Тази книга съм я чела мисля, но както винаги не мога да се сетя коя е! Но си мисля, че главния беше пират.

Мнеее, искате ли жокер? Или друг цитат?

Да, искаме!

Ето цитата. Ако сте чели книгата просто няма как да не познаете.

— Кога ще се появи нашият син?

— През втората половина на октомври, господине! Ами ако е дъщеря? — С всяка следваща секунда в ръцете му Ш..... се чувстваше все по-силна, по-здрава и по-щастлива.

— Ще я обожавам, както обожавам майка й! И ще се опитам незабавно да й подаря брат. Аз… О, Боже! Какво става?

Ш..... погледна през рамото му и видя трима стройни ездачи, които точно слизаха от конете си. Бяха с шпаги, лицата им бяха сякаш три вариации на едно и също сърдито, застрашително лице.

Тя моментално се освободи от ръцете на Ж.... и се хвърли пред него с разтворени за защита ръце. Зелените й очи засвяткаха, дори в изпокъсаната памучна рокля личеше гордата властна благородница, която дори кралят не бе успял да покори.

— Ще се държите прилично! И тримата! — изкомандва тя с властен глас. — Не ще търпя да обиждате моя съпруг!

Колкото и да беше смел и кален в битки, пред лицето на граф дьо ла Шез Ж........ реши, че намесата на Ш...... е абсолютно навременна.

— Съпругът ти ли? — Гласът на графа изскърца като пропукващ се лед. — Доколкото си спомням, той още не е твой съпруг. Но това може да се поправи. Абат Лизо ни очаква в параклиса. А докато този господин не стане твой съпруг пред бога и пред хората, по-добре да не те докосва! Марш в двуколката! Майка ти е приготвила всичко необходимо.

Ш...... се обърна и потърси златните лъвски очи на своя любим:

— Боя се, че ще трябва да се подчиним.

— Да, ще го сторим — повтори Ж...... — Но този път аз ще карам тази проклета кола! — Той обърна лице към фалангата на тримата разгневени мъже. — Питам се, какво сте мислили, като сте я оставили да излезе сама с тази смешна кола? Тя можеше да си строши врата! Да не говорим за опасността за детето. Така ли се грижите за сестра си… и за дъщеря си? Цяло щастие е че остана жива.

Раймон и Анри се спогледаха смутено, докато малката двуколка потегляше.

— Дали да не му кажем каква става сестра ни, когато се ядоса? Той дори не подозира каква жена взима.

Раймон поклати глава:

— Веднъж да застанат пред абата. А след това много скоро ще разбере какво твърдоглаво и опако същество си е избрал! Защо се усмихвате, татко?

Дълбоките бръчки по челото на графа се бяха изгладили, с младежки устрем се метна той на катраненочерния си жребец. Изпитваше безкрайно облекчение. Беше радостен, че жена му бе излязла както винаги права, като го уверяваше, че Ж....... обича дъщеря им така пламенно, както и тя него. А се развесели и при мисълта, че някой ден Раймон и Анри също ще си изберат по някое „твърдоглаво и опако същество”. И на двамата вече им беше време да се научат да правят разлика между закачките и истинската любов.

— Защо се усмихвам ли? Засега няма да ви кажа. Напред, господа! Очаква ни сватбата на сестра ви!

Хайде да видим кой пръв ще я познае

"Шантал - любимата лъжкиня" на Мари Кордоние, примерно

"Шантал - любимата лъжкиня" на Мари Кордоние, примерно

Право в десятката, ти си мила

Право в десятката, ти си мила

Ето го и моя цитат:

"Най-доброто в него взе връх. Той угаси свещта, отиде в стаята си, съблече сакото и жилетката, погледна тясното легло и се отдаде на мрачните си мисли. Беше му противно да знае, че трябва да прекара още една нощ тук. Проклинаше съдбата си. В отчаянието си грабна пешкир и изтича като бесен по стълбата. Брат му тъкмо излизаше от кабинета и посочи учудено пешкира.

— За къде, по дяволите, си хукнал с този пешкир?

— Да плувам. В реката. — Отвърна ***

— Навън е кучешки студ.

— Пука ми — изръмжа *** и изфуча навън, без да обръща внимание на смеха на брат си."

*** - името на главния, което е прекалено голям жокер

Редактирано 1 февруари 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Това го знам,чела съм го

Да не е "Преди да те срещна" на Джудит Макнот

Това го знам,чела съм го

Да не е "Преди да те срещна" на Джудит Макнот

Ох иконката направо ме разби от смях, жестока е!

И не мила, не позна, друг роман и друга авторка!

Случайно да не е "Невестата от Шербрук" на Катрин Каултър?

"Пламъкът и цветето" - Катлийн Удиуиз ?

"Пламъкът и цветето" - Катлийн Удиуиз ?

Позна, ти си на ход.

Нещо лесничко от мен...любим момент от любима книга

-Не можете ли поне мъничко да се попрегърбите?

-Не. - И това "не" определно прозвуча като край на спора. - Вървя пеша - пеша,за бога;на рамото ми е преметнато проядено от молци сако,нося смачкани ботуши,които никой не би взел дори и като подаяние, и се потя господин Браун. Потя се!Няма да се подложа на още едно унижение.На нито едно.

