темата се сетих, че мога да ги пусна във форума да ги разгледате. Ако има желаещи и ми кажете как, ще ги кача.

Ами качвай снимки, чакаме!

Момичета, може би ще ви е интересно да видите какво е представлявала къщата на семейство от Американското висше общество. Строена е преди повече от 100 г и сега е превърната в музей. Основния дом на семейството се е намирал в Ню Йорк, но след като съпругата се разболява построяват този дом в Палм Бийч, Флорида. Снимките не са много качествени, сега като видях темата се сетих, че мога да ги пусна във форума да ги разгледате. Ако има желаещи и ми кажете как, ще ги кача.

да мила пускай ги,ще се радваме,даже може да ги сложим в началото

Редактирано 3 март 201016 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

Погледнах в сайта на музея. И намерих много по-хубави снимки от моите. http://www.flaglermuseum.us/ От visiting - virtual tours можете да разгледате целия музей, стая по стая.

Погледнах в сайта на музея. И намерих много по-хубави снимки от моите.

http://www.flaglermuseum.us/

От visiting - virtual tours можете да разгледате целия музей, стая по стая.

не става

Пробвай пак, не може да не се отваря сайта.

Пробвай пак, не може да не се отваря сайта.

ша ги мътните земат тез хамериканци пък. то красота то чудо. искааааааам там искам си и троклите и приемите. Маги слънце сичко са отваря та чак заслепява.

Погледнах в сайта на музея. И намерих много по-хубави снимки от моите.

http://www.flaglermuseum.us/

От visiting - virtual tours можете да разгледате целия музей, стая по стая.

Снимките са страхотни Благодаря,че ги сподели с нас http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Олеле!!! взе ми акъла! И на това ми казват семейна къща... ако видят в какви гарсониерки живеем ние, хората от онова време ще им стане зле!

Снимките са невероятни, останаха ми очите! Ако не знаех, че става дума за музей в Америка, щях да си помисля, че разглеждам замък във Франция.

А сега по темата.

Най-накрая поправих невероятна грешка и прочетох "Големият лош вълк" на Линда Джоунс. Книгата определено ме грабна и се нареди в графа "ще се препрочитат с удоволствие". Беше много сладко как Моли вярваше безрезервно в Улф и това дори не ми се стори наивно от нейна страна, както се опасявах, че ще стане. А когато "яхна метлата", разбирайки за теста, на който е била подложена и на фона на държанието на съпруга й /който по някое време си се държеше баш като упорито дете/, си умрях от кеф, думите й в тези случаи винаги бяха на място, плюс това импровизираната игра с картите, която целеше да определи дали Улф остава в Ню Йорк или не, беше уникална сцена. Един от любимите ми моменти беше, когато Артур се мръщеше на Улф, страшно забавна и в същото време сцена, която те докосва.

Въобще няма какво повече да се обяснявам, освен да дам голямо и хубаво 10 на книгата!

Мисля, че в тази тема е мястото и на "Пламъкът и цветето" на Катлийн Удиуиз. Най-искренно мога да заявя, че това ми е най-любимата книга от жанра и съм я препрочитала безброй пъти.

Накратко за сюжета - Хедър е сираче, което живее при гадната си леля, която само я експлоатира и тормози. Хедър е много нещастна и мечтае да се махне от къщата на леля си и получава златна възможност, появява се брата на леля й, който й предлага работа като учителка в един пансион в Лондон. Хедър се съгласява, но когато пристигат в големия град се оказва, че чичото всъщност има съвсем други планове и се опита да я насили. Хедър му се опъна, стана борба и чичката падна върху един нож, тя си помисли че го е убила и хукна сама посред нощта да бяга. Обикаляше опасния град, докато в същото време в пристаниещо акостира кораба на главния - Брандон,който зажаднял за женска ласка пуска няколко души от екипажа си, за да му намерят проститутка с единственото условие да е чиста И така хората му попаднаха на Хедър, помислиха я за проститутка и й казаха да дойде с тях, тя пък ги помисли за полицаи, които я търсят за убийството на чичото и тръгна доброволно. Вече в кабината на Брандон, Хедър започна да се усеща че едва ли ще я арестуват...ама късно и направиха пакост с главния. Сега не мога да си затворя очите, не беше особено доброволно от страна на Хедър, но никога не съм го тълкувала като изнасилване (като в други книги например, където подобно нещо ми е съсипвало цялостното впечатление). Брандон много си я хареса Хедър, поразпита я, разбра че няма роднини и реши да я направи своя любовница, обаче не му се получиха сметките, наложи му се да напусне кораба и през туй време Хедър духна за село.

И така мина известно време и хоп Хедър бременна, леля й като я разкри направо полудЕ, бой, заплахи и успя да изкопчи името на бащата. Оттам се свързва с много влиятелни познати на Хедър, които заплашиха и в крайна сметка принудиха Брандон да се ожени за нея. Доста интересна ситуация се получи - Хедър умираше от страх от новия си съпруг, пък Брандон беснееше като ранен слон, че са го насилили да се ожени и в пристъп на ярост се закле, че няма повече с пръст да я пипне и че ще й вгорчи живота. И от този момент започна агонията му супер много я желаеше, пък сега таз гордост и чест не я носи за украса, не може да пристъпи казаната дума, пък и го е страх, че ако направи някакъв опит з аблизост Хедър много ще се дърпа и само ще си отровят още повече отношенията.