-Потите се в бяла риза от фин лен,по дяволите - измърмори под носа си Мортимър. - Каквито носят само джентъл...

Знам го, знам го! И си счупих пръстите от бързане преди другите да са написали отговора- Мъжът на моите мечти на Джоана.

Знам го, знам го! И си счупих пръстите от бързане преди другите да са написали отговора- Мъжът на моите мечти на Джоана.

Браво...Давай,ти си!

Такааа, чудех се какво да ви предложа и нека видим как ще се справите с това (дано е по-трудно): "Очарователна, определено красива, но безинтересна за М....., ако не се смята бездънната дълбочина на очите й. М..... досега не бе срещал жена с подобен израз. Беше го виждал в очите на мнозина мъже, и то предимно врагове. Тя никак не приличаше на сдържана и благовъзпитана дама. Напротив- това бе жена, твърдо решила да постигне нещо. Образът на своенравната кобилка се замъгли,измести се от изящния силует на едномачтовата платноходка, плъзгаща се умело сред осеяното с плавателни съдове море и неподозираща за оръжието, с което разполага."

Напомня ми "Ястребът и гълъбицата" на Кит Гарлан, съвсем скоро я четох.

Тя е, направо ме уби, как бързо позна. Дано някой път стигна и до жокери Ти си, мила!

Знаех си. Ето и откъс от една от на-любимите ми книги:

„ - Иската да кажете, че вие сте единственият човек в целия град, който следващата събота ще си стои у дома, така ли? – викна той. Насочи се към поилото на конете, седна ра ръба му разкрачен и разпери ръце. – Настоявам да дойдете с мен на бала. Ако не дойдете, и аз няма да ида. Обещавам да ида на фризьор. Във ваша чест ще си купя нов костюм. Обичате бонбони нали? Добре, ще нося и кутия шоколадови бонбони. Решил съм дори да взема някой и друг урок по танци, за да не ви настъпвам.

Смехът наоколо се засилваше. Дори масова екзекуция или военен парад не би събрал толкова хора на едно място.

Много е възможно да си докарам някой шамар, но поне си струва, мислеше си той."

Редактирано 2 февруари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Знаех си. Ето и откъс от една от на-любимите ми книги:

„ - Иската да кажете, че вие сте единственият човек в целия град, който следващата събота ще си стои у дома, така ли? – викна той. Насочи се към поилото на конете, седна ра ръба му разкрачен и разпери ръце. – Настоявам да дойдете с мен на бала. Ако не дойдете, и аз няма да ида. Обещавам да ида на фризьор. Във ваша чест ще си купя нов костюм. Обичате бонбони нали? Добре, ще нося и кутия шоколадови бонбони. Решил съм дори да взема някой и друг урок по танци, за да не ви настъпвам.

Смехът наоколо се засилваше. Дори масова екзекуция или военен парад не би събрал толкова хора на едно място.

Много е възможно да си докарам някой шамар, но поне си струва, мислеше си той."

Ами единственото което ми идва на ум е "Сърце от лед"

Не е "Сърце лед" . Опитай отново

Трудна работа, цитата не ми говори почти нищо. Ама ми се вижда интересна, ако не съм я чела, ще я почна много скоро.

Готова съм с жокера, при желание - веднага ще го подам.

Ами ако искаш дай го, може да се понапъна

Ето малко повече за по-голям ориентир.

„ – Какво предпочиташ – неприятната истина или захаросаната лъжа?

- Винаги съм предпочитал неприятните истини – отвърна той и мрачния му поглед я накара да побледнее. – Следователно бъди така добра и ме просветли по възможно най-неприятния начин!

- А темата коя е?

- Знаеш я не по зле от мен.

- Бъди по-мил, моля те. – Чувстваше се направо замаяна от резкия обрат на събитията. Помисли си, че наистина в опасността се крие някакво очарование. Спомни си думите на баба си, че опасността и насладата растат на един корен.

- Питам се как става така – започна той бавно и тежко, - че женската дързост и нахалство винаги се тълкуват като смелост. Дори и когато са пълна глупост.

- Глупост?

- И в най-голямата смелост винаги трябва да има зрънце предпазливост, защото в противен случай... . Едната му вежда се изви нагоре. – Когато мишката се присмее на котката, наблизо трябва да има миша дупка.

- Кой казва, че се присмивам?

- Много си нахално, момиченце. Един ден някой мъж ще му види сметката на нахалството ти.

- Ах наистина ли? – Колко спокойно звучеше все пак нейния глас. И колко силно трепереха коленете й. – отсега още копнея за този миг..."

Редактирано 2 февруари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Първия цитат ми звучи ужасно познато.Първо и аз се сетих за грубия Тагърт,но те не са ходили на бал.После се сетих за една книга,която съм чела обаче не си спомням коя е!Но главния имаше една камара роднини и те нещо все се заяждаха с тези на главната,поканиш ли ги на вечеря и скандала е сигурен.Главната пък някак успя да се хареса на най-големия щурак.И някак спестиха боя(не и скандала). Да не е случайно "Брачна авантюра"?