И докато се приготвяше корабът да заминат за Америка, Брандон и Хедър прекараха страхотни дни в една страноприемница - имаше уникални моменти, от такива на които се спуках от смях и няколко на които си поплаквам, изобщо бяха супер сладки.

След това заминаха за Америка, на кораба пак непрекъснато заедно - отношенията им непрекъснато лъкатушеха между сближаването и караниците, пък как бяха описани - малиии!

И пристигнаха в Америка - тука се появи Гаднярката с главно Г - Луиза, любовница на Брандон, бъдеща жена - е преди появата на Хедър. Е тя беше много гадна и зла, всячески се опитваше да я тормози Хедър, да я унижава, но семейството на Брандон се влюбиха в новата му жена, съгражданите му, персонала - всички я обожаваха, пък и нея си я описваха супер сладка и добричка.

Охх, много се отплеснах в подробности, и след пристигането в Америка проължиха да се развиват отношенията им, супер много се привързаха един към друг, голяма любов - голямо нещо, ама никой не смее да признае на другия - сладури!

После им се роди детенце - Бо, живееха си добре докато не стана време злодеите да се развихрят, но накрая всички гадове пукнаха и всичко потече по мед и масло.

От цялата книга най-ми хареса как се промени Брандон, от вечно ревящо и мърморещо гризли, омекна като пластелин и падна в краката на Хедър, наистина много я обичаше. И отношенията им бяха страхотни, и интригата, и хумора - изобщо книгата е пълна със всичко, което обичам от романите... И имаше толкова романтични моменти, да ти прескочи сърцето

Препоръчвам я на всички, които още не са я чели и й давам оценка 10.

Редактирано 21 март 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Ех,Пете,как хубаво си я разказала тази така любима и на мене книга...След като прочетох "Роза през зимата" и се зарибих тотално по авторката,посегнах и на "Пламъкът и цветето"...и просто няма такава история...Какво да кажа...злато, обвито в кадифе - това е тази книжка,наситена с толкова красота,романтика и емоции.Великолепни герои и прескрасно разгърнат сюжет.От мен заслужена 10-ка.Единственият й недостатък е,че Брандон е американец,ама и това се преживява при такава разкошна история.

Наскоро си купих една моя любима книга и след като си припомних сюжета и, няма как да не си дам оценката за нея. Книгата е Лилия в Нощта на Шърли Бъзби. Романа е в поредица с още 7 ако не се лъжа и е страхотна. Разказва се как главните се познават като деца, и още тогава изпитват нещо силно един към друг. С 10 годишна разлика между тях се срещат отново когато тя е на 17 а той на 27, но интригите , зависта и недоверието развалят годежа им и чак след смъртта на бащата на главната се срещат отново след 6 години. Главният е обявен за настойник на младата жена и въпреки че си мисли че тя го е предала не може да спре да я иска, даже и предлага да му стане любовница за 6 месеца, за да се откаже от настойничеството, естествено до там не стигна и накрая се ожени за нея. Книгата е много хубава и заслужава една висока 9-ка и полвина. Единственото което я размина с 10-та е 6 годишната им раздяла.

ОО това ми е една от най-любимите книги.Беше една от първите,които прочетох преди години.Сабрина ми е любимка Невероятна книжка.

Аз и давам голямо 10

Да не питам за 7-те други книги длаи са издадени нали...

Погледнах в сайта на музея. И намерих много по-хубави снимки от моите.

http://www.flaglermuseum.us/

От visiting - virtual tours можете да разгледате целия музей, стая по стая.

С леко закъснение и аз да се включа, то бива красота, но това е направо изумително, особено колоните пред входа, сърцето ми се изтърколи в петите, наистина страшно красиво. Дори се сещам, и тук в Пловдив, се строи нещо подобно, разбирасе в по-скромен мащаб, тези които са от Пловдив сигурно се сещат след хирургиите точно на излизане от града в дясно, една прекрасна светложълта къща с колони. Всеки път като я видя и си представям от там да се измъкне някой Лондонски ерген от миналите векове, и конярче да дотича да му доведе грамаден расов жребец. Такива къщи са рядкост и като ги видя мога само да въздишам замечтано

Чета си аз тук, че харесвате "Синьото острие" на Линда Джоунс и си казвам - Да, всеки си има вкус - като зная, че я имам още от преди десет години и си спомням, че няма втори път да я прочета. Да, ама, НЕ. Реших да ви се доверя и ....чудоо. Как съм пропускала да си я препрочитам през годините? Не зная как съм й лепнала " не е за препрочитане".

Та така - хареса ми и бях изненадана приятно. Много ми бяха сладки моментите с братовчедката на Главната - Мери и нейния поглед върху събитията. Особено, когато се влюби в иконома.

От мен - 8, 5 оценка